№ 12524
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110170521 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. С. И. срещу А. Б. Д., с
която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 46531/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
4500,00лв., представляваща предоставена в заем сума на Б. И. Д., ведно със законната
лихва от 18.08.2023г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 10.05.2021г. превел на Б. Д. по личната му банкова сметка
сумата от 4500лв., като същата била преведена като заем. Уговорката между тях била
същият да върне заема в срок от 6 месеца от получаване на сумата, което обаче не се
случило. През м.12.2022г. Б. Д. починал, като оставил за свой законен наследник
дъщеря си А. Д. – ответник в настоящото производство.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
уважен предявения иск.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявения иск. Отрича между ищеца и Б. Д. да е сключван договор за
заем, както и сумата да е предавана и постъпила по сметка на наследодателя на
ответника. Твърди, че в основание за превода е посочено „захранване“, което не води
до извод нито за заем, нито за неговия падеж. Счита, че ползваната дума „захранване“
следва да се тълкува като дарение. Посочва, че Б. Д. е бил стриктен при погасяване на
наличните задължения към банка и самият той предоставял заеми на различни лица,
поради което не се нуждаел от тези средства, за да му бъдат дадени в заем.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
1
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за
заем е реален договор. Това означава, че фактическият състав включва освен съгласие
на страните, и предаване на вещите, които са негов предмет. По иск с правно
основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че
произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както
на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена
въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не
освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е
предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е
изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. - решение № 180 от
26.11.2019г. по гр. д. № 4345/2018г., ІV Г. О. на ВКС, решение № 192/07.11.2014 г. по
гр. д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г.о. По идентичен е даден отговор на същия въпрос и с
решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., на ВКС, ІV г.о., решение №
52/22.5.2009 г. по гр. д. № 695/2008 г. на ВКС, I т.о., решение № 390/20.5.2010 г. по гр.
д. № 134/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 837/13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009 г.
на ВКС, IV г.о. и др.
По делото е представено платежно нареждане от дата 10.05.2021г., съгласно
което А. С. И. превежда по банкова сметка на Б. И. Д. сумата от 4500лв., като в
основание е посочил „захранване“. Това основание само по себе си не може да
обоснове извод за наличие на заемно правоотношение, доколкото е необходимо
установяването на постигнато съгласие между страните сумата да се предава именно
като заем и получателят да поеме задължение за връщането й. От представеното в хода
на производството банково извлечение се доказва, че тази сума е постъпила по
сметката на Б. Д., поради което възражението за получаването й е неоснователно.
Както бе посочено по-горе обаче, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване, че тази сума е предадена именно като заем. Съдът намира, че доказателства,
които да обосноват категоричен извод за този факт, не са налице. Свидетелят Г. П.,
който е приятел и на двамата, посочва, че в „последно време“ А. трябвало да даде пари
на заем на Б. около 4000-5000лв., като мисли, че говорили на неговата месторабота за
това февруари-април 2023г. Именно тогава А. му дал парите, но не знае как му ги е
дал. Посочва, че се случвало и А. да дължи пари на Б. през 2021-2022г., като мисли, че
до 2023г. били погасени, тъй като Б. не искал повече пари от него.
Горните показания са крайно неубедителни, за да се проведе посредством
същите пълно доказване на факта на предаване на сумата в заем. На първо място,
свидетелят говори за началото на 2023г., а още в исковата молба се признава, че Б. е
починал през м.12.2022г., което категорично изключва тази възможност. На следващо
място, показанията са лаконични и липсва конкретика и пълнота в относно
релевантните факти. Също така, свидетелят посочва, че А. е дължал пари на Б. през
2021-2022г., които му върнал, което съответства на казаното от свидетеля П.а и
разколебава тезата за даване на парите като заем. Ето защо, макар по делото да е
доказано предаването на сумата, не е доказано същата да е предадена в заем и да
подлежи на връщане на това основание. Липсват каквито и да е доказателства, които да
установяват поемане от страна на Б. Д. задължение да върне на ищеца получената от
него сума, за да се направи категоричен извод, че сумата е преведена като заем. Не е
налице пълно и главно доказване от страна на ищеца на изложените в исковата молба
твърдения относно основанието за превеждане на сумата (заем), за което носи
тежестта. Това обосновава извод за недоказаност на претенцията и отхвърляне на
същата, доколкото не се установява в патримониума на Б. Д. да е възникнало
задължение по договор за заем, сключен с ищеца, което задължение да е преминало у
неговия законен наследник след смъртта му – ответника А. Д..
2
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски ответникът, който е
доказал такива в размер на 750лв. за адв. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от А. С. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., срещу А. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„К., иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът в качеството си на законен наследник на починалия Б. И. Д. дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46531/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав,
а именно: 4500,00лв., представляваща предоставена в заем сума на Б. И. Д. на
10.05.2021г. посредством извършен банков превод.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 А. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
да заплати на А. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „К., сумата от 750лв.
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3