№ 126
гр. Велико Търново , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000020 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260004/31.08.2020 год., постановено по т. д. № 148/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч са отхвърлени като неоснователни и недоказани, обективно и пасивно
субективно съединените искове, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260 против „Максимо
2017” ЕООД, ЕИК *********, с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, ********, Р. Д.
АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, ******** - като
съдлъжник, М. Д. АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч,
******** - като съдлъжник и Д. Б. АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин,
Област Ловеч, ******** - като съдлъжник, солидарно да заплатят сумата 84 928.76 лв. -
главница, законна лихва върху главницата, начиная от 10.05.2019 г. до окончателно
изплащане, договорна лихва за редовен кредит - 421.63 лв. за периода от 22.10.2018 г. до
09.11.2018 г., договорна лихва за просрочен кредит: 6 287.48 лв. за периода от 21.10.2018 г.
до 06.05.2019 г., такси - 206.84 лв. за периода от 10.08.2018 г. - до 06.05.2019 г. и разноски
1
по кредита - 312.40 лв. за периода от 13.11.2018 г. - до 06.05.2019 г. по Договор за банков
кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL58971/24.02.2017 г., присъдени със Заповед №
490/13.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 13.05.2019 г. по ч.гр.д. № 889/2019 г., по описа на Районен съд - Ловеч. Със
същото решение е осъдена „Юробанк България” АД, с горните данни да заплати на адв.
В.И. И. – К., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. ********* съдебно-деловодни разноски в
размер на сумата 3 294.71 лв. - адв. възнаграждение за всяка от страните - Р. Д. АС. и Д. Б.
АС. или сумата от 6 589.42 лв. общо. Осъдено е „Юробанк България” АД, гр. София, с
горните данни да заплати „Максимо 2017” ЕООД, с. Кирчево, Община Угърчин, Област
Ловеч, с горните данни съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 155 лв. - депозит за
вещо лице и такса.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от М. И. В. – прокурист и П. Н. Д. –
изпълнителен директор, съд. адрес: гр. София, ул. *********, чрез адв. Х.И. от САК против
Решение № 260004/31.08.2020 год., постановено по т. д. № 148/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, несъобразено с
представените и приети по делото писмени доказателства и постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения. Излага се, че мотивите на съда, за постановяване на
съдебен акт в този смисъл, не били основани на изготвения от него доклад по делото.
Същите били при погрешно прилагане на събраните по делото обяснения на вещото лице, в
разрез с разпределената на страните доказателствена тежест и при вменяване
доказателствена тежест на ищеца, каквато той не носи, а именно да установява
правопогасяващи вземането си факти. Така вътрешното убеждение на съда било изградено
при превратно тълкуване и едностранчив прочит на доказателствата по делото, в процес,
изпълнен с нарушения равнопоставеността на страните по делото, в процес, в който правото
на защита на едната страна е отнето. По делото не били представени доказателства за
извършени плащания, нито пък за изплащане на застрахователното обезщетение, което било
разпределено в тежест на ответника по делото, поради което следвало да се приеме, че към
датата на приключване събирането на доказателствата задължението било в претендирания
от ищеца размер. Т.е. ищецът бил изпълнил договорното си задължение и бил предоставил
заемната сума, поради което в тежест на ответника било да докаже, че е изпълнил
насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният му заем, в срока
уговорен в договора. Твърди се, че липсвали доказателства за заплащане на договорената
сума от страна на ответника, въпреки изрично разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест. На следващо място се излага, че първоинстанционният съд,
неправилно считал, че към договора за банков кредит липсвало конкретизиране на
месечната вноска по кредита по размер, както и че не бил представен погасителен план,
като за съда останала невъзможността да изчисли дължимия размер на главницата. Излага
2
се, че никъде не било указано от съда, че от страна на ищеца следва да бъде представен
погасителен план, като в тази връзка, съдът не бил дал указания по смисъла на чл. 146, ал. 1,
т. 5 от ГПК - че това обстоятелство следва да се установи от ищеца, а на следващо място не
го е посочил и като факт, за който ищецът не представя доказателства по смисъла на чл. 146,
ал. 2 ГПК, се счита, че е налице непълен доклад, който лишил ищеца от право на защита и
предприемане на процесуални действия по доказване исковата си претенция. Неправилен
бил и изводът на съда, че банката разполагала с право на преценка, по кой от двата кредита
на дружеството да осчетоводи застрахователното обезщетение като погаси вземането и като
краен извод било останало недоказано твърдението на ищеца относно дължимия размер на
главница и акцесорни вземания. Никъде от страна на ищеца не било твърдяно, че сами и по
свое усмотрение са преценили как да използват полученото от тях застрахователно
обезщетение. В случая ищците били трето, ползващо се от застраховката лице. Върху
същата тази вещ били налице две поредни договорни ипотеки. Както е всеизвестно,
ипотечното право дава право на първия по ред привилегирован кредитор, да се удовлетвори
от стойността на имота при продажбата му, а в случая от застрахователната стойност.
Едностранчиво и противоречащо на материалното ни законодателство, а именно Закон за
задълженията и договорите бил изводът на съда, че банката сама си преценявала кой кредит
да погаси, при положение че ипотеката обезпечавала вземането, т.е. при погиване на имота
стойността на имуществото следвало да послужи за погасяване на задълженията, за които е
учредена първата по ред ипотека. Излага се, че първоинстанционният съд размествал
разпределената от него доказателствена тежест, като с решението си вменява в тежест на
ищеца да докаже, че имал основание да не осчетоводява полученото застрахователно
обезщетение по втората по ред ипотека, като твърди, че в случая ответниците следвало да
докажат, че сумите следвало да постъпят по процесния кредит, а не банката - че не е
следвало да постъпят по кредита, обект на делото. В заключение се излага, че изводите на
първоинстанционния съд са изведени при допуснати съществени процесуални нарушения
при необосновано неглижиране приложени и приети по делото доказателства и тяхното
погрешно тълкуване. Липсвало обсъждане на събраните по делото доказателства, мотивите
в решението съдържат грешни фактически констатации и правни съждения, но те били
фрагментарни, без определена логическа последователност и вътрешно противоречиви.
Първоинстанционният съд допуснал съществени процесуални нарушения още с изготвяне
на доклада по делото, пренесени в последствие в мотивите, където били налице
противоречия и несъответствия със събрания по делото доказателствен материал.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с
който да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Д. Б. АС.,
ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, ул. ******** съд. адрес: гр. Ловеч, ул.
*********, чрез адв. В.И. – К. от АК – Ловеч. В същия се излага, че подадената жалба е
неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.
3
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Р. Д. АС.,
ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, ул. ******** съд. адрес: гр. Ловеч, ул.
*********, чрез адв. В.И. – К. от АК – Ловеч В същия се излага, че подадената жалба е
неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. Д. АС.,
ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, ул. ******** съд. адрес: гр. Ловеч, ул.
*********, чрез адв. В.И. – К. от АК – Ловеч. В същия се излага, че подадената жалба е
неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Максимо
2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Кирчево, Община
Угърчин, ул. ******** представлявано от М. Д. АС. – управител В същия се излага, че
подадената жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 148/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е
образувано въз основа на предявен от „Юробанк България“ АД гр. София, против „Максимо
2017” ЕООД, с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, Р. Д. АС., М. Д. АС. и Д. Б. АС. и
тримата от с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, иск да се признае за установено че
ответниците дължат на ищеца солидарно сумата 84 928.76 лв. - главница, законна лихва
върху главницата, начиная от 10.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна лихва за
редовен кредит - 421.63 лв. за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна лихва за
просрочен кредит: 6 287.48 лв. за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г., такси - 206.84 лв.
за периода от 10.08.2018 г. - до 06.05.2019 г. и разноски по кредита - 312.40 лв. за периода от
13.11.2018 г. - до 06.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 10.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и
присъдените съдебни разноски по заповедното производство.
В исковата молба се излага, че на 24.02.2017 г. между „Юробанк България“ АД и
„Максимо 2017” ЕООД, с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч (кредитополучател), Р.
Д. АС., М. Д. АС. и Д. Б. АС. и тримата от с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч
(съдлъжници) е сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ BL 5879,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 110 000
лв. Излага се още, че съгласно чл. 8а от договора солидарните длъжници отговаряли
солидарно с кредитополучателя. Уговорена била променлива годишна лихва в размер на
сбора на РЛП плюс договорна надбавка от 4.627 процентни пункта (чл. 4, ал. 1), при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
4
кредита, дължимата договорна лихва се увеличавала автоматично с наказателна надбавка в
размер на 10 пункта (чл. 5). Кредитополучателят заплащал и такса за одобрение в размер на
0.75 % върху размера на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита бил 60 месеца,
считано от датата на откриване на заемна сметка. Излага се, че съгласно чл. 26, подт. Д и чл.
27, подт. В от договора при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита банката
имала право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. Твърди се, че
длъжниците не били изпълнили договорните си задължения по чл. 3, ал. 1 от Договора за
банков кредит продукти „Бизнес помещения” от 24.02.2017 г., като било допуснато
просрочие на вноска с падеж 21.08.2018 г., въз основа на което банката обявила цялото
задължение за предсрочно изискуемо, без да прекратява действието на договора. Изтъква се,
че длъжниците били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането чрез
телепоща до всеки един от тях и с това задължението на кредитора е било изпълнено. Излага
се, че на 10.05.2019 г. ищецът депозирал пред Районен съд – Ловеч заявление за издаване
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК. Образувано било ч. гр. д. №
889/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч, по което били издадени заповед за изпълнение
№ 490/13.05.2019 г. и изпълнителен лист за исковата сума. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изп. дело № 1944/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав
Петков. В срока по чл. 414 от ГПК длъжниците възразили срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение, поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви
настоящия иск.
Прави се искане да бъде прието за установено, че ответниците дължат на ищеца
сумите общо в размер на 84 928.76 лв. - главница, законна лихва върху главницата, начиная
от 10.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна лихва за редовен кредит - 421.63 лв.
за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна лихва за просрочен кредит: 6 287.48
лв. за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г., такси - 206.84 лв. за периода от 10.08.2018 г.
- до 06.05.2019 г. и разноски по кредита - 312.40 лв. за периода от 13.11.2018 г. - до
06.05.2019 г. по Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ №
BL58971/24.02.2017 г., за които са издадени Заповед № 490/13.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 13.05.2019 г. по ч.гр.д. №
889/2019 г., по описа на Районен съд – Ловеч. Претендират се разноските в заповедното
производство и тези направени исковото производство.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпили писмени отговори на исковата молба от
Р. Д. АС., М. Д. АС. и Д. Б. АС. и тримата от с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч,
ул. ******** съд. адрес: гр. Ловеч, ул. *********, чрез адв. В.И. – К. от АК – Ловеч, в които
ответниците са оспорили предявените иск като неоснователни. Възразява се, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на банковия кредит, тъй не са били надлежно
уведомени. Излага се, че дружеството не дължало плащане на дължимите суми на
основание чл. 23 от договора за банков кредит, с оглед на възникналото застрахователно
събитие. Заявява се, че при пожар през м. юни 2018 г. били нанесени значителни щети на
ипотекарния имот, които препятствали изплащането на задължението към банката. Посочва
5
се, че задължение на кредитора било да бъде образувана щета и изплатено застрахователно
обезщетение за настъпилото събитие. Ответниците посочват, че при извършване на такива
действия ищецът не би достигнал до предявяване на иска, като банката би се удовлетворила
в пълен размер от застрахователната сума. Заявява се, че по никакъв начин не било ясно как
е определена предсрочната изискуемост на кредита, за какъв период при какви неплатени
вноски и не бил представен погасителен план, от който да се изясняват тези
обстоятелства.
Постъпила е допълнителна искова молба от „Юробанк България“ АД, гр. София, чрез
адв. Х.И. от САК. В същата се излага, че са неоснователни възраженията на ответниците.
Заявява, че предсрочната изискуемост е настъпила от 09.11.2018 г. - деня на получаване на
телепоща до дружеството - ответник. Изтъква се, че в случая не се прилага защитата на
потребителите уредена в Закона за защита на потребителите. Твърди се, че ответниците не
били уведомили ищеца за настъпване на застрахователно събитие, с оглед задълженията им
в чл. 34, т. 2 от Общите условия по застраховка пожар и природни бедствия, на ОЗК
„Застраховане” АД и предвид на това, тяхното възражение за настъпило застрахователно
събитие било неоснователно.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК са постъпили допълнителни отговори от Р. Д. АС.,
М. Д. АС. и Д. Б. АС. и тримата от с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, ул.
******** съд. адрес: гр. Ловеч, ул. *********, чрез адв. В.И. – К. от АК – Ловеч. В същите
отново се излага, че се поддържат отговора на исковата молба и изложените в него факти и
обстоятелства.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.02.2017 г. между „Юробанк България“ АД (кредитор) и „Максимо 2017” ЕООД
(кредитополучател) и Р. Д. АС., М. Д. АС. и Д. Б. АС. (съдлъжници) - ответниците, e
сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL58971/24.02.2017 г.,
по силата на който на Максимо 2017” ЕООД е предоставен кредит за ремонт на двуетажна
сграда за търговия с идентификационен номер 36943.500.129.1, със застроена площ по скица
от 199 кв.м., брой етажи - два, съгласно КСС, находяща се в имот с идентификационен
номер 36943.500.129.1, с адрес: с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, **********,
както и за други разплащания, свързани с ремонта на имота, в размер на 110 000 лв., а
кредитополучателят се задължил да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в
сроковете и при условията на договора (чл. 1, ал. 1). Срокът за усвояване на кредита е
уговорен на три месеца, считано от откриването наземната сметка, а в чл. 3 от договора е
уточнено, че кредитът се погасява, съгласно погасителен план на 21-во число на месеца,
следващ месеца на откриване на заемната сметка. В чл. 7, ал. 1 от договора за кредит е
уговорено, че кредитополучателят е учредил в полза на банката договорна ипотека върху
недвижимия имот № 36943.500.129.1 с адрес с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч,
ведно с построените в него сгради. Съгласно чл. 8а от договора солидарните длъжници
отговаряли солидарно с кредитополучателя. Уговорена била променлива годишна лихва в
6
размер на сбора на РЛП плюс договорна надбавка от 4.627 процентни пункта (чл. 4, ал. 1),
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, дължимата договорна лихва се увеличавала автоматично с наказателна надбавка в
размер на 10 пункта (чл. 5). Кредитополучателят заплащал и такса за одобрение в размер на
0.75 % върху размера на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита бил 60 месеца,
считано от датата на откриване на заемна сметка. Съгласно чл. 26 на договора банката има
право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, при
неплатежоспособност на кредитополучателя, неосигуряване на данни при поискване за
имущественото му състояние, представяне на неверни данни по справки, не отговаряне на
условията по т. 4 от Декларация „Инициатива за МСИ“ 2014-2020 г.“, неизпълнение на
което и друго задължение, в т.ч. невнасяне на дължима вноска по главица или лихва.
В полза на „Юробанк България“ АД, гр. София бил сключен договор между
„Максимо 2017“ ЕООД и ЗАД „ОЗК - Общо застраховане“ АД, гр. София (застрахователна
полица № 0120200201790085/15.11.2017 г.) за срок от една година (от 05.12.2017 г. до
04.12.2018 г.). На 11.06.2018 г. от 04.00 ч. до 23.00 ч. възникнал пожар - умишлен палеж в с.
Кирчево, Област Ловеч, ********** (процесния имот). В описа на увредено и погинало
имущество е посочено, че се касае за тотална щета на 1 етаж и са описани щетите на 2 етаж.
Застрахователят е превел на банката, с бордеро № 2529720/17.04.2019 г., сумата 15 290.64
лв.
Изпратени били покани с телепоща – изх. № 31/08.11.2018 г. (получена на 09.11.2018
г.); изх. № 32/08.11.2018 г. (получена на 14.11.2018 г.), изх. № 33/08.11.2018 г. (получена на
14.11.2018 г.), изх. № 34/08.11.2018 г. (получена на 14.11.2018 г.), на адреси: с. Кирчево,
Община Угърчин, ул. ******** за да бъдат уведомени, че поради неизпълнение на
договорни задължения и неиздължаване на погасителна вноска по договора за кредит,
същият е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, като длъжниците са поканени да погасят
изцяло задълженията си към банката по посочена банкова сметка.
На 10.05.2019 г. (дата на п.к. 09.05.2019 г.) от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.
Ш. и П. Д., е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
общо за сумата от 84 928.76 лв. - главница, законна лихва върху главницата, начиная от
09.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна лихва за редовен кредит - 421.63 лв. за
периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна лихва за просрочен кредит: 6 287.48 лв.
за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г., такси - 206.84 лв. за периода от 10.08.2018 г. - до
06.05.2019 г. и разноски по кредита - 312.40 лв. за периода от 13.11.2018 г. - до 06.05.2019 г.
по Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL58971/24.02.2017 г. За
заплащането на посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 490/13.05.2019 г. и изпълнителен лист от
същата дата по ч. гр. д. № 889/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч.
В срока по чл. 414 от ГПК ответниците „Максимо 2017” ЕООД, с. Кирчево, Община
7
Угърчин, Област Ловеч, Р. Д. АС., М. Д. АС. и Д. Б. АС. и тримата от с. Кирчево, Община
Угърчин, Област Ловеч са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - икономическа експертиза
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че Банката е
предоставила кредита съответно на 08.03.2017 г. – 34 795 лв., на 15.03.2017 г. – 39 255.98 лв.
и на 22.03.2017 г. – 35 949.02 лв. или общо 110 000 лв. Ответниците според счетоводните
записвания в банката са направили погасителни вноски в размер на 32 754.04 лв., които са
отнесени съответно – 25 071.24 лв. - за погасяване на главница, 7 012 лв. за договорна лихва,
200.56 лв. за лихва просрочие и 470.18 лв. - договорни такси. Вещото лице дава заключение,
че към 10.05.2019 г. (дата на подаване на заявлението), както и към 02.12.2019 г. (датата на
подаване на исковата молба) непогасените задължения са както следва: 84 928.76 лв. -
главница, законна лихва върху главницата, начиная от 09.05.2019 г. до окончателно
изплащане, договорна лихва за редовен кредит - 421.63 лв. за периода от 22.10.2018 г. до
09.11.2018 г., договорна лихва за просрочен кредит: 6 287.48 лв. за периода от 21.10.2018 г.
до 06.05.2019 г., такси - 206.84 лв. за периода от 10.08.2018 г. - до 06.05.2019 г. и разноски
по кредита - 312.40 лв. за периода от 13.11.2018 г. - до 06.05.2019 г. Дава заключение, че
първото просрочие по кредита е с падежна дата 21.09.2017 г., а изцяло плащанията са
преустановени от 16.10.2018 г. Дава заключение и, че реализираните в хода на заповедното
производство разноски са в размер на 4 137.97 лв.
От заключението на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно-
икономическата експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателства по делото
се установява, сумата в размер на 15 290.64 лв., представляваща застрахователно
обезщетение е осчетоводена от банката по Договор за банков кредит № 50213/08.12.2014 г.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 260004/31.08.2020 год., постановено по т. д. № 148/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
8
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК в хипотезата на постъпило
възражение на длъжника срещу заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за
установителните искове в чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съществуването на интерес от положителен
установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с
оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответниците по договора за кредит не е
изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на
вземанията.
По делото не се спори, а и видно от представения Договор за банков кредит на
24.02.2017 г. между „Юробанк България“ АД (кредитор) и „Максимо 2017” ЕООД
(кредитополучател) и Р. Д. АС., М. Д. АС. и Д. Б. АС. (съдлъжници) e сключен Договор за
банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL58971/24.02.2017 г., по силата на който на
Максимо 2017” ЕООД е предоставен кредит за ремонт на двуетажна сграда за търговия с
идентификационен номер 36943.500.129.1, в размер на в размер на 110 000 лв., като
кредитополучателят се задължил да издължи кредита в срок от 60 месеца, считано от датата
на откриване на заемната сметка. Т.е. възникнало е правоотношение за представяне на
кредит, по силата на което банката е изпълнила задължението си да предаде на
кредитополучателите договорената сума, чрез превод по банкова сметка.
Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл. 417 от ГПК, със
заповед за изпълнение на парично задължение спрямо ответниците, за процесните суми,
срещу която ответниците са възразили в законоустановения срок, че не дължат същите.
Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. В случая съгласно чл. 5 от договора за
кредит, сключен на 24.02.2017 г., уговореният между страните краен срок за погасяване
(издължаване) на кредита, включително дължимите лихви, е 60 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка по кредита. Безспорно е, че този срок не е изтекъл към датата
на подаването на исковата молба. Банката-ищец предявява установителния иск по чл. 422 от
ГПК спрямо ответниците относно на посочените в исковата молба суми като дължими
главница (ведно със законна лихва от датата на исковата молба), договорна лихва и такси,
като твърди, че поради забава на длъжниците в изплащането на вноските и допуснато
неиздължаване на погасителни вноски, считано от 21.08.2018 г. тя е имала основание
9
съгласно чл. 26 от договора и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и е обявила цялото задължение по кредита
за незабавно изискуемо.
Съгласно чл. 26 на договора банката има право да обяви за изискуемо преди срока
цялото кредитно задължение, при неплатежоспособност на кредитополучателя,
неосигуряване на данни при поискване за имущественото му състояние, представяне на
неверни данни по справки, не отговаряне на условията по т. 4 от Декларация „Инициатива за
МСИ“ 2014-2020 г.“, неизпълнение на което и друго задължение, в т.ч. невнасяне на
дължима вноска по главица или лихва. Съгласно чл. 432, ал. 1 от ТЗ банката може да иска
предсрочно връщане на сумата по кредита в предвидените в договора случаи. Съгласно чл.
60, ал. 2 от ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в
срок на една или повече вноски по кредита.
Както е посочено в съображенията по т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки - обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. В случая банката претендира да е упражнила правото си да обяви кредита
за изцяло предсрочно изискуем именно с изявленията, отправени до длъжниците с покани,
изпратени по телепоща. Видно от текста на поканите, в тях ясно е казано, че поради
неизпълнение на договорни задължения и неиздължаване на погасителна вноска по договора
за кредит, същият е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, като длъжниците са поканени
да погасят изцяло задълженията си към банката по посочена банкова сметка.
Основният спорен момент между страните по делото е свързан с настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита, по-конкретно с въпроса достигнало ли е до
кредитополучателите изявлението на банката за нейното обявяване.
Както посочихме по-горе, с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България са дадени
разяснения, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на заявлението не са били изискуеми. Изрично се приема, че постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при
други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
10
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Също така е
прието, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до знанието на длъжника - кредитополучател, и то ако
към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото
на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по
отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
Настъпването на обективните предпоставки за предсрочната изискуемост на кредита
е установено от приетите писмени доказателства и съдебно-икономическите експертизи. От
тях се установява, че първото просрочие по кредита е с падежна дата 21.09.2017 г., а изцяло
плащанията са преустановени от 16.10.2018 г., т.е. преди датата на подаване на заявлението.
За да настъпи предсрочната изсикуемост на кредита обаче, освен неплащането на
определен брой вноски, какъвто е настоящия случай, или настъпването на други предвидени
в договора обстоятелства, е необходимо банката да е обявила предсрочната изискуемост на
кредита на длъжниците и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК.
До „Максимо 2017” ЕООД, с. Кирчево, Община Угърчин, Област Ловеч, Р. Д. АС., М.
Д. АС. и Д. Б. АС. са изпратени покани с телепоща – изх. № 31/08.11.2018 г. (получена на
09.11.2018 г.); изх. № 32/08.11.2018 г. (получена на 14.11.2018 г.), изх. № 33/08.11.2018 г.
(получена на 14.11.2018 г.), изх. № 34/08.11.2018 г. (получена на 14.11.2018 г.), на адрес: с.
Кирчево, Община Угърчин, ул. ***********.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че предприетият от кредитора
начин на уведомяване на длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез
покана, връчена по телепоща на основание Закона за пощенските услуги е осъществен
редовно и в съответствие с постигнатите между страните договорености. В чл. 33 от
договора страните са постигнали съгласие всички уведомления и изявления във връзка с
кредитното правоотношение да бъдат направени в писмена форма и да се считат получени,
ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с
препоръчана поща, или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени в договора.
Страната, която промени адреса си се задължава да уведоми за това писмено съконтрагента
си и да посочи новия си адрес, като до изпълнение на това задължение всички съобщения,
достигнали до стария адрес се считат за получени.
11
Следователно в договора за банков кредит изрично са регламентирани способите за
връчване на уведомленията и изявленията на страните във връзка с развитието на
кредитното правоотношение, като са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденция между страните, поради което редовността на връчването на уведомлението
на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според
клаузите на договора.
При тълкуването на договора по правилата на чл. 20 от ЗЗД би следвало да се
съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно
упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално
недобросъвестно поведение на получаващата страна. Същевременно изпращането на
съобщение, не следва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в
позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи
изявлението на своя съдоговорител.
В случая поканите до ответниците са връчени, чрез Телепоща, което е услуга (на
„Български пощи“ ЕАД) за приемане, предаване по факс и доставяне на съобщения по реда
на препоръчаните кореспондентски пратки – на адреса на получателя срещу подпис.
Възражението на ответниците е, че по отношение на поканите до Р. Д. АС., М. Д. АС. и Д. Б.
АС. – няма подпис на получател, а до „Максимо 2017” ЕООД – не е връчена на
представител на дружеството.
По отношение на поканите връчени на ответниците (физически лица) - Р. Д. АС., М.
Д. АС. и Д. Б. АС., настоящата инстанция намира, че същите са връчени на Д.А. (лично, и
като баща на Р.А. и М.А.), а по отношение на „Максимо 2017” ЕООД – също на Д.А..
Всички обратни разписки за връчване на поканите съдържат подпис на получателя, който не
е оспорен по надлежния ред.
Съгласно трайната практика на ВКС на РБ, когато се касае за връчване на търговска
кореспонденция чрез пощенски оператор, както е било в случая, удостоверяването на
връчването става съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, препращащ към
Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети,
приети с Решение № 581 от 27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията.
Преценката за редовността на връчването се извършва според уредените в Общите правила
начини на доставяне и на удостоверяване на получаването на пощенските пратки, а не по
реда на ГПК. Връчването на поканите е в съответствие с тази практика, като е съобразена
нормата на чл. 6 от посочените по-горе Правила, касаеща доставката на пощенски пратки на
юридически лица (относно „Максимо 2017” ЕООД).
Законът за пощенските услуги овластява пощенския оператор да удостоверява факта
на връчване на пощенска пратка. Съгласно чл. 6 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (Общите условия), издадени по
силата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, пратка, адресирана до юридическо
12
лице се доставя на адреса, като по отношение на юридическото лице не е приложим чл. 5,
ал. 2 от Общите условия. Тоест, удостовереното връчване на лице, съгласило се да я приеме
и намерено на посочения в пратката адрес, е достатъчно за извод, че пратката е достигнала
своя адресат.
Настоящата инстанция приема, че волеизявлението на кредитора е достигнало до
длъжниците Р. Д. АС., М. Д. АС. и Д. Б. АС., като същите са връчени редовно на Д.А.,
защото е получено от Д.А. (лично, и като баща на Р.А. и М.А.), а до „Максимо 2017” ЕООД,
защото на обявения в Търговския регистър адрес дружеството няма свой служител – адресът
е домашен и поканата е получена от намереното там лице, което е роднина на управителя.
Неоснователни са оплакванията за нередовно връчване на поканата на „Максимо 2017”
ЕООД. Преценката относно качеството на лицето, получило съобщението (баща на
управителя) не следва да се преценява с оглед връчването на физическо лице (управителя), а
от гледна точна на дружеството. На посочения адрес е регистрираният адрес на управление
на дружеството, като търговецът е длъжен да поддържа канцелария на адреса, на който да
получава кореспонденцията си (чл. 13 ТЗ).
С Решение № 283/06.04.2010 г., постановено по гр. д. № 507/09 г. по описа на ВКС на
РБ е прието, че, за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено
лично на получателя, като е редовно и всяко друго връчване, което е допустимо, съобразно
общите правила на ГПК и съобразно специалния закон - Закона за пощенските услуги.
Противоречие с така възприетото задължително разрешение на ВКС не е налице. Както
посочихме по-горе връчването на писмото на банката е съобразено с чл. 6 от Общите
правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети с
Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и приложими с
оглед препращащата норма на чл. 36, ал. 2 ЗПУ. Съгласно същия непрепоръчани и
препоръчани пощенски пратки, адресирани до еднолични търговци и юридически лица, се
доставят на посочения върху пратката адрес или на адреса за кореспонденция, освен ако в
сключен между пощенския оператор и съответното лице договор не е предвидено друго.
Доколкото не се касае за връчване на съдебни книжа, общите разпоредби на ГПК не намират
приложение. Т.е. връчването, извършено на адреса на управление на дружеството,
кореспондират с Решение № 40/17.06.2015 г., постановено по т. д. № 601/2014 г. на ВКС на
РБ, I т. о., според което упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че
фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил необходимите
усилия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и
добросъвестността. Дали намереното в конкретния случай на адреса на връчване (който е и
адрес на управлението на търговеца) лице е било служител на дружеството, е ирелевантен,
доколкото търговецът е длъжен по презумпция да поддържа на адреса си персонал,
упълномощен да приема книжа, адресирани до него. В т. см. - Определение №
185/28.07.2017 г., постановено по т. д. № 1076/2017 г. по описа на Върховен касационен съд
на Република България, I т. о., ТК, докладчик съдията Л. Ц..
13
При тези обстоятелства следва да се приеме, че изявленията на банката за обявяване
на кредита за изцяло предсрочно изискуем са достигнали валидно достигнали до
кредитополучателя и солидарните длъжници на дата 09.11.2018 г., респ. 14.11.2018 г. с
представените с исковата молба покани, както твърди ищецът.
По отношение на възражението за неравноправност на клаузи в Договор за банков
кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL58971/24.02.2017 г. (чл. 4 и чл. 6а).
Въззивният съд намира, възражението по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143 и чл. 144 от
ЗЗП, че спрямо конкретният договор за кредит са приложими разпоредбите на ЗЗП за
неоснователно. Кредитополучателят на договора за кредит е ЮЛ и същото не се явява
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ПЗР на ЗЗП. Освен това, съдлъжници по договора за
кредит са три физически лица Р. Д. АС. (бивш управител на дружеството), М. Д. АС.
(управител на дружеството) и Д. Б. АС. (баща им), се явяват да са функционално свързани
със самото ЮЛ - кредитополучател. Две от посочените физически лица, които са ответници
в производството, участват или са участвали в управлението на ЮЛ, тъй като са били (Р. Д.
АС.) или сега са негови управители (М. Д. АС.). Освен това отпуснатата сума по договора за
кредит е била предназначена изцяло за търговски цели и инвестиции - ремонт на двуетажна
сграда за търговия. Към тези физически лица, се отчита да влиза и един от ответниците,
който не е бил управител на ЮЛ – Д. Б. АС.. Последният се явява, обаче, свързан със
бившия - Р. Д. АС. и сегашния управител на ЮЛ - Д. Б. АС. (техен баща им). Ответниците
не доказват по никакъв начин, че кредитната сума се отнася за лични техни задължения или
за задължения, които да не са породени от търговска дейност. Безспорно е обаче, че за
цялата кредитна сума от 110 000 лв. кредитополучател за нея се явява да е ЮЛ – „Максимо
2017” ЕООД. В тази насока страните ответниците, три от които са физическите лица,
задължили ли се като солидарни длъжници (съдлъжници) се позовават, обаче на
разпоредбите на ЗЗП и считат клаузите на чл. 4 и чл. 6а от договора за кредит за
неравноправни. Наличието на страни по договора за кредит, които са ФЛ, не променя
същността на сключената от ЮЛ правна сделка, нито могат да доведат до промяна на
режима на регулиране, инкорпориран в ЗЗП спрямо сделката. Т.е. по отношение на тях не
следва да се прилагат разпоредбите на чл. 143 от ЗЗП относно прогласяването на
недействителността на неравноправни клаузи. Т.е. неоснователни са твърденията на
страните за нищожност на визираните клаузи като неравноправни. В действителност обаче,
според т. 39 от решение по дело С-348/2014 г. на СЕС е прието, че в определението за
потребител по чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има
положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност. В настоящия случай мнозинството от
физическите лица, не установяват да са действали извън рамките търговската дейност на
самото ЮЛ. Последното се явява да е действителния кредитополучател на кредита, който е
бил предназначен за инвестиция за извършване на търговска дейност. Т.е. съдлъжниците са
се задължили по договор за кредит за цели, които не са извън рамките на тяхната търговска
или професионална дейност. В тази насока е и Решение № 38/23.06.2017 г., постановено по
14
т. д. № 2754/2015 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, I т. о., ТК,
докладчик съдията К. Н..
В заключение, страните физически лица по кредита не доказват да са действали при
договорното си обвързване с банката извън търговската дейност на самото ЮЛ. Т.е. за цели,
които не са търговски. В тази насока, дори Директива на Съвета 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, да е станала част от българското
законодателство, инкорпорирано в ЗЗП, то това нормативно законодателство е приложимо
само по отношение на потребители отговарящи на § 13, т. 1 от ПЗР на ЗЗП или на
критериите на съдебната практика, залегнали в Решение № 38/23.06.2017 г., постановено по
т. д. № 2754/2015 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, I т. о., ТК,
докладчик съдията К. Н..
Необходимо условие за уважаване на предявения иск е да се установи, че длъжникът
е „неизправна страна” по договора за банков кредит, т.е. че не е изпълнил задълженията си
по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, да върне в уговорения срок заетата сума пари заедно с
дължимите лихви, както и задълженията по договора за банков кредит от 24.02.2017 г. да
погасява кредита ведно с дължимите лихви в уговорените срокове.
Не се спори между ищцовото дружество и ответниците, че дружеството е изпълнило
задължението си по договора и е предоставило на кредитополучателя уговорения кредит,
като същият от своя страна не е изпълнил поетото задължение да върне изцяло
предоставения му кредит, ведно с таксите и начислените лихви. Не са ангажирани и никакви
доказателства за извършено погасяване на цялото задължение.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че първото просрочие по кредита е с падежна дата 21.09.2017 г., а изцяло
плащанията са преустановени от 16.10.2018 г. Т.е. към датата на изпращане на
уведомлението до длъжниците е налице обективното условие за настъпване на предсрочна
изискуемост съгласно чл. 26, подт. Д и чл. 27, подт. В от договора - неиздължаване на
вноска по главница и/или лихва.
От заключението на допуснатата и изслушана пред въззивната инстанция съдебно -
икономическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се
установява, че към датата на изготвянето й ответниците дължат – непогасените им
задължения са както следва: 84 928.76 лв. - главница, законна лихва върху главницата,
начиная от 09.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна лихва за редовен кредит -
421.63 лв. за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна лихва за просрочен кредит:
6 287.48 лв. за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г., такси - 206.84 лв. за периода от
10.08.2018 г. - до 06.05.2019 г. и разноски по кредита - 312.40 лв. за периода от 13.11.2018 г.
- до 06.05.2019 г.
По делото не се твърди, нито се представят доказателства за плащане на така
посочените суми.
15
Ищецът претендира заплащането на следните суми: 84 928.76 лв. - главница, законна
лихва върху главницата, начиная от 09.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна
лихва за редовен кредит - 421.63 лв. за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна
лихва за просрочен кредит: 6 287.48 лв. за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г., такси -
206.84 лв. за периода от 10.08.2018 г. - до 06.05.2019 г. и разноски по кредита - 312.40 лв. за
периода от 13.11.2018 г. - до 06.05.2019 г., с оглед на което предявеният иск се явява
основателен и доказан и следва да се уважи в посочения по-горе. Следва да се присъди и
законната лихва от подаване на заявлението върху главницата, както и разноските в
заповедното производство.
В тежест на ответниците беше да установят изпълнение на задължението си да
заплатят дължимите по договора вноски с настъпил падеж и погасяване на задължението по
договора за банков кредит изцяло. Такива доказателства не са релевирани по делото, поради
което искът за установяване съществуване на вземането на банката, предявено по реда на
чл. 417 от ГПК, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочения по-горе
размер.
Неоснователен е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал какъв е
размерът на погасените суми от кредитополучателите, поради което е отхвърлил предявения
иск. Доказването на размерът на погасените суми, като правопогасяващ факт е в
доказателствените задачи на ответниците, като такова не е проведено.
По отношение възражението за удовлетворяване на банката вследствие изплащане на
обезщетение от настъпило застрахователно събитие, настоящата инстанция напълно споделя
изводите на първостепенният съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към
тях.
С оглед на гореизложеното Решение № 260004/31.08.2020 год., постановено по т. д.
№ 148/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч следва да се отмени и се постанови друго, с
което да бъде уважен предявеният иск за сумата от 84 928.76 лв. - главница, законна лихва
върху главницата, начиная от 09.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна лихва за
редовен кредит - 421.63 лв. за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна лихва за
просрочен кредит: 6 287.48 лв. за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г., такси - 206.84 лв.
за периода от 10.08.2018 г. - до 06.05.2019 г. и разноски по кредита - 312.40 лв. за периода от
13.11.2018 г. - до 06.05.2019 г., за които суми е била и издадена Заповед № 490/13.05.2019 г.
за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
13.05.2019 г. по ч.гр.д. № 889/2019 г., по описа на Районен съд - Ловеч.
Съобразно направеното искане и изхода на спора ответниците следва да заплатят на
ищцовото дружество направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 3
414.76 лв., както и разноските в заповедното производство в размер на 4 137.97 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
16
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260004/31.08.2020 год., постановено по т. д. № 148/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Ловеч, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от М. И. В. – прокурист и П. Н. Д. –
изпълнителен директор, съд. адрес: гр. София, ул. *********, че „Максимо 2017“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Кирчево, Община Угърчин, ул.
******** представлявано от М. Д. АС. – управител, М. Д. АС., ЕГН ********** от с.
Кирчево, Община Угърчин, ул. ******** Д. Б. АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община
Угърчин, ул. *********** и Р. Д. АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, ул.
*********** дължат на ищцовото дружество сумите: 84 928.76 (осемдесет и четири хиляди
деветстотин двадесет и осем лева и 76 ст.) лв. - главница, законна лихва върху главницата,
начиная от 09.05.2019 г. до окончателно изплащане; 421.63 (четиристотин двадесет и един
лев и 63 ст.) лв. - договорна лихва за редовен кредит за периода от 22.10.2018 г. до
09.11.2018 г.; 6 287.48 (шест хиляди двеста осемдесет и седем лева и 48 ст.) лв. - договорна
лихва за просрочен кредит за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г.; 206.84 (двеста и шест
лева и 84 ст.) лв. - такси за периода от 10.08.2018 г. - до 06.05.2019 г. и 312.40 (триста и
дванадесет лева и 40 ст.) лв. - разноски по кредита за периода от 13.11.2018 г. - до 06.05.2019
г., за които суми е била и издадена Заповед № 490/13.05.2019 г. за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 13.05.2019 г. по ч.гр.д. № 889/2019
г., по описа на Районен съд - Ловеч.
ОСЪЖДА „Максимо 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Кирчево, Община Угърчин, ул. ******** представлявано от М. Д. АС. –
управител, М. Д. АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, ул. ******** Д. Б.
АС., ЕГН ********** от с. Кирчево, Община Угърчин, ул. *********** и Р. Д. АС., ЕГН
********** от с. Кирчево, Община Угърчин, ул. *********** да заплатят на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от М. И. В. – прокурист и П. Н.
Д. – изпълнителен директор, съд. адрес: гр. София, ул. ********* направените по делото
разноски пред двете инстанции в размер на 3 414.76 (три хиляди четиристотин и
четиринадесет лева и 76 ст.) лв., както и разноските в заповедното производство в размер на
4 137.97 (четири хиляди сто тридесет и седем лева и 97 ст.) лв., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
17
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18