Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 08.05.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева
и в присъствието на прокурор от СОП Христина Лулчева, като разгледа
докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 689 по описа за 2018 г. на СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 146/25.09.2018 г.,
постановена по НОХД № 149/2017 г., състав на РС К. е признал подсъдимия П.В.Д.
за виновен в това, че за периода от 20.07.2006 г. до месец януари 2017 г. вкл.,
след като е бил осъден с влязло в сила на 20.04.2004 г. решение от 17.03.2004
г. на РС К. по гр. дело № 242/2003 г. да издържа свой низходящ, а именно да
заплаща на непълнолетното си дете А. П. Д. ежемесечна издръжка от 50 лева и с
влязло в сила на 18.01.2008 г. решение от 17.12.2007 г. на РС К., постановено
по гр. дело № 449/2007 г. да издържа свой низходящ, а именно да заплаща на
непълнолетното си дете А. П. Д. ежемесечна издръжка от 80 лева, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в
размер на 17 пълни месечни вноски по 50 лева, една частична месечна вноска по
28-09 лева и 108 пълни месечни вноски по 80 лева, възлизащи общо на
9 518.09 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като го осъдил на
пробация, включваща следните пробационни мерки – задължителна регистрация по
постоянен адрес за срок от осем месеца, която да се изпълни чрез явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни перодични
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.
С присъдата на подсъдимия Д. са
възложени осъществените по делото разноски в размер на 264.64 лева.
Недоволен от присъдата е останал
защитникът на подсъдимия Д. – адв. Д.П. от САК, който в срока по чл. 319, ал. 1
от НПК е депозирал жалба срещу нея с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата и несправедливост на наложеното наказание. Сочи се,
че присъдата не е съобразена с
обстоятелството, че давностният срок за погасяване на наказателното преследване
за престъплението е изтекъл за периода 2006 – 2014 година, а липсата на мотиви
към постановената присъда по направеното в тази връзка възражение пред първата
инстанция е основание за отмяна на атакувания съдебен акт. В условията на
алтернатива в случай, че съдът не намери основания за отмяна на
първоинстанционната присъда, се иска намаляване размера на наложеното наказание
пробация до предвидения в закона минимум, тъй като са налице множество
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - признанието на вината,
изразеното съжаление за случилото се и тежкото му финансово състояние поради
честото оставане без работа.
В съдебно заседание пред въззивния
съд депозираната въззивна жалба се поддържа от защитника адв. П. с доводите,
изложени в нея. Допълнително се набляга на необходимостта от намаляване на
наложеното наказание пробация до минималния размер от шест месеца.
Подсъдимият П.Д. не се явява пред
въззивния съд, редовно призован, като ход на делото е даден в отсъствието му
след направено изрично изявление от защитника в тази насока.
От страна на РП К. не е
депозирано становище по жалбата.
Пред СОС представителят на
държавното обвинение – прокурор Л. от СОП, сочи, че контролираната присъда е
правилна, законосъобразна и постановена при липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Счита се от прокурора, че направеното от
защитата възражение за изтекла погасителна давност за част от инкриминирания
период не намира опора в правната теория и практика досежно продълженото
престъпление, каквото се явява това по чл. 183 от НК.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу
подсъдимия П.В.Д. е повдигнато обвинение в това, че за периода от 20.07.2006 г. до
месец януари 2017 г. вкл., след като е бил осъден с влязло в сила на 20.04.2004
г. решение от 17.03.2004 г. на РС К. по гр. дело № 242/2003 г. да издържа свой
низходящ, а именно да заплаща на непълнолетното си дете А. П. Д. ежемесечна
издръжка от 50 лева и с влязло в сила на 18.01.2008 г. решение от 17.12.2007 г.
на РС К., постановено по гр. дело № 449/2007 г. да издържа свой низходящ, а
именно да заплаща на непълнолетното си дете А. П. Д. ежемесечна издръжка от 80
лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно в размер на 17 пълни месечни вноски по 50 лева, една
частична месечна вноска по 28-09 лева и 108 пълни месечни вноски по 80 лева,
възлизащи общо на 9 518.09 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на
събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство
доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Д. и свидетелката
С. Г. били съпрузи, като по време на брака им се родило детето А. П. Д., с ЕГН **********.
С влязло в сила на 20.04.2004
г. решение на РС К., постановено на 17.03.2004 г. по гр. дело № 242/2003 г.,
бракът между родителите бил прекратен, като упражняването на родителските права
по отношение на детето били предоставени на майката, а бащата бил осъден да
заплаща на детето А. чрез неговата майка и законен представител С. Г.
ежемесечна издръжка в размер на 50.00 лв.
С влязло в сила на 18.01.2008
г. решение на РС К., постановено на 17.12.2007 г. по гр. дело № 449/2007 г.
съдът увеличил размера на присъдената издръжка на 80.00 лв.
Установява се от събраните в
хода на производството пред първата инстанция гласни и писмени доказателства,
че подсъдимият Д. е заплатил на детето три пъти издръжка, а впоследствие поради
обстоятелството, че е бил безработен през различни периоди от време издръжката през
тях е заплащана от община Н. И. и община К..
За дължимата издръжка
свидетелката Г. се снабдила с изпълнителен лист от РС К. по всяко от цитираните
по-горе и въз основа на тях по нейна молба при ДСИ К. било образувано
изпълнително дело № 77/2004 г. В хода на изпълнителното производство на
свидетелката Г. била преведена общо сумата от 966.91 лв., удържана от
получаваното от подсъдимия трудово възнаграждение в „А.“ ЕООД (в което
дружество подсъдимият работил за периода от м.12.2013 г. до м.10.2016 г.)
Установява се, че за инкриминирания период
общо дължимото алиментно задължение на подсъдимия Д. е в размер на 9518.09 лв., от която сума от двете общини
са изплатени 5780.00 лв., а по образуваното изпълнително дело чрез удръжки от
получаваното от подсъдимия трудово възнаграждение - 966.91 лв.
С оглед обсъдената по-горе
фактическа обстановка, установена от събраните в хода на първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства и експертно заключение, се налага
изводът, направен от първоинстанционния съд и споделен от настоящата инстанция,
че за периода от 20.07.2006 г. до месец януари 2017 г. вкл., след като е бил
осъден с влязло в сила на 20.04.2004 г. решение от 17.03.2004 г. на РС К. по
гр. дело № 242/2003 г. да издържа свой низходящ, а именно да заплаща на
непълнолетното си дете А. П. Д. ежемесечна издръжка от 50 лева и с влязло в
сила на 18.01.2008 г. решение от 17.12.2007 г. на РС К., постановено по гр.
дело № 449/2007 г. да издържа свой низходящ, а именно да заплаща на
непълнолетното си дете А. П. Д. ежемесечна издръжка от 80 лева, подсъдимият П.Д.
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно в размер на 17 пълни месечни вноски по 50 лева, една частична месечна
вноска по 28-09 лева и 108 пълни месечни вноски по 80 лева, възлизащи общо на
9 518.09 лева.
През инкриминирания период
подсъдимият несъмнено е знаел за необходимостта от заплащане на издръжка на
детето и макар пред този период да получавал в различни периоди от различни
работодатели (съобразно представената справка от НОИ) доходи за престирания от него труд, не изпълнявал
задължението си. Изводът за престъпното поведение на подсъдимия Д. се базира на
установената по делото доказателствена съвкупност, извършеното престъпление е
правилно квалифицирано, а първоинстанционният съд е изложил подробни и правилни съображения
досежно приетото за установено от обективна
страна, споделяни и от настоящата инстанция.
Правилно е преценено от
районния съд, че наведените от защитата доводи за необходимостта от приложение
на института на погасителната давност по отношение на част от инкриминирания
период и за липса на мотиви към постановената присъда по направеното възражение
в този смисъл са неоснователни. Мотивите към присъдата обективират преценката
на първостепенния съд, която напълно се споделя и от настоящата инстанция, тъй
като в случая се касае за типично продължено престъпление, осъществено с едно
деяние под формата на трайно и непрекъснато бездействие в определен период от
време. За него деецът отговаря за две
или повече неплатени месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в
един по-дълъг период може да е имал изпълнение на задължението или обективни
причини за неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна дейност.
Затова, както и в настоящия случай, предметът на обвинението се формулира като
определен брой неизпълнени месечни вноски, на определена стойност за инкриминирания
период. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в
Семейния кодекс, следователно изтекла погасителна давност в конкретния случай
изобщо не може да бъде обсъждана.
Към напълно споделените от
въззивната инстанция изводи на първостепенния съд - че в инкриминирания период
подсъдимият Д. като родител е имал безусловното задължение да заплаща за
ненавършилото пълнолетие дете определената от съда издръжка, следва да бъде
допълнено и обстоятелството, че подсъдимият е полагал през различни периоди от
време общественополезен труд и е получавал за него трудово възнаграждение, но
въпреки това не е изпълнил приоритетното
си задължение към детето.
Правилно е преценено от
първоинстанционния съд и това, че престъплението е осъществено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК – подсъдимият Д. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и последиците от него и е искал
настъпването на последните, като този извод се потвърждава изцяло от
установеното по делото, касателно обективната страна на осъщественото от страна
на подсъдимия деяние.
Първоинстанционният
съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към
главния факт на доказване в процеса и е извършил коректна и подробна преценка
на събраните доказателства, които е обсъдил в тяхната взаимовръзка.
В хода на проверката на
присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на
наказателната репресия спрямо подсъдимия П.Д. районният съд, при приложение
на материалния закон, е отчел превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, налагайки пробация при избора измежду
алтернативно предвидените в закона за това престъпление наказания лишаване от
свобода до една година и пробация. Наложеното от районния съд наказание
пробация, макар и в близост до минимално допустимия от закона размер (а именно
пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем
месеца с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
осем месеца), според настоящия въззивен състав се явява прекомерно тежко,
доколкото по делото няма каквито и да било отрицателни данни за личността на
подсъдимия. С оглед на това според въззивния съд целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, могат да бъдат изпълнени и с определяне на
наказание пробация в минимален размер, а именно визираните от районния съд
пробационни мерки, но с продължителност от шест месеца за всяка от тях.
Наказание пробация в такъв размер се явява справедливо възмездие за стореното
от подсъдимия Д. деяние и същевременно му дава възможност да упражнява
общественополезен труд, за да изпълнява задълженията си към ненавършилото
пълнолетие дете. С определеното по този начин наказание подсъдимият Д. ще се
поправи и превъзпита към спазване на закона и добрите нрави, и същевременно ще
се подейства предупредително и възпитателно върху него и останалите членове на
обществото.
При направените от съда изводи за
виновността на подсъдимия стореното от първоинстанционния съд възлагане на
осъществените в хода на наказателното производство разноски в негова тежест е
правилно и съобразено с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.
При извършената служебна
проверка на първоинстанционния акт съобразно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК въззивният съд не констатира
наличие на основания за неговото отменяване, нито други такива за изменяне –
освен в посочения по-горе смисъл.
Воден от горното и на основание
чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 146/25.09.2018 г.,
постановена по НОХД № 149/2017 г. на РС К., като намалява продължителността на
определените пробационни мерки НА ШЕСТ МЕСЕЦА ЗА ВСЯКА ОТ ТЯХ.
Потвърждава присъдата в
останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(Пл. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан. Игнатова)