Р Е Ш
Е Н И Е
№
260505 28.11.2022 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7330 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК *********, против Р.Н.И., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430 и сл. ТЗ и чл.
86 ЗЗД.
В исковата
молба, дружеството - ищец твърди, че на 19.11.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“АД и
ответника бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ****, по
силата на който, на ответника била предоставена сумата от 10 000 лева. Срокът
за погасяване на предоставения кредит се подновявал автоматично, при условията
и по реда на Общите условия. Съгласно т. 6, т. 7 и т. 8 от договора ответникът
заплащал предвидения в тях годишен лихвен процент. За погасяването на задължението
ответникът следвало всеки месец да внася суми, определени в месечното
извлечение по картовата сметка. Твърди се, че ответникът е просрочил
изискуемото плащане с повече от 5 работни дни, с оглед на което и съгласно
Общите условия към сключения между страните договор, ищецът изпратил покана до
ответника, с която му давал срок за доброволно изпълнение. Въпреки поканата,
ответникът не бил платил просрочените задължения в предоставения му срок,
поради което дружеството – ищец обявил овърдрафта за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 16.08.2019г.
Поради липса на изпълнение ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 14311 / 2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, за следните суми: 10 000 лева /десет хиляди лева/- главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта 19.11.2007г., 5607.53 лева /пет хиляди шестстотин и седем лева и петдесет и три
стотинки/- договорна лихва за периода 28.08.2016г.-15.08.2019 г.; 50 лева /петдесет лева/- законна лихва
върху предсрочна изискуемост за периода 16.08.2019 г. - 02.09.2019 г. и 24 лева /двадесет и четири лева/-
дължими такси за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението в съда, срещу която в срок постъпило
възражение за недължимост, поради което възникнал правен интерес от предявяване
на настоящите искове.
Моли се за уважаването им.
Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал
писмен отговор на исковата молба.
В първото по
делото открито съдебно заседание, е постъпила молба от ответника Р.Н.И., с
която оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла пълна
погасителна давност на всички вземания на ПИБ АД. Възразява и изразява
становище, че договорът съдържа неравноправни клаузи, които го правят нищожен.
Заявява, че не е получила никакви писмени известия от Банката за дължими по
договора суми, както и автоматичното му подновяване. Прави възражение за
погасено по давност задължение. Моли да се постанови решение, с което да се
оставят без уважение исковете на ищеца.
Претендира разноски.
С протоколно
определение от открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2021 г., е
оставено без уважение искането на ответника да бъде разгледано в настоящото
производство възражение за погасителна давност, като преклудирано, съгласно
Тълкувателно решение № 1/2013 по търг. дело № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 14311/2019 г. по описа на РС - Пловдив, в
полза на „Първа Инвестиционна Банка“ АД са издадени против Р.Н.И., Заповед № 7899
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.09.2019
г. и изпълнителен лист от 09.09.2019 г. за следните суми: 10 000 лева – главница,
дължима по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ****/19.11.2007
г.; 5 607.53 лева –договорна
лихва, дължима за периода 28.08.2016 г. – 15.08.2019 г.; 50 лева – законна лихва върху предсрочно изискуемата главница за
периода 16.08.2019 г. – 02.09.2019 г.; 24
лева – разноски за връчване на ПДИ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2019 г. до окончателното до окончателното й изплащане, както и за разноски в производството в размер на 313.63 лева – за ДТ и 50
лева – за юрисконсултско възнаграждение, въз основа на които е образувано изпълнително дело № ****по
описа на ****КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът Р.Н.И. е възразила срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
Предвид изложеното, съдът приема, че
установителните искове против Р.Н.И., по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй
като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от
длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната
основателност, съдът приема следното:
За успешното провеждане на
исковете, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича
претенцията му – наличието на валидно правоотношение по договор за кредитна
карта между страните, по който е била предоставена сумата от 10 000 лева,
която е усвоена от ответника; наличието на валидна уговорка за начисляването
на договорна лихва и нейния размер за периода; наличието на валидна уговорка за
начисляването на наказателна лихва и нейния размер; настъпването на падежа на
главното парично задължение, изпращането и получаването на месечни известия за
дължимите суми, автоматичното продължаване на срока на договора, наличието на
валидна уговорка за плащането на такси за предсрочна изискуемост на кредита и
техния размер и уведомяването на длъжника. Ищецът следва да докаже и, че осъществяване на предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, в
това число, че кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост, преди
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на
тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или
погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от
ищеца - да докаже погасяване на поетите с договора задължения в срок.
На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на
подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника,
последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с
признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не
лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно
заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по
свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства
по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти,
когато те са от значение за решаването на делото. В този смисъл е и практиката
на ВКС - Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на
ВКС, ГО, І гр.о. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат
очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че
неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника
да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази
становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва
презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че
освобождава ищеца от доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. Ще следва де се отбележи и обстоятелството, че не
може да бъде поставен знак за равенство пред различните хипотези на чл. 133 ГПК, т.е. пропускането на възможността да се направи възражение за погасителна
давност, както е в процесния случай, да се приравни към ограничение за
становище по основателността на иска. В този смисъл е и Решение № 67 от
06.07.2010 г. по търг.д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл.
131 ГПК отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по
съществото на спора, направените от ответника в първото по делото открито
съдебно заседание, преди окончателния доклад по чл. 146 ГПК.
Не следва, обаче, да се обсъжда направеното от ответника в първото
съдебно заседание възражение за погасителна давност, като преклудирано, съгласно Тълкувателно
решение № 1/2013 по търг. дело № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.
От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че между „Първа Инвестиционна
Банка“ АД – Банката и Р.Н.И. – като Титуляр, е сключен Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № ****/19.11.2007 г., по силата на който на
ответницата била предоставена сумата от 10 000 лева по картовата
разплащателна сметка под формата на овърдрафт. Според чл. 3 от договора, срокът
за ползване на овърдрафта е до 19.11.2009 г., като същият се подновява
автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на Банката. Съгласно
чл. 4 от договора, Титулярът се задължава да погасява предоставения овърдрафт в
сроковете и по начина, договорени в Общите условия. Според чл. 6 от договора,
за ползвания овърдрафт, Титулярят ползва гратисен период със срок до 45 дни. В
случай, че до датата на падежа, Титулярят погаси изцяло дебитното салдо по
картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен
период, Банката не начислява лихва върху дебитното салдо. Според чл. 7 от
Договора, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното
салдо, формирано до края на последния отчетен период, Титулярят заплаща на
Банката, след изтичане на първите три отчетни периода, ГЛП в размери, както
следва:а)за извършване на безналични плащания на ПОС терминал – 16 %; б) за
всички останали трансакции – 18 %.
Според чл. 8 от Договора, при неплащане на месечна погасителна вноска или
надвишение на разрешения кредитен лимит, Банката начислява наказателна лихва в
размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Според чл. 10 от
Договора, за ползване на кредитната карта и предоставения овърдрафт, Титулярят
заплаща на Банката такси и комисионни, съгласно десйтващата Тарифа за такси и
комисионни на Банката, неразделна част от договора.
В Договора изрично е посочено, че с подписването му, Кредитополучателя
декларира, че са му представени и е и запознат с Общите условия на Банката за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и Visa и Тарифа за такси и комисионни
на Банката.
В приложените по делото Общи условия, в Раздел ХІХ „Срок на договора и
прекратяване. Срок за ползване на кредитния лимит (овърдрафта)“, т. 19.1.1 е
посочено, че срокът на договора, се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за
прекратяване на Договора по реда на т. 19.2.1, б. „а“ (едностранно от Титуляра
с писмено предизвестие за отказ от удължаване срока на Договора, подадено в
офис на Банката 30 дни преди изтичане на текущия срок на договора), респ. т.
19.2.2, б. „а“ (едностранно от Банката с 60-дневно писмено предизвестие до
Титуляра).
В Общите условия, в Раздел ХІІІ „Предсрочна изискуемост“, в т. 13.1. е
посочено, че Банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно
изискуем, след писмено уведомление до Титуляра, в срок, определен от Банката, в
случай, че Титулярят не извърши което и да е плащане по Договора и Общите
условия за срок, по – дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова
плащане е станало изискуемо.
От приетата като писмено доказателство по делото –
Покана от „Първа Инвестиционна Банка“ АД до Р.Н.И., изпратена чрез ****,
относно неизпълнение на задълженията по Договора за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № ****/19.11.2007 г., се установява, че поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя по процесния договор – има просрочени
задължения за главница и лихви, на основание Раздел ХІІІ, т.13.1 във вр. с
т.13.1.1 от Общите условия на Банката, последната е поканила ответника в
7-дневен срок от получаването на поканата да погаси всички просрочени
задължения в пълен размер. Посочено е също, че в случай, че в посочения срок, кредитополучателят
не погаси задълженията си към Банката, и без да бъде изпращано повторно
уведомление, Банката ще счита ползвания от длъжника кредит за изцяло и
предсрочно изискуем. Видно от отбелязването върху поканата, същата е връчена на
02.08.2019 г. /л. 26-28/.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза и допълнение към него, прието като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните. Според заключението на вещото лице, Банката е
предоставила на ответницата – кредитополучател, по процесния договор за кредит,
сумата от 10 000 лева под формата на банков кредит тип овърдрафт с краен
срок за погасяване – 19.11.2009 г. Според вещото лице разрешеният кредитен
лимит по процесния договор е многократно усвояван по банковата разплащателна
сметка на кредитополучателя.
От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че размерът на дължимата и непогасена главница е в размер на 10 000 лева. Вещото
лице установява, че размерът на дължимата непогасена договорна лихва по т. 7 от
процесния договор, при 18 % ГЛП, за периода от 28.08.2016 г. – 15.18.2019 г.
вкл., е в общ размер на 5415 лева. Вещото лице сочи още, че размерът на
дължимата законна лихва върху просрочената главница в размер на 10 000 лева
за периода от 16.08.2019 г. до 02.09.2019 г. вкл., изчислен съгласно ПМС
426/2014 г. по основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта е в общ размер на
50 лева.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
19.11.2007 г. между страните - „Първа
Инвестиционна Банка“ АД – Банката и Р.Н.И. – като Титуляр, е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ****/19.11.2007 г., по
силата на който на ответницата била предоставена сумата от 10 000 лева по
картовата разплащателна сметка под формата на овърдрафт.
Относно настъпването на предсрочната изискуемост, съдът намира следното:
В Раздел ХІІІ „Предсрочна изискуемост“, т. 13.1.1 от приложените Общи
условия, които са приети от ответника и с това станали неразделна част от самия
договор, е предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост при допусната забава в
плащанията над 5 работни дни след датата, на която плащането е станало
изискуемо.
Предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично с факта на изпадане в забава на длъжника да
погаси която и да е било вноска от кредита и изтичане на предвидения в Общите
условия период след това, а може да бъде обявена по преценка на кредитодателя
по аргумент от нормата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
Посоченото е в съответствие и с изискванията на чл. 432 ТЗ, който предвижда, че
в предвидените в договора случаи Банката може да иска предсрочно връщане на
сумата по кредита. Според установената съдебна практика, в това число приетото
в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва
чрез едностранно изявление на кредитодателя до длъжника, включително в
случаите, когато в договора е предвидено, че кредиторът може да събере
вземането си, без да уведоми длъжника, т.е. дори в случаите, когато в договор е
предвидена т.нар. „автоматична” предсрочна изискуемост, вземането става
изискуемо, след като Банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, чрез едностранно изявление до длъжника.
Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, което
е установено в полза на кредитора, и преценката дали да го упражни и кога
принадлежи изцяло на него. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление
само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост
играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на
предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може
договорното изменение да прояви действието си.
При всички положения уговорената предсрочна изискуемост
на задължението обаче не настъпва автоматично само с факта на неплащане на
вноска по кредита с настъпил падеж и изтичане на срока, а още и с упражняване
правомощието на Банката да направи кредита предсрочно изискуем. В този смисъл,
освен обективният факт на неплащането, е необходимо и кредиторът да упражни
правото си да обяви кредита за изискуем преди крайния му падеж.
В
настоящия случай съдът намира, че са налице и двете предпоставки за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. На първо място ответницата не доказа, а дори
и не твърди, да е погасявала кредита в срок. Напротив, от приетото по делото
заключение на ССЕ, се установява, че плащанията по кредита са спрели далеч във
времето, преди Банката да направи кредита предсрочно изискуем.
От
приложената към делото Покана, връчена лично на ответницата И. на 02.08.2019
г., с която Банката уведомява кредитополучателя – ответника, че упражнява, ако
не заплати задълженията си в 7 – дневен срок от получаването й, упражнява
правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем, се установява, че
ищцовото дружество надлежно е уведомило длъжника за настъпилата изискуемост.
Ето защо съдът приема, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 10.08.2019 г. /с изтичането
на 7-дневния срок за доброволно изпълнение от връчването на поканата/. Следователно, в конкретния случай, задължението на ответника да погаси
целият неизплатен остатък от задълженията към този момент е възниквала на 10.08.2019
г. От тази дата задължението му от разсрочено се трансформира в пълния му
размер, поради което и срокът за неговото погасяване тече от тази дата.
От заключението на приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на дължимата
и непогасена главница е в размер на 10 000 лева.
Предявеният установителен иск за главница е в същия размер, поради което следва
да се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ за главницата в размер на 1991.17 евро ответницата дължи
и законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК – 03.09.2019 г., до окончателното й изплащане.
Относно възраженията на ответницата, че сключения между страните договор
съдържа неравноправни клаузи, които го правят недействителен, съдът намира
следното:
Няма спор, че заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Същевременно, ответницата е физическо лице, което й придава качеството на
потребител на финансова услуга.
Към датата на сключване на процесния договор – 19.11.2007 г., не е приложим
Закона за потребителския кредит /ДВ, бр. 18 от 05.03.2020 г., в сила от
12.10.2010 г./, което го прави неприложим в отношенията между страните. В конкретния
случай, се прилага Закона за защита на
потребителите /в редакцията на този закон съгласно ДВ, изм.
и доп., бр. 42 от 05.06.2009 г./, доколкото
кредитополучателят е потребител по смисъла на § 13 т. 1 от същия.
Ответникът не релевира конкретни, а само общи
доводи за недействителност на клаузите
от Договора.
При извършена служебна преценка, съдът не
констатира наличие на неравноправни клаузи в Договора.
В конкретния случай, е уговорена договорна
възнаградителна лихва в чл. 7 от Договора, като е посочено, че при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано
до края на последния отчетен период, Титулярят заплаща на Банката, след
изтичане на първите 3 отчетни периода, ГЛП в размери, както следва: а) за извършване
на безналични плащания на ПОС терминал – 16 % и б) за всички останали
трансакции – 18 %.
Определянето на лихвения процент от Банката и приемането му от потребителя
е необходимо да бъде при прозрачно определяне и достатъчна информация за
конкретния процент към момента на сключване на договора и приложението на този
конкретен размер на лихвата за целия период на договора. Съгласно
задължителната практика на СЕС клаузата следва да е ясна и разбираема, както от
гледна точка на използвания език и граматика, така и от гледна точка на
икономическо и финансово значение. В настоящия случай липсва отклонение от това
правило в сключения договор. Клаузата на чл. 7 от договора е ясна, като не може
да се приеме, че с оглед обикновения потребител, а съответно и за
кредитополучателя по настоящето дело, че тази клауза не е ясна.
От заключението на
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът
на дължимата договорна лихва по т. 7, за периода от 28.08.2016 г. – 15.08.2019
г. вкл. е в общ размер на 5 415 лева, до който размер предявения иск се явява основателен и доказан, като
за разликата над уважения до пълно претендирания размер следва да се отхвърли.
От заключението на
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът
на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
просрочената главница в размер на 10 000 лева, за периода от 16.08.2019 г.
– 02.09.2019 г. вкл., изчислен съгласно ПМС 426/2014 г. по основен лихвен процент
на БНБ плюс 10 пункта, е в общ размер на 50
лева.
Предявеният установителен иск е в същия
размер, поради което следва да се уважи изцяло.
Относно възражението на ответницата,
че не била подписала Общите условия, съдът отбелязва, че в Договора изрично е посочено, че
с подписването му, Кредитополучателя декларира, че са му представени и е и
запознат с Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Маstercard и Visa и Тарифа за такси и комисионни
на Банката.
Относно предявеният установителен
иск за сумата за 24 лева – разноски,
свързани с дължима такса за предсрочна изискуемост, съдът намира, че е
неоснователен, поради следното:
От една страна, не са
представени доказателства за направата им. Нещо повече, според съда, не се обосновава договорно или законово
основание за дължимостта й, а ответникът не следва да понася отговорността за
плащането й. Затова предявения установителен иск за сумата от 24 лева, следва да се отхвърли.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят
разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е направил искане и е
представил доказателства за сторени такива в размер на – 313.63 лева – ДТ и 250
лева – за ССЕ. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с
чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 150 лева, предвид конкретната
фактическа и правна сложност. От разноските от общо 713.63 лева, по
съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 703.77 лева.
Следва да се присъдят и разноски
за заповедното производство /т. 12
на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 313.63 лева – ДТ и юрисконсултско
възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го
определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата
от 50 лева за заповедното производство. По съразмерност се
дължат 358.60 лева.
Ето защо и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на ищеца следва да се присъдят направените разноски за заповедното – 358.60 лева и исковото производство – 703.77 лева, или в общ размер от 1072.23 лева, съразмерно с уважената
част от иска.
Ответникът не е представил
доказателства за сторени разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Н.И., ЕГН **********, че дължи на „Първа Инвестиционна Банка“
АД, ЕИК *********, следните суми: сумата от
10 000 лева (десет хиляда лева) – главница,
по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № **** от 19.11.2007 г., предсрочно изискуем; 5 415 (пет хиляди
четиристотин и петнадесет лева) - договорна лихва,
дължима за периода 28.08.2016 г. – 15.08.2019 г. вкл.; 50 лева (петдесет лева) - обезщетение за забава, начислено върху предсрочно изискуемата главница, за
периода 16.08.2019 г. – 02.09.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7899 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 14311/2019 г. по описа на РС
– Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на дължимостта на договорна лихва за разликата над сумата от 5 415
лева до пълния заявен размер от 5 607.53 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимостта на 24 лева
– разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА Р.Н.И., ЕГН **********, да заплати на
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, сумата от 1072.23 лева (хиляда седемдесет и два лева и
двадесет и три стотинки) –
деловодни разноски, от които сумата от 358.60 лева – деловодни разноски за производството по
частно гр. дело № 14311/2019 г. по
описа на РС - Пловдив и сумата от 703.77 лева – деловодни разноски по
настоящото гр.д. № 7330 по описа за 2020 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с., съобразно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ