Решение по КНАХД №541/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Чайна сити“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [жк] І част, [адрес], ап. 108, представлявано то У Дзиенчън – управител и съдебен адрес гр. София, [улица], ет. 3 чрез адв. Л. Д., САК, срещу Решение № 258/ 17.06.2025 г., постановено по АНД № 479/2025 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 804122-[рег. номер]/23.12.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 25, ал. 1 , т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредба Н-18) на основание чл. 185, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Иска се още обжалваното решение да бъде отменено и с него да бъде отменено процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. Алтернативно е заявено и друго искане – наказателното постановление да бъде изменено в размер към минимума на предвидената имуществена санкция - 2000лв. Претендират се разноски. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се представлява, ангажира писмено становище по оспорването чрез процесуален представител.

Ответникът по касация – началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“ (ДОД) в ГД „Фискален контрол“ (ГДФК) при ЦУ на НАП, редовно уведомен, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител главен юрисконсулт Е. Т., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда да остави в сила обжалваното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, като защитава тезата, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение и посочва, че наложената имуществена санкция е правилно определена по размер. Иска се от съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Чайна сити“ ООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 804122-[рег. номер]/23.12.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ДОД-ГДФК при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18 на основание чл. 185, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че същото е издадено при спазване на процесуалните норми и правилно приложение на материалния закон, като установеното нарушение е безспорно доказано и не е налице маловажен случай.

Решението на РС – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на процесното наказателно постановление, като приема, че са спазени всички предпоставки за неговото издаване.

Неоснователно в касационната жалба се посочва, че във въззивното решение не са обсъдени възраженията от въззивната жалба. Макар и кратко в решението на районния съд е отговорено на възраженията в жалбата. В касационната жалба също се излагат възражения, но те се отнасят само до твърдяни пороци на спорното наказателно постановление, а не на обжалваното съдебно решение.

Касационният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена напълно от въззивния съд. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че във въззивното решение липсват мотиви. Съдът е изложил логични и еднопосочни съображения защо приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на касатора във връзка с извършеното нарушение. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност, авторство и доказаност на вмененото на дружеството деяние.

Касационният съд не споделя въведеното оплакване, че е в НП е налице липса на ясно и точно посочване на законовата норма, която е нарушена, тъй като не е посочена връзката на нарушението по чл.185, ал.4 с ал.1 от ЗДДС. Нарушението текстово е ясно описано и не възниква никакво съмнение, че квалифицирания и по-тежко наказуем състав по ал.4 е във връзка с основния състав по чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Неоснователно е твърдението, че не е доказано описаното в НП нарушение. Съгласно чл.25, ал.1,т.1 от Наредбата Н-18 : “Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;“ Всеки един елемент от състава на нарушението е установен и доказан със събраните писмени и гласни доказателства от въззивната инстанция. Посочено и коментирано е наличието на по-тежко квалифициращото обстоятелство „повторност“, по смисъла на параграф 1, т.25 от ЗДДС, предвид наличието на влязло в сила предходно НП, издадено за същото нарушение в едногодишния срок от влизането в сила на което е извършено процесното нарушение.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при правилно установена фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Касационният жалбоподател е заявил искане за присъждане на разноски, а в съдебно заседание процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, ХV състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 258/17.06.2025 г., постановено по АНД № 479/2025 г. на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА „Чайна сити“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [жк] І част, [адрес], ап. 108, представлявано то У Дзиенчън – управител и съдебен адрес гр. София, [улица], ет. 3 чрез адв. Л. Д., САК, да заплати в полза на НАП София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.