Решение по дело №248/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 721
Дата: 5 юни 2019 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20195300500248
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 721

 

                                 гр.Пловдив, 05. 06. 2019 г.

 

                                     В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година,  в състав :

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Анна Дъбова

 

като разгледа  възз.гр.д.№ 248/2019г.

Докладваното от съдия Радостина Стефанова

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството  е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.87 ал.3 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила  въззивна жалба  от М.П.П., ЕГН - **********,***, против Решение № 3823/13.11.2018г. на ПдРС – XXII гр.с. по гр.д.№ 5785/2018г., с което  на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развален Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № ********, нот. дело № 193/2014 г., на Нотариус Мина Стоилова, с район на действие ПдРС, рег. № 473 на НК, с който М. Т. П. и съпругът ѝ Д. П. П. прехвърлят на М.П.П. собствеността върху следния недвижим имот, намиращ се в режим на СИО между прехвърлителите: самостоятелен обект в сграда с ИД № 56784.530.2243.2.19 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АК, с административен адрес – гр. **********, който обект попада в сграда № 2, разположена в поземлен имот с ИД № 56784.530.2243, с предназначение –жилище, апартамент, брой нива – едно, с площ от 116.75 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 19, с площ от 7.49 кв. м., ведно със складово помещение с площ от 2.55 кв. м. и ведно с 1.682 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, до размера от 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху описания имот, съставляваща наследствената квота на В.Д.П. от наследството на починалия Д. П. П., ЕГН **********, по предявения иск срещу него от В.Д.П., ЕГН **********,***; а така също е осъден да му заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1 158,46 лв. за направени  разноски по делото; респ. е даден е 6-месечен срок на В.Д.П. от влизането в законна сила на съдебно решение да извърши отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания - Пловдив, съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗС. Моли да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло заведения иск.

Въззиваемата страна В.Д.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Д.,***, депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

ПдОС, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото, приема за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от В.Д.П. против М.П.П. е заведена искова молба, с която посочва, че с Нотариален акт № *******, нот. дело № 193/2014 г., на Нотариус Мина Стоилова, с район на действие ПдРС, рег. № 473 на НК, неговите родители М. Т. П. и съпругът ѝ Д. П. П. прехвърлят на М.П.П. собствеността върху следния недвижим имот, намиращ се в режим на СИО: самостоятелен обект в сграда с ИД № 56784.530.2243.2.19 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АК, и с административен адрес – гр. **********.

Изтъква, че едва на 24.04.2017г., когато починал неговият баща Д. П. П., разбрал за тази прехвърлителна сделка. Наследници по закон на същия били М. Т. П. /съпруга/, П. Д.П. /син/ и В.Д.П. /син/. Ищецът придобивал квота 1/6 ид. ч. от наследството на Д. П. П. Процесният имот бил придобит от Д. П. П. и М. Т. П. с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот построен от ЖСК върху държавна земя от 1997 г. Доколкото Д. П. П. и М. Т. П. били съпрузи, имотът бил СИО. В.Д.П. разбрал, че родителите му не получавали никаква издръжка и грижи от М.П.П.. Д. П. П. не бил получавал изпълнение на поетите задължения по договора от сключването му на 08.08.2014 г. до смъртта му. Прави искане,  като наследник на Д. П. П., за разваляне на договора за издръжка и гледане до размера на 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху имота. 

Към исковата молба прилага Нотариален акт № *********, нот. дело № 193/2014 г., на Нотариус Мина Стоилова, с район на действие ПдРС, рег. № 473 на НК.

Ответникът М.П.П. депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло заведения иск. Поддържа, че  договорът за прехвърляне срещу издръжка и гледане е привиден. Излага, че процесният недвижим имот никога не е бил собственост на Д. П. П. и М. Т.П., а на бащата на ответника, който навремето участвал в ЖСК. С процесния договор прехвърлителите изпълнили волята на бащата на ответника, да прехвърлят безвъзмездно на сина му имота. При евентуалност се изтъква, че ответникът е полагал грижи за своя дядо, като е изпълнявал задължението си, чрез своя баща П. П.. Доколкото наследодателят не е имал претенции към приобретателя, то наследникът не бил придобил правото да иска разваляне на процесния договор. Такова право наследникът би имал, само ако наследодателят приживе е бил недоволен от грижите полагани за него и сам е имал намерение да иска разваляне на договора.

Към Писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът прилага Служебна бележка, от която е видно, че П. П. е включен в ЖСК „Девети май“ и е избрал апартамент във вход Б, ет.5, площ 119,60 кв.м.; 3 бр. Уведомителни писма, от които е видно, че П. П. е бил уведомяван за дължимостта на вноските; 15 бр. вносни бележки, от които е видно, че П. П. е заплащал дължимите вноски за апартамента; 3 бр. квитанции, от които е видно, че П. П. е заплащал допълнителните разходи за допълнителни СМР по обекта.

В хода на производството във връзка с писмените доказателства, приложени към Писмения отговор по чл.131 от ГПК, от  ищеца са представени и приети по делото Нотариален акт  акт № 80/30.05.1997г., том 29, нот.д.№ 6968/1997г., с който М. Т. П. въз основа на нейна молба, ведно с приложени писмени доказателства, както и молба на ЖСК „Девети май“, е призната за собственик на ап. *******, със застроена площ от 116,75 кв.м., копие от искова молба на М. П. против М.П. за предявен иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД  по отношение на същия имот,  Приходни квитанции за платени данъци и такси на имота в ДС – Пловдив, Епикриза на М. П., Епикриза на Д. П., Протокол от 14.04.1997г. от строителя – изпълнител ЕТ „***** -94“ и Протокол № 48/08.04.1996г. за приемане на нови членове в ЖСК „Девети май“  и вносна бележка от 03.08.199г. на стойност 74 680 лв.

 По делото са разпитани като свидетели А. П. /съпруга на В.П./ и П. П. /баща на М.П. и син на наследодателя Д. П./.

Районният съд, за да уважи предявения иск, излага основни съображения първо относно възражението, с което се  оспорва собствеността на М. Т. П. и съпругът ѝ Д. П. П. върху процесния недвижим имот. Аргументира, че възражението на ответника по същество е такова за персонална симулация, а именно– че сделката от 1997 г. прикрива сделка, с която за собственик на процесния имот бива признат бащата на ответника, а именно – П. Д.П.. Изтъква, че персоналната симулация няма изрична уредба и  обикновено тя се разглежда като частен случай на привидната сделка. Посочва, че привидните и прикритите сделки нормативно са уредени в чл. 17 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. При абсолютната и относителната симулация е налице липса на волеизявление, на съгласие, относно привидната сделка, докато при подставеното лице симулацията касае субектите на правоотношението. При случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка на упълномощаването /мандат на симулация между скритата и привидната страна/, но не и на сделката с третото лице, от която възникват целените правни последици. Затова привидността се отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него. В случая се твърди да е налице двустранна персонална симулация. При персоналната симулация се извършват две привидни сделки и една прикрита, която е действителна, ако не страда от пороци, а нормата на  чл. 165, ал. 2 ГПК се отнася до всички видове привидни сделки, вкл. и до персоналната симулация. В конкретния случай по делото, не се твърди наличието, а и не се представя от ответника „контра - летр“, и затова, за да бъде доказана симулацията, чрез свидетелски показания, следва да е налице т. нар. „начало на писмено доказателство“, тоест писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението ѝ за привидност (чл. 165, ал. 2 ГПК). От особеността на конструкцията на двустранната персонална симулация, следва, че е необходимо „начало на писмено доказателство“ за доказване на всяка една от двете привидни сделки - привидна симулативна сделка между явната и привидната страна и мандат за симулация /между скритата и привидната страна/. Касае се до две отделни правоотношения, за доказването на симулативността на всяко, от които, чрез свидетелски показания, следва да е спазен чл. 165, ал. 2 ГПК. Недоказването на което и да е от двете твърдяни привидни сделки, води до невъзможност за доказване на прикритата сделка и до невъзможността нейните последици и съдържание да бъдат приложени в отношенията между страните.

По отношение на  недвижимия имот придобит от ЖСК. Районният съд налага извод, че от представените от ответника писмени доказателства – уведомителни писма, вносни бележки и квитанция, служебна бележка нямат характер на начало на писмени документи, които да правят допустимо събирането на гласни доказателствени средства за установяване привидността на сделката за придобития от ЖСК имот. Това е така, тъй като, за да съставлява т. нар. „начало на писмено доказателство“, документът следва да изхожда от насрещната страна и да прави вероятно наличието на симулация. Представената служебна бележка /л. 55 от делото/ е без поставена  дата на издаване, същата не удостоверява наличието на членствени права между ЖСК „Девети май“ и П. Д.П.. Освен това посоченият апартамент в бележката се различава, както по разположение /етаж/, така и по квадратура от придобития от М. Т. П. Досежно квитанциите и вносни бележки /л. 45-51/, то същите удостоверяват внасянето на парични суми, но не съдържат изявление на ЖСК „Девети май“, което да прави вероятно основателно твърдението за привидност на ответника. Приложените уведомителни писма до ответника, касаят покана за плащане на определени парични суми към ЖСК, но не става ясно за какво са дължими тези суми, както и, ако са за придобиване право на собственост върху жилище, за кое конкретно жилище са внасяни. По делото не се установява и обстоятелството  П- Д.П. да е бил член на ЖСК към 30.05.1997 г., същевременно не се оспорва, а и се установява, че М. Т. П. е член-кооператор на ЖСК от 08.04.1996 г. /л. 91/. Не се оспорва, че управителния съвет на ЖСК е свикал ОС, на което е направил разпределение на жилищата. Липсата на каквито и да е доказателства, изходящи от ЖСК „Девети май“, че към 1997 г. Пейчо Д.П. е бил член-кооператор и за него е бил отреден апартамент № 46, шести етаж „Б“, жилищен блок 1595, със застроена площ от 116.75 кв. м., водят до недопустимост на разпит на свидетели за разкриване на симулацията, предвид чл. 165, ал. 2 ГПК. По отношение на мандата за симулация - дори да се приеме, че за привидната симулативна сделка е налице „начало на писмено доказателство“, то не се твърди и не се представят никакви документи, които да правят вероятно наличието на симулация в мандатното правоотношение /което се твърди да съществува между М. Т. П. – привидна страна и П. Д.П. – скрита страна/. Недоказването на привидния мандат, е достатъчно и има за последица невъзможност за разкриване на персоналната симулация в цялост. За пълно и главно доказване съществуването на прикритата сделка, следва разкриването на привидността и на двете привидни сделки. Достатъчно е недоказването на една от две за неоснователност на възражението на ответника. По отношение на предоставянето на престацията за гледане и издръжка - приобретателят по процесния договор не е доказал при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задължението за предоставяне на издръжка и гледане на прехвърлителя Д. П. П. След като в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите да се справя сам. При всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор. Кредитирани са показанията на свидетелката А. П., която е заявила, че за Д. П.никой не е полагал грижи и никой не му е помагал. От друга страна, по делото не е спорно между страните, а и от показанията на свидетеля П. П. се е установило, че ответникът М.П. е заминал за чужбина около 2007 г. и оттогава той живее и работи там, като се прибира в България по три пъти годишно. Епизодичните виждания и подаръци, които ответникът е предоставял на прехвърлителя на имота, не могат да доведат до извод, че той е предоставял нужните грижи и е задоволявал ежедневните му потребности от храна, отопление и медицинско обслужване. Неотносим е фактът  дали П. Д.П. е полагал грижи и издръжка спрямо родителите си и в какъв обем, тъй като  сключването на алеаторен договор от родителя не освобождава децата му от изпълнението на моралното задължение да се грижи за възрастните си родители, което е въздигнато и правно с нормата на чл. 124, ал. 4  от СК и  това задължение произтича от закона, а не от наличието на облигационно връзка. Също така свидетелят П. П. не твърди в показанията си, че синът му М.П., му е възлагал от негово име да се грижи за Д. П. П.

С подадената въззивна жалба от М.П.П. се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и затова счита същото за неправилно.

Въззиваемата страна В.Д.П. счита, че  жалбата е неоснователна. Поддържа доводите от първата инстанция.

ПдОС – V гр.с., на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

По отношение на първото основно възражение, че Районният съд не е приел представените документи като „начало на писмено доказателство“, въззивната инстанция намира, че същото е неоснователно, тъй като същите не изхождат от насрещната страна и от прегледа им като съдържание не се налага извод да удостоверяват по несъмнен начин отношенията между страните, които да навеждат до персонална симулация. Отделно, както е констатирал и първоинстанционният съд има разлика в описанието на имота. Същественото за случая  е да има поне един писмен документ, който да може да служи за „начало на писмено доказателство“, а не  множество документи, в които може да се извлекат само отделни елементи по твърденията. Досежно възражението на жалбоподателя, затова, че Районният съд не е обсъдил довода, че когато приживе покойният наследодател е бил доволен от предоставения му обем грижи договорът не може да бъде развален. Същото следва да се остави без уважение, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се достигне до извод за постоянно ежедневно и точно изпълнение на задълженията по договора, а отделно бащата на длъжника не посочва с показанията си  нито да му е било изрично възлагано да изпълнява от името на сина си престацията, нито твърди кредиторът да е бил съгласен да ги приеме от него вместо личното полагане на грижи и даване на издръжка от длъжника.    

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателят М.П. ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна В.П. сумата в размер на 400 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

По мотивите, ПдОС – V възз.гр.с.

 

             Р  Е  Ш  И:

 

Потвърждава Решение № 3823/13.11.2018г. на ПдРС – XXII гр.с. по гр.д.№ 5785/2018г.

Осъжда М.П.П., ЕГН  - **********,***, да заплати на В.Д.П., ЕГН - **********,***, сумата 400 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 248/2019г. по описа на ПдОС – V гр.с..

 

      

        Решението  може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

 

                                      Председател:

 

                                             Членове: