Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 25.10.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Председател: Андрей Чекунов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело № 143/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от К.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0353-000206 от 15.04.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца.

В жалбата си Д. излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, поддържа жалбата и моли да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага доводи за неговата незаконосъобразност.

Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление (НП), приети са писмени доказателства и са разпитани четирима свидетели – Т.С.И. – актосъставител, на длъжност „мл.автоконтрольор“ при ОДМВР София, РУ – Своге, Я.Т.Б., В.И.Т. и К. И. И.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 17.03.2020 г., около 20,15 часа, в с. Луково, общ. Своге, разпитаните от съда свидетели - очевидци: Т.С.И., Я.Т.Б. и В.И.Т. – полицейски служители при РУ – Своге, при изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка, движещия се по улица без име с посока на движение от път II-16 към мах. „Сърце“, на 500 метра след разклона, лек автомобил „Субаро Форестър“ с рег. № …, собственост на Н. Н.С. от ..(съгласно отразеното в системата АИС-КАТ), управляван от жалбоподателя. Лекият автомобил бил с поставени регистрационни табели, сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и удостоверение за преминат технически преглед. Проверяващите установили, че горецитираният автомобил е с прекратена регистрация от 05.01.2020 г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, от което жалбоподателят останал изненадан. Въз основа на тази фактология полицейските служители приели, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред, съответно е налице административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 180136/07.03.2020 г. от св. И. на жалбоподателя в присъствието на свидетелите Б. и Т., който бил предявен за запознаване със съдържанието на Д. и същият го подписал без възражения. Последният се е запознал със съдържанието на акта и е бил уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. По случая била извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като с постановление от 13.04.2020 г. по пр.пр. № 118/2020 г. на РП Своге прокурор при РП Своге отказал да образува досъдебно производство и изпратил материалите за преценка дали същото представлява административно нарушение на Началника на РУ Своге. Въз основа на горецитираните АУАН и постановление на РП Своге е издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Своге обжалваното НП, връчено редовно на Д. *** г., а жалбата е постъпила в РС Своге на 05.08.2020 г.

Съдът е изискал и са приобщени по делото относими към случая писмени доказателства. От две писма на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (постъпили по делото съответно на 30.06.2022 г. и 29.09.2022 г.) се установява след извършена справка в АИС-КАТ за процесния лек автомобил, че на 04.11.2019 г. по електронен път е подаден договор за покупко-продажба на посоченото МПС с предстоящ собственик Н.Е.Д. от …. Впоследствие, на 05.01.2020 г., след непредставяне на ППС и извършване на пререгистрация в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ от предстоящия собственик Н. Е. Д., автоматично от системата АИС-КАТ е прекратена регистрацията на процесния лек автомобил, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, за което собственикът не е уведомяван. Към 07.03.2020 г. няма промяна в собствеността на лекия автомобил, като жалбоподателят няма данни да е негов собственик. След установяване на нарушението от 07.03.2020 г. – на 24.04.2020 г. собственикът Н. Е. Д. е изпълнила задължението си да регистрира превозното средство и регистрацията е била възстановена.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите И., Б., Т. и И., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София, РУ – Своге, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП, е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

АУАН съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от същия закон. Обжалваното НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното, неоснователни са всички възражения в жалбата, изложени в т.т. 1, 2, 3 и 4.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН обаче, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника с издаденото процесно наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани служебно от съда, не се съдържат доказателства за осъществен състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното административно нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено.

В случая е настъпил фактът на служебно прекратена регистрация за процесния автомобил, за което не е следвало да бъде уведомяван собственикът на МПС, посочен в регистъра (в чл. 18б, ал. 2 липсва препращане към чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства). Твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя в обратна насока са неправилни.

Същевременно обаче, необорени по никакъв начин са твърденията на въззивника, че по никакъв начин не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред. Регистрационните табели са били поставени на автомобила, като на водача са предоставени необходимите документи, удостоверяващи сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и преминат технически преглед, което се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели. Не се сочи, а и не се установява да е било станало известно на въззивника по друг повод обстоятелството, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била служебно прекратена и същият да е бил информиран към момента, в който е спрян от полицейските служители.

Ето защо, по делото е доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано към 07.03.2020 г. Не е доказано обаче, наличието на вина у жалбоподателя за извършеното. Последният не е приобретател, т.е. купувач на превозното средство и следователно не е имал задължение да го пререгистрира. Никой друг освен купувача не е длъжен да знае имало ли е покупко-продажба на автомобила и дали купувачът е изпълнил задължението си да го регистрира. Няма как да се приеме, че от субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито на същия да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на административно нарушение по посочения текст. След като към момента на извършената проверка този автомобил е бил с регистрационни табели и валидни документи, не може да се приеме, че водачът (който дори не е негов собственик) е могъл да знае, или да предполага за настъпилата служебна дерегистрация. В този смисъл не може да се изведе еднозначен извод, че същия е извършил деянието виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо, не би могло да се приеме, че вмененото му деяние представлява административно нарушение, в който смисъл е и практиката на Административен съд София-област по сходни казуси – например Решение № 774 от 07.06.2019 г. по а.д. № 409/2019 г.

Именно тази съдебна практика е в унисон с ТР № 1 от 7.06.2016 г. на ОСНК на ВКС, в което макар във връзка със законовата фикция на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл. 343в, ал. 2 от НК, е изведено общоважимото правило, че вината в наказателния процес, какъвто е и административно-наказателният процес, се доказва, а не се презумира.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.

С оглед всичко гореизложено, в конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на въззивника и му е наложил наказание, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон. В НП не е посочено и нито едно доказателство, с изключение на АУАН, подкрепящо нарушението от субективна страна.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.

 

По разноските:

Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за правна защита и съдействие в размер на 300 лева, представен по делото, от който се установява, че същото е платено на упълномощения от жалбоподателя адвокат, поради което сторените разноски следва да бъдат присъдени на страната, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0353-000206 от 15.04.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на К.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК *********, представлявана от директора, да заплати на К.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ :