№ 272
гр. С.З. , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Румяна А. Танева
Секретар:Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20205501001195 по описа за 2020 година
Обжалвано е решение № 409/17.07.2020г., постановено по гр.д. №
2672/2019г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлен на основание
чл.422 предявеният иск за признаване за установено по отношение на Р. Д.
К. съществуването на вземането на “В.К.” ЕООД, за сумата от 109.45 лева
главница, представляваща неплатена цена за доставена и отведена питейна
вода за периода 02.10.2016г. до 04.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.07.2019г. до изплащане на вземането, сумата от
15.12 лева лихва за забавено плащане на главницата от 01.01.2017 до
02.07.2019г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в
полза на “В.К.” ЕООД заповед №1123/10.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по ч. гр. д. № 1902/2019г. по описа на Районен
съд –К., като неоснователен
Във въззивната жалба на “В.К.” ЕООД са изложени доводи, че
обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Направено е искане да се отмени решението и да се уважат предявените от „В
и К“ ЕООД искове.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба чрез
особения представител на въззиваемия, с който взема становище, че същата е
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло
първоинстанционното решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “В.К.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Р. Д. К. му дължи следните суми: 109.45 лева с вкл.
ДДС, представляваща дължими главници по описаните квитанции, ведно със
законна лихва в общо размер на 15.12 лева, както и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд К., въз основа на
което е образувано ч.гр.дело № 1902/2019 г. - до окончателното ѝ изплащане.
Моли да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски в размер на 385 лв., от които сумата 25 лв., представляваща
доплащане на държавна такса и сумата 360 лв., представляваща
възнаграждение за адвокат.
Моли да бъдат присъдени и направените по ч.гр.дело № 1902/2019 г. по
описа на Районен съд-К. разноски в общ размер на 25 лв., представляващи
държавна такса.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адвокат
Андреева, в качеството на особен представител на ответника, с който
заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради
което ги оспорва изцяло.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1902/2019 г. по описа на Районен съд
– К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №
2
1123/10.07.2019г. за изпълнение на парично задължение, за сумите : 109.45
лв. главница, 15.12 лв. лихва от 01.01.2017г. до 02.07.2019 г. /дата на издаване
на лихвения лист/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
09.07.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева
разноски по делото.Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК е връчена на длъжника Р. Д. К. при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
По делото са представени Квитанция от 01.01.2017 г. на стойност 5,69
лв.; Квитанция от 01.02.2017 г. на стойност 5,69 лв.; Квитанция от 01.03.2017
г. на стойност 5,66 лв.; Квитанция от 01.04.2017 г. на стойност 5,82 лв.;
Квитанция от 01.05.2017 г. на стойност 6,04 лв.; Квитанция от 01.07.2017 г. на
стойност 5,89 лв.; Квитанция от 01.08.2017 г. на стойност 5,62 лв.; Квитанция
от 01.11.2017 г. на стойност 5,95 лв.; Квитанция от 01.12.2017 г. на стойност
6,18 лв.; Квитанция от 01.02.2018 г. на стойност 3,35 лв.; Квитанция от
01.03.2017 г. на стойност 5,45 лв.; Квитанция от 28.03.2017 г. на стойност 5,93
лв.; Квитанция от 28.05.2018 г. на стойност 9,12 лв.; Квитанция от 28.06.2018
г. на стойност 12,54 лв.; Квитанция от 15.01.2018 г. на стойност 3,38 лв.;
Квитанция от 15.03.2019 г. на стойност 8,45 лв.; Квитанция от 15.04.2019 г.
на стойност 8,69 лв.
Представен е и лихвен лист за дължимите суми по квитанции и лихви,
досие на абонат и справка от Служба по вписванията при Районен съд – К..
По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, от чието
заключение се установява, че партида № 000384 за имот находящ се в град К.,
се води на името на Р. Д. К..Задължението за ползвана питейна и отведена
канална вода по партида № 000384 за процесния период, съобразно издаден
лихвен лист по процесните квитанции е в общ размер на 109,45 лева. Вещото
лице сочи, че няма плащане на задължението от страна на ответника.
Размерът на дължимото обезщетение за неизпълнение на парично задължение
в размер на законната лихва, дължимо за периода 01.09.2017 г. до 17.08.2018
г. е 5,50 лева. Вещото лице сочи, че водата се е отчитала с посещение на
място, отчитане показанията на водомера, като има поставени подписи при
3
отчитането до месец октомври 2017 г. След тази дата отчитането е с
електронно устройство и отбелязването срещу тип на отчета е „реално
измерен отчет“. Вещото лице сочи, че начисленото количество вода е
остойностявано по действащите към съответния момент цени на
предоставените услуги. През процесния период не е имало спиране на
водоподаването на процесния имот. От отговорите на вещото лице, дадени в
съдебно заседание, се установява, че до месец октомври 2017 г. вещото лице е
изискало карнетата от дружеството, като отбелязванията в нея са до месец
октомври 2017 г. след тази дата отчитанията са по електронен път.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи :
Въззивният съд намира за безспорно, че ответникът е потребител на
водоснабдителни нужди по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗРВКУ, като има
открита партида № 000384 във “В.К.” ЕООД – С.З., поради което следва да
заплаща предоставените му от ищеца услуги въз основа на измереното
количество изразходвана вода.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, отчетените данни за количеството вода се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Видно от определение № 519/06.03.2020г. съдът е задължил ищцовото
дружество да представи карнетите за отчитане на питейната вода за
процесния период 02.10.2016г до 04.04.2019г. До приключване на съдебното
дирене, ищецът не е изпълнил горепосочените указания на съда, поради което
по делото не е установен редът и начинът, по който ищецът е извършвал
отчета /реален или по електронен път/на доставената и потребена вода.
Представените от ищеца лихвен лист и квитанции по правния си
характер представляват частни свидетелстващи документи, издадени
едностранно от ищеца, поради което не могат да служат за установяване на
4
доставените количества. Заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза също не е в състояние да установи наличието на претендираните
вземания, тъй като тя изхожда единствено от счетоводните записвания при
ищеца, направени на база първични счетоводни документи, които не могат да
обвържат надлежно другата страна по спора.
Ето защо след като не са представени доказателства, че ищецът е
предоставил на ответника посочените водоснабдителни и канализационни
услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и
измерена по предвидения в Наредба № 4/14.09.2004 г. и Общите условия ред,
въззивният съд намира предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 409/17.07.2020г., постановено по гр.д. №
2672/2019г. по описа на Районен съд – К..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5