Решение по дело №1798/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 62
Дата: 12 февруари 2025 г.
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20241720201798
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Перник, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720201798 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от В. М. И., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление №24-1158-002833/25.10.2024г., издадено от началник група в
Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, с което е наложено
административно наказание глоба 500 /петстотин/ лв. на основание чл.177,
ал.4, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на
04.10.2024г., в 14.00 ч., път III – 605, км. 5+200, управлява ППС – товарен
автомобил „Скания Р143“, с рег. № *****, собственост на „*****“ ЕООД, с
неукрепен насипен товар – при констатирани незначителни неизправности при
укрепването на товара, в нарушение на изискванията на Наредбата по чл.127,
ал.4 от ЗДвП – нарушение на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в
нарушение на закона, че е необосновано, тъй като приетите за установени
факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните доказателства, както и че
наложното наказание е неправилно определено.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. К. С. поддържа тезите в жалбата и излага
конкретни доводи в подкрепа на наведените в нея възражения. Твърди, че
наказателното постановление е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, че нарушението не е извършено, че
приетите фактически обстоятелства не съответстват на действителното
положение и неправилната им оценка е довела до издаване на
1
постановлението при неправилно приложение на материалния закон. Моли за
отмяна на обжалвания акт. Претендира присъждане на направените от
жалбоподателя разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 04.10.2024г., около 14.00 часа, жалбоподателят В. М. И. се движел по
път III – 605 в посока от с. Ярджиловци към град Батановци, като управлявал
товарен автомобил Скания Р143“, с рег. № *****, собственост на „*****“
ЕООД, с който превозвал насипен товар /слънчоглед/. Автомобилът бил
снабден със система за обезопасяване на товари - горно привързване
/сгъваема щора/. Същата обаче не била разпъната над товара, при което по
време на движение на автомобила част от него се разпилявал по пътното
платно.
След товарния автомобил по същото време се движели със служебен
полицейски автомобил свидетелите Н. Й. М. и В. С. С. – служители в сектор
ПП при ОД МВР – Перник. Двамата непосредствено възприели разпиляване
на превозвания товар, част от който падал и върху автомобила им,
произвеждайки звук като от дребни камъчета. Незабавно предприели спиране
на водача за проверка.
Жалбоподателят спрял превозното средство в района на км.5+200 на
посочения път. Служителите на МВР констатирали, че товарният автомобил е
оборудван с щора за покриване и обезопасяване на товара, но същата била
неразгъната, навита на руло, поради което приели, че товарът не е укрепен в
съответствие с изискванията на Наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДвП, а именно
Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари.
Въз основа на установеното фактическо положение срещу В. И. било
образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия GА,
№1415413/04.10.2024г., като актосъставителят приел, че се касае за
незначителни неизправности при укрепването на товара и е нарушена
разпоредбата на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта соченият като
нарушител заявил, че няма възражения, какъвто запис бил отразен в
съдържанието му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не депозирал и писмени възражения.
На 25.10.2024 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП
ангажирал административнонаказателна отговорност на В. И. за нарушението
по-горе.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите Н. Й. М. и В.
С. С., както и писмените доказателства: АУАН серия GА,
№1415413/04.10.2024г., и заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност
съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на
защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът
приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с
доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат от
приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. №8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, както и че това е
станало при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в
съответствие с процесуалните правила.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. Съдържащото се описание на нарушението е достатъчно
от гледна точка ефективно упражняване правото на защита .
В акта и наказателното постановление ясно и без противоречие е
посочена и нормата, която И. е нарушил - чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП. Отсъства
и противоречие между описанието на нарушението и правното му
квалифициране, с какъвто довод се аргументира искането за отмяна на
обжалвания акт като незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 1 от
ЗДвП съдържа, както изискуемото правило за поведение - да управлява
товарния автомобил само след подходящо обезопасяване на товара в
съответствие с изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, така и
регламентира санкцията за неговото нарушаване при констатирани
незначителни неизправности при укрепването на товара. По тази причина
описанието на фактическия състав на нарушението, очертано в тази норма и
означаването й е напълно достатъчно, за да разбере привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице за извършването на какво по
вид нарушение е привлечен към отговорност
Нормата на чл. 127, ал.2 от ЗДвП, на която основава възраженията си
пълномощникът на жалбоподателя не се явява специална спрямо ал.4 на
същата разпоредба, препращаща към условията и реда за укрепване на
превозваните товари, определени с наредбата, издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувана с
министъра на вътрешните работи. Вярно е, че същата установява изискване за
3
покриване на товарите, които могат да бъдат разпилени, но то не е насочено
към конкретно правно задължено лице. Подобни общи и специфични
изисквания към превозваните товари са установени и в ал.1, и в ал.3 на чл.127
от ЗДвП, като за всички тях, предвид систематичното място на ал.4,
приложима е именно издадената наредба по-горе, определяща условията и
реда за укрепване на всички видове превозвани товари. /в същия смисъл са
Решение №91 от 4.05.2023г. на Административен съд - Перник по к.а.н.д. №
51/2023 г.; Решение №624 от 16.04.2024 г. на АдмС - Перник по к.а.н.д. №
157/2024 г.; Решение №291 от 23.02.2024 г. на АдмС - Перник по к.а.н.д. №
212/2023 г./
Възраженията, че Наредбата е неприложима за насипни товари, които
могат да бъдат разпилени, предвид това, че нормативният акт не предвижда
съответен метод за укрепване /чл.7, ал.4/ са неоснователни. Съгласно чл.9, ал.4
от Наредбата правилата, по които се извършва оценка дали са спазени
изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете
неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в
приложение № 1. В т. 20.5 от приложението са установени правила за оценка
именно за превоз на насипен материал, относими към метода по чл.7, ал.4, т.4
от Наредбата, което ясно сочи, че насипните товари също попадат в обхвата на
подзаконовия нормативен акт.
Правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията
за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с
укрепването на товарите, са определени в приложение № 1.Правилата, по
които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на
превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на
товарите, са определени в приложение № 1.Предвид изложеното, съдебният
състав приема, че нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като
изложените факти са относими към елементите от състава на чл.177, ал.4, т.1
от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са
установени правилно е въпрос по същество.
По същество:
По делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателят В. И.
е управлявал товарен автомобил „Скания Р 143“, с рег. № ***** с насипен
товар /слънчоглед/, както и че по време на движението му част от товара се е
разпилявал по пътното платно, като зърно е падало и върху движещия се
след него полицейски автомобил, дало повод за спиране и извършване на
проверка. Не спорно, че превозното средство е било оборудвано със средство
за обезопасяване на товара /щора/, която обаче не е била разпъната над
превозвания зърнен материал. Показанията на свидетелите Н. М. и В. С.
детайлно и без противоречия изясняват пътната ситуация, възприетото
фактическо положение и направените пред тях изявления на водача. Съдът
цени показанията им като обективни и истинни, тъй като кореспондират
помежду си и с приетото писмено доказателство /АУАН/. Възражения срещу
констатациите в акта не са направени от жалбоподателя в нито един етап на
производството, липсват посочени от него и събрани други доказателства,
установяващи различно фактическо положение. Предвид позицията на
страните относно горните факти и липсата на противоречия в събраните
доказателства, съдът ги приема за безспорно установени.
4
Приетите за безспорно установени факти по-горе са относими към
обективните признаци от състава на нарушението, вменено във вина на
жалбоподателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП
наказва се, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в
нарушение на изискванията на наредбата по чл.127, ал.4, а именно Наредба
№7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари. В. И. е субект на
визираното нарушение, тъй като съгласно разпоредбите на визирания
подзаконов нормативен акт отговорността за укрепването на товарите е на
водача на превозното средство. На същия са вменени конкретни задължения
във връзка с обезопасяването преди натоварването, по време на товаренето и
по време на превоза на товара, неизпълнението на които се наказва на
основание разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП с различно по тежест
административно наказание, диференцирано по размер в три точки, в
зависимост от естеството на неизправността - дали се касае за незначителни
/т.1/ , значителни /т.2/ или опасни /т.3/ неизправности при обезопасяването на
товара.
Понятията са дефинитивно определени в §6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Така законодателят приема, че "незначителни неизправности", включително
при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство
или без значително въздействие върху околната среда, както и други
незначителни несъответствия; "значителни неизправности", включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в
движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия, а
"опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и
непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат
въздействие върху околната среда.
Именно на тази основа се гради оспорването от страна на жалбоподателя
на вмененото му нарушение като се излагат съображения, за необоснованост
на формирания от актосъставителя и АНО извод за незначителни технически
неизправности при укрепването на товара.
Съгласно чл.9, ал.4 от Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на
превозваните товари, към която препраща нормата на чл.177, ал.4 от ЗДвП,
правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за
обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с
укрепването на товарите, са определени в приложение №1. В ал.5 от същата
разпоредба е предвидено, че неизправностите, свързани с укрепването на
товари по ал.4, се класифицират в три групи според степента на риска, както
следва: незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен
правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от
проверяващите органи; значителна неизправност – когато товарът не е бил
обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или
преобръщане на части от него, и опасна неизправност – когато безопасността
на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или
изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща
5
пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.
Според съдържащата се в приложението класификация и предвид
естеството на неизправността, предмет на процесното нарушение, същата е
съотносима с т.20.5.1 и 20.5.2. Във всяка от двете хипотези оценката на
неизправността може да се класифицира като значителна, но и опасна в
зависимост от това дали насипният материал бива отвяван при използването
на превозното средство на пътя, което може да наруши трафика или създава
опасност за трафика, както и дали насипния товар не е подходящо обезопасен
или загубата на товара създава опасност за трафика.
Нарушаването на изискванията при укрепване на товари, водещи до
неизправност, се установява при всяка проверка съобразно конкретния товар и
пътна ситуация.
В конкретния случай въпреки загубата /отвяване/ на товар по време на
движение, поради невземането на мерки за обезопасявяне от водача /чрез
покриване с наличната щора/, създаващо опасност за трафика, поради
изпадането на зърно върху движещия се след автомобила на жалбоподателя
полицейски автомобил, контролните органи са класифицирали
неизправността при укрепването на насипния товар като незначителна, не като
значителна или опасна, каквито предпоставки е имало и в каквато насока са
изложените в жалбата съображения. Оценката на неизправността при
укрепването на товара се осъществява по правилата, регламентирани в
Приложение №1 към чл.9, ал.4 от Наредба №7 от 27.04.2018г. и в определена
степен /извън заложените обективни критерии/, е предоставена на преценката
на проверяващия.
В този аспект, независимо дали са били налице достатъчно основания за
класифицирането на неизправността като значителна или опасна, в случая
нарушителят е поставен в по-благоприятно положение, доколкото е приложен
закон за по-леко наказуемо нарушение. Предвид инициирането на
производството по негова жалба, преквалифициране на нарушението, като
осъществено при констатирана значителна или опасна неизправност при
укрепването на товара, е недопустимо с оглед забраната reformatio in pejus,
тъй като е свързано с утежняване на положението му - следва да понесе
наказание в по-висок размер на основание чл.177, ал.4, т.2, съответно т.3 от
ЗДвП.
Неприлагането от АНО на закон за по-тежко наказуемо нарушение, ако
такъв е бил приложим, не съставлява основание за отмяна на наказателното
постановление, каквато последица се обосновава от страна на жалбоподателя.
При конкретните обстоятелства безспорно е било констатирано управление на
пътно превозно средство с неукрепен насипен товар, в нарушение на
изискванията на Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните
товари, за което водачът е наказан в по-благоприятната за него хипотеза,
предвид класифициране на неизправността като незначителна. Волята на АНО
относно нейния характер и съобразените правнорелевантни факти е
формулирана ясно, поради което не е налице противоречие между описанието
на нарушението и правното му квалифициране, с какъвто довод се
аргументира искането за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП съдържа, както изискуемото
6
правило за поведение, така и регламентира санкцията за неговото нарушаване.
По тази причина описанието на фактическия състав на нарушението, очертано
в тази норма и означаването й е напълно достатъчно, за да разбере
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице за
извършването на какво по вид нарушение е привлечен към отговорност.
Въз основа на изложеното и доколкото установените факти изпълват
състава на административното нарушение, вменено във вина на В. И., съдът
приема, че същото е действително извършено, доказано е по несъмнен начин и
е квалифицирано точно, съгласно материалния закон.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от
ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, съгласно която за
нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН.
Извършеното нарушение не е маловажно и от гледна точка дефинициите
в §6, т.32 от ДР на ЗДвП и §1, т.4 от ДР на ЗАНН, а и с оглед особеностите на
конкретния случай. Както се посочи, в резултат на неукрепването на насипен
товар, при наличие на средства за това, по време на движение по път от
републиканската пътна мрежа част от него се е разпилявала по пътното платно
и движещите се в близост превозни средства, което категорично не дава
основание да се счете, че отклонението от нормативно предписаното
поведение е незначително, респ. че нарушението представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За управление на пътно превозно средство с констатирани незначителни
неизправности при укрепването на товара нормата на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП
предвижда наказване с глоба от 500 лв. Наказанието за административното
нарушение е определено от законодателя в абсолютен размер и тъй като
такова е наложено в случая, наказването на жалбоподателя е законосъобразно
и наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Намаляване на
глобата под законоустановения размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1158-
002833/25.10.2024г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“
към ОД МВР – Перник, с което на В. М. И. с ЕГН **********, с адрес гр.
*****, на основание чл.177, ал.4, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание глоба 500 /петстотин/ лв. за нарушение
на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП, извършено на 04.10.2024г. на територията на
7
Община Перник.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8