Р
Е Ш Е
Н И Е № 75
гр.Пловдив, 08.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди и двадесетата година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВАСИЛ ГАТОВ
МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
при
секретаря Мариана Апостолова и прокурора Марина Белчева, след като разгледа
докладваното от чл. съдията Рангелова ВНОХД № 117 по описа на ПАС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на частните обвинители Е.И., И.К., К.К.
и С.К., депозирана чрез повереника им адв. М.Д., срещу присъдата № 35/08.10.19
г. по н.о.х.д. № 220/19 г. по описа на ОС-*, с която на подс. М.М.З. е наложено
наказание три години лишаване от свобода за престъпление по чл. 124, ал.1, пр.2
вр.чл. 129, ал.1 вр. чл. 2 НК, при „общ“ първоначален режим на изтърпяване, и са
му възложени за заплащане направените от жалбоподателите разноски.
В жалбата, която е своевременно депозирана, е обосновано
искане за увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода до
възможния максимум. В тази връзка се сочат обстоятелства, чиито отегчаващи
свойства били подценени от решаващия съд. Спазено е изискването по чл. 318, ал.
4 НПК, доколкото идентично искане за наказанието е било изложено от страна на
жалбоподателите при първоинстанционното разглеждане на делото.
Постъпила е и въззивна жалба от страна адв. Б., защитник на
подс. З., която беше върната заради неотстраняване на констатирани пороци в
определения 7-дн.срок.
При пренията прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че жалбата
на частните обвинители е основателна, доколкото определеното от *ОС наказание е
несправедливо занижено. Намира, че адекватният размер на лишаването от свобода
е към шест години.
Адв. Д. потвърди и синтезира аргументите на искането за
изменение на присъдата посредством утежняване на наказанието. Нейните доверители
се присъединиха към развитите съображения и претенция.
Назначеният за служебен защитник на подсъдимия адв. К.
предложи жалбата на частните обвинители да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Обърна внимание на смекчаващите обстоятелства, които според него
били коректно преценени и поотделно, и в съотношение с отегчаващите
обстоятелства. Моли за потвърждаване на присъдата. Подс. З. се присъедини към
аргументацията на своя защитник, като допълнително изложи мнение, че починалата
и нейното семейство също имали агресивно поведение.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция,
служебно и във връзка с направените искания, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, намери, че
при първоинстанционното разглеждане на делото е допуснато съществено процесуално
нарушение, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане:
Нарушението е допуснато в процеса на определяне на
наказанието. Първоинстанционният съд е следвало да има предвид наказателната
рамка на чл. 124, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 1 НК (съставът на което престъпление
според него е осъществен) и в тази рамка да избере санкционната точка, която да
представлява подходящото наказание. Можел е да избере минимума, средата,
максимума или да се движи в амплитудата между минимума и средата, респ. между
средата и максимума. Преди това е трябвало да определи споменатата среда. В
случая тя е 5 години лишаване от свобода при положение че предвиденото
наказание е с минимум две години и с максимум осем години. Средата е можел да
избере, ако констатира, че смекчаващите и отегчаващите обстоятелства са в
равновесие (балансират се); при превес на смекчаващите е можел да направи своя
избор в границата от 5 г. до 2 г., а при превес на отегчаващите – в границата
от 5 г. до 8 г. (вж. чл. 54, ал. 2 НК). Вместо това *ОС е нарушил цитираната
норма от общата част на НК, като е приел превес на отегчаващите обстоятелства,
а същевременно е избрал наказанието в границата от 5 години лишаване от свобода
надолу, а именно 4г. и 6 м. (което сетне е редуцирал по реда на чл. 58а, ал. 1 НК).
Допуснатото нарушение на материалния закон е прераснало в
особено съществено процесуално нарушение. Това е така, доколкото частните
обвинители претендират за превес на отегчаващите обстоятелства и на практика се
получава така, че претенцията им е „словесно“ удовлетворена (доколкото в
мотивите ясно и категорично е записана констатация за превес на отегчаващите
обстоятелства), но не е удовлетворена „цифрово“, доколкото наказанието
фактически е определено при превес на смекчаващите обстоятелства. Обратното пък
се е получило с претенцията на защитата. Вижда се, че едновременно е накърнено
и правото на подсъдимия да разбере точно по какъв механизъм е определено
наказанието му, за да може да изгради пълноценна защита против въззивната жалба
на частните обвинители за увеличаването му, и правото на последните да
обосновават единственото си въззивно искане – за утежняване на санкционирането.
Така тяхната жалба всъщност се явява изпразнена от съдържание.
Допуснатото нарушение е отстранимо само при ново
първоинстанционно разглеждане на делото, доколкото въззивният съд не може да
тълкува волята на решаващия съд и съобразно резултата от тълкуването да приеме
на какъв етап е допусната грешката (за да може евентуално да я коригира) – (1) *ОС
е счел, че превалират смекчаващите обстоятелства, но поради граматическа грешка
в мотивите е посочил превес на противоположните обстоятелства или (2) счел е,
че превалират отегчаващите обстоятелства, но е допуснал математическа грешка
при изчисляване на средноаритметичната среда на рамката от 2 г. до 8 г. Ясно е,
че изборът на една от двете алтернативи би означавал недопустимо вмешателство
във вътрешното убеждение на решаващата съдебна инстанция.
Отделен въпрос е, че в тази част от мотивите на присъдата се
забелязва пределна лаконичност, като *ОС е неглижирал задължението си да обсъди
всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, а също всички
доводи и искания на обвинението и защитата дадени обстоятелства да се
интерпретират като смекчаващи, респ. като отегчаващи.
Новото разглеждане на делото следва да започне от стадия на
разпоредителното заседание, на което отново да се постави и прецени въпросът за
качествата на обвинителния акт. В тази връзка новият съдебен състав следва да
обърне особено внимание на формулировката на диспозитива и по-точно на
посочените дати и населени места, в които според обвинителя са се развили двете
събития: изпълнителното деяние (причиняването на телесната повреда) и
резултатът (настъпилата смърт). Ако
приеме, че възприетата формулировка не е разбираема или противоречи на
обстоятелствата част на обвинителния акт, е свободен да вземе решение за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за
коригиране на недостатъка.
По изложените съображения и на
основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъдата № 35/08.10.2019 г. по
НОХД № 220/19 г. по описа на * окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на този съд, от
стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: