Решение по дело №452/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 124 от 02.07.2024 г., постановено по НАХД № 267/2024 г. Районен съд – Ловеч, осми състав, е отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „РР Транс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 7, представлявано от Р. Р. Р., е наложена имуществена санкция от 2500 лв. на основание чл. 179, ал. 3б, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е постановено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 102 лв.

Със същото решение е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „РР Транс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 7, представлявано от Р. Р. Р., сумата от 550 лв. адвокатско възнаграждение.

Недоволна от така постановеното решение е останала Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, представлявана от Председателя на управителния съвет, чрез юрк. И., която е подала касационна жалба срещу решение № 124 от 02.07.2024 г., постановено по НАХД № 267/2024 г. Районен съд – Ловеч, осми състав.

В касационната жалба са изложени аргументи за неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, с искане да бъде отменено, а издаденият електронен фиш да бъде потвърден. Изложени са доводи, че районният съд е нарушил материалния закон, като според касатора, при тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП се налага извод, че действителната воля на законодателя е да бъде създаден процесуален ред за издаване на електронни фишове за нарушенията, свързани с незаплащане на пътни такси, включително и за издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б от ЗДвП. В касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, като е изпратено писмено становище, с което се поддържа касационната жалба, поддържа се искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Ответникът по касационната жалба „РР Транс“ ООД, ЕИК: *********, чрез адв. Д. от САК, е представил писмен отговор, в който излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на ЛРС. Ответникът претендира и разноски за адвокат за настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответникът не се представлява, като е постъпило писмено становище, чрез адв. Д. от САК, в което се поддържа писмения отговор и искането за разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 800 лв. с ДДС, като се представят и доказателства за сторените от ответника разноски за адвокат.

Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, като дава заключение, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, на „РР Транс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 7, представлявано от Р. Р. Р., е наложена имуществена санкция от 2500 лв. на основание чл. 179, ал. 3б, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е постановено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 102 лв.

Приетата от РС фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на обжалваното решение, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от касационния състав на съда.

Районният съд е изложил подробни мотиви за отмяна на ЕФ, които се споделят от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция следва да препрати към мотивите на РС.

В допълнение следва да се посочи, че обжалваното решение е съобразено и с практиката на СЕС, като и с практиката на съдилищата след решение от 21.11.2024 г. по дело № С-61/2023 г. на СЕС, поради което правилно е прието от РС, че е налице непропорционалност и несъразмерност на наложеното наказание с обжалвания пред РС електронен фиш и същият правило е отменен.

Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за отмяна на ЕФ, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Ето защо правилно районният съд е отменил електронния фиш, като е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, която следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 800 лв. с ДДС, като са представени и писмени доказателства за сторените от ответника разноски.

От страна на касатора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация.

Следва да се посочи, че от една страна, съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, а от друга страна, че процесуален представител на ответника адв. Д. от САК не се е явил в съдебно заседание, а са представени писмен отговор и писмено становище.

При това положение и като съобрази, че делото е протекло в едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуален представител на ответника, като са изготвени писмен отговор и писмено становище от процесуалния представител на ответника, като съобрази и фактическата, и правна сложност на делото, което е в съответствие с константната практика на съдилища след соченото решение на СЕС, касационната инстанция намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация, като намира, че възражението на касатора следва да бъде уважено и да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на ответника по касация сумата от 550 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, което е съобразено и с разпоредбите на Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 02.07.2024 г., постановено по НАХД № 267/2024 г. на Районен съд – Ловеч, осми състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „РР Транс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 7, представлявано от Р. Р. Р., сумата от 550 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.