№ 206
гр. Шумен, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200333 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0869-001316 от 21.07.2023 год. на
Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция, с което на М. Г. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, предл.второ от
ЗДвП, “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80
/осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно В
съдебно заседание същият се явява лично и с упълномощен от него процесуален
представител, като поддържат жалбата на посочените в нея основания, като в съдебно
заседание излагат подробно мотивите си в тази насока.
Процесуалният представител на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор
Пътна полиция - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага конкретни мотиви по
съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
1
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не на изложените
в нея съображения, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М. Г. М. на 01.07.2023 год. в 12.15 часа управлявал мотоциклет
модел „Кимко Пийпъл“ с рег.№Н0592К, собственост на Д.В.Д., с ЕГН**********, като се
движел в гр.Шумен, в Промишлената зона, по ул.“Индустриална“ в посока от път I-7 към
кв.Тракия. В района до фирма „И.К.“ водачът се движел зад лек автомобил марка „БМВ 320
Д“, с рег.№РР0113ВН, управляван от свидетеля В. Д. С.. Последният в района на посочената
по-горе фирма намалил скоростта, за да извърши маневра завой наляво, с оглед влизане в
базата на „И.К.“, при което жалбоподателят, движещ се зад него и управлявайки посочения
мотоциклет, не успял да спре и се блъснал в задния ляв калник на автомобила. Без да спре,
за да установи дали има настъпили щети от станалото съприкосновение между двете
превозни средства, жалбоподателят заобиколил автомобила и продължил движението си. В
този момент свидетелят В. Д. С. го последвал с помощта на управлявания от него лек
автомобил, като го настигнал в района на базата на фирма „БГ Агро“. След като
мотоциклетът спрял и жалбоподателят слязъл от него между двамата водачи се провел
кратък разговор, при който С. му показал щетите по лекия си автомобил. Въпреки това М. се
обърнал в обратна посока и бутайки мотоциклета се отдалечил. Свидетелят С. се върнал
обратно на местопроизшествието, като подал сигнал на телефон 112. След установяване
самоличността на жалбоподателя и проведен повторен разговор с него от пристигналия на
место полицейски екип бил съставен Протокол за ПТП №1845659/01.07.2023 год., който бил
подписан от двамата участници. На жалбоподателя бил съставен и Акт за установяване на
административно нарушение серия GA №1008019 от 01.07.2023 год., в който
актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на М. са нарушени разпоредбите
на чл.23, ал.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. Впоследствие се е възползвал
от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени
пояснения и възражения, в които оспорва да е участвал в ПТП, като твърди, че е била
създадена опасност за ПТП от рязкото спиране на водача на автомобила, но че между двете
превозни средства не е имало съприкосновение. Не оспорва факта, че впоследствие е бил
последван от водача на лекия автомобил до базата на фирма „БГ Агро“, където между тях се
е провел разговор във връзка с претендираните от последния щети по автомобила. Във
връзка с депозираните възражения е била извършена допълнителна проверка, във връзка с
която е съставена Докладва записка. Възражението е счетено за неоснователно, като за
резултата от допълнителната проверка е бил уведомен жалбоподателя с писмо рег.№869000-
11523/18.07.2023 год. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
2
административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено
наказателно постановление №23-0869-001316 от 21.07.2023 год. на Началника на сектор към
ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция, с което на М. Г. М., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер
на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, предл.второ от ЗДвП, “глоба” в размер на 80
/осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Е. С. Б., на свидетелите С. Б. С., С.Р.Х. и В. Д. С., както и от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства и предявените на страните на основание чл.284 от
НПК веществени доказателства посредством възпроизвеждането им чрез техническо
средство.
При преценка на представените по делото и предявени на страните записи от
охранителни камери съдът съобрази обстоятелството, че същите следва да се третират като
веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат качеството на
предмет, върху които има следи от нарушението, поради което без съмнение може да бъдат
използвани. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този
въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи,
видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в
предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено доказателство
по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени
доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. При
възпроизвеждане на същите бе установено, че автомобилът на свидетеля В. Д. С. плавно
спира, подавайки ляв мигач за извършване на маневра завой наляво, при което мотоциклетът
на жалбоподателя, движещ се зад него не успява да спре и се блъска в задната лява броня на
автомобила, след което, без да спре заобикаля автомобила и продължава движението си, а
автомобилът потегля след него, като между двамата е осъществен разговор в района на база
„БГ АГРО“, след който жалбоподателят се обръща, взима мотоциклета си и се отдалечава.
По отношение показанията на свидетелите Е. С. Б., С. Б. С. и В. Д. С. съдът намира,
че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от посочените
свидетели е имал преки впечатления над фактите, за които свидeтелства. В същото време
показанията им са последователни, еднопосочни, кореспондират помежду си и с останалия
събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе и приета от съда
фактическа обстановка.
По отношение показанията на свидетеля С.Р.Х. съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани единствено досежно обстоятелството, че между жалбоподателя и
свидетеля С. е воден разговор относно нанесените на автомобила на последния щети, както
и относно факта на самите щети, които свидетелят Хюсни твърди, че е възприел лично.
3
В останалата си част показанията на свидетеля С.Р.Х. не допринасят съществено за
изясняване на делото от фактическа страна, доколкото същите не се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал и най-вече от показанията на посочените по-горе
свидетели. Разпитът на свидетеля Хюсни, касаещ станалато ПТП до голяма степен
пресъздава факти, които са му станали известни от разговор с жалбоподателя, а не са лично
възприети от него.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът приема, от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че движейки се в
гр.Шумен, в Промишлената зона, по ул.“Индустриална“ в посока от път I-7 към кв.Тракия в
района до фирма „И.К.“ жалбоподателят, управлявайки мотоциклет модел „Кимко Пийпъл“
с рег.№Н0592К, собственост на Д.В.Д., с ЕГН********** се е движел зад лек автомобил
марка „БМВ 320 Д“, с рег.№РР0113ВН, управляван от свидетеля В. Д. С.. В същото време
при спиране на последния, за да извърши маневра завой наляво М. не е успял да спре и се е
блъснал в спрелия пред него лек автомобил и по-конкретно в задната лява част на същия. От
разпита на свидетелите Е. С. Б., С. Б. С., В. Д. С. и С.Р.Х. се установява, че вследствие на
станалото ПТП са били причинени имуществени вреди и по двете превозни средства, като
щетата на лекия автомобил е била в задната лява част на бронята, а по мотоциклета – по
предния калник. В същото време свидетелите Е. С. Б. и С. Б. С. в съдебно заседание
заявяват, че след пристигането си на место са съпоставили щетите по двете превозни
средства и същите напълно са съвпадали. Същите се възприемат ясно и от изготвения по
време на огледа снимков материал. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол
за ПТП, в който подробно са отразени щетите по двете превозни средства.
Налице е и субективния елемент от състава на нарушението, доколкото от
предявените на страните видеозаписи ясно се вижда, че жалбоподателят с управлявания от
него мотоциклет се блъска в спрелия пред него автомобил, като след удара, мотоциклета се
връща назад и заобикаля автомобила.
Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е
изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно
нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179,
ал.2, предл.второ от ЗДвП, предвижда наказание “глоба” в размер на 200 лева, за водач,
който поради неспазване на дистанция причини пътнотранспортно произшествие, ако
деянието не съставлява престъпление. Съдът намира, че по отношение на това деяние
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно
е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на
4
предвидената в нормата на чл.179, ал.2, предл.второ от ЗДвП санкция.
По отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното
постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. От материалите по делото и по изложените по-горе правни съображения се
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е участник в описаното в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него
наказателното постановление ПТП. В същото време от материалите по делото и по-
конкретно от разпита на свидетеля В. Д. С. става ясно, че жалбоподателя е възприел
станалото ПТП, но е продължил движението си, без да спре, за да установи дали има
последици от него. В същата насока са и предявените на страните видеозаписи, от които се
установява, че непосредствено след станалото ПТП, водачът на мотоциклета заобикаля
спрелия бек автомобил и продължава движението си, без да спре, за да установи дали са
налице имуществени вреди от ПТП-то.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят като не е спрял, за да установи
какви са последиците от произшествието, не е изпълнил и това свое задължение като
участник в ПТП, с което е осъществил от обективна и субективна страна визираното в
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП административно нарушение. За посоченото
нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
предвижда наказание “глоба” в размер от 50 до 200 лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че по отношение на това деяние
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно
е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” в размер над
минималния и под средния, предвиден в закона размер по отношение и на двете наказания,
като не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че
видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил
наказван за други нарушения на ЗДвП в последните няколко години, то това обстоятелство и
представянето на посочената справка едва в настоящото производство по обжалване на
наказателното постановление не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения
от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-
висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-
наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи
именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и
степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като
5
взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за
справедливо санкциите на нарушителя за това деяние да бъдат намалени до минималния,
предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец.
По отношение на нарушението, визирано в пункт трети на наказателното
постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато с
произшествието са причинени само имуществени вреди, когато между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От
материалите по делото и по изложените по-горе правни съображения се доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното
постановление ПТП. В същото време по изложените съображения, които не следва да бъдат
преповтаряни, се налага и извода, че жалбоподателят е възприел станалото ПТП и
нанесените щети по втория автомобил, но е продължил движението си. Дори да приемем, че
първоначално жалбоподателят не е възприел причинените щети по превозните средства, то
след настигането му от свидетеля С., последният му е показал щетите, като между двамата е
проведен разговор, вследствие на което жалбоподателят е разбрал за причинените от ПТП-
то щети. По делото липсват данни между двамата водачи да е постигнато споразумение
относно обстоятелствата по произшествието. Още повече, че отново от предявените на
страните видеозаписи ясно се вижда, че след проведения между свидетеля С. и
жалбоподателя разговор, последният се е обърнал и бутайки мотоциклета си се е отдалечил,
без да остане на место и да уведоми съответната служба за контрол на МВР. Споразумение
между двамата водачи за доброволно уреждане на отношенията не е било постигнато и след
като жалбоподателят е бил издирен от пристигналия на место полицейски екип и след
връщането му на местопроизшествието. Липсват и твърдения в тази насока от страна на
самия жалбоподател.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил и
това свое задължение като участник в ПТП, с което е осъществил от обективна и
субективна страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП
административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 50 до 200
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира,
че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
6
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган и по
отношение на това деяние не е индивидуализирал правилно наказанията. Отново е наложил
и двете наказания в размер над минималния и под средния, предвиден в закона размер, без
да изложи никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че както бе
посочено и по-горе, видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона
жалбоподателят е бил наказван за други нарушения на ЗДвП в последните няколко години,
то това обстоятелство и представянето на посочената справка едва в настоящото
производство по обжалване на наказателното постановление не санира неизпълнението на
посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води
автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние.
Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения,
поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта
на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било
сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и
съображения в тази насока, намира за справедливо санкциите на нарушителя за това деяние
да бъдат намалени до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на
50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че между двата автомобила не е
имало съприкосновение, респективно не е причинил ПТП. Въпреки, че по-горе в
настоящото решение съдът вече изложи мотиви относно извода си защо приема, че между
двете превозни средства е настъпило ПТП за прецизност следва да бъде приповторено, че
това обстоятелство се установява по безспорен начин от предявените на страните
видеозаписи, от изготвения от полицейските служители снимков материал, а и от разпита в
съдебно заседание на свидетелите Е. С. Б., С. Б. С., В. Д. С. и С.Р.Х., които в съдебно
заседание заявяват, че лично са възприели щетите по двете превозни средства, като описват,
че вследствие на станалото ПТП са били причинени имуществени вреди и по двете превозни
средства, като щетата на лекия автомобил е била в задната лява част на бронята, а по
мотоциклета – по предния калник. По същия начин са описани щетите и в изготвения от
полицейските служители Протокол за ПТП. Същият е бил подписан от двамата участника
без да изложат възражения по него, поради което съдът намира, че отразява правилно
установената от тях фактическа обстановка.
Съдът не кредитира и твърдението на жалбоподателя, че инцидентът се дължи на
несвоевременно подаден от страна на жалбоподателя С.ен сигнал – мигач за завиване. Както
бе посочено и по-горе при предявяване на видеозаписите от охранителните камери на фирма
„И.К.“ ясно се вижда, че водачът на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег.№РР0113ВН плавно
намалява скоростта си на движение преди наближаваната от него пешеходна пътека и спира
след преминаване на същата, за да осъществи маневрата завой наляво, като ясно се вижда,
че в момента на спиране автомобилът е с включена лява мигаща С.а – мигач. Но дори
последният да беше нарушил задължението си за подаване на своевременен сигнал за
завиване, доколкото същият е спрял непосредствено след пешеходната пътека, това
7
обстоятелство не може да оневини жалбоподателя за неговото нарушение, доколкото
нормата на чл.23, ал.1 от ЗДвП изисква от водача да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко.
По отношение твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата за допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в акта за установяване на
административно нарушение на качеството на свидетеля С. Б. С. съдът намира същото за
несъществено. Действително в издадения на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение посочения свидетел е посочен като свидетел – очевидец,
присъстващ при установяване на нарушението или при съставяне на акта. В действителност
същият отговаря на последните две качества, тъй като въпреки, че не е очевидец е
присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Непосочването обаче
на конкретното му качество не е от категорията нарушения, които да са съществени,
доколкото същото не е нарушило правото на защита на жалбоподателя и не е довело до
невъзможност същият да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, кога го е
извършил, а от тук и да се защитава срещу него по един адекватен начин.
При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е
правилно и законосъобразно, като нарушенията са описани по един адекватен и подробен
начин и са позволили жалбоподателят да разбере какви конкретни нарушения е извършил,
кога, къде и по какъв начин ги е извършил, а от тук и до възможност да организира защитата
си по един адекватен начин, което е било сторено с подаване на жалбата, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Съдът напълно споделя извода на административно-наказващият орган, че деянията
не могат да бъдат квалифицирани като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въпреки, че от деянието не са настъпили сериозни материални щети, всяко едно от
посочените в наказателното постановление нарушения е формално и признаците на състава
на което и да е от тях не изискват настъпването на определен вредоносен резултат,
изразяващ се в значителни имуществени вреди. Само по себе си това обстоятелство не води
до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на
нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило
задължението си да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко, а по отношение на второто и третото деяния – да не е изпълнило задълженията
си като участник в ПТП. Имайки в предвид вида на нарушенията, съдът намира за
ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени значителни щети на
второто, участващо в ПТП-то превозно средство. Поради което и в настоящия случай
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не
може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова
норма. В този смисъл съдът съобрази и обществената опасност на дееца, която не може да
бъде преценена като ниска, с оглед представената по делото Справка за нарушител от
8
региона. От същата се установява, че водачът е наказван многократно за различни
нарушения на ЗДвП, по които са му били налагани различни наказания. Въпреки, че
наложените наказания са били изтърпени то същите очевидно не са изиграли своята
възпираща и превантивна роля над нарушителя, поради което и последващите, извършени
от него деяния не могат да бъдат квалифицирани като „маловажен случай“ по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът счете за справедливо наказателното постановление
в частта му по пункт първи да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а в частта
му по пункт втори и трети да бъде изменено, като наложените на М. административни
наказания бъдат намалени.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Посочените по-горе разпоредби предвиждат при такъв изход на делото присъждане в
полза на оспорващия на разноски, включително и такива за възнаграждения за свидетели и
вещи лица. Доколкото в хода на съдебното производство е било изплатено възнаграждение
на свидетел, който е бил призован по искане на въззиваемата страна, то изплатената на
свидетеля сума от 23.77 лева, представляваща възнаграждение за свидетел, се явява именно
разноски по производството по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.143 от АПК и с оглед
изхода на делото следва да бъде възстановена от жалбоподателя.
Доколкото от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за направени
в производството разноски, а и такива не се претендират, то разноски не му се дължат,
независимо от факта, че в частта по пункт втори и трети наказателното постановление е
изменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0869-001316 от 21.07.2023 год.
9
на Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция в частта по пункт
първи, в която на М. Г. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.179, ал.2, предл.второ от ЗДвП,
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №23-0869-001316 от 21.07.2023 год. на
Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция в частта по пункт
втори, в която на М. Г. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП,
като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 80 /осемдесет/ на 50 /петдесет/
лева, а на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 2 /два месеца/
на 1 /един/ месец
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №23-0869-001316 от 21.07.2023 год. на
Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция в частта по пункт
трети, в която на М. Г. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП,
като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 80 /осемдесет/ на 50 /петдесет/
лева, а на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 2 /два месеца/
на 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да
заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 23.77 лева /двадесет и три лева
и седемдесет и седем стотинки/, представляваща заплатени разноски на свидетел, както и 5
лева /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10