РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно
административно наказателно дело № 20225300601058 по описа за 2022
година
С Решение № 639 от 28.03.2022 год. по АНД № 965/2022 год.
Пловдивският районен съд, 10-ти н.с. на основание чл.78а ал.1 от НК е
освободил от наказателна отговорност обвиняемия И. Б. Т. за престъпление
по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.2 от НК за това, че на 21.06.2021 г. в гр. П., е
причинил на Т. Д. И., ЕГН:**********, лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане в областта на дясната скула, кръвонасядане и оток над десния
устен ъгъл, кръвонасядане по лигавицата на горната устна вляво, довели до
болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено
по хулигански подбуди, поради което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. С решението съдът се е произнесъл и по
въпроса за разноските като ги е възложил на обв.Т..
Недоволен от така постановеното решение е останал обв. И. Б. Т., който
го е обжалвал в законоустановения срок с искане да се отмени като
незаконосъобразно и неправилно, като се постанови ново, с което
1
обвиняемият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. В жалбата се твърди неправилност на атакувания съдебен акт,
постановяването му при нарушения на процесуалния и материалния закон,
както и несправедлИ.ст на наложеното наказание.
В допълнение към въззивната жалба, защитникът на обвиняемия Т.-
адв. Д. Т., излага доводи за пристрастност и предубеденост на съдебния
състав при първоначалното разглеждане на делото, предвид изграждане на
акта на недопустими предположения и изразен обвинителен уклон. Твърди се
още превратно тълкуване на доказателствата и неправилен анализ на същите
досежно наличието на виновно поведение на обвиняемия Т.. Възразява се
срещу приетата квалификация на извършеното по хулигански подбуди, като
се твърди наличие на предхождащи конфликти между пострадалия и
приятелката на обвиняемия. В този смисъл се поддържат исканията за отмяна
на обжалваното решение и оправдаване на обв. Т. по повдигнатото му
обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив взема становище за
неоснователност на жалбата, като предлага решението на Пловдивският
районен съд като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на решението,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на установената фактическа обстановка, районният съд е
изследвал в тяхната съвкупност всички доказателства събрани по делото и е
установил по безспорен начин приетата фактическа обстановка, а именно:
Свидетелят Т. Д. И. живеел от дълги години в гр.П. на ул.”Х.” №**, в
къща с дворно място, заедно със св.В. Б.Т.. В съседство бил домът на св.М. Й.,
с която И. не бил в добри съседски отношения.
Свидетелката Й.живеела сама, като се познавала с обв.И. Б. Т., който
понякога й гостувал. Обвиняемият Т. не се познавал със св. Т. И. и двамата
нямали никакви отношения помежду си, само се били виждали при
посещенията на първия в дома на св.Й..
На 21.06.2021 г. обвиняемият пристигнал в дома на св.Й. в ранния
следобед, със своя микробус, марка „Фиат”, модел „Дукато”, с рег. № ****,
който паркирал на улицата пред дома на св.Й., но така, че същия
възпрепятствал достъпа до двора на св.И.. Обвиняемият влязъл в дома на Й. и
2
двамата започнали да се хранят и да си говорят.
В същия този ден, св.Р. И. Ф. която била трудно подвижна, помолила
св.И. и св.Т. да я придружат до една банка, в която имала работа и те се
съгласили. Св.И., заедно със св.Т. закарали Ф. до банката, изчакали я да си
свърши работата, след което тримата, с автомобила на И.-„Сеат Алхамбра” с
рег.№***, се отправили обратно. Св.И. управлявал колата, в която на
предната дясна седалка се намирала св.Ф., а на задната лява седалка седяла
св.Т..
Около 16,15-16,20ч., св.И. пристигнал с автомобила си на ул.”Х.”, пред
№**, където установил, че входната врата на двора му е запречена от
паркирал там жълт на цвят микробус, марка „Фиат”, модел „Дукато”, с рег.
№***, поради което той не може да паркира автомобила си в своя двор, както
правел обикновено. Св.И. знаел, че бусът принадлежи на приятел на неговата
съседка, св.Й., когото не познавал по име, а само по физиономия. Св.И.
натиснал клаксона на своя автомобил няколко пъти, за да привлече
вниманието на неправилно паркиралия шофьор, без да излиза от колата си,
като очаквал същият да дойде и да премести буса, за да може да влезе в двора
си.
Обв.Т. чул клаксона и тъй като знаел, че той е паркирал жълтия бус,
станал от масата и излязъл на улицата. Там той видял автомобила на св.И., с
намиращите се вътре свидетели, качил се на своя микробус и го изместил на
известно разстояние, но недостатъчно, за да може св.И. безпрепятствено да
влезе в двора си.
След това обв.Т. излязъл от буса, а св.И., през отворения прозорец на
автомобила си, му извикал, че не може да спира така и да препречва пътя му.
Между двамата мъже възникнал кратък словесен скандал, при което обв.Т. се
ядосал, бързо се приближил до автомобила на св.И. и през отворения
прозорец му нанесъл, изненадващо за него и за всички присъстващи, няколко
удара с юмрук в главата и лицето, при което причинил на св.И. наранявания в
областта на дясната скула и устата. Докато го удрял, обвиняемият викал на
св.И.:”Защо ме псуваш”, а той и другите намиращи се в автомобила
свидетели, били изненадани от казаното, тъй като И. не бил псувал обв.Т..
Намиращите се в автомобила свидетели Ф. и Т. се притеснили от
поведението на обв.Т., което не било предизвикано по никакъв начин. Св.Т.
дори се опитала да излезе от автомобила, като се развикала на обв.Т., че
св.И.не го е псувал и да спре да го удря. Свидетелките били потресени от
случилото се, което било напълно неочаквано, непредизвикано, възмутително
и необяснимо за тях.
След като приключил с побоя, обв.Т. попитал св.И. дали му стига
толкова, след което се качил отново в буса си и го изместил още. След това се
прибрал в дома на св.Й..
В резултат на нанесения побой на пострадалият И. от носа му течала
3
кръв, изпитвал силни болки в лицето, протезата му била счупена, почувствал
гадене и виене на свят. След известно време св.И. прибрал колата си в двора и
всички се прибрали по домовете си.
На следващия ден И. посетил Съдебна медицина, където бил
освидетелстван относно нанесеното му телесно увреждане и подал жалба в
Районна прокуратура гр.Пловдив.
При извършеното процесуално- следствено действие - разпознаване,
удостоверено в Протокол за разпознаване на лице от 02.12.2021 г., св.Т. И.
категорично е разпознал обв. И. Т. като лицето, нанесло му побоя на
21.06.2021 г.
Установено е от назначената и изготвена по делото съдебно-
медицинска експертиза, че вследствие на побоя от 21.06.2021 г. на Т. И. са
били причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане в
областта на дясна скула; кръвонасядане и оток над десния устен ъгъл;
кръвонасядане по лигавицата на горната устна вляво, довели до болка или
страдание без разстройство на здравето. Според вещото лице съобразно
разположението на травмите, които са в двете срещуположни половини на
лицето, същите травми по своята съвкупност не биха могли да се получат при
еднократно въздействие на ръка с отворена длан и е възможно да се получат
по начин и време, както съобщава пострадалия И. и свидетелите Ф. и Т..
При така изяснената фактическа обстановка, правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че обвиняемия И. Б. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.2 от НК за това, че на 21.06.2021 г. в гр. П., е
причинил на Т. Д. И., ЕГН:**********, лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане в областта на дясната скула, кръвонасядане и оток над десния
устен ъгъл, кръвонасядане по лигавицата на горната устна вляво, довели до
болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено
по хулигански подбуди.
Първоинстанционният съд е подложил на внимателен и подробен
анализ всички събрани по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, като правилно е кредитирал с доверие показанията
на свидетелите И., Т. и Ф., които непротИ.речИ. установяват, че на
инкриминираната дата достъпа до имота на св. И. е бил препятстван, както и
възможността да се паркира в двора му. По отношение на тези факти,
всъщност няма спор и същите се установяват и от обясненията на обв. Т., така
и от показанията на св. Й.. Показанията на посочените по-горе трима
свидетели са последователни обаче по отношение поведението на
4
пострадалия и обвиняемия и в точност, дали е била налице провокация,
отправяни ли са обиди и ругатни, както и броя и начина на нанасяне на удари
от страна на обв. Т.. Категорични, относно липсата на провокация в
действията и поведението на пострадалия И., са показанията и на тримата
свидетели, които са били очевидци на случилото се. Но никой от тях не
твърди св. И. да е излизал от автомобила си, да е влизал в пререкания с обв.
Т., а единствената негова реакция твърдят да е била натискането на клаксона,
за да се премести паркирания пред двора му микробус. НепротИ.речиви са
тези показания и по отношение нанасянето на удари от страна на обв. Т. в
областта на лицето и главата на св. И.. Съответстващо на показанията на
свидетелите И., Т. и Ф. относно броя на нанесените удари, е и заключението
на изготвената съдебно-медицинска експертиза, която установява
кръвонасядания в различни части на главата на пострадалия Т. И., като
според експерта съобразно разположението на травмите, които са в двете
срещуположни половини на лицето, то по своята съвкупност не биха могли да
се получат при еднократно въздействие с ръка с отворена длан, така както
се съобщава от обв. Т. и св.М. Й.. В този смисъл, правилно първостепенният
съд е възприел като непротИ.речиви, логични и последователни показанията
на тримата свидетели-очевидци на инцидента. Районният съдия
изключително подробно и внимателно е подложил на анализ показанията на
тези свидетели и е обсъдил близките отношенията между св. И. и св. Т., които
обаче депозират последователни показания, кореспондиращи и с показанията
на св. Ф., която не е заинтересована от случилото се. Неприемливи са
възраженията на защитника на обв. Т., че св. Ф., която е трудноподвижна, е
зависима от пострадалия, заради „евентуални бъдещи услуги“ и е дала
показания от чувство на благодарност за услугата. Всъщност, показанията на
св. Ф. са изключително ясни и категорични относно поведението на
пострадалия и на обвиняемия, като тази свидетелка е очевидец на случилото
се отначало до края на инцидента. Факта, че е съседка на пострадалия, не я
прави заинтересована от случая, още повече, че показанията й, както тези на
И. и на Т., са детайлни, последователни и не са изолирани от други
доказателства. Ето защо, няма никакво основание да не бъдат възприети като
обективни показанията на свидетелите Т. И., В. Т. и Р. Ф..
Правилно не са кредитирани изцяло с доверие показанията на свидетеля
М. Й., които не почиват на нейни лични възприятия, а пресъздават казаното
5
от обв. Т., с когото Й. има приятелски отношения към инкриминирания
момент. Показанията на св.Й. съответстват единствено с обясненията на
обв.Т., който е заявил, че е бил обиждан от св. И., че му ударил само един
шамар, както и че след преместване на буса е заплашван от него с нож. В тези
части показанията на св. Й. и обясненията на Т. правилно не са били
възприети с доверие от първоинстанционния съд, тъй като изцяло
протИ.речат на останалите, обсъдени по-горе свидетелски показания. Нито
един от останалите свидетели-очевидци не твърди пострадалият да е
провокирал с обиди обв. Т., нито да е слизал от автомобила си, а още по-
малко да е заплашвал с нож. Подобно поведение на пострадалия би било и
нелогично предвид неочаквано развилия се инцидент и неговото състояние на
шок от побоя, както и дискомфорта от нанесените удари. В тази насока, съдът
е обсъдил и показанията на св. И., която в показанията си твърди, че е чула
някой да казва „айде приберете ножа“. Самата свидетелка твърди, че е била
на двора, но освен репликата и звук „като от двигател на голям автомобил“,
не е чула нищо друго, в точност обиди или псувни, както и не е имала никаква
видимост към мястото. Липсата на конкретика за това, кога са били чути тези
думи, от кого са били изречени и въобще, каква е връзката на казаното с
инцидента на 21.06.2021г., прави показанията на тази свидетелка
неубедителни по отношение на изложените факти. По отношение на
твърдението за нанесен един удар с шамар от страна на обв. Т. на пострадалия
И., е налице очевидно несъответствие на обясненията с обективните данни,
установени при прегледа на пострадалия и отразени в СМУ, както и обсъдени
в заключението на СМЕ-за. Несъмнено травмите са повече от една и както
приема експерта, не могат да се получат при еднократен удар с отворена длан
на ръката. Ето защо, изцяло като защитна позиция следва да бъдат възприети
обясненията на обв.Т., дадени в хода на първоинстанционното производство,
които остават напълно изолирани от останалите доказателства.
Предвид горното, не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че
решението почива на предположения и е постановено при превратно
тълкуване на доказателствата. Първоинстанционният съдия с достатъчна
критичност е обсъдил всички събрани гласни доказателствени средства, като
е направил обосновани изводи относно тяхната достоверност, анализирайки и
събраните писмени доказателства. В тази връзка неоснователни са и доводите
за предубеденост и пристрастност на първоинстанционния съдия.
6
Производството пред районния съд е протекло при гарантиране правата на
страните, включително и на обвиняемия, който е бил защитаван от адвокат.
Фактическите констатации съдът е направил въз основа на доказателства
събрани в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени, както и
тези събрани в хода на съдебното следствие.
С оглед на установената фактическа обстановка, правилно е приел
районният съд, че събраните доказателства са категорични и непротИ.речиви
относно наличието на признаците от обективния състав на престъплението.
Безспорно установено е, че на 21.06.2021г. в гр.Пловдив с действията си-
нанасяне на удари, обв.И. Б. Т. е причинил телесна повреда на пострадалия Т.
И., изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясната скула, кръвонасядане
и оток над десния устен ъгъл, кръвонасядане по лигавицата на горната устна
вляво, довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Установена
е от приетата СМЕ, вида и характера на причинената на Т. И. телесна повреда,
а именно такава по смисъла на чл.130, ал.2 от НК като от травмата е
причинена болка и страдание. Несъмнено установено е, че тази телесна
повреда е резултат от действията именно на обв.Т., който е нанесъл няколко
удара с юмрук в лицето и в областта на главата на пострадалия.
Налице е в случая и квалифициращия признак на деянието по чл.131,
ал.1 т.12 от НК, а именно да е извършено по хулигански подбуди. В тази
връзка, напълно споделими са изводите на първата инстанция, че
обвиняемият в случая е действал воден от чувството да наложи собственото
си виждане за правото да паркира на мястото, което той е избрал. Действията
му са били неколкократни, повтарящи се и са преустановени след като
обвиняемият е бил убеден в постигането на ефекта, който е целял, а именно
да покаже надмощие и след като е демонстрирал своето виждане за
справедлИ.ст. Показателна за това му отношение е и използваната от обв. Т.
фраза „стига ли ти толкова“, с което ясно е демонстрирал превъзходство и
неговото виждане за правота в дадената ситуация. Не без значение е и това,
че деянието е осъществено на публично място – на улицата и е станало
достояние на други лица, които са възприели с притеснение и неодобрение,
проявата на неуважение от страна на обвиняемия към установените норми на
общуване в обществото. Неоснователни са възраженията на защитата през
въззивната инстанция за липсата на хулигански подбуди и наличие на личен
мотив, предвид предишни пререкания между обвиняемия и пострадалия по
7
повод начина на паркиране. Подобни отношения не се установяват двамата да
са имали. Макар да се познават по физиономия, то не се установи да са имали
подобни или други предишни конфликти. В случая, проявената от
обвиняемия агресия е напълно непредизвикана и с действията му ясно е
демонстрирано незачитане на обществените ценности.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия с пряк
умисъл-същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
и е целял настъпването на обществено опасните последици.
Правилно и законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл.78а
НК като е освободил обв.И. Б. Т. от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.2 от НК и му е
наложил административно наказание ГЛОБА. В случая се касае за умишлено
престъпление и предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, както и
липсата на настъпили имуществени вреди, районният съд правилно е приел,
че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.78а от
НК. Правилно първостепенният съд е отчел превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства като добрите характеристични данни на
обвиняемия и липсата на други осъждания или криминални прояви. С оглед
степента на обществена опасност на деянието и дееца, законосъобразно е
приел, че административното наказание глоба следва да бъде определено в
минималния размер предвиден в закона, а именно 1000 лева.
Районният съд правилно се е произнесъл и по въпроса за разноските,
направени в хода на досъдебното производство, като съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.3 от НПК е възложил същите на обв.И. Т..
Предвид гореизложеното атакуваното решение като правилно и
обосновано следва да бъде потвърдено. Не се констатираха нарушения на
процесуалните правила, които да са основания за неговата отмяна.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 639 от 28.03.2022 год. постановено по
АНД № 965/2022 год. по описа на Пловдивски районен съд, 10-ти наказателен
състав.
8
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест,
като съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9