№ 85
гр. Благоевград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500966 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от П. Х. М.,
ЕГН **********, чрез адв. А.К., против решение № 8166/ 21.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1855/ 2019 г. по описа на РС – П., с искане за
отмяната му в частта, в която исковете са отхвърлени.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Поддържа се, че в настоящия казус не може да има съпричиняване, тъй
като М. не е била водач, а пътник и като такъв не отговаря за техническата
изправност на превозното средство, на което не е водач. Поддържа се, че е
неправилен извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на
вредоносния резултат от процесното ПТП от страна на ищеца, тъй като нямо
конкретни доказателства за това. Такова не се явява обстоятелството, че
превозното средство, с което е пътувала М., е било без необходимата
сигнализация. Последното не е поведение на пострадалата, с което същата е
улеснила механизма на увреждането, като е създала предпоставки за
възникване на вредите, за които се претендира обезщетение. Последното
1
противоречи и на приетата от съда, като компетентна, обективно
непротиворечаща на останалите доказателства по делото и неоспорена от
страните съдебно-автотехническа експертиза. Поддържа се, че причината за
настъпилото ПТП, от което ищеца е претърпяла процесиите вреди, е не, че
поради неосветеност на каруцата водача Адвокатов не я е забелязал
своевременно, а че въпреки своевременното и забелязване, не е реагирал
адекватно и не е предприел своевременно спиране, а вместо това е решил да
предприеме маневра за изпреварване на друго ППС, при което е ударил
каруцата и причинил вредите. Прави се довод, че не неосветеността на
каруцата е била причина за настъпилото ПТП, за да се приема това
обстоятелство като допринесло за причините за ПТП, още по-малко, това да
се вменява във вина на ищеца, която е била само пътник в каруцата, а не
водач, респ. същата не отговаря за техническото състояние на превозното
средство, в което е само пътник, нито пък е имала каквото е да е поведение -
действие или бездействие, с което да е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.
Поддържа се, че в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по
пътищата е посочено какво е единственото законосъобразното поведение на
водачите на ППС, когато на пътя възникне опасност за движението -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.“ Влязлото в сила съдебно
решение, с което Адвокатов е признат за виновен за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б .“б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е задължително за
съдилищата относно обстоятелствата и причините, при които е станало
процесното ПТП, както и кои правила от Закона за движението по пътищата е
нарушил водача. Решението по анхд № 678/2016 год. на PC П. е представено и
прието като доказателство по делото, ведно с мотивите, от които е видно, че
причините за настъпване на процесното ПТП, респ. за настъпване на вредите
на ищеца, чиято репарация претендират, е единствено виновното поведение
на Адвокатов и за никакво съпричиняване от П.Х. - пътник в другото
участвало превозно средство, не можело да става и дума, камо ли тази
съотговорност да се оценява напълно немотивирано на 50%.
Поддържа се, че пострадалият съпричинява вредата тогава, когато е
създал реална възможност за настъпването на вредата или е превърнал
създадената от деликвента реална опастност в действителност.
Съпричиняването е налице, когато пострадалият е създал определен риск и
този риск се е реализирал посредством извършения от друго лице деликт.
Рискът поначало е налице, когато дейността на пострадалия нарушава правни,
морални или обичайни правила за поведение, но е възможно този риск да
възникне в сферата на пострадалия стихийно и случайно и да не се намира
под неговия контрол. То може да е противоправно, само ако нарушава
определена правна норма. Поддържа се, че размерът на присъденото
обезщетение от 5 000.00 лв. за претърпените от въззивника неимуществени
вреди е занижен и не съответства на действително претърпените такива.
2
Навежда се, че при определяне на обезщетението, съда не е отчел следните
обстоятелства: възрастта на пострадалата - към момента на ПТП-то те е била
на 69 г., понесените болки, психологическият тип на личността - силно
ранима и чувствителна личност, невъзможността да е пълноценен човек,
поради невъзможността да се обслужва сама, начина на получаване на
травмите - при силен сблъсък, вследствие на който е прелетяла над пътното
платно, продължително време, в което не е могла да се обслужва сама.
изпитаните болки и страдания по време на лечението, а след това и по време
на рехабилитацията, липсата на пълноценност в дълъг период от време,
продължаващите болки и след възстановителния период.
Поддържа се, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението на неимуществени вреди, каквито са претърпените болки и
страдания, решаващия съд следва да вземе предвид и актуалната съдебна
практика за идентични случаи на наранявания, при идентични възраст на
пострадалото лице, периода на възстановяване на получените травми,
социално-икономическите условия към датата на причиняване на вредите. В
публикуваната съдебна практика не намерихме друг случай, при който за
пострадала жена на 69год., получила четири травми, от които една е медико-
биологически характеристики на средната телесна повреда, а останалит три -
лека, чието лечение е продължило за период от 3-4 месеца, да е присъдено
такова силно занижено по размер обезщетение.
Сочи се, че справедливият размер на претърпените от ищцата П.М.
неимуществени вреди следва да се определи както следва: 20 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от
ищеца болки страдания от транскондилното счупване на лявата раменна кост;
3 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от ищцата болки страдания от контузията на кръстната област;
1 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от ищеца болки страдания от болка в шията; 1 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от
ищеца болки страдания от болка и оток в ляв лакът.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 8166/
21.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1855/ 2019 г. по описа на РС – П., с
искане за отмяната му в частта, в която исковете са отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Поддържа се в отговора, че решението на съда
е правилно, поради правилност на преценката на съда при определяне размера
на обезщетението съразмерно на претърпените болки и страдания.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
3
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано от П. Х. М., ЕГН **********,
чрез адв. И. Ч. и адв. А.З., против З... „Б..."А., ЕИК *, със седалище в град С. и
адрес на управление: район „Л.", бул. „Д. В." № * представлявано от С. С. П. и
К. Д. К..
Поддържа се, че с Решение № 677 от 13.10.2016 г., постановено по анхд
№ 678 по описа на Районен съд П. за 2016 г., лицето Б. А. А. е признат за
виновен, в това, че на 09.10.2014 г. около 20.30 часа по пътя село Г. Т. - село
М., община П., като правоспособен водач на МПС категория „В" и „М", при
управление на собственото си МПС - лек автомобил марка „Ф.", модел „Б.", с
per. № * е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, а именно
чл.20, ал.2, изр.1, пр. предпоследно и последно и изр.2: Водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера
и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие, водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, като
възникне опасност за движението", като при избиране скоростта на
движението не се е съобразил с характера на движението /каруца и МПС-та/, с
конкретните условия на видимост /нощно време, ограничена видимост/, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като при
заобикаляне на микробус /спрял в същото платно с включени аварийни
светлини/ и при навлизане в насрещната лента за движение не е намалил
скоростта и не е спрял, при което се е блъснал в движещата се в насрещната
лента каруца, в резултат на което на возещата се в каруцата П. Х. М., на 69 г.
от град С., по непредпазливост е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява раменна кост на същата, довело до трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за срок, по-голям от един
месец /3-4 месеца/, престъпление по чл.343, ал.1, б. „б", пр.2 във вр. с чл.342,
ал.1 от НК. На основание чл.378, ал.4,т.1 от НПК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б",
пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а от НК, съдът е освободил
обвиняемият Б. А. А. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление, като му е наложил административно наказание „Глоба" в
размер на 1 000 лева. Твърди, че решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 31.10.2016 г. Във връзка с гореописаното ПТП П. Х. М. е
постъпила за лечение на 10.10.2014 г. в УМБАЛСМП „Пирогов", град С.,
откъдето е изписана на 14.10.2014 г. с окончателна диагноза „фрактура
транскондилика хумери синистри. Контузио регно сакри". На пострадалата е
извършена оперативна интервенция: „Репозицио Мануалис. Гипсова шина."
Твърди се, че през месец декември 2014 г. П. Х. М. е постъпила за
преглед и лечение в отделението по рехабилитация на Главна болница на С.,
4
И., за да започне физиотерапевтични упражнения с цел възстановяване
функционалността на крайника. През януари 2015 г. е било проведено
лечение с кинезитерапия в отделението по физиотерапия на здравен център
„К.", като частично е възстановена подвижността. Твърди се, че въпреки
проведеното лечение болките в ставата на ръката продължават да са налице.
Сочи, че от описаното по-горе ПТП на П.М. са причинени една средна и три
леки телесни повреди: Траискондилно счупване на лявата раменна кост,
представляващо средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение
движението на левия горен крайник за срок по-голям от един месец /три-
четири месеца/; Контузията на кръстната област, болка в шията, болка и оток
в ляв лакът, последните три са й причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, с характеристиките на лека телесна повреда,
поради което са останали несъставомерни по посоченото по- горе
административно-наказателно дело.
В резултат на изброените травматични увреждания, П.М. се е
подложила на продължително болнично и извънболнично лечение,
включващо еднократна оперативна намеса, но с оглед на нейната възраст и
общо здравословно състояние, въпреки лечението, причинените травми са
оставили траен отпечатък върху здравето й. Сочи, че тя никога няма да се
възстанови напълно от тях, като продължителното лечение било съпроводено
както от множество физически болки и страдания, така и морални такива.
Твърди, че и към настоящият момент движението на горен ляв крайник не е
възстановено в пълния си капацитет от преди произшествието.
Твърди, че за моторното - превозно средство, което е управлявал
виновният за настъпилото ПТП водач - Б. А. А. - автомобил марка „Ф.", модел
„Б." с ДК№ *, собственост на Б. А. А., от село М., община П., улица „О.П." №
*, е сключена с З... „Б..."А. застраховка „Гражданска отговорност" с полица
№ * с валидност от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., поради което виновно
причиненото от водача на застрахованото МПС пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 09.10.2014 г. е в срока на валидност на
застрахователния договор и представлява застрахователно събитие по
смисъла на КЗ. Сочи, че съгласно разпоредбата на § 22 от Кодекса за
застраховането / в сила от 01.01.2016 г./, за застрахователни договори,
сключени преди влизането в сила на сега действащия КЗ се прилага глава
четвърта от отменения КЗ/.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 478, ал. 1, предл. 2 от КЗ,
пострадало е лицето, което е претърпяло телесно увреждане от моторно
превозно средство, а съгласно алинея втора на същия член увредено е лицето,
включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди,
причинени от моторно превозно средство. Твърди, че П. Х. М. е пострадало и
увредено лице, претърпяла от описаното ПТП със застрахованото в З...
„Б..."А. МПС, една средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лявата раменна кост, както и две леки телесни повреди, изразяващи се в
болезненост в сакралната област, болки и оток в ляв лакът, причинени от
5
падането върху терена. Сочи, че леките телесни повреди са били излекувани
след непродължителен период от време, а счупването на лявата раменна кост
е изисквало продължително /около 4 месеца/ лечение, включващо
физиотерепевтични упражнения и кинезитерапия. Сочи, че подвижността е
възстановена частично, като болките в ставата на ръката продължават.
Ищцата твърди, че се обърнала към З... „Б..."А. с искане за репариране на
причинените й от произшествието имуществени и неимуществени вреди, за
което и в З... „Б..."А. била образувана преписка по щета №
**********/24.03.2017 г. Сочи, че с писмо изх. № 1975/24.03.2017 г. на З...
„Б..."А. ищцата била уведомена, че З... „Б..."А. няма основание да
удовлетвори претенцията й, тъй като с представените от нея документи не са
ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования в
дружеството водач за настъпване на ПТП, което е абсолютна предпоставка за
изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Направено е искане пред съда, да се осъди ответника да заплати на
молителката сумата от 25.000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически
болки и морални страдания от причиняването и продължителното лечение на
телесни повреди, изразяващи се в транскондилно счупване на лява раменна
кост; контузия на кръстната област и болезненост в областта на шията; болка
и оток в ляв лакът, както и причинения психологически шок от пътно-
транспортното произшествие, причинени в резултат от пътно-транспортно
произшествие станало на 09.10.2014 г. около 20.30 часа по пътя село Г. Т. -
село М., община П., причинено по непредпазливост от Б. А. А. при
управление на собственото си МПС - лек автомобил марка „Ф.", модел „Б." с
регистрационен номер: Е 8232 ВН, за който автомобил е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с
полица серия ** номер *, сключена с ответника - З... „Б..."А., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 09.10.2014 г. до
окончателното им изплащане.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва иска.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, с който се вменява
вина единствено на застрахованото при ответника лице. Твърди, че липсата
на представени пред застрахователя доказателства /решение на съда с
указание за влизането му в сила/, които надлежно да установяват виновно
поведение на водача на МПС, причините и условията, при които е настъпило
ПТП, както и настъпилите вреди, е причината, поради която на ищеца е
изпратен отговор по повод на искането за заплащане на обезщетение, като от
страна на същия не са представени доказателства, установяващи безспорно
механизъм на ПТП, виновност на водача и ДР. Твърди, че ищецът не е
предявил надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията на
чл. 380 КЗ, съдържаща пълни и точни данни за обстоятелствата от значение
за преценка на нейната основателност и размера на евентуалното
обезщетение. Поради което застрахователят не е надлежно сезиран за
6
произнасяне и не е поставен началният момент, от който да текат сроковете за
произнасяне по чл. 496 КЗ, съответно сроковете по чл. 498, ал. 3 от КЗ. С
посоченото обосновава становище, че към датата на образуване на
настоящото дело не е изтекъл срокът по чл. 498 ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 380
КЗ. Поради което предявените искове, с които ищецът претендира заплащане
на обезщетение за вреди и изтекли върху него лихви, се явяват недопустими и
производството по тях следва да бъде прекратено. Алтернативно заявява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че дружеството
ответник не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не дължи лихва
за забава и то от деня на увреждането, тъй като причината е в непредставяне
на достатъчно доказателства, въпреки дадените указания. Сочи, че периодът
на дължимите лихви е изрично указан в текстовете на чл. 497 КЗ, който
изключва датата на настъпване на ПТП, в какъвто смисъл е предявена втората
претенция за заплащане на законната лихва, считано от датата на
увреждането. Оспорва посоченото от ищеца, че инцидентът е настъпил само
по вина на водач на лек автомобил „Ф. Б.". Счита, че настъпилите вследствие
на твърдяното ПТП вреди не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД, а в резултат на случайно деяние според дадената в чп.15 от НК
дефиниция, тъй като е налице противоправно поведение и на други лица,
извън ищеца и застрахованият при ответника водач. Твърди, че
претендираното обезщетение е недължимо и поради обстоятелството, че
уврежданията, получени от ищцата, са настъпили изцяло по нейна вина.
Твърди, че е налице изключителен принос на пострадалата, който прекъсва
всякаква причинно-следствената връзка между поведението на застрахования
водач и настъпване на събитието. Сочи, че ищцата сама се е качила и возила в
неосветена и необозначена по предвиденият в закона ред и начин каруца,
което от своя страна е направило същата невъзможна да бъде видяна
своевременно от останалите участници в движението. Твърди, че в случай, че
каруцата, в която се е возила ищцата, е била обозначена и най-вече осветена,
то застрахованият водач би видял същата своевременно и не би предприел
каквато и да било маневра за заобикаляне на друго МПС, спряно на пътното
платно. Твърди, че с противоправното си поведение, нарушавайки
разпоредбите на ЗДвП, ищцата сама се е поставила в риск и е създала
предпоставките за настъпване на вреди при ПТП. В случай, че ищцата била
спазила изискванията на закона, то тя не би се качила на това ППС и не би се
стигнало до настъпване на вредоносния за нея резултат, нито пък би
настъпило ПТП с каруцата. С изложеното обосновава становище, че вредите,
описани в исковата молба са последица изцяло и само от собственото на
ищцата виновно поведение, осъществено в нарушение на императивните
норми на ЗДвП. С горното обосновава и становище за съпричиняване на
вредите в степен, която напълно изключва основанията за ангажиране
отговорността на ответника да заплати обезщетението, предмет на исковата
претенция. Счита, че са налице основания да се приеме съпричиняване в
размер на 95 % , с което обосновава искане за отхвърляне на иска в
7
претендирания размер. Сочи, че ищцата е съпричинила резултата и като
последица от собствените си действия, а именно - отказ своевременно и
непосредствено след инцидента да бъде прегледана и да бъде започнато
лечение. Счита, че този й отказ и късно започналото лечение е причината,
поради която са настъпили по-сериозни резултати за здравето й, свързано и с
по-продължително лечение и рехабилитация. Последното сочи като
самостоятелна причина да се приеме, че не всички последици за здравето на
ищцата са свързани пряко с ПТП, което изключва пълната отговорност на
ответника за обезщетяването на всички вреди, посочени в исковата молба.
Твърди, че е налице връзка/причиняване на вредоносния резултат и от
действията на трето за спора лице - водачът на бял микробус, който
неправилно и в нарушение на правилата за движение по пътищата, е спрял в
ляво на лентата за движение, по която е преминавал застрахованият водач и
автомобил. Твърди, че ПТП-то е настъпило не само и единствено по причина
действията на водача на лек автомобил „Ф.", а и на трето лице, поради което е
недопустимо цялата отговорност за обезщетяване на евентуалните вреди да
бъде вменена на ответника по настоящото дело. Твърди, че неоснователно в
исковата молба се поддържа и твърдение за настъпили неимуществени вреди,
които да обосновават претендирания размер на обезщетението. С горното
обосновава искане за отхвърляне на предявения иск изцяло, алтернативно
пледира за уважаването му в намален размер, определен при приложение
разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и съпричиняване на вредата от страна на
ищцата в размер на 95%. В съдебно заседание ищцата не се явява.
Представлява се от процесуален представител, който поддържа предявения
иск и сторените с исковата молба доказателствени искания. Заявява позиция
за несъстоятелност на възраженията и доводите на ответника, сторени с
писмения отговор. Във връзка с възражението за недопустимост на
претенцията сочи, че с писмо от 24.03.2017 г. ответникът е изискал от ищцата
допълнителни писмени доказателства, които последната е представила,
включително заверен препис от съдебно решение на наказателния съд. Сочи,
че от този момент е започнал да тече срокът по чл.498, ал.З от КЗ, в който
ответникът не е изплатил претендираното обезщетение. По същество на
делото пледира за уважаване на иска изцяло като доказан и основателен.
Претендира съдебни разноски. Заявява възражение за прекомерност на
претендираните от ответника съдебни разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Установените от първата инстанция ревевантни факти не се оспорват
във въззивната жалба, поради което съдът препраща по установените
фактически констатации, на основание чл. 272 ГПК, към мотивите на първата
инстанция.
Във въззивната жалба е оспорен извода на съда за наличие на
8
съпричиняване на вредите в размер на 50 %..
По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на
степента на съпричиняване на вредоносния резултат е формирана постоянна
практика, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ІІ
т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т. о.,
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о., решение №
92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т. о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др., според която, за да бъде
намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът
на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето
на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на
увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие.
По въпроса за съпричиняването на вредите, първостепенният съд е
съобразил постоянната практика на ВКС, поради което възражението във
въззивната жалба е неоснователно.
В случая не е спорно, че на 09.10.2014 г. водачът Б. А. А. при
нарушение на правилата за движение по пътищата – несъобразена с пътните
условия скорост, е причинил по непредпазливост телесни увреди на М., а
именно счупване на лявата раменна кост; контузия на кръстната област;
контузия на шийната област. Деянието е извършено виновно, при форма на
вина - непредпазливост, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата,
които регламентират движението по пътищата и е следвало да съобразява
поведението си с тях. Противоправното поведение на Адвокатов е в пряка
причинна връзка с причинените на М. травматични увреждания : счупване на
лявата раменна кост; контузия на кръстната област; контузия на шийната
област, от които първата е причинило на М. трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за срок от порядъка на 45 дни, а
възстановителният период е продължил около 3-4 месеца. Контузията на
кръстната и шийната област са довели до временно разстройство на здравето,
9
неопасно за живота на пострадалата, като възстановителният период за тези
контузии е бил от порядъка на 15-20 дни. Безспорно се доказа, че след
изтичане на общият срок на лечение /посочен по-горе/ движенията и
функционалността на засегнатия крайник /горен ляв/ на М. са възстановени
напълно в рамките на нормалните срокове за такива случаи, т.е. пострадалата
се е възстановила напълно.
В този смисъл, съобразявайки и че съпричиняването на вредите е
сложен фактически състав/юридически факт, който включва следните
елементи: деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да
обосновава неговата гражданска отговорност ; наличие на пряка причинна
връзка между вредите и поведението на пострадалия; неделимост на вредата;
поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия
стопанин, съдът намира възражението във въззивната жалба за
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗЗД деликтната отговорност
обхваща всички вреди - имуществени и неимуществени, които са настъпили в
правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от
виновното и противоправно поведение на делинквента. Когато вредите се
намират в причинно- следствена връзка и с поведението на самия увреден, по
аргумент на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице възможност за намаляване на дължимото
обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които
пострадалият е допринесъл за увреждането. Причинно-следствената връзка е
обективен факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към
настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД
и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Съгласно закона, следователно, принос на пострадалия е налице винаги,
когато с поведението си е създал предпоставки за осъществяването на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая е налице водач на
МПС, който в нарушение на правилата за движение по пътищата –
несъобразена с пътните условия скорост, е причинил удар по друго движещо
се ППС, на което ППС се е намирало М.. Пътното превозно средство, на
което се е возила М., е било без необходимата сигнализиция при нощни
условия, поради което ако М. е отказала да се качи на това ППС през тъмната
част на деня, тъй като е без сигнализация и създава риск от ПТП, то не биха
настъпили вредите за М.. Налице е нарушение от водача на МПС на общото
правило да се движи скорост, съобразена с пътните условия, както и е налице
нарушение на общото правило, да не се вози лице в ППС без сигнализация
през тъмната част на деня. Съдът намира, че е налице паритет на
отговорността на нарушителя и на пострадалия към процесния вредоносен
10
резултат. Предвид на това съдът приема, че в случая се установи по
категоричен начин поведение на пострадалата, с което същата е улеснила
механизма на увреждането, като е създала предпоставки за възникване на
вредите - предмет на разглежданата претенция, като приносът е в размер на
50 % - ако пострадалия не се бе качил на това ППС, което е без сигнализация,
не би настъпила вреда на пострадалия, като при определяне размера на
съпричиняването, съдът отчита и обстоятелството, че пострадалия е била
пътник, а не водач на процесната каруца, тъй като отговорността на водачите
на МПС за осигуряване на безопасност на движението е значително по-
голяма, включително чрез вмененото им задължение за избиране на такава
скорост за движение, че да може да спрат превозното средство пред всяко
предвидимо препятствие.
Относно възражението във въззивната жалба за размера на вредата,
съдът намира за неоснователно. Вида и характера на претърпените вреди -
болки и страдания, тяхната продължителност и въздействие върху начина на
живот на пострадалата, предвид и пълното възстановяване на М. след общия
възстановителен период /3-4 месеца/ след настъпване на процесното ПТП,
обуславя довод, че справедливото обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди възлиза на 10 000 лева. Именно тази сума съдът счита
за достатъчна да репарира претърпените от М. болки и страдания, вследствие
на процесното ПТП. Съдът намира, че дължимото обезщетение за
причинените на пострадалия неимуществени вреди съгласно критерия за
справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД, се определя според
установените във всеки отделен случай релевантни за спора обстоятелства.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобразява, както вида и тежестта на отделните негативни изживявания на
пострадалата, така и обстоятелството, че не се доказва на М. да са били
причинени притеснения и неудобства по-големи от обичайните за подобни
случаи. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, настоящият състав
намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди 10
000 лева, като от този размер се приспадне съответния принос в
съпричиняването, като окончателния размер е 5000 лв., което се дължи със
законните лихви от 06.03.2017 г. до изплащането на сумата.
В този смисъл са неоснователни въведените възражения във въззивната
жалба.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми. Решението е и правилно.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се
възразява в жалбата. Същото следва да се потвърди по съображения,
основани на препращане към мотивите на районния съд. Оплакванията в
жалбата не намират опора в закона и на събраните доказателства.
Релевантните за казуса факти са изяснени от Районен съд П.. Опирайки
11
се на тях, първата инстанция е формирала правилен правен извод за
основателност на претенциите, с които е била сезирана.
В обобщение - не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен
акт, който трябва да бъде потвърден.
С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да
се присъдят разноски на въззиваемия в размер на 1440.00 лв. с ДДС,
представляващи възнаграждение за адвокат в настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8166/ 21.06.2021 г. по гр. д. № 1855/ 2019
г. по описа на Районен съд - П..
ОСЪЖДА П. Х. М., ЕГН ********** да заплати на З... „Б...“ А., ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр.С., район „Л.“ ул.“Д.В.“ № *,
представлявано от С. П. и К. К., сумата в размер на 1440.00 лв. (хиляда
четиристотин и четиридесет лева) с ДДС, представляваща разноски за адвокат
във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12