№ 31315
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20251110107556 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление на „******“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. К. Д..
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията
на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България. От друга страна, с практиката Съда на
Европейския съюз е разяснено задължението за служебна преценка за
неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Ето
защо и такава преценка следва да бъде извършена от заповедния съд в случая.
Съгласно чл.26 от договора за потребителски кредит страните се споразумяват,
че в деня на сключване на договора или най-късно до три календарни дни след
подписването му, ******получателят следва да предостави на ******ра следното
обезпечение: Две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, като нетния размер на осигурителния му доход да е в
размер над 2 000 лева (две хиляди лева); да работи на безсрочен трудов договор; да не
е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „******“ ЕООД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има такива да е със статус редовен.
Солидарните длъжници подписват Договор за встъпване в дълг, който става
неразделна част от настоящия Договор. Договорът за встъпване в дълг трябва да бъде
подписан на хартиен носител в офис на ******ра или в офис на партньор на ******ра.
В случай, че в деня на сключване на Договора ******получателят не представи
обезпечението, той дължи неустойка в размер, посочен в Т.5 от Условията и
Параметрите на договора, а именно сумата 549,51 лева.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда
1
дължимостта на неустойка в полза на ******ра и съпоставянето на всяка с естеството
на сключения договор за заем, налага извод, че така наложената от ******ра
неустойка представлява скрито възнаграждение за него. Въведените изисквания за
вида обезпечение, което следва да се предостави и срока за представянето му-
тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това
задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които
посочената клауза въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не
само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага
с възможност да осигури две лица - поръчители, отговарящи на всички поставени
изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер
на сумата 1300 лева. С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно,
че са неизпълними от длъжника, то ******рът цели да се обогати, въвеждайки
основание за договорна отговорност на потребителя, който да дължи неустойка в
значителен размер с оглед размера на главницата по съответния договор, като още към
момента на сключване на договора съдът приема, че за ******ра е било ясно, че
задължението на потребителя няма да бъде изпълнено, съответно ще са налице
предпоставките за дължимост на тази сума
Следва да се акцентира на задължението на ******ра преди сключването на
договора за кредит да оцени ******способността на потребителя, като извърши
справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се
получава така, че с тези клаузи ******рът прехвърля риска от неизпълнение на
задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора, като с последното се освобождава от своето преддоговорно
задължение. Последното обаче води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона -
чл. 16 ЗПК.
Отделно е начислена такса за експресно разглеждане в размер на 235,51 лева.
По този начин е посочено, че размера на погасителната вноска възлиза на 286
лева, а общата стойност на плащанията 2288 лева при посочен в договора ГПР 48,36
%.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на ******ра и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение,
както и таксата за експресно разглеждане са разходи, свързани с предмета на договора
за потребителски кредит. Де факто те се явяват за потребителя разход, пряко свързан с
кредита – такса и допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с
погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва. Последното
несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване
на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното и при използване на достъпен калкулатор за
изчисляване на ГПР с включване на таксата и неустойката се установява, че същият
възлиза на 413.66%. Следва да се приеме, че след като неустойката и таксата не са
включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този
2
договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не
нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за неустойка бъде
включено, то несъмнено процентът на разходите ще надхвърли допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя извод за нищожност на
целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР (с
включена неустойка).
Както се посочи и по-напред, след като неустойката и таксата не са включени
като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не
съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че това вземане бъде включено, то
процентът на разходите ще надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява
нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е
посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният
процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от
него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на
всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от
21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор
за кредит, сключен с потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и се дължи само
чистата стойност на кредита.
Следователно дължимо остава само вземането за главница, което с оглед
данните за плащане на сумата от 311,19 лева (л.9 от делото), то следва да се присъди
единствено главница в размер на 988,81 лева. Върху същата не се дължи законна лихва
за забава – така изрично решение № 129/30.07.2024г. по т.д. № 630/2023г. по описа на
ВКС.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 18,31 лв. за д.т. и 307,54 лв. за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх. № 43119/07.02.2025 г., подадено от
„******“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. К. Д. в
частта, в която се иска присъждане на сумата над 988,81 лева до сумата от 1070,87
3
лева - главница, сумата 120,92 лева - възнаградителна лихва, сумата 158,62 лева -
компесаторна неустойка, както и искането за присъждане на законна лихва върху
вземането за главница от подаване на заявлението до плащането, а в частта за
разноските за сумата над 18,31 лева за държавна такса и за сумата над 307,54 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя чрез ЕПЕП, с оглед
изразеното съгласие за това.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4