№ 17134
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛ.
при участието на секретаря АНТ. АНГ. АНГ.
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛ. Гражданско дело №
20231110168762 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.
С. С., ЕГН **********, против „Р.Т.Д. – Б“ ООД, ЕИК ***** с посочено
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.
86 от ЗЗД, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, чл. 215, ал. 1 от КТ.
Твърди се, че на 19.08.2019 г. ищцата – в качеството си на служител и
ответното дружество в качеството на работодател на основание чл. 67, ал. 1, т.
1 и чл. 70 от КТ сключили трудов договор № RTD *****, безсрочен с 6 месеца
изпитателен срок, като съобразно сключения договор служителят се съгласява
да изпълнява дейността „Специалист доставки“ (код по НКПД 3323 – 3005) на
място в офиса на работодателя в гр. София при работното време от 8 часа
дневно, при 5 дневна работна седмица с обща продължителност 40 часа,
срещу основно трудово възнаграждение в размер на 3746,73 лева, платимо до
10-то число на месеца, следващ този, за който се дължи. Сочи се, че
служителят има право на 20 дни годишен отпуск. Твърди, че за неуредените
условия се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и българското
законодателство.
Посочва се, че ищцата освен дейността на специалист доставки е
извършвала и други дейности, включително и дизайнер – технолог на дамско
облекло и в Б и И, опаковане подготвяне и изпращане на колети до Китай,
пазаруване на консумативи, плащане на сметки, физическо отваряне и
затваряне на офиса, както и да поддържа връзка със собственика на офисите
във връзка с техническото обезпечаване на дейността – при случай на
технически проблем и аварии.
Твърди, че постъпва на работа на дата 20.08.2019 г., като е
1
командирована да извършва трудова дейност в Кралство Б. Сочи, че в рамките
на целия период от сключването на трудовия договор, ищцата е
командирована и полага труд в Кралство Б и Кралство И.
Изтъква, че от момента на сключване на трудовия договор, както и през
целия му период на действие, ищцата е била командирована и е полагала труд
в Кралство Б и Кралство И. Твърди, че в Кралство Б ищцата е настанена да
живее в студио в апартхотел, находящ се на адрес: Б, гр. БР. 1020, ул. „Е.У." №
65 (Emile Wauters 65, 1020 Brussels, Belgium), който е договорено да се
заплаща от работодателя в изпълнение на задължението му по закон. Сочи, че
през месец февруари 2020 г. започват проблемите с ответното дружество
работодател, прекъснато е електрозахранването на стаята поради неплащане в
срок на наема за апартхотела, в който е настанена ищцата, като прекъсването е
с продължителност 1 ден.
Твърди, че на 17.07.2020 г. пътува от БР. (Б) за Б (Р). Сочи, че за периода
от 20,08.2019 г. до 17.07.2020 г., ищцата е командирована в Кралство Б и
полага своя труд за ответното дружество работодател. На 01.08.2020 г. се
връща в БР. (Б), а на 25.09.2020 г. пътува от БР. за В. Посочва, че за периода
01.08.2020 г. до 25.09.2020 г. ищцата е командирована в Кралство Б и полага
труд за ответното дружество. На дата 05.10.2010 г. пътува от Б за БР.
Изтъква, че на 23.10.2020 г. сключва допълнителен безсрочен трудов
договор с „Унидад“ Б - дружеството е собственост на ТР.В и ДЖ.ДЖ. Л Де В –
граждани на Кралство Б, който договор е прекратен няколко месеца по –
късно.
Твърди, че на 18.12.2020 г. пътува от БР. за София. Сочи, че за периода от
05.10.2020 г. до 18.12.2020 г. ищцата е командирована в Кралство Б и полага
своя труд за ответното дружество работодател. Посочва, че на 04.01.2021 г. се
връща в БР.. На дата 02.07.2021 г. пътува от БР. за София. Сочи, че за периода
от 04.01.2021 г. до 02.07.2021 г. ищцата е командирована в Кралство Б и
полага своя труд за ответното дружество работодател в офис находящ се в Б,
гр. Д ****, ул. „Ж.У.“ № 24.
Посочва, че на 31.08.2021 г. пътува от БР. за ИБ (командирована в
Кралство И). Твърди, че сключва договор за наем на жилище в ИБ на
24.09.2021 г., като наема апартамент на третия етаж в сграда Л., находяща се в
гр. ИБ, при месечен наем в размер на 900 евро, който работодателят ще
превежда на ищцата. Сочи, че ищцата физически полага своя труд в офис,
находящ се на адрес: И, Балеарски острови, о. ИБ 07800, ул. АВ де Сант
Антони де Портмани № 12.
Изтъква, че на 20.11.2021 г. в резултат на Заявление А4 вх. № ******** е
извършено вписване № ********** по партидата на търговското дружество
ответник, съгласно което се променя търговското наименование на
дружеството и седалището и адреса на управление, като новото наименование
е „Р.Т.Д." ООД със седалище и адрес на управление: област София, Столична
община, гр. София 1540, р-н СЛ., ул. "М.Б.“ № ***.
На дата 30.07.2022 г. сочи, че лети от ИБ за Б. Твърди се, че в периода от
2
31.08.2021 г. до 30.072022 г. ищцата е командирована в И и полага своя труд за
ответното дружество работодател в офис, находящ се в И, Балеарски острови,
о. ИБ 07800, ул. „АВ де Сант Антони де Портмани 012.
Твърди, че на 15.08.2022 г. пътува от Б (Р) през В (АВ) - която точка е
прикачване до ИБ (И).
В рамките на всички тези горепосочени периоди, в които ищцата
пребивава на територията на Република Б продължава да изпълнява
възложените й от ответника трудови задължения, като отговаря на запитвания
по електронна поща и др.
Сочи, че във връзка с изпълнението на възложените задължения по
Трудов договор № RTD 2019- 32/19.09.2019 г., в периода 01.10.2022 г. -
31.10.2022 г. полага труд в Кралство И, както и в продължения на голям
период от договора преди това. Твърди се, че във връзка с командироването й в
посочения период, ответното дружество не е заплатило на ищцата 1000 евро
квартирни пари с левова равностойност 1955,83 лв. Съгласно НАРЕДБА за
служебните командировки и специализации в чужбина, на ищцата се полагат
дневни пари за И в размер на 35 евро на ден и квартирни пари до 130 евро на
календарна седмица. Сови, че страните са договорили размер от 1000 евро
квартирни пари за командироване в чужбина, колкото са начислени във фиша
за заплата на ищцата, но не са заплатени от ответника.
Твърди се, че трудовият договор е прекратен от работника на 01.11.2022
г. поради системно забавяне при изплащане трудовото възнаграждение,
обезщетения по КТ и неосъществяване на ежемесечни вноски за държавното
обществено и здравно осигуряване, чрез електронно изявление изпратено на
01.11.2022 г. в 11:43 ч. отел. поща ************@*****.***> до ел. пощи
<*****@************.**> използвана от ДЖ.ДЖ. Л Де В - гражданин на
Кралство Б, родена на 01.05.1978 г. и <*********@**.***> използвана от ТР.В -
гражданин на Кралство Б, роден на 01.09.1970 г. с тема „заплата“. Сочи, че
изявлението е изпратено от личната електронна поща на ищцата, до
електронните пощи на управителите на ответното търговско дружество.
Твърди, че освен чрез електронна поща, ищцата изпраща и чрез своята
майка М. М. С., подписани писмени преписи от изявлението за прекратяване
на трудовия договор, изпратени посредством куриерска компания „Еконт
експрес“ ООД, както следва:
С Товарителница № *******, доставена на Р.Т.Д. ООД, на 01.11.2022 г. –
съгласно Обратна разписка № *******.
С товарителница № ******2, доставена на Делойт Б ООД - дружеството,
което извършва юридически и счетоводни услуги за ответника, на 01.11.2022 г.
– съгласно Обратна разписка № ******2.
Посочва, че за периода от 15.08.2022 г. до 31.10.2022 г. ищцата е
командирована в И и полага своя труд за ответното дружество работодател в
офис; находящ се в И, Балеарски острови, о. ИБ 07800, ул. АВ де Сант Антони
де Портмани № 12.
Твърди, че през целия период на договора, всички дължими по него
3
суми, включително, но не само трудовото възнаграждение, са изплащани
единствено по банков път, по посочена от ищцата разплащателна банкова
сметка, разкрита при "Алианц Банк Б" АД с IBAN
BG60BIUN9561**********, като ищцата не е получавала никакви суми в
брой от работодателя си. Изтъква, че в рамките на периода 01.10.2022 г. -
31.10.2022 г. ищцата е положила труд по Трудов договор № RTD
*****/19.09.2019г, като срещу положения от П. С. труд, работодателят дължи
насрещна престация - неговото заплащане. Сочи, че ответното дружество
работодател не е заплатило на ищцата, дължими суми по Трудов договор
№ RTD *****/19.09.2019 г., за периода 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г., а именно
суми в общ размер от 3 814,17 лв., от които 3746,73 лв. - основно брутно
възнаграждение и 67,44 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, както и дължимата законна лихва върху сумите от
02.11.2022 г. до пълното изплащане на задължението. Твърди, че не е
заплатена уговорена сума в размер на 1000 евро.
Ищцата сочи, че съгласно цитирания по-горе трудов договор на ищцата
се дължи брутно трудово възнаграждение в размер на 3746,73 лв., което не е
заплатено от ответното дружество работодател. Претендира мораторна лихва
за периода от 02.11.2022г.-21.12.2022г. в размер на 68.27 лева.
Сочи, че за извършено трудово начисление (по чл. 128, т.1 от КТ),
лицето, което има право да представлява, респ. управлява предприятието на
работодателя полага подпис относно извършеното начисление, като правило
върху самата ведомост за заплати. Твърди, че ако е подписана от работодателя
ведомостта за заплати, то може да се приеме за достоверна и осчетоводената
сума за начисленото възнаграждение за месеца и съответно разходът може да
бъде признат за данъчни цели по реда на Законът за корпоративното
подоходно облагане. Посочва, че за начислението, работодателят полага своя
подпис върху ведомостта за заплати и единствено това прави ведомостта
достоверна.
Твърди, че при плащане в брой, удостоверяването на полученото
възнаграждение става чрез подпис на получателя, а при плащане по банков
път, то същото се удостоверява от издадения от банката платежен документ –
банково бордеро/вносна бележка. Поддържа, че трудовото възнаграждение не
е изплатено на ищцата по банков път, както е изплащано до този момент за
целия период на договора. Сочи, че ищцата не е получила сумата в брой, както
и не е подписвала ведомост за заплата или фиш за заплата, който да
удостовери получаването на сумата. Поддържа, че последният фиш за заплата
на ищцата от месец октомври 2022 г. са начислени общо сумите: Основна
месечна заплата (21 работни дни) - 3746,73 лв., допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец октомври 2022
г. - 67,44 лв.; Квартирни пари - 1955,83 лв.; Обезщетение по чл. 221 от КТ -
11442,51 лв.; Обезщетение по чл. 224 от КТ - 5812,07 лв. или всичко на обща
стойност- 22556,06 лв., която сума след приспадане на начисления в размер на
468,52 лв. и удръжки на обща стойност 2724,13 лева, като остава сума за
получаване от работника в размер на 20300,45 лева.
4
Сочи, че начислените суми по фиша за заплата от месец октомври 2022 г.
следва да бъдат платени чрез банков превод и закона не позволява начислената
сума да бъде платена в брой - фиша за заплата не може да удостовери
получаването на сумата в брой, тъй като това е в противоречие с разпоредбата
на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Твърди, че задължението на работодателя за начисляване на стаж и
професионален опит води до начисляване на сума за месец октомври 2022 г. в
размер на 67,44 лв., която сума е дължима заедно с основното трудово
възнаграждение. Поддържа, че трудовият договор е прекратен от работника на
01.11.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради системно забавяне
при изплащането на трудовото възнаграждение.
Заявява, че с прекратяването на договора дължимите суми за трудово
възнаграждение стават изискуеми без оглед, как е било изплащането по вече
разтрогнатия трудов договор, съответно дружеството работодател се намира в
забава относно претендираните суми от 02.11.2022 г. - първия ден след
прекратяване на трудовия договор, като дължи законна лихва върху сумата.
Твърди, че относно сумата от 1955,83 лв. дневни и квартирни пари при
командировка за месец октомври 2022 г. на основание чл. 215 КТ, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 22.12.2022 г. до пълното
погасяване на задължението.
Сочи, че във връзка с изпълнението на възложените задължения по
Трудов договор № RTD 2019- 32/19.09.2019 г., ищцата е полагала труд в И в
периода 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г., както и в продължение на голям период от
договора преди това. Посочва, че за покриване разходите на командированите
лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути
съгласно приложение. Допуска се изплащане на друга валута в нейната
равностойност по курса на БНБ в деня на плащането.
Заявява, че видно от фиш за заплата за месец октомври 2022 г., ответното
дружество работодател е начислило сумата от 1000 евро, която сума не е
платена на ищцата, което представлява и признание от страна на ответника, че
сумата е договорена в посочения обем, съответно и че е дължима.
Сочи, че в настоящия случай, тъй като паричното задължение на
ответника става изискуемо от отправяне на покана - депозиране на връчената
искова молба, която инкорпорира в себе си покана, то същият изпада в забава
от деня на поканата – датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2022 г.
-Относно сумата от 11 240,19 лв. главница, представляваща обезщетение
по чл. 221 от КТ - дължимото обезщетение при прекратяване на трудов
договор № RTD 2019- 32/19.08.2019 г. от работника без предизвестие в
случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, в размер на брутното трудово възнаграждение в
размер на 3746,73 лв. месечно за срока на предизвестието 3 месеца, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 204,82 лв. за периода
02.11.2022 г. - 21.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 22.12.2022 г., до пълното погасяване на задължението. Заявява, че
съгласно трудов договор № RTD *****/19.08.2019 г. между страните е
5
договорено 3- месечно предизвестие при прекратяването му, а договорът е
безсрочен, поради което дължимото обезщетение на работника във връзка с
неговото прекратяване е равностойността на брутното трудово
възнаграждение за период от 3 месеца или общо сумата от 11 240,19 лева.
Сочи, че задължението на ответника е станало изискуемо с
прекратяването на договора на дата 01.11.2022 г., съответно същият дължи
законна лихва върху сумата за периода от 02.11.2022 г. до цялостното
погасяване на задължението.
-Относно сумата от 5812,07 лв. главница, представляваща обезщетение
по чл. 224 от КТ - парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск от общо 32 дни, от които 15 дни за 2021 г. и 17 дни за 2022 г., както и
на основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 105,91 лв. за периода
02.11.2022 г. - 21.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 22.11.2022 г., до пълното погасяване на задължението. Сочи, че
ищцата е полагала труд от сключването на процесния трудов договор № RTD
2019- 32/19.08.2019 г. до неговото прекратяване на 01.11.2022 г. Посочва, че за
периода от 01.01.2021 г. до 01.11.2022 г. ищцата ползва частично правото си да
ползва платен годишен отпуск – 2 работни дни през 2021 г. Твърди, че
полагащият се на ищцата неплатен годишен отпуск за 2021 г. е 17 работни
дни, а за 2022 г. също е 17 дни – не е използван отпуск през 2022 г. или общо
32 дни. Поддържа, че за работодателят е възникнало задължение да заплати на
ищцата сумата от 5812,07 лв. обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползвания
платен годишен отпуск от общо 32 дни, от които 15 дни за 2021 г. и 17 дни за
2022 г., ведно със законната лихва от 02.11.2022 г. до цялостното погасяване на
задължението.
С оглед гореизложеното се моли съдът да уважи предявените претенции.
Моли съдът да допусне предварително изпълнение на решението. Претендира
разноски.
С определение № 5047/01.02.2024г., съдът е прекратил частично
производството по делото, в частта касаеща предявения иск по чл. 49, вр. 45
ЗЗД за претърпени неимуществени вреди, с който се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. - частичен иск (съгласно
уточнителна молба от 15.11.2023 г. на ищеца) от сумата в общ размер на 25
973 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода
19.08.2019-01.11.2022 г., ведно със законната лихва от 22.12.2022 г. до
изплащане на вземането. Определението е влязло в сила на 15.02.2024г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, чрез адв. Г. С. от САК. Същата е редовна, въпреки че е подадена пред
СГС, пред който към момента на подаване на отговора на искова молба,
делото е било висящо.
Оспорва всички претенции както по основание, така и по размер.
Твърди, че надлежно подписаният трудов договор е валиден, тъй като
съдържа всички необходими реквизити и са спазени изискванията на чл. 66 от
КТ. Оспорва твърдението за недействителност на посочения в процесния
6
трудов договор код по НКПД. Посочва, че чл. 7 от трудовия договор е
оформен съгласно дефиницията за търговска тайна. Твърди, че е налице
неправилно тълкуване на разпоредбите на закона, тъй като в него не се
посочва изчерпателно коя информация следва да се разглежда като търговска
и защитена. Оспорва твърдението, че ответникът цели прикриване на
незаконна дейност, прикрита под формата на защита на търговска тайна.
Оспорва твърдението, че ответникът е вменил некоректно задължения,
засягащи авторското право на ищцата.
Сочи, че становището за наличие на системно изменение на условията
на труд е неправилно, невярно и неясно. Твърди, че командироването на
служител не може да се разглежда като изменение на условията на труд на
служителя предвид текста на чл. 121, ал. 1 от КТ.
Заявява, че липсва връзка между изложените твърдения по изброените
искове. Твърди, че ответникът регулярно е изплащал договореното трудово
възнаграждение на ищцата, видно от приложените по делото фишове за
изплатено трудово възнаграждение. Изтъква, че за периода на действие на
трудовия договор на ищцата, не са завеждани каквито и да е претенции срещу
ответника като работодател от страна на служителя.
Оспорва исковете по чл. 121 от КТ и чл. 121а от КТ, във връзка с чл. 215
от КТ, тъй като ищцата не е представила каквито и да било документи,
доказващи командироването – начална и крайна дата на командироването,
място на командироване, заповед за командироване или анекс. Сочи, че не е
ясно как ищцата е изчислила сумата от 35 евро за дължими дневни плащания
и как е изчислен периода от 1169 дни на твърдяното командироване, както и
общо претендираната сума от 40,915 евро обезщетение за целия период.
Твърди, че произволно като период на командироване е посочен целият
период на действие на трудовия договор, като не са взети предвид официални
празници, дни в които е използван платен отпуск, болнични, както и не е
посочено как е определена началната и крайната дата на командироването,
нито локацията на командироването. Сочи, че не е ясно каква е връзката
между резервацията за полет между Билунд (Дания) и БР. (Б). Поддържа, че
калкулациите на претендираните обезщетения са неясни, неразбираеми и
претенциите не следва да бъдат допуснати до разглеждане, докато не бъдат
уточнени.
По отношение на исковете с правно основание по чл. 224, чл. 221, чл.
226 от КТ, ответното дружество твърди, че с фиша за заплата на ищцата за
месец октомври 2022 г. са изплатени следните суми:
-3746,73 лева брутно трудово възнаграждение за месец октомври;
-67,44 лева дължими за ТСПО;
-1955,83 лева дължими за наем и разходи;
-11442,51 лева обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ – трикратен размер на
брутно трудово възнаграждение плюс ТСПО;
-5812,07 лева обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224 КТ.
Моли за отхвърляне на предявените искове в тази им част, предвид че
7
претендираните суми са платени на ищцата, като повторното им плащане би
представлявало неоснователно обогатяване.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по
делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, чл. 224 КТ, чл.221 ал.1 КТ, чл.215 КТ
за заплащане на следните суми:
- сумата от 3 814,17 лв., съставляваща сбор от 3746,73 лв. - основно
брутно възнаграждение плюс 67,44 лв. допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно плащане на
сумата, както и на основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 68,27
лв. за периода 02.11.2022 г. - 21.12.2022 г.;
-сумата от 11 240,19 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 от КТ
- дължимо при прекратяване на трудов договор № RTD 2019- 32/19.08.2019 г.
от работника без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 204,82 лв. за периода
02.11.2022 г. - 21.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 22.12.2022 г., до пълното погасяване на задължението,
-сумата от 5812,07 лв. главница, представляваща обезщетение по чл.
224 от КТ - парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск от
общо 32 дни, от които 15 дни за 2021 г. и 17 дни за 2022 г., както и на
основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 105,91 лв. за периода
02.11.2022 г. - 21.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 22.11.2022 г., до пълното погасяване на задължението,
-сумата от 1955,83 лв. представляваща неизплатени дневни и
квартирни пари при командировка за месец октомври 2022 г. на основание чл.
215 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.12.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 128, т.2 КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. За уважаването на иска ищецът следва да установи че в
процесния период страните са били в трудово правоотношение, че е престирал
съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за
заплащане на месечно трудово възнаграждение, както и размера на същото.
8
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
От представения по делото трудов договор с № RTD 2019- 32/19.09.2019
г.,се установяват фактите относно наличието на трудово правоотношение в
процесния период между страните, като от изслушаната и приета без
възражения експертиза, се установява, че за периода от 15.08.2022г. до
31.10.2022г. ищцата е била командирована да полага труд в Кралство И. От
последното се установява, че ищецът е престирал съобразно уговореното, а за
ответника е възникнало задължение да му заплати трудово възнаграждение.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е
3817,17 лв. месечно съставляващо сбор от 3746,73 лв. - основно брутно
възнаграждение плюс 67,44 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит. От експертизата се установява още, че за месец
10.2022г. ответникът не е заплатил полагащото се трудово възнаграждение на
ищцата в размер на 3817,17 лв., поради което съдът намира, че ответникът е
останал задължен за заплащане на посочените от ищеца в молбата му от
23.01.24г. суми.
Съдът намира, че следва да бъде присъден брутния размер на дължимите,
останали незаплатени, възнаграждения и обезщетения, съобразно
заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, защото това е
дължимият размер на вземането по трудовия договор, което обстоятелство не
се променя от факта, че върху трудовите възнаграждения се дължат
задължителни осигурителни вноски и данъци, които работодателят е длъжен
да удържи и преведе на държавата. Това е така, защото се касае до публични
задължения на самия работник или служител към държавата, а действията на
работодателя имат технически характер - работодателят извършва касовата
дейност по начисляване и превеждане на дължимите от работника суми към
държавата. Вземането на ищеца спрямо ответника за трудово възнаграждение
включва и тази част от възнаграждението, което ищецът би дължал на трето
лице /държавата или друг кредитор при евентуален запор/ и начисляването им
като удръжки от работодателя не води до погасяване на задължението на
работодателя към работника по отношение на уговорения брутен размер на
трудовото възнаграждение. Техническото задължение на работодателя за
превеждане на сумите за данъци и осигуровки възниква в момента на
реалното изплащане на трудовото възнаграждение, който момент ще настъпи
при бъдещото доброволно или принудително изпълнение, като в последния
случай сумата ще бъде удържана в рамките на изпълнителното производство.
При отговор на този въпрос съдът съобразява и практиката на ВКС,
постановена по реда на касационния контрол и обективирана в решение № 166
от 25.02.2009 г. по гр. д. № 220/2009 г. на Върховен касационен съд и решение
№ 154 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6134 / 2014 г. на Върховен касационен съд,
3-то гр. отделение, според които може да се присъди брутното трудово
възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане
на дължимия данък и обществени осигуровки, като следва решението да е
ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда
9
остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия
данък върху общия доход и осигурителните вноски.
В случая ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи,
че е платил дължимите данъци и осигурителни вноски.
Предвид изложеното съдът намира, че към момента на устните състезания
в полза на ищеца съществува вземане за трудово възнаграждение в размер на
3817,17 лв., съставляващо сбор от 3746,73 лв. - основно брутно
възнаграждение плюс 67,44 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит, до който размер искът следва да се уважи.
Следва да се уважи предявеният иск за мораторна лихва, който изчислен по
реда на чл. 162 ГПК и за периода от 02.11.2022г.-21.12.2022г., който възлиза на
в размер на 53,02 лв., до който размер претенцията следва да се уважи, като
до пълнопредявения размер от 68.27 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен
По иска с правно основание чл. 215 КТ
Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ, за времето на командироване
работникът има право до получи от работодателя освен брутното си трудово
възнаграждение и пътни, дневни и квартирни пари, при условия и в размери,
определени от МС.
С цел установяване на общият дължим размер на обезщетението по
делото бе назначена експертиза, която установява, че съгласно Приложение
№2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за
Кралство И са в размер на 35,00 евро на ден.
Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, изчислено по
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, и
съобразявайки изплатената сума от 1 337,56 лв. на ищеца, остава дължима
сума за пътни разходи в размер на 1 092,74 лв.
В съдебно заседание, провело се на 18.09.2024г., вещото лице пояснява,
че за м 10.2022г. командировъчните възнаграждения следва да се изчислят по
следния начин – броя на дните за м.10.2022г. - 31 дни по 26,25 евро = 813,75
евро, които са равни на 1591,56 лева, до който размер искът следва да се
уважи, а за горницата над този размер - да бъдат отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 224 КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 224, ал. 1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото
за който не е погасено по давност. В ал. 2 на цитираната материалноправна
разпоредба е предвидено, че обезщетението по предходната алинея се
изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото
10
правоотношение.
В разпоредбата на чл. 228, ал.1 КТ е предвидено, че брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото
от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с
ответника, прекратяване на същото, размера на последното получено брутно
трудово възнаграждение, размера на полагащия се, но неползван платен
годишен отпуск и размера на обезщетението за неползван такъв.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в
процеса погасяването на дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства,
свързани с претенцията с правно основание чл. 224 КТ, а именно: че ищецът и
ответникът за били в трудово правоотношение, по силата на Трудов договор
№ RTD 2019- 32/19.09.2019 г., в периода 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г., което на
основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ е било прекратено на 01.11.2022 г. от ищцата.
От заключението на вещото лице, по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация
се установява, че брутният размер на дължимото се обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ е 3 814,17 лв. за последния месец.
От приетото заключение се установява, че неизползваният платен
годишен отпуск от П. С. С. за 2021г. е 15 работни дни, за 2022г., изчислен
пропорционално за времето до датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение - 01.11.2022г. е 17 работни дни. В този смисъл общо
неизползван платен годишен отпуск от ищцата за 2021г. и 2022г. е 32 работни
дни, като брутното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за 32 работни дни,
възлиза в размер на 5 812,07 лв.
Гореизложената аргументация обуславя извода за основателност на
заявената искова претенция с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 5
812,07 лв., доколкото искът е заявен именно за тази сума, според вещото лице
това е брутният размер на обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск, а ответната страна не твърди и не доказа плащане на същото.
Следва да се уважи предявеният иск за мораторна лихва, който изчислен
по реда на чл. 162 ГПК и за периода от 02.11.2022г.-21.12.2022г., възлиза на в
размер на 80.79 лв., като за разликата до пълнопредявения размер от 105.91
лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 221, ал. 1 КТ при
11
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
В тежест на ищеца е да докаже, прекратяване на безсрочно трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, размера на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец,
уговорен срок на предизвестие за страните, както и размера на дължимото се
обезщетение.
В материалноправната разпоредба на чл. 221, ал. 1 КТ е
законоустановено, че при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3
и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
Логическото и граматическо тълкуване на цитираната разпоредба
обуславя извода, че дължимото се от ответника обезщетение е в брутен
размер, факт който е залегнал и в закона.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства,
свързани с претенцията с правно основание чл. 224 КТ, а именно: че ищецът и
ответникът за били в трудово правоотношение, по силата на Трудов договор
№ RTD 2019- 32/19.09.2019 г., в периода 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г., което на
основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ е било прекратено на 01.11.2022 г. от ищцата.
В т. 6.1. от приложения по делото трудов договор № RTD 2019-
32/19.09.2019 г., се установява, че срокът на предизвестието при прекратяване
на трудовия договор - 90 дни в периода април-юни и октомври-декември.
От заключението на вещото лице, по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация
се установява, че брутното трудово възнаграждение по чл.228 от КТ и
съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 - 7 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, за целите на определяне на обезщетението по чл.221 и
чл.224 КТ включва основното трудово възнаграждение и тези допълнителни
възнаграждения, които имат постоянен характер, като същото се изчислява на
база последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец
преди уволнението или среднодневното брутно трудово възнаграждение което
е в случая възлиза в размер на 3 814,17 лв.
С оглед горното вещото лице посочва, че брутното обезщетение по
чл.221, ал.1 КТ, за 3 месеца, е в размер на 11 442,51 лв.
По изложената аргументация, доколкото исковата претенция е заявена
за сумата от 11 240,19 лв., а видно от заключението на вещото лице
12
дължимото се обезщетение е в по-голям размер, а именно 11 442,51 лв., при
спазване принципа на диспозитивното начало следва извода, че искът с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ се явява основателен изцяло за предявения размер
от 11 240,19 лв.
Следва да се уважи предявеният иск за мораторна лихва, който изчислен
по реда на чл. 162 ГПК и за периода от 02.11.2022г.-21.12.2022г., възлиза на в
размер на 156,11 лв., като за разликата до пълнопредявения размер от 204,82
лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на производството право на разноски имат и двете
страни. Ищецът претендира разноски в размер на 3000 лева.
С оглед уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 2941,37 лева
(98,05 %-уважена част от исковата претенция).
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати
по сметката на Софийски районен съд сумата от 890,08 лв. - държавна такса и
805,56 лв. - платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р.Т.Д. – Б“ ООД, ЕИК *****, да заплати на П. С. С., ЕГН
**********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 3817,17 лв.,
съставляваща сбор от 3746,73 лв. - основно брутно възнаграждение плюс
67,44 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит,
представляващо незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода м.
10.2022г., заедно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата
молба в съда - 22.12.2022г. до изплащане на задълженията, както и мораторна
лихва в размер на 53,02 лева, дължима за периода 02.11.2022г.-21.12.2022г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за мораторна лихва за забава върху незаплатено
трудово възнаграждение за горницата над уважения размер до
пълнопредявения размер от 68.27 лева, за периода от 02.11.2022г. до
21.12.2022г.
ОСЪЖДА „Р.Т.Д. – Б“ ООД, ЕИК *****, да заплати на П. С. С., ЕГН
**********, на основание чл. 215, ал. 1 КТ сумата от 1591,56 лева,
представляваща незаплатена част от командировъчни за срок от 31 дни за м.
10.2022 г., заедно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата
молба в съда - 22.12.2022г. до изплащане на задълженията
ОСЪЖДА „Р.Т.Д. – Б“ ООД, ЕИК *****, да заплати на П. С. С., ЕГН
13
**********, на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 5 812,07 лв. - брутния
размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 32 дни, от които
за 2021 г. - 15 работни дни, а за 2022 г. - 17 работни дни, заедно със законна
лихва върху тази сума от датата на исковата молба в съда - 22.12.2022г. до
изплащане на задълженията, както и мораторна лихва в размер на 80,79 лева,
дължима за периода 02.11.2022г.-21.12.2022г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
мораторна лихва за забава върху незаплатено трудово възнаграждение за
горницата над уважения размер до пълнопредявения размер от 105.91 лв., за
периода от 02.11.2022г. до 21.12.2022г.
ОСЪЖДА „Р.Т.Д. – Б“ ООД, ЕИК *****, да заплати на П. С. С., ЕГН
**********, на основание на основание чл. 221, ал. 1 КТ, сумата от 11 240,19
лв. - обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения за срока
на предизвестието, заедно със законна лихва върху тази сума от датата на
исковата молба в съда - 22.12.2022г. до изплащане на задълженията, както и
мораторна лихва в размер на 156,11 лева, дължима за периода 02.11.2022г.-
21.12.2022г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за мораторна лихва за забава върху
незаплатено трудово възнаграждение за горницата над уважения размер до
пълнопредявения размер от 204,82 лв., за периода от 02.11.2022г. до
21.12.2022г.
ОСЪЖДА „Р.Т.Д. – Б“ ООД, ЕИК *****, да заплати на П. С. С., ЕГН
**********, разноски в размер на 2941,37 лева.
ОСЪЖДА „Р.Т.Д. – Б“ ООД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 890,08 лв. -
дължима държавна такса, и сумата от 805,56 лв. – депозит за вещо лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението В ЧАСТТА МУ за
присъждане на неплатено трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 128
КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл. 215 КТ и по чл.224, ал.1 от КТ, ВЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ЧЕТИРИТЕ ГЛАВНИЦИ.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на определение и може да
се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на ищеца ЗА ЧАСТТА от
решението, ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОЯТО е допуснато предварително
изпълнение.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на разпореждане и може да
се обжалва с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок по реда на чл.407,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14