№ 15257
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110135768 по описа за 2024 година
Производствотo е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Е“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. В*****, представлявано от управителя, чрез адв. Х. П., срещу С о с
БУЛСТАТ *****. Ищецът твърди, че на 15.02.2024г., около 14:00ч., в гр. Н И, С о, товарен
автомобил „Волво ФХ“ с рег.№*****, собственост на ищеца и управляван от водача А А,
движейки се по ул. „К“, с посока на движение от ул. „Н“ към ул. „И д“, пред №60, попада на
препятствие на пътя – необозначен и необезопасен участък с бетонно парче на платното за
движение, в резултат на което настъпва ПТП. От настъпилото ПТП, на посоченото МПС,
собственост на ищеца са нанесени имуществени вреди, като резервоарът му е пробит отдолу
и цялото налично към момента на настъпване на ПТП, гориво е изтекло. Понеже е било
обективно невъзможно процесното МПС да се придвижи на собствен ход, се наложило
същото да бъде репатрирано от гр. Н И до гр. В. Ищецът счита, че процесното ПТП е
настъпило именно в резултат на противоправното поведение на ответника, проявено чрез
бездействието на същия, с оглед неизпълнение на нормaтивно установените му задължения
по ЗДвП да поддържа общинската пътна мрежа. С оглед на гореизложеното, ищецът
предявява искова претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди, в общ
размер на 3576,72 лв., от които 2736,72 лв., представляваща стойността на изтеклото гориво,
както и сумата от 840 лв. транспортни разходи от гр. Н И до гр. В, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, от ответника С о е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва изцяло механизма на настъпване на ПТП, изложен в исковата молба,
както и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдяните имуществени
вреди. Оспорва твърдението на ищеца, че към момента на настъпване на ПТП, резервоарът
1
на процесното МПС е бил пълен с гориво. Ответникът отправя и изрично възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС, което се изразява в
нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, а именно, че при движението си в пътния
участък, водачът е бил длъжен да намали скоростта, като при необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, в конкретната хипотеза - бетонното парче на пътното
платно. Излагат се съображения, че ако водачът на МПС се е движил със съобразена скорост
е могъл да предприеме маневра и да заобиколи пътното препятствие, което не е сторил и по
този начин е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата в общ размер
на 3576,72 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от която
сумата от 2736,72 лв. - стойността на изтеклото гориво, както и сумата от 840 лв. -
транспортни разходи от гр. Н И до гр. В, ведно със законната лихва от дата на увреждането
до окончателното изплащане на задължението.
Спорни между страните са механизмът, по който е настъпило ПТП-то, вида и размера на
претърпените имуществени вреди, както и че същите са в резултат на противоправното
поведение на ответника С о, проявено чрез бездействие, изразяващо се в неполагане на
необходимата грижа за поддръжка, ремонт и обезопасяване/ сигнализиране на съществуващи
неизправности по пътната настилка на мястото, където е настъпило ПТП.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. от
представеното и прието по делото експертно заключение по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като подробно и обективно
изготвено, кореспондиращо със събраните писмени и гласни доказателства, се установява, че
ПТП е настъпило на 15.02.2024г., около 14:00ч., в гр. Н И, като влекач “Волво ФХ” с рег№
*****, с прикачено към него полуремарке с рег.№ *****, при движение по ул. “К”, с посока
от ул. “Н” към ул. “И д”, пред № 60, преминава през бетонен къс на платното за движение, в
резултат на което претърпява щети - пробиване на резервоара на влекача и изтичане на
съдържащото се гориво. Така констатирания механизъм на ПТП се потвърждава изцяло и от
останалите събрани по дело доказателства - писмените такива, както и от събраните гласни
доказателства. От показанията на разпитания по делото свидетел - А А, служител при ищеца
и водач на процесното МПС към датата на настъпване на ПТП, преценени съобразно
разпоредбата на чл.172 ГПК, се установява, че на процесната дата, същият е следвало да
превози товар от гр. В до гр. Н И, като пътят, по който се движил в гр. Н И, непосредствено
преди настъпване на ПТП, бил разкопан, поради което управлявал със скорост около 15-20
км/ч. Свидетелят А сочи още, че движейки се не забелязал никакво препятствие пред самото
МПС, нито предупредителните системи/системи за сигурност, с които било снабдено,
сигнализирали на водача за наличието на препятствие пред/около МПС, като по едно време
св. А чул “изчукване или изчегъртване”. След като спрял, за да провери какво става
установил, че резервоарът на влекача, който бил разположен след предната лява гума бил
2
пробит от бетонен къс, намиращ се на пътното платно и горивото започнало да изтича.
Бетонният къс, пробил резервоара бил около 30-35 см на дължина и около 20 см. на
широчина. Свидетелят извикал служители на КАТ, като със съдействието на ищеца бил
организиран специализиран транспорт, тъй като МПС нямало как да се придвижи на
собствен ход.
Вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, в отговора на пета задача, в т.ч. и
при разясненията си в открито съдебно заседание, е посочило че видът и характерът на
причинените имуществени вреди върху пострадалото МПС /пробит резервоар на влекача/,
изцяло съответства на механизма на настъпване на ПТП. При изслушването си в о.с.з.,
вещото лице сочи още, че от данните по делото, се установява, че бетонният къс, намиращ се
на пътното платно, е бил странично разположен спрямо движещото се МПС, като при
движението му е бил застъпен от предната лява гума на влекача и е ударил странично
резервоара, разположен зад предната лява гума на влекача. За да приеме посочения
механизъм на настъпване на ПТП, съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички
събрани по делото доказателства. Вещото лице, при изготвяне на заключението си, се е
позовало както на събраните до момента на изготвяне и депозиране на същото, писмени
доказателства, така и на показанията на разпитания свидетел, по време на разпита на когото,
вещото лице присъства, като събраните гласни доказателства потвърждават установеното от
експерта и от писмените доказателства. В констативно - съобразителната част от
заключението си, вещото лице, за пълнота и повече яснота, досежно мястото на настъпване
на процесното ПТП, е приложило и сателитни/снимки в реално време, като е обозначило
разположението на МПС спрямо бетонния къс, намиращ се на пътното платно за движение.
На следващо място, по отношение на оспорванията на ответната страна, свързани с
количеството гориво, с което е било заредено процесното МПС, съдът намира, че същите
следва да бъдат оставени без уважение. Ответникът изрично е оспорил доказателствената
стойност на представените и приети като писмени доказателства документи, находящи се на
л.17 и л.18 от делото, като е посочил, че същите представляват частни свидетелстващи
документи и като такива не следва да обвързват съда. Настоящият съдебен състав намира
тези възражения за неоснователни. От съдържанието на процесните документи не става ясно
дали същите са съставени от ищеца и/или от трето за настоящия правен спор лице. Същите
обаче удостоверяват подлежащи на доказване, с оглед оспорванията на ответника и
разпределената доказателствена тежест, факти и обстоятелства, а именно точните дата и час,
както и какво количество/вид гориво е било налично в резервоара на процесното МПС в
деня на настъпване на ПТП. Видно от съдържанието на документа, находящ се на л.18 от
делото, е че освен посочените фактически обстоятелства, са налице и съответни номера на
касови операции /касови бонове/, което предполага, че удостовереното съдържа и
информация, предназначена за осъществяване на счетоводна/данъчна отчетност, т.е. в
изпълнение на императивни разпоредби на ЗСчт., ЗДДС и пр. пред компетентните данъчни
органи. В тази връзка не следва да бъдат споделени като основателни фактическите
възражения на ответника, че горивото е било заредено в процесното МПС два дни преди
осъществяване на курса, респ. преди настъпване на ПТП. От съдържанието на представената
3
фактура е видно, че същата е от дата 13.02.2022г. /два дни преди деня на настъпване на
ПТП/, но следва да се има предвид, че датата на фактурата отразява единствено кога е
закупено процесното гориво, а не и кога същото е било фактически заредено в резервоара на
процесното МПС, като се има предвид и обстоятелството, че ищецът осъществява по
занятие дейност по транспорт, логически необосновано е същият да зарежда няколко дни
предварително преди даден курс, съответното МПС, което следва да го изпълни. В
допълнение, вещото лице в отговора си на задачи 7-11 вкл., е изчислило какво е било
точното количество гориво в резервоара на процесното МПС, към момента на настъпване на
ПТП, използвайки установени величини /изминато разстояние в км., както и средния разход
на МПС/. Вещото лице е посочило още и че предвид на щетите, настъпили по резервоара на
МПС, е било обективно невъзможно същото да се придвижи на собствен ход след
настъпване на ПТП, а от приетите по делото писмени доказателства - издадена фактура,
находяща се на л.10 от делото, се установява и размера на сторените от ищеца разходи за
транспорт.
С оглед на гореизложеното, не следва да бъдат споделени възраженията на ответника С о
във връзка с механизма на настъпване на ПТП, както и за липсата на причинна връзка между
настъпилите вреди, които безспорно се доказват по вид и по размер, и твърдяното
противоправно бездействие от негова страна.
По силата на пар.7, ал.1, т.4 ЗМСМА вр. чл.2, ал.1, т.2 ЗОбщС, в задължение на ответника
като собственик на общинската пътна мрежа, е да осъществява поддръжката на пътната
мрежа в изправно състояние, осигурявайки, необходимите условия за безопасно
придвижване. Собственикът на общинската пътна мрежа е и задължен по см. на чл. 167,
ал.1, изр. 1 от ЗДвП, да поддържа пътната мрежа в изправно състояние, в т.ч. да сигнализира
по подходящ за това начин /в т.ч. навременно/ за наличието на препятствия/неизправности
по него, както и да предприеме действия по отстраняването им в най-кратък срок. Няма
пречка ответникът С о да възлага част от правомощията си, включително тези по поддръжка
на общинската пътна мрежа на трети лица. Процесният пътен участък, в който е настъпило
ПТП, попада сред тази пътна мрежа, като с оглед установеното безспорно фактическо
обстоятелство, че необезопасеното и несигнализирано препятствие - бетонен къс, се е
намирало на пътното платно, като наличието му не е било обозначено/обезопасено по
подходящ начин, то следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
безопасно експлоатиране и поддръжка в изправно състояние на конкретния пътен участък,
част от общинската пътна мрежа.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за отговорността по
чл.49, вр.чл.45 ЗЗД, за ответника С о, поради проявено противоправно бездействие,
изразяващо се в неосъществяване на вменените му по закон задължения за поддържането на
общинската пътна мрежа в безопасно състояние за участниците в движението, което е в
причинна връзка с настъпилото ПТП и претърпените от ищеца имуществени вреди.
По възражението за съпричиняване.
С отговора на исковата молба, ответникът е отправил възражение за съпричиняване на
противоправния резултат от страна на водача на процесното МПС, като е посочил, че
4
същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като е бил длъжен при
избиране на скоростта на движение да се съобрази с пътните условия, в.т.ч атмосферни
такива, релефа, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността
на движението, видимостта и др., като следва да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Водачът на МПС е бил длъжен да намали скоростта и при
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, каквато е била бетонният
къс върху пътното платно. Ответникът поддържа, че ако водачът на процесното МПС се е
движил със съобразена с пътните условия скорост, е могъл и е бил длъжен да реагира на
появилата се опасност като спре/ предприеме маневра по заобикалянето му, още повече, че
управляваното МПС е тежкотоварен автомобил, което предполагало водачът му да има
достатъчно видимост, за да възприеме наличието на препятствие по пътното платно.
По основателността на възражението за съпричиняване, настоящият съдебен състав намира
следното: в отговора си на задача шеста от заключението си, вещото лице е посочило, че
поради липса на обективни данни за скоростта, с която се е движило МПС непосредствено
преди настъпване на ПТП и към момента на удара с бетонния къс, както и за разстоянието,
на което се е намирало препятствието /бетонния къс/ от момента, в който същото е било
възприето от водача на МПС, не може да се определи т.нар. “Опасна зона”, респ. да се
отговори на поставения въпрос дали е била налице техническа възможност за водача на
МПС, да предотврати/избегне удара с бетонния къс.
От доказателствата по делото се установява, че в деня на настъпване на ПТП, времето е
било ясно, а платното за движение - сухо /данни от протокола за ПТП, съставен от КАТ,
които могат да се ползват, въпреки оспорването му, тъй като са обективни факти, възприети
непосредствено и от удостоверилите ги служители на КАТ, посетили произшествието, като
достоверността им се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел./
По пътното платно, където е настъпило ПТП, не са били поставени знаци, ограничаващи
скоростта в дадения участък, като за същия е действало общото ограничение на скоростта в
населено място, а именно 50 км/ч. Единствено в показанията на разпитания по делото
свидетел, са налице твърдения, че същият при управление на МПС, се е движил с
приблизителна скорост от около 15-20 км/ч. Тези твърдения обаче не се потвърждават от
останалия събран по делото, доказателствен материал. На следващо място, както е посочило
и вещото лице, по делото въобще липсват фактически данни, респ. и доказателства, за
разстоянието, на което се е намирало препятствието /бетонния къс/ от момента, в който
същото е било възприето от водача на МПС, като в разпита си св. А сочи, че въобще не е
възприел наличието на бетонния къс на пътното платно, а е чул единствено звук от
съприкосновението му с управляваното от него МПС. Така от събраните по делото
доказателства не може да се направи безспорен извод и за момента на възникване на
опасността за водача на МПС, т.е. моментът, в който водачът е могъл обективно да
възприеме наличието на препятствието на платното за движение.
От друга страна, по делото не са налице доказателства и че водачът на процесното МПС се е
движил с превишена/несъобразена с пътните условия скорост. Действително, в рамките на
проведеното о.с.з., вещото лице е посочило, че при хипотетична скорост на движение около
5
15-20 км/ч., каквато сочи свидетелят, ако същият е възприел опасността, то е имал
техническа възможност да избегне удара. Както вече бе отбелязано по -горе, от събраните по
делото доказателства не се установява по безспорен начин, момента на възникване на
опасността за водача /обективната му възможност да възприеме намиращия се на пътното
платно - бетонен къс/, съобразно който да се прецени дали препятствието е попадало в
опасната зона на движение, респ. дали водачът на МПС е имал техническата възможност да
предотврати настъпването му. Установяването на момента на възникване на опасността за
водача е винаги конкретно и се определя от правната оценка на фактическите обстоятелства
във всеки отделен случай. За да се осъществи тази преценка обаче, съдът следва да разполага
с конкретни факти и доказателства, които да анализира, каквито в настоящата хипотеза
липсват.
Не могат да бъдат споделени като основателни и твърденията на ответника, че процесното
МПС е разполагало със съответните системи за сигурност, които са сигнализирали на водача
за наличието на препятствие на платното за движение, като в тази насока, съдът кредитира
изцяло поясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в о.с.з.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за недоказано отправеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
процесното МПС.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца, следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса, депозит за вещо лице,
както и за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1747 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, С о с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С*****, представлявана от Кмета В Т, да заплати на “Е” ООД с ЕИК *****,
сумата в общ размер на 3576,72 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 15.02.2024г., около 14:00ч., в гр. Н И,
като влекач “Волво ФХ” с рег№ *****, с прикачено към него полуремарке с рег.№ ***** -
собственост на ищеца, при движение по ул. “К”, с посока от ул. “Н” към ул. “И д”, пред №
60, преминава през бетонен къс на платното за движение, в резултат на което претърпява
щети - пробиване на резервоара на влекача и изтичане на съдържащото се гориво от която
сумата от 2736,72 лв. - стойността на изтеклото гориво, както и сумата от 840 лв. -
транспортни разходи от гр. Н И до гр. В, ведно със законната лихва от дата на увреждането
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С о с ЕИК *****, със седалище и адрес на
6
управление гр. С****, представлявана от Кмета В Т, да заплати на “Е” ООД с ЕИК *****,
сумата от 1747 лв., за разноски по производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7