Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 10.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на десети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8157
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Юробанк България” АД със седалище
и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път” № 260,
представлявано от изпълнителните директори Петя Димитрова и Димитър Шумаров, твърди, че по силата на договор за
прехвърляне на търговско предприятие “Юробанк
България” АД /с предишно наименование „Българска пощенска Банка” АД/ са
придобили на основание чл.15 и сл. от ТЗ собствеността върху цялото предприятие
на „Алфа банк” А.Е. Съгласно този договор, всички активи, задължения и
фактически отношения, свързани и попадащи в дейността на Търговското
предприятие на „Алфа банк” А.Е., както и всички права и задължения на
последното по сключените договори с клиенти се прехвърлили на ищцовото
дружество. Твърди и че на
15.03.2007г. е бил сключен между „Алфа Банка” А.Е. в качеството им на кредитор
и Васил Пенев Пенев в качеството му на кредитополучател и С.В.П. в качеството й
на поръчител, договор
за ипотечен кредит № 252-52, по силата на който кредитора предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 9 000.00 евро, като за обезпечение
вземането по договора била вписана и законна ипотека в Агенция по вписванията –
гр.Русе под № 105, том 1, дв.вх.регистър № 4579 от 10.04.2007г. Кредитът
следвало да бъде погасяван от кредитополучателя на месечни погасителни вноски,
като в чл.30.2.2 във вр.с чл.30.1.1 от договора било предвидено при
непогасяването, на който и да е вноска, че банката може да направи кредита
изцяло или предсрочно изискуем. Към дата 12.04.2018г. било налице трайно
забавяне в плащането на дължимите погасителни вноски от страна на
кредитополучателя, поради което и ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем
на 08.05.2018г. за което били уведомени кредитополучателя и поръчителя. Във
връзка с подновяването на ипотеката в полза на “Юробанк България” АД по
процесния договор за ипотечен кредит, ищецът заплатил нотариални такси за
подновяване на ипотека в размер на 218.79 лева с платежно нареждане от
15.03.2017г., които следва да му бъдат възстановени от кредитополучателя на
основание чл.9 от договора за кредит. Към дата 13.06.2018г. задълженията на
кредитополучателя и поръчителя по договор за ипотечен кредит №
252-52/15.03.2007г. възлизат както следва: 7 396.76 евро – главница;
929.80 евро – възнаградителна лихва за периода от 11.06.2015г. до 11.06.2018г.;
356.35 евро – лихва за забава върху главницата за периода от 11.06.2016г. до
11.06.2018г.; 27.41 евро – обезщетение за заплатени застрахователни премии за
периода 08.04.2016г. до 15.03.2017г. и 218.79 лева – нотариални такси. За
тези парични суми по процесния договор за ипотечен кредит, ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК срещу Васил Пенев Пенев в качеството му на
кредитополучател и С.В.П. в качеството й на поръчител, въз основа на което е
било образувано ч.гр.дело № 4208/2018г. по описа на РРС, но срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
ответницата подала възражение за недължимост на сумите. Поради това съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.П., че му
дължи в качеството й на поръчител по договор
за ипотечен кредит № 252-52/15.03.2007г.
сумите от: 7 396.76
евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от
13.06.2018г. до окончателното й изплащане; 929.80 евро – възнаградителна лихва
за периода от 11.06.2015г. до 11.06.2018г.; 356.35 евро – лихва за забава върху
главницата за периода от 11.06.2016г. до 11.06.2018г.; 27.41 евро – обезщетение
за заплатени застрахователни премии за периода 08.04.2016г. до 15.03.2017г. и
218.79 лева – нотариални такси,
по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 4208/2018г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски и юрисконсултско
възнаграждение, както и тези направени по заповедното производство за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответницата С.В.П. оспорва изцяло предявения иск. Прави
и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по договора за
ипотечен кредит за главница и лихвите за забава върху нея. Твърди и че в
6-месечния срок не е била уведомена, че кредитът е станал предсрочно изискуем.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не спори, че по силата на договор за прехвърляне на
търговско предприятие “Юробанк
България” АД /с предишно наименование „Българска пощенска Банка” АД/ са
придобили на основание чл.15 и сл. от ТЗ собствеността върху цялото предприятие
на „Алфа банк” А.Е., както и че съгласно този договор, всички активи,
задължения и фактически отношения, свързани и попадащи в дейността на
Търговското предприятие на „Алфа банк” А.Е., както и всички права и задължения
на последното по сключените договори с клиенти се прехвърлили на ищцовото
дружество.
На 15.03.2007г. е бил сключен между „Алфа Банка” А.Е. в
качеството им на кредитор и Васил Пенев Пенев в качеството му на
кредитополучател и С.В.П. в качеството й на поръчител, договор за ипотечен кредит №
252-52, по силата на който кредитора предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 9 000.00 евро, като за обезпечение вземането по договора била
вписана и законна ипотека в Агенция по вписванията – гр.Русе под № 105, том 1,
дв.вх.регистър № 4579 от 10.04.2007г., като кредитът е следвало да бъде
погасяван от кредитополучателя на месечни погасителни вноски с краен срок за
погасяване на 13.04.2026г. В чл.30.2.2 във вр.с чл.30.1.1 от договора било
предвидено при непогасяването, на която и да е вноска, банката може да направи
кредита изцяло предсрочно изискуем. Във връзка с подновяването на ипотеката в
полза на “Юробанк България” АД по процесния договор за ипотечен кредит, ищецът
заплатил нотариални такси за подновяване на ипотека в размер на 218.79 лева с
платежно нареждане от 15.03.2017г., които следвало да му бъдат заплатени от
кредитополучателя на основание чл.9 от договора за кредит. Към дата
12.04.2018г. било налице трайно забавяне в плащането на дължимите погасителни
вноски от страна на кредитополучателя, тъй като не заплатил 51 броя погасителни
месечни вноски в общ размер на 4 037.26 евро, считано от 11.02.2014г.
Поради това и на основание чл.30.2.2 във вр.с чл.30.1.1 ищецът обявил кредита
за предсрочно изискуем, считано от 08.05.2018г. за което били уведомени
кредитополучателя и поръчителя /на тази дата двамата са получили уведомленията
за предсрочна изискуемост.
Към дата 13.06.2018г. задълженията на
кредитополучателя и поръчителя по договор за ипотечен кредит №
252-52/15.03.2007г., съгласно представеното извлечение от счетовостводните
книги на Банката, възлизат както следва: 7 396.76 евро – главница; 929.80
евро – възнаградителна лихва за периода от 11.06.2015г. до 11.06.2018г.; 356.35
евро – лихва за забава върху главницата за периода от 11.06.2016г. до
11.06.2018г.; 27.41 евро – обезщетение за заплатени застрахователни премии за
периода 08.04.2016г. до 15.03.2017г. и 218.79 лева – нотариални такси. За тези
парични ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – на
13.06.2018г., срещу Васил Пенев Пенев в качеството му на кредитополучател и С.В.П.
в качеството й на поръчител, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №
4208/2018г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, ответницата подала
възражение за недължимост на сумите и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
От писмените доказателства по делото се доказва, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по силата на сключен на 15.03.2007г. между „Алфа
Банка” А.Е. в качеството им на кредитор и Васил Пенев Пенев в качеството му на
кредитополучател и С.В.П. в качеството й на поръчител, договор за ипотечен кредит №
252-52, по силата на който кредитора предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 9 000.00 евро, като за обезпечение вземането по договора била
вписана и законна ипотека в Агенция по вписванията – гр.Русе под № 105, том 1,
дв.вх.регистър № 4579 от 10.04.2007г., като кредитът е следвало да бъде
погасяван от кредитополучателя на месечни погасителни вноски с краен срок за
погасяване на 13.04.2026г. В чл.30.2.2 във вр.с чл.30.1.1 от договора било
предвидено при непогасяването, на която и да е вноска, банката може да направи
кредита изцяло предсрочно изискуем. Във връзка с подновяването на ипотеката в
полза на “Юробанк България” АД по процесния договор за ипотечен кредит, ищецът
заплатил нотариални такси за подновяване на ипотека в размер на 218.79 лева с
платежно нареждане от 15.03.2017г., които следвало да му бъдат заплатени от
кредитополучателя на основание чл.9 от договора за кредит. Към дата
12.04.2018г. било налице трайно забавяне в плащането на дължимите погасителни
вноски от страна на кредитополучателя, тъй като не заплатил 51 броя погасителни
месечни вноски в общ размер на 4 037.26 евро, считано от 11.02.2014г.
Поради това и на основание чл.30.2.2 във вр.с чл.30.1.1 ищецът обявил кредита
за предсрочно изискуем, считано от 08.05.2018г. за което били уведомени
кредитополучателя и поръчителя /на тази дата двамата са получили уведомленията
за предсрочна изискуемост/. Към дата 13.06.2018г. задълженията на
кредитополучателя и поръчителя по договор за ипотечен кредит № 252-52/15.03.2007г.,
съгласно представеното извлечение от счетовостводните книги на Банката,
възлизат както следва: 7 396.76 евро – главница; 929.80 евро –
възнаградителна лихва за периода от 11.06.2015г. до 11.06.2018г.; 356.35 евро –
лихва за забава върху главницата за периода от 11.06.2016г. до 11.06.2018г.;
27.41 евро – обезщетение за заплатени застрахователни премии за периода
08.04.2016г. до 15.03.2017г. и 218.79 лева – нотариални такси. По делото не са
представени доказателства от страна на ответницата, че кредитополучателя Васил Пенев Пенев
или тя в качеството си на поръчител
са заплатили тези парични суми по договора. Съдът намира за неоснователно
възражението, че вземанията по процесния договор за ипотечен кредит № 252-52/15.03.2007г. са погасени по давност.
На първо място въпреки, че задълженията по договора се погасяват на месечни
погасителни вноски с определен размер и падеж, това не прави вземанията по
договора переодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД и за тях не е
приложима кратката 3-годишна давност. Договора за ипотечен кредит по правната
си характеристика има елементита на договор за заем и за вземанията по него е
приложима общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД – 5 години.
Претендираните парични суми за главница са по погасителните вноски, считано от
11.02.2014г. и след това, като за първата непогасена вноска 5-годишната давност
изтича едва на 11.02.2019г., а заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК е
подадено преди това – по пощата на 11.06.2018г., а заповедното производство е
образувано на 14.06.2018г. Т.е. няма погасена по давност част от вземането за
главница по тези погасителни вноски. Не е погасено по давност и вземането за
договорна лихва и лихви
за забава върху главницата. За лихвите е приложима кратката 3-годишна давност
по чл.111, б.”в” от ЗЗД, но същите се претендират за периода от 11.06.2015г. до
11.06.2018г. да договорната и за периода от 11.06.2016г. до 11.06.2018г. за
лихвите за забава. Както бе посочено по-горе заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК е
подадено по пощата на 11.06.2018г. в 3-годишния срок и това е прекъснало
давността, т.е същите отново не са погасени по давност. Неоснователно е и
възражението на ответницата, че в
6-месечния срок не е била уведомена, че кредитът е станал предсрочно изискуем,
поради което и на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД тя е загубила качеството си на
поръчител по договора за ипотечен кредит и не е задължена за вземанията по
него. Съгласно тази законова разпоредба, поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предавил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Предсрочната
изискуемост на задълженията по договора е настъпила едва на 08.05.2018г. за което били
уведомени кредитополучателя и поръчителя, като на тази дата двамата са получили
уведомленията за предсрочна изискуемост и от този момент е започнал да тече
6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, а искът срещу главния длъжник по
договора за ипотечен кредит е подаден на 11.06.2018г. по пощата, с подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 от ГПК. Неоснователно е и възражението, че в договора била договорена
автоматична предсрочна изискуемост на задълженията с непогасяването на една
вноска, което е станало на 11.02.2014г. Такава автоматична предсрочна
изискуемост не е била договаряна, тъй като видно от чл.30.2.2 във вр.с чл.30.1.1 от договора за
ипотечен кредит е уговорено при непогасяването, на която и да е вноска, само
възможност на банката да направи кредита изцяло предсрочно изискуем по нейна
инициатива. От това си право ищцовата банка се е възползвала една на
08.05.2018г., по изложените по-горе съображения.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
предявения иск е доказан както по своето правно основание, така и по размер и
следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответницата
че дължи на ищцовата банка в качеството си на поръчител по договор за ипотечен кредит №
252-52/15.03.2007г.
сумите от: 7 396.76
евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от
13.06.2018г. до окончателното й изплащане; 929.80 евро – възнаградителна лихва
за периода от 11.06.2015г. до 11.06.2018г.; 356.35 евро – лихва за забава върху
главницата за периода от 11.06.2016г. до 11.06.2018г.; 27.41 евро – обезщетение
за заплатени застрахователни премии за периода 08.04.2016г. до 15.03.2017г. и
218.79 лева – нотариални такси,
по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 4208/2018г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч.гр.дело № 4208/2018г. по описа на РРС, разноски в
размер на 345.09 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и
913.64 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
и предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 456.32
лева – заплатена държавна такса за производството по делото.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
С.В.П. ***, с ЕГН: **********,
че дължи в качеството си
на поръчител по договор
за ипотечен кредит № 252-52/15.03.2007г., на “Юробанк България” АД със седалище
и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път” № 260,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Петя Димитрова и
Димитър Шумаров, сумите
от 7 396.76 евро
/седем хиляди триста деветдесет и шест евро и седемдесет и шест евроцента/ –
главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.06.2018г. до
окончателното й изплащане; 929.80 евро /деветстотин двадесет и девет евро и
осемдесет евроцента/ – възнаградителна лихва за периода от 11.06.2015г. до
11.06.2018г.; 356.35 евро /триста петдесет и шест евро и тридесет и пет
евроцента/ – лихва за забава върху главницата за периода от 11.06.2016г. до
11.06.2018г.; 27.41 евро /двадесет и седем евро и четиридесет и един евроцента/
– обезщетение за заплатени застрахователни премии за периода 08.04.2016г. до
15.03.2017г. и 218.79 лева /двеста и осемнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/
– нотариални такси, по
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 4208/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.В.П. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Юробанк
България” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”,
ул.”Околовръстен път” № 260, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Петя Димитрова и Димитър Шумаров, сумата от 1 258.73 лева /хиляда двеста петдесет и осем
лева и седемдесет и три стотинки// -
направени по заповедното
производство – ч.гр.дело № 4208/2018г. по описа на РРС, разноски за заплатени
държавна такса за производството по делото и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.В.П. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Юробанк
България” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”,
ул.”Околовръстен път” № 260, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Петя Димитрова и Димитър Шумаров, сумата от 456.32 лева /четиристотин петдесет и
шест лева и тридесет и две стотинки/ - направени по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: