О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260094
Гр. Пловдив, 22.02.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в
закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа
докладваното от съдията В. Иванова частно въззивно търговско дело №
98 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е решение № 260120/20.11.2020 г., постановено по т.д. № 270/2019
г. на ОС-С.З., в частта му с характер на определение, с която е прекратено
поради недопустимост производството по иск с правно основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД,
предявен като евентуален от „Т.“АД-гр.Б.против „..-К.“ООД-гр.С.З. и
„А.“ЕООД-гр.С.в частта, с която се иска обявяване за относително недействителни
на следните документи: заповед за незабавно изпълнение № 538/22.02.2018 г. и
изпълнителен лист от 22.02.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 915/2018 г. на
РС-С.З. за вземане за 200 000 лв.; разпореждане от 23.02.2018 г. за
образуване на ИД № ************** по описа на ЧСИ И.С.и призовка за доброволно
изпълнение изх. № 2941/8.03.2018 г. за събиране на общо задължение
213 625,83 лв. към 8.03.2019 г., от които главница 200 000 лв., ведно
със законната лихва върху нея от 21.02.2018 г.
Жалбоподателят „Т.“АД-гр.Б.моли решението в тази негова част с характер на
определение да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в
частната жалба с вх. № 265332 от 15.12.2020 г., и делото да бъде върнато на
окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба „..-К.“ООД-гр.С.З. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, посочени в отговор с вх. № 261582/5.02.2021
г.
Ответникът по частната жалба „А.“ЕООД-гр.С.З. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, посочени в отговор с вх. № 260667/19.01.2021
г.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт
във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата
по делото и намери за установено следното:
С постановеното на 20.11.2020 г. съдебно решение окръжният съд отхвърля
иска на „Т.“АД-гр.Б.против „..-К.“ООД-гр.С.З. и „А.“ЕООД-гр.С., предявен с
правно основание чл. 464 от ГПК, да се признае за установено по отношение на
двамата ответници, че не съществува вземане на „А.“ООД срещу „..-К.“ООД в
размер на 200 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 17.10.2017 г.,
издаден от „..-К.“ООД в полза на „А.“ЕООД, представляващо част от общото
вземане по записа на заповед в размер на 300 000 лв., за което вземане са
издадени заповед № 538/22.02.2018 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 915/2018 г. на РС-С.З. и за събирането на
което е образувано изп.д. 91/2018 г. на ЧСИ И.С., както и отхвърля иска на
„Т.“АД-гр.Б.против „..-К.“ООД-гр.С.З. и „А.“ЕООД-гр.С.с правно основание чл.
135,ал.1 от ЗЗД, предявен като евентуален на иска с правно основание чл. 464 от ГПК, с който се иска да се обявят за относително недействителни по отношение на
ищеца запис на заповед от 17.10.2017 г., издадена от „..-К.“ООД в полза на
„А.“ЕООД за сумата 300 000 лв., договор за покупко-продажба на 2 500
броя акции от капитала на „Т.“АД-гр.Б.и на клауза за неустойка по т.4 от този
договор. Със същото решение окръжният съд прекратява поради недопустимост
производството по иска с правно основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД, предявен като
евентуален от „Т.“АД-гр.Б.против „..-К.“ООД-гр.С.З. и „А.“ЕООД-гр.С.в частта, с
която се иска обявяване за относително недействителни на следните документи:
заповед за незабавно изпълнение № 538/22.02.2018 г. и изпълнителен лист от
22.02.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 915/2018 г. на РС-С.З. за вземане за
200 000 лв.; разпореждане от 23.02.2018 г. за образуване на ИД №
************** по описа на ЧСИ И.С.и призовка за доброволно изпълнение изх. №
2941/8.03.2018 г. за събиране на общо задължение 213 625,83 лв. към 8.03.2019
г., от които главница 200 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от
21.02.2018 г. За да постанови прекратяването на производството по делото в
посочената негова част окръжният съд приема, че са недопустими като предмет на
иск по чл. 135,ал.1 от ЗЗД заповед за незабавно изпълнение № 538/22.02.2018 г.
и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. № 915/2018 г. на
РС-С.З. и разпореждане от 23.02.2018 г. за образуване на изп.д. № 91/2018
г. на ЧСИ И.С.и призовка за доброволно изпълнение на ЧСИ, претендирани от
ищеца като предмет на делото в т.2 на стр.26 от ДИМ от 28.10.2019 г. (стр.287
от делото), тъй като това не са актове на последващо разпореждане с
предмета на спора по т.3 от ТР № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК и не са годен обект на отменителен иск
по реда на чл. 135 от ЗЗД. Съдът посочва още, че не обсъжда фактите по
съдебното заповедно производство – заповед за незабавно изпълнение №
538/22.02.2018 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. №
915/2018 г. на РС-С.З., и тези на ЧСИ в изпълнителното производство –
разпореждане от 23.02.2018 г. за образуване на изп.д. 91/2018 г. по описа
на ЧСИ И.С., които ищецът е включил в петитума си като предмет на
евентуален иск по чл. 135,ал.1 от ЗЗД в т.2 на стр.26 от ДИМ от 28.10.2019 г.
(стр. 287 от делото) за обявяване на относителна недействителност като
увреждащи правни действия, защото спрямо тях не е допустима съдебна защита по
реда на чл. 135 от ЗЗД и в тази част производството следва да бъде прекратено.
За решението на окръжния съд ищецът е уведомен на 9.12.2020 г. и на
15.12.2020 г. подава частната жалба до апелативния съд. С нея жалбоподателят
твърди, че решението в частта му с характер на определение е неправилно, защото
не съответства на нормата на чл. 299,ал.3 от ГПК и на чл. 135,ал.1 от ЗЗД.
Заявява, че всяко трето лице за съдебния спор, чиито интереси са накърнени от
съдебния акт, може да го оспори в отделен исков процес, като предмет на такъв
иск е съдебният акт, който уврежда третото лице, и такъв съдебен акт могат да
бъдат както съдебно решение и определение, така и заповед за незабавно
изпълнение. Заявява, че предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД не са
само материалноправни, но и процесуалноправни увреждащи кредитора действия
на длъжника. Твърди, че в заповедното производство, инициирано от ответника
„А.“ЕООД, дружеството „..-К.“ООД се явява негов длъжник, като в това
производство то не е оспорило заповедта за незабавно изпълнение. Твърди, че
това бездействие е довело до влизане в сила на заповедта за незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист, които увреждат интересите на
действителния кредитор – ищеца „Т.“АД. Заявява, че сговорът между мнимите
кредитор и длъжник особено силно личи в изпълнителното производство, където
длъжникът, който месец преди това отказал да джироса 2500 броя акции,
е предал на ЧСИ С.доброволно всичките 3195 броя акции преди още да получи
официално ПДИ, а кредиторът освен запор, опис, изземване и влагане в сейфа на
ЧСИ на въпросните акции не е поискал никакво същинско принудително изпълнително
действие до настоящия момент. Твърди, че правната теория и съдебната практика
приемат, че едно трето за съдебен спор лице може да предяви иск срещу страните
по него за установяване на относителна недействителност на влезлия в сила
съдебен акт като постановен в привиден съдебен процес, когато актът уврежда
интересите, като посочва конкретни съдебни актове (ТР №25/25.05.1969 г. по
гр.д. №23/69 г.на ВС, ОСГК, определение № 5/2.01.2019 г. на ВКС по ч.т.д.
2893/2018 г., 1 ТО,ТК, определение № 159/6.03.2015 г. на ВКС по гр.д. 1003/2015
г., 4 ГО, ГК, определение № 372/28.03.2011 г. на ВКС по гр.д. 1620/2010 г., 3
ГО, ГК, определение № 751/6.06.2014 г. на ВКС по гр.д. 874/2014 г., 3 ГО, ГК,
определение № 794/12.07.2017 г. на ВКС по гр.д. 5246/2016 г., 4 ГО, ГК,
определение № 857/4.10.2012 г. на ВКС по ч.т.д. 557/2012 г., 2 ТО, ТК, решение
№ 449/4.02.2014 г. на ВКС по гр.д. 5784/2013 г., 4 ГО, ГК, решение №
927/17.12.1960 г. на ВС по гр.д. 7857/60 г., 4 ГО, решение № 2767/26.10.1958 г.
на ВС по гр.д. 7767/58 г., 1 ГО, решение № 4/25.04.2013 г. на ВКС по т.д.
670/2012 г., 1 ТО, ТК, решение № 568/14.07.2017 г. на РС-П. по гр.д. 2279/2016
г., потвърдено с решение № 164/27.04.2018 г. на ОС-П. по в.гр.д. 737/2017 г.,
определение от 8.11.2012 г. на ОС-Б.по в.ч.гр.д. 1537/2012 г., решение от
21.11.2019 г. на ОС-В. по в.гр.д. 395/2019 г., решение № 2549/8.06.2015 г. на
РС-В.по гр.д. 11808/2014 г., потвърдено с решение № 546/22.04.2016 г. на
ОС-В.по в.гр.д. 373/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с определение
№ 794/12.07.2017 г. на ВКС по гр.д. 5246/2016 г., 4 ГО, ГК, решение №
568/14.07.2017 г. на РС-П. по гр.д. 2279/2016 г., потвърдено с решение №
164/27.04.2018 г. на ОС-П. по в.гр.д. 737/2017 г., необжалвано пред ВКС).
Твърди още, че макар по делото да не са събрани преки доказателства за
симулирането на спорното вземане на „А.“ЕООД от „..-К.“ООД, което обикновено е
непосилна задача за увредения кредитор, то многобройните косвени доказателства,
анализирани поотделно и съвкупно в тяхната хронологична последователност и
субективна и предметна връзка, водят до логичното заключение
за доказаност на правнозначимия факт на сговор между
двамата ответници да създадат привиден дълг в голям размер, като
намалят имуществото на длъжника като обезпечение на действителния кредитор и
създадат основание мнимият кредитор да се сдобие по съдебен ред с изпълнителен
лист срещу мнимия длъжник, за да образува изпълнително дело, чрез което
акциите-предмет на договора да бъдат иззети от СИ и да се попречи на
действителния кредитор да насочи изпълнение върху тях и да се удовлетвори от
пълната им продажна цена. Счита, че иманентна част от този процес на
злоупотреба с права с цел симулиране на дълг във вреда на ищеца, започнат с
договора и със записа на заповед, са заповедното производство по ч.гр.д.
915/2018 г. на РС-С.З., в което длъжникът не е направил възражение за липса на
дълг, въпреки че е имал основание, и поради това приключило с влязъл в сила
съдебен акт заповед за незабавно изпълнение (представляващ изпълнително
основание подобно на всяко осъдително съдебно решение) и изп.д. № 91/2018
г. на ЧСИ С., в което и двете страни вече две години бездействат. Счита, че без
двете производства ответните страни не биха могли да постигната крайната цел,
за която са създали договора за продажба на акции и по-конкретно неустоечната клауза
и обезпечаващия я запис на заповед, оспорени от ищеца като нищожни и евентуално
като относително недействителни, и следователно те се явяват всяка една за себе
си поотделно и заедно неразривна брънка от веригата увреждащи ищеца правни
действия на ответниците – материални и процесуални. Твърди, че
текстът на чл. 135 от ЗЗД не налага стеснително тълкуване на увреждащото
кредитора действие като резултат от упражняване единствено на материално право,
а нормата говори за действие, което може да бъде както правна постъпка с
гражданско-правен характер (двустранна/договор за продажба на акции
с неустоечна клауза), така и правна постъпка с процесуален характер –
съдебен акт (заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист) по симулативно съдебно
заповедно производство и акт на съдебен изпълнител (разпореждане) за образуване
на симулативно изпълнително дело въз основа
на симулативно изпълнително основание, издадено въз основа
на симулативен съдебен акт.
С отговора на частна жалба ответникът по нея „..-К.“ООД-гр.С.З. заявява, че
не може да съществува исково производство с предмет обявяване съгласно чл. 135
от ЗЗД за относително недействителни на заповед за незабавно изпълнение,
изпълнителен лист, разпореждане и призовка за доброволно изпълнение и не може
да се провежда исково производство за защита на несъществуващи права. Заявява,
че не съществува материално преобразуващо право на увредения кредитор, което да
му дава възможност по съдебен ред, чрез конститутивен иск, да атакува
като относително недействителни съдебни актова, а при отсъствието на материално
субективно право не може да съществува правен интерес. Заявява, че е налице
процесуалноправна разлика между решение на съда и заповед за незабавно
изпълнение, съответно, процесуалното действие издаване на изпълнителен лист по
заповед за незабавно изпълнение. Счита, че цитираната в частната жалба практика
е цитирана избирателно и вън от контекста, поради което е
преобладаващо неотносима. Счита, че нищо от предпоставките за възникване
на преобразуващото право на кредитора да се възползва от обезпечителния
институт на отменителните искове не се отнася нито до съдебните
актове в заповедното производство, нито до тези на ЧСИ. Счита, че вземането не
може да бъде симулирано. Счита, че обект на симулиране може да бъде сделката
източник на правоотношението, в чието съдържание е включено субективното право,
но не и самото субективно право на вземане. Заявява, че в случая като предмет
на делото и на спора са въведени както договорът за покупко-продажба, така и
издаденият въз основа на задълженията по същия договор запис на заповед, които
могат да бъдат квалифицирани като източници
на менителнично правоотношение. Счита, че затова не може да бъде
обоснована възможността да съществува правен интерес от съдебно прогласяване на
относителна недействителност както на актовете на съда в заповедното
производство, които не създават вземането-предмет на спор, така и актовете на
ЧСИ по изпълнение на законовите задължения в принудителното изпълнение.
С отговора на частната жалба, подаден от ответника по нея „А.“ЕООД-гр.С.З.,
се заявява, че се споделят съображенията на окръжния съд, както и че цитираните
в частната жалба многобройни съдебни актове касаят съвсем различни правни
хипотези и са неотносими към казуса-предмет на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 135,ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, като когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. Павловият иск се предявява срещу длъжника и лицето,
което е придобило права от него. Съгласно т.3 от ТР № 2/9.07.2019 г. на ВКС
по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК принципно защитата на кредитора по чл. 135
от ЗЗД предоставя на кредитора възможността да атакува не само първоначална
сделка с имуществото на длъжника, но и на последващи сделки, които го
увреждат, като исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при
наличие на предпоставките на чл. 213 от ГПК следва да бъдат разгледани в едно
производство, тъй като кредиторът има интерес в едно производство да постигне
целения правен резултат. Този целен правен резултат е правната промяна, която
настъпва с упражняване на правото от кредитора при уважаване
на конститувния иск, като действителното действие, с което длъжникът
е увредил кредитора, се обявява за недействително спрямо кредитора и той има
възможността да изпълнява принудително върху длъжниковото имущество.
По отношение на кредитора всички права, прехвърлени от длъжника на трето лице,
се считат права на длъжника след обявяване за относително недействително на
действието. Относителната недействителност има обратно действие - от момента на
извършването на действието, като кредиторът може да се удовлетвори от правата
по атакуваното действие по общия ред. Действителността на действието обаче се
запазва спрямо лицето, с което длъжникът е договарял, но ако кредиторът
осъществи принудителното изпълнение върху правата-предмет на действието,
третото лице ги губи. Увреденият кредитор има интерес от Павловия иск, когато в
резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение
– когато с прогласяване на недействителността на действието се променя правната
сфера на ответника по иска, съответно, увреденият кредитор няма интерес от
Павловия иск и той е недопустим, когато правната промяна вече е настъпила на
друго основание. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,
с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на
правата на кредитора спрямо длъжника, например, когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворяването на кредитора. Несъмнено е, че нормата урежда защита за
кредитора спрямо извършването на действие, което го уврежда, което може да има
не само материалноправен, но и процесуалноправен характер, например,
съдебно решение с резултат от правен спор, който уврежда кредитора. С ТР №
106/7.09.1964 г. на ВС по гр.д. № 76/64 г., ОСГК е прието, че кредитор на един
от двама бивши съпрузи може да предявява иск съгласно чл. 135 от ЗЗД за
обявяване, че е недействително по отношение на него влязлото в сила решение, с
което е уважен искът по чл. 52 от ЗЛС на другия съпруг срещу съпруга-длъжник,
като е признато за установено, че първият е съдействал за придобиването по
време на брака от втория на определено имущество и е обявен за собственик на
съответна част от него. Както е посочено в това тълкувателно решение, искът по
чл. 135 от ЗЗД стои на разположение на кредитора, когато интересите му са
увредени от решение по иск съгласно чл. 52 от ЗЛС между двама бивши съпрузи, от
които един е негов длъжник, без това решение да е нищожно като постановено
по симулативен процес, а то определя неправилно имуществените права
на страните във вреда на ищеца поради проявено, например, умишлено или небрежно
бездействие от страна на длъжника по установяване и защита на действителните си
права. Защитата с иска по чл. 135 от ЗЗД е приложима тогава, когато по силата на съдебното решение настъпва промяна
относно вещни права, които са абсолютни, поради които
са противопоставими и на трети за процеса лица.
В случая с исковата молба от 19.08.2019 г., предявена от ищеца
„Т.“АД-гр.Б.против ответниците „..-К.“ООД-гр.С.З. и „А.“ЕООД-гр.С.,
ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник за задължения с общ размер
4 174 159,76 лв. Твърди, че по запис на заповед от 17.10.2017 г.
„А.“ЕООД не разполага с валидно вземане в размер на 300 000 лв. от длъжника
„..-К.“ООД, като за сумата 200 000 лв. ЕООД се е снабдило със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за събирането на тази сума провежда
принудително изпълнение. Предявен е отрицателен установителен иск
срещу двамата ответници за установяване на несъществуването на
вземане на „А.“ЕООД от „..-К.“ООД за сумата 200 000 лв. Евентуално, ако
съдът приеме, че записът на заповед от 17.10.2017 г. е действителен и
обезпечава вземане по съществуващо каузално правоотношение, поради което
поражда валидно вземане на „А.“ЕООД за 200 000 лв. (от общ размер
300 000 лв. по записа на заповед), за която сума ЕООД се е снабдило с
изпълнителен лист и за събирането на която сума провежда принудително
изпълнение, предявява иск по чл. 135 от ЗЗД (стр.4 от исковата молба, последен
пасаж) с твърдение, че абстрактната сделка и евентуалната каузална сделка,
която ценната книга обезпечава, ведно с гражданския процес по ч.гр.д. №
915/2018 г. на РС-С.З. и изпълнителния процес по изп.д. 91/2018 г. на ЧСИ
И.С.са относително недействителни по отношение на ищеца, тъй като го увреждат
като кредитор на „..-К.“ООД. Изложени са обстоятелства относно спорове между
„Т.“АД и „..-К.“ООД от 2009 г. насам, като е посочено, че ответното дружество
„..-К.“ООД е акционер в „Т.“АД и притежава 3 195 броя акции от капитала
му. Заявено е наличие на правен интерес съгласно чл. 135 от ЗЗД за установяване
относителната недействителност на поредицата от увреждащи ищеца правни действия
на ответниците, включващи записа на заповед от 17.10.2017 г., заповед за
незабавно изпълнение № 538/22.02.2018 г. и изпълнителен лист от 22.02.2018 г.
по ч.гр.д.915/2018 г. на РС-С.З. и разпореждане от 23.02.2018 г. на ЧСИ И.С.за
образуване на изпълнително производство и призовка за доброволно изпълнение
по идп.д. 91/2018 г. С исковата молба е представено копие от изпълнителен
лист, издаден на 22.02.2018 г. по ч.гр.д. 916/2018 г. на РС-С.З., за осъждане
на „..-К.“ООД да заплати на „А.“ЕООД сумата 200 000 лв. за неизпълнено
задължение по запис на заповед от 17.10.2017 г. с падеж 9.02.2018 г., ведно със
законна лихва и разноски. Представено е и копие от ПДИ от 8.03.2018 г.,
изпратена по изп.д. 91/2018 г. на ЧСИ И.С.до „..-К.“ООД, връчена на
27.03.2016 г. Представени са и протоколи от 27.03.2018 г. по същото изпълнително
дело за изземване на налични ценни книжа и за опис на налични ценни книжа –
налични поименни акции, издадени от „Т.“АД, общо 3 195 акции в
6 купюри. С отговора на исковата молба от 1.10.2019 г. ответникът
„..-К.“ООД заявява, че относно записа на заповед съществува обезпечено
правоотношение по договор за продажба на акции от 17.10.2017 г., който
представя в копие. С допълнителната искова молба от 28.10.2019 г. ищецът
оспорва договора за продажба на акции от 17.10.2017 г., както и конкретно
клаузата за неустойка в чл. 4 от този договор, включително като се иска
обявяването й за относително недействителна по смисъла на чл. 135,ал.1 от ЗЗД,
като посочва снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист само за
част (200 000 лв.) от уговорената неустойка (300 000 лв.). С отговора
на исковата молба от 6.11.2019 г. ответникът „А.“ЕООД посочва, че договорът за
покупко-продажба на акции (от 17.10.2017 г., представен в копие с отговора)
представлява каузалното правоотношение между страните, изпълнението на задълженията
по което е обезпечено с процесния запис на заповед, като обезпеченото
задължение е такова за неустойка във връзка с неизпълнение на задължение за
сключване на окончателен договор за покупко-продажба на ценни книги. Във връзка
с този отговор с допълнителна искова молба от 20.11.2019 г. ищецът поддържа
вече заявените на 28.10.2019 г. оспорвания и искания относно договора за
продажба на акции от 17.10.2017 г. и на клаузата за неустойка в чл. 4 от него.
Видно е следователно, че в случая с иска по чл. 135,ал.1 от ЗЗД ищецът
претендира да бъдат обявени за недействителни по отношение на него договора за
покупко-продажба на 2 500 броя акции от капитала на „Т.“АД и клаузата за
неустойка по т.4 от този договор, както и записа на заповед от 17.10.2017 г.
Освен това той претендира да бъдат обявени за недействителни по отношение на
него и издадените въз основа на записа на заповед заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и разпореждането на ЧСИ за
образуване на изпълнителното дело и призовката за доброволно изпълнение. Тъй
като по начало правото на вземане на кредитор не възниква от осъдително съдебно
решение (а издадената и влязла в сила заповед за незабавно изпълнение има
изпълнителна сила), а от сделката с длъжника, от която възниква задължението на
длъжника към кредитора, то в случая действията, за които следва да се
преценява дали са увреждащи за кредитора-ищец, са договора от
17.10.2017 г., респективно клаузата за неустойка в него, и записа на заповед от
17.10.2017 г. По начало с осъдителен иск ищецът иска от съда да установи със
СПН, че в негова полза срещу ответника съществува неудовлетворено
гражданско притезание и да допусне принудително удовлетворяване
на притезанието срещу ответника, без като резултат от осъдителното съдебно
решение да настъпва промяна в облигационното право на вземане на ищеца.
Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист се издават в
заповедно производство, чиято цел не е да се установи вземането, а да се
установи, че то не се оспорва, като в него съдът не проверява дали вземането
съществува. Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист,
както и разпореждането на ЧСИ за образуване на изпълнителното дело и призовката
за доброволно изпълнение, не се явяват действия, по силата на които да настъпва
промяна относно облигационното правоотношение между ответниците. Затова
искът по чл. 135,ал.1 от ЗЗД в тази му част е лишен от предмет и от защитим
правен интерес, поради което е недопустим. Установява се, че частната жалба е
неоснователна. Като е прекратил производството по делото в тази негова част,
окръжният съд е постановил правилно определение, което следва сега да бъде
потвърдено.
С оглед
на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260120/20.11.2020 г., постановено
по т.д. № 270/2019 г. на ОС-С.З., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ с характер на
определение, с която е прекратено поради недопустимост производството по иск с
правно основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД, предявен като евентуален от
„Т.“АД-гр.Б.против „..-К.“ООД-гр.С.З. и „А.“ЕООД-гр.С.в частта, с която се иска
обявяване на относително недействителни следните документи: заповед за
незабавно изпълнение № 538/22.02.2018 г. и изпълнителен лист от 22.02.2018 г.,
издадени по ч.гр.д. № 915/2018 г. на РС-С.З. за вземане за 200 000 лв.;
разпореждане от 23.02.2018 г. за образуване на ИД № ************** по описа на
ЧСИ И.С.и призовка за доброволно изпълнение изх. № 2941/8.03.2018 г. за
събиране на общо задължение 213 625,83 лв. към 8.03.2019 г., от които
главница 200 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от 21.02.2018 г.
Определението
може да се обжалва от жалбоподателя „Т.“АД-гр.Б.с касационна частна жалба при
условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд-гр. С.в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)