РЕШЕНИЕ
№ 693
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502486 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Д. Г. против решение
№ 261311/23.04.2021г. по гр.д.№ 8223/2020г. на ПРС, ХІІ гр.с., с което е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на Етажната собственост в сградата на адрес
гр.*****, представлявана от „Информатор ББС“ЕООД, сумата от 180 лева- стойност на
ремонт на асансьор в сградата, съгласно решение на Общото събрание от 11.11.2019г., за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1971/15.04.2020г. по
ч.гр.д.№ 4393/2020г. на ПдРС, VІ гр.с. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е недопустимо и неправилно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон. На първо място се сочи, че макар заявлението по чл.410 от ГПК и
исковата молба, с която е предявен иска по чл.422 от ГПК, да са подадени от „Информатор
ББС“ЕООД, то районният съд е постановил дължимост на горепосочената сума в полза на
ЕС и по този начин се е произнесъл по непредявен иск. В тази връзка се иска обезсилване на
обжалваното решение. По същество на спора се сочи, че „Информатор ББС“ЕООД не е
носител на претендираното с исковата молба материално право, а от друга страна, че
въпросното дружество не може да бъде пълномощник на ЕС, тъй като не отговаря на
изискванията по чл. 32 ГПК. При условие на евентуалност, в случай че обжалваното
решение не бъде обезсилено, се иска същото да бъде отменено, като се отхвърли иска по
чл.422от ГПК.
Отговор на въззивната жалба е подаден от адв.М.А., като пълномощник на ЕС, чрез
1
„Информатор ББС“ЕООД. Със същия се поддържа, че обжалваното решение е допустимо,
правилно и законосъобразно. Сочи се, че представителната власт на „Информатор
ББС“ЕООД произтича от валидно гласувано решение на ОС на ЕС, с което това дружество е
избрано за домоуправител. Изложени са доводи в подкрепа на решението, по същество се
иска потвърждаването му.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
В исковата молба по гр.д.№ 8223/2020г. на ПРС, ХІІ гр.с. се твърди, че „Информатор
ББС“ЕООД е професионален домоуправител, който на база решение на събрание на Етажна
собственост в горепосочената сграда, проведено на 11.11.2019г. и договор за управление на
Етажната собственост, осъществява управлението в сградата. На същото общо събрание,
проведено на 11.11.2019г. било решено да се съберат 18970 лева за ремонт на асансьора,
като за събирането на необходимите средства бил определен срок до 31.12.2019г..
Припадащата се част от разходите за всеки един етажен собственик била определена
съобразно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Тази за Г. Д.
Г. била в размер от 180 лева. Той не платил дължимата от него сума независимо от
многократните покани, едната от които му била връчена на 17.01.2020г.. Етажната
собственост се снабдила със заповед за за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която Г.
подал възражение в срок.
С подадения от жалбоподателя, в качеството му на ответник в първоинстанционното
производство, отговор на исковата иска се оспорва като неоснователен. Заявено е
възражение за липса на активната процесуална легитимация за домоуправителя
„Информатор ББС“ЕООД да предяви иска, тъй като нямал право да представлява етажната
собственост. Твърди се, че решението, с което това дружество е избрано за професионален
домоуправител е нищожно поради неспазване на изискването по чл.19, ал.8 от ЗУЕС за
кворум от 67% от общите части на етажната собственост.
Видно от приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства, на
проведено на 24.10.2018г. общо събрание на етажната собственост в сградата на ул.“*****“
е прието решение за избор на нов професионален управител, а именно на „Информатор
ББС“ЕООД. На същата дата е сключен договор за управление на етажната собственост
между управителния съвет във входа и търговското дружество- професионален
домоуправител. Съгласно чл.19, ал.8 от ЗУЕС, по решение на общото събрание, взето с
мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост,
правомощията или част от тях на управителния съвет /управителя/ могат да бъдат възлагани
на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Решението за избор
на професионален управител не е оспорено по реда на чл.40 от ЗУЕС, поради което следва
да се приеме, че същото, както и сключения договор за управление, са породили правно
действие. Не е налице основание решението за избор на професионален домоуправител да се
възприеме като нищожно, поради неспазване на изискването на кворум от 67 % от общите
части на сградата за гласуването му. Както се сочи и в мотивите към Решение №
39/19.02.2013г. по гр.дело 657/2012г. на ВКС, І г.о. „ЗС и ЗУЕС не урежда специални
2
основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост.
Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и
многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези
решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и
контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по
реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал.2 ЗУЕС“. Поради спецификата на
решенията на общите събрания на етажната собственост същите не могат да бъдат
прогласявани за нищожни на основание чл.26 от ЗЗД, като нищожност не може да бъде
констатирана и инцидентно в производства, различни от тези по чл.40 от ЗУЕС.
По т.2 от дневния ред на проведено на 11.11.2019г. общо събрание е гласувано
решение в срок до 31.12.2019г. да се съберат 18970 лева за ремонт на товарния асансьор във
входа. Това решение също не е атакувано по реда на чл.40 от ЗУЕС. От приетото по делото
на ПдРС заверено копие от нот.акт № 57/02.08.1990г. се установява, че жалбоподателят е
собственик на ап.№ 51 в сградата на ул.“*****“ и съответно на 0,914% от общите части на
сградата. Припадащата се част от сумата от 18970 лева за този процент идеални части е в
размер от 173,38 лева, а не 180 лева, но доколкото от жалбоподателя не е заявено
възражение по размера на сумата- нито с въззивната жалба, нито с отговора на исковата
молба, то не следва съдът служебно да се произнася по този въпрос. Ето защо, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемата страна бъдат
присъдени направените от същата съдебни разноски в размер от 380 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261311/23.04.2021г. по гр.д.№ 8223/2020г. на ПРС, ХІІ
гр.с., с което е признато за установено, че жалбоподателят Г. Д. Г. от гр.*****, ЕГН:
********** дължи на Етажната собственост в сградата на адрес гр.*****, представлявана от
„Информатор ББС“ЕООД, сумата от 180 лева- стойност на ремонт на асансьор в сградата,
съгласно решение на Общото събрание от 11.11.2019г., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1971/15.04.2020г. по ч.гр.д.№ 4393/2020г. на ПдРС,
VІ гр.с..
ОСЪЖДА Г. Д. Г. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на Етажната собственост
в сградата на адрес гр.***** сумата от 380 лева- съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4