№ 492
гр. П., 21.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър Бишуров
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225200600499 по описа
за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят и частен тъжител П. Г. С., редовно призован, не се
явява. За него се явява адв. Н. Я., редовно упълномощена отпреди.
Подсъдимата И. Й. Н., редовно призована, не се явява. За нея се явява
адв. П. Г., редовно упълномощена отпреди.
Адв. Я.: – Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Адв. Я.: – Поддържам въззивната жалба и допълнението към нея. Няма
да соча нови доказателства и нямам искания да бъдат събирани такива.
Адв. Г.: – Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства по
делото.
1
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Я.: – Уважаеми окръжни съдии, обидата по своя характер е
типично резултатно престъпление. Нейният престъпен резултат е узнаването
от пострадалия на унизяващото го обръщение като чуе отправените към него
унизителни думи или възприеме извършените по отношение на него
унизителни действия.
Характерно за формата на вина на престъплението обида е, че може да
бъде извършено с двата вида умисъл – пряк и евентуален, но не може
престъплението обида да се определя като малозначимо или с незначителна
обществена опасност престъпление, защото то уврежда личността на
адресата.
С отправяне на обидни изрази се изразява една презрителна оценка по
отношение на пострадалия-адресат на обидата, засяга се неговата субективна
чест и достойнство, самочувствието му и неговата самооценка. Тази оценка в
собствените му очи се определя като достойнство в собствен смисъл.
При провелото се съдебно следствие в първоинстанционния съд са
събрани безспорни доказателства за извършеното от подсъдимата
престъпление обида, нанесена публично, по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 146, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна е безспорно, че е налице действие на подсъдимата,
изразяващо се в отправяне на обидни думи „този идиот“ и „Да, така е, той за
мен е такъв.“ на дата 12.02.2021 г. в гр. П., ул. „М.“ № 2 именно по адрес на
тъжителя. Думата „идиот“ е годна да накърни достойнството на тъжителя, тъй
като е употребена със значението й в разговорния език, а именно глупав, тъп
човек като по този начин подсъдимата е изразила отрицателната си оценка
към тъжителя.
Обидната дума е унижаваща честта и достойнството на тъжителя по
начин, противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите.
Безспорно от събраните по делото гласни доказателства се доказа
публичността на обидата, защото обидният израз е изречен не само в
2
присъствието на нейния адресат, но и в присъствието на други хора, а след
излъчването на Епизод № 761, Сезон 9-ти на предаването „Съдебен спор“ по
националния ефир е разпространена и достигнала до хиляди хора.
Категорично се установи, че частният тъжител е възприел обидните
изрази и те са оказали своето негативно въздействие върху него.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала
настъпването на общественоопасните последици, включително е съзнавала,
че отправя обидите в присъствието на частния тъжител. Този факт
обективира, че подсъдимата е съзнавала обидния характер на отправените
думи и че те ще бъдат възприети от пострадалия именно по този начин. Това е
видно от последователността и насочеността на действията на подсъдимата.
Предвид изложеното, моля да отмените Присъда № 59 от 06.06.2022 г.
на Районен съд – П., постановена по НЧХД № 1196 по описа на Районен съд –
П. за 2021 г. и постановите нова, с която признаете за виновна И. Й. Н. в това,
че на 12.02.2021 г., пред жилищния блок, в който живее, с административен
адрес: гр. П., ул. „М.“ № 2 публично е обидила тъжителя П. Г. С. като го е
нарекла „идиот“ както в негово присъствие, така и в присъствието на други
хора и с тези си действия е осъществила от обективна и субективна страна
престъплението по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от
НК и наложите посочените в закона наказания.
Моля да осъдите И. Й. Н. да заплати на тъжителя предявения
граждански иск в размер на 6000 лв., представляващ обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди вследствие извършените от нея
престъпления, ведно със законната лихва, считано от датата на извършването
на деянието до окончателното й изплащане.
Моля да присъдите сторените разноски на тъжителя.
Адв. Г.: – Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да постановите
решение, с което потвърдите обжалваната присъда, тъй като същата считаме
за правилна, обоснована и постановена при спазване на процесуалните
правила.
Не са налице основания за изменение или отмяна на присъдата. Още
повече, че чл. 9, ал. 2 от НК, тоест когато съдът прецени, че инкриминираното
3
деяние е явно незначително с оглед обществените си последици е норма,
която може да бъде приложена по отношение на всяко едно престъпление,
разписано в Специалната част на Наказателния кодекс, в т. ч. и за
престъплението обида.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
тъжителят и подсъдимата Н. са живеели на семейни начала от 2013 г. до
месец април 2019 г., като по време на съвместното им съжителство имат
родена малолетна дъщеря – Габриела и след месец април 2019 г. отношенията
между подсъдимата и тъжителя са силно обтегнати в резултат на водените
преди това между страните граждански дела относно упражняване на
родителски права и водените от тъжителя срещу подсъдимата дела по реда на
Закона за защита от домашно насилие с неверните и неоснователните
твърдения, че същата бие малолетното им дете, по отношение на които дела
има влезли в сила съдебни актове, по които страна е и тъжителят и той е
обвързан от силата на пресъдено нещо с тези решения и е наясно, че тя
никога не е осъществявала физически тормоз по отношение на малолетната
им дъщеря. Въпреки това той задържа детето и повече от две години към
датата на извършване на твърдяното в частната тъжба престъпление детето не
е предадено на майката за упражняване на родителски права.
От събраните по делото доказателства се установи, че след
приключване на съдебните дела между страните тъжителят се обръща в
рамките на няколко дни към различни медии – първо към вестник „М.“, след
това дава интервю към „Т.“ отново с твърдения, че майката бие дъщеря си и в
действителност на 12.02.2021 г. с репортера Ж.Г. от „Съдебен спор“ към
„Нова телевизия“ посещават адреса на подсъдимата Н., отново с твърденията,
че тя осъществява физически тормоз и бие малолетната им дъщеря. Така е
озаглавено и самото предаване, видно от веществените доказателства, които
са приобщени към делото. В действителност на 12.02.2021 г., в присъствието
на репортера Ж.Г., на оператора на предаването, както и на майката на
подсъдимата – свидетелката Н., е осъществено деянието, поддържано в
тъжбата, но правилно първоинстанционният съд е приел, че е осъществено
формално. Да, в действителност тя е използвала обидния израз, нарекла го е
„идиот“ и това е израз, който съответно може да засегне честта и
достойнството на тъжителя, но с оглед явната незначителност на
обществената опасност на деянието, която явна незначителност съдът е
4
преценил на база всички събрани по делото доказателства, считаме, че
присъдата е правилна.
На първо място, видно от приобщените веществени доказателства се
установи, че подсъдимата е била провокирана от агресивното поведение,
което тъжителят С. е демонстрирал пред камера пред нея. Използвал е обидни
думи както по отношение на нея, така по отношение на второто й дете, родено
от съжителството й със свидетеля по делото – Александров, така и по
отношение на майка й.
Искам да подчертая, че безспорно се установява, че тя, когато слиза да
даде самото интервю, няма намерение и цел да обиди по някакъв начин
тъжителя. Същата изрича думата „идиот“ именно когато той я провокира,
наричайки я лека жена, тоест, че тя му изневерява докато двамата съвместно
съжителстват, наричайки детето й „копеле“, което се установи от
свидетелските показания и именно в едно такова състояние, може би без да
осъзнава, че предаването се заснема, с оглед психическия тормоз, който той е
осъществил повече от две години върху нейната личност и невъзможността
да си упражнява родителските права по отношение на дъщеря им, тя е
използвала този обиден израз.
На следващо място няма вредни последици за подсъдимия или те са
явно незначителни, несъответстващи по вид за такъв вид престъпление. Пак
от веществените доказателства се установява, че когато тя използва обидния
израз, тъжителят въобще не реагира на този обиден израз и продължава с
неговото арогантно поведение да я нарича с различни квалификации, които са
отразени както в свидетелските показания, така и във вещественото
доказателството по делото, поради което считам, че и от свидетелските
показания на майка му – С.а, също не се установи по безспорен начин да са
настъпили някакви значителни вредни или обичайни за този вид
престъпление последици за пострадалото лице.
Не съм съгласна с доводите, изложени във въззивната жалба, че
репортерът Ж.Г. бил установил настъпването на вредни последици в резултат
на извършеното деяние от страна на пострадалия. Напротив – той дори
изрично заяви, че не си спомня да са използвани такива обидни думи от
подсъдимата по отношение на пострадалото лице, в случая тъжителя С..
Не без значение е и фактът, че тази тъжба се подава два дни преди
5
изтичане на 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3 от НК. Всяко едно лице, което
чувства силно засегната неговата чест, неговата самооценка, би потърсило
много по-рано защита от съда на накърнените си права. Тоест правилен е и
споделям изцяло извода на Районен съд – П., че подаването на тази тъжба
донякъде не цели да бъдат защитени накърнените лична чест и достойнство
на пострадалото лице, а целта е единствено и само да се накаже подсъдимата
Н. в качеството й на майка с оглед наличието на все още други висящи
спорове, отново заведени от тъжителя С. за промяна на тези родителски
права, тоест да се рефлектира върху нейните родителски качества по повод
новите висящи съдебни дела в Районен съд – София. Това е целта на тази
тъжба, а не толкова той да се защити за това, че е бил обиден и засегнати
неговата чест и достойнство.
На следващо място явната незначителност на инкриминираното деяние
се подкрепя и от липсата на обществена опасност у подсъдимата. Безспорно е
установено, че тя е с чисто съдебно минало, няма криминални и
противообществени прояви, майка е на две деца, трудово ангажирана е. Тя
изрази едно критично отношение към това, което не е съзнавала когато го е
изрекла в самото интервю, тъй като тя се е намирала под емоция на неверните
твърдения и обидите, които е отправил тъжителят по отношение на нея и още
повече, тя изрази не само съжаление, а и желание, ако подсъдимият се явява
лично в съдебно заседание, да поднесе своите извинения. Тъй като той не се
явява по това дело, така и не можаха да бъдат поднесени извиненията от
страна на подсъдимата към тъжителя.
В тази връзка считам, че присъдата на Районен съд – П. е изцяло
обоснована на база както гласните доказателства, така и веществените
доказателства и във връзка с пледоарията на повереника на тъжителя дали е
осъществено деянието, или не е осъществено, аз считам, че ние нямаме спор
дали е осъществено, или не – то е осъществено, но изводът на съда, който ние
също подкрепяме пред Вас е, че се касае за формално осъществено деяние с
явна малозначителност на обществената опасност, поради което ще Ви моля
да потвърдите присъдата на Районен съд – П..
Адв. Я. /реплика/: – Изложеното от адв. Г. потвърждава мотива за
извършването на престъплението от подсъдимата.
Също така изложеното в нейната пледоария не отговаря на истината,
6
тъй като все още тече досъдебно производство относно това дали майката е
осъществила насилие над детето, или не. Все още не е приключено
досъдебното производство.
На следващо място бих искала да кажа, че изложеното от нея
твърдение, че тъжбата е подадена едва два дни преди изтичането на срока, не
може да обуслови ненанесените вреди. Законът не казва в кой момент и кога
трябва тъжителят или лицето, което се е почувствало обидено, да подаде
съответната тъжба.
Също така делата, за които тя говори, че са налице, те отдавна са
приключили и дали съответно подсъдимата ще има качеството на родител,
това ще се произнесе съответната съдебно-психиатрична експертиза, която
ще бъде направена.
Считам, че по безспорен начин се установи мотивът за нанасяне на
обидата.
Адв. Г. /дуплика/: – Ние говорим за делата по Закона за защита от
домашно насилие, които са приключили 2020 г.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7