Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 1794 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от Р.Л.Ч. и В.И.Ч. против „ЗД “Б.и.“ АД искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищците твърдят, че на 26.08.2016 г. в с.Стефаново,
общ. Радомир, настъпило ПТП по вина на
водача на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********– А.С.С., чиято отговорност
била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта
на дъщерята на ищците – Е.Р.Ч.. Ищците претърпЕ. неимуществени вреди, изразили
се в болка и страдание от нейната смърт,
поради което претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200
000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2017 г. до
окончателното изплащане./изменение на иска в съдебно заседание от 11.12.2019 г./ Ответникът оспорва исковете, като
прави следните възражения: оспорва механизма
на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, че
поведението на сочения от ищците дЕ.квент е било противоправно и виновно;
поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която пътувала
без поставен обезопасителен колан и съзнавала факта,че водачът на автомобила е
употребил алкохол, но въпреки това поела риска да пътува в управлявания от него
автомобил; оспорва размера на исковете.
Третото лице – помагач Н.С.С., представляван
от законен представител – неговата майка В.Н.А., не изразява становище по
предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Предявен
е обратен иск от „ЗД “Б.и.“АД против Н.С.С., представляван от законен
представител – неговата майка В.Н.А. с правно основание чл.274, ал.1, т.1,
предл. първо от КЗ/отм/. Ищецът
по обратния иск твърди, че водачът на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********–
А.С.С., управлявал процесния лек автомобил след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 1.49 промила. В
случай, че бъдат уважени предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от А.С.С.,
поч. на 26.08.2016г., моли съда да осъди неговия правоприемник Н.С.С.,
представляван от законния си представител – неговата майка В.Н.А., да му
заплати сумата от 26 000 лв. Претендира разноски. Ответникът по обратния иск не е подал
отговор. В хода на делото оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли. В
случай, че съдебният състав намери иска за основателен, моли да го уважи до
размера на 300 лв., тъй като приел наследството на А.С.С. по опис, а то се
състояло само от лек автомобил на стойност 300 лв. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъдат уважени тези искове ищците трябва да ангажират доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че отговорността
на водача на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********– А.С.С., е била
застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното
дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава
и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.
Според оповестената на официалния сайт на Гаранционния фонд информация,
застрахователният договор е сключен на 22.12.2015 г. и е със срок на действие
до 21.12.2016 г.
Видно от удостоверение за
наследници от 01.02.2017г. ищците са родитЕ. на Е.Р.Ч., починала на
26.08.2016г., б.ж. на с.Стефаново, област Перник.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният
механизъм на настъпване на катастрофата: На 26.08.2016г., около 01.35 часа, л.а
„Фолксваген пасат“ с рег. № ********се е движел в с. Стефаново по път в посока
от с. Стефаново към път III – 627. При преодоляване на десен завой с висока скорост, водачът е изгубил
контрол над моторното превозно средство и е излязъл извън платното за
движение отляво върху тревна площ, при
което с предната лява част се е ударил в в дърво, след което е продължил
движението си напред и с лявата си страна се е ударил в ограда, като в този момент
е изпаднало предното ляво колело на автомолбила. След това се е ударил в пейка,
здраво монтирана за земята, и в
следствие на този удар автомобилът се е завъртял в посока, обратна на
часовниковата стрелка, след което на около 30 м. се е установил върху пътното
платно. При огледа на местопроизшествието километражният уред е сочел 130
км/час. Водачът е могъл да преодолее десния завой, без занасяне, ако бе
управлявал МПС със скорост от около 70 км/час. Според вещото лице, процесното
ПТП е настъпило в следствие на движение с много висока скорост, която не е
позволила на водача да направи десния завой, поради което е напуснал пътното
платно в ляво. Лекият автомобил е бил фабрично оборудван с триточкови
инерционни колани за всички места на пътниците. Процесното МПС е било изцяло
разрушено в лявата си част, като е претърпяло многократни удари отляво с
последващо въртене. Вещото лице е посочило, че функцията на предпазния колан е
да фиксира тялото на шофьора и пътниците към облегалката и седалката на
автомобил, да ограничи движението им напред при рязко спиране и да предотврати
контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила. Обезопасителните колани
задържат тялото на шофьора и пътниците към облегалката при наличие на
отрицателно ускорение по направлението на движение при челни сблъсъци/удари/
При странични удари отляво, съобразно действащите инерционни сили наляво, при
удари с много висока скорост, по-висока от 60 км./час, в неподвижна преграда, предпазният
колан може да има обратно действие, като е възможен летален изход.
От показанията на
св.Вучкова – очевидец на произшествието, се установява, че същата е приятелка
на починалата Е.Ч.. В деня на катастрофата е била на гости в дома й, дошла и
друга тяхна приятелка – К.. Събрали се вечерта цялата компания от село
Стефаново. Седнали, говорили на площада, имало още много хола – момичета и момчета, стояли на групички, „разделени на
много компании“, останали до късно. След това А./водачът на процесния
автомобил/ трябвало да ги прибере. Качил ги в колата. До него седнала К., зад
него Е., а зад К. седнала свидетелката. Отишли до съседното село Долни Раковец,
поседяли там и тръгнали към къщи да се прибират. А.започнал да увЕ.чава скоростта на автомобила,
момичетата му направили забележка на няколко пъти, но той не им обърнал
внимание, те се притеснили, „постреснали“. Свидетелката видяла как се
приближават към дърво и това било последното нещо, което помнела. Преди
инцидента не била забелязала А.да употребява алкохол, опиати или други
вещества. Той бил на площада, заобиколен само от момчета на неговата възраст,
тъй като бил по-голям. Неговата група стояла по-настрани. Не забелязала
момчетата да са консумирали нещо. Поведението
на А.било „съвсем адекватно“, не завалял думи, ходел нормално, не се държал
странно. Свидетелката заявява, че не би се качила в автомобила, ако е знаела,
че А.е пил алкохол. Той и Е.не били гаджета. Всички били приятЕ., израснали
били заедно и имали обща компания. А.ги прибирал всяка вечер. Свидетелката го
познавала от години. Имали му доверие, никога не ги бил подвеждал В другото
село седнали в центъра, нищо не правили. Просто поседяли малко на въздух, поговорили
си и решили да се прибират, нищо не били консумирали там. В центъра на селото
всичко било затвороено, бил делничен ден, нищо не работело.
От заключението на
медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че при
пътно-транспортното произшествие дъщерята на ищците е получила съчетана травма,
включваща черепно - мозъчна травма и
лицева травма, гръдна травма, коремна травма, травма на крайниците и остра
кръвозагуба, в резултат на което е починала. Основна роля в генезата на нейната
смърт са изиграли тежката гръдна и коремна травма с остра кръвозагуба, поради
разкъсване на левия бял дроб и слезката, при което леталният изход е бил
неизбежен, дори при своевременна и висококвалифицирана медицинска
помощ./заключителна и констативна част на заключението/. По тялото на
пострадалата не са установени телесни повреди, които да са специфични за
поставен обезопасителен колан. Уврежданията, довЕ. до смъртния изход, са
следствие на удар от лявата страна на нейното тяло. При този удар са се
получили счупванията на ребра в лявата гръдна половина, които са пробили левия
бял дроб и са довЕ. до разкъсвания на черния дроб и слезката. Водачът на
автомобила е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта от 1.49 промила. Това състояние отговаря на субклинична към лека степен
на алкохолно опиване. Характеризира се със следните функционални разстройства:
емоционална неустойчивост /по-често весело настроение, повишено самочувствие, бъбривост,
намалена самокритичност/, отслабване на концентрацията и вниманието, на
съобразителността, забавени реакции, намалено внимание, промени в преценката.
Описаните функционални промени оказват влияние на върху способността за
шофиране. В зависимост от поведението, може и да няма видими признаци за
употреба на алкохол.
От показанията на св. Н.–
братовчед на ищцата, се установява, че родитЕ.те на пострадалата са страдали
дълбоко, когато са научили за нейната смърт. В деня на катастрофата по телефона
му се обадила ищцата, тя била много разстроена, плачела, питала го къде е
дъщеря й. Той се обадил на свой колега – полицай и научил, че тя е починала.
Обадил се на ищцата да й съобщи, че най – вероятно Е. е починала и тялото й е в
Съдебна медицина. Междувременно ищците вече били потеглили с кола към Съдебна
медицина – София. Свидетелят им казал, че тялото е в Съдебна медицина – Перник,
изчакал ги да се върнат и ги откарал със своята кола. Те били изключително
разстроени, объркани, не знаЕ. дали е истина това, което им се случва. След
като влезли в Съдебна медицина, ищцата видяла дрехите на дъщеря си в една стая,
познала ги, разплакала се и припаднала. Ищецът я закарал в Спешния център в
близост до сградата на Съдебна медицина. Свидетелят разпознал тялото на
починалата. Отишъл да говори с родитЕ.те й. Ищцата вече била излязла от Спешното
отделение, лекарите й били дали успокоително.
Независимо от медикамента, ищцата имала кризи - силно плачела, ставало й лошо и
припадала. Ищецът я подкрепял, държал се мъжки, но видимо и той бил много
разстроен. Свидетелят през цЕ.я ден останал с тях, докато се снабдят с
необходимите документи. Вечерта ги оставил в тях, те си отишли на село. Н.присъствал
със семейството си на погребението - цялото село било там, дошъл и класът на Е..
На погребението ищцата била непрекъснато до тялото на дъщеря си, ищецът също я
държал за ръката постоянно. След тази трагедия те се затворили в себе си. Ищцата
се отдала на работа и учене, за да не мисли за дъщеря си. Р. също само работел,
оставал до късно на работното си място. Когато свидетелят се виждал с тях, те
постоянно се връщали към спомените си за дъщеря си, всеки път се разстройвали силно. Е. била единственото им
дете. Те били сплотено семейство, винаги били заедно. Когато свидетелят срещал Е.
приживе, тя винаги била с майка си. Ищците не били преодолЕ. трагичната загуба.
Ищцата споделяла, че ще запише още да учи, защото сега завършвала висшето си
образование, за да бъде ангажирана с нещо и да не мисли за Е.. Ищците не били
споделяли да имат планове за друго дете. Стаята, в която живеела Е., била запазена в същия вид,
в който била преди катастрофата. Свидетелят не знае какви са били отношенията
между Е. и водачът на автомобила – А.. Известно му е само, че Е. и другите
пътници са били в селото и от там вероятно ги е качил да ги прибере в къщи.
При така събраните доказателства
съдът приема, че е доказан ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. От заключението на
автотехническата експертиза се установи, че единствената причина за настъпване
на катастрофата е противоправното и виновно поведение на водача, който е
управлявал МПС с несъобразена скорост от 130 км/ч., поради което не е могъл да
извърши завой надясно и е излязъл извън пътя върху затревена площ, където автомобилът
с предната лява част се е ударил първо в дърво, след това е продължил
движението си напред и с лявата си страна се е ударил в ограда, а след това и в
здраво монтирана за земята пейка, завъртял се е в посока, обратна на
часовниковата стрелка, и на около 30 м. се е установил върху пътното платно. От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установи, че
при катастрофата дъщерята на ищците е получила съчетана травма, включваща
черепно - мозъчна травма и лицева
травма, гръдна травма, коремна травма, травма на крайниците и остра
кръвозагуба, в резултат на което е починала.
Осъществен е ФС на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което предявените
искове са доказани по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищците към датата на смъртта на дъщеря им – 41 г.
за В.И.Ч. и 42 г. за Р.Л.Ч.; обстоятелството, че е прекъсната една от
най-силните връзки в живота на човека – тази на родителя с неговото дете, при
това във възраст, в която дъщерята на ищците е била на 16 години, предстояло е
завършване на училище и реализирането й в живота. Семейството е било сплотено,
обичали са се и са се подкрепяли, дъщеря
им е била единственото им дете. Ищците са страдали дълбоко след нейната
трагична загуба – майката е изпаднала в тежко емоционално състояние, плачела е
и е имала припадъци, бащата се е опитвал да я подкрепя, но също е страдал
дълбоко, в деня на погребението до последно държал ръката на дъщеря си. След
смъртта на детето им животът на ищците драматично се е променил – преди често са общували със своите близки, сега са се отдали
изцяло на работата си. Ищцата довършва висшето си образование, като възнамерява
да запише и друга специалност, за да е непрестанно заета и да се разсейва от мъката
си, мъжът й също непрестанно работи, остава до късно на работното си място. В
дома им стаята на дъщеря им е запазена във вида, в който е била преди
катастрофата. При срещи с познати двамата говорят за нея, като при тези
разговори силно се разстройват/св.Никифоров/.
При определяне на
обезщетението съдът отчете обстоятелството, че мъката на родитЕ.те от смъртта на детето им ще остане
до края на живота им, за тях загубата е
невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като
съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2016 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът опредЕ. обезщетение за
неимуществени вреди, по справедливост,
в размер на по 200 000 лв., колкото претендира всеки от ищците.
По възраженията за
съпричиняване на вредите: Ответникът поддържа в хода на делото
възражения за съпричиняване на вредите от пострадалата, която по време на
произшествието била без поставен обезопасителен колан и се съгласила да пътува
в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол преди катастрофата. Съдът намира
възраженията за съпричиняване на вредите за неоснователни, поради следните
съображения:
Изводът
за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от дЕ.кт по правилата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/. От заключението на
медицинската експертиза, което съдът приема, се установи, че по тялото на
пострадалата липсват травми, които са специфични при използване на обезопасителен
колан. Уврежданията, довЕ. до смъртния изход, са следствие на удар от лявата
страна на нейното тяло. При този удар са се получили счупванията на ребра в
лявата гръдна половина, които са пробили левия бял дроб и са довЕ. до
разкъсвания на черния дроб и слезката. Според заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, обезопасителните колани задържат тялото на
шофьора и пътниците към облегалката при наличие на отрицателно ускорение по
направлението на движение при челни
сблъсъци. При странични удари отляво в неподвижни прегради, съобразно действащите
инерционни сили наляво, при скорост, по-висока от 60 км./час, предпазният колан
не е ефективен, поради което по делото не бе доказано, че при поставен
обезопасителен колан не би настъпил летален изход за пострадалата. Неоснователно
е и второто възражение за съпричиняване на вредите. По делото е установено, че
водачът на автомобила е управлявал превозното средство с концентрация на
алкохол в кръвта от 1.49 промила. Това състояние
отговаря на субклинична към лека степен на алкохолно опиване и се характеризира със следните
функционални разстройства: емоционална неустойчивост /по-често весело
настроение, повишено самочувствие, бъбривост, намалена самокритичност/,
отслабване на концентрацията и вниманието, на съобразителността, забавени реакции,
намалено внимание, промени в преценката. Описаните функционални промени оказват
влияние върху способността за шофиране.Според вещото лице, в зависимост от поведението на употребЕ.я алкохол, може и да няма видими признаци. От показанията на св. Вучкова се установи,
че преди катастрофата пострадалата и водачът са били в центъра на селото, но не
са били заедно – пострадалата е била заобиколена само от момичета, а той е бил
сред свои познати – момчета, в страни от тяхната група, имало е и много други
млади хора. Св. Вучкова не е забелязала А.да се държи неадекватно и изобщо не е
видяла да е консумирал алкохол или някой от останалите момчета около него да е употребявал
алкокол. Така по делото не бе установено пострадалата да е знаела, че А.С. е
употребил алкохол, поради което възражението за съпричиняване не бе доказано. По предявения от "ЗД „Б.и.“ АД против малолетния
Н.С.С., представляван от законния си представител, своята майка В.Н.А., обратен
иск с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 , предл. първо от КЗ/отм/: Н.С.С. е наследник на водача на
лекия автомобил А.С.С., поч. на 26.08.2016г., б.ж. на гр.Радомир. След неговата
смърт родитЕ.те на А.С.С. – В.Н.А. и С.С.С. са се отказали от наследството на
сина си /удостоверение от 30.08.2016г. по чгр.д. № 767/2016г. на РС-Радомир-
л.133, 141/, поради което негов наследник е брат му Н.С.С., който с определение
от 24.07.2018г. е конституиран като трето лице – помагач на страната на
ответника „ЗД „Б.и.“АД /л.151/.
Тъй като съдът прие
за основателни първоначално предявените искове против застрахователя, дължи
произнасяне и по предявения евентуален обратен иск от "ЗД „Б.и.“ АД против третото лице - помагач Н.С.С., представляван от законния си представител, своята майка В.Н.А. Съгласно чл.274,
ал.1, т.1, предл. първо от КЗ, застрахователят има право да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. За да бъде уважен този иск
трябва да бъде доказан следният фактическия състав: 1/валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност"; 2/да е заплатено
застрахователно обезщетение на увредения; 3/водачът да е управлявал моторното
превозно средство под въздействието на алкохол. От назначената по делото медицинска експертиза, чието заключение
съдът приема, се установи, че водачът е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта от 1.49 промила. Тъй като съдът прие
за основателни исковете по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв., първият и вторият от
елементите от състава на чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ също са установени по делото. Видно
от удостоверение за родствени връзки от 10.01.2018 г. ответникът е малолетен./л.153/.
От удостоверение от 20.09.2018г., издадено по чгр.д. № 917/2018г. на РС – Радомир
се установява, че е приел наследството на брат си А.С.С. по опис, като
наследството се състои от лек автомол „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, на
стойност 300 лв./л.193/. Съгласно
чл.60, ал.2 от ЗН, наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря
само до размера на полученото наследство, поради което предявеният иск по
чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм/ следва да бъде уважен до размера на 300 лв., а в
останалата част, до пълния предявен размер от 26 000 лв., следва да бъде
отхвърлен. По
разноските по предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски за вещи лица в размер на 250 лв. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Й. *** с адрес за призоваване: гр.София,
бул.“********, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 11 060 лв. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер на 16 000 лв. По
разноските по обратния иск: При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът Н.С.С. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца "ЗД „Б.и.“ АД разноски за ДТ и
адвокатско възнаграждение. Заплатената от ищеца ДТ е 250 лв. Представен е
договор за правна помощ от 25 000 лв., в който не е посочено каква част от
възнаграждението е за защита по предявените искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ и
каква част по обратния иск. С оглед цената на иска, съдът прие, че минималният
размер на адвокатско възнаграждение е 1310 лв. без ДДС, което възлиза на 1572
лв. с ДДС. Така общият размер на разноските, направени от ищеца по обратния иск
е 2 092 лв./ 520 лв. + 1572 лв./. Тъй като предявеният иск е уважен частично,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, разноски по обратния иск в размер на 24,13 лв., съобразно уважената
част от иска.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 296,53 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Тъй
като ищецът по обратния иск „ЗД „Б.И.“ АД не е внесъл пълния размер на
дължимата ДТ от 1040 лв., а само част от нея в размер на 520 лв., на основание
чл.77 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати и останалата част от държавната
такса в размер на 520 лв. Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.И.Ч., ЕГН **********, от гр. Перник, кв. „********, ет.1, адрес за
призоваване: гр.София, бул.“********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата
от 200 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на нейната дъщеря Е.Р.Ч., настъпила на
26.08.2016 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
причинено по вина на водача А.С.С., при управление на л.а „Фолксваген Пасат“ с
рег. № ********, по време на действието на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2017
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Л.Ч., ЕГН **********, от гр. Перник, кв. „Изток“, ул.“********, ет.1,
адрес за призоваване: гр.София, бул.“********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 200 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания от смъртта на неговата дъщеря Е.Р.Ч., настъпила на 26.08.2016 г., в следствие на
пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача А.С.С., при
управление на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, по време на действието
на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 10.02.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********,
представляван от законен представител – неговата майка В.Н.А., ЕГН **********, адрес
***, да заплати на „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 274, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ/отм/, сумата от 300 лв. – стойност на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
А.С.С., поч. на
26.08.2016г., при пътно-транспортно произшествие на 26.08.2016 г., при
управление на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, след употреба
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от 10.02.2017г. до
изплащане на вземането, при условие, че „ЗД „Б.И.“ АД заплати на В.И.Ч., ЕГН **********, и на Р.Л.Ч., ЕГН **********, присъдените по предявените искове с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в
размер на по 200 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от
10.02.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“
АД да заплати на Р.Л.Ч. и В.И.Ч., на основание чл.78, ал.1
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“
АД да заплати на адвокат Г.Й. *** с адрес за
призоваване: гр.София, бул.“********,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 11 060
лв.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“
АД да заплати на държавата, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове
в размер на
16 000 лв.
ОСЪЖДА Н.С.С.,
представляван от законен представител – неговата майка В.Н.А., да заплати на „ЗД
„Б.И.“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски по
обратния иск в размер на 24,13 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД
„Б.И.“ АД да заплати на Н.С.С., представляван от законен
представител – неговата майка В.Н.А., на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски по обратния иск в размер на 296,53 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД “Б.и.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.77 от ГПК, по
сметка на СГС, ДТ върху обратния иск в размер
на още 520 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :