Мотиви към присъдата на Окръжен съд Кюстендил по
внохд 491/2020г.
Прокурор
при РП Дупница протестира присъда №25 от 25.03.2019 г., постановена по нохд №
1731/2017г. по описа на Районен съд Дупница, в частите й с които подсъдимият Д.Х.П.
е признат за невинен и оправдан в извършване на престъпление по чл.325 ал.2 вр.
с ал.1 НК и същевременно е освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а НК за извършването на престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр. с чл.131 ал.1
т.12 вр. с чл.130 ал.2 НК с налагане на административно наказание „глоба“ от
1000 лв. Изразява се становище за незаконосъобразност на присъдата в тези й части с искане за
отмяна и постановяване на нова такава за осъждане на подсъдимия за виновен в
извършване на първото от двете престъпления, както и за изменяне на атакуваната
присъда в частта относно приложението на чл.78а НК, с налагане на наказания
„лишаване от свобода“ за всяко едно от престъпленията.
Представителят
на ОП Кюстендил поддържа подаденият протест и пледира за неговото уважаване.
Подсъдимият
Д.П. не се явява пред Окръжния съд, като делото се разглежда при условията на
чл.269 ал.3 т.4 б.а НПК. Защитникът му – адв.В., настоява за оставяне на
подадения протест без уважение.
Окръжен
съд Кюстендил, след преценка на събраните в хода на наказателното производство
доказателства и след служебна проверка на атакуваната присъда, приема за
установено следното:
Подсъдимият Д.Х.П. е на 48г., неосъждан, с местожителство *** и постоянно пребиваващ във Великобритания.
Към м.април
2017г. подсъдимият Х. пребивавал постоянно в Англия, но на 15.04.2017г. се
намирал в гр.Дупница, за да присъства на рожден ден на малката дъщеря на свой
близък – св.И.И.. След приключването на рождения ден, част от присъстващите – подсъдимият, неговият син – св.Г.П., св.В.В.,
св.И.И. и голямата дъщеря на последния, решили да отидат с лек автомобил до бензиностанция
„ОМВ“, разположена в града. Пристигнали малко преди полунощ и паркирали
автомобила. По това време на работа в търговския
обект били св.В.С., св. И. К. и техния
колега Г.П.. П. зареждал с гориво автомобилите на клиентите, К. и С. обслужвали
клиенти на касата, но първата от тях в този момент се
занимавала с подреждане на щандовете със стоки.
След влизането на компанията
на подсъдимия в бензиностанцията, св.С. забелязала че един от посетителите е
младеж на около 18 години, а мъжете са във видимо нетрезво състояние. Впоследствие
от разговорите на посетителите свидетелката научила, че младежът е син на
подсъдимия.
Непосредствено след
пристигането, Х. закупил от С. бутилка с уиски, като поискал да поръча и
готвени ястия. Свидетелката отвърнала, че такива не се предлагат, като
отговорът й подразнил компанията. В крайна сметка подсъдимият поръчал ядки, а
групата се разположила на една от масите в частта от бензиностанцията,
обособена като ресторант. В продължение на около час Х. и останалите
консумирали поръчаните алкохол и ядки, а малко след полунощ дъщерята на И. си
тръгнала.
След нейното напускане,
мъжете от компанията започнали да стават агресивни, като най – активен в тази
насока бил подсъдимият. Поискали св.С. лично да им
сервира, но свидетелката отказала. Обяснила им, че заведението е на
самообслужване, че тя има други задължения и няма как да го стори. Въпреки това,
от компанията продължили да настояват, държали се шумно и подвиквали. В един
момент при касата дошъл П. и се заговорил със С.. Подсъдимият Х. го видял и му
казал : „Ей, момче, тая не иска да говори с мен, а с теб си говори. Чувам ви.“
Св.С. отвърнала, че сред служебните й задължения
не влиза това да разговаря с клиентите. Подсъдимият й казал: „Не, ти си длъжна!
Аз такива като тебе имам 20 души на заплата“.
С. преустановила
комуникацията с подсъдимия и спряла да му обръща внимание. След известно време
св.К. приключила с подреждането на стоките и се върнала при С. на касата.
Подсъдимият продължил да разговаря на висок глас, като се опитвал да включи в
разговора и двете свидетелки. Тъй като те не реагирали, Х. се подразнил и им
подвикнал : „Ей, ще ви *** майката!“. Започнал да ги обижда, наричайки ги „****“,
като използвал и други обидни епитети. Двете свидетелки продължили да обслужват
клиентите на бензиностанцията, без да обръщат внимание на подсъдимия и
останалите хора от неговата компания.
Малко преди
5.00ч. в РУ МВР гр.Дупница постъпил сигнал от жена, която се представила като
служител в бензиностанция „ОМВ“ и съобщила, че има проблеми. Сигналът бил приет
от св. А.В. – дежурен служител на полицейското управление, който заедно със
свой колега веднага се отправил със служебен автомобил към бензиностанцията. След
пристигането си, полицаите влезли вътре и забелязали подсъдимия и останалите
членове на неговата компания, които говорели на висок глас. В. поискал всеки от
групата да представи документ за самоличност, но Х. отказал да предаде личната
си карта. Започнал да обижда полицейските служители, да ги заплашва и да ги
пита : „Вие какви сте?“
Св.В. разпоредил
на подсъдимия да спре със заплахите, като същевременно подал сигнал в
управлението да бъдат изпратени още полицейски служители, тъй като в този
момент сред клиентите на бензиностанцията имало и дете. Поканил Х. да напусне
бензиностанцията, но той отказал. Предупредил го, че ще бъде задържан, ако не
преустанови поведението си. Подсъдимият отново отказал да представи личната си карта
и продължил се разправя с полицейските служители и с персонала на
бензиностанцията. Подигравал се на полицаите и им се смеел, като продължил да
ги пита на какво основание искат от него да представи документи за самоличност.
В един момент размислил и изпратил сина си до автомобила, който се върнал с личната
му карта.
След като
самоличността на подсъдимия Х. била установена, св.В. съставил срещу него
протокол за предупреждение, в който вписал задължението му да не се
саморазправя с персонала на бензиностанцията. Подсъдимият отказал да го получи
и продължил да се разправя с полицаите, да крещи срещу тях и да ги обижда. В
този момент пристигнал втори полицейски патрул – св.С.С. и Г.К., пред които
подсъдимият продължил с обидите, наричайки полицаите „мишоци“ и заявявайки, че
са никакви за да му проверяват личните документи. С оглед поведението на Х., В.
решил да пристъпи към неговото задържане. Опитал се да му постави белезници, но
подсъдимият започнал да се съпротивлява и да се дърпа, като подканил сина си да
снима случващото се с мобилния си телефон.
Св.Г.П.
послушал своя баща и с мобилния си телефон започнал да прави видеозаписи на
случващото се в бензиностанцията. Впоследствие част от тези записи били
прехвърлени на компакт диск и с протокол от 12.10.2017г. доброволно предадени
на органа на досъдебно производство от страна на св.М.В. – сестра на съпругата
на подсъдимия и леля на св.П..
След известно
време на място дошъл и трети полицейски патрул в състав св.М.М. и Л.П., като
полицаите станали общо шестима. В момента, в който М. и П. влезли в
бензиностанцията, останалите четирима полицаи най – накрая успели въпреки
съпротивата на подсъдимия Х. да му поставят белезници и да го изведат навън. Същият
бил натоварен в служебния автомобил на М. и П. и транспортиран до полицейското
управление. Поради оказаната съпротивата и дърпането на подсъдимия, при
неговото задържане с използване на белезници му били причинени кръвонасядания и
охлузвания по различни части от тялото, включително и на двете китки.
В сградата на
РУ МВР гр.Дупница св.С. съставил заповед за задържане, въз основа на която
подсъдимия Х. бил задържан за срок от 24 часа, считано от 05.20ч. на
16.04.2017г. Същият бил обискиран, както и попълнил декларация за здравословно
състояние, в която отразил че има здравословни проблеми, без да ги посочи.
Впоследствие бил транспортиран от полицейски служители до ЦСМП Кюстендил,
филиал Дупница, за освидетелстване.
След приключване
на медицинското освидетелстване, подсъдимият отново бил върнат в полицейското
управление и оставен в двора, за да бъдат оформена в цялост
необходимата документация за неговото задържане. Докато изчаквал, Х. бил охраняван
от св.М.. Около 06.00 ч. сутринта към тях се приближил св. Г.К. – младши
автоконтрольор към група „Пътен контрол“ при РУ МВР гр.Дупница, който идвал на
работа. Подсъдимият го забелязал и се обърнал към него с думите : „Ето
още една мишка“. При преминаването на К. покрай него, подсъдимият внезапно го ритнал
с крак в корема. Полицаят изпитал болка и се присвил, като след малко се изправил. Впоследствие продължил да
изпълнява служебните си задължения
съгласно работния график.
Независимо, че с
горепосочената заповед Х. бил задържан за срок от 24 часа, същият бил освободен
около обяд на 16.04.2017г. Незабавно заминал за гр.София и отишъл в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, където по свое желание бил приет и прегледан от д-р М. –
специалист по съдебна медицина. След приключване на прегледа, д-р М. издал
съдебномедицинско удостоверение № 9328/2017г., в което отразил че у Х. са
констатирани следните телесни увреждания : кръвонасядания - на горния клепач на
дясното око, на двете ръце, на двете гривнени стави и на десния крак, както и
охлузвания на двата крака.
В с.з. от 21.06.2018г.
съдебномедицинското свидетелство било представено като доказателство по делото
от страна на защитника и приобщено от първоинстанционния съд.
Предадените от
св.Василева видеозаписи били изследвани от в.л.Я.Я., който изготвил
видеотехническа експертиза №
85/17.
На
11.05.2017г. от прокурор при РП Дупница било образувано досъдебно производство
срещу подсъдимия Х. за извършване на престъпление по чл.325 ал.1 НК. Доколкото подсъдимият
не бил открит на територията на Република България, а по данни на близък / св.В./
по това време се намирал в Англия, където работил, наказателното производство
срещу него протекло при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.а НПК. След внасяне на
обвинителния акт в съда и образуване на нохд 1731/2017г. по описа на РС
Дупница, наказателното производство продължило отново по реда на чл.269 ал.3 НПК. По собствена инициатива подсъдимият се явил и присъствал на последните 3 заседания
пред първоинстанционния съд.
Гореописаната фактическа обстановка не
се различава съществено от приетата от страна на първоинстанционния съд и се установена
от събраните в хода на наказателното производство доказателства и
доказателствени средства - показанията на св А.В., С.С.,
Г.К., М.М., Л.П., Г.К., В.С. и И.К. / последните две разпитани и в хода на
въззивното производство/, от писмените документи – справка за съдимост, длъжностни
характеристики за длъжността „полицай“,
график за дежурства на полицейски служители от група „Пътен контрол“, заповед
за задържане, протокол за предупреждение и др., отчасти от обясненията на подсъдимия,
депозирани от него пред РС Дупница в с.з. от 01.10.2018г., както и отчасти от показанията
на св.В.В., И.И., Г.П. и М.В..
Правилно
и обосновано районният съд не е дал вяра на част от обясненията на подсъдимия Х.
и на част от показанията на св.В.В. И.И. и Г.П.,
като въззивният съд намира че към тази група свидетели следва да бъде
причислена и св.В., макар същата да не е очевидец на случилото се в
бензиностанция ОМВ. Част от твърденията на Х. и на тези свидетели – че подсъдимия не е обиждал в бензиностанцията както служители,
така и полицаи, че не имал агресивно поведение, че не е отказвал да изпълнява
разпореждания и не се е съпротивлявал, че Х. е бил нападнат и бит от полицаите,
както и че не е ритал св.К..
Тези
твърдения се опровергават по категоричен начин от показанията на останалите две
групи свидетели, като показанията на св.С. и К. са в пълен синхрон с
показанията на свидетелите – полицейски служители. Очевидно е, че твърденията
на подсъдимия и на св.В.В., И.И., Г.П. и М.В. в
горния смисъл са изложени единствено с цел оневиняване на първия от тях.
За да
постанови атакуваната присъда в протестираната й част, районният съд е намерил
че с действията си подсъдимия Д.Х. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 НК. Приема се, че същият е отправял обиди към
персонала на бензиностанцията, но това е сторено не с оглед незачитане на
обществения ред, а предвид личността на двете служителки. Последващото
поведение на подсъдимия по отношение на пристигналите полицаи е квалифицирано
като продължение на негативното му отношение към персонала на бензиностанцията
и също не целяло нарушаване на обществения ред.
Въззивният
съд, след проверка на проведените досъдебно и съдебно производства и на
постановения първоинстанционен съдебен
акт, намери че при провеждане на наказателното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
От друга
страна, Окръжният съд не споделя горепосочените изводи на РС Дупница, напротив, намира че Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
325 ал.2 вр. ал.1 НК. От обективна страна е налице извършване на непристойни
действия – отправяне на псувни и обиди към служителките в бензиностанцията,
както и обиди към полицаите, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
органи на властта. От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването
на общественоопасните му последици и го е искал.
Изпълнителното
деяние на престъплението е реализирано от подсъдимия чрез извършване на
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. Под въздействие на употребения алкохол
подсъдимият Х. е извършил на публично място / в бензиностанция ОМВ, намираща се
в гр.Дупница/, поредица от непристойни действия – отправяне на псувни и обиди,
скандализиращи присъстващите. Освен персонала и изпратените на място полицаи, в
бензиностанцията през различни периоди от време са се намирали и клиенти, които
са зареждали автомобилите си с гориво.
Подсъдимият
не е имал личен мотив да обижда С. и К.. Действително, първата от тях е
отказала да сервира на Х. и на другите лица от неговата компания ястия, които
не се предлагат в бензиностанцията. Но псувни и обиди са отправени не само към С.,
но и към К., с която до този момент подсъдимият не е имал никакъв контакт. От
друга страна, макар с обидните изрази Х. да е засегнал честта и достойнството на
двете млади жени, с отправянето им той е целял да наруши обществения ред и да изрази
явно неуважение към обществото. За това говори и начина на отправяне на обидите
– на висок глас от масата, на която седи, като обидите са станали достояние на
всички, намиращи се в помещението на бензиностанцията.
След
пристигането на полицейските служители, агресията на подсъдимия се насочила към
тях и е намерила израз в отправяне на обиди, предизвикателно и подигравателно
поведение, отказ да се представят документи за самоличност.
Подсъдимият е осъществил квалифицирания състав
на престъплението по чл.325 ал.2 НК, доколкото деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на
властта. Пристигналите
на място полицейски служители безспорно са органи на власт по смисъла на чл.93
т.2 НК и са изпълнявали задължения по опазване на обществения ред.
Същевременно, Х. е оказал съпротива при задържането му, изразила
се в дърпане и бутане, като са били нужни усилията на четирима полицаи, за да
бъде преодоляна.
С оглед на тези съображения, Окръжният съд
намери изложените в протеста доводи за основателни и отмени атакуваната
присъда – както в оправдателната й част, така и досежно приложението на чл.78а НК. Постанови нова такава, с която призна подсъдимия Д.Х. за виновен в
извършване на престъплението по чл.325 ал.2 вр.ал.1 НК. Доколкото разпоредбата
на чл.78а ал.7 НК изключва приложението на ал.1 – 6, въззивният съд отмени и освобождаването
на Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - за извършването
на престъплението по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.131
ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 НК.
Съответно, изложените от защитника на подсъдимия
доводи в насока потвърждаване на първоинстанционната присъда, не се споделят от
страна на въззивния съд и не могат да бъдат подкрепени.
Макар присъдата да не е обжалвана от подсъдимия Х.
или неговия защитник, Окръжният съд намира също така за необходимо да посочи,
че правилна и обоснована е преценката на първоинстанционния съд относно
обстоятелството, че с нанесения удар с крак в корема на пострадалия Г.К. Д.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр.ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 НК – причиняване лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, на полицейски орган, по
повод изпълнение на службата му, като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
При определяне размера на наказанията за извършените
от подсъдимия две престъпления, Окръжният съд взе предвид предпоставките по
чл.54 ал.1 НК. Степента на обществена опасност на деянията не е ниска –
увредени са обществените отношения, свързани с опазване на обществения ред и
със спокойствието на гражданите, както и тези, свързани със здравето и телесната
неприкосновеност на личността.
Степента на обществената опасност на дееца не е висока – същият е неосъждан по
смисъла на закона, доколкото е реабилитиран.
Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да бъде посочена
проявената от него упоритост при извършване на деянието по чл.325 ал.2 вр.ал.1 НК.
Предвид това,
при относителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,
Окръжният съд наложи на Д.Х. наказания „лишаване от свобода“, както следва – за
срок от 1 година и 6 месеца за извършване на престъплението по чл.325 ал.2
вр.ал.1 НК и за срок от 1 година за извършване на престъплението по чл.131
ал.2 т.4 вр.чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 НК.
На основание чл.23 ал.1 НК наложи на подсъдимия Х. най
– тежкото от двете наказания, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца.
Намери, че с оглед целите по чл.36 НК и най – вече поправянето на дееца, това
окончателно наказание не следва да бъде изтърпявано при първоначален режим, като
го отложи за изпитателен срок от 3 години.
Потвърди
присъдата в останалата й част.
По така изложените
съображения Окръжният съд постанови своята присъда.
Председател
:
Членове : 1.
2.