№ 513
гр. Враца, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Петров
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело №
20251420101635 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: *****рез
адв. Ц. С., против Средно училище "Козма Тричков", гр. Враца, ул. "Антим I" № 12,
представлявано от директора Т. Ангелова.
В исковата молба се твърди, че ищцата Р. Р. Ц. полагала труд по трудово правоотношение в
ответното Средно училище "Козма Тричков", гр. Враца, ул. "Антим I" № 12, като заемала
длъжността старши учител по английски език с Код по НКПД-2011 год. 23305008 до
26.07.2023 год., когато със Заповед № РД-18-522 на директора на училището от същата дата
26.07.2023 год. трудовият й договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по
взаимно съгласие на страните. Поддържа се, че съгласно цитираната заповед на директора
на училището, на служителя следвало да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл.
219, ал. 6 ЗПУО, вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 КТД в размер на единадесет брутни работни заплати.
Поддържа се, че на основание чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Анекс № Д01-192/10.08.2023 год. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от
06.12.2022 год. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 год. за
нормиране и заплащане на труда, обнародвана бр. 75 ДВ от 01.09.2023 год., е прието
увеличението на работните заплати с 15%, считано от 01.01.2023 год. Излага се, че ищцата
подала заявление /вх. № РД-34-1109/30.01.2025 год./ до директора на Средно училище
"Козма Тричков", гр. Враца, с молба да й бъде изплатен увеличения размер на трудовото
възнаграждение, считано от 01.01.2023 год. до 26.07.2023 год. - датата на прекратяване на
трудовия й договор, както и преизчисляване на изплатеното обезщетение в размер на
единадесет брутни месечни заплати. Твърди се, че ответника отказал да преизчисли и
1
изплати на ищцата полагащото й се трудово възнаграждение за процесния период,
представляващо неговия увеличен размер, както и преизчисления в тази връзка размер на
полученото обезщетение в размер на единадесет брутни месечни заплати, като се позовал на
Писмо № 80812-41/25.08.2023 год. на заместник-министъра на образованието и науката.
Сочи се, че цитираното писмо е публикувано на 25.08.2023 год., а Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 год. за нормиране и заплащане на труда е публикувана в
бр. 75 на Държавен вестник от 01.09.2023 год.
Излага се, че съгласно становището на Синдиката на българските учители, работници и
служители, чийто трудови договори за прекратени до подписване на Анекс № Д01-
192/10.08.2023 год. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 год. или след неговото подписване следва със свое
писмено заявление да изискат от директора на образователната институция преизчисление
на трудовите възнаграждения от 01.01.2023 год. до момента на прекратяване на договора.
Поддържа се, че в същия смисъл е и становище на КНСБ от 27.10.2023 год., според което
всеки учител или педагогически специалист, който се е намирал в трудово правоотношение
на към 01.01.2023 год., независимо от това, че към 01.08.2023 год. трудовото
правоотношение е било прекратено има право да поиска изплащане на полагащото му се
увеличение на трудовото възнаграждение на основание Анекс № Д01-192/10.08.2023 год.
към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
от 06.12.2022 год., със заявление до представляващия съответната образователна институция
или при отказ по съдебен ред, в рамките на три годишна давност. Предвид това в исковата
молба се поддържа, че изменението на Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 год. с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 год. следва да намери приложение към лица, които към датата на сключване
на анекса са с прекратено трудово правоотношение, какъвто е настоящия случай, считано от
01.01.2023 год., а не от датата на подписване на Анекса - 10.08.2023 год.
Сочи се още, че в Наредба № 14/2017 год. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ бр.
75 от 01.09.2023 год.) и по-конкретно в § 2, законодателят е приел минималните размери на
основните месечни възнаграждения на педагогическите специалисти да се прилагат от
01.01.2023 год., като посочените размери съвпадат изцяло с тези съгласно Анекс № Д01-
192/10.08.2023 год. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 год, поради което за ищцата е възникнало правото да
получи предвиденото в Закона за държавния бюджет, Наредба № 14/2017 год. и Колективния
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022
год. увеличение за процесния период. Излага се твърдение, че прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата с ответника преди 10.08.2023 год., не представлява юридически
факт с правопогасяващо значение, досежно правото на ищцата да получи увеличение на
трудовото й възнаграждение. Поддържа се, че следва да се извърши преизчисляване във
връзка с увеличения размер на месечното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023
год. до 26.07.2023 год., като на ищцата бъде изплатено дължимото се трудово
възнаграждение и обезщетение в размер на единадесет брутни месечни заплати съобразно
2
увеличението на месечното възнаграждение от 01.01.2023 год.
При тези фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с което Средно
училище "Козма Тричков", гр. Враца, представлявано от директора Т. Ангелова да бъде
осъдено да заплати на ищцата следните суми: сумата от 2 279,08 лева, представляваща
неизплатен увеличен размер с 15% върху основната работна заплата на ищцата, за периода
от 01.01.2023 год. до 26.07.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на входиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и сумата от 3
581,42 лева, представляваща преизчислено обезщетение върху увеличения размер с 15%
върху основната работна заплата на ищцата в размер на единадесет брутни работни заплати,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на входиране на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ответника Средно училище "Козма Тричков", гр. Враца,
представлявано от директора Т. Ангелова е постъпил писмен отговор, с който се оспорват
предявените искове. Не се оспорва, че ищцата се намирала в трудово правоотношение с
представляваното от нея училище. Поддържа, че на основание чл. 222, ал. 3 КТ на ищцата е
изплатено дължимото й се обезщетение. Изразява становище, че ищцата Р. Ц. няма право да
получи увеличен размер на трудовото си възнаграждение, поради обстоятелството, че към
датата на подписване на анекса към КТД трудовото й правоотношение е било прекратено,
респективно към тази дата ищцата не е бил член на синдикална организация. Поддържа, че
увеличението на размера на основната работна заплата обхваща само лица, заети в
системата на образованието и присъединилите се към КТД действащи членове на
синдикална организация. Излага, че със Закона за държавния бюджет на Република България
за 2023 год. са разчетени средства за увеличение на възнагражденията на педагогическите
специалисти с 15% от 01.01.2023 год. Сочи, че синдикалната организация, на която ищцата е
била член е страна по последователно сключвани колективни трудови договори за системата
на училищното и предучилищното образование на национално и общинско ниво. Поддържа,
че съгласно чл. 27 от КТД, сключен на 10.08.2023 год. е предвидено увеличение на
възнагражденията с 15%, считано от 01.01.2023 год. и именно към тази дата - 10.08.2023 год.
се определя кръга от лицата, за които следва да се прилагат договореностите на анекса към
КТД, т.е. лицата, които към тази дата имат качеството "работници и служители" в системата
на образованието. Поддържа, че в случая се касае за юридически факт възникнал след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответното училище и именно той е
основание за увеличение на трудовото възнаграждение в предвидения размер. Изразява
аналогично становище и по отношение на разпоредбата на § 3 от ЗР на Наредба № 4/2017
год. за нормиране и заплащане на труда, предвиждащ, че минималните размери на
основните месечни възнаграждения на педагогическите специалисти влизат в сила от
01.01.2023 год., но тази разпоредба касае само лицата, които има това качество към момента
на приемане на нормативния акт.
При тези и останалите подробно изложени твърдения в отговора на исковата молба се иска
от съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявените искове.
3
Претендират се разноски.
Предявен е обективно иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 222, ал. 3 КТ.
Въз основа на своевременно депозирана молба с правно основание чл. 214 ГПК от страна на
ищцата, съдът е допуснал изменение на исковете, чрез намаление на размера на исковата
претенция, представляваща полагащо се, но неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023 год. до 26.07.2023 год. от 2 279,08 лева на 2 125,89 лева и чрез
увеличение на размера на исковата претенция, представляваща преизчислен размер на
полагащото се обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати от 3 581,42 лева на 3
794,98 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението /макар в молбата по чл. 214
ГПК да е заявено искане за присъждане на законна лихва от датата на постановяване на
съдебното решение до окончателното изплащане на задължението/.
С Протоколно определение от 23.07.2025 год., съдът на основание чл. 233 ГПК е прекратил
производството по делото по иска по чл. 128, т. 2 КТ, в частта за разликата над 2 125,89 лева
до първоначално предявения размер на исковата претенция от 2 279,08 лева.
В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа
исковата молба съобразно допуснатото от съда изменение на иска на основание чл. 214
ГПК.
Ответникът Средно училище "Козма Тричков" чрез процесуален представител адв. М. Г.
оспорва предявения иск и поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С доклада по делото по реда на чл. 146, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е определил за безспорно
между страните, че ищцата Р. Р. Ц., ЕГН ********** е полагала труд по трудово
правоотношение в ответното Средно училище "Козма Тричков", гр. Враца, ул. "Антим I" №
12, като заемала длъжността старши учител по английски език с Код по НКПД-2011 год.
23305008 до 26.07.2023 год., както и че със Заповед № РД-18-522 на директора на
училището от 26.07.2023 год. трудовият й договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ - по взаимно съгласие на страните.
Горните обстоятелства се установяват и от приети по делото Допълнително споразумение №
18-466 от 06.06.2023 год. към Трудов договор № 13 от 01.09.1998 год., сключен между СУ
"Козма Тричков", гр. Враца, представлявано от неговия директор, в качеството на
работодател и ищцата Р. Р. Ц., в качеството й на служител, от който се установява, че същата
е заемала длъжността старши учител по английски език, извлечение от трудова книжка №
2369 /продължение/ на ищцата, както и Заповед № РД-18-522 от 26.07.2023 год. на
директора на Средно училище "Козма Тричков". С процесната заповед е определено, на
основание чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 219, ал. 6 ЗПУО и чл. 31, ал. 1, т. 2 КТД на ищцата да се
изплати обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, както и обезщетение за
неизползван годишен отпуска в размер на 6 дни на основание чл. 224 КТ, надлежно връчена
на ищцата на 26.07.2023 год.
4
По делото е представено заявление от ищцата Р. Р. Ц. до директора на СУ "Козма Тричков",
гр. Враца от 30.01.2025 год., с което моли да й бъде изплатен увеличения на
възнаграждението за периода от 01.01.2023 год. - до 26.07.2023 год., както и да й бъде
преизчислен на това основание размера на изплатеното й обезщетение.
По делото е приета Служебна бележка изх. № 17/09.05.2025 год. на ИС на Синдикална
секция на КТ "Подкрепа" в СУ "Козма Тричков", гр. Враца, от която се установява, че
ищцата Р. Р. Ц. е членувала в синдикалната секция, считано от 01.11.2015 год. до 31.07.2023
год., има подадено заявление за членство и е заплащала редовно членския си внос към КТ
"Подкрепа", а считано от 01.08.2008 год. е била секретар към синдикалната секция на КТ
"Подкрепа" в СУ "Козма Тричков", гр. Враца, предвид което като синдикален член, съгласно
чл. 57, ал. 1 КТ се е ползвала от клаузите на Колективния трудов договор за системата на
училищното и предучилищното образование и Допълнителните споразумения към него.
Горното обстоятелство се установява и от приложените и приети по делото писмени
доказателства /л. 12 - л. 25 от делото/.
От представен по делото писмен отговор изх. № РД-34-169/04.02.2025 год. от директора на
СУ "Козма Тричков", гр. Враца до ищцата Р. Р. Ц. във връзка с депозираното от нея
заявление, от което се установява, че според ответника с текста на чл. 27, ал. 2 КТД за
системата на предучилищното и училищното образование, приет с Анекс от 10.08.2023 год.,
е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 год. на работните заплати на заетите в
системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогичекия персонал, като към тази дата се определя и кръга от лица, по отношение на
които се прилагат договореностите постигнати с Анекса, т.е. за всички лица, които към
10.08.2023 год. са имали качеството работник или служител, поради което не съществува
правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения да получат увеличения
размер на трудовото си възнаграждение за минал период. Така изразеното становище се
обосновава с Писмо № 0601-2565/31.08.2023 год. на заместник-министър на образованието и
науката.
По делото са представени становище на Синдиката на българските учители относно
прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.2023 год. към Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 год. и становище на
Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ относно това, дължи ли се
увеличен размер на трудовите възнаграждения на учители и непедагогически специалисти,
които са с прекратени трудови договори към сключване на Анекс № 1 Д01-192/10.08.2023
год. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022 год.
По делото е прието и Писмо № 0601-2565/31.08.2023 год. на заместник-министър на
образованието и науката относно увеличаване на заплатите на педагогическите специалисти
и непедагогическия персонал във връзка с подписания на 10.08.2023 год. Анекс към
Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование,
съгласно което не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови
правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да
5
получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от
време, като предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на
работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на
увеличение на работните заплати.
По делото е приет Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 год. към Колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 год.
По делото е прието, неоспорено от страните заключение на вещото лице по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което разликата между начисленото и получено
трудово възнаграждение от ищцата Мая П. и дължимото й се съгласно увеличението на
трудовото възнаграждение на педагогическия персонал и непедагогическите специалисти с
15% от 01.01.2023 год. до 26.07.2023 год. възлиза на 2 125,89 лева, а размерът на
обезщетението по чл. 222, ал. 3, вр. чл. 219, ал. 6 ЗПУО, вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 КТД в размер
на 11 брутни заплати, в съответствие с увеличението съгласно чл. 27, ал. 1 и ал. 2 на Анекс
№ Д01-192 от 10.08.2023 год. към Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 год. възлиза на 3 794,98
лева.
Съдът, като прецени заключението на ССчЕ съобразно правилото на чл. 202 ГПК, кредитира
същото като изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства последното да е
заинтересовано от изхода на правния спор или да е недобросъвестно.
В настоящия случай страните не спорят по наличието на трудово правоотношение помежду
им, датата и основанието за прекратяването му, нито по увеличението на трудовите
възнаграждение на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал зает в
системата на предучилищното и училищното образование – съгласно цитираните по-горе
КТД и анекс към него от 10.08.2023 год.
Установи се по делото, че ищцата е членувала в синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в
СУ "Козма Тричков", считано от 01.11.2005 год. до 31.07.2023 год., т.е. същата се ползва от
условията на Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование.
Спорен по делото е въпросът дали на ищцата се следва увеличено брутно трудово
възнаграждение и дължимо обезщетение след изменението на КТД с анекса от 10.08.2023
год., за които ищцата изрично е отправила заявление до ответното училище за
преизчисляване, респективно плащане на трудово възнаграждение за периода 01.01.2023
год. до 26.07.2023 год. и дължими обезщетения.
Не се спори между страните, че с разпоредбата на чл. 27 от Анекс № Д01-192 от 10.08.2023
год. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование Д 01-269 от 06.12.2022 год. е предвидено, че индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по- малко от 15%. Следователно, с цитираното изменение се предвижда
изменение в съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към началната дата,
6
посочена в анекса, считано от която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на
заетите в сферата на образованието. Изрично в анекса е посочено неговото темпорално
действие - от минал момент - считано от 01.01.2023 год., което по същество е придаване на
обратно действие на клаузите му.
След като страните по колективния трудов договор, който в правната доктрина се дефинира
като нормативно съглашение, изрично са се договорили, че увеличението на минималните
заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023 год., това е и моментът, към който
следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки
служител.
С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав, от значение е съответният
служител да е бил страна по индивидуално трудово правоотношение към 01.01.2023 год.,
заемайки съответна длъжност в системата на училищното и предучилищното образование,
както и да е членувал към същата дата в синдикалната организация - страна по колективния
трудов договор. Да се приеме обратното, означава да се приложи неравноправно третиране,
тъй като определени лица, които са заети в сферата на образованието и са членове на
синдикалната организация към 10.08.2023 год., т. е. формално са обвързани от КТД, но не са
работили по трудово правоотношение в сферата на образованието към 01.01.2023 год. и
впоследствие до приемането на измененията, да получат увеличение за посочения период,
което би било в противоречие с всяка житейска логика, а и със закона, доколкото съгласно
нормата на чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен
труд.
Съобразно §3 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 год. за
нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн.
ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 год., в сила от 01.09.2023 год., съгласно която наредбата влиза в
сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в
сила от 1 януари 2023 год. Именно с § 2 се предвиждат нови увеличени минимални размери
на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, чиито стойности са
идентични със заложените в процесния анекс за изменение на КТД за системата на
предучилищното и училищното образование.
Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който
съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което не би
могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор, с
оглед неговия договорен характер. Доколкото, обаче, както наредбата, приета от министъра
на образованието и науката, така и КТД, респ. анекса към него, страна по които е също
министерството на образованието и науката, са приети, респ. сключени в резултат от по-
късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 год., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023
год., в сила от 1.01.2023 год., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща,
идентична законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови
правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 год. в сферата на образованието, като ги
изменят в по - благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на
възнагражденията им със задна дата.
7
В потвърждение на извода, че с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 год. към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 год. е
уговорено обратно действие на клаузите на колективния трудов договор, предвиждащи
увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с 15%, е и публикувана в
ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 год. Наредба за изменение и допълнение на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 год. за нормиране и заплащане на труда, издадена от
министъра на образованието и науката, в § 2 на която се съдържат промени в Приложение №
3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите
специалисти. Съгласно § 3 от Заключителната разпоредба на същата, наредбата влиза в сила
от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила
от 1 януари 2023 год. т. е. и наредбата, с която се изменя Наредба № 4, придава обратно
действие на увеличението на работните заплати, в унисон на процесния Анекс.
Следователно, поради обратното действие на клаузите и разпоредбите, касаещи
увеличението на работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в
процесния Анекс и в цитираната Наредба № 4, се обосновава извод, че всички учители и
непедагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование,
които членуват в Синдиката на българските учители, макар и с прекратени трудови
правоотношения към момента на сключване на Анекса, но били в трудово правоотношение
със съответната образователна институция към 01.01.2023 год. до датата на прекратяване на
трудовото си правоотношение, независимо от причината за прекратяването, в т. ч. и ищцата
по като попадаща в обхвата на посочените лица, имат право на договорения увеличен
размер на възнаграждението, като увеличеният размер на възнаграждението се дължи за
периода от 01.01.2023 год. до датата на прекратяване на трудовия договор на служителя, а
по изложените по-горе съображения увеличението следва да се вземе предвид и при
определяне размера на дължимите при това прекратяване обезщетения.
Да се приеме, че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование
в периода от 01.01.2023 год. до 09.08.2023 год., нямат право на процесното увеличение
поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса
от 10.08.2023 г., би довело до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са
продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи
служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респективно в
един и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2
КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. А
за това не е налице нито законово, нито обосновано по правилата на формалната логика
основание.
Съгласно чл. 128, т. 2 и чл. 245 КТ работодателят дължи плащане на договореното трудово
възнаграждение за извършената от работника/ служителя работа. Това е основно задължение
на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него
работна сила на работника или служителя. Разпоредбата на чл. 57 КТ предвижда, че
колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са
членове на синдикалната организация – страна по договора.
8
От своя страна колективният трудов договор традиционно се разглежда от трудовоправната
доктрина и практика като юридически акт с двояка права същност, изразяваща се в
договорно начало и характера на нормативно съглашение. Като в общата хипотеза в личните
предели на действие на колективния трудов договор се включват лицата, които членуват в
съответните синдикални и работодателски организации, които са сключили въпросния
колективен трудов договор.
Съгласно чл. 54 КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му,
доколкото в него не е уговорено друго, като съгласно чл. 56 КТ колективният трудов договор
може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото
сключване. В чл. 57, изр. първо КТ е регламентирано, че колективният трудов договор има
действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация
- страна по договора, в индивидуалните им отношения с работодателя. С приетото
изменение на процесния колективен трудов договор с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 год. се
предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага, считано от
01.01.2023 год. за работните заплати на заетите в системата на образованието, от което
следва извод, че е налице преуреждане на заварените и уреждане на бъдещите трудови
правоотношения в системата на образованието относно размера на работните заплати.
В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66,
ал. 2 КТ да се договарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от
установените с колективния трудов договор /Решение № 505 от 03.01.2013 год. на ВКС по
гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК, както и Определение № 498 от 02.06.2022 год. на ВКС по
гр. д. № 4413/2021 г., III г. о., ГК.
С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на
тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА.
Ето защо ищцата Р. Р. Ц., която е полагала труд в процесния период има право да получи
предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 год. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на
образованието и науката и Колективния трудов договор за системата на училищното и
предучилищното образование увеличение на работната заплата.
При тези правни съображения и при липсата на спор между страните, че през исковия
период 01.01. 2023 год. – 26.07.2023 год., ищцата е заемала длъжността старши учител по
английски език в ответното училище, като не и е изплатена сума, надвишаваща минимално
установения с изменението на КТД от 10.08.2023 г. размер за длъжността на същата, на
основание клаузата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД съобразно изменението му с чл. 1 от анекса,
се следва увеличение за този период в размер на сумата от 2 125,89 лева, респективно на
ищцата се следва и сумата от 3 794,98 лева, представляваща обезщетението по чл. 222, ал. 3,
вр. чл. 219, ал. 6 ЗПУО, вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 КТД в размер на 11 брутни заплати.
Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ, не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на
промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между
страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023
9
год. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата.
По тези съображения съдът приема, че предявеният иск за сумата от 2 125,89 лева,
представляваща неизплатен увеличен размер с 15% върху основната работна заплата на
ищцата, за периода от 01.01.2023 год. до 26.07.2023 год. и сумата от 3 794,98 лева,
представляваща преизчислено обезщетение върху увеличения размер с 15% върху основната
работна заплата на ищцата в размер на единадесет брутни работни заплати, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на входиране на исковата молба в съда
до окончателното им изплащане, след допуснатото на основание чл. 214 ГПК изменение, са
доказани по по основание и размер.
Ищцата е направила искане за допускане на предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242 ГПК, което следва да бъде уважено. Съдът намира за неоснователно
направеното от процесуалния представител на ответника възражение за недопустимост на
предварително изпълнение на основание чл. 243, ал. 2, вр. чл. 520 ГПК. Нормата на чл. 242,
ал. 1 ГПК е императивна и предвижда, че съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, какъвто е и
настоящия случай. От друга страна нормата на чл. 520, ал. 1 ГПК предвижда, че не се
допуска изпълнение единствено върху средствата по банковите сметки на общините и
другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или
временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините
или чрез други бюджети.
За съда не може да е ясно как е формиран бюджета на ответното учебно заведение и дали
същия е изцяло съставен от суми постъпили като субсидия, трансфер или временен
безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините или чрез
други бюджети, върху които не може да се насочи изпълнение, каквото изключение
предвижда разпоредбата на чл. 520, ал. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора разноски се следват на ищцата. С оглед на това и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноски в
настоящото съдебно производство за адвокатско възнаграждение съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК в размер на 1 500,00 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Враца сумата от 736,83
лева, включваща държавна такса за разглеждане на делото в размер на 236,83 лева и
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2, вр.,чл. 222, ал. 3 КТ, Средно училище "Козма Тричков",
10
гр. Враца, ул. "Антим I" № 12, представлявано от директора Т. Ангелова, ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца, ул. "Остри връх" № 1, вх. В, ап. 61, сумата от 2
125,89 лева, представляваща неизплатен увеличен размер с 15% върху основната работна
заплата на ищцата, за периода от 01.01.2023 год. до 26.07.2023 год. и сумата от 3 794,98
лева, представляваща преизчислен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ върху
увеличения размер с 15% на основната работна заплата на ищцата в размер на единадесет
брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
входиране на исковата молба в съда - 21.05.2025 год. до окончателното им изплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Средно училище "Козма Тричков", гр. Враца, ул.
"Антим I" № 12, представлявано от директора Т. Ангелова, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. Враца, ул. "Остри връх" № 1, вх. В, ап. 61 сумата от 1 500,00 лева,
представляващи сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Средно училище "Козма Тричков", гр. Враца, ул.
"Антим I" № 12, представлявано от директора Т. Ангелова, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сумата от 736,83 лева,
включваща държавна такса за разглеждане на делото и заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно- счетоводната експертиза.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11