Решение по дело №220/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         /               28.10.2020 година                         град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.т окръжен съд                                      Търговско  отделение

На 24.09.                                                                                                          2020 година

В публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: ДИАНА  И.

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.дело № 220 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са искове, с правно основание чл.422, ал. 1във вр. с чл.417, т.2 ГПК

Ищецът посочва в исковата молба, че на 22.02.2005г. в гр. С.З. между „П.“ АД („Банката“) и кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. е сключен договор № 13КР-АА-3213/22.02.2005г. за банков кредит („Договор за банков кредит“), по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 50 000 евро за погасяване на съществуващи задължения и за текущи битови нужди (т. 4 от Договора за банков кредит). Възнаградителната лихва е в размер на годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 11 пункта (раздел V от Договора за банков кредит). Наказателната лихва за забава е в размер на възнаградителната лихва, увеличена с надбавка от 20 пункта (раздел V от Договора за банков кредит). Крайният срок за издължаване на кредита е 22.01.2021г. (т. 15 от Договора за банков кредит във връзка с погасителен план - приложение № 1).

Сочи, че Банковият кредит от 50 000 евро е усвоен на следните дати: 25.02.2005г., 28.02.2005г., 01.03.2005г., 18.03.2005г., 01.04.2005г., 01.05.2005г., 01.06.2005г., 01.07.2005г., 01.08.2005г., 01.09.2005г., 01.10.2005г., 01.11.2005г., 01.12.2005г., 31.12.2005г., 01.02.2006г., 01.03.2006г., 28.03,2006г., 01.04.2006г., 01.05.2006г., 01.06.2006г., 01.07.2006г., 01.08.2006г., 01.09.2006г., 01.10.2006г., 01.11.2006г., 01.12.2006г., 31.12.2006г. и 01.02.2007г.

Посочва, че сметката за усвояване и погасяване на кредита първоначално е разплащателна сметка на Д.И.М. в „П.“ АД с № ********** (преоформена с IBAN ***), а понастоящем е разплащателна сметка на Д.И.М. в „П.“ АД с IBAN ***.

Ищецът посочва, че с анекс № 1 от 21.02.2007 г. възнаградителната лихва е променена на годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 4,878% (т.2 от анекса) и е приет нов погасителен план - приложение № 2 (т.3 от анекса). С анекс №2 от 28.02.2007г. е приет нов погасителен план - приложение № 3 (т. 1 от анекса). С анекс № 3 от 30.03.2009г. е променена разплащателната сметка, по която се погасяване кредита (т. 1 от анекса). С анекс № 4 от 14.07.2011г. възнаградителната лихва е променена на коригиран с коефициент за пазарна среда Базов лихвен процент (БЛПкс) на „П.“ АД за евро, увеличен с надбавка от 3,91 пункта, като към датата на сключване на анекс БЛПкс на банката за евро е бил в размер на 5,09% (т.1 и 2 от анекса), приет е нов погасителен план - приложение № 4 (т.3 от анекса), като съгласно новия погасителен план крайният срок за погасяване на кредита е 15.02.2021г., и кредитополучателите приемат прилагането на общите условия на „П.“ АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека („Общи условия”), при уреждане на отношенията им с банката във връзка с изпълнението на Договора за банков кредит (т. 5 от анекса).

В исковата молба се посочва, че Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя със срок на предизвестието, определен от банката, в случай че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора за банков кредит повече от пет работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо (т. 10.1.2, б. „а“ от общите условия).

Ищецът сочи, че от 15.09.2011г. кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. са в забава на плащанията по договора за банков кредит, поради което не са издължени 90 броя погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план - приложение № 4 със следните падежи и размери: на 15.09.2011 г. (в размер на 290,60 евро), на 17.10.2011 г. (в размер на 527,65 евро), на 15.11.2011 г. (в размер на 527,65 евро), на 15.12.2011 г. (527,65 евро), на 16.01.2012 г. (527,65 евро), на 15.02.2012 г. (527,65 евро), на 15.03.2012 г. (527,65 евро), на 16.04.2012 г. (527,65 евро), на 15.05.2012 г. (527,65 евро), на 15.06.2012 г. (527,65 евро), на 16.07.2012 г. (527,65 евро), 15.08.2012 г. (527,65 евро), на 17.09.2012 г. (527,65 евро), на 15.10.2012 г. (527,65 евро), на 15.11.2012 г. (527,65 евро), на 17.12.2012 г. (527,65 евро), 15.01.2013 г. (527,65 евро), 15.02.2013 г. (527,65 евро), на 15.03.2013 г. (527,65 евро), на 15.04.2013 г. (527,65 евро), на 15.05.2013 г. (527,65 евро), на 17.06.2013 г. (527,65 евро), на 15.7.2013 г. (527,65 евро), на 15.08.2013 г. (527,65 евро), на 16.09.2013 г. (527,65 евро), на 15.10.2013 г. (527,65 евро) на 15.11.2013 г. (527,65 евро), на 16.12.2013 г. (527,65 евро), на 15.01.2014 г. (527,65 евро), на 17.02.2014 г. (527,65 евро), на 17.03.2014 г. (527,65 евро), на 15.04.2014 г. (527,65 евро), на 15.05.2014 г. (527,65 евро), на 16.06.2014 г. (527,65 евро), на 15.07.2014 г. (527,65 евро), на 15.08.2014 г. (527,65 евро), на 15.09.2014 г. (527,65 евро), на 15.10.2014 г. (527,65 евро), на 17.11.2014 г. (527,65 евро), на 15.12.2014 г. (527,65 евро), на 15.01.2015 г. (527,65 евро), на 16.02.2015 г. (527,65 евро), на 16.03.2015 г. (527,65 евро), на 15.04.2015 г. (527,65 евро), на 15.05.2015 г. (527,65 евро), на 15.06.2015 г. (527,65 евро), на 15.07.2015 г. (527,65 евро), на 17.08.2015 г. (527,65 евро), на 15.09.2015 г. (527,65 евро), на 15.10.2015 г. (527,65 евро), на 16.11.2015 г. (527,65 евро), на 15.12.2015 г. (527,65 евро), на 15.01.2016 г. (527,65 евро), на 15.02.2016 г. (527,65 евро), на 15.03.2016 г. (527,65 евро), на 15.04.2016 г. (527,65 евро), на 16.05.2016 г. (527,65 евро), на 15.06.2016 г. (527,65 евро), на 15.07.2016 г. (527,65 евро), на 15.08.2016 г. (527,65 евро), на 15.09.2016 г. (527,65 евро), на 17.10.2016 г. (527,65 евро), на 15.11.2016 г. (527,65 евро), на 15.12.2016 г. (527,65 евро), на 16.01.2017 г. (527,65 евро), на 15.02.2017 г. (527,65 евро), на 15.03.2017 г. (527,65 евро), на 17.4.2017 г. (527,65 евро), на 15.05.2017 г. (527,65 евро), на 15.06.2017 г. (527,65 евро), на 17.07.2017 г. (527,65 евро), на 15.08.2017 г. (527,65 евро), на 15.09.2017 г. (527,65 евро), на 16.10.2017 г. (527,65 евро), на , дължими на 15.11.2017 г. (527,65 евро), на 15.12.2017 г. (527,65 евро), на 15.01.2018 г. (527,65 евро), на 15.02.2018 г. (527,65 евро), на 15.03.2018 г. (527,65 евро), на 16.04.2018 г. (527,65 евро), на 15.05.2018 г. (527,65 евро), на 15.06.2018 г. (527,65 евро), на 16.07.2018 г. (527,65 евро), на 15.08.2018 г. (527,65 евро), на 17.09.2018 г. (527,65 евро), на 15.10.2018 г. (527,65 евро), на 15.11.2018 г. (527,65 евро), на 17.12.2018 г. (527,65 евро), на 15.01.2019 г. (527,65 евро) и на датата на предсрочната изискуемост 07.02.2019 г. (предсрочно изискуем остатък от главницата и възнаградителната лихва в размер на 13 123,90 евро). Поради неиздължаване на горепосочените погасителни вноски кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. не са погасили и са просрочили следните суми по погасителен план - приложение № 4:

- главница в размер на 40 112,33 евро; и

- възнаградителна лихва съгласно раздел V на Договора за банков кредит за периода от 15.09.2011г. до 07.02.2019г. в размер на 19 735,37 евро.

Посочва, че започналата от 15.09.2011г. забава на кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. в плащанията по Договора за банков кредит се отнася не само до погасителните вноски по погасителен план - приложение № 4, но и до други суми, чиято дължимост произтича от изрични разпоредби на Договора за банков кредит и Общите условия, поради което от кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. не са погасени и са просрочени и следните суми:

- наказателна лихва за забава съгласно раздел V на Договора за банков кредит за периода от 15.09.2011г. до 20.02.2019г. в размер на 27 871,40 евро;

- разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, начислени съгласно т.10.1.2, б.„а“ от Общите условия на 04.01.2019г. в размер на 24,54 евро.

Посочва, че по силата на т.10.1.2, б.„а“ от Общите условия „П.“ АД е обявила на кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. предсрочната изискуемост на банковия кредит посредством писмени предизвестия с изх.№ 231-13/04.01.2019г. и изх. № 231-14/04.01.2019г. и банковият кредит е направен предсрочно изискуем на 07.02.2019г.

Сочи, че при настъпване на предсрочната изискуемост на банковия кредит на 07.02.2019г. кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. не са погасили всички свои задължения по Договора за банков кредит и към 20.02.2019г. общият размер на просрочената и непогасена сума по Договора за банков кредит възлиза на 87 743,64 евро, от които: 40 112,33 евро - главница, 19 735,37 евро - възнаградителна лихва, начислена съгласно раздел V от договора за банков кредит за периода от 15.09.2011г. до 07.02.2019г., 27 871,40 евро - наказателна лихва за забава, начислена съгласно раздел V от договора за банков кредит за периода от 15.09.2011г. до 20.02.2019г., и 24,54 евро - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, начислени на 04.01.2019г. съгласно т.10.1.2, б.„а“ от Общите условия.

В исковата молба се посочва, че на 21.02.2019г. „П.“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. въз основа на извлечение от счетоводните си книги. По заявлението на банката е образувано ч.гр.д. № 1098/2019 г. по описа на С. районен съд и на 25.02.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 659/25.02.2019г., с която е разпоредено длъжниците В.И.М. и Д.И.М. да заплатят солидарно на „П.“ АД следните суми: 40 112,33 евро - главница, 19 735,37 евро - възнаградителна лихва за периода от 15.09.2011 г. до 07,02.2019 г., 27 871,40 евро - наказателна лихва за забава от 15.09.2011 г. до 20.02.2019 г., и 24,54 евро - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, начислени на 04.01.2019 г., законна лихва върху главницата от 21.02.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, 3432,23 лв. - държавна такса, и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът посочва, че на 14.06.2019 г. в „П.“ АД е получено съобщение от С. районен съд, към което е приложено възражение от длъжника Д.И.М. срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1098/2019г. по описа на С. районен съд.

Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1098/2019г. по описа на С. районен съд е връчена лично на длъжниците В.И.М. и Д.И.М., като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение само от Д.И.М., но не и от В.И.М..

Счита, че предвид изложените обстоятелства за „П.“ АД е наличен правен интерес да предяви срещу кредитополучателя Д.И.М. при обективно и кумулативно съединяване искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията на банката, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 659/25.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1098/2019 г. по описа на С. районен съд, поради което:

Моли съда, да постанови решение за установяване на вземания на ищеца „П.” АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район ***, ЕИК *** от ответника Д.И.М.,***, ЕГН ********** като кредитополучател по договор № 13КР-АА-3213/22.02.2005г. за банков кредит относно следните суми: 40 112,33 евро (четиридесет хиляди сто и дванадесет евро и тридесет и три евроцента) - главница, 19 735,37 евро (деветнадесет хиляди седемстотин тридесет и пет евро и тридесет и седем евроцента) - възнаградителна лихва, начислена съгласно раздел V от Договора за банков кредит за периода от 15.09.2011г. до 07.02.2019г., 27 871,40 евро (двадесет и седем хиляди осемстотин седемдесет и едно евро и четиридесет евроцента) - наказателна лихва за забава, начислена съгласно раздел V от Договора за банков кредит за периода от 15.09.2011г. до 20.02.2019г., и 24,54 евро (двадесет и четири евро и петдесет и четири евроцента) - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, начислени на 04.01.2019г., съгласно т.10.1.2, б.„а“ от Общите условия, ведно със законната лихва върху главницата от 21.02.2019г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 659/25.02.2019г. по ч.гр.д. № 1098/2019г. по описа на С. районен съд.

Моли, в полза на ищеца „П.” АД да бъдат присъдени:

- законната лихва върху главницата от 21.02.2019г. до изплащане на олихвяемото вземане,

- разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 1098/2019г. по описа на С. районен съд: 3432,23 лв. - държавна такса и 150 лв. (сто и петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение, и

- разноските в настоящото исково производство, за които ще се представи списък по чл. 80 ГПК.

Постъпил е отговор на исковата молба, в която ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като счита същите за неоснователни и недоказани.

Счита, че исковата молба е нередовна, поради липсата на императивно установено от закона приложение, а именно справка по смисъла на чл. 366 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, към исковата молба за парично вземане страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер, като твърди, че  сред приложенията към исковата молба не фигурира подобна справка. В този смисъл счита, че от страна на ищеца е допуснато процесуално нарушение, поради което исковата молба следва да бъде оставена без движение, съответно - на ищеца да бъдат дадени задължителни указания за отстраняване на нередовностите. Съгласно разпоредбите на чл. 377 от ГПК във вр. с чл. 129 от ГПК в случай на неизпълнение от страна на ищеца на задължителните указания на съда, исковата молба следва да бъде върната като нередовна, а настоящото производство - прекратено.

Оспорва предявените искове изцяло по основание и размер, като счита същите за неоснователни и недоказани.

Заявява, че изложените в исковата молба твърдения не отговарят на обективната действителност и не кореспондират с приложените от ищеца писмени доказателства. Фактическата обстановка и твърденията, описани в исковата молба не отговарят на обективната действителност, съдържат вътрешни противоречия и не са подкрепени от убедителни доказателства. Счита, че представените от ищеца доказателства не подкрепят доводите, наведени в исковата молба.

Твърди, че представеният от заявителя документ по чл.417, т.2 от ГПК (извлечение от счетоводните книги на банката) не е редовен от външна страна, доколкото не съдържа необходимите реквизити, съгласно трайно установената съдебна практика (погасени до момента вноски, достатъчно детайлно и изчерпателно изброяване на задълженията по видове и пера и др.). Липсва каквато и да е информация относно наказателната лихва за забава, която счита, че е определена напълно произволно.

В допълнение подчертава, че извлечението от счетоводните книги следва да съдържа и фактите, от които да може да се направи недвусмислен извод за изискуемост на вземането (настъпила предсрочна изискуемост).

Отделно от това твърди, че извлечението по чл.417, т.2 от ГПК не е подписано от лица с надлежна представителна власт по отношение на „П.” АД.

Оспорва автентичността на положените под документа по чл. 417, т. 2 от ГПК подписи - съответно на Е.Г. и на В.Б., както и достоверността на датата и съдържанието на същия документ.

Посочва, че приложените към исковата молба документи - покана изх. № 231 - 14/04.01.2019г. на „ПИЕ” АД и съобщение изх. № 749/07.01.2019г. по описа на ЧСИ peг. № 765 на КЧСИ с разписка от 08.01.2019г. не са достигнали до мен. Оспорва същите и твърди, че не е уведомена за изявлението на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В допълнение и за пълнота на аргументите уточнява, че съгласно трайно установената съдебна практика, удостоверителните функции на частните съдебни изпълнители не съвпадат с тези на нотариусите. Законът не предоставя възможност на ЧСИ да удостоверяват връчването на книжа и/или документи извън книжата, касаещи конкретни изпълнителни производства, образувани пред тях.

Сочи, че в приложимото законодателство и в практиката на ВКС категорично се приема, че уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 423, ал. 1 от ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора - „предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви.

Ответницата посочва, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Според цитирано от тълкувателно решение уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора - „предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. Разграничение между предоставената сума по кредита и дължимите суми при предсрочна изискуемост на вземането е направено и в нормите на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции /изм. ДВ бр.59/2016г./ и чл.46, ал.З от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ДВ бр.59/2016г./.

Твърди, че след получаване на волеизявлението за изменение на договора с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането страните могат да предоговорят условията по договора. Законодателно е предвидена възможност за договаряне между кредитора и потребителя, преди пристъпване към принудително изпълнение в нормата на чл.46, ал.4 ЗКНИП чрез предприемане на различни мерки, включително промяна на сроковете и условията на договора за кредит. В Решение на Съда на Европейския съюз от 26.01.2017г. по дело С-421/14 (т.3 от диспозитива) и Решение на СЕС от 14.03.2013г. по дело С-415/11 (т.73 от мотивите) по тълкуването на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори е посочено, че клаузата за предсрочна изискуемост следва се преценява, наред с другите посочени критерии, и с оглед на предоставените от националното право възможности на потребителя да преустанови действието на предсрочната изискуемост на кредита. По изложените съображения на поставения за тълкуване въпрос ОСГТК на ВКС дава отговор, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.

Предвид изложеното, счита, че в исковата молба (както и в заявлението по чл.417 от ГПК) неправилно е определена заявената от „П.” АД претенция - на стр. 3, абз. 1 от исковата молба ищецът е посочил, че претендира „предсрочно изискуем остатък от главница и възнаградителна лихва в размер на 13 123,90 евро”.

На следващо място твърди, че посочените от ищеца падежи и месечни погасителни вноски в исковата молба не съответстват като дати и размер на дължимите месечни суми на посочените в погасителен план - Приложение № 4, към който се препраща.

С оглед на това счита, че претендираните суми са посочени неправилно, доколкото не съответстват на цитирания от ищеца погасителен план, съответно исковата претенция не е доказана по основание и размер.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме исковите претенции за доказани по основание и размер, прави възражение за погасителна давност. Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания“ ПО смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на кредитните институции по договори за кредит също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Сочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено на 21.02.2019г.. поради което в този момент е прекъснато теченето на погасителната давност. Следователно, дори и да бъдат уважени главните искове за част от процесния период, то останалата си част исковата претенция, отнасяща се за периода от 15.09.2011г. до 15.02.2016г. включително следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.

Твърди, че видно от приложения документ по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, заявените от взискателя вземания в голямата си част са погасени по давност. Представеното извлечение от счетоводните книги на „П.” АД се отнася за задължения за главница и лихви (възнаградителни и наказателни) по договор за банков кредит, за които се твърди, че са с настъпили падежи в периода от 15.09.2011 г. до 07.02.2019 г. С оглед на това и предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111, буква „б” и „в” от ЗЗД, твърди и възразява, че всички вземания, претендирани от ищеца за периода от 15.09.2011г. до 15.02.2016г. включително, (чието съществуване, възникване и дължимост оспорва по изложените в настоящия отговор съображения), не се дължат на самостоятелно основание, защото са погасени по давност. Твърди, че те представляват периодични плащания, неустойки от неизпълнен договор и вземанията за лихви, които по смисъла на чл. 111, буква „ б” и буква „в” от ЗЗД се погасяват с кратка 3-годишна давност.

Счита, че при договора за банков кредит са налице периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и приложение намира кратката тригодишна давност, като за начална дата на давността следва да се счита падежът на всяка отделна анюитетна вноска. Подробна аргументация в този смисъл, основаваща се на понятието „периодични плащания“ се съдържа в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че за част от посочените вземания не е приложима кратката тригодишна давност, моли по отношения на тях да бъде приложена общата петгодишна погасителна давност, като настоящото възражение се счита за своевременно направено в този смисъл.

Счита, че размерът на предявените от ищеца претенции е неправилно определен. Съгласно раздел V, изр. 1 от договора за кредит „Лихви се начисляват само за дните на фактическото ползване на кредита.” В допълнение - в чл. 6.1. е посочено, че „Размерът на лихвените плащания, посочени в погасителния план е изчислен върху главницата на кредита ... и не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а има ориентировъчен характер“.

Заявява, че в контекста на цитираните разпоредби не става ясно по какъв начин са формирани месечните анюитетни вноски, които според банката се дължат, съответно - на какво основание и в какъв размер е формирана претендираната възнаградителна лихва. Също така е налице несъответствие между размера и падежа на месечните вноски, описани в исковата молба и заявлението и съответно - в Приложение № 4 - погасителен план, към който се препраща в исковата молба.

Твърди, че претенцията за наказателна лихва за забава е неоснователна, недоказана и произволно определена.

Сочи, че от изложеното в исковата молба не става ясно нито по какъв начин е формирана тази претенция, нито за какъв период се отнася, още по-малко с каква периодичност е начислявана - на месечна база, веднъж годишно, еднократно, др. Посочена е една обща сума, като се твърди, че същата е начислена въз основа на раздел V от договора за кредит, без да се сочи текст, член или конкретна информация.

За пълнота на изложението подчертава, че в раздел V от договора се съдържат седем различни подточки, като никоя от тях не би могла да се квалифицира като правно основание за начисляване и формиране на претендираната наказателна лихва за забава.

Счита, че липсата на информация както за какви периоди и по какъв начин са изчислени претендираните лихви за забава прави така формулираното искане, неясно и непълно; не може да бъде направен категоричен извод на какво точно се основава претенцията на ищеца, което значително затруднява ответника да организира своята защита. Във връзка с гореизложеното, моли съдът да задължи ищеца да конкретизира петитума на исковата молба, като й бъде дадена възможност да ангажира доказателства и да направя доказателствени искания след евентуалното конкретизиране от негова страна.

В допълнение твърди, че кумулирането на обезщетителна и възнаградителна лихва за защита на един и същи интерес води до неоснователно обогатяване.

Моли съда, да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани исковите претенции на „П.“АД, поради изложените по-горе съображения, и да постанови решение, с което не признае за установено съществуването на паричните вземания, претендирани от ищеца.

Моли съда, да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените от „П.“ АД срещу Д.И.М., установителни искове по чл. 422 от ГПК за признаване съществуването на следните задължения, включващи главница и лихви, а именно: 40 112, 33 евро - главница, 19 735,37 евро - възнаградителна лихва, 27 871,40 евро - наказателна лихва за забава и 24,54 евро - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит, както и сумата за законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена на 25.02.2019г. по ч.гр.д. №1098/2019г., Районен съд - С.З., Гражданско отделение.

При условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде уважен изцяло или частично: с оглед направеното възражение за погасителна давност, моли съда, да отхвърли иска за разликата до общия предявен размер, представляваща погасено по давност задължение за периода от 15.09.2011г. до 15.02.2016г. включително, а именно: да отхвърли иска за главница в частта за периода от 15.09.2011г. до 15.02.2016г., за възнаградителна лихва - относно периода от 15.09.2011г. до 15.02.2016г. и за наказателна лихва - за периода от 15.09.2011г. до 15.02.2016г. Евентуално, ако съдът приеме, че за част от заявените претенции не се прилага кратката 3-годишна давност, то моли съда, да отхвърли иска за главница в частта за периода от 15.09.2011г. - до 15.02.2014г.

Моли съда, да осъди „П.“ АД, ЕИК ***, да й заплати разноските, сторени по делото.

 

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която взима становище по направените от ответника възражения.

Посочва, че справка по чл. 366 ГПК е приложеното към първоначалната искова молба извлечение от счетоводните книги на „П.“ АД с изх. № 231 - 79/21.02.2019г.

Сочи, че съгласно чл.60, ал.2, изр.2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) извлечението от счетоводните книги съдържа най-малко информация за: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане, и общия размер на просрочената сума, 2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва, 3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Извлечението от счетоводните книги на „П.“ АД отговаря на предвиденото в чл. 60, ал. 2, изр. 2 ЗКИ минимално необходимо съдържание и е редовно от външна страна. В извлечението от счетоводните книги на банката е посочен броят на погасителните вноски, които не са издължени на уговорените дати за плащане, както и общият размер на просрочената сума по кредита. Посочен е и общият размер на непогасената част от кредита, включваща главница и възнаградителна лихва, както и размерът на обезщетението за забава (наказателна лихва) за просрочени плащания. Налични са и данни за датата на предсрочна изискуемост на кредита и за обявяване на предсрочната изискуемост на кредитополучателите.

Посочва, че пълномощните на служителите на „П.“ АД - управителя на клон С.З. Е.И.Г. и специалиста „Проблемни активи“ В.С.Б., които са подписали извлечението от счетоводните книги, са приложени към заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1098/2019 г. по описа на Районен съд - С.З. и надлежната представителна власт на служителите на банката е доказана. Но даже и да се приеме, че служителите на „П.“ АД са действали без надлежна представителна власт, твърди, че по силата на чл.301 ТЗ техните действия трябва да се смятат за потвърдени, понеже „П.“ АД не се е противопоставила на извършването им веднага след узнаването.

Сочи, че съгласно чл.181, ал.1 ГПК датата на извлечението от счетоводните книги е достоверна за третите лица, защото оригинален екземпляр на извлечението е приложен като писмено доказателство към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1098/2019 г. по описа на Районен съд - С.З.. Следователно към датата на образуване на ч.гр.д. № 1098/2019г. по описа на Районен съд - С.З. извлечението от счетоводните книги е съществувало като документ и посочената в него дата е достоверна за третите лица. По силата на чл.182 ГПК достоверността на съдържанието на извлечението от счетоводните книги на „П.“ АД подлежи на преценка от съда с оглед на редовността на вписванията и на другите обстоятелства по делото, а в настоящия случай е поискано и назначаване на съдебно-икономическа експертиза, чиито задачи непосредствено се отнасят до съдържанието на извлечението от счетоводните книги.

Ищецът заявява, че противоречи на закона възражението в отговора на ответника Д.И.М., че частните съдебни изпълнители не били разполагали с правна възможност да връчват книжа и/или документи извън случаите, свързани с конкретни образувани пред тях изпълнителни производства. Сочи, че след изменението на чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) (обн. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка е гражданскоправни отношения. Ето защо частният съдебен изпълнител е законово оправомощен да връчи и предизвестията за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит, които са приложени към първоначалната искова молба.

Счита за неоснователно възражението на ответника Д.И.М., че не била получила изявление от банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради което кредитът не бил надлежно обявен за предсрочно изискуем. Сочи, че към първоначалната искова молба са приложени писмено предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит с изх. № 231-14/04.01.2019 г., съобщение, изх. № 749/07.01.2019 г, на ЧСИ Г.И. и разписка от 08.01.2019 г. за връчване на предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост. В разписката изрично е удостоверено, че предизвестието за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е връчено лично на ответника Д.И.М., която като получател саморъчно се е подписала и е написала трите си имена.

Счита, че доколкото при връчване от частния съдебен изпълнител на съобщения по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ се упражнява законово уредена удостоверителна компетентност, то документите, съставени от частния съдебен изпълнител при връчването на съобщения по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползват материална доказателствена сила за удостоверените при връчването действия и изявления.

Посочва, че в отговора си ответникът Д.И.М. не е оспорила истинността на своя подпис върху разписката от 08.01.2019 г., с която се удостоверява личното получаване от нея на предизвестието за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Тъй като документите, които се съставят при връчване на съобщения от частните съдебни изпълнители по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, са официални документи по чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползват с материална доказателствена сила, то тежестта на доказване на неверността на съдържанието на тези официални документи е върху ответника Д.И.М., която е длъжна да проведе пълно и главно доказване на твърдения от нея факт, че не била получила изявлението на „П.“ АД за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Заявява, че разписката е подписана от ответника Д.И.М., а от разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК следва, че при оспорване на истинността на подписан частен документ тежестта на доказване е върху оспорващата страна, ако тя е подписала документа. Личното получаване от ответника Д.И.М. на 08.01.2019г. на писмено предизвестие от „П.“ АД за обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит с изх. № 231-14/04.01.2019г. и на съобщение, изх.№ 749/07.01.2019г. на ЧСИ Г.И. се доказва и с приложеното към настоящата допълнителна искова молба удостоверение, изх. № 44720/18.09.2019 г. по описа на ЧСИ Г.И..

Счита за неоснователно възражението на ответника Д.И.М., че претенцията на „П.“ АД била противоречала на тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че според тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК за периода до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план.

Посочва, че датата на предсрочната изискуемост на кредита е 07.02.2019 г. Претендиралата от банката възнаградителна лихва в размер на 19 735,37 евро е начислена за периода от 15.09.2011г. до 07.02.2019г. Следователно крайната дата на начисляване на възнаградителната лихва е датата на предсрочната изискуемост на банковия кредит и съобразно тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. по тълк. д. № 3/2017г. на ОСГТК след датата на настъпване на предсрочната изискуемост възнаградителна лихва не е начислявана и не се претендира от „П.“ АД.

Ищецът сочи, че в мотивите на тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК изрично се посочва, че с волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума, и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забава. На следващо място се изтъква, че изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване, като съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Заявява, че в тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017г. на ОСГТК не се отрича правото на банката в качеството на кредитор по договора за банков кредит да претендира както за времето преди, така и за времето след датата на предсрочна изискуемост на кредита, обезщетението за забава, което е уговорено в договора за банков кредит и което е различно по размер от законната лихва. След датата на предсрочна изискуемост обезщетението за забава е в размер на законната лихва само ако в договора за банков кредит банката и кредитополучателят не са уговорили обезщетение за забава в друг размер - например т. нар. наказателна лихва за забава, която по своята правна същност е мораторна неустойка (неустойка за забава). Посочва съдебна практика.

Твърди, че основанието за начисляване на наказателна лихва за забава е т. 8 от раздел V на Договора за банков кредит. Заявява, че искането на банката в частта относно наказателната лихва за забава е ясно и точно формулирано чрез посочване на общия размер на дължимата наказателна лихва за забава и периода на нейното начисляване. В мотивите на тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК се изтъква, че няма пречка в исковата молба да бъде посочено като основание неизпълнението на сключен договор за кредит и да бъде посочен общият размер на претендиралата главница, като само възнаградителните лихви и лихвите за забава бъдат конкретизирани по период и размер.

Заявява, че твърдението на ответника Д.И.М., че кумулирането на възнаградителна и обезщетителна лихва водело до неоснователно обогатяване противоречи на тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. по тълк. д. № 3/2017г. на ОСГТК, в чиито мотиви изрично се отбелязва, че по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забава. Възнаградителната лихва и наказателната лихва за забава по договора за банков кредит се дължат от кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. на различни правни основания и съответно удовлетворяват различни правни интереси на кредитодателя „П.“ АД. Правното основание за дължимост на възнаградителната лихва е предоставянето от банката за ползване от кредитополучателите на уговорената парична сума, докато правното основание за дължимост на наказателната лихва за забава е забавата на кредитополучателите при издължаване на банковия кредит, поради което едновременното претендиране от „П.“ АД на възнаградителна лихва и наказателна лихва за забава не води до неоснователно обогатяване.

Сочи, че ответникът Д.И.М. основава възраженията си на чл. 46 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). Но в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКНИП е предвидено, че ЗКНИП не се прилага за договори за кредит, които са сключени преди влизането му в сила. ЗКНИП е обнародван в бр. 59 на „Държавен вестник“ от 29.07.2016 г. и е влязъл в сила на 02.08.2016 г., а договорът за банков кредит между „П.“ АД и кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. е сключен на 22.02.2005 г. и последният анекс към него е от 14.07.2011 г. Ето защо по силата на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКНИП спрямо договора за банков кредит между „П.“ АД и кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. нормите на ЗКНИП не са приложими.

Счита за неоснователно възражението на ответника Д.И.М., че вземанията по договора за банков кредит били за периодични плащания и за тях се прилагала специалната тригодишна погасителна давност.

Сочи съдебна практика, съгласно която при договора за банков кредит е налице неделимо плащане, като уговореното връщане на кредита на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от длъжника на части. Това уговаряне на частично изпълнение не превръща договора за банков кредит в договор за периодични плащания, поради което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. В този смисъл е и неподлежащото на обжалване решение № 338/05.07.2019 г. по в.т.д. № 1184/2019 г. по описа на СтОС.

Посочва, че по силата на т. 3 от анекс № 4 от 14.07.2011 г. дължимите суми по договора за банков кредит се погасяват по нов погасителен план - приложение № 4 към анекса, който изцяло заменя погасителен план - приложение № 3, като и анекс № 4 и погасителен план - приложение № 4 са подписани от ответника Д.И.М.. С уговорените в погасителния план месечни погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, банката като кредитор се е съгласила да приема частично изпълнение на дължимата по договора за банков кредит главница и възнаградителна лихва, а изпълнението на части съобразно посочената практика на ВКС не е периодично плащане по смисъла на чл. 111,6. „в“ ЗЗД.

Счита за неоснователно възражението на ответника Д.И.М., че вземанията на „П.“ АД по договора за банков кредит били погасени по давност.

Сочи, че с решение № 38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. по описа на II т.о. на ВКС и с решение № 338/05.07.2019 г. по в.т.д. № 1184/2019 г. по описа на Окръжен съд - С.З. се приема, че погасителната давност започва да тече от уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не от датите на дължимост на отделните погасителни вноски. В настоящия случай датата на предсрочна изискуемост на банковия кредит е 07.02.2019г., поради което тази дата е краен срок за погасяване на кредита и съответно от 07.02.2019 г. е началото на погасителната давност за вземанията на банката по договора за банков кредит.

Посочва, че по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК исковата молба на „П.“ АД се смята за подадена на 21.02.2019 г., когато е датата на подаване на заявлението на банката за издаване на заповедта за изпълнение. Следователно от 07.02.2019 г. до 21.02.2019 г. не е изтекла нито общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД (досежно вземането за главница), нито специалната тригодишна погасителна давност по чл. 111,6. „в“ ЗЗД (досежно вземанията за лихви).

Сочи, че с т. 5 от анекс № 4 от 14.07.2011 г. кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. приемат прилагането на общите условия на „П.“ АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека („Общи условия”), при уреждане на отношенията им с банката във връзка с изпълнението на договора за банков кредит, като кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. са декларирали, че Общите условия са им предоставени и са запознати с тях.

Посочва, че приложените към исковата молба Общи условия са изготвени въз основа на чл. 298 ТЗ и са приети от управителния съвет на „П.“ АД, изменени и допълнени с решение от 02.11.2010 г., а анекс № 4 е сключен на 14.07.2011 г.

Заявява, че приложените към исковата молба Общи условия са тъкмо тези, които са били в сила към датата на сключване на анекс № 4, с чиято т. 5 кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. са приели прилагането на Общите условия на банката при уреждане на отношенията във връзка с изпълнение на договора за банков кредит.

 

В законоустановения срок ответницата е подала допълнителен отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като счита същите за неоснователни и недоказани. Оспорва допълнителната искова молба, като излага съображения.

Поддържа изразеното в отговора на исковата молба възражение за нередовност на исковата молба, поради липсата на представена от ищеца справка по смисъла на чл. 366 от ГПК, като излага подробни съображения. Оспорва цитираното твърдение, че извлечението от счетоводните книги на банката представлявало справка по смисъла на чл. 366 от ГПК. като неоснователно и невярно и считам, че на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовност в исковата молба, изразяваща се в липсата на справка по чл. 366 от ГПК.

Поддържа заявеното в отговора на исковата молба оспорване на предявените искове по основание и размер, като счита същите за неоснователни и недоказани и препраща изцяло към изложеното в отговора на исковата молба.

Поддържа възражението относно реквизитите и съдържанието на представения от ищеца документ по чл. 417, т. 2 от ГПК.

Твърди, че представеният от заявителя документ по чл. 417, т. 2 от ГПК (извлечение от счетоводните книги на банката) не е редовен от външна страна, доколкото не съдържа необходимите реквизити, съгласно трайно установената съдебна практика (погасени до момента вноски, достатъчно детайлно и изчерпателно изброяване на задълженията по видове и пера и др.). Липсва каквато и да е информация относно формирането на наказателната лихва за забава, която счита, че е определена напълно произволно. В тази връзка и предвид липсата на справка по чл. 366 от ГПК и доколкото претенцията за наказателна лихва представлява част от цената на иска, счита че същата е неясно формулирана. Твърди, че е лишена от възможност да организира защитата си, поради липсата на яснота относно методиката и начина на формиране на посочената претенция, като с оглед липсата на изискуемата от закона справка по чл. 366 от ГПК, това възражение се отнася и за останалата част от исковите претенции. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца, че посочването на общия размер и периода на претенцията за наказателна лихва бил достатъчен. Практически това прави невъзможно поставянето на допълнителни задачи към ССчЕ, доколкото липсва яснота за начина, по който е изчислен този общ размер, което обективно води до невъзможност за проверка на тези изчисления от вещото лице. Затруднява се и конкретизирането на възражението за изтекла погасителна давност.

Поддържа заявеното с отговора на исковата молба оспорване на автентичността на положените под документа по чл.417, т.2 от ГПК подписи - съответно на Е.Г. и на В.Б., както и достоверността на датата и съдържанието на същия документ.

Поддържа възражението си за ненадлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Поддържа изцяло изложеното в отговора на исковата молба относно претенцията за възнаградителна лихва. Отново подчертава, че в приложимото законодателство и в практиката на ВКС категорично се приема, че уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл.423, ал.1 от ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора - „предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. Излага подробни съображения.

Предвид изложеното, счита, че в исковата молба (както и в заявлението по чл. 417 от ГПК) неправилно е определена заявената от „П.” АД претенция - на стр. 3, абз. 1 от исковата молба ищецът е посочил, че претендира „предсрочно изискуем остатък от главница и възнаградителна лихва в размерна 13 123,90 евро”.

Твърди, че цитираната от ищеца клауза, по силата на която твърди, че е налице основание за заявената претенция за наказателна лихва, е неравноправна по смисъла на действащото законодателство и като такава моли да бъде прогласена за нищожна. В допълнение поддържа изцяло изложеното и в отговора на исковата молба относно липсата на каквато и да било яснота за това на кой текст, респ. на кое договорно основание се позовава ищецът за тази своя претенция.

С оглед направеното възражение за неприложимост на ЗКНИП подчертава, че до датата на влизане в сила на същия е действал Законът за потребителските кредити в аналогична редакция (чл.4, ал.1 ЗПК), а доколкото кредитополучателят представлява и „потребител” по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), то в настоящия случай намират приложение и всички относими разпоредби от ЗЗП. В този смисъл твърди, че претенцията за наказателна лихва е изцяло неоснователна, респ. - незаконосъобразна, доколкото противоречи на чл.143, т.5 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Излага подробни съображения.

На следващо място поддържа възражението за липса на идентичност между посочените от ищеца падежи и месечни погасителни вноски в исковата молба (по отношение на тяхната дата и размер) с дължимите месечни суми, посочени в погасителен план - Приложение № 4, към който се препраща. Видно от съдържанието на допълнителната искова молба, ищецът не е изразил становище по така направеното възражение.

Счита, че претендираните суми са посочени неправилно, доколкото не съответстват на цитирания от ищеца погасителен план, съответно исковата претенция не е доказана по основание и размер.

Поддържа изцяло възраженията и доводите за изтекла погасителна давност, направени с отговора на исковата молба, като изцяло препраща към него.

Сочи, че относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност - според преобладаващата съдебна практика, давностният срок следва да се брои от датите на падеж на всяка вноска за главница и лихва, като се приема, че давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката (в този смисъл е и Решение № 90 от 31.03.2014 г. по гр. д. № 6629/2013 г., Г.К., IV Г. О на ВКС).

Заявява, че застъпвайки това становище и с оглед изложените в отговора на исковата молба белези на вземанията за главница по договор за кредит, можем да направим категоричен извод, че те притежават всички характеристики на периодичните плащания, изведени от ВКС в ТР № 3/2012г., ОСГТК. Става въпрос за изпълнение на повтарящи се задължения с предмет парична сума, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, като размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, а давността за всяка престация настъпва поотделно.

Относно квалифицирането на вземанията, произтичащи от договор за банков кредит като делими или неделими, счита, че доколкото същите представляват парични задължения, то безспорно следва да бъдат определени като делими. Излага подробни съображения.

Счита, че размерът на предявените от ищеца претенции е неправилно определен. Излага подробни съображения.

Изцяло поддържа възражението за неоснователност и недоказаност на претенцията за наказателна лихва за забава на ищеца, като препраща към изложеното в отговора на исковата молба, както и към допълнителните доводи и аргументи, изложени по-горе в настоящия допълнителен отговор.

Излага подробни съображения, като моли съдът да задължи ищеца да конкретизира петитума на исковата молба в частта, касаеща наказателната лихва за забава, като представи разбивка на периодите, за които е начислявана, размерът й за всеки отделен период, както и методиката на изчисляването й.

Поддържа заявеното оспорване на представените към исковата молба Общи условия на „П.” АД. Твърди, че ищецът не е представил убедителни доказателства, че същите са били приложими към процесния договор и за процесния период от време, още по-малко, че са надлежно оповестени, както и че са приложими и обвързващи за ответницата в конкретния случай.

Моли съда, да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани исковите претенции на „П.“АД, поради изложените по-горе съображения, и да постанови решение, с което не признава за установено съществуването на паричните вземания, претендирани от ищеца.

Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените от „П.“ АД, ЕИК ***, срещу Д.И.М., установителни искове по чл. 422 от ГПК за признаване съществуването на следните задължения, включващи главница и лихви, а именно: 40 112,33 евро - главница, 19 735,37 евро - възнаградителна лихва, 27 871,40 евро - наказателна лихва за забава и 24,54 евро - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит, както и сумата за законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена на 25.02.2019 г. по ч. гр. д. № 1098/2019 г., Районен съд - С.З., Гражданско отделение.

При условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде уважен изцяло или частично: с оглед направеното възражение за погасителна давност, моли съда да отхвърли иска за разликата до общия предявен размер, представляваща погасено по давност задължение за периода от 15.09.2011г. до 15.02.2016г. включително, а именно: да отхвърли  иска за главница в частта за периода от 15.09.2011г. до 15.02.2016г., за възнаградителна лихва - относно периода от 15.09.2011г. до 15.02.2016г. и за наказателна лихва - за периода от 15.09.2011г. до 15.02.2016г. Евентуално, ако съдът приеме, че за част от заявените претенции не се прилага кратката 3-годишна давност, то моли съда да отхвърли иска за главница в частта за периода от 15.09.2011 г. - до 15.02.2014 г.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 22.02.2005 г. между „П.“ АД и кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. е сключен договор № 13КР-АА-3213/22.02.2005г. за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите банков кредит, в размер на 50 000 евро за погасяване на съществуващи задължения и за текущи битови нужди (т. 4 от Договора за банков кредит). Възнаградителната лихва е в размер на годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 11 пункта (раздел V от Договора за банков кредит). Наказателната лихва за забава е в размер на възнаградителната лихва, увеличена с надбавка от 20 пункта (раздел V от Договора за банков кредит). Крайният срок за издължаване на кредита е 22.01.2021г. (т. 15 от Договора за банков кредит във връзка с погасителен план - приложение № 1).

С анекс № 1 от 21.02.2007 г. възнаградителната лихва е променена на годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 4,878% (т.2 от анекса) и е приет нов погасителен план - приложение № 2 (т.3 от анекса). С анекс №2 от 28.02.2007г. е приет нов погасителен план - приложение № 3 (т. 1 от анекса). С анекс № 3 от 30.03.2009г. е променена разплащателната сметка, по която се погасяване кредита (т. 1 от анекса). С анекс № 4 от 14.07.2011г. възнаградителната лихва е променена на коригиран с коефициент за пазарна среда Базов лихвен процент (БЛПкс) на „П.“ АД за евро, увеличен с надбавка от 3,91 пункта, като към датата на сключване на анекс БЛПкс на банката за евро е бил в размер на 5,09% (т.1 и 2 от анекса), приет е нов погасителен план - приложение № 4 (т.3 от анекса), като съгласно новия погасителен план крайният срок за погасяване на кредита е 15.02.2021г., и кредитополучателите приемат прилагането на общите условия на „П.“ АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека („Общи условия”), при уреждане на отношенията им с банката във връзка с изпълнението на Договора за банков кредит (т. 5 от анекса).

Ищецът „П.“ АД е обявила на кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. предсрочната изискуемост на банковия кредит посредством писмени предизвестия, както следва: предизвестие с изх.№ 231-13/04.01.2019 г. до В.И.М. изпратено чрез ЧСИ Г.И. и получено лично на 08.01.2019 г. и предизвестие изх. № 231-14/04.01.2019г. до Д.И.М. изпратено чрез ЧСИ Г.И. и получено лично на 08.01.2019 г.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1098/2019 г. по описа на Районен съд – С.З. въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „П.“ АД против кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 659/25.02.2019г., с която е разпоредено длъжниците В.И.М. и Д.И.М. да заплатят солидарно на „П.“ АД следните суми: 40 112, 33 евро - главница, 19 735,  37 евро - възнаградителна лихва за периода от 15.09.2011 г. до 07.02.2019 г., 27 871, 40 евро - наказателна лихва за забава от 15.09.2011 г. до 20.02.2019 г., и 24, 54 евро - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, начислени на 04.01.2019 г., законна лихва върху главницата от 21.02.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, 3 432, 23 лв. - държавна такса, и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Горепосочената заповед за изпълнение е връчена лично на длъжниците В.И.М. и Д.И.М., като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение само от Д.И.М.. Поради това „П.“ АД е предявила настоящите установителни искове.

 

От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява следното:

Кредитът, предоставен от „П.“ АД на кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. по силата на договор № 13КР-АА - 3213/22.02.2005 г. е усвоен първоначално по разплащателна сметка с титуляр В.И.М. в „П.“ АД, с № ********** (преоформена с IВАN ***). Анекс №3 от 30.03.2009 г. променя обслужващата сметка и титуляра. Титуляр става Д.И.М. с разплащателна сметка с IВАN ***.

Кредитът е предоставен в режим на овърдрафт.

Разрешен Банков кредит от 50 000 евро.

Банковият кредит от 50 000 евро е         усвоен на следните дати:

25.02.2005 г., 28.02.2005г., 01.03.2005 г., 18.03.2005 г., 01.04.2005 г., 01.05.2005 г.,01.06.2005 г., 01.07.2005 г., 01.08.2005 г, 01.09.2005 г, 01.10.2005 г., 01.11.2005 г., 01.12.2005 г,31.12.2005 г., 01.02.2006г., 01.03.2006 г„ 28.03.2006 г., 01.04.2006 г„ 01.05.2006 г., 01.06.2006 г., 01.07.2006 г., 01.08.2006 г., 01.09.2006 г., 01.10.2006 г., 01.11.2006 г., 01.12.2006 г., 31.12.2006 г. и 01.02 2007г.

Договорът за банков кредит № 13КР-АА-3213/22.02.2005 г. е сключен с определена възнаградителна лихва годишния EURIBOR 2.326% плюс Надбавка от 11%,за срок от 192 месеца.

След сключване на анекс № 4 от 14.07.2011 г. не е променяна стойността на коригирания с коефициент за пазарна среда Базов лихвен процент (БЛПкс) на „П.“ АД за евро, която към датата на сключване на  анекса е била в размер на 5,09% както следва:

Корекции на Базов лихвен процент (БЛПкс) на „П.“ АД за евро за периода от 01.09.2008г. до 01.05.2010 г. БЛП, след 01.05.2010 г. не е променян.

От 15.09.2011 г. кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. са в забава на плащанията по договора за банков кредит, поради което не са издължени 90 броя погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план - приложение № 4 със следните падежи и размери: от 15.09.2011 г. (в размер на 290,60 евро), и от 17.10.2011 г. до 15.01.2019 г. включително по (527,65 евро месечно) и на датата на предсрочната изискуемост 07.02.2019 г. (предсрочно изискуем остатък от главницата и възнаградителната лихва в размер на 13 123,90 евро).

Поради неиздължаване на погасителните вноски кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. не са погасили и са просрочили следните суми по погасителен план :

-главница в размер на 40 112,33 евро;

-възнаградителна лихва съгласно раздел V на Договора за банков кредит за периода от 15.09.2011 г. до 07.02.2019 г. в размер на 19 735,37 евро;

- наказателна лихва за забава 27 871,40 евро.

Съгласно т. 10.1.2, б. „а“ от Общите условия „П.“ АД е обявила на кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. предсрочната изискуемост на банковия кредит посредством писмени предизвестия с изх.№ 231-13/04.01.2019 г. и банковият кредит е направен предсрочно изискуем на 07.02.2019 г.

Дължимите суми от кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. по договор № 1 ЗКР-АА-3213/22.02.2005 г. за банков кредит към датата на подаване на заявлението на „П.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1098/2019 г. по описа на С. районен съд са както следва:

Броят на неиздължените месечни погасителни вноски, падежите и размерите суми са - 90/деветдесет/ посочени в исковата молба. В погасителния план са посочени 114 броя погасителни вноски стр. 24-25 от материалите по делото.

-общият размер на неиздължената главница - 40 112,33 евро.

-общите размери на неиздължените възнаградителни лихви за периода от-15.09.2011 г. до

 г. в размер на 19 735,37 евро.

 наказателна лихва за забава 27 871,40 евро.

-общият размер на неиздължените разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и датата на тяхното начисляване 24.54 евро.

Дължимите суми от кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. по договор № 13КР-АА-3213/22.02.2005 г. за банков кредит, към датата на изготвяне на заключението31.01.2020г., са както следва:

Броят на неиздължените месечни погасителни вноски, падежите и размерите суми са - 90/деветдесет/ В погасителния план са посочени 114 броя погасителни вноски стр. 24-25 от материалите по делото.

-общият размер на неиздължената главница - 40 112,33 евро.

-общите размери на неиздължените възнаградителни лихви за периода от-15.09.2011 г. до

 г. в размер на 19 735,37 евро.+5464.88 евро=25200.58 евро.

 наказателна лихва за забава 27 871,40 евро+866.92евро=28 738,32 евро.

-общият размер на неиздължените разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и датата на тяхното начисляване 24.54 евро.

Договорът за банков кредит № 13КР-АА-3213/22.02.2005 г. е сключен с определена възнаградителна лихва годишния Е1ЛИВОК. 2.326% плюс Надбавка от 11%. За срок от 192 месеца.

С анекс № 1 от 21.02.2007 г. възнаградителната лихва е променена на годишния EURIBOR, който е 4.122% увеличен с надбавка от 4,878% и е приет нов погасителен план - приложение № 2 стр. от 15 до 18 от материалите приложени в делото.

С анекс № 2 от 28.02.2007 г. е приет нов погасителен план - приложение № 3 без промяна на лихвения процент.

С анекс № 3 от 30.03.2009 г. е променена разплащателната сметка, по която се погасяване кредита.

С анекс № 4 от 14.07.2011 г. възнаградителната лихва е променена на коригиран с коефициент за пазарна среда Базов лихвен процент (БЛПкс) на „П.“ АД за евро, увеличен с надбавка от 3,91 пункта, като към датата на сключване на анекс БЛПкс на банката за евро е бил в размер на 5,09% , приет е нов погасителен план - приложение № 4. Новият погасителен план обхваща периода от 15.08.2011г. с краен срок за погасяване на кредита е 15.02.2021 г. Кредитополучателите приемат прилагането на общите условия на „П.“ АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, при уреждане на отношенията им с банката във връзка с изпълнението на Договора за банков кредит. Годишният лихвен процент се променяя на 9%. Погасителният план е подписан от Кредитополучателите, не е посочен размера на месечните наказателни лихви.

Наказателните лихви са изчислени и осчетоводени в счетоводните регистри на „П.“ АД.

Точният размер на дължимата от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ/ИТЕ лихва се изчислява от БАНКАТА за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане посочен в погасителния план-Приложение № 1 към договор за банков кредит № 1 ЗКР-АА-3213/22.02.2005 г.

За всички операции по реда на този договор страните изчисляват дължимите лихви и други аналогични суми като работят въз основа на действителния брой дни и приемат годината за 360 дни.

По свое усмотрение БАНКАТА може да капитализира начислените, но не просрочени лихви, чрез прибавянето им към главницата на кредита по реда и при условията на Наредба № 9 на БНБ от 2003 г., за което с подписването на Договора, КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ/ИТЕ дават своето изрично съгласие.

Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ се отнасят в просрочие и олихвяват с годишна лихва в размер договорения в раздел V, т. 7 лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 20 (двадесет) пункта.

В счетоводните регистри на „П.“ АД са осчетоводени следните вземания от Кредитополучателите :

Общият размер на неиздължената главница – 40 112, 33 евро.

Общият размер на неиздължените възнаградителни лихви за периода от - 15.09.2011 г. до 07.02.2019 г./датата на предсрочна изискуемост/ - 19 735,37 евро. Изчислени като 40 112.33 евро - главница умножена по лихвения процент, договорен съгласно първоначално подписаният Договор и Анексите към него :

Дължими 24,54 евро - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит №13КР-АА- 3213/22.02.2005 г.

Начислена е Наказателна лихва за забава 27 871,40 евро за периода от -15.09.2011 г. до 07.02.2019 г.

Вещото лице посочва, че на въпроса „ правилно ли са формирани и изчислени, правилно ли са осчетоводени и на коя дата всяка от тези суми е станат изискуема (кога е настъпил падежът й) ” не може да отговори, поради това, че не й е представена методиката за изчисляване на лихвите - възнаградителна и наказателна. В случая Възнаградителната и Наказателната лихва се начисляват от една и съща дата 15.11.2011 г. като наказателната лихва е увеличила с 20 пункта възнаградителната лихва. От една и съща дата се начислява и възнаградителна и наказателна лихва едновременно. Банката се позовава на Следния текст от Договора: „Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ се отнасят в просрочие и олихвяват с годишна лихва в размер на договорения в раздел V, т. 8 лихвен процент, който съгласно Анекс № 4 е увеличен с наказателна надбавка от 20 (двадесет) пункта.”

Съгласно общите условия на Банката :

„Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ/ИТЕ се отнасят в просрочие и олихвяват в размер посочен Бюлетина за лихвите към тарифата на Банката, считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска.”

От заключението на допълнителната съдебно икономическа експертиза се установява следното:

В счетоводните регистри на „П.“ АД са осчетоводени следните вземания от Кредитополучателите :

Общият размер на неиздължената главница е - 40 112,33 евро.

Общият размер на неиздължените възнаградителни /договорна/ лихви за периода от -15.08.2011 г. до 07.02.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост/ - 19 735.37 евро / деветнадесет хиляди седемстотин тридесет и пет евро и 37 евроцента, изчислени като 40 112.33 евро - главница умножена по лихвения процент 4.92%, договорен съгласно първоначално подписаният Договор и Анексите към него :

40 112.23 х 4.92% - 19735.40 евро възнаградителна /договорна/ лихви за периода от - 15.08.2011 г. до 07.02.2019 г.

Наказателна лихва за забава съгласно раздел V на Договора за банков кредит за периода от 15.08.2011 г. до 20.02.2019 г. в размер на 27 871,40 евро 40 112.23 х 6.9843% - 27 871,40 евро

Дължими 24,54 евро - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит №13КР-АА- 3213/22.02.2005 г.

Вещото лице посочва, че от допълнителното уточнение със служител на ПИБ е установила, че наказателната лихва е правилно изчислявана и осчетоводявана. Към просрочената главница не са прибавяни договорните лихви. Наказателната лихва не е начислявана едновременно върху лихва и главница. Начислявана е договорната лихва върху просрочената главница и отделно е начислявана наказателна лихва само върху просрочената главница.

Съгласно раздел V ЛИХВИ от договор за банков кредит №13КР-АА-3213/22.02.2005 г. лихвите се определят, като за ползвания кредит кредитополучателите заплащат на Банката годишния EURIBOR увеличен с надбавка от 11% пункта. Лихви се начисляват само за дните на фактическото ползване на кредита.

Точният размер на дължимата от кредитополучателя/ите лихва се изчислява от БАНКАТА за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане посочен в погасителния план-Приложение № 1 към договор за банков кредит №13КР-АА-3213/22.02.2005 г.

За всички операции по реда на този договор страните изчисляват дължимите лихви и други аналогични суми като работят въз основа на действителния брой дни и приемат годината за 360 дни.

Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателите, се отнасят в просрочие и олихвяват с годишна лихва в размер договорения в раздел V, т. 7 лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 20 (двадесет) пункта.

Възнаградителната и Наказателната лихва за банков кредит №13КР-АА-3213/22.02.2005 г. се начисляват в счетоводните регистри на ПИБ.

- Дължима договорна лихва начислена от 15.08.2011г. до 07.02.2019г.-падеж от деня следващ датата на падежа на съответната вноска 15 - то число на всеки месец до 07.02.2019г.

- Наказателна лихва начислена от 15.09.2011г. до 20.02.2019 г. , като наказателната лихва е увеличила с 20 пункта възнаградителната лихва. Начислява се възнаградителна /договорна/ лихва и наказателна лихва.

От заключението на съдебно – почерковата експертиза се установява следното:

Подписите, положени под печатния текст, на покана /писмено предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит/ с изх. № 231-14/04.01.2019г. и в извлечение от счетоводни книги на „П.“ АД, с изх. № 231 – 79/21.02.2019 г. в ляво над печатния текст „Е.Г./Управител на ПИБ клон С.З. са изпълнени от Е.И.Г., с ЕГН **********.

Подписите, положени под печатния текст, на покана /писмено предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит/ с изх. № 231-14/04.01.2019 г. и в извлечение от счетоводни книги на „П.“ АД, с изх. № 231 – 79/21.02.2019 г. в ляво над печатния текст „В.Б./Специалист „Проблемни кредити“ са изпълнени от В.Б., с ЕГН **********.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Нормата на чл. 430, ал.2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Безспорно е установено, че на 22.02.2005 г. между „П.“ АД и кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 50 000 евро за погасяване на съществуващи задължения и за текущи битови нужди (т. 4 от Договора за банков кредит). Възнаградителната лихва е в размер на годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 11 пункта (раздел V от Договора за банков кредит). Наказателната лихва за забава е в размер на възнаградителната лихва, увеличена с надбавка от 20 пункта (раздел V от Договора за банков кредит). Първоначално уговореният краен срок за издължаване на кредита е 22.01.2021г. (т. 15 от Договора за банков кредит във връзка с погасителен план - приложение № 1). С анекс № 4 от 14.07.2011г. възнаградителната лихва е променена на коригиран с коефициент за пазарна среда Базов лихвен процент (БЛПкс) на „П.“ АД за евро, увеличен с надбавка от 3,91 пункта, като към датата на сключване на анекс БЛПкс на банката за евро е бил в размер на 5,09% (т.1 и 2 от анекса), приет е нов погасителен план - приложение № 4 (т.3 от анекса), като съгласно новия погасителен план крайният срок за погасяване на кредита е 15.02.2021г., и кредитополучателите приемат прилагането на общите условия на „П.“ АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека („Общи условия”), при уреждане на отношенията им с банката във връзка с изпълнението на Договора за банков кредит (т. 5 от анекса).

От заключението на съдебно – икономическата експертиза е видно, че от 15.09.2011 г. кредитополучателите В.И.М. и Д.И.М. са в забава на плащанията по договора за банков кредит, поради което не са издължени 90 броя погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план - приложение № 4, със следните падежи и размери: от 15.09.2011 г. (в размер на 290,60 евро), и от 17.10.2011 г. до 15.01.2019 г. включително по (527,65 евро месечно) и на датата на предсрочната изискуемост 07.02.2019 г. (предсрочно изискуем остатък от главницата и възнаградителната лихва в размер на 13 123,90 евро).

Следователно за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно Раздел ХI, т.29.2 от договор № 13КР-АА-3213/22.02.2005г. за банков кредит.

 Съгласно т. 18 на ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

В настоящия случай  преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът  е изпратил предизвестие изх. № 231-14/04.01.2019 г. до Д.И.М. чрез ЧСИ Г.И. и получено лично от ответницата на 08.01.2019 г. В предизвестието е посочено, че в седемдневен срок от получаването му следва да бъдат погасени всички задължения по договора за банков кредит. Компетентността на частните съдебни изпълнители да връчват извънпроцесуална документация произтича от разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ (редакция, ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила към датата на предприетото връчване на процесното уведомление). Съгласно цитираната разпоредба, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В чл. 43 от ЗЧСИ е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл. 37 - 58 от ГПК. Поради това съдът намира, че  предсрочната изискуемост е обявена надлежно на ответницата и в този смисъл възраженията се явяват неоснователни.

Съдът не възприема довода на Д.И.М. относно нередовности в представеното от банката извлечение от счетоводни книги като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, включително и относно автентичността на подписите на Е.Г. и В.Б. . Съображенията, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК имат релавантно значение единствено в производството по чл. 419, ал.2 ГПК, но не и в исковото производство по чл. 422 ГПК. Съдът, пред когото е предявен иск по чл. 422 ГПК не е обвързан от представеното изпълнително основание, а следва да изследва по същество материалноправното основание за възникването на заповедния дълг. Не на последно място от заключението на съдебната почеркова експертиза категорично се установява автентичността на подписите, положени от Е.Г. и В.Б. под извлечението от счетоводните книги на банката, което е основание за издаване на заповедта за изпълнение.

С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само възникването на облигационното правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума. Поради това за кредитополучателя Д.И.М. е възникнало задължението да върне предоставената й сума при условията и в сроковете, уговорени в договора   , за което не са представени доказателства.

 С оглед изложеното това съдът е длъжен да разгледа направеното правопогасяващо възражение от ответницата, че вземанията на Банката са погасени по давност.

Неоснователно ответницата поддържа становището, че за всички вземания на ищеца по процесния кредит се прилагала кратката давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като те били периодични плащания. Периодичните плащания представляват само тези самостоятелно обособени, еднородни престации, които са независими една от друга и произтичат от общ юридически факт, като всяко едно от тях е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, а при договорите за заем/кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания, както неоснователно поддържа ответницата. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД). Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява само частични плащания по договора /така решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г., постановено от IV г.о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о. /. Поради това вземанията за главница се погасяват с петгодишна давност.

Независимо от това и с оглед изложеното до тук във връзка с погасителната давност, основателно е направеното от ответницата възражение за погасяване на част от вземанията за главницата по договора за кредит. Въпреки изложените съображения относно правната природа на договора за банков кредит, не може да се отрече падежирането на отделните вноски по договора, респ. погасяването им по давност, съгласно чл. 110 ЗЗД.

С оглед изложеното искът по чл. 422 ГПК на ищеца за вземанията й за погасителните вноски за главницата за периода от 15.09.2011 г. до 21.02.2014 г., т. е. пет години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 21.02.2019 г., следва да се считат погасени по давност, на основание чл. 110 ЗЗД. Поради това „П.“ АД може да претендира единствено вноските по главницата за периода от 15.03.2014 г. до 21.02.2019 г.

Съдът по реда на чл. 162 ГПК, използвайки погасителния план към Анекс № 4/14.07.2011 г. сключен по процесния договор за кредит /стр. 25 от делото/ изчисли, че погасената по давност главницата за периода от 15.09.2011 г. до 21.02.2014 г. е в размер на 7 443, 49 евро. Поради това искът по чл. 422 ГПК за главницата е основателен за сумата от 32 668, 84 евро, като над сумата от 32 668, 84 евро до претендирания размер от 40 112, 33 евро, искът следва да се отхвърли, като погасен по давност.

По отношение на вземанията за лихви е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.

В случая договорната лихва се претендира за периода от 15.09.2011 г. до 07.02.2019 г. Искът е предявен на 21.02.2019 г. - денят, в който е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК. Следователно всички претенции за вземания за лихви, чийто падеж е настъпил преди 21.02.2016 г. са погасени по давност, тоест за периода от 15.09.2011 г. до 21.02.2016 г. исковете на банката за заплащане на възнаградителна лихва са погасени по давност.

Изчислено по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на таблицата от заключението на съдебно – икономическата експертиза стр. 106 и 107 от делото/, вземането за възнаградителна лихва за периода 15.09.2011 г. до 21.02.2016 г. е в размер на 13 487, 57 евро и е погасено по давност.  Предвид изложеното искът по чл. 422 ГПК за възнаградителна лихва е основателен за сумата от 6 247, 80 евро, за периода 21.02.2016 г. до 21.02.2019 г. като над сумата от 6 247, 80 евро до претендирания размер от 19 735, 37 евро и за периода 15.09.2011 г. до 21.02.2016 г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Ответницата следва да заплати и претендираните от ищеца разноски за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съгласно т.  10.1.2, б. „а“ от общите условия в размер на 24, 54 евро.

По предявения иск за сумата от 27 871,40 евро, представляваща наказателна лихва за забава, начислена съгласно раздел V от Договора за банков кредит за периода от 15.09.2011 г. до 20.02.2019 г.

Съгласно раздел раздел V от Договора за банков кредит, т. 8, плащанията, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателите се отнасят в просрочие и олихвяват с годишна лихва в размер на договорения в раздел V, т. 7 лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 20 пункта. Такава уговорка за наказателна лихва, която да се заплаща в случай на пропуснат срок за плащане на паричен дълг с фиксиран падеж изцяло притежава характеристиките на неустойка за забава по смисъла на чл. 92 ЗЗД.

Съгласно практиката на СЕС /решение от 14.03.2013 г. по дело С- 415/2011 г. - пар.74/ при преценка на прекомерността съдът "следва да изследва националните правни норми, които следва да се приложат за правоотношенията между страните при липса на уговорка в това отношение в съответния договор или в различните сключени с потребители договори от този вид, и от друга страна, размера на определената лихва за забава спрямо този на законната лихва, за да провери дали с определената лихва за забава може да се гарантира осъществяването на целите, преследвани с нея в съответната държава членка, и дали тя не надхвърля необходимото за постигането на тези цели".

Националното законодателство не съдържа норми, които да ограничават размера на мораторната неустойка при договори за кредит, сключени преди приемането на новия ЗПК. Регламентираната с подзаконови нормативни актове законна лихва върху просрочени парични задължения по смисъла на чл. 86 ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 ТЗ възлиза на 10 пункта над основния лихвен процент. Поради това следва да се приеме, че в настоящия случай, надбавка от 20% над договорната лихва не е съответна на предвидимите вреди за кредитора. Ето защо неустоечната клауза в процесния случай съставлява обременяващо потребителя обезщетение с прекомерен характер. Клаузата на т. 8 от процесния Договор за банков кредит е в несъответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя и това води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, в ущърб на потребителя, който е задължен при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. Предвиденото в т. 8 от договора задължение за кредитополучателите да заплащат наказателна лихва с лихвен процент, равен на сбора на договорения лихвен процент, плюс наказателна надбавка от двадесет пункта в случай на неизвършени плащания по кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Освен това клаузата на чл. 11 от договора не е установено по делото да е договорена индивидуално. С оглед на изложеното клаузата на т. 8 от договора за кредит е неравноправна и като такава е нищожна- чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Следва да бъде посочено, че не би могло да се замести нищожната клауза на т. 8 от договора за кредит с повелителните правила на закона- наказателната лихва, представляваща санкция по договора за забавено изпълнение на дължимите суми, да се извърши не с 20 пункта наказателна надбавка, а с десет пункта, колкото се прилагат при изчисляване на законната лихва при забавени задължения в евро съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Уговорената наказателна лихва не е част от същественото съдържание на договора, поради което съдът не разполага с правомощието да редуцира размера на уговорената мораторна неустойка. Неравноправната договорна клауза на т. 8 е нищожна, поради което няма задължителна сила за ответницата, имаща качеството потребител, поради което същата не следва да се прилага в отношенията между страните / в този смисъл Решение № 76 от 22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1011/2019 г., I т. о., ТК/.

 Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от „П.“ АД за признаване на установено по отношение на Д.И.М. съществуване на вземане, в размер на  27 871,40 евро, представлява наказателна лихва за забава, начислена съгласно раздел V от Договора за банков кредит за периода от 15.09.2011 г. до 20.02.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 659/25.02.2019г. по ч.гр.д. № 1098/2019г. по описа на С. районен съд следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

По отговорността за разноските:

С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ответницата следва да заплати на „П.” АД направените по ч. гр. д. № 1098/2019 г. по описа на Районен съд – С.З. разноски в размер на 1 589, 81 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

Съдът на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение за ищеца в размер на 450 лв.

 

С оглед изхода на делото Д.И.М. следва да заплати на „П.” АД направените в настоящото производство разноски в размер на 2 044, 21 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

С оглед изхода на делото „П.” АД следва да заплати на Д.И.М. направените в настоящото производство разноски в размер на 194, 66  лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

                                               Р Е Ш И : 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** *** съществуване на вземането на „П.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район *** за сумата от 32 668, 84 евро, представляваща главница по договор № 13КР-АА-3213/22.02.2005г. за банков кредит, ведно със законната лихва от датата  на подаване на заявлението - 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 24,54 евро, представляваща разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, начислени на 04.01.2019г., съгласно т.10.1.2, б.„а“ от Общите условия, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 659/25.02.2019г. по ч.гр.д. № 1098/2019г. по описа на С. районен съд като ОТХВЪРЛЯ ИСКЪТ за главница над сумата от 32 668, 84 евро до претендирания размер от 40 112, 33 евро, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** *** съществуване на вземането на „П.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район *** за сумата от  6 247, 80 евро, представляваща договорна лихва по договор № 13КР-АА-3213/22.02.2005г. за банков кредит за периода за периода 21.02.2016 г. до 21.02.2019 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 659/25.02.2019г. по ч.гр.д. № 1098/2019г. по описа на С. районен съд като ОТХВЪРЛЯ искът над сумата от 6 247, 80 евро до претендирания размер от 19 735, 37 евро за периода от 15.09.2011 г. до 21.02.2016 г. като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „П.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район *** против на Д.И.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** *** за признаване на установено по отношение на Д.И.М. съществуване на вземането на „П.” АД за сумата от 27 871,40 евро, представляваща наказателна лихва за забава, начислена съгласно раздел V от договор № 13КР-АА-3213/22.02.2005г. за банков кредит за периода от 15.09.2011г. до 20.02.2019г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Д.И.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** *** да заплати на „П.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район *** направените по ч. гр. д. № 1098/2019 г. по описа на Районен съд – С.З. разноски в размер на 1 589, 81 лв., съразмерно с уважената част от исковете и направените в настоящото производство разноски в размер на 2 044, 21 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА „П.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район *** да заплати на Д.И.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** *** направените в настоящото производство разноски в размер на 194, 66  лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.

                                                              

  

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :