МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 31/ 24.03.2009 г.
ПО НОХД № 89/2009 г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Производството е на
основание чл. 308 и сл. от НПК и е във връзка с предявеното срещу подсъдимия А.С.Г.
обвинение за престъпление по чл. чл. 115 от НК.
На 09.02.2009 г. е
внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимия А.С.Г.
за това, че на 24.12.2008г. в гр.Чирпан умишлено умъртвил Божил Зоров А. с ЕГН ********** *** Загора, - престъпление по чл.115 от НК.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло така повдигнатото обвинение,
счита същото за изцяло обосновано и доказано, и предлага на съда подсъдимия да
бъде признат за виновен изцяло по повдигнатото му обвинение, а именно умишлено
убийство по чл. 115 от НК. Намира, че в случая с оглед направеното от
подсъдимия самопризнание и изразено съгласие делото да се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие, и протичането на делото по този ред, с оглед на
което съдът е задължен при определяне на наказанието да приложи задължително разпоредбата на чл. 55, ал.1 т.1
от НК, са налице и многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства.
Като такива сочи: оказаното пълно съдействие на органите на полицията след
убийството, оставането на място, предаването на оръжието на престъплението, направените пълни
самопризнания при разпита му пред съдия още същата вечер, младата му възраст, липсата на данни за
предишни осъждания както и за образувани и водени срещу него досъдебни
производства, както и на много добрите му характеристични данни, от които е
видно, че същият няма противообществени прояви. Поради което счита, че по отношение
на подсъдимия са налице условията да бъде приложена самостоятелно при
определяне на наказанието разпоредбата на
чл. 55 от НК като съдът наложи наказанието под най- ниския предел.
Предлага на съда този размер да бъде 8 години ЛС като счита, че с оглед целите
на чл. 36 от НК наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно като бъде
зачетено и предварителното задържане. Взема становище какво да стане и с
веществените доказателства.
Подсъдимият А.С.Г. се признава за виновен по
така предявеното обвинение като заявява,
че не е искал да убива пострадалия, не знае как го е направил, изказва
искрените си съболезнования към близките като заявява, че много съжалява за
случилото се. Същевременно прави пълни самопризнания и в последната си дума към
съда моли за налагане на по- ниско по вид и размер наказание. Поддържа изцяло
казаното от защитника си адв. Т. В..
Последният пледира за снизходителност на
съда като моли при определяне на наказанието да се имат в предвид освен
посочените от представителя на обвинението многобройни смекчаващи вината
обстоятелства още и мотивите за извършване на деянието, а именно съществуващите
крайно влошени взаимоотношения между семействата на подсъдимия и пострадалия, както
и наличната у подзащитния му лека дебилност, установена от заключението на СПЕ,
което състояние макар и да не го лишава от възможност да предвижда последиците
от своите действия и да ръководи постъпките си, в някаква степен го затруднява правилно да ги преценява, още повече като се
има предвид и обстоятелството, че същият е слабо образован. Поради което счита,
че с едно наказание определено под предвидения в закона минимум, а именно от 5
години ЛС, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ” режим като
бъде зачетено и предварителното му задържане, ще бъдат постигнати целите на чл.
36 от НК, в който смисъл моли съдът да
постанови присъдата си.
Съдът като взе в
предвид събраните по делото доказателства, събрани на досъдебното и на
съдебното производство, приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда
на чл. 283 от НПК, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Данни за подсъдимия:
Подсъдимият А.С.Г. е български гражданин от ромски
произход, пълнолетен, грамотен, неженен, неосъждан, без данни за
противообществени прояви, животновъд по професия.
Описание на фактическата
обстановка по делото:
През м.октомври 2008 година подсъдимият Г.
заживял на семейни начала със свидетелката М.З.А. ***. В същата къща живеели
св.Д.А.Г.- майка на подсъдимия и брат му-св.И.С.Г..
Семейството на св.М.А. – майка й –св. К.К.А.,
баща й –св. З.Д.А., брат й- пострадалия Божил Зоров А., и св.З.С.И., с която последния живеел на семейни начала, живеели в село
Добри дол общ.Първомай обл.Пловдив.
Свидетелката М.А., която била осъдена на
наказание „Пробация” за извършено от нея престъпление, поради това, че била
адресно регистрирана в с.Добри дол общ.Първомай, ежедневно ходила до селото, за
да полага подпис в кметството, като понякога подс. Г. я придружавал. Още от
самото начало същият не бил добре приет от семейството на св. А., макар че
според ромските традиции я бил откупил, и не я биел и тормозил, а работел и
издържал съпругата си и детето им. Започнали да го тормозят и притесняват по
всякакви начини като многократно бил бит и заплашван от цялото семейство на
жена му, което не било съгласно с
решението на същата да живеят при него в гр.Чирпан, и дори му заявявали, че ще
я вземат и продадат на друг мъж. Последните дори му забранили и да идва при тях
в с.Добри дол. Пострадалият Божил А./ Бочко/ също го бил заплашвал не само, че
ще го бие, но и че ще го убие, и то на няколко пъти. Освен това го изнудвал да му даде мобилния си
апарат, както и да го среща със сестра му Ирина, макар че имал жена, с която
живеел на съпружески начала, и от която имал дете, а отказите му засилили още
повече враждебното отношение към него.
На 24.12.2008г. около обяд пострадалият Божил А.
и свидетелката З.И./ с която същият живеел на съпружески начала/, пристигнали с
мотоциклет марка ИЖ, без регистрационни номера, в град Чирпан. След като
свършили работата, която имали, двамата отишли до дома на подс. Г.. Пострадалият
оставил мотоциклета си на улицата пред дома на подсъдимия, а брадвата, която
носел, до терасата на къщата, и след като
оставил жена си- св.И. в къщата, накарал подсъдимия Г. да го заведе до негов познат
да записва музика на МР3 плеър. След като завел пострадалия и го оставил да
прави записите, подсъдимият се върнал у дома си, тъй като се уплашил от
заплахите на пострадалия, че ще го бие. Около 14:00 часа пострадалият също се
върнал, но не влязъл в къщата, тъй като бил ядосан на подсъдимия, защото го
оставил сам да прави записите, а извикал през прозореца св.И. да излиза, за да
си тръгват. Междувременно докато св. И. се обличала и обувала, подсъдимият и
пострадалият провели разговор на двора, при който пострадалият Божил Зоров А. отново заплашил подсъдимия
да не идва повече в с.Добри дол, защото ако дойде в селото, ще го набие. След което
постр. А. излязъл на улицата и започнал да се приготвя за отпътуване. Започнал
да закрепва брадвата, която носел, като я привързвал за мотора, при което посочил
на подсъдимия брадвата и се заканил, че с нея ще го убие ако дойде в селото им.
На подсъдимия тези враждебни и ултимативни отношения му омръзнали и той решил
да се отърве завинаги от пострадалия. В един момент, когато последният се
обърнал с гръб към него, подсъдимият се приближил до него, извадил ножа, който обичайно носил в дрехите си, запасан на
колана, и държейки го с дясната си ръка, нанесъл с него удар в горната част на
гърба на постр.А., между гръбначния стълб и дясната лопатка. След като нанесъл
удара подсъдимият се опитал да нанесе втори удар, като отново замахнал с ножа,
държейки го в дясната си ръка, но пострадалият пуснал мотоциклета и брадвата, и
побягнал по улицата в посока юг. Държейки ножа, подсъдимият го последвал с
намерение да го убие. Виждайки нанесения удар св.И. се разпищяла, св.И.Г./ брат
на подсъдимия/ изскочил от къщата и последвал подсъдимия и пострадалия, които
тичали по улицата. След като пробягал 69 метра постр.А. паднал на земята и
непосредствено след това починал. Подсъдимият след като видял, че от устата му
излиза кръв и пада на земята, се отказал от намерението си да му нанесе втори
удар. За това допринесъл и брат му, св. И.Г., който като чул виковете на
пострадалия, изскочил на улицата, хванал и задържал подсъдимия да не прави нищо
повече, след което позвънил на полицията. Подсъдимият останал на място и
изчакал пристигането на органите на полицията, след което доброволно им предал ножа, с който
нанесъл удара на пострадалия и още същия ден направил пълни самопризнания при
проведения разпит пред съдия от ОС-
Ст.Загора.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от
направените още същия ден пред съдия признания от подсъдимия, както и от
събраните по делото на ДП гласни доказателства, включително показанията на
разпитаните свидетели близки на пострадалия. Св. З.С.И./ живяла на съпружески
начала с пострадалия Божил А./, която въпреки, че заявява, че не знае за лоши
отношения между подсъдимия и пострадалия, потвърждава изнесеното в обясненията
на подсъдимия, че семейството на пострадалия не е харесвало подсъдимия. Това
обстоятелство е безспорно установено и от показанията на св.З.Д.А., баща на
пострадалия, който заявява, че не са поддържали контакти с роднините на зет си,
защото според него не били добро семейство. Св. К.К.А., майка на пострадалия, отрича това обстоятелство, но
признава, че синът и скоро бил излязъл от затвора, и че се е налагало преди да
заживеят в с.Добри дол, да крадат, за да живеят, както и че лично кметът на
селото, който преди това ги бил настанил в изоставени къщи, ги бил помолил да
напуснат селото. Разпитан по ДП кметът на с. Добри дол, св.М.С.К., заявява, че
за около една година през 2008г. в селото им е живяло семейството на
пострадалия. Последният описва един случай, на който той неволно е станал
очевидец. При едно от задължителните посещения на св. М.А., която била осъдена
на наказание „Пробация” в кметството, майка и я обиждала и навиквала пред него,
а брат и, Божил заплашвал мъжа и, при което се е наложило той да укротява
последния като му заявил, че не желае да има бой в селото. След инцидента, тъй
като семейството било посещавано от техни приятели от затвора, и поради
оплакванията на хора от селото, че се страхуват от тях, той лично ги помолил да
го напуснат, като на 04.01.2009 г. те
действително напуснали селото. Съдът кредитира с доверие неговите показания,
поради това че същите са незаинтересовани, изхождат от орган на власт, който
непосредствено следи за реда и общественото спокойствие в селото, поради което
напълно възприема изнесеното в обясненията на подсъдимия, че семейството на
пострадалия са „страшни, опасни хора”, и че
е имало основание същият да се страхува от тях.
Св.М.З.А./ сестра на
пострадалия/ и съжителка на съпружески начала с подсъдимия, разпитана пред съдия, дори заявява, че
непосредствено преди да нанесе удара с ножа, мъжът и/ подс. Г./ е бил ядосан,
но и уплашен от разговора с брат и, който го заплашил, че ако дойде в село при
тях, ще го претрепе „от бой”. Същевременно препредава и разказаното и от други
лица, че непосредствено преди нанасянето на удара от мъжа и, брат и/ постр. А./
му бил „посегнал” с брадвата си, при което последният го бил изпреварил и то
бил намушкал с ножа. Тъй като последната не е очевидец на нанасянето на удара,
съдът кредитира с доверие нейните показания само в частта им досежно
създадената преди нанасянето на удара обстановка и намира за достоверно, че
такива заплахи действително са били отправени от пострадалия към подсъдимия, но
не дава вяра на същите по отношение обстоятелството, че пострадалият бил
„посегнал” с брадвата си на подсъдимия, тъй като в тази им част показанията и
не са непосредствени, а също така са и изолирани, и не се подкрепят дори от
обясненията на подсъдимия. Освен това съдът прие за достоверни нейните
показания и в частта им досежно
наличието на създадени предварително силно влошени отношения както между семействата,
така и между пострадалия и подсъдимия, сочещи на крайно дразнещо предшестващо
поведение на жертвата, мотивирало подсъдимия да се саморазправи с него, тъй като в противен случай сам е могъл да стене
негова жертва. В тази насока показанията на тази свидетелка са напълно непротиворечиви,
последователни и се припокриват с показанията на останалите свидетели,
разпитани по делото, както и от обясненията
на самия подсъдим.
Видно от заключението на
изготвената в хода на досъдебното разследване съдебно медицинска експертиза на
труп № 137/2008 г. на КСМД на МФ при
ТУ- гр.Стара Загора, при огледа и аутопсията на постр.Божил А. са установени
следните травматични увреждания: прободно порезно нараняване на гръдния кош по
задната му повърхност в дясно със засягане по хода на раневия канал на кожа,
подкожие, V и VI десни ребра, десен бял дроб, дихателна тръба, околосърцева
торбичка и аорта; кръв в околосърцевата торбичка; кръв и въздух в дясната
половина на гръдната кухина; вдишана кръв в белите дробове; малокръвие на трупа
и вътрешните органи.
Видно от заключението на
съдебно медицинската експертиза, причина за смъртта на пострадалия Божил Зоров А.
е прободно порезното нараняване на гръдния кош, което е получено от нараняване
с предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът. Към момента на смъртта
пострадалият А. не е бил повлиян от алкохол.
Видно от
заключението на СПЕ № 5/ 18.01.2009 г., изпълнена от вещото лице д-р Г.К., подсъдимият
А.С.Г. страда от „Лека умствена изостаналост. Лека дебилност”, представляващо
по съществото си умствена увреда, характеризиращо се с незначителен
интелектуален дефицит, но и „със затруднена
пластичност на поведенческите реакции в по- комплицирани и стресови ситуации”,
които поставят на изпитание ресурса на личността. Поради което при тези лица е
затруднена способността да се предвиждат и прогнозират поведението си в по-
сложни ситуации, налагащи търсене на изход, поради което развиват поведенчески
отклонения, които нерядко ги въвличат в деликтни ситуации. Независимо от това с
оглед съхранените базисни психични годности вещото лице е дало заключение, че същият
е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи
постъпките си. Поради което психичното му състояние позволява да участва във
фазите на наказателното производство и да дава достоверни обяснения във връзка
с обвинението. Съдът напълно възприема
това заключение, изготвено компетентно, мотивирано и достатъчно пълно даващо
отговор на всички поставени въпроси.
Обвинението се доказва и от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства - протокол за оглед
/л.3-4 от делото/, фотоалбум към протокол за оглед /л.5-7 от делото/, протокол
за доброволно предаване от 24.12.08г. /л.8/9 от делото, свидетелство за съдимост /л.51/ ,
удостоверение за наследници /л.43 от делото /, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние /л.15 от делото/ и др..
От събраните по
делото доказателства както по настоящото дело по реда на съдебното следствие,
така и от тези на предварителното производство по приложеното ДП № ЗМ-594/ 2008 г. по описа на РПУ- гр.
Чирпан, приобщени към доказателствата по делото на основание чл. 283 и чл. 107,
ал. 2 от НПК след проверка, прочитане и приемане, в предвид гореизложеното, както
и с оглед направените пълни самопризнания на подсъдимия по реда на чл. 371 т.2
от НПК, които се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство и по
установения ред доказателства, съдът намира, че обвинението е доказано по
безспорен и несъмнен начин. В тази насока са обсъдените по- горе:
протокол за оглед /л.3-4 от делото/,
фотоалбум към протокол за оглед /л.5-7 от делото/, протокол за доброволно
предаване от 24.12.08г. /л.8/9 от делото,
обяснения на
подсъдимия, показания на свидетели, СМЕ на труп, СПЕ, свидетелство за
съдимост /л.51/ , удостоверение за наследници /л.43 от делото /, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние /л.15 от делото/ и др..
Видно от обясненията на подсъдимия А.С.Г.
по делото, същият още на досъдебното производство е направил пълни
самопризнания, а в с.з. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт като изразява съгласие да не се събират доказателства
за тези факти, както и да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а
при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения, събрани на досъдебното производство. С оглед
на което съдът е преминал към съкратено съдебно следствие като е обявил, че при
постановяване присъдата ще ползва направеното от него самопризнание без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. С оглед на горното съдът приема за установено, че същият на
24.12.2008г. в гр.Чирпан умишлено умъртвил, с което е осъществил изпълнителното
деяние на престъпление по чл.115 от НК. Към този момент съдът не е имал
законова възможност да откаже изслушване на подсъдимия и разглеждане на делото
по реда на съкратеното съдебно следствие с оглед императивната разпоредба на
чл. 370, ал.2 от НПК.
ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
При така изяснената фактическа
обстановка съдът намира, че с горепосоченото деяние подсъдимият А.С.Г. затова че на 24.12.2008 г. умишлено е умъртвил
Божил Зоров А. с ЕГН ********** ***
Загора, е осъществил състава на престъпление по чл. 115от НК както от обективна
така и от субективна страна.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира,
че деецът, подсъдимият А.С.Г., е извършил деянието
виновно, при пряк умисъл. Съгласно чл.11, ал.2 от НК деянието е умишлено,
когато деецът е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици, и е искал или допускал настъпването им. В
случая деянието на подсъдимия следва да се квалифицира и е квалифицирано като
такова по чл.115 от НК като извършено при пряк умисъл, макар че това деяние
може да бъде извършено и при евентуален умисъл. Съдът намира, че в случая е
налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е искал /а не допускал/ настъпването
на смъртта на пострадалия. За умисъла според съдебната практика се съди по
средствата, с които е извършено деянието, насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с
оръжие, както и от други обстоятелства. В случая при извършване на деянието е използван нож от метал с кафява дървена дръжка
около 30см, за който подсъдимият признава, че е негов и с него е извършил
убийството. С оглед заключението на СМЕ на труп и свидетелските показания,
както и обясненията на самия посъдим, пострадалият е бил прободен в гръб отзад
– напред и отгоре- надолу на височината на жизнено важни органи. Силата и
посоката на ударите е била такава, че същите са проникнали в дълбочина, и са довели
до вътрешни увреждания, несъвместими с живота, а не само до наранявания на
гръдната кухина, причиняващи разстройство на здравето, временно опасно за
живота/ средни телесни повреди/. Уврежданията действително са предизвикали разкъсвания и наранявания, несъвместими с
живота, което говори, че последните са
целели да лишат от живот пострадалия, а не само да го уплашат или просто
наранят/ впрочем подсъдимият дори не заема такава защитна позиция, а признава,
че е искал да убие пострадалия, т.е. същият е съзнавал, че го лишава от живот. Във
всички случаи, за да се приеме наличието на пряк умисъл за убийство е
достатъчно да е налице съзнание, че наред с целения резултат ще настъпи с
положителност смъртта на пострадалия /ТР № 2/57г., изм. и доп. с ТР № 7/ 87г.
на ППВСР/. Деянието е извършено с такова съзнание, поради което съдът прие, че нанесения
удар, макар и само един, е причинил такова прободно-порезно нараняване, от
които е могла да настъпи, и е настъпила
смъртта на пострадалия. В практиката се приема, че за съдържанието на умисъла
не може да се съди само по изявленията на дееца преди или след деянието, а са
от значение и предшестващото и последващо поведение на виновния и на
пострадалия, техните взаимоотношения, способа и оръдието на
престъплението, засегнатите органи на
човешкото тяло и др., които именно обективират умисъла на дееца да причини
смърт или само да нанесена телесна повреда.
С оглед на което съдът прие, че деянието е
извършено при пряк внезапно възникнал умисъл за убийство по чл. 115 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл.115 от НК
предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер от 10 до 20
години. С оглед направените от подсъдимия Г. пълни самопризнания и дадени подробни
обяснения, налице е изключително смекчаващо обстоятелство. Освен това също така
са налице и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, даващи основание при
индивидуализацията на наказанието с оглед личността на подсъдимия да бъде
приложена разпоредбата на чл. 55 от НК. Подсъдимият преценен като личност, не е
с голяма обществена опасност. Същият е неосъждан, няма противообществени прояви, има
много добри характеристични данни: семеен е, още при първия си разпит е направил
пълни самопризнания пред следствените органи, и изразява искрено съжаление и
разкаяние за случилото се, неговата вина безспорно се предопределя и от
поведението на пострадалия, който многократно преди и непосредствено преди
инцидента го е заплашвал, че ще го „пребие”от бой; от това на пострадалия,
което се е опитвало да го раздели със жена му, и го е биело и тормозело по
всякакви начини, и което обстоятелство съдът отчете при определяне на
наказанието. Наред с това като такива следва да се отчетат младата му възраст/
деянието е извършено 8 месеца след навършване на пълнолетие/, както и липсата
на данни за предишни осъждания и за образувани и водени срещу него досъдебни
производства/ видно от приложените справки/, и много добрите му характеристични
данни, от които е видно, че същият няма противообществени прояви. Тук следва да
бъде отчетено и наличната психична увреда на личността на подсъдимия, установена
със заключението на СПЕ/„Лека умствена изостаналост. Лека дебилност”/, която
макар и да не изключва напълно в някаква,
макар и в лека степен, затруднява възможностите му да предвижда последиците от
своите действия и да ръководи постъпките си, както и правилно да ги преценява. Разгледана в конкретната ситуация именно
липсата на достатъчен ресурс, в смисъл
на умствени възможности, да намери средства и начини за справяне със същата, и
лесната манипулируемост, характерна за такива лица, го е подтикнала към вземане
на решение за справяне със заплахата над семейството и собствения му живот чрез
физическо отстраняване на противника. От друга страна с оглед характера на
деянието, което е най- тежкото посегателство срещу личността, същото е с висока
степен на обществена опасност. В този смисъл според съда не може да бъде
отчитано като отегчаващо вината обстоятелство изявлението му, че не съжалява,
че е убил, тъй като му било „омръзнало” и „ дотегнало” да бъде обиждан и
заплашван.
Предвид горните изключително и многобройни
смекчаващи обстоятелства, както и на процедурата, по която протече съдебното
следствие, съдът определи размера на
наказанието съгласно разпоредбата на чл. 55 от НК. Съгласно тази разпоредба на
закона, когато и най лекото, предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най- ниския предел съгласно
чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Разпоредбата на чл.115 от НК
предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер от 10 до 20
години., т.е. най- ниското предвидено в закона наказание е 10 години лишаване
от свобода.
Съдът
прецени, че предвид гореизложените съображения и с оглед на всички тези обстоятелства наказанието
на този подсъдим за това му деяние следва да бъде в размер на 5 години
„Лишаване от свобода”, което с оглед голямата обществена опасност на деянието следва
да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ” режим на основание чл.46,
ал.1, б.„б” от ЗИН. Съдът счете, че предложения от прокурора по- висок размер
на наказанието, макар и под предвидения в закона минимум от 10 години ЛС, а
именно 8 години ЛС, е несъответен на извършеното от подсъдимия деяние и
несъобразен с целите на чл.36 от НК с оглед обстоятелството, че неговата вина също безспорно се
предопределя и от поведението на пострадалия А., съображения за което бяха
изложени по- горе. Освен това съдът прецени за искрени изразените от подсъдимия
в съдебно заседание съжаление и разкаяние за случилото се, което е и напълно
правдоподобно като се има предвид, че същият продължава да живее на семейни
начала със сестрата на убития и има дете от нея. Тези обстоятелства съдът
отчете при определяне на наказанието като прие, че определянето на наказанието
в този размер е напълно достатъчно за поправянето и превъзпитанието на осъдения
към спазване на законите и добрите нрави, както и за да въздейства върху него и
останалите членове на обществото предупредително като му се отнеме възможността
да върши други престъпления. С оглед на всички тези обстоятелства съдът
определи наказанието на този подсъдим в размер на 5 години „Лишаване от
свобода” , като с оглед голямата обществена опасност на деянието определи
същото да бъде изтърпяно ефективно.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачете
предварителното задържане на подсъдимия считано от датата 24.12.2008г. до
влизане на присъдата в сила.
По делото няма предявени граждански искове
от пострадалите от деянието на подсъдимия родители на същия, които не са
изявили желание да се конституират и като частни обвинители в процеса. С оглед
на направените от последните изявления, че не са ангажирали адвокат и не са
подготвени с доказателства в подкрепа на такива искания, въпреки че са получили
съобщения за това, както и за да не бъде затруднено развитието на наказателния
процес, съдът не ги конституира като граждански ищци и не прие за съвместно
разглеждане граждански искове, като даде подробни указания на пострадалите да
предявят ако желаят претенциите си във връзка с вредите от деянието на
подсъдимия пред граждански съд.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй като подсъдимият е признат за
виновен като му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189,
ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати всички направени по делото разноски-
общо в размер на сумата от 469лв., направени общо по делото разноски както на
досъдебното производство, така и при разглеждане на делото пред съдебната инстанция.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в
полза на Държавата вещественото
доказателство – 1бр. нож с
кафява дръжка и калъф към него, предадени с протокол за доброволно предаване от
24.12.2008г., които след влизане на присъдата в законна сила да бъдат унищожени, поради тяхната
малозначителност. Съдът разпореди другото веществено доказателство - 1бр.
брадва с дървена дръжка, предаден с протокол за доброволно предаване от
24.12.2008г., което не принадлежи на подсъдимия и не е послужило за извършване
на престъплението, след влизане на присъдата в законна сила да бъде предадено на наследниците на
пострадалия Божил Зоров А. – З.Д.А. и К.К.А. като тяхна собственост.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат ниското
правно съзнание на подсъдимия, характерно за лица от ромски произход, онаследените
обичаи и традиции, липсата на образование и ниската им култура, в това число и
правна такава, както и занижените морално- волеви задръжки.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ:
/ СП.
Д./