РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Нова Загора, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20242220100306 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета България“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица,
бул.“България“ № 81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез Е.Л. -
юрисконсулт срещу М. Р. П. ЕГН ********** с адрес ****** с правно основание чл.422,
ал.1 вр. с чл.415 от ГПК. Цената на иска е 1489.22 лева, от които 697,37 лв. главница; 138.53
лв. договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 14.03.2018г. до
20.01.2019г.; 389.69 лв. законна лихва за забава върху главницата за период от 14.03.2018г. до
28.09.2023г.; 263,63 лв санционна лихва за периода от 14.03.2018г. до 28.09.2023г., ведно с
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането.
В нея ищецът твърди, че между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на
кредитодател и М. Р. П., в качеството й на кредитополучател, бил сключен договор за
потребителски кредит № 1043414 на 14.03.2018г. по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен при
спазването на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство и
бил действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.
Длъжницата бил кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит
„Кредисимо“ като попълнила заявление за отпускане на кредит от разстояние. Пълната
преддоговорна информация й била предоставена чрез хиперлинкове и й била изпратена на
имейл за запознаване. Тя отправила към кредитора обвързващо електронно волеизявление
1
по чл.2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения имейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“. С
извършването на това действие се приемало, че заявлението е подадено, приети са ОУ и
договорът и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление договорът,
Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на
длъжницата, заедно с електронното изявление на кредитора за сключване на договора за
кредит и приложенията към него. При кандидатстването за кредит ответницата сама избрала
да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай Тръст, като
договорът за поръчителство не би задължителен и бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез
размяна на електронни изявления.
По силата на сключения договор М. Р. П. получила сумата от 697,37 лева, която
трябвало да върне на 10 броя вноски по 83,59 лв. в срок до 20.01.2019г., когато се
падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24%, както и годишен лихвен процент на разходите в размер на 50%.
На същата дата тя сключила договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
Ай Тръст, което от своя страна се задължило да сключи договор с трето за процеса лице –
Кредисимо и да отговаря пред него солидарно за всички задължения на ответника по
договора за кредит с Кредисимо. На 14.03.2018г. Ай Тръст и Кредисимо сключили договор за
поръчителство, по силата на който Ай Тръст се задължавало да изпълни всички задължения
на М. П. към Кредисимо по договора.
Ответникът не изпълнил задълженията в срок по договора за кредит и поръчителят
Ай Тръст бил поканен да плати всички негови изискуеми задължения на 18.02.2021г. В
изпълнение на уговореното в чл.3, ал.2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай
Тръст изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021г., в което посочило всички
дължими суми и предстоящото плащане. На 23.02.2021г. Ай Тръст погасило дължимите от
него суми на Кредисимо, както следва: 697.37 лв главница по договор за кредит, 138.53 лв.
договорна лихва за период 14.03.2018 до 20.01.2019г. и 389.69 лв. обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава. С извършването на посоченото плащане поръчителят на
осн. чл.143, ал.1 от ЗЗД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021г.
Ай Тръст уведомил на електронната поща на длъжника за извършеното плащане по договора
за поръчителство, за встъпването в правата на кредитора Кредисимо и за задължението му
да заплати възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 0
лева, ведно със сумата от 0 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение.
Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021г. „Ай Тръст“ ЕООД като цедент му прехвърлил своите вземания към длъжника по
описания договор за потребителски кредит. Той от своя страна уведомил длъжника на
посочената в договора електронна поща с имейл. В резултат от сключения договор за цесия
цедентът прехвърлил своите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи
от договори за потребителски кредити с физически лица, които не изпълнявали
2
задълженията си по тях и били индивидуализирани в Приложение № 1 на договора за цесия.
Ищецът моли съда да приеме извършеното уведомяване на длъжника за цесията на имейл
адреса за надлежно, но ако не го приеме за такова, да приеме надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба.
Към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
изпълнителния лист по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1799/ 2023г. на НЗРС, ответницата
дължала сума в общ размер от 1489.22 лева, от които 697,37 лв. главница; 138.53 лв.
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 14.03.2018г. до
20.01.2019г.; 389.69 лв. законна лихва за забава върху главницата за период от 14.03.2018г. до
28.09.2023г.; 263,63 лв санционна лихва за периода от 14.03.2018г. до 28.09.2023г., ведно с
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът моли съда след като се запознае с всички доказателства, да постанови
съдебен акт, с който да признае за установено, че М. Р. П. ЕГН ********** дължи на „АПС
Бета България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Триадица, бул.“България“ № 81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В.,
гореописаната сума в общ размер от 1489.22 лева.
Моли да им бъдат присъдени сторените и предявени разноски по ч.гр.д.№ 1799/
2023г. по описа на НЗРС – държавна такса от 40,23 лв. и юрисконсулстко възнаграждение 50
лв., както и направените в настоящото производство, заедно с юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв. на осн.чл.78, ал.8 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК назначения на ответницата особен представител адв.Е. М.
– АК Сливен представя писмен отговор по предявения иск, който счита за допустим на
предявеното основание, но за неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че
ответницата му дължи посочената сума и излага своите възражения срещу иска и
обстоятелствата, на които се основава.
Счита, че ищецът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключването на договора съгл.чл.18, ал.1, т.3 и ал.3 от ЗПФУР. Доставчикът на услугата
следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2 на чл.5 от ЗПК. Подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,
представлява електронно заявление, записано на предвиден в чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ носител
с възможност да бъде възпроизведено и същевременно електронен документ. Видно от
представените доказателства не било представено от ищеца заявлението в електронна форма
на хартиен носител, както и другите извлечение от електронни документи във връзка с
коресподенцията между страните. Това от своя страна водело до извода, че представените
писмени доказателства – стандартния европейски формуляр, договор и общи условия,
имали характера на частни неподписани документи, които изхождали от ищеца и не били
фактически предоставени на ответницата да се запознае с тях. Получаването на сумата от
нея не било достатъчно, за да възникне между страните договор за потребителски кредит.
3
Договорът за цесия бил сключен с „Кредисимо“ /цедент 1/ и „Ай Тръст“ ЕООД
/цедент 2/, като първото дружество прехвърляло възмездно на цесионера свои парични
вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица
индивидуализирани в Приложение № 1 на договора, а втория цедент прехвърлил възмездно
свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в
правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на
физически лица, индивидуализирани отново в Приложение № 1 от него. В предмета на
договора за цесия било посочено, че Кредисимо продава на цесионера 594 вземания,
произтичащи от договори за кредити, а Ай Тръст – 4111 вземания, произтичащи от
встъпването му като поръчител. Вземанията били индивидуализирани в Приложение № 1 от
договора, което било изготвено на хартиен носител и съдържало поотделно посочване на
вземанията на двамата цеденти. Но към представени доказателства по исковата молба
Приложение № 1 не можело да бъде намерено и не ставало ясно какви вземания са
прехвърлени от двамата цеденти.
Особеният представител твърди, че не са представeни доказателства за изплащането
на задълженията от страна на поръчителя на кредитора, включително и техния размер –
платежни или счетоводни документи. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗД предвижда възможност
поръчителят да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след
като е уведомил за предявения срещу него иск. В случаят не можело да се установи дали
поръчителят действително е изпълнил задълженията на кредитора, което от своя страна има
значение за встъпването в правата му и прехвърлянето на процесното вземане върху
цесионера.
Сключеният договор трябвало да отговаря предвидените в ЗПК изисквания и когато
не били спазени те, разпоредбата на чл.22 от ЗПК го прогласявала за недействителен. Твърди
се, че кредитополучателят имал право да посочи в заявлението, че ще предостави
обезпечение, но тълкувайки клаузата във връзка с чл.4, ал.2 от договора, която предвиждала,
че ако кредитополучателят не предостави предвиденото обезпечение, договорът не поражда
действие, то предоставянето на обезпечение било условие за сключване на договор за
кредит. В Приложение № 1 към договора за поръчителство било предвидено възнаграждение
в размер на 52,22 лева за всеки месец за периода на действието на договора за кредит, което
с оглед погасителния период от договора за кредит възнаграждението на поръчителя
излизало общо на стойност 522,20 лева. Особеният представител счита, че двата договора
следва да се разглеждат като едно цяло, защото на практика сключването на договора за
поръчителство се явява част от сключването на договора за кредит. Същота така било
ограничено и правото на избор на кредитополучателя по отношение на поръчителя по
кредита сам да го избере и бил отчетен единствено интереса на кредитора.
В договорът за кредит бил посочен ГПР в размер на 50%, но той не отразявал
действителния процент, защото не включвал разходите по кредита за възнаграждение по
договора за поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1
т.1 от ДР на ЗПК. Нямало представено доказателство плащането на възнаграждението за
4
поръчителство да било отразено като разход при формирането на оповестения ГПР.
Твърди се, че със сключването на отделен договор за поръчителство се цели
получаването на едно допълнително възнаграждение за кредитодателя, което оскъпява
договора за кредит и заобикаля ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Независим, че
предвидения в договора ГПР бил в съответствие с максимално законоустановения процент,
не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неоповестяването на
действителния ГПР в договора за кредит представлявало нарушение на изискванията на
закона, които водели до неговата недействителност на основание чл.22 от ЗПК, което от своя
страна означавало, че потребителят дължал връщане само на чистата стойност на кредита,
без да дължи лихви и други разходи – чл.23 от ЗПК.
По делото са представени като доказателства: Договор за потребителски кредит №
1043414/ 14.03.2018г., ведно с Приложение № 1 към него; Общи условия за предоставяне на
кредити; Договор за предоставяне на поръчителство от 14.03.2018г. между Ай Тръст ЕООД и
М. Р. П., ведно с Приложение № 1 към него; Договор за поръчителство между „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021г.; Уведомление за цесия от АПС Бета България ЕООД; Справка извлечение от
системата за клиента М. Раднево П. на „Ай Тръст“ ЕООД от 25.03.2024г.; Справка
извлечение от системата за клиента М. Р. П. на „Кредисимо“ ЕАД от 25.03.2024г.;
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021г.; пълномощни; ч.гр.д.№ 1799/2023г. на НЗРС.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.03.2018 г., между "Кредисимо" ЕАД, като кредитор и М. Р. П., като
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 1043414, по силата на
който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя под формата на заем
парична сума в размер на 697.37 лева. Погасителните вноски представлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в
него. Общата стойност на усвоената главница и договорна лихва по кредита била в размер
на 835.90 лева, която следвало да се заплати на 10 равни месечни вноски, всяка в размер на
83,59 лв., а договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 41.24 %.
Падежът на последната погасителна вноска бил на 20.01.2019г..
От представения по делото Договор за предоставяне на поръчителство от
14.03.2018г., ведно с Приложение № 1 към него, между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и М. П. бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който да
отговаря пред последното дружество солидарно с потребителя за изпълнението на всички
негови задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия Приложение № 1 на
5
договора за поръчителство – 52,22 лева на месец за периода на действие на договора за
кредит, което се дължало на датата на падежа на съответното плащане по договора за кредит
№ 1043414.
На 14.03.2018г. бил сключен договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст“ ЕООД като поръчител, по силата на който поръчителят се задължавал да
отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя М. П. за изпълнението на всички нейни
задължения, възникнали съгласно посочения договор за потребителски кредит и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по него. Поръчителят
отговарял за изпълнението на задълженията до пълното им погасяване и оставал задължен и
след падежа им независимо от това дали Кредисимо е предявило иск срещу потребителя.
На 02.03.2021 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия) на основание чл. 99 ЗЗД между "Кредисимо" ЕАД /Цедент 1/, „Ай Тръст“
ЕООД /Цедент 2/ и "АПС Бета България" ЕООД в качеството му на Цесионер с предмет
Цедент 1 и Цедент 2 продават възмездно на Цесионера свои, парични вземания, поизтичащи
от просрочени и неизплатени договори за кредит с физически лица, в качеството им на
кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора към дата
02.03.2021г.. Вземанията, които прехвърля Цедент 1, са 594 броя и произтичат от
потребителски кредити, а тези на Цедент 2 са 4111 броя и включват вземания, произтичащи
от встъпване на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор
„Кредисимо“ ЕАД. Двамата прехвърлители по договора за цесия упълномощили ищцовото
дружество да уведоми всички длъжници за сключения Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 06.07.2023г. съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД.
На 29.09.2023г. кредиторът "АПС Бета България" ЕООД подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Софийски РС и било образувано гражданско
дело № 53777/2023г. по описа на съда. С Определение № 36047/ 11.10.2023г. на СРС делото
било изпратено по подсъдност на РС Нова Загора и било образувано гр.д.№ 1799/ 2023г. на
НЗРС. С разпореждане № 2758/ 15.12.2023г. била издадена заповед № 1245/ 15.12.2023г. за
изпълнение на парично задължение въз основа по чл.410 от ГПК. Длъжницата не била
открита на посочения адрес и било залепено уведомление на адреса по чл.47, ал.1 от ГПК.
При направена справка за действащи трудови договори било установено, че има регистриран
работодател, който при изпращане на съобщение за връчване отговорил, че не работи във
фирмата такова лице. С Разпореждане № 603/ 18.03.2024г. били дадени указания на
взискателя да предяви иск по чл.422 от ГПК. В едномесечния срок била подадена искова
молба с вх.№ 1398/ 26.03.2024г. против длъжницата с цена на иска 1489.22 лв. и правно
основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и образувано настоящото съдебно
производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79,
ал.1, предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.86 и чл.99 от ЗЗД, който е допустим и предявен в срок.
6
Ищецът е следвало да докаже пълно и главно, че с ответника са се намирали във валидни
облигационни отношения, размера на дължимите от ответника суми, изискуемостта на
вземането и действието на извършено прехвърляне по чл.99, ал.4 от ЗЗД. В тежест на
ответника е било да докаже плащането по договора.
Представен е договор между „Кредисимо“ ЕООД и М. Р. П. за паричен заем,
съдържащ всички съществени клаузи и изискуемото съдържание по потребителски договор
по ЗПК. Договорите с кредитора и поръчителя са сключени по Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние като от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл.18 от
ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълежнието си за предоставяне на
информация по чл.8 от закона на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на
договора. Предвид факта, че и в двата договора с кредитора и поръчителя се съдържат
пълните лични данни на ответника, съдът приема, че същите са предоставени от него и че
процесните договори са били сключени именно от нея, която със приемането на
предложението се е съгласила и е предоставила своите лични данни. В договорът за кредит е
посочено, че усвояването на заемната сума от кредитополучателя се извършва по посочения
в заявлението от него начин. Не е представено като доказателство по делото заявлението, с
което ответницата е кандидатствала и не става ясно по какъв начин е усвоила предоставената
сума по кредита, а така също не са представени и доказателства в смисъл, че същата е била
преведена след сключването на договора. В представената справка извлечение от системата
на „Кредисимо“ ЕАД за клиента М. Р. П. е отразено, че сумата от 697.37 лв. е отишла за
погасяване задължения по стар заем с отпусната сума по нов заем към дата 14.03.2018
година.
Особеният представител на ответницата счита, че сключения договор за
потребителски кредит е недействителен, защото е сключен при неспазване на нормите на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1,т.7-9 от ЗПК, с произтичащите от това
последици по чл.23 от ЗПК. Следва да се посочи, че съдът не е обвързан от посочените от
ответника основания за недействителност на договора в преценката си, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са с императивен характер и съдът следи служебно за тях съгл.чл.6
§1 от Директива 93/ 13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В чл.19, ал.1 от ЗПК е посочено, че ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В приложение № 1 на Договора за потребителски кредит № 1043414 е
посочен процент на ГПР 50.00 %, т.е формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК и не надвишава максималния размер по чл.19, ал.4 от ЗПК. Но на практика не
отразява действителния такъв, защото не включва в частта за разходите по кредита
възнаграждението на поръчителя „Ай тръст“ ЕООД по сключения договор за поръчителство,
но следва да бъде включено в общите разходи съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК – „Общ разход
7
по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и вскички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.“. В
случая възнаграждението, което се дължи за поръчителството, е разход, свързан с предмета
на договора и цели да обезпечи вземанията по него.
Независимо, че двата договора за кредит и за поръчителство са самостоятелни и
между различни страни, трябва да бъдат разгледани като едно цяло, защото сключването на
втория е резултат и във връзка със сключването на първия. Тази зависимост се установява и
от клаузата за приоритетно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит при
сключването на договор за поръчителство от ищцата с одобрено от ответника юридическо
лице-поръчител, което се случва в един и същ ден. Обвързаността между двете юридически
лица се потвърждава и наличието на клауза в чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на
поръчителство, която овластява „Кредисимо да приема вместо Поръчителя изпълнение на
задължението на Потребителя за плащане на възнаграждение по този договор съгл. ал.4, т.2
и всички други вземания на Поръчителя по този договор. С оглед изложеното съдът намира,
че разходът за възнаграждението на поръчителя по обезпечаването на вземането на
„Кредисимо“ ЕАД по договора за кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да
се включи в общия разход по кредита. Добавянето на дължимото възнаграждение за
поръчителя в размер на 52,22 лева към лихвения процент по кредита или към ГПР по него
надхвърля значително установена в чл.19, ал.4 от ЗПК забрана ГПР да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС. Самата сума, дължима по договора за поръчителство на
месец е в размер почти 2/3 от дължимата погасителна вноска от 83,59 лева за всеки месец.
В този случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без
лихви и други разходи по него, съгл.чл.23 от ЗПК, а установяването на това става със
съдебното решение, постановено в производство по иск по чл.79 от ЗЗД /вкл. и в хипотезата
на чл.422, ал.1 отГПК/, какъвто е настоящия случай /в този смисъл е и Решение № 50174/
26.10.2022г. по гр.д.№ 3855/2021г. на ВКС/.
В производството ищецът излага твърдения, че има качеството на цесионер,
възникнало в резултат на извършеното прехвърляне на вземанията от „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст“ ЕООД с договора от 02.03.2021г. и това обосновава неговата активна
процесуална легитимация. Неговото вземане следва да бъде прехвърляемо и
индивидуализирано чрез неговите носители, съдържание и правопораждащи факти.
Договорът за цесия е представен и приет като писмено доказателство по делото, както и по
ч.гр.д.№ 1799/ 2023г. по описа на НЗРС, но не е представено Приложение № 3 –
8
Пълномощно в полза на цесионера за уведомяване на длъжниците по прехвърлените
вземания съгласно чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е уведомил М. Р. П. за извършената цесия с уведомление на
посочения в договора за кредит имейл адрес на основание т.4 §5 Прехвърляне от договора за
цесия и упълномощаването му от Цедент 1 и Цедент 2. Но не е представено пълномощното,
описано като Приложение № 3 – Пълномощно в полза на Цесионера за уведомяване на
длъжниците по прехвърлените вземания съгл. чл.99 от ЗЗД, от което да се удостовери
представителната власт на ищеца да представлява кредитора и поръчителя и да извършва
правновалидни действия по смисъла на ЗЗД. Уведомяване за извършената цесия дължи
цедентът, освен в хипотезата на упълномощаване, в противен случай цесията е
непротивопоставима на длъжника. При липса на пълномощно в полза на цесионера за
уведомяването, цесията не може да произведе своето действие, независимо дали е изпратена
до него от „пълномощника“ или се съдържа в исковата молба като изявление.
Направено е искане към съда, ако приеме, че уведомяването на длъжницата на
посочения имейл адрес не е извършено надлежно, да приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба по делото. Във формираната с редица решения
на ВКС съдебна практика (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I
т. о., ТК, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №
123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК. Няма спор също така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело,
цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (вж.
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 156
от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и др.). В случая обаче
уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено не на
ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначения му
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител
отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр.
чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния
9
кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл е Решение № 74/27.07.2017 г.
по в.т д № 154/ 2017 г. на БАС, Решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в.гр.д.№ 5905/2016
г. и др.).
Видно от практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ІІ т. о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г.
на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с получаването на същата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, прил. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, какъвто не е настоящият
случай.
Дори и съдът да приеме упълномощаването за изрично, то не е налице надлежно
уведомяване на длъжника. Няма доказателства по делото, той да го е получил. Ответникът
по настоящото дело е представляван от назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от исковата молба и от
уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от надлежно упълномощена страна/ за
извършената цесия, т.е не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е
породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите на
изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез
особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от
ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените
за това предпоставки, в този смисъл е и т.6 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява – съгласно т.7 от
ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният
представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след
като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като
длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.
От така установеното съдът приема, че ищецът не е доказал своята активна
процесуална легитимация в процеса, а именно, че е носител на вземанията, които
претендира. В негова тежест е било да установи при условията на пълно и главно доказване
тези обстоятелства, особено като се вземе предвид, че съдът не му е давал указания да не
сочи доказателства за прехвърлянето на тези вземания. С оглед изложеното съдът намира, че
ищецът „АПС Бета България“ ЕООД не е доказал твърдението си, че е носител на
процесните вземания спрямо М. Р. П. в качеството си на цесионер по договор за продажба
на вземания от 02.03.2021г. с цеденти „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Предявеният
установителен иск с цена 1489.22 лв. е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен на
10
това основание.
С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производства следва да останат за негова сметка.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“България“ № 81В,
представлявано от управителите Х.М. и П.В., против М. Р. П. ЕГН ********** с адрес
******, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1489.22 лева, от които 697,37 лв.
главница; 138.53 лв. договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от
14.03.2018г. до 20.01.2019г.; 389.69 лв. законна лихва за забава върху главницата за период от
14.03.2018г. до 28.09.2023г.; 263,63 лв санционна лихва за периода от 14.03.2018г. до
28.09.2023г., ведно с лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
11