Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260360
гр.Русе, 23.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански
състав в публично заседание на 31-ви март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН Й.
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията Й.
гр.дело № 5005 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен
е иск за заплащане от застрахователя на платени от застрахования суми във
връзка с настъпило застрахователно събитие по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Искът е с правно основание чл. 435, във вр. с чл.
492, ал. 1 от КЗ.
Претенцията на ищцата С.Т.Н. се
основава на твърдения, че е
участник в ПТП на 09.08.2019 г. като управлявания от нея автомобил имал
сключена Застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по конкретно посочена
полица. Пострадалите физически лица завели срещу нея граждански
дела за обезщетение на вредите от произшествието и били образувани три граждански дела по
описа на Районен съд – Русе. По същите направила искане за привличане на трето
лице помагач - ответника, което било
уважено. След постановяване на съдебните решения адвокат-пълномощникът и изпратил писмена информация до ответника по
електронна поща на 15.05.2020 г. Така ответникът бил уведомен и за резултата от делата. Поради липса на отговор от
негова страна, въпросната информация била изпратена на ответника и чрез
Български пощи. Същевременно по трите дела било поискано изменение на съдебното
решение в частта за разноските и исканията на насрещните страни били уважени. В
резултат на това била осъдена да заплати на ищците по тези дела парични суми и
така заплатила вместо застрахователя си 2120.47 лв., от които общо присъдени
лихви по трите дела в размер на 210.47 лв., 1910 лв. общо присъдени разноски по
трите дела за оказана безплатна правна помощ на ищците по същите, а също така по всяко от делата заплатила разноски за
правна помощ за себе си в общ размер 1200 лева. Общият размер на всички
посочени суми бил 3320.47 лева. Тъй като имала валидна Застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника, исковете по тези три дела попадали в обхвата на чл.
493, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Било изпълнено и изискването на чл. 429, ал. 5 от КЗ, тъй като
ответникът бил привлечен своевременно като трето лице-помагач по делата. По отношение на лихвата за забава
счита, че такава се дължи от застрахователя на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Поради тези съображения моли за осъждане на ответника да и заплати общия размер
на горепосочените суми - 3320.47 лева.
Претендира и за присъждане на разноските по настоящото дело.
Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“,
ЕИК ********* е подал отговор, с който оспорва иска. Позовава се на
разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ и счита, че не се дължи лихва на осн. чл.
409 от КЗ. По отношение на представените писма по делото посочва, че същите
могат да бъдат приети за уведомление за настъпило застрахователно събитие, но
всичките са извън 7 - дневния срок от връчване на съобщение за предявени
претенции, който бил посочен в чл. 430,
ал. 1 от КЗ. Поради това в случая липсвали изпратени и връчени на
застрахователя уведомления по чл. 430, ал.1, т. 2 и т.3 от КЗ. Счита, че за да
са налице основания за заплащане на присъдени суми срещу ищцата е необходимо да
са спазени следните изисквания:
След влизане в сила на съдебните
решения да се предяви застрахователна претенция, съдържаща всички реквизити по
чл. 380, ал. 1 от КЗ и да се изчака изтичането на сроковете по чл. 108, ал.
1 - ал. 3 и ал. 5 от КЗ, във вр. с чл.
405 от КЗ.
Поради неспазване на тези срокове
счита, че исковете следва да се отхвърлят. По отношение на частта от иска
представляващи изтекли лихви счита, че е налице неоснователност, тъй като
същите са изплатени на пострадалите лица с преводни нареждания от 24.09.2020 г.
Оспорват се представени по делото писмени доказателства. Ответникът се позовава
и на това, че със съдебното решение ищцата е осъдена да плати адвокатско
възнаграждение на ищците по банков пък, което не е направено.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С представените по делото писмени
доказателства и заключението на приетата графологична е-за се установява, че ищцата
С.Т.Н. е участник в ПТП на 09.08.2019 г., че управлявания от нея автомобил е имал
сключена Застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по полица №***с
период за покритие от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г., че пострадалите в
произшествието лица са завели срещу нея граждански дела за обезщетение за
вредите от произшествието - №№ ***/19 г.; ***/19 г. и ***/19 г., и трите по
описа на РРС, че по същите са били представлявани от адв. К. Х., която им е
предоставила безплатна адвокатска помощ. С решенията поделата такава е
присъдена като ищцата по настоящото дело е осъдена да заплати на адв.Х.
конкретно посочени суми. Впоследствие, в рамките на процедури по допълване на
постановените решения по реда на чл.248 от ГПК ищцата е осъдена да заплати на
адв. К.Х. допълнителни адв. възнаграждения в общ размер 844,12 лв. заедно с
общо присъдените суми с решенията по делата тя е осъдена да заплати на адв.Х. общо 1910 лв. общият размер на присъдените главници по трите дела е 940
лв.; 940 лв. и 3040 лв. застрахователят
е представил платежни документи за заплащане на обезщетения на ищците по същите
в размери съответно 1044,40 лв.; 1044,40 лв. и 3377,73 лв. като плащанията са
осъществени на 24.09.2020 г. При плащанията не е посочено какво точно се
погасява с тях, но по изявленията на пълномощника на ответника в отговора по
настоящото дело се покриват главници и лихви. След направени математически
изчисления с програмен продукт съдът установи размера на дължимите лихви върху
присъдените главници за периодите от датата на уведомлението до застрахователя
за настъпването на застрахователното събитие /12.08.2019 г./, а в случаите, в
които лихвата е присъдена от по-късна дата /за имуществените вреди/ - от тази
дата/дати – общо 560,30 лв. Същевременно платените от застрахователя на
24.09.2020 г. суми над присъдените главници
са в общ размер на
546,53 лв. като не е посочено какво точно се плаща. Разликата между дължимите
лихви и платените от застрахователя е 13,77
лв. Настоящият състав на съда счита, че за да възникне задължението на
ответника за покриване на вредите от застрахователното събитие е необходимо
уведомление по чл.430 от КЗ – което е направено – видно от преписа от такова на
л.55 от делото и спазване на изискването за привличане на застрахователя като трето
лице по делата, което видно от приетите писмени доказателства също е било
направено. След като е образувана преписката по щетата и след като ответникът е
редовно привлечен като трето лице по водените гр. дела за обезщетение не е
необходимо допълнително уведомление от застрахования, нито е необходимо
отправяне от негова страна на застрахователна претенция за заплащане на
увредените на дължими суми, които са/ще бъдат присъдени в тяхна полза по
делата. Необходимо е единствено да са спазени изискванията на чл.430 за
уведомление и привличане, които в случая са спазени като размера на дължимите
лихви следва да е в границите по чл.429, ал.3 от КЗ. В случай че
застрахователят не плати на увредените лица присъдени по гражданските дела суми
и се наложи това да бъде направено от застрахования същият разполага с правата
по чл.435 от КЗ – „Ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право
да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по
застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434“. С оглед на
изложено застрахователят е дължал главници в общ размерна присъдените с решения
и лихви в размер на 560,30 лв., а е платил с 13,77 лв. по-малко. Доколкото
обаче не е заявено какво точно се плаща следва де се приложи разпоредбата на
чл.76, ал.2 от ЗЗД – „Когато изпълнението
не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се
най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата“. С оглед
на това към 24.09.2020 г., когато застрахователят е осъществил плащанията
задълженията за лихви са били погасени. Направените след това плащания от
застрахования са без основание и същият не разполага с правата по чл.435 от КЗ
по отношение на тях, поради което искът за заплащането им следва да се отхвърли
изцяло.
По отношение на заплатените от
ищцата разноски за адв.възнаграждение на адв. К.Х. – пълномощник на ищците по
гр. дела №№ ***/19 г.; ***/19 г. и ***/19 г., и трите по описа на РРС, съдът
счита че искът е изцяло основателен. Става въпрос за разноски за защитата на
увредените лица, които се дължат от застрахователя на осн. чл. 493, ал.1, т.3
от КЗ –„Застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива…т.4. разумно направените разходи във
връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.“ С оглед на изложено иска в
частта за заплатени разноски за адв.защита на насрещните страни от ищцата по
настоящото дело е изцяло основателен – за сумата от 1910 лв.
По отношение на заплатените от
ищцата разноски за собствената и защита - адв.възнаграждение на адв. Б. - неин
пълномощник по гр. дела №№ ***/19 г.; ***/19 г. и ***/19 г., и трите по описа
на РРС в общ размер 1200 лв., съдът счита че искът е изцяло неоснователен. На
първо място тези разходи не попадат в приложното поле на чл.435 от КЗ. В
исковата молба не са изложени конкретни твърдения и доводи за дължимост на
същите. Все пак те биха могли да се присъдят в случай че попадат в застрахователното
покритие по сключената с ответника застраховка „Гражданска отговорност“, но те
не попадат и в приложното поле на застрахователното покритие по чл.493, ал.1,
т.1, 2, 3 и 5 от КЗ. Същите биха могли да се квалифицират само и единствено като
такива по смисъла на чл.493, ал.1, т.4 от КЗ – „разумно направени разходи във връзка с предявяването на претенция по
т. 1 – 3“. В исковата молба и в хода на делото обаче не са изложени каквито
и да било твърдения и доводи че тези разходи са „разумно направени“ по смисъла
на цитираната разпоредба. Не са посочени и представени и доказателства в тази
насока. С оглед на това искът в тази му част е неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
Разноските по делото следва да се
разпределят между страните по компенсация съразмерно на уважената/отхвърлената
част от иска.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на осн. чл. 435
във вр. с чл. 492, ал. 1 от КЗ, ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ********* да
заплати на С.Т.Н., ЕГН:********** следните суми - 1910 лв. – разноски за правна помощ на насрещните страни по
гр.дела №№ ***/19 г.; ***/19 г. и ***/19 г., и трите по описа на РРС, ведно със
законната лихва върху сумата от 29.10.2020 г. до окончателното плащане и 316,13 лв. – разноски по компенсация по
настоящото дело и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до горницата от 3320,47 лв., представляваща лихви за забава
върху главниците по горепосочените три дела за периода от 09.08.2019 г. до 09.01.2020
г. в размер на 210,47 лв. и заплатен адв. хонорар от Н. по горепосочените три
дела в общ размер 1200 лв.
Решението може да
се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на препис
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: