ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
260388
гр.Добрич 11.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Георги Павлов
Членове: 1. Павлина Паскалева
2.
Георги Пашалиев
Като разгледа
докладваното от съдия Павлина Паскалева въззивно частно
гражданско дело №1000/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Триадица,
бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ против разпореждане, обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение №260289 от 29.10.2020г. на ДРС по ч. гр. д. №2923/2020г. по описа на
същия съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника С.Е.Р. *** за сумата от 67,70 лева съставляваща административни разноски; сумата от 464,50
лв. - възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; сумата от 72,01 лв. – обезщетение за
забава върху дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство.
Жалбоподателят
счита разпореждането за незаконосъобразно като излага следните аргументи:
Твърди се, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че претендираната сума
за административни разноски противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗКП и се цели
заобикаляне на забраната по чл.33 от ЗПК. Административните разноски се формират от всички извършени разходи от
„Кредисимо“ ЕАД във връзка с извънсъдебното събиране на просроченото вземане и
са за сметка на кредитополучателя. Също така неправилен е извода на съда,
че клаузата за възнаграждение за предоставяне на поръчителство противоречи
на закона и добрите нрави и за това е нищожна. Длъжникът сам е избрал при кандидастването си за кредит от „Кредисимо“
ЕАД да обезпечи изпълнението на задълженията си като осигури поръчителство от
трето одобрено от кредитора юридическо лице. Възнаграждението по договора за
поръчителство е за предоставена услуга и не може да се характеризира като
целящо да заобиколи нормата на чл. 33 ЗПК. Възнаграждението за тази услуга е самостоятелно
вземане и неправилно БРС приема, че увеличава размера на главницата по договора
за кредит. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му
част и издаване на заповед за изпълнение и за горните претенции.
Жалбата е допустима. Депозирана е
от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът
след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира
следното:
По подадено заявление от „Ай Тръст“ ЕООД в развилото
се производство по ч. гр. д.№2923/2020 по описа на ДРС е издадена Заповед №260289/29.10.020г. за изпълнение на парично задължение, с която
е разпоредено длъжникът С.Е.Р. *** да заплати на заявителя следните суми: сумата 2000 лв. – представляваща неплатена главница по Договор
за кредит №2065651/26.07.2019г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и С.Е.Р., обезпечен с договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между кредитора „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението
в съда – 28.10.2020г. до
окончателно изплащане на задължението; сумата от 662,33 лева договорна лихва за периода 26.07.2019г.-10.10.2020г.; сумата от 74,59 лева законна лихва за периода 11.08.2019г.-09.10.2020г., както и
сумата от 136,67 лева съдебно-деловодни разноски.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за
сумата от 67,70 лева съставляваща административни разноски; сумата от 464,50
лв. - възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; сумата от 72,01 лв. – обезщетение за
забава върху дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство.
Съгласно описаното в т.12 от заявлението, между страните е уговорено
заплащане на претендираното възнаграждение в полза на заявителя за договорно
поръчителство, т.е. за солидарна отговорност с длъжника за задълженията му към
кредитора по договора за кредит. Твърди се, че длъжникът сам е избрал да
обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между него и „Кредисимо“
ЕАД договор за кредит, макар че е имал възможност да избере необезпечен кредит
или да предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение.
От анализа на изложените факти се стига до извода, че при сключването на
акцесорния договор за поръчителство като част от
договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид,
че едноличен собственик на капитала на заявителя е кредитора на длъжника по
договора за кредит /установява се от справка в ТР/.
Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от
кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването
за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност
за индивидуално договаряне.
На следващо място следва да се посочи, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 от ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от
евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в
противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и
предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е
недействителен по отношение на длъжника. Освен това, възмездността на
договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от
оценката по чл. 16 от ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл.
10а ал.1 и 2 от ЗПК. Вземането за поръчителство се основава съответно на неравноправна клауза за потребителя.
Що се отнася до спорната претенция
относно сумата представляваща "административни разноски", същата не
се дължи за нищо друго освен за управление на кредита, а такси за това не могат
да се събират от длъжника – чл. 10а, ал.2 от ЗПК, респективно клаузата, предвиждаща такива разходи е
нищожна.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в
жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение №260289 от 29.10.2020г. на ДРС по ч. гр. д. №2923/2020г. по описа на
същия съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника С.Е.Р. *** за сумата от 67,70 лева съставляваща административни разноски; сумата от 464,50
лв. - възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; сумата от 72,01 лв. – обезщетение за
забава върху дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.