№ 761
гр. Перник, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720100492 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. С. СТ., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 4238/04.03.2022 г., подадени чрез процесуалния й
представител – адв. С.И., срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 1949.93 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от
25.03.2012 г. до 30.04.2014 г., сумата от 312.71 лева – обезщетение за забава
за периода от 08.05.2012 г. до 09.03.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.10.2015 г. /Решение №
760/30.06.2015 г. по гр.д. № 2881/2015 г. на Пернишкия РС/ по ч.гр.д. №
1721/2015 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по
изп.д. № 58/2016 г. преобразувано като изп.д. № 2468/2021 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев, поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и
обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника
за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ищцата, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. №
1721/2015 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена
заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение
1
за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото. Въз
основа на заповедното производство се развило и исково такова – гр.д. №
2881/2015 г. на Пернишкия РС. След влизане в сила на съдебното решение по
исковото производство съответно на заповедта за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1721/2015 г. по описа на Пернишкия РС за
вземанията по заповедта /съобразно съдебното решение/ в полза на
дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 29.10.2015 г.
За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 58/2016
г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. По същото обаче не били извършвани
изпълнителни действия. Поради това и изпълнителното дело било прекратено
на 10.06.2020 г. В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи,
че процесните вземания били погасени по давност като в тази връзка се
поддържа, че приложима била кратката три годишна погасителна давност,
относима към периодичните плащания – съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Дори
да се приемела за приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била
изтекла. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС
и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай, като е цитирана и
незадължителна практика на ВКС.
В допълнение ищцата поддържа и че по посоченото изпълнително не е
получавала каквито и да било книжа, поради което възразява срещу
законосъобразността на същото.
Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното
дружество образувало второ изпълнително дело № 2468/2021 г. по описа на
ЧСИ Стилиян Бадев. По същото по искане на ответника били предприети
изпълнителни действия.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата
молба са представени писмени доказателства: изпълнителен лист от
29.10.2015 г. по ч.гр.д. № 1721/2015 г. по описа на Пернишкия РС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 58/2016 г. и изп.д. № 2468/2021 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев. В хода на посочените изпълнителни дела били
предприемани регулярно множество изпълнителни действия, които
прекъсвали давността за процесните вземания. По тези съображения и
дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В тази връзка се
излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на пленума
на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай.
Цитирана е и съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат отхвърлени.
2
В хода на делото са изискани и приложени: копия от изп.д. № 58/2016
г. и от изп.д. № 58/2016 г. и изп.д. № 2468/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев
В съдебно заседание, проведено на 20.06.2022 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложените
изп.д. № 58/2016 г. и изп.д. № 2468/2021 г. и двете по описа на ЧСИ Стилян
Бадев, от ответника „Топлофикация Перник” АД е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ищеца за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В
тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
1488/26.03.2015 г. по ч.гр.д. № 1721/2015 г. по описа на РС Перник.
Доколкото срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, то е
образувано гр.д. № 2881/2015 г. по описа на РС Перник. Последното е
приключило с Решение № 760/30.06.2015 г. , с което предявените искове са
уважени – за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В
тази връзка е издаден и изпълнителен лист от 29.10.2015 г.
Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 20.01.2016
г. е образувано изпълнително дело № 58/2016 г. при ЧСИ Стилиян Бадев, като
на същия е възложено да извърши действия по принудително изпълнение
/запор на банкови сметки /.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява,
че по него са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника
като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение от 03.02.2016
г. – за която са налице данни, че е връчена чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. По изпълнителното дело са наложени и запори:
на 03.02.2016 г. – запор на пенсия, на 03.02.2016 г. – запор на МПС и на
10.01.2017 г. – запори на три броя банкови сметки. Посочените запори са
вдигнати на 14.07.2020 г. Междувременно на 10.06.2020 г. съдебният
изпълнител е издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Независимо от налагането на запори
по делото не са събрани суми от длъжника ищец.
От приложеното в цялост копие от изп.д. № 2468/2021 г. по описа на
ЧСИ Стилян Бадев се установява, че същото е образувано въз основа на
горепосочените заповед за изпълнение, съдебно решение и изпълнителен
лист – по молба на ответника, чиято дата не се чете, но съдържаща искане за
прилагане на конкретни действия по принудително изпълнение /запор на
банкова сметка/. Предвид обстоятелството, че датата на образуване на
изпълнителното дело не се чете съдът приема, че същото е образувано на
16.08.2021 г., от когато е датата на първата справка за имущество на
3
длъжника, изискана от съдебния изпълнител по електронен път. По делото са
извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия
е изпратена и покана за доброволно изпълнение от 20.08.2021 г. – за която
няма данни да му е връчена. Наложени са и два броя запори на банкови
сметки на длъжника – отново с дата 20.08.2021 г. Други действия по
изпълнителното дело не се извършвани, няма данни и за постъпили от
длъжника суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 29.10.2015 г., издаден по ч.гр.д. №
1721/2015 г. и въз основа на Решение № 760/30.06.2015 г. по гр.д. №
2881/2015 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания – изп.д. № 2468/2021 г. по описа на ЧСИ Бадев.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Това разрешение е
възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. /в този смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Съдът счита производството по делото за изцяло допустимо, доколкото
няма данни от ищеца до момента да са събрани каквито и да било суми в
изпълнение на дълга.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми
4
следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в
случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност /по отношение на посочения
въпрос е налице практика на ВКС - Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС – съгласно което и при наличие единствено
на заповед за изпълнение давността отново е пет години/. В настоящия случай
обаче за вземанията, предмет на производството, е било образувано и исково
производство по чл. 415 от ГПК /въз основа на заповедното такова след
подадено възражение/. По тези съображения и спрямо последните следва да
се прилага общата петгодишната погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД – доколкото е налице съдебно решение за установяването им. Същите
изводи са относими и претенциите за лихви. Налице е и противоречива
практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е
постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о.
на ВКС/.
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на първото изпълнително дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за
изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито преди образуване на
изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на
заповедта за изпълнение, съдебното решение и издадения изпълнителен лист
от 29.10.2015 г. по молба на ответното дружество на 20.01.2016 г. при ЧСИ
Бадев е образувано изп.д. № 58/2016 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата 28.10.2015 г. /деня
преди издаване на изпълнителния лист/, когато най-късно е влязло в сила
Решение № 760/30.06.2015 г. по гр.д. № 2881/2015 г. по описа на РС Перник и
датата на образуване на изп.д. № 58/2016 г. – 20.01.2016 г. е изминал период
от едва няколко месеца.
На следващо място по посоченото изпълнително дело са извършени
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността на две дати – два броя
запори на 03.02.2016 г. /на пенсия и МПС/ и три броя запори на 10.01.2017 г.
/на банкови сметки/. По тези съображения изпълнителното производство
следва да се приеме за прекратено по закон /еx lege/ на 10.01.2019 г.,
доколкото от последния запор, от взискателя не са отправени други искания
за извършване на изпълнители действия в продължение на период от две
години, като съдебният изпълнител също не е извършил такива. Следва да се
отбележи че за настъпване на това прекратяване е без значение дали и кога
съдебният изпълнител е постановил нарочен акт в този смисъл / в случая чак
на 10.06.2020 г./.
5
При преценката дали след образуване на изпълнителното дело
процесните вземания са погасени по давност съдът намира, че следва да
съобрази разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и трайната съдебна практика,
обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то
г.о. на ВКС /в настоящия случай първото изпълнително дело е образувано
след датата на постановяване на тълкувателното решение, което отменя
даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване. В тази връзка и
към настоящия случай приложение намират единствено разясненията, дадени
в тълкувателното решение./. Съгласно цитираната съдебна практика
давността се прекъсва с образуването на изпълнителното дело, в молбата, за
което се съдържа искане за изпълнителни действия, а след това многократно
– с предприемането действия за принудително изпълнение. Такива в
конкретната хипотеза действително може да предприеме само съдебният
изпълнител, но давността е свързана и с поведението на кредитора. Същата
обаче не се прекъсва веднъж с искането на взискателя и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, само ако след
поискването давността е изтекла. От своя страна налагането на запор или
възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 от цитираното ТР №
2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес съответно
длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера / така
цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на
ВКС, както и Решение № 248/08.07.2021 г. по въз.гр.д. № 268/
2021 г. на Пернишкия ОС/.
Въз основа на тези съображения относно прекъсването на давността за
вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото
производство, момента на образуване на първото изпълнително дело –
20.01.2016 г. и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че новата
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на образуване
на първото изпълнително дело – т.е. 20.01.2016 г. След образуване на
последното давността е била прекъсната отново – на 03.02.2016 г. с
налагането на запор и на 10.01.2017 г. – с налагането на запор – в контекста на
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. В тази
връзка и нова давност за задълженията е започнала да тече на 10.01.2017 г.
Самото изпълнително дело е перемирано на 10.01.2019 г., но датата на
перемпцията няма отношение към давността – отново съгласно цитираните
по-горе съдебни решения.
Второто изпълнително дело № 2468/2021 г. по описа на ЧСИ Бадев е
образувано на 16.08.2021 г. Доколкото в молбата за образуване на същото е
посочено, че се иска налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, то
6
посочената молба отново е прекъснала давността за процесните вземания. В
тази връзка между 10.01.2017 г. – когато е наложен последният запор при
първото изпълнително дело /довел до прекъсване на давността съгласно
дадените по-горе разяснения по приложението на цитираната съдебна
практика и тълкувателно решение/ и датата на образуване на второто
изпълнително дело – 16.08.2021 г. отново не е изтекъл приложимият в случая
петгодишен давностен срок. Доколкото и от датата 20.08.2021 г. /когато е
наложен запор по второто изпълнително дело/ и до настоящия момент не е
изтекъл петгодишен период, то следва изводът, че процесните вземания не са
погасени по давност.
С оглед гореизложеното предявените искове са изцяло неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни. С
оглед изхода на същото обаче такива се дължат само на ответника.
Последният претендира разноски в размер на 148 лева –
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева и два броя такси за копие от
изпълнителни дела по 24 лева всяка, които суми следва да бъдат присъдени
изцяло.
Искането за разноски на ищеца е неоснователно. Неоснователно е и
искането на адвоката на ищеца за присъждане на възнаграждение по реда на
безплатната правна помощ. От своя страна предвид освобождаването на
ищцата частично от държавни такси, то сумата до пълния размер на таксата
за образуване на делото не следва да се присъжда в полза на съда. Ищцата
обаче дължи направените от ответното дружество разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на К. С. СТ., с ЕГН:
********** и адрес: ***** против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ТЕЦ Република,
за признаване за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните
суми: сумата от 1949.93 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия периода от 25.03.2012 г. до 30.04.2014 г.,
сумата от 312.71 лева – обезщетение за забава за периода от 08.05.2012 г. до
09.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 29.10.2015 г. /Решение № 760/30.06.2015 г. по гр.д. №
2881/2015 г. на Пернишкия РС/ по ч.гр.д. № 1721/2015 г. по описа на
Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 58/2016 г.
преобразувано като изп.д. № 2468/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев,
поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА К. С. СТ., с ЕГН: ********** и адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ
7
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* сумата от 148 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение и копия от изпълнителни дела в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8