№ 233
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
в присъствието на прокурора Асен Христов
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600470 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор от Софийска окръжна
прокуратура (СОП) и по жалби (основни и допълнителни) от защитниците на
подсъдимите К. Г. М. и З. Г. М. срещу присъда от 22.01.2021 г. по н.о.х.д. № 751/2019г.
на СОС, 4 състав.
С цитираната присъда подсъдимите К. Г. М. и З. Г. М. са признати за виновни в
това, че на 16.11.2018 г., в района на гара „Вакарел”, община Ихтиман, Софийска
област, във вагон № 2 на международен влак № 494, пътуващ по направление
гр.Свиленград - гр.София, в съучастие помежду си - първият като извършител, а
втората като помагач, умишлено умъртвили А. Г. Ц., като деянието е извършено по
хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 11, пр. 1, във вр.с
чл.115, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а за подсъдимата М. във връзка с чл. 20,
ал. 4, вр. с ал. 1 от НК, са осъдени, както следва: подс. К.М. на шестнадесет години
лишаване от свобода, а подс. З. Г. М. на девет години лишаване от свобода, търпими
при първоначален строг режим.
С присъдата е приспаднато времето, през което подсъдимите са били с мярка за
неотклонение задържане под стража и домашен арест (за подс. З. М.), като са им
възложени разноските по делото.
В протеста на прокурора от СОП се твърди, че присъдата е незаконосъобразна,
тъй като определеното на двамата подсъдими наказание, поради неоснователното му
1
снижение, е явно несправедливо. Мотивирайки се, прокурорът оценява като
декларативно изразеното от подсъдимите съжаление, което свързва единствено с
процесуалното им положение по делото. Посочва, че подсъдимият М. е дал неверни
обяснения, включително и такива, които имат за цел да оневинят изцяло неговата
съучастничка. Анализирайки обясненията и на подсъдимата М., прокурорът отбелязва,
че те не съдържат информация за същинската част на фаталния инцидент, а за
поведението на двамата съучастници след деянието, т.е. не могат да бъдат оценени
като самопризнание, което да ползва дееца при индивидуализация на наказанието.
Прокурорът смята, че затрудненото социално, а за подсъдимия М. и здравословно
състояние, на привлечените към отговорност лица не може да се тълкува в тяхна полза,
още повече, че тези обстоятелства не са били възпиращ фактор при осъществяване на
деянието. В протеста си прокурорът посочва и обстоятелствата, които по негов почин
са с отегчаващ характер. По отношение на подсъдимия К.М. като такива изтъква
нанасянето на фаталния удар със значителен интензитет, неочакваността на
нападението за самия пострадал, демонстративното използване на сила, за да се "даде
урок" на жертвата, а за подсъдимата З.М., освен последните две обстоятелства, и
ниския праг на дразнимост към околните и слабите морално - волеви задръжки. С
протеста е поискано присъдата да бъде изменена и наказанието на подсъдимия М. да
бъде увеличено от 16 на 20 години лишаване от свобода, а това на подсъдимата М. от 9
на 18 години лишаване от свобода.
В жалбата на а.Г. - защитник на подс. К.М., се твърди, че съдът не е оценил това,
че деянието е извършено в условията на крайна необходимост, вследствие на силна
уплаха и спрямо лице, което физически е превъзхождало прекия извършител и неговия
съучастник. Оспорва се и умисълът за извършване на убийство, като се акцентира
върху нанесения единствен удар с нож и върху забавената намеса на лекарския екип,
който е дошъл на място около 30 минути след инцидента. Поискано е присъдата да
бъде изменена и наказанието по отношение на този подсъдим да бъде намалено, без да
са посочени конкретни граници на снижението.
В жалбата на а.А. - защитник на подс. З.М., се изтъкват аргументи за
незаконосъобразност на присъдата, съответни на изложените в жалбата на другия
защитник. Акцент е поставен на страха на подсъдимата и на притеснението за нейното
и на брат й здраве, породени от действията на самия пострадал. Твърди се, че
подсъдимата не е действала при условията на общ умисъл, тъй като не е знаела, че
съподсъдимият в процеса неин брат ще използва ножа по предназначение и чрез него
ще лиши от живот пострадалия. Отправеното към въззивния съд искане е за
намаляване на наказанието, определено от първия съд.
В протеста и в двете жалби не са направени доказателствени искания.
По служебна преценка на съда разглеждането на делото в тази инстанция е
наложило провеждането на допълнителен разпит на свидетелката М.Ц., който е
следвало да изясни твърденията на нейния приятел и свидетел по делото Д. П., че е
била обект на заплахи от роднините на подсъдимите.
В речта си в съдебните прения прокурорът от САП отправя искане за увеличаване на
наказанията на двамата подсъдими в пределите, посочени във въззивния протест.
Изцяло се поддържа мотивировката в него.
Адвокат П. Г. - защитник на подсъдимия К.М., поддържа въззивната си жалба по
съображенията в нея.
2
Адвокат Г. А. - защитник на подсъдимата З.М., пледира да бъдат споделени
аргументите по въззивната жалба, подадена от него.
Подсъдимите К.М. и З.М. в лична защита се присъединяват към казаното от
защитниците си. В последните си думи и двамата молят съда за милост и за това
наказанията им да бъдат намалени.
След като прецени изложените в протеста и в жалбите доводи и провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за
установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред. В неговия ход са
събрани множество доказателства от различен вид, като са използвани и способи за
събиране и проверка на доказателствата, както следва: гласни–обяснения на
подсъдимия К.М., прочетени на основание чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК,
обяснения на подсъдимата З.М., включително и прочетените на основание чл. 279, ал.
2, вр. с ал. 1, т. 3 от НПК; показания на свидетелите Г. С. Д., включително и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК - т. 2, л. 31-33 от д.п., Г. И. П.,
включително и прочетените на основание член 281, ал. 4 и член 281, ал. 1 от НПК - т.
2, л. 28-30 и т. 2, л. 48-51 от д.п., М. В. ЦВ., включително и прочетените на основание
чл. 281, ал. 5 - т. 2, б. 10 и л. 55 от д.п., И. В. Д., включително и прочетените на
основание чл. 281, ал. 4 от НПК - т. 2, от д.п., С. П. Р., Г. Г. М., П. И. Г., включително и
прочетените на основание чл. 281, ал. 5 - т. 2, л. 34 от д.п., П. С. М., Н. М. П.,
включително и прочетените на основание чл. 281, ал. 1 от НПК - т. 2, л. 57-61, Х. Х.
М., М. Б. М., И. А. Ц., Г. А. Ц., Й. Г. Б.; Д. И. П., К. Ф. Ф., С. Б. Р., А. С. К., П. Н. К.,
включително и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 от НПК - т. 2, л. 67, Р. С. Б.,
включително и прочетените на основание чл. 281, л. 5 от НПК - т. 2, л. 68; експертизи
- съдебномедицинска експертиза на труп № 751/2018г. на в.л. В. Т. /т. 2, л. 99 и сл. от
д.п./, допълнителна съдебномедицинска експертиза на труп на в.л. В. Т. /т. 2, л. 168 от
д.п./, съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия К.М. на в.л. В. Т. /т. 2, л.105 и сл.
от д.п./, съдебно-медицинска експертиза па подсъдимата З.М. на в.л. В. Т. /т. 2, л.109 и
сл. от д.п./, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на
подсъдимия К.М., изготвена от вещите лица Г. и К. / т. 2, л. 130-136 от д.п./,
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимата З.М.,
изготвена от вещите лица Г. и К. /т. 2, л. 142-148 от д.п./ допълнителна комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия К.М. /т. 3, л.2-7 от
д.п./, допълнителна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимата
З.М. /т. 3, л.13-18 от д.п./, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства
чрез ДНК анализ № 15/2019 на в.л. д-р А. А. /т. 2, л. 154-165 от д.п./,
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства на в.л. М. В. /т. 2, л.114-
120 от д.п./, дактилоскопна експертиза /т. 2, л. 124-127 от д.п./, видео техническа
експертиза - протокол №46/2019г. на в.л. З. М. /т. 3, л.25-30 от д.п./, техническа
/фоноскопна/ експертиза на в.л. Н. Д./ т. 4, л.43-62 от д.п./; писмени- протокол за оглед
на местопроизшествие от 16.11.2018г. и фотоалбум към него /т. 1, л. 2-10 от д.п./,
протокол за оглед от 16.11.2018г. и фотоалбум към него /т. 1, л.11-15, от д.п./, протокол
за оглед на труп от 17.11.2018г. /т. 1, л. 16-23 от д.п./, протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.11.2018г. /т. 1, л. 24-36 от д.п./, протокол за оглед от
16.11.2018г. на тревна площ на ул. "Патриарх Евтимий" /т. 1, л. 37 от д.п./, протоколи
3
за освидетелстване на подсъдимите К. и З. М. /т. 1, л. 45-50 и л. 55 от д.п./, протоколи
за разпознаване на лица /т. 2, л. 80-82, л. 85-87, л. 90-92 и л. 95-97 от д.п./, справка от
„Национална система 112“ /т. 2, л. 37 от д.п./, удостоверения за наследници и за
родствени връзки на А. Г. Ц. /т. 3, л. 43 и сл. от д.п./, декларации за семейно и имотно
положение на подсъдимите, протокол за доброволно предаване от И. Д. /т. 3, л. 53 от
д.п./, справки от А1, Теленор и Виваком; фиш от ЦСМР от 16.11.2018г. /т. 3, л. 181 от
д.п./, справка за съдимост на подсъдимите /т. 3, л. 45 и л. 46 от д.п./.
Въз основа на изброените доказателства и след техния анализ Софийският окръжен съд
е възприел относимата за доказателствения предмет фактология, която се споделя и от
настоящата инстанция. Събраните в хода на въззивното съдебното следствие
доказателства не обосновават възприемането на факти, различни от установените от
първата инстанция. Показанията на разпитаната пред САС свидетелка М.Ц. изясняват
причините, поради които пред първия съд е депозирала показания, противоположни на
тези от досъдебната фаза, свързвайки я със заплахите от близки на подсъдимите и с
притеснения за собственото си и на нейния приятел Д. П. здраве и сигурност.
В изпълнение на задължението си за самостоятелен анализ на правно релевантните
факти, Софийски апелативен съд изведе следната фактология:
Подсъдимите К. и З. М. са брат и сестра. Неосъждани са (подсъдимата З.М. е
реабилитирана).
През 2018 г. пострадалият А. Г. Ц. живеел със семейството си в гр. ***, област ***, но
работил като охранител в хотел "Принцес" в гр. София. Поради тази причина
пострадалият ежедневно пътувал от гр. *** до гр. София, като използвал железопътен
транспорт.
На 16.11.2018 г., около 07.00 часа, пострадалият тръгнал за работа, като се качил на
гара ***, във вагон № 2 на международния влак № 494, пътуващ по направление
Свиленград - София. Вратите за качване и слизане на пътниците се намирали в
средната част на вагона, а във вътрешната му част имало два салона, разделени със
стъклени двойни врати. Във всеки от салоните имало по две колони разположени една
срещу друга двойни седалки, разделени от коридор. В края на салона, до стъклената
врата, от едната страна имало две двойни седалки, а от другата страна на пътеката под
прозореца били разположени две срещуположни седалки и три свалящи се.
При качването си във влака пострадалият Ц. седнал на двойната седалка до стъклената
врата на салона, вдясно по посоката на движение на влака.
В същия салон, но в предната му част, се возили свидетелите М.Ц., И. Д. и Д. П..
Около 07.45 часа от гара Ихтиман във влака се качили подсъдимите З. и К.М.. Двамата
се настанили в салона, в който пътувал и пострадалият, и седнали на седалките встрани
от него, от другата страна на коридорчето, разделящо двата реда двойни седалки.
Подсъдимият М. седнал по посока на движението на влака, а подсъдимата М. на
седалката срещу него. Подсъдимият бил облечен в синьо шушляково яке и син дънков
панталон. Заради заболяване, водещо до затруднено придвижване, подсъдимият носел
метална патерица. Подсъдимата била облечена с тъмносиньо долнище на анцуг, черен
на цвят шушляков елек без ръкави и сив суитчър с качулка. Подсъдимата носела със
себе си червен на цвят пътнически куфар, който поставила на пода в непосредствена
4
близост до мястото, на което седяла. В куфара имало предмети от бакър, две чанти,
отвертки и туристически нож с дървена дръжка и метален гард.
От гара Ихтиман във влака се качили и свидетелките Г. П. и Г. Д., Двете жени се
настанили в салона, в който пътували пострадалият и подсъдимите, като седнали една
до друга на двойната седалка срещу Ц..
След потеглянето на влака подсъдимите започнали да разговарят помежду си високо
на ромски език. Подсъдимата М. събула маратонките си и качила краката си на
седалката срещу нея. Поради топлината във вагона, от краката й се разнесла неприятна
миризма. Пострадалият Ц. направил забележка на подсъдимите да разговорят по-тихо,
а на подсъдимата да свали краката си от седалката и да се обуе. Подсъдимите на висок
глас му отговорили да не им прави забележки и ако не му е удобно на това място, да се
премести на друго. Подсъдимата М. се обърнала към пострадалия с думите: „Кой си ти
да ни кажеш. Заради такива като вас ще лежа в затвора.Ей сега ще видиш ти, много
знаеш да говориш“. Пострадалият отвърнал „Не заради нас, а заради мен“, обвързвайки
отправената забележка със себе си, а не със свидетелите Д. и П., след което спрял да
разговаря с подсъдимите. В следващият момент подсъдимата З.М. отворила куфара и
извадила от дъното му ножа, който носела. Поставила го най-отгоре на намиращия се
вътре багаж, така че в удобен момент подсъдимият К.М. да го вземе, след което
закопчала куфара. Тези действия на подсъдимата били възприети от свидетелката Г. П..
След това двамата подсъдими продължили да разговарят по между си на ромски език
на висок тон.
Посочените по - горе реплики и разговорът между подсъдимите били възприети от
седящата в салона М.Ц., която разбирала ромски език. При този разговор подсъдимата
З.М. казала на брат си „ще го убия, ще видиш какво ще стане с него“.
При приближаването на влака до ж.п. гара Вакарел свидетелките Г. Д. и Г. П. станали
от местата си и се насочили към изхода. В това време подсъдимият К.М. извадил от
куфара предварително подготвения от подсъдимата З.М. нож и нанесъл с него
еднократен удар със значителна сила в лявата половина на гърба на пострадалия, в
областта на лопатъчната линия. Ударът попаднал между осмо и девето ребро и
пронизал долния лоб на левия белодробен дял на пострадалия. Той започнал да вика, че
е наръган, което привлякло вниманието на останалите пътници във влака, включително
и на свидетелките Д. и П., които се върнали назад и видели, че пострадалият Ц. имал
голямо петно от кръв на гърба си, а в непосредствена близост до него стояли двамата
подсъдими. Виковете на пострадалия били чути и от спящия в предната част на салона
свидетел И. Д., който веднага тръгнал към пострадалия. Изплашена от ставащото,
подсъдимата З.М. извадила с ръка ножа от гърба на пострадалия и подканила брат си
да бягат. Двамата слезли от влака, който вече бил спрял на трети перон на гара
Вакарел, като оставили във вагона куфара и обувките на подсъдимата във вагона.
Бягайки, подсъдимият М. изпуснал патерицата, която носел, но продължил да тича без
нея. Двамата подсъдими пресекли железопътните линии, минали покрай сградата на
гарата и продължили в посока село Вакарел. Бягството им било заснето с мобилен
телефон от свидетеля И. Д.. В село Вакарел подсъдимата М. хвърлила ножа до лява
задна гума на паркиран в тревната площ на ул. "Патриарх Евтимий" лек автомобил
„Мерцедес“ е peг. № ********. След това двамата подсъдими продължили към
ромската махала и се укрили в едноетажна постройка на селото.
Междувременно пострадалият А. Ц. успял да слезе от влака, но там силите го
напуснали и паднал на перона. Около него се насъбрали пътниците от влака -
5
свидетелите И. Д., Н. П., С. Р. и Г. М., пред които пострадалият обяснил, че заради
една забележка мъжът от ромски произход го е наръгал с нож. Бил подаден сигнал до
Спешен номер 112, а до идването на линейката част от присъстващите лица оказали
помощ на пострадалия, като притискали с бинт раната на гърба му. Екипът на спешна
медицинска помощ пристигнал на мястото около тридесетина минути след като
пострадалият бил промушен с нож. Пострадалият бил качен в линейката за
транспортирането му към МБАЛ „Света Анна“ - гр.София, но по пътя починал.
Смъртта била констатирана от свидетелката К. Ф. - лекар от изпратения на място
медицински екип.
На мястото на произшествието пристигнал и автопатрул от РУ-Ихтиман в състав
свидетелите П. Г. и П. М.. При обход на ромската махала в с. Вакарел полицейските
служители открили двамата подсъдими и след установяване на самоличността им ги
задържали.
На 16.11.2018г. бил извършен оглед на вагон № 2 на международен бърз влак № 494,
пътуващ по маршрут Свиленград - София. При огледа от салона на вагона били
установени иззети червен пътнически куфар /обект № 1/, чифт маратонки марка „Fila“
/обект № 2/, обтривки от червеникаво-кафява течност /обект № 3/, а навън на перона и
метална патерица, означена като обект № 4 - т. 1, л. 2 и сл. от д.п.
На 16.11.2018г. при оглед на ул. "Патриарх Евтимий" в с. Вакарел, пред предна лява
гума на паркиран върху тревната площ л.а. "Мерцедес" с рег. № ******** бил открит и
иззет нож с дървена дръжка, с дължина 25.5 см., от която острието 15 см. Върху ножа
било констатирано червеникаво-кафяво зацапване от двете страни на острието, от
върха му в продължение на 13 см. - т. 1, л. 37 и сл. от д.п.
В хода на досъдебното производство били извършени съдебно следствени действия по
разпознаване, при които свидетелите Г. И. П. и Г. С. Д. разпознали подсъдимите К. и З.
М. като лицата, които пътували с тях във вагон № 2 на международния влак -
протоколи на т. 2, л. 80, л. 85, л. 90, л. 95 от д.п.
В хода на образуваното досъдебно производство с писмено съгласие на двамата
подсъдими било извършено освидетелстване, обективирано в протоколи, приложени в
т. 1, л. 45 и сл. и л. 55 и сл. от д.п. При тези действия били иззети дрехите, с които
лицата били облечени - специално за подсъдимата З.М. и черен шушляков елек. При
огледа на тялото на подсъдимия М. било констатирано в основата на втори пръст на
лявата длан Г - образно червеникаво охлузване с дължина на раменете 0,3/1,0 см. При
подсъдимата била констатирана драскотина с линейна форма, локализирана в долната
трета на лявата предмишница.
От заключението на СМЕ на веществени доказателства № 18 на в.л. М. В. се
установява, че по ножа, иззет с протокола за оглед от 16.11.2018 г., и по черния на цвят
шушляков елек без ръкави, иззет при освидетелстването на подсъдимата М., има
наличие на кръв - т. 2, л. 114-120 от д.п.
От заключението на СМЕ на веществени доказателства № 15/2019г. е установено, че
при проведените изследвания на ДНК профила на биологичния материал - човешка
кръв на горните два обекта, същият е еднакъв и напълно съвпада с ДНK профила на
пострадалия А. Ц. /т. 2, л. 154 - 165/.
По делото са изготвени съдебно медицински и комплексни психолого-психиатрични
експертизи на двамата подсъдими.
6
Според СМЕ № 101/2018г. констатираното при освидетелстването на подсъдимия К.М.
повърхностно червеникаво Г-образно охлузване с дължина на раменете 0,3 и 0,1 см.,
разположено в основата на втори пръст на лявата ръка, откъм страната на палеца, може
да се получи при повърхностно въздействие на предмет с остър връх и режещ ръб, но
също така и при въздействие от тъпоръбест предмет с добре изразен ръб.
Според заключението на СМЕ на подсъдимата З.М. установената при
освидетелстването драскотина с линейна форма, локализирана в долната трета на
лявата предмишница се дължи на действието по допирателната на твърд ръбест
предмет с ограничена контактна повърхност.
Основните и допълнителни комплексни психиатрични и психологични експертиза на
подсъдимите установяват, че двамата са психично здрави, без психични заболявания и
актуални зависимости, като на процесната дата са могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Към момента на деянието
двамата подсъдими не са се намирали в състояние на физиологичен афект /силно
раздразнение, уплаха или смущение/, като действията им са били подредени, съответни
на случващото се, импулсивни, но без липса на силно ограничаване на ясното
съзнание, хаотични агресивни действия и амнезия за случката.
Според заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза № 751/2018 г. на
в.л. В. Т. при огледа и аутопсията на трупа на А. Г. Ц. са установени следните
увреждания: едно сляпо завършващо прободнопорезно нараняване в лявата половина
на гърба по лопатъчната линия с проникване в лявата гръдна половина на ниво осмо
междуребрие; пронизващо нараняване на долния лоб на левия белодробен дял;
хемопневмоторакс вляво с количество на излялата се кръв 2200 мл.; морфологични
данни за масивна остро настъпила кръвозагуба. Според експертизата смъртта на А. Ц.
се дължи на масивната кръвозагуба, причинена от ножовото нараняване на белия дроб,
като в генезата на същата е взела участие и дихателната недостатъчност, развила се
вследствие с притискането на белия дроб от излялата се кръв в гръдната кухина и
набралия се в нея въздух. Според експерта прободно-порезното нараняване е
причинено от предмет с остър връх и режещ ръб /нож/ с един мушкащ удар, нанесен с
много голяма сила на замаха - аргумент, за което е размачканата подкожна мастна
тъкана в зоната около кожната рана, получена от удара на дръжката в тялото. При
отчитане морфологията на нараняването е прието от експерта, че оръжието е било с
едностранно заточване и тъп гръб с ширина около 0,2 см., ширина не по-голяма от 0,25
см. и дължина на острието не по-малко от 15 см. Според експерта морфологията на
кожната рана на жертвата, направлението и дълбочината на раневия канал, отчетено
при изправено анатомично положение на тялото позволяват да се направи извод, че
нараняването е получено при захват на оръжието за дръжката, държана между палеца и
показалеца на нападателя, и острие насочено под малкия пръст и замах на въоръжената
ръка отгоре надолу.
Съгласно заключението на допълнителната СМЕ на в.л. д-р В. Т. прободно-порезното
нараняване на пострадалия А. Ц. би могло да бъде причинено с нож с
характеристиките на този, който е иззет и приложен по делото като веществено
доказателство. След получаване на увреждането пострадалият е могъл за ограничен
период и с намаляващ интензитет да извършва активни действия - да говори, да се
придвижва и пр., като е осъзнавал случващото се и е изпитвал болки и страдания.
Механизмът на получаване на нараняването е свързан с разположение на нападателя с
гръб на пострадалия спрямо нанасящия удара, при захват на оръжието с дръжка между
палеца и показалеца и острие насочено под малкия пръст и замах на въоръжената ръка
7
отгоре надолу. Според експерта този механизъм обяснява и констатираното при
освидетелстването на подсъдимия К.М. увреждане между първи и втори пръсти на
дланта на лявата ръка/т. 2, л. 168-169 от д.п./.
Въззивният съд изразява съгласието си с фактическата обстановка по начина, възприет
от първия съд, който е изложил релевантните за процеса обстоятелства пълно и
коректно.
По доказателствата
Преди да пристъпи към собствен доказателствен анализ САС отбелязва, че в етапа на
съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани множество свидетели,
приети са е експертизи и писмени доказателствени материали - всяко от тях с
определено значение за главния факт. Становището на САС е, че първоинстанционният
съд е подходил отговорно не само към процеса по събиране и проверка на
доказателствата, а и към неговия анализ и оценка.
Самостоятелният извършен от състава на САС доказателствен анализ налага следните
уточнения:
По делото не е спорно, че на процесната дата в международен влак, пътуващ по
линията Свиленград – София, е пътувал пострадалият А. Ц.. Не е спорно също така, че
във вагона, в който пострадалият се е бил настанил, от гара Ихтиман са се качили
двамата подсъдими и свидетелките Г. П. и Г. Д.. Не е спорно и това, че след
потеглянето на влака двамата подсъдими са разговаряли помежду си на висок тон, а
подсъдимата М. е свалила маратонките си и е качила краката си на седалката срещу
нея, което е предизвикало недоволството на пострадалия и е станало причина да
отправи забележка. Безспорно е също така, че на спирката на влака на гара Вакарел
подсъдимият М. е нанесъл с нож едно прободно-порезно нараняване на пострадалия,
което стои в генезата на неговата смърт, нито е спорно, че след случилото се
подсъдимата М. е издърпала ножа от тялото на пострадалия, побягнала е с брат си и
двамата са се укрили в ромската махала на селото, където по - късно през деня са
открити и задържани от полицейски служители на РУ-Ихтиман. Всички тези
обстоятелства се установяват еднопосочно от обясненията на двамата подсъдими,
включително и приобщените от досъдебното производство такива, от показанията на
пътниците във влака Г. П., Г. Д., М.Ц., И. Д., Д. П., С. Р. и от разказаното от
полицейските служители П. Г. и П. М.. В подкрепа на тези обстоятелства са и част от
назначените по делото експертизи и в частност - съдебномедицинските (основна и
допълнителна) на пострадалия, а също и от съдебно-медицинските експертизи на
веществени доказателства, които установяват, че по иззетия нож и по една от дрехите,
с които подсъдимата М. е била облечена в процесния ден, е имало кръв от
пострадалия.
Спорните по делото обстоятелства и онези, които са с решително за отговорността на
двамата подсъдими значение, според въззивния съд могат да бъдат отграничени по
следния начин:
8
-упражнено ли е било от страна на пострадалия насилие от психическо и/или
физическо естество над двамата подсъдими;
-какви конкретно са предприетите от подсъдимата М. действия във вагон № 2 преди
намушкването на пострадалия с нож;
-с кой точно нож е станало намушкването на жертвата;
-какво е било положението на телата на пострадалия и нападателя към момента на
нанасяне на удара с нож.
При доказателствения анализ на тези положения въззивният съд установи следното:
1. Да се изясни дали пострадалият е упражнил някаква форма на насилие над
подсъдимите е от изключително значение за вярното решаване на делото, включително
и заради застъпената пред първата и въззивна инстанция от защитата нужда от
приложение на институтите на неизбежната отбрана и крайната необходимост. Въз
основа на наличните доказателства апелативният съд прие, че по време на пътуването
във влака пострадалият А. Ц. е отправил към подсъдимите единствено вербална
забележка, породена от разговора на висок тон помежду им и от факта, че подсъдимата
З.М. е събула маратонките си и е качила краката си върху седалката отсреща.
Обясненията на подсъдимите, че пострадалият е упражнил спрямо тях физическа
принуда и е отправил заканителни реплики съдът приема за недостоверни. За насилие в
такава форма не съобщава нито един от пътуващите във влака пътници. Ако част от
тях - свидетелите И. Д. и Д. П., са били в по-предната част на вагона и са задрямали,
т.е. логично е да не са възприели каквато и да е от станалото, както твърдят, то
свидетелките Г. Д. и Г. П. са били в непосредствена близост до мястото, на което са
седели подсъдимите и пострадалият, и биха имали възможност да видят удари от
пострадалия към подсъдимите, ако действително е имало такива, или да чуят
заканителни реплики по техен адрес, ако такива са били отправени. Под страх от
наказателна отговорност за подобно насилие тези свидетелки не съобщават, като
посочват, че пострадалият единствено е отправил забележка на подсъдимите и след
бурно изразеното от тях недоволство е отказал да комуникира повече с тях. Тезата на
подсъдимите за упражнено от пострадалия насилие не се потвърждава и от показанията
на свидетелите И. Д., Н. П., Г. М. и С. Р., пред които непосредствено след
намушкването с нож падналият на перона пострадал е съобщил, че станалото е заради
отправена от негова страна забележка. Тук следва да се посочи, че замяната на
първичните показания - тези на пострадалия, с вторични - чутото от свидетелите Д., П.,
М. и Р., е процесуално допустима, тъй като първоизточникът на сведенията е починал
и не може да изложи сам своята версия пред съда. Нито един от посочените по-горе
свидетели, включително свидетелките Д. и П., не може да бъде упрекнат в
заинтересованост от изхода на делото, като такава нито се твърди от субектите,
упражняващи функция по защита в процеса, нито се установява от наличните
доказателства. Показанията на всичките шест лица са последователни и конкретни, а
също и в синхрон едни с други по отношение на фактите, които едновременно са
възприели. За разлика от свидетелите подсъдимите са заинтересовани от благоприятен
за тях изход на процеса, с което е обяснимо и даването на обяснения, които ги ползват
и които биха довели до отпадане или снижаване на наказателната им отговорност.
Обясненията на подсъдимите за употребено срещу тях насилие от пострадалия не
намират опора и в протоколите за освидетелстването им и в заключенията на
назначените по делото лекарски експертизи. При освидетелстването на подсъдимия
К.М. в основата на втори пръст на лявата длан е констатирано Г - образно червеникаво
9
охлузване с дължина на раменете 0,3/1,0 см., а при подсъдимата е констатирана
драскотина с линейна форма, локализирана в долната трета на лявата предмишница.
Нито едно от тези увреждания не насочва към интензивна принуда, каквато двамата
подсъдими твърдят да е упражнена спрямо тях от пострадалия Ц., а това на
подсъдимата не може по никакъв начин да бъде свързано с процесния инцидент. Нещо
повече - според заключението на допълнителната медицинска експертиза на в.л. В. Т.
посоченият от него механизъм на получаване на нараняването е такъв, при който
пострадалият е бил с гръб спрямо нападателя, а оръжието е захванато за дръжката
между палеца и показалеца и острие насочено под малкия пръст и замах на
въоръжената ръка отгоре надолу, който обяснява и констатираното при
освидетелстването на подсъдимия К.М. увреждане между първи и втори пръсти на
дланта на лявата ръка /т. 2, л. 168-169 от д.п./.
Всъщност тезата на подсъдимите за упражнено срещу тях насилие от пострадалия се
потвърждава единствено от показанията на свидетелката М.Ц., която също е пътувала
във влака и е стояла в по-предната част на вагона с малкото си дете и своя приятел Д.
П.. Показания, свързани с употребата на насилие обаче, свидетелката Ц. е изнесла
единствено пред окръжния съд, като в разпитите си на досъдебното производство -
приобщени чрез използване на процесуалната техника по чл. 281 от НПК - не
съобщава за такова. Макар че пред съда свидетелката Ц. се е отрекла от показанията си
пред разследващ полицай, въззивният съд, подобно на състава на първата инстанция,
избра да се довери именно на тях. Тези показания най-напред са давани
непосредствено след процесните събития, когато споменът за случилото се у
свидетелката е бил много по-ясен и пълен. В частта относно употребата на насилие
тези показания не намират подкрепа и в разказа на намиращите се на мястото
свидетелки Д. и П.. Най-важният аргумент на въззивния съд да приеме, че показанията
от съдебната фаза на свидетелката Ц. са недостоверни е обстоятелството, че те са
давани под страх от саморазправа от страна на близките на подсъдимите.
Доказателство за това може да бъде почерпено от молбата на л. 321 от съдебното дело,
подадена от Д. П. - лице, с което Ц. живее на семейни начала, в която той изяснява
тревогите за собственото и на приятелката си здраве, породени от заканите за
саморазправа от близките на подсъдимите. Написаното в молбата на Д. П. намира
потвърждение и в показанията на свидетеля Г. Ц., който е бил извикан за разпит в
същото съдебно заседание и е чул отправените "смъртни заплахи" към М.Ц..
Наличието на закани се потвърждава и от казаното свидетелката М.Ц. пред въззивния
съд, чийто разпит пред тази инстанция е обусловен именно от нуждата от проверка от
написаното в молбата на Д. П., като в този си разпит свидетелката изоставя версията
пред окръжния съд и твърди, че показанията й от досъдебното производство са
единствено достоверните. По изложените съображения съставът на въззивния съд
прие, че върху показанията на св. Ц. пред окръжния съд фактически изводи не могат да
бъдат градени. Без тези показания версията на подсъдимите за упражнено срещу тях от
страна на пострадалия Ц. насилие остава напълно изолирана, поради което и на нея не
може да се даде вяра.
2. Предприетите от подсъдимата М. действия във влака непосредствено преди и след
намушкването на пострадалия въззивният съд прие, че се свеждат до изваждането на
ножа от вътрешността на куфара и поставянето му най-отгоре на багажа на удобно и
лесно достъпно за това място, а впоследствие и изваждането на ножа от тялото на
жертвата. За това, че подсъдимата е извадила ножа от вътрешността на куфара
апелативният съд, както и първоинстанционният, се позова на показанията на
свидетелката Г. П., която е възприела това, тъй като е била в непосредствена близост
до подсъдимите. Отново следва да се подчертае, че свидетелката П. няма никакъв
10
личен мотив от изнасянето на показания в ущърб на подсъдимите, а доколкото
разказът й е ясен и последователен, а възприятията непосредствени, съдът избра да й се
довери. Показанията на свидетелката П. кореспондират и с обясненията на
подсъдимата М. от досъдебното производство, дадени пред съдия /т. 1, л. 73 и сл. от
д.п./ и приобщени чрез използване на процесуалната техника по чл. 279 от НПК, в
които тя е посочила, че ножът е бил поставен в куфара от нея и именно с него е станало
намушкването на пострадалия. Относно това, че след намушкването подсъдимата М. е
извадила ножа от тялото на жертвата фактически изводи съдът изгражда въз основа на
посочените по-горе нейни обяснения, а косвено и от това, че върху шушляковия елек
без ръкави, който е носила, е установена кръв на пострадалия, доказваща, че е била в
непосредствена близост до жертвата след промушването.
Поведението на подсъдимата преди намушкването е от решително значение за делото,
тъй като по волята на обвинението тя е съучастник в убийството - помагач, чийто
конкретни действия се свеждат до физическото снабдяване на извършителя със
средството на престъплението. Макар общността на умисъла в действията на двамата
подсъдими да е предмет на обсъждане от правна страна, тук следва да бъде посочено,
че изваждането на ножа от вътрешността на куфара и поставянето му най-отгоре на
лесно и достъпно за подсъдимия М. място, се оценяват и от състава на САС като
помагачески по отношение на конкретното деяние. Подобна констатация бе изведена
след като съдът прецени най-напред, че подсъдимата не е имала никаква друга причина
да използва ножа -тя нито си е послужила с него по предназначение - като инструмент
за рязане на нещо, нито го е преместила от вътрешността на куфара на различно от
соченото от обвинението основание - например, защото е установила, че острието му
промушва дъното, капака или страничните части на куфара. За направените изводи от
значение е и това, че изваждането на ножа от вътрешността на куфара е станало след
като пострадалият е отправил вербална забележка на подсъдимите, а М. му отговорила
"Кой си ти да ни кажеш. Заради такива като вас ще лежа в затвора. Ей сега ще
видиш ти, много знаеш да говориш“. От изключително значение за тези изводи е и
дочутата и възпроизведена при разпита от свидетелката М.Ц. реплика на подсъдимата,
която е казала на ромски език на брат си „ще го убия, ще видиш какво ще стане с
него“. Използваните от подсъдимата реплики, обстоятелството, че не е имало
конкретна причина за изваждане на ножа от вътрешността на куфара и за поставянето
му в горната част по убеждение и на този състав установяват, че посочените от
обвинението действия на подсъдимата не само са били реално извършени, а и са имали
за основна цел подготвяне на средството на престъплението на прекия извършител.
3. Въззивният съд прие, че намушкването на пострадалия, вследствие на което е
настъпила и неговата смърт, е станало именно с ножа, който подсъдимата е извадила от
вътрешността на куфара. Фактическа основа този извод има най-напред в обясненията
й от досъдебното производство - т. 1, л. 73 и сл. от д.п., в които тя пред съдия и в
присъствието на защитник е посочила буквално следното: "Сложих и един нож вътре
в куфара, дълъг нож... Брат ми го изкара ножа от куфара... Аз взех ножа, който му
стърчеше отзад от гърба на човека... На гърба беше същия нож, който беше в сака“.
В подкрепа на този фактически извод се явява и протокола за оглед на ул. "Патриарх
Евтимий" в с. Вакарел /т. 1, л. 37 и сл./, при който именно от посоченото от
подсъдимата в обясненията й място е установен и иззет изхвърления нож, както и от
заключенията на СМЕ на ВД и СМЕ чрез ДНК анализ, от които е видно, че следите от
кръв по този нож са от пострадалия.
Съвкупната оценка на тези доказателства, ведно с несъмнено установеното
обстоятелство, че на мястото на произшествието /вагон № 2 на международния влак/
11
или на по-близко или далечно място от него не е открит друг нож или вещ със сходни
характеристики, са основание за извода, че ножът, който З.М. е поставила в горната
част на куфара, се явява средството на престъплението, за което двамата подсъдими са
предадени на съд.
Вярно е, че иззетият като веществено доказателство нож не е бил разпознат от
свидетелката Г. П. при предявяването му в съдебно заседание на 02.07.2020г. като
онзи, който е бил изваден от подсъдимата от вътрешността на куфара и поставен в най-
горната му част. В тази част изявлението на свидетелката П. вярно е оценено от
окръжния съд като недостоверно. Защо това е така към изложените в предходния
параграф съображения въззивният съд добавя и несъмнено установеното
обстоятелство, че свидетелката П. е имала изключително кратковременни възприятия
от средството на престъплението, а и не е имала основание да се съмнява, че то може
да бъде използвано, за да запомни поради това негови основни характеристики.
Като недостоверни се оценяват и от въззивния съд обясненията на подсъдимия М., че
ножът, с който е намушкал пострадалия, е бил в джоба на панталоните му, а не се е
намирал в куфара на подс. М. и не е бил поставен от нея на достъпно и удобно за
изваждане място. В тази обяснения ясно прозира стремежа на подсъдимия да снеме
отговорността от стореното от съподсъдимата в процеса негова сестра, но те не
намират никаква опора в другите доказателства по делото. От приетите за достоверни
такива и цитирани по-горе - обясненията на подс. З. М. пред съдия от досъдебното
производство, показанията на свидетелката Г. П., заключенията на СМЕ на ВД и СМЕ
чрез ДНК анализ - ясно е установимо, че средството на престъплението е ножът,
подготвен от подс. М.. Основавайки се на емпиричните правила, които съдът също
използва при доказателствения си анализ, и на характеристиките на оръжието, с което
е извършено намушкването - туристически нож с обща дължина от 25.5 см. и дължина
на острието от 15 см., този състав прие, че обективно невъзможно е вещ с такива
дадености без калъф или друга предпазна част да бъде държана в джоба на панталона
на подсъдимия, без да нарани него или без да разкъса вътрешността на дрехата.
Стремежът на подсъдимите да омаловажат един друг участието си в деянието е виден и
при анализ на обясненията на подсъдимата З.М., която при разпита пред окръжния съд
съзнателно избягва отговорите на въпросите, свързани с това кой е извадил ножа от
куфара и кой е нанесъл прободно-порезното нараняване на пострадалия, заявявайки, че
не е могла да види нищо от това, защото е била заета да се отбранява от нападението на
пострадалия. Твърденията й пред съда обаче противоречат на дадените нейни
обяснения пред съдия на досъдебното производство, където тя е посочила, "Брат ми го
изкара ножа от куфара"; изявлението й за упражнено от жертвата насилие влиза в
колизия с показанията на очевидките П. и Д.; а изявлението й, касаещо намушкването,
се опровергава от обясненията на подсъдимия М., който не е отрича, че е нанесъл
прободно-порезното нараняване.
4. Относно това какво е било положението на телата на нападателя и жертвата при
нанасяне на това нараняване въззивният съд изцяло се довери на заключението на
допълнителната СМЕ на в.л. д-р В. Т.,според която механизмът на получаване на
нараняването е такъв, щото жертвата е била с гръб към нанасящия удара, който е
държал оръжието с дръжка между палеца и показалеца и острие насочено под малкия
пръст и замах на въоръжената ръка отгоре надолу. Експертизата е направена от лице с
призната правоспособност и е приета от страните без оспорване. Посоченият от вещото
лице механизъм е обоснован в писменото заключение и защитен в съда. Този
механизъм изцяло кореспондира и с обективно установеното при огледа на трупа
12
място на прободно-порезното нараняване, което е било едно и е установено в областта
на лявата половина на гърба по лопатъчната линия. Констатацията на експерта, че се
касае за еднократен, но силен удар, е потвърдена от факта, че по тялото на жертвата не
са установени други наранявания и от това, че ножът е пронизал долния лоб на левия
белодробен дял на пострадалия.Обстоятелството, че механизмът на причиняване на
увреждането е съответен на посочения от експерта е видно и от констатираното при
освидетелстването увреждане между първи и втори пръст на дланта на лявата ръка на
подсъдимия, което според заключението на д-р В. Т., може да бъде получено именно
при държането на ножа по посочения по-горе начин. Да се изясни взаимното
разположение на телата на нападателя и жертвата към момента на намушкване е от
изключително значение за вярното решаване на делото, тъй като позволява да бъде
даден от правна страна отговор на доводите на защитата, че се касае за неизбежна
отбрана и крайна необходимост.
От правна страна
- -- -
-
1. При така приетите за установени факти първоинстанционният съд правилно е приел
от правна страна, че подсъдимите К. и З. М. в съучастие помежду си са осъществили
състава на квалифицираното убийство по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние, визирано в разпоредбата на чл. 115 НК,
уреждаща основния състав на убийството, се състои в умъртвяване на другиго - такова
въздействие върху организма на пострадалия, което резултатира в неговата биологична
смърт.
В разглежданата хипотеза се установява, че подсъдимият К.М. е нанесъл еднократен
удар със значителна сила в лявата половина на гърба на пострадалия А. Ц., в областта
на лопатъчната линия. Ударът е попаднал между осмо и девето ребро и е пронизал
долния лоб на левия белодробен дял на пострадалия. Ударът е причинил едно сляпо
завършващо прободно-порезно нараняване в лявата половина на гърба по лопатъчната
линия, с проникване в лявата гръдна половина на ниво осмо междуребрие; пронизващо
нараняване на долния лоб на левия белодробен дял; хемопневмоторакс вляво с
количество на излялата се кръв 2200 мл.; морфологични данни за масивна остро
настъпила кръвозагуба. Причина за смъртта на пострадалия е масивната кръвозагуба,
причинена от ножовото нараняване на белия дроб, като в генезата на същата е взела
участие и дихателната недостатъчност, развила се вследствие с притискането на белия
дроб от излялата се кръв в гръдната кухина и набралия се в нея въздух.С действията си
- еднократното намушкване със значителна сила с нож, подсъдимият М. е изпълнил от
обективна страна всички признаци от състава на убийството, тъй като лично и
непосредствено е взел участие в изпълнителното деяние и е налице пряка причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Подсъдимата З.М. от обективна страна е подпомогнала прекия (главен) извършител,
като е допринесла за извършването на убийството, без да навлиза в сферата на
изпълнителното деяние. Това е станало със създаването на условия за извършване на
противоправното деяние и по-конкретно чрез набавяне на средството за убийството
13
/ножа/, т.е. под формата на т.нар. физическо помагачество. Преди изваждането на ножа
от вътрешността на куфара и поставянето му на лесно и бързо достъпно за подсъдимия
М. място умисълът за извършване на убийството вече е бил формиран, което е видно
от гневната реакция на подсъдимите след отправената им от пострадалия вербална
забележка, последвана от напълно безпричинното отваряне на куфара от подсъдимата
М., от преместването на ножа от вътрешността на куфара в горната му част - все
действия, възприети от подсъдимия в процеса неин брат, и от последвалите
заканителни реплики на М., вещаещи смърт. Без създадените от подсъдимата условия,
благоприятстващи в значителна степен осъществяването на деянието от прекия
извършител, подсъдимият М. не би могъл да го извърши, тъй като не би разполагал с
онова външно за наказателното правоотношение средство, което му е послужило за
осъществяване на убийството.
От обективна страна убийството е извършено при наличието на квалифициращото
обстоятелство по точка 11 на член 116 от НК, а именно по хулигански подбуди. По
дефиниция хулиганските подбуди са онези, при които деецът цели да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към
човешката личност. При него отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия
като вражда, завист, както и евентуални други конкретни мотиви. Хулиганският мотив
в случая е налице, защото убийството е извършено пред деня, на публично място, във
вагон на влак, в който са присъствали и други хора. Отправената от пострадалия
забележка не може да игнорира хулиганския мотив в действията на подсъдимите.
Действително доказателствата по делото установяват, че пострадалият е казал на
подсъдимите да говорят по-тихо и е поискал подсъдимата да свали краката си от
седалката срещу нея и да си обуе маратонките. Забележката обаче е била само
вербална, тя не е последвана от никакви други заканителни реплики спрямо
подсъдимите, нито от насилие от физическо естество, макар те да твърдят противното.
Нещо повече - от показанията на очевидките Г. П. и Г. Д. е видно, че след кратките
разменени в тази връзка между него и подсъдимите реплики пострадалият е престанал
да общува с тях, с което е дал вид, че въпросът е приключен. Тук следва да се посочи
още, че пострадалият и подсъдимите не са имали отношения на познанство, вражда,
завист или някакви други лични поводи за конфликт, предхождащи случилото се във
влака, от които да може да бъде изведен личен мотив в действията на дейците.
Извършеното без повод, основание и причина убийство, само поради това, че
пострадалият е отправил незначителна вербална забележка към подсъдимите,
представлява дръзко нарушение на правопорядъка, поради което правилно окръжният
съд е приел, че деянието е съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК.
От субективна страна двамата подсъдими са действали при пряк общ умисъл. Пред
първата инстанция защитниците твърдят, че у подсъдимите не е имало умисъл за
извършване на убийството на пострадалия. За наличието или липсата на умисъл обаче
съдебната практика е категорична, че се съди не по изявленията на привлечените към
отговорност лица, а по конкретното им поведение /действие или бездействие/ преди,
по време на или непосредствено след извършване на деянието. Установените по делото
обстоятелства за начина на извършване на деянието са свързани с изненадващо за
пострадалия нападение, с нанасянето на един единствен, но изключително силен като
интензитет удар в гърба му, с насочеността на този удар в уязвимата горна част от
човешкото тяло, с характера на нараняването, което е довело до значителна загуба на
кръв за кратък период от време, с нанасянето на удар със средство, което обективно е
годно да причини смърт - нож, чиято дължина само на острието е била 15 см.
Способът на извършване на престъплението, характерът на нараняванията, силата на
удара, средството, с което е извършено прободно-порезното нараняване, дефинитивно
14
са основните обстоятелства, от които следва да се изхожда при разрешаването на
въпроса за съдържанието на умисъла при престъпленията против личността. При
преценката именно на тези данни първоинстанционният съд е стигнал до обоснован
извод за наличие у подсъдимите на пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия, при
какъвто се е твърдяло и в обвинителния акт да е причинено престъпното деяние.
Че подсъдимите К. и З. М. са действали при пряк общ умисъл е видно от наличните по
делото доказателства, анализирани и по - горе. В подкрепа на това тук следва да се
посочат следните обстоятелства:
-двамата подсъдими са били заедно във вагона на влака и всеки от тях е имал
възможност да наблюдава поведението на другия и в частност изваждането на ножа от
вътрешността на куфара от З.М., намушкването със същия този нож от нейния брат,
изваждането на ножа от гърба на пострадалия от подсъдимата, последвано от бягството
и на двамата дейци;
-на отправената от пострадалия вербална забележка и двамата подсъдимия са
реагирали бурно, емоционално и несъответно на ситуацията;
-отправената от пострадалия забележка е последвана, освен от гласно изразеното
недоволство на подсъдимите, и от изречените от подсъдимата по адрес на пострадалия
реплика: "Кой си ти да ни кажеш. Заради такива като вас ще лежа в затвора. Ей сега
ще видиш ти, много знаеш да говориш“;
-извън тези реплики при разговор на ромски език подсъдимата е казала на брат си,
визирайки пострадалия: „ще го убия, ще видиш какво ще стане с него“ ;
-изваждането на ножа от вътрешността на куфара от подсъдимата М. и поставянето му
на видно и лесно достъпно за подс. М. място не е било обусловено от ползването на
вещта по предназначение или за цел, различна от посочената от прокурора;
-подсъдимите са действали при пряк общ умисъл и по отношение на квалифициращото
обстоятелство по точка 11 на член 116 от НК, тъй като всеки един от тях е съзнавал, че
със собственото си поведение и с това на неговия съучастник грубо се нарушава
обществения ред.
2. Въззивната инстанция приема за неоснователно твърдението на защитата, че по
отношение на подсъдимите има основание за приложение на института на неизбежната
отбрана. Неизбежната отбрана по дефиниция и според ППВС 12/1973 представлява
упражняване на право на защита, при която нападнатият или други граждани могат да
причинят вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. Именно
поради тези си характеристики извършеното при условие на неизбежна отбрана деяние
не е общественоопасно, стига, разбира се, причинените на нападателя вреди да са в
рамките на необходимите предели. Абсолютно неспорно в практиката на съдилищата,
включително и в задължителната такава /ППВС 2/57/, а изводимо и от самия закон /чл.
12 от НК/ е положението, че за да е налице неизбежна отбрана е необходимо да е
налице едно непосредствено, реално съществуващо противоправно нападение срещу
властта или срещу личността или имота на нападнатия или на другиго. В процесния
случай основната предпоставка за приложението на този институт отсъства, защото
приетите за достоверни доказателства по делото установяват, че по отношение на
подсъдимите не е имало нито непосредствено, нито реално съществуващо
противоправно нападение от страна на пострадалия. Отношението му към
подсъдимите, изразено с отправената към тях вербална забележка, на практика е
15
приключило с нея, след което пострадалият е демонстрирал отчетливо нежеланието си
за допълнителен разговор или разправа с М.. Защо пострадалият не е упражнил
каквото и да е насилие над подсъдимите бе обсъдено при анализа на доказателствата
по-горе, като тук единствено съдът отбелязва, че твърдения за насилие /при това
противоречиво изнесени/ излагат единствено подсъдимите и св. Ц. в съдебната фаза, но
тези показания по съображения,посочени по-горе в мотивите на настоящото решение
на този етап на процеса не се кредитират. Твърденията за насилие се опровергават от
показанията на намиращите се във вагона на влака и в непосредствена близост до
пострадалия и подсъдимите свидетелки П. и Д., от репликите на пострадалия пред
свидетелите Д., П., М. и Р., от липсата на увреди по подсъдимите, които да потвърдят
сочената за упражнена спрямо тях физическа принуда от пострадалия и от
заключението на лекарската експертиза, според която увреждането по лявата ръка на
подсъдимия М. може да настъпи именно при намушкването с ножа, а не по причина, че
той самият е бил обект на нападение от другиго. Отсъствието на непосредствено
нападение е лесно изводимо и от механизма на причиняване на увреждането, довело до
смъртта на пострадалия. Касае се за намушкване с нож в горната част на гърба на
пострадалия, към който момент жертвата се е намирала с гръб към нападателя. Дори
противно на доказателствата по делото да бъде прието, че пострадалият е проявил
физическа агресия към подсъдимите, със заставането си с гръб към извършителя, той е
дал ясен външен израз на нежеланието си да извършва действия, застрашаващи живота
и здравето на това лице и на другата подсъдима по делото.
След като няма неизбежна отбрана няма основание да се коментира приложението на
чл. 119 от НК /убийство, извършено при превишаване на пределите на неизбежната
отбрана/, нито хипотезата на чл. 12, ал. 4 от НК /ненаказуемост на деец, който е
извършил убийството при превишаване пределите на неизбежната отбрана в състояние
на уплаха и смущение/.
Привилегированият състав на чл. 118 от НК /убийство при афект/ също не може да
влезе в действие, защото комплексните психологически и психиатрични експертизи на
подсъдимите доказват, че при извършване на убийството К. и З. М. не са били в
състояние на силно раздразнение или бурна нервна реакция, възникнала като резултат
от отправената от страна на пострадалия вербална забележка. След като не е налице
състояние на силно раздразнение член 118 от НК е неприложим.
3. Не са налице основания за приложение на института на крайната необходимост,
както алтернативно е пледирала защитата. Съгласно чл. 13, ал. 1 НК не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост, за
да се спасят държавни и обществени интереси, както и свои или на другиго лични или
имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените вреди са по-малко значителни от предотвратените. Както по-
горе бе посочено, поведението на пострадалия не е представлявало опасност за
подсъдимия М.. Извън коментираните защитни и приети за недостоверни
доказателства не се установява преди действията по намушкване с ножа нито един от
подсъдимите да е бил поставен в положение на непосредствена опасност или пък
действията им да са целели отклоняването на опасността, застрашаване с увреждане на
държавните интереси, лични или имотни техни блага. В процесния случай крайна
необходимост не може да има още защото действието при нея, макар и насочено към
спасяване на застрашените интереси, не е свързано с нанасяне на вреди на нападателя
/който в случая се твърди да е пострадалият от убийството А. Ц./, а със засягането на
интересите на трети лица без отношение към опасността. Не се установява наличието и
на следващата обща предпоставка за приложение на института по чл. 13 от НК, а
16
именно, че не е съществувал друг начин за избягване на опасността и че причинените
вреди са по-малки от предотвратените.
По наказанието
1. Възраженията на държавното обвинение в протеста и на защитниците във
въззивните жалби за явна несправедливост на наложеното на подсъдимите наказание
- в първия случай поради неоснователното му снижение, а във втория поради
безпричинното му завишение, са неоснователни.
За извършеното от подсъдимите К. и З. М. предвиденото в санкционната част на
нормата наказание е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Въпреки тежестта на извършеното престъпление, правилно окръжният съд е приел, че
не се налага двамата подсъдими да бъдат принудително изолирани до края на живота
си в местата за лишаване от свобода - с или без право на замяна. Като временна и
изключителна мярка, с оглед особеностите на конкретния казус, това наказание не
може да изпълни целите по чл. 36 от НК по отношение на конкретните подсъдими. Те
са неосъждани, нямат регистрирани други общественоопасни прояви, а в хода на
производството дадените от тях обяснения, макар и не с характер на самопризнание,
спомагат за изясняване на обективната истина. Всички тези обстоятелства убедително
сочат, че съществува възможност за ресоциализация на подсъдимите и за реализиране
на целите по чл. 36 от НК, в това число и на генералната превенция. Ето защо, макар
конкретно извършеното престъпление да е изключително тежко /каквото впрочем е
всяко посегателство, при което се е достигнало до лишаване от живот/, по убеждение и
на настоящия състав посочените в чл. 36 от НК цели са могли да бъдат постигнати чрез
другото, предвидено в закона наказание – лишаване от свобода, както е приел и
окръжният съд.
Индивидуализирайки пределите, в които наказанието лишаване от свобода следва да
бъде отмерено, въззивният съд прецени всички фактори, които снижават и отегчават
отговорността на подсъдимия К.М.. Към първата категория следва да се отнесат
посочените и от първия съд: чисто съдебно минало, дадените обяснения, които макар и
без характер на пълно самопризнание спомагат обективната истина в процеса да бъде
изяснена, а същото и доказаните по делото негови здравословни страдания. Към тази
група обстоятелства попада и интензитетът на упражненото насилие, което макар и
довело до смъртта на пострадалия, е свързано с нанасянето на един-единствен удар на
жертвата. Противно на приетото от първия съд сред тях не могат да бъдат включени
изразеното от подсъдимия разкаяние, защото е очевидно, че то е с изцяло декларативен
характер, нито пък социалното положение на М., тъй като социалният статус на лицето
не би могъл да бъде фактор в посока снижение или отегчение на неговата отговорност.
Факторите, които отегчават отговорността на подсъдимия, са свързани с високата
степен на обществена опасност на конкретното деяние, довело до отнемане на човешки
живот, обстоятелството, че убийството е извършено при усложнена форма на
престъпна дейност и в съучастие с още едно лице и това, че подсъдимият М. е
участник в престъплението в най-тежката му форма на извършителство. В ущърб на
подсъдимия съдът преценява бягството от местопроизшествието и неговото (макар и
17
недълговременно) укриване от органите на реда, а също и това, че деянието не просто
е извършено във влака, а и в присъствието на множество пътници в него.
При съпоставка на изброените по - горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства е видно, че първите имат превес. Те обаче нито са многобройни, нито
някое от тях носи белега на изключителност, която да позволи приложението на чл. 55
от НК. Тази разпоредба визира изключение, приложимо, ако смекчаващите
обстоятелства са толкова много или по естеството си така съществено се различават и
надхвърлят типичните, че принципът за справедливост на наказанието би бил
компрометиран, дори и ако деецът бъде санкциониран с минималното наказание,
отредено за извършеното от него престъпно посегателство. В разглеждания казус освен
типичните смекчаващи обстоятелства /като например чистото съдебно минало на
дееца/, отсъстват характерни такива, т.е. относими само към конкретния случай,
водещи до някаква особено основание за снижаване на отговорността на дееца. Ето
защо окръжният съд правилно е преценил, че въпреки превеса на смекчаващите над
отегчаващите обстоятелства наказанието на подсъдимия М. не следва да бъде
определено под минималния размер, предвиден за деянието по чл. 116 от НК.
Въззивният съд също счита, че справедливият размер на това наказание е 16 години
лишаване от свобода и то не следва да бъде коригирано нито в посока на неговото
увеличение, както иска прокурорът, нито в посока на снижението му, каквато
претенция имат защитата и подсъдимият. Това е санкция над минимума предвиден за
наказанието по член 116 от НК, но и предвид значителния превес на смекчаващите
обстоятелства значително под най-високия възможен предел за него - двадесет години
лишаване от свобода.
Наказание в тези предели ще изпълни целите по член 36 от НК, без да бъде проява на
неоправдано премиране или строгост към дееца.
При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимата З.М. като
смекчаващи обстоятелства бяха прецени необремененото й съдебно минало;
обясненията, дадени от нея, които нямат характер на пълно самопризнание, но
спомагат обективната истина в процеса да бъде изяснена; оказаното на досъдебното
производство съдействие на полицейските органи, пред които тя е посочила мястото,
на което е изхвърлила ножа, безупречното й процесуално поведение, намерило израз в
неотклонното спазване на домашния арест - в тази насока докладни записки на
органите на МВР, от които се установява, че при многобройните проверки
подсъдимата никога не се е отклонявала от мястото, на което домашния арест се е
изпълнявал, а също и по-леката форма на съучастническа дейност. Както и при
подсъдимия М. съдът прие, че изразеното от подсъдимата съжаление за стореното е с
декларативен характер и цели облекчаване на положението й по делото, а не е искрена
проява на разкаяние, поради което не го цени като фактор, снижаващ отговорността й.
Факторите, които отегчават отговорността на подсъдимата са свързани с високата
степен на обществена опасност на конкретното деяние, довело до отнемане на човешки
живот, обстоятелството, че убийството е извършено при усложнена форма на
престъпна дейност и в съучастие с още едно лице, това, че тя - с цел осуетяване
разкриването на деянието - е издърпала забития в гърба на пострадалия нож и го е
укрила. В ущърб на подсъдимата се цени бягството от местопроизшествието и
укриването й до намирането от полицейските служители. В тази категория
обстоятелства попада и видимо по - агресивното поведение на подсъдимата спрямо
това на нейния брат, който въпреки че е пряк извършител на деянието, не е използвал
18
заканителни реплики по адрес на пострадалия. Както и при подсъдимия М. изброените
смекчаващи обстоятелства нито са многобройни, нито са изключителни и сами по себе
си не биха обусловили приложението на член 55 от НК. Този текст на закона обаче
следва да намери място в случая, поради препращащата разпоредба на чл. 58 б."б" от
НК, регламентираща изключение от общото правило на чл. 55 НК относно
индивидуализацията на наказанието. Според тази норма, когато престъплението е
завършило във фазата на опита или се касае до съучастие под формата на
помагачество, както в случая, съдът може да определи наказанието под най-ниския
предел, предвиден в закона, или да замени по-тежкото по вид наказание с друго по-
леко и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.
Случаят е типичен за приложение на разпоредбата, защото степента на участие на
подсъдимата М. в престъплението е определено малка. Тя се свежда само до една
инкриминирана форма на помагачество /физическо такова/ и по-конкретно до
поставяне на ножа, който така или иначе е носила в куфара, на удобно за достигането
му от подсъдимия М. място. Не се твърди от обвинението, че непосредствено преди
деянието подсъдимата е подала на прекия извършител средството на престъплението
или го е подтикнала по друг начин да извърши убийството. За това, за което
прокурорът е инкриминирал и което обективно е установено по делото като физическо
помагачество, не е справедливо налагане на наказание и в минимума на санкцията по
член 116 от НК, която е петнадесет години лишаване от свобода. С приложението на
член 58 "б", вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на тази подсъдима правилно
окръжният съд е определил наказание от девет години лишаване от свобода, което в
пълна степен и спрямо нея би осъществило целите, посочени в член 36 от НК.
Законосъобразно окръжният съд в рамките на очертаната правна квалификация, на
базата на данните за личността на З.М., и при съблюдаване смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства е диференцирал наказателната отговорност на подсъдимата. Тук съдът
вярно е преценил тежестта на престъплението, формата на съучастие /помагачество/ и
каузалният принос на подсъдимата за настъпването на вредоносния резултат.
Обосноваващи определеното наказание са и фактите, сочещи на степента на лична
опасност на подсъдимата - чистото съдебно минало /предвид настъпилата
реабилитация, която по силата на чл. 85, ал. 1 НК заличава осъждането и отменя за в
бъдеще последиците, които законите свързват с него/, оказаното съдействие в хода на
досъдебното и съдебно разследване за разкриване на обективната истина в
наказателния процес.
Посочените вече обстоятелства - и смекчаващи, и отегчаващи, и конкретният каузален
принос на подсъдимата не налагат намесата на въззивната инстанция в посока
увеличение или намаление на определената на подсъдимата З.М. санкция.
Правилно и в съответствие с разпоредбите на член 57 от ЗИНС, с оглед определените
на двамата подсъдими размери на наказанието лишаване от свобода е счетено, че то
следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Окръжният съд от това наказание и в съответствие с нормата на чл. 59 от НК правилно
е приспаднал времето, пред което спрямо двамата подсъдими са били задържани под
стража, а по отношение на подсъдимата З.М. е прилагана и мярка за неотклонение
домашен арест.
Като законна последица от изхода на делото правилно на основание чл. 189 от НПК на
подсъдимите са възложени разноските по делото.
При осъществената, освен по доводите, в цялост служебна проверка на обжалваната
19
присъда съдът не намери допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното и съдебното производство, налагащи отмяната й и връщане на делото.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 от НПК, Софийски
апелативен съд, НО, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 22.01.2021 г. по н.о.х.д. № 751/2019г. на
Софийски окръжен съд, НО, 4 състав.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС в 15 – дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето на решението чрез изпращане на
писмени съобщения за това.
Председател: Членове: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20