Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260119
гр.Пловдив, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и седми
октомври две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Розалия Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №846
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени
искове с правно основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът “РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Никола
Вапцаров“ №55, представлявано от Ц.К.П. и М.Т.П., чрез пълномощник юрк.Р.К.,
твърди, че е кредитодател по договор за студентски кредит от 25.09.2013 г.,
сключен с ответника в качеството му на кредитополучател. По договора е отпуснат
кредит в размер 59 627,11 лв. с краен срок за погасяване 20.05.2028 г.
Уговорена е възнаградителна лихва в размер 7 %. Уговорена е и наказателна лихва
при забава в размер основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта. Твърди се
също, че ответникът е в забава по отношение плащането на погасителни вноски за
периода от м.08 до м.11.2018 г. Според договора при неплащане на три
последователни месечни вноски банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Твърди се още, че ищецът е отправил до ответника уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита, което е връчено по реда на чл.46, ал.2 ГПК
на 01.12.2018 г. Не са постъпили плащания, поради което кредиторът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, против която ответникът е възразил в
срок. Ето защо, в петитумната част е формулирано искане за установяване на
следните вземания: главница в размер 53 676,61 лв., ведно със законна лихва от
датата на заявлението до окончателното плащане; възнаградителна лихва в размер
1 065,90 лв. за периода от 20.07.2018 г. до 02.12.2018 г.; наказателна лихва в
размер 433,90 лв. за периода от 20.08.2018 г. до 30.12.2018 г. При условията на
евентуалност са предявени осъдителни искове за същите суми, като по
евентуалните искове се поддържа, че предсрочната изискуемост е обявена с
исковата молба. Претендират се деловодни разноски, в т.ч. разноските за
заповедното производство.
Ответникът С.Й.С., ЕГН **********,***,
признава исковете по основание и размер.
По делото е
конституирано като трето лице-помагач на ищеца Министерство на образованието и
науката, което е гарант по процесния договор за кредит. От същото не е
постъпило становище по исковете.
Съдът намира следното:
Налице са процесуалните
предпоставки за постановяване на решение при признание на иск срещу ответника,
визирани в чл.237 ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност,
предявените искове, с оглед събраните по делото доказателства, не противоречат
на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може
да се разпорежда. Ищецът, чрез своя пълномощник, в открито съдебно заседание на
27.10.2020 г. е направил искане за постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК. За това съдът намира, че срещу ответника следва да се постанови решение по
посочения ред, с което да се уважат изцяло предявените установителни искове,
без същото да се мотивира по същество по аргумент от чл.237, ал.2 ГПК. При този
резултат не е необходимо произнасяне по евентуалните искове.
При този изход на спора
и с оглед заявеното искане, на ищеца следва да се присъдят разноски съгласно
чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 1 103,53
лв., като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв., общо
1 253,53 лв. В исковото производство ищецът е направил и претендира
разноски за държавна такса в размер 1 103,53 лв., като претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, който според Наредба за
заплащането на правната помощ е 100 лв. Общият размер на разноските на ищеца в
заповедното и исково производство е 2 457,06 лв., който следва да бъде
присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение С.Й.С., ЕГН **********,***, че същият дължи на “РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Никола Вапцаров” №55,
представлявано от Ц.К.П. и М.Т.П., сумата 53 676,61 лв. (петдесет и три хиляди шестстотин
седемдесет и шест лева и 61 лв.) – главница, в това число предсрочно изискуема,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК – 31.12.2018 г.,
до окончателното плащане; сумата 1065,90 лв. (хиляда шестдесет и пет лева и 90
ст.) – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2018 г. до 02.12.2018 г.;
както и сумата 433,90 лв. (четиристотин тридесет и три лева и 90 ст.) –
наказателна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 30.12.2018 г., които вземания
са дължими по договор за студентски кредит от 25.09.2013 г. и за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№20578 по описа за 2018
г. на РС Пловдив, І гр.с.
Решението е постановено
при участие на Министерство на образованието и науката като трето лице-помагач
на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН **********,***,
да заплати на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД, ЕИК *********, гр.София,
бул.”Никола Вапцаров” №55, представлявано от Ц.К.П. и М.Т.П., сумата 2 457,06 лв.
(две хиляди четиристотин петдесет и седем лева и 06 ст.) – деловодни разноски в
производството по ч.гр.д.№20578 по описа за 2018 г. на РС Пловдив, І гр.с., и
по т.д.№846/2019 г. по описа на ПОС, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: