Р Е Ш Е Н И Е
№1524 09.11.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми състав
На двадесет и седми
октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно дело
№ 1707 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.21з, ал.4 от Закона за
рибарството и аквакултурите (ЗРА), вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на ЕТ„Любен К.Вълчев“, ЕИК-*********,
със седалище и адрес управление: гр.*****, ул.**** №**, представлявано от Л. К.
В., ЕГН-**********, против заповед № РД-289/31.07.2020г. на зам.изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) с която е
обявено класирането на участниците в конкурса за издаване на разрешително за
стопански риболов със специализиран уред – далян „Азманов“, определен е
класираният участник и ЕТ„Любен К.Вълчев“ е отстранен от участие в конкурса.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна,
тъй като изпратената справка от Националната агенция по приходите (НАП) за
дължимите публични задължения е за физическото лице Л.В., а не относно
търговеца ЕТ„Любен К.Вълчев“. В случая те трябва да бъдат разграничени, защото приложимата
норма на чл.21в, ал.2 от ЗРА касае единствено търговското качество, но не и
това на физическо лице. Позовава се на цитирано решение на ВАС, като посочва,
че правата и задълженията на едноличния търговец възникват именно за неговото
предприятие и съдебната практика приема разделност на имуществата на едноличния
търговец и физическото лице, включително и по отношения на задълженията. Иска
отмяна на заповедта и връщане на преписката на органа със задължителни
указания. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат И.Б. от АК-Бургас,
жалбоподателят поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълва, че в
процесния конкурс може да участва само търговец, но не и физическо лице, като
неправилно НАП води една и съща партида на едноличния търговец и на физическото
лице. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – зам.изпълнителен директор на ИАРА,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Ж., оспорва жалбата и настоява
за отхвърлянето й. Намира, че правилно конкурсната комисия е отстранила
жалбоподателя заради трикратно предоставената информация от НАП, че има
публични задължения. Тази информация е предоставена 0898 624 300 именно за
едноличния търговец съгласно посочения му ЕИК. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.
Заинтересованата страна „Товекс Суим“ООД, ЕИК-*******,
със седалище и адрес управление: гр.*****, ж.к.****** бл.***, ет.*, ап.**,
оспорва жалбата. Счита, че предоставената официална информация от НАП за
наличните публични задължения на жалбоподателя, обвързва както административния
орган, така и съда да приемат, че ЕТ„Любен К.Вълчев“ има задължения към
държавата, поради което не отговаря на условията за участие в конкурса. Намира,
че ангажираното по делото удостоверение за характера на тези задължения, не
може да бъде противопоставено на официалната информация, защото е възможно за
периода до издаването за заповедта търговецът да е погасил други свои
задължения които е имал. Претендира присъждането на разноски. В
представената писмена защита доразвива тезите си.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № РД-204/22.05.2020г. на изпълнителния
директор на ИАРА (л.17), на основание чл.21а от ЗРА била открита процедура за
провеждане на конкурс за получаване на разрешително за стопански риболов за
специализиран уред – далян „Азманов” в землището на гр.Созопол, с конкретно
посочени характеристики. В заповедта са описани минималните изисквания към
кандидатите; критериите за комплексна оценка на офертите и относителната им
тежест; минималната цена за усвояване на ресурс от риба и други водни организми
чрез използването на специализирания уред за 10-годишен период в размер на
5 400 лева; методиката за оценка на офертите съгласно предвидените от
закона критерии; мястото на получаване на документация за участие в конкурса;
мястото и срока за подаване на оферти; както и мястото и срока на отваряне на
подадените оферти. В заповедта е посочено, че офертите се подават в
деловодството на ИАРА в срок до 40-тия ден, считано от деня, следващ на датата
на публикуване на заповедта на интернет страницата на агенцията. По делото са
представени доказателства за извършеното публикуване на заповедта на 22.05.2020г.
(л.42 и 43), а това е видно и от интернет-страницата на агенцията – http://iara.government.bg/?p=27036.
Изрично в т.ІІ.2 от заповедта за откриване на
процедурата бил възпроизведен и чл.21в, ла.2 от ЗРА, включително по т.4, че не
се допуска до участие в конкурса търговец, който има задължения към държавата
или към община по смисъла на чл.162, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е
допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията.
Утвърдена била и документация за участие в посочения
конкурс на основание чл.21б от ЗРА, като за участие били подадени 2 броя
оферти. Конкурсната комисия по чл.21д от ЗРА, била назначена със заповед РД-245/03.07.2020г.
на изпълнителния директор на ИАРА, т.е. след изтичането на срока по чл.21д,
ал.1 от ЗРА, който е бил 40-дневен и е изтекъл на 01.07.2020г. (л.44).
В хода на административното производство и в
изпълнение изискването на чл.21в, ал.6 от ЗРА, комисията изискала три пъти по
служебен път от ТД на НАП-Бургас информация за наличие или липса на задължения
по чл.87, ал.11 от ДОПК по отношение на жалбоподателя. Такава информация била
предоставена също три пъти, съответно на 07, 22 и 31.07.2020г. (последно в деня
на издаването на процесната заповед, л.87-89) и видно от нея за Любен К.Вълчев
с ЕИК-********* е посочено, че има задължения, без същите да са конкретизирани.
Комисията провела няколко заседания, за което бил
изготвен протокол № Z4886/27.07.2020г. Първоначално на 06.07.2020г. в 10,30ч., в
присъствието на представители на участници, се пристъпило към отваряне на
постъпилите предложения. Първото отворено било предложение с вх.№
26-00-975/01.07.2020г. от „Товекс Суим“ООД. В протокола комисията описала
представените с него документи, декларации и малък непрозрачен плик с конкретна
оферта. Второто отворено предложение било с вх.№ 2600-10802/13.06.2018г. от ЕТ„Любен
К.Вълчев“. То също съдържало описани в протокола документи, декларации и малък
непрозрачен плик с оферта. По отношение „Товекс Суим“ООД били констатирани
несъответствия, поради което на този участник било изпратено писмо на основание
чл.21е, ал.4 от ЗРА да ги отстрани. Следващото заседание било проведено на
23.07.2020г. и при него, по отношение на ЕТ„Любен К.Вълчев“ комисията
констатирала извършената от нея проверка за съвместимост по 21в, ал.2, т.4 от
ЗРА, във връзка с ал.6 от същия член и изложила в протокола, че при извършените
два проверки на 07 и 22.07.2020г., съгласно предоставената от ТД на НАП-Бургас
информация по чл.87, ал.11 от ДОПК, участникът ЕТ„Любен К.Вълчев“ има
задължения, поради което го отстранила от участие. За разглеждане била
допусната офертата на „Товекс Суим“ООД и след прилагане на обявената методика
за оценка, комисията класирала дружеството с 33`000 точки.
Въз основа на протокола на комисията, на 31.07.2020г. зам.изпълнителният
директор ИАРА, на основание чл.21з от ЗРА, издал оспорената заповед. В нея с
т.І е обявено класирането, като на първо място е класиран единственият допуснат
до оценка на предложението кандидат – „Товекс Суим“ООД. В т.ІІ е определен за
издаване в негова полза и на разрешително за стопански риболов със
специализиран уред за този дялан. В. т.ІІІ е посочено отстраняването на
участника ЕТ„Любен К.Вълчев“, като са изложени и подробни мотиви, които
кореспондират с мотивите в тази насока на комисията. Допълнително е посочено,
че информация по чл.87, ал.11 от ДОПК е била предоставена и в деня на
издаването на заповедта – 31.07.2020г. От нея отново се установява, че ЕТ„Любен
К.Вълчев“ има задължения. В т.ІV са определени характеристиките на
специализирания уред. В т. V – дължимата годишна цена за придобиване на право
за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, чрез използване на
специализиран уред в размер на 750 лева – 1/10 част от предложената цена на
участника, т. VІ – срокът за заплащане на цената и условията за оспорване на
заповедта, в т. VІІ, VІІІ, ІХ – съобщаването, условията за оспорване на
заповедта, лицето, определено да осъществява контрол по изпълнението на акта и
разпореждане за издаване на разрешително за извършване на стопански риболов със
специализиран уред далян, с определения на първо място участник, забраната за
извършване на риболов от трети лица.
Заповедта е издадена от зам.изпълнителния директор на ИАРА,
въз основа на заповед № РД-334/20.06.2019г. на изпълнителния директор на агенцията
(л.229). Връчена е на жалбоподателя на 03.08.2020г. (л.231), а жалбата е
подадена на 17.08.2020г.
В хода на настоящото производство, след издадено
нарочно съдебно удостоверение, жалбоподателят представи информация
материализирана в писмо изх.№ 94-И-345#1/19.10.2020г. на ТД на НАП-Бургас (л.254),
съгласно което след извършена проверка в информационната система на дирекцията
е установено, че ЕТ„Любен К.Вълчев“, ЕИК-*********, съответно Любен Костадинов
Вълчев, ЕГН-**********, към 31.07.2020г. е имал задължение глоба в размер на
100 лева по електронен фиш от 15.05.2020г. на ОДМВР-Бургас.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед,
правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е
налице правен интерес от оспорване, а жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Ето защо същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
При служебно извършената проверка за законосъобразност
на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че
същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в
съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните
съображения:
Условията и редът за провеждане на конкурси са уредени
в глава трета, раздел втори „Стопански риболов“ от ЗРА. Съгласно чл.21а, ал.1
от ЗРА конкурсът за получаване на разрешително за стопански риболов със
специализиран уред се открива със заповед на изпълнителния директор на ИАРА.
Алинея 2 на същата правна норма предвижда законоустановеното съдържание на
иницииращата заповед. В настоящия случай е издадена заповед №
РД-289/31.07.2020г. на зам.изпълнителния директор на ИАРА като същата отговоря
на нормативните изисквания. Не се установиха нарушения относно предвидената в
чл.21б от ЗРА документация – същата е надлежно изготвена и е била на
разположение на лицата, които желаят да вземат участие в обявения конкурс
От представените по делото доказателства безспорно се
установява, че двамата участника са представили оферти, които отговарят на
условията на чл.21в и чл.21г от ЗРА, но участникът ЕТ„Любен К.Вълчев“ не
отговаря на едно от изискванията за съвместимост – това по 21в, ал.2, т.4 от
ЗРА. Съгласно него, не се допуска до участие в конкурса търговец, който има
задължения към държавата или към община по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК,
установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато
разсрочване или отсрочване на задълженията.
В настоящия случай към момента на издаването на процесната заповед – 31.07.2020г. жалбоподателят безспорно е имал публично задължение. Това следва както от официално предоставената на основание чл.87, ал.11 от ДОПК информация, така и от писмо изх.№ 94-И-345#1/19.10.2020г., като характерът на задължението е глоба в размер на 100 лева. Глобата е публично задължение, като характерно за нея, че се налага на физическите лица, а на едноличните търговци се налага имуществена санкция. Това обаче не променя характера на задължението, защото субектът върху който е възложена отговорността за него е един и същ.
Едноличният търговец е физическо лице с търговска регистрация
според приложимата нормативна уредба в Търговския закон (ТЗ), като не се прави
разграничение между физическото лице и едноличния търговец от гледна точка на
правосубектността. Съгласно чл.56, ал.1 от ТЗ, като едноличен търговец може да
се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната.
Регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец само разширява
съществуващата му правосубектност с възможността да извършва търговска дейност
чрез предприятието на ЕТ. Поради това, регламентирайки в чл.14 видовете данъчно
задължени лица, ДОПК изрично сочи като такива само физическите и юридическите
лица без да упоменава отделно едноличните търговци. Това налага и НАП да води
един регистър за задълженията на едноличните търговци и физическите лица, без
да ги разделя. Безспорно физическото лице и търговското му предприятие са едно
и също лице и не следва да бъдат разглеждани като различни субекти.
Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед участието на съответното физическо лице
като страна по търговски правоотношения с произтичащи от това права и задължения
(включително да участва в конкурси като процесния), но тя
няма за правна последица възникването на нов правен субект. Едноличният
търговец е търговското качество на физическото лице, с което му се дава
възможност да участва в търговския оборот. Той е носител едновременно на
търговски и на граждански права и задължения. С едно и също имущество той
отговаря по задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската
си дейност и по всякакви други имуществени отношения. Както физическото лице отговаря
с цялото си имущество за задълженията на едноличния търговец, така и за
задълженията на физическото лице отговаря и предприятието му. Като се има
предвид, че едноличните търговци не са юридически лица, нито различни правни
субекти от физическото лице, за задълженията възникнали от дейността на
физическото лице, действащи като ЕТ, отговорността се носи от съответното
физическо лице и обратно.
Този извод не се променя и от посочения от
жалбоподателя факт, че в конкурсната процедура по чл.21а и сл. от ЗРА могат да
участват само търговци, защото една от отрицателните предпоставки да бъдат
допуснати до него е липсата на публични задължения, като законът не прави
разлика какъв е характерът на тези задължения. Такава разлика не прави и
съдебната практика. В цитираното решение № 13750/16.11.2010г. по адм.д.№
13335/2009г. на ВАС, ІV о., казусът е различен, защото се касае за задължения
на дружество, респ. неговия управител, които без съмнение са различни правни
субекти. Тази практика е неотносима към настоящия случай, където разсъжденията
касаят правосубектността на едноличния търговец. В задължителната практика,
частична разделност при имуществото на едноличния търговец е предвидена
единствено в тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001г. на ВКС по гр. д. № 2/2001г.,
ОСГК, но тя се прилага единствено при семейните отношения и съпружеската
имуществена общност, а не и при търговските, а още по-малко в административните
правоотношения. При тях няма изключения от принципа на единната правосубектност
на едноличния търговец и физическото лице което се е регистрирало като такъв. Действително
размерът на задължението заради наличието на което жалбоподателят не е бил
допуснат да участва в конкурса не е голям – глоба от 100 лева. Но това в случая
е ирелевантно, защото законът не прави разграничение досежно размерите на
неплатените публични задължения и е следвало жалбоподателят да прояви по-голяма
грижа, за да отговори на изискванията на чл.21в, ал.2 от ЗРА.
С оглед на
всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване
на заповед № РД-289/31.07.2020г. не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена и в съответствие с
приложимия материален закон, което налага отхвърлянето на жалбата срещу нея
като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, ответната страна и заинтересованата страна имат право на разноски. С оглед
своевременно направено искане за това, в полза на администрацията трябва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37,
ал.1 от ЗПП, вр.чл.144 от АПК, като поради това, че делото не е с фактическа и
правна сложност, следва на ИАРА да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в
минималния предвиден размер, съгласно чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева, която
сума следва да се заплати от жалбоподателя. Разноски следва да се присъдят и на
заинтересованата страна „Товекс Суим“ООД, който се представляваше в процеса от
надлежно упълномощен адвокат. Те възлизат на 600 лева, като представителят на
жалбоподателя не е направил възражение за тяхната прекомерност за да намери
приложение чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ„Любен К.Вълчев“, ЕИК-*********,
против заповед № РД-289/31.07.2020г. на зам.изпълнителния директор на ИАРА, с
която е обявено класирането на участниците в конкурса за издаване на
разрешително за стопански риболов със специализиран уред – далян „Азманов“,
определен е класираният участник и ЕТ„Любен К.Вълчев“ е отстранен от участие в
конкурса..
ОСЪЖДА ЕТ„Любен К.Вълчев“, ЕИК-*********, да заплати
разноски по делото на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА ЕТ„Любен К.Вълчев“, ЕИК-*********, да заплати
разноски по делото на „Товекс Суим“ООД, ЕИК-*********, в размер на 600
(шестстотин) лева
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: