М О Т И В И
КЪМ ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА ОТ 13.03.2017 Г. ПО ВНОХД № 2267/2016 г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
Производство по реда на
глава двадесет и първа от НПК
С присъда от 27.01.2016 г. по НОХД № 20523/2014
г. Софийският районен съд, Наказателно отделение, 116-ти с-в, е признал подсъдимия А.Г.Ц. за виновен
в това, че в периода от 15.06.2010г. до 13.07.2011г., в гр. С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, при условията на продължавано престъпление
/с повече от две деяния – девет деяния, който осъществяват поотделно състава на
едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите/, в
качеството си на пълномощник на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, в кръга на неговото
пълномощие, с цел да набави за себе си и за Т.К.Ц. имотна облага, използвал
неосведомеността на М.Л.И., че по отношение на продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, недвижими имоти: апартамент № 2, апартамент № 4, паркомясто № 1 и
паркомясто № 2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул.”********** в степен на
завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана върху правото на строеж с
Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5
състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС и по отношение на имотите
било налице изпълнително производство по присъединени изпълнителни дела №
20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№ 786 и с това причинил
имотна вреда на М.Л.И. в общ размер на 99 753,03 лева/ деветдесет и девет
хиляди седемстотин петдесет и три лева и три стотинки/, както следва:
- На 15.06.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул.”*********, в качеството си на пълномощник на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, в кръга на неговото пълномощие, с цел да набави за себе си и за Т.К.Ц.
имотна облага, използвал неосведомеността на М.Л.И., че по отношение на
продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2, апартамент
№4, паркомясто №1 и паркомясто №2 находящи се в гр.С., район „Л.”, ул. „**********
в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана върху правото на
строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС и по
отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинил имотна вреда на М.Л.И. в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева;
- На 08.07.2010г. в гр.С., в офиса на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул.”*********, в качеството си на пълномощник на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, в кръга на неговото пълномощие, с цел да набави за себе си и за Т.К.Ц.
имотна облага, използвал неосведомеността на М.Л.И., че по отношение на
продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2, апартамент
№4, паркомясто №1 и паркомясто №2 находящи се в гр.С., район „Л.”, ул. „**********
в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана върху правото на
строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС и по
отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинил имотна вреда на М.Л.И. в размер на 20 450 /двадесет
хиляди четиристотин и петдесет/ евро с левова равностойност 39 996,72 /тридесет
и девет хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/
лева;
- На 16.11.2010г. в гр.С., в офиса на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул.”*********, в качеството си на пълномощник на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, в кръга на неговото пълномощие, с цел да набави за себе си и за Т.К.Ц.
имотна облага, използвал неосведомеността на М.Л.И., че по отношение на
продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2, апартамент
№4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул. „**********
в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана върху правото на
строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС и по
отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинил имотна вреда на М.Л.И. в размер на 5 000 /пет хиляди/
евро с левова равностойност 9 779,15 /девет хиляди седемстотин седемдесет и
девет лева и петнадесет стотинки/лева;
- На 29.11.20 Юг. в гр.С., в офиса на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул.”*********, в качеството си на пълномощник на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, в кръга на неговото пълномощие, с цел да набави за себе си и за Т.К.Ц.
имотна облага, използвал неосведомеността на М.Л.И., че по отношение на
продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2, апартамент
№4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул.”**********
в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана върху правото на
строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС и по
отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинил имотна вреда на М.Л.И. в размер на 5 000 /пет хиляди/
евро с левова равностойност 9 779,15 /девет хиляди седемстотин седемдесет и
девет лева и петнадесет стотинки/лева;
- На 03.12.2010г. в гр.С., в офиса на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул.”*********, в качеството си на пълномощник на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, в кръга на неговото пълномощие, с цел да набави за себе си и за Т.К.Ц.
имотна облага, използвал неосведомеността на М.Л.И., че по отношение на
продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2, апартамент
№4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул. „**********
в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана върху правото на
строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС и по
отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинил имотна вреда на М.Л.И. в размер на 1 000 /хиляда/ евро с
левова равностойност 1 955, 83 /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и
осемдесет и три стотинки/ лева;
- На 07.12.2010г. в гр.С., в офиса на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул.”*********, в качеството си на пълномощник на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, в кръга на неговото пълномощие, с цел да набави за себе си и за Т.К.Ц.
имотна облага, използвал неосведомеността на М.Л.И., че по отношение на
продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2, апартамент
№4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул. „**********
в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана върху правото на
строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС и по
отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинил имотна вреда на М.Л.И. в размер на 700 /седемстотин/ евро
с левова равностойност 1 369, 08 /хиляда триста шестдесет и девет лева и осем
стотинки/ лева;
- На 10.12.2010 г. в гр.С., в офиса на ТД
„К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, в качеството си на
пълномощник на ТД „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, в кръга на неговото пълномощие, с цел да
набави за себе си и за Т.К.Ц. имотна облага, използвал неосведомеността на М.Л.И.,
че по отношение на продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти:
апартамент №2, апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто № 2, находящи се в гр.С.,
район „Л.”, ул. „********** в степен на завършеност „груб строеж”, имало
наложена възбрана върху правото на строеж с Определение от 23.06.2009г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав по търговско дело №
997/2009г. по описа на СГС и по отношение на имотите било налице изпълнително
производство по присъединени изпълнителни дела № 20107860400971 и №
20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№ 786 и с това причинил имотна вреда на М.Л.И.
в размер на 11 000 /единадесет хиляди/ евро с левова равностойност 21 514, 13
/двадесет и една хиляди петстотин и четиринадесет лева и тринадесет стотинки/
лева;
- На 11.12.2010г. в гр.С., в офиса на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул.”*********, в качеството си на пълномощник на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, в кръга на неговото пълномощие, с цел да набави за себе си и за Т.К.Ц.
имотна облага, използвал неосведомеността на М.Л.И., че по отношение на
продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2, апартамент
№4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул. „**********
в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана върху правото на
строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС и по
отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинил имотна вреда на М.Л.И. в размер на 1 100 /хиляда и сто/
евро с левова равностойност 2 151,41 /две хиляди сто петдесет и един лев и
четиридесет и една стотинки/ лева;
- На 13.07.2011г. в гр.С., в офиса на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул.”*********, в качеството си на пълномощник на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, в кръга на неговото пълномощие, с цел да набави за себе си и за Т.К.Ц.
имотна облага, използвал неосведомеността на М.Л.И., че по отношение на
продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2, апартамент
№4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул.”**********
в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана върху правото на
строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС и по
отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинила имотна вреда на М.Л.И. в размер на 1 640 /хиляда
шестстотин и четиридесет/ евро с левова равностойност 3 207,56 /три хиляди
двеста и седем лева и петдесет и шест стотинки/ лева – престъпление по чл.210,
ал.1, т.З, пр.2 във вр.с чл.209, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и
на основание чл.210, ал.1, т.3, пр.2 във вр.с чл.209, ал.2, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от 1/ една/ година, като на основание чл. 66, ал. 1, от НК, изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година е
отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Със същата присъда подс. Ц. е признат за
невиновен и оправдан, за това деянието да представлява особено тежък случай и
по правната квалификация по чл. 211 от НК, както и за това, че престъплението е
извършено в съучастие – като извършител с Т.К.Ц. /извършител/ досежно
квалификацията по чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
С така постановената присъда подс. Ц. е
бил осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец М.Л.И. сумата от 99 753.03
лева /деветдесет и девет хиляди седемстотин петдесет и три лева и три
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия М.Л.И.
имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от
датата на деликта 13.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 189 ал. 3 НПК,
подсъдимият Ц. е осъден да заплати разноските по делото в размер на 458.84 /четиристотин
петдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/лева, от които 253.84 лева,
направени по досъдебното производство по сметка на МВР и 205 лв., направени в
хода на съдебното производство по сметка на СРС, както и 4% ДТ върху уважения
граждански иск в размер на 3990.12 /три хиляди деветстотин и деветдесет лева и
дванадесет стотинки/ лева по сметка на СРС, както и на основание чл.190, ал.2 НПК – 5.00 лева за служебно издаване изпълнителен лист в полза на Държавата и
по сметка на съда.
С така постановената присъдата първоинстанционният
съд е признал подсъдимата Т.К.Ц. за невиновна в това, че: в периода от
15.06.2010г. до 13.07.2011г., в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, находящ се
в гр.С., ул. „*********, при условията на продължавано престъпление /с повече
от две деяния – девет деяния, който осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите/, в качеството
си на длъжностно лице – управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, в кръга на длъжността
си, в съучастие – като извършител с А.Г.Ц., с цел да набави за себе си и за А.Г.Ц.
имотна облага, използвала неосведомеността на М.Л.И., че по отношение на
продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2, апартамент
№4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул.”**********
в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана върху правото на
строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС и по
отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинила имотна вреда на М.Л.И. в общ размер на 99 753,03 лева/
деветдесет и девет хиляди седемстотин петдесет и три лева и три стотинки/,
както следва:
- На 15.06.2010г. в гр.С., в офиса на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, в качеството си на длъжностно лице -
управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, в кръга на длъжността си, в съучастие – като
извършител с А.Г.Ц. с ЕГН: ********** /извършител/, с цел да набави за себе си
и за А.Г.Ц. имотна облага, използвала неосведомеността на М.Л.И., че по
отношение на продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2,
апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”,
ул.”********** в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана
върху правото на строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС
и по отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинила имотна вреда на М.Л.И. в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева;
На 08.07.20Юг. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул.”*********, в качеството си на длъжностно лице -
управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, в кръга на длъжността си, в съучастие - като
извършител с А.Г.Ц. с ЕГН: ********** /извършител/, с цел да набави за себе си
и за А.Г.Ц. имотна облага, използвала неосведомеността на М.Л.И., че по
отношение на продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2,
апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”,
ул.”********** в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана
върху правото на строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС
и по отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинила имотна вреда на М.Л.И. в размер на 20 450 /двадесет
хиляди четиристотин и петдесет/ евро с левова равностойност 39 996,72 /тридесет
и девет хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/
лева;
- На 16.11.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, в качеството си на длъжностно лице -
управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, в кръга на длъжността си, в съучастие - като
извършител с А.Г.Ц. с ЕГН: ********** /извършител/, с цел да набави за себе си
и за А.Г.Ц. имотна облага, използвала неосведомеността на М.Л.И., че по
отношение на продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2,
апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2 находящи се в гр.С., район „Л.”,
ул.’’********** в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана
върху правото на строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС
и по отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинила имотна вреда на М.Л.И. в размер на 5 000 /пет хиляди/
евро с левова равностойност 9 779,15 /девет хиляди седемстотин седемдесет и
девет лева и петнадесет стотинки/лева;
- На 29.11.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, в качеството си на длъжностно лице -
управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, в кръга на длъжността си, в съучастие - като
извършител с А.Г.Ц. с ЕГН: ********** /извършител/, с цел да набави за себе си
и за А.Г.Ц. имотна облага, използвала неосведомеността на М.Л.И., че по
отношение на продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2,
апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”,
ул. „********** в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана
върху правото на строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС
и по отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинила имотна вреда на М.Л.И. в размер на 5 000 /пет хиляди/
евро с левова равностойност 9 779,15 /девет хиляди седемстотин седемдесет и
девет лева и петнадесет стотинки/лева;
- На 03.12.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, в качеството си на длъжностно лице -
управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, в кръга на длъжността си, в съучастие - като
извършител с А.Г.Ц. с ЕГН: ********** /извършител/, с цел да набави за себе си
и за А.Г.Ц. имотна облага, използвала неосведомеността на М.Л.И., че по
отношение на продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2,
апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”,
ул.’’********** в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана
върху правото на строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС
и по отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинила имотна вреда на М.Л.И. в размер на 1 000 /хиляда/ евро с
левова равностойност 1 955, 83 /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и
осемдесет и три стотинки/ лева;
- На 07.12.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, в качеството си на длъжностно лице -
управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, в кръга на длъжността си, в съучастие - като
извършител с А.Г.Ц. с ЕГН: ********** /извършител/, с цел да набави за себе си
и за А.Г.Ц. имотна облага, използвала неосведомеността на М.Л.И., че по
отношение на продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2,
апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”,
ул.’’********** в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана
върху правото на строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС
и по отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинила имотна вреда на М.Л.И. в размер на 700 /седемстотин/
евро с левова равностойност 1 369, 08 /хиляда триста шестдесет и девет лева и
осем стотинки/ лева;
- На 10.12.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, в качеството си на длъжностно лице -
управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, в кръга на длъжността си, в съучастие - като
извършител с А.Г.Ц. с ЕГН: ********** /извършител/, с цел да набави за себе си
и за А.Г.Ц. имотна облага, използвала неосведомеността на М.Л.И., че по
отношение на продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2,
апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”,
ул. „********** в степен на завършеност
„груб строеж”, имало наложена възбрана върху правото на строеж с Определение от
23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав по
търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС и по отношение на имотите било
налице изпълнително производство по присъединени изпълнителни дела № 20107860400971
и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№ 786 и с това причинила имотна вреда
на М.Л.И. в размер на 11 000 /единадесет хиляди/ евро с левова равностойност 21
514, 13 /двадесет и една хиляди петстотин и четиринадесет лева и тринадесет
стотинки/ лева;
- На 11.12.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, в качеството си на длъжностно лице -
управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, в кръга на длъжността си, в съучастие - като
извършител с А.Г.Ц. с ЕГН: ********** /извършител/, с цел да набави за себе си
и за А.Г.Ц. имотна облага, използвала неосведомеността на М.Л.И., че по
отношение на продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2,
апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”,
ул. „********** в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана
върху правото на строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС
и по отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинила имотна вреда на М.Л.И. в размер на 1 100 /хиляда и сто/
евро с левова равностойност 2151,41 /две хиляди сто петдесет и един лев и
четиридесет и една стотинки/ лева;
- На 13.07.2011г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, в качеството си на длъжностно лице -
управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, в кръга на длъжността си, в съучастие - като
извършител с А.Г.Ц. с ЕГН: ********** /извършител/, с цел да набави за себе си
и за А.Г.Ц. имотна облага, използвала неосведомеността на М.Л.И., че по
отношение на продаваните от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, недвижими имоти: апартамент №2,
апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”,
ул.”********** в степен на завършеност „груб строеж”, имало наложена възбрана
върху правото на строеж с Определение от 23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-5 състав по търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС и по
отношение на имотите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786 и с това причинила имотна вреда на М.Л.И. в размер на 1 640 /хиляда
шестстотин и четиридесет/ евро с левова равностойност 3 207,56 /три хиляди
двеста и седем лева и петдесет и шест стотинки/ лева, като измамата е в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай, като я оправдал изцяло по
повдигнатото обвинение по чл.211, пр.1 във вр.с чл.210, ал.1, т.3, пр.1 във вр.
чл.209, ал.2, във вр.с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда по делото
е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна и че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Иска се нейното отменяване в оправдателната ѝ част и постановяване на
нова осъдителна присъда по отношение на подсъдимата Т.К.Ц., както и в частта, с
която подсъдимият Ц. е бил частично оправдан, като последният бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 211, пр. 1 от НК, а
наложеното му от първоинстанционния съд наказание бъде увеличено. В постъпилото
по делото допълнение към протеста се застъпва становище, че с оглед действията
на подсъдимата Ц. може да се направи извод, че е налице задружност
/съвместност/ на усилията на отделните
съучастници при осъществяване на престъплението, както и общност на умисъла,
което налага същата да бъде призната за виновна по така повдигнатото ѝ
обвинение. Според представителя на държавното обвинение показанията на св.И.И.,
преценени в съвкупност с приложените по делото документи от търговското и
изпълнителното дело доказват формираната у подсъдимата представа за наличието
на образувано изпълнително дело срещу „К.Т.Д.Б.“ ЕООД и за наложената възбрана
върху имотите на дружеството. Застъпва се тезата, че от показанията на разпитаните по делото свидетели и
приложените по делото документи по воденото изпълнително производство по
категоричен начин се установява участието на подсъдимата Ц. в престъплението и
нейната вина. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е признал подс. А.Ц. за виновен, но по неправилна квалификация.
Според представителя на СРП освен, че предметът на престъплението е в особено
големи размери, е налице и другият кумулативно предвиден от законодателя
признак по чл. 211, ал. 1, пр. 1 от НК – измамата представлява особено тежък
случай, тъй като общата стойност на засегнатия имуществен интерес –
99 753.03 лева, многократно надхвърля размера на 140 минимални работни
заплати /33 600/ към момента на извършване на деянието. Като в подкрепа на
тезата си прокурорът е цитирал и практика на ВКС – Решение № 704/ 2005 г., III, НО. Твърди се, че постановеното по
отношение на подс. Ц. наказание е прекалено леко, като със същото няма да бъдат
изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл. 36, ал.1 от НК.
В протеста и постъпилото към него
допълнение, не се съдържат доказателствени искания.
По делото е постъпила и жалба от повереника
на частния обвинител и граждански ищец, с която също се настоява за отменяване
на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова осъдителна присъда
по отношение на подсъдимата Т.К.Ц., както и в частта, с която подсъдимият Ц. е
бил частично оправдан, като се прави предложение последният да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 211, пр. 1 от НК, а
наложеното му от първоинстанционния съд наказание бъде увеличено. В жалбата не
се съдържат доказателствени искания.
Недоволен от присъдата е останал и подс. А.Ц..
В жалбата, депозирана от защитника му – адв. Г. се твърди, че присъдата в
осъдителната й част е неправилна и че обвинението срещу него не е доказано по
безспорен и категоричен начин. Иска се отменяването й в тази част и
постановяване на нова оправдателна присъда и спрямо подсъдимия Ц.. И в тази
жалба не се съдържат доказателствени искания.
В разпоредително заседание
на 04.11.2016 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за
правилното решаване на делото не е нужно попълването му с допълнителни
доказателства, поради което не е допуснал провеждане на въззивно съдебно
следствие.
В хода на съдебните прения представителят
на държавното обвинение поддържа протеста на СРП срещу първоинстанционната
присъда. Счита, че направеният анализ на доказателствата в мотивите на
обжалвания акт, води до единствения възможен правен извода, за доказана
виновност и на двамата подсъдими. Споделяйки мотивите, залегнали в протеста на
СРП, представителят на СГП моли съда да отмени присъдата в атакуваните от районната
прокуратура части, като признае и двамата подсъдими за виновни по повдигнатите
им обвинения.
В съдебно заседание повереникът на частният
обвинител и граждански ищец – адв. Г. прави искане за постановяване на присъда,
с която определеното наказание на подсъдимият Ц. да бъде увеличено, а
подсъдимата Ц. да бъде призната за виновна по повдигнатото ѝ обвинение.
Във връзка с допуснатия за съвместно разглеждане граждански иск изразява желание,
същият да бъде уважен до пълния размер, а именно до сумата, посочена в
експертизата от страна на вещото лице.
Защитникът на подсъдимите – адв. Г.
пледира за отмяна на първоинстанционната присъда в частта, в която доверителят
му А.Ц. е бил признат за виновен, както и в частта, с която предявеният
гражданският иск е бил уважен изцяло, желае да бъде постановен съдебен акт, с
който доверителят му да бъде оправдаван изяло по повдигнатото му обвинение. Счита,
че не са налице основания, като доказателствата в кориците на делото не сочат
на това, че подс. Т.Ц. е извършила престъплението, за което е обвинена, с оглед
на което моли съда обжалваната присъда да бъде потвърдена в тази ѝ част,
като правилна и законосъобразна. Позовавайки се на вече изложените аргументи в
пледоарията си пред районния съд намира, че по отношение на двамата подсъдими
следва да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като към инкриминираната
дата по никакъв начин не са знаели за възложената възбрана върху процесния
имот, с оглед на което тяхното поведение не може да бъде тълкувано като виновно
по смисъла на престъплението, за което е внесен обвинителния акт в съда.
В предоставената възможност за последна
дума на подсъдимите А.Ц. и Т.Ц. се придържат към казаното от адвоката си, като
молят да бъдат оправдани.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди
доводите в жалбите и протеста и писменото допълнение към него, както и
съображенията, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността и обосноваността на
атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Т.К.Ц., ЕГН **********, е
родена на *** г. в гр.Ботевград, неосъждана, българка, български гражданин, с
висше образование, омъжена, работи, с постоянен адрес:***.
Подсъдимият А.Г.Ц., ЕГН ********** е роден
на *** г., в гр.Р., неосъждан, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, с постоянен адрес:***.
Дружеството „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, вписано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление – гр. С., СО-район „Триадица”, бул. „*********, към инкриминирания период се управлявало от подсъдимата
Т.К.Ц., която била и едноличен собственик на капитала на дружеството. С
пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 05.09.2006г. от нотариус с район
на действие – СРС, с рег. № 151 на Нотариалната камара, подсъдимата Т.К.Ц. в
качеството си на длъжностно лице – управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД упълномощила
подсъдимия А.Г.Ц. (неин съпруг) да представлява дружеството пред всички
държавни, общински и частни органи и организации и навсякъде, където се наложи
във връзка с дейността на дружеството, да подписва, подава и получава всички
документи в тази връзка, да представлява дружеството пред всички банки в
страната, да оперира свободно със всички сметки на фирмата, да тегли и внася
суми, да нарежда преводи и други банкови операции, да извършва плащане, да
сключва от името на дружеството всякакви договори, включително предварителни и
окончателни договори за придобиване на недвижими имоти, за учредяване в полза
на дружеството на ограничени вещни права, включително и право на строеж; да се
разпорежда /да продава, заменя, дарява/ по негова преценка със собствени на
дружеството недвижими имоти и право на строеж, при цена и условия, които той
прецени за подходящи; да се снабдява с данъчни оценки, скици, удостоверения и
други документи, касаещи имоти на дружеството; да подава молби и да получава
удостоверения, касаещи дейността на дружеството- за актуално състояние, за
банкрут, за ликвидация, за наличието и липсата на изпълнителни производства, за
задължения на дружеството и др. По силата на това пълномощно, на практика
оперативното управление на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД се осъществявало от съпруга на
подсъдимата Ц. – подсъдимият А.Г.Ц..
В средата на 2007г. подсъдимият Ц. се
запознал с пострадалия М.Л.И., който търсил да закупи жилище в гр.С.. А.Г.Ц. му
се представил като пълномощник на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, което предлагало имоти за
продажба. Вследствие на водените преговори на 17.12.2007г. в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, подсъдимият Ц. (в качеството си
на пълномощник на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД) и М.Л.И. сключили предварителен договор
за изграждане и покупка на недвижим имот изх. № 0235/17.12.2007 г. /ведно с
приложение № 1 с Изх.№ 0235/17.12.2007г. и споразумения/, съгласно който
страните се задължавали да сключат окончателен договор в предвидената от закона
форма, съгласно условията на предварителния договор. По силата на последния,
продавачът „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД с управител – подсъдимата Т.К.Ц., се задължил на
своя отговорност, със свои материали, работна сила и организация, срещу
възнаграждение да изгради и да продаде на купувача – М.Л.И., правото на строеж
на следния недвижим имот: апартамент № 2, апартамент №4, паркомясто №1 и
паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул. „********** в степен на
завършеност „груб строеж”. За придобиването на правото върху имота и
извършването на възложените с договора строително-монтажни работи, купувачът се
задължил да заплати на продавача сумата от 142 000 евро. Съобразно условията на
договора и сключените към него споразумения, в периода от 17.12.2007г. до 14.01.2010
г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.” ЕООД М.Л.И. платил на подсъдимия А.Г.Ц. в
качеството му на пълномощник на „К.Т.Д.Б.” ЕООД общата сума от 171 775,60 лева,
за което били съставени квитанции към приходни касови ордери и две преводни
нареждания за кредитен превод. След този период изпълнението на предварителния
договор от страна на М.И. продължило чрез изплащане на уговорените парични
вноски както следва: на 15.06.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, М.Л.И.
предал на Ц. сумата от 10 000 лева, за което била съставена квитанция към
приходен касов ордер № 0541. На 08.07.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД,
находящ се в гр.С., ул. „*********, М.Л.И. предал на Ц. сумата от 20 450 евро с
левова равностойност 39 996,72 лева, за което била съставена квитанция към
приходен касов ордер № 0547. На 16.11.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД,
находящ се в гр.С., ул. „*********, М.Л.И. предал на Ц. сумата от 5 000 евро, с
левова равностойност 9 779,15 лева, за което била съставена квитанция към
приходен касов ордер № 0567. На 29.11.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД,
находящ се в гр.С., ул. „********* М.Л.И. предал на Ц. сумата от 5 000 евро с
левова равностойност 9 779,15 лева, за което била съставена квитанция към
приходен касов ордер № 0571. На 03.12.2010г. в гр.С., в офиса на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, М.Л.И. предал на Ц. сумата от 1 000
евро с левова равностойност 1 955, 83 лева, за което била съставена квитанция
към приходен касов ордер № 0572. На 07.12.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, М.Л.И. предал на Ц. сумата от 700
евро е левова равностойност 1 369, 08 лева, за която сума била съставена
квитанция към приходен касов ордер. На 10.12.2010г. в гр. С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, М.Л.И. предал на Ц. сумата от 11 000
евро с левова равностойност 21 514, 13 лева, за което била съставена квитанция
към приходен касов ордер № 0573. На 11.12.2010г. в гр.С., в офиса на „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул.”*********, М.Л.И. предал на Ц. сумата от 1 100
евро с левова равностойност 2 151,41 лева, за което била съставена квитанция
към приходен касов ордер № 0574. На 13.07.2011г. в гр.С., в офиса на ТД „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, находящ се в гр.С., ул. „*********, М.Л.И. предал на Ц. сумата от 1 640
евро, с левова равностойност 3 207,56 лева, за което била съставена квитанция
към приходен касов ордер № 016.
Междувременно, по повод на неуредени
финансови отношения между „И.” ООД в качеството му на кредитор и „К.Т.Д.Б.”
ЕООД /длъжник/ било образувано търговско дело № 997/2009г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав. С Определение от 23.06.2009г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав по търговско дело №
997/2009г. по описа на СГС, съдът допуснал обезпечение на предявените от „И.”
ООД срещу К.Т.Д.Б.” ЕООД обективно съединени искове в общ размер на 63 738,18
лева по отношение на притежаваното от „К.Т.Д.Б.” ЕООД право на строеж за
построяване на жилищна сграда на 4 етажа със застроена площ от 101, 50 км и РЗП
535, 50 кв.м., състояща се от подземни гаражи, мазета, кафе-аператив и
апартаменти в УПИ IX-29 от квартал 232 по плана на гр.С., кв. „Л.“, с площ 270
кв. метра, с изключение на магазин № 1, Апартамент № 3 и апартамент № 6, като
била наложена възбрана върху правото на строеж върху останалите части от
горепосочения имот. В предмета на обезпечението били включени и процесните
имоти: апартамент №2, апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се
в гр.С., район „Л.”, ул. „**********По искане на кредитора „И.” ООД, на
07.07.2009г. била издадена обезпечителна заповед по търговско дело № 997/2009г.
по описа на СГС, TO, VI-5 състав срещу „К.Т.Д.Б.” ЕООД по отношение
горепосочения имот, включително и за апартамент №2, апартамент №4, паркомясто
№1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул. „**********По молба на
взискателя („И.” ООД) от 22.07.2009 г. било образувано изпълнително
производство по изпълнително дело № 20107860400971 по описа на ЧСИ М.П.М.с
рег.№ 786 в Камарата на частните съдебни изпълнители, присъединено към изп.дело
№ 20097860400488 по описа на същия ЧСИ /образувано на 22.05.2009 г. въз основа
на обезпечителна заповед по т.д. № 85/2009 г. на ОС - Плевен със страни :
взискател „И.“ ЕООД и длъжник „К.Т.Д.Б.” ЕООД, в изпълнение на която е наложен
запор върху банковите сметки на дружеството/. Съобщението за налагане на
възбраната по изп. дело № 20097860400488 по описа на същия ЧСИ било връчено при
условията на чл.50, ал.2 от ГПК. В изпълнение на обезпечителната заповед е
вписана възбрана върху горепосоченото имущество. На 20.10.2010 г. подсъдимите
се явили при ЧСИ М., където на подсъдимия Ц. била връчена покана за доброволно
изпълнение по отношение на два апартамента и кафене, намиращи се в гр.С., ж.к.
„Люлин”, подробно описани в поканата, от св. Л.И.К.– помощник частен съдебен
изпълнител на ЧСИ М. М. с рег. № 786 на КЧСИ лично на подсъдимия А.Г.Ц. в
качеството му на пълномощник на „К.Т.Д.Б.” ЕООД и в присъствието на подсъдимата
Т.К.Ц. в качеството й на длъжностно лице – управител на дружеството. С призовка
за принудително изпълнение изх. № 12913/16.05.2011 г., връчена лично на
подсъдимия Ц. на 27.05.2011 г. в кантората на ЧСИ М. със задължение да я
предаде на управителя на дружеството, подсъдимият А.Г.Ц. е известен, че на
08.06.2011 г. в 13.00 часа ще се пристъпи към принудително изпълнение по
горецитираното изпълнително дело № 20107860400971 по описа на ЧСИ М. Петров М.,
като бъде извършен опис-оценка на следните недвижими имоти, собственост на
дружеството - апартамент №2, апартамент №4, паркомясто №2, паркомясто № 4,
паркомясто № 3 и магазин № 2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул. „Д.*********/л.
107-108 ДП т.1/.
На 08.07.2011г. било проведено Общо
събрание на „К.Т.Д.Б.” ЕООД, на което било взето решение да бъдат продадени на
пострадалия М.Л.И. посочените в предварителния договор от 07.12.2007г.
апартаменти и паркоместа. За целта на 29.07.2011г. подс. Т.К.Ц. се явила в
кантората на нотариус В.Г.с район на действие – СРС, вписана в регистъра на
Нотариалната камара под № 340, където в качеството си на управител на „К.Т.Д.Б.”
ЕООД положила подпис в графа „продавач” на съставения предварително от св. И.И.нотариален
акт за продажба на недвижими имоти № 41, том II, рег.№ 7794, дело № 219 от
2011г. Съгласно текста на последния, „К.Т.Д.Б.” ЕООД продало на пострадалия
апартамент № 2, апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С.,
район „Л.”, ул.’’********** упоменати в предварителния договор.
На 13.10.2011 г. на адреса на „К.Т.Д.Б.”
ЕООД било изпратено съобщение от ЧСИ М. до дружеството за датата на втората
публична продан на имотите апартамент №2, апартамент №4, паркомясто №2,
паркомясто № 4, паркомясто № 3 и магазин № 2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул.
„*********. Като на 23.11.2011 г. в кантората на ЧСИ М. съобщенията за
възлагане на имотите, предмет на принудително изпълнение - апартамент №2 и
апартамент №4 и магазин № 2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул. „Д.*********били
връчени лично на управителя на дружеството – подсъдимата Ц..
През месец ноември 2011г. свидетелят М.Л.И.
узнал за вписаната възбрана и установил, че е изплатил цялата сума по
предварителния договор, за което обаче придобил имоти, описани в сключения на 29.07.2011г.
договор за продажба на недвижим имот, обременени с вещни тежести, за което
сигнализирал в ГД „БОП” – МВР.
На 15.12.2011 г. между М.Л.И. и „К.Т.Д.Б.”
ЕООД, представлявано от подсъдимата Ц., било сключено споразумение в опит за
уреждане на финансовите отношения, възникнали вследствие на сключените между
страните договори и останалите неизпълнени задължения от страна на дружеството,
като същото, чрез управителя си Т.Ц., се
съгласило да заплати на И. сумата от 142 000 евро, както и да се извърши замяна
на прехвърлените му възбранени имоти с други.
В хода на разследването е назначена и
изготвена съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение се установява, че
общата сума на извършените плащания от страна на М.И. към фирма „К.Т.Д.Б.“ ЕООД
през инкриминирания период възлизала в размер на 99 753,03 лева/ деветдесет и
девет хиляди седемстотин петдесет и три лева и три стотинки/.
Видно от заключението на графическата
експертиза /том I, л.183- л.188 от ДП/ подписът в графа „упълномощител” в
пълномощно от 05.09.2006г. с упълномощител Т.К.Ц. и упълномощен А.Г.Ц. е копие
на подпис, положен от Т.К.Ц.. Подписът в графа „получател” в „разписка” на
„покана за доброволно изпълнение” с Изх.№ 19357/06.10.2010г., връчена на
20.10.2010г. на А.Г.Ц. е копие на подпис, положен от А.Г.Ц.. Подписът в графа
„2.Получател“ в „Разписка“ на „Призовка за принудително изпълнение“ с изх. №
12913/16.05.2011г., връчена на 27.05.2011г. на А.Ц. е копие на подпис, положен
от А.Ц.. Според експертизата подписът в графа „1.Получател“ в „Разписка“ на
„Призовка за принудително изпълнение“ с изх. № 12914/16.05.2011г., връчена на
27.05.2011г. на А.Ц. е копие на подпис, положен от А.Ц.. От експертизата се установява
също, че подписът в графа „клиент“ /лице и гръб/ в Договор за правна защита и
съдействие от 11.03.2010 г. между адв. И.А.И.от САК и „К.Т.Д.Б.“ ЕООД чрез
управителя Т.Ц., подписът в графа „С уважение“ в „Молба“ от Т.К.Ц., адресирана
до СГС-ГК, ТО, I-5 състав, по т.д.№
997/2009 г. по описа на СГС-ГК,ТО, с вх.№ 39269 от 23.07.2009 г., както и
подписът в графа „С уважение“ в „Молба“ от Т.К.Ц., адресирана до СГС-ГК, ТО, I-5 състав, по т.д.№ 997/2009 г. по описа на
СГС-ГК,ТО, с вх.№ 54871 от 19.10.2009 г. не са копия на подпис, положен от Т.К.Ц..
Видно от заключението на графическата
експертиза /том III, л.40- л.46 от ДП/ подписът в графа „клиент“ в оригинала на Договор за правна защита и
съдействие от 11.03.2010 г. между адв. И.А.И.от САК и „К.Т.Д.Б.“ ЕООД чрез
управителя Т.Ц. (прономерован и прошнурован като л. № 66 /шестдесет и шест/ в д. №997/09 на СГС, ГК,ТО, VI с-в, арх. № 5306/12, вр. 541), положен с
химикална паста, не е положен от Т.К.Ц., а индигнираното копие на подпис, не е
копие на подпис, положен от Т.К.Ц..
Описаната фактическа
обстановка въззивният съд установи въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие пред СРС доказателства, а именно: гласни - обясненията на подсъдимата
Ц. и обясненията на подсъдимия Ц.; дадените в хода на съдебното следствие показания
на свидетелите – М.И., М. М. (това число и на прочетените на основание чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК
показания на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по
делото по предвидения за това ред – л.98 - 100, т. 1 от ДП), Л.К.(това число и
на прочетените на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК показания на
свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по делото по
предвидения за това ред – л.101 - 103, т. 1 от ДП),И.И., Г. И. (това число и на
прочетените на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК показания на
свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по делото по
предвидения за това ред – л.97, т. 1 от ДП), М.Д.и М.Х.; писмени – заключенията
на съдебно-оценителна експертиза, 2 бр. графически експертизи; споразумение от
15.12.2011 г. между М.И. и „К.Т.Д.Б.” ЕООД (л.35-37, т.1 от ДП); пълномощно с
нотариална заверка на подписа от страна на Т.Ц. от 05.09.2006г. (л.72, т.1 от
ДП), предварителен договор за изграждане и покупка на недвижим имот изх. №
0235/17.12.2007 г. /ведно с приложение № 1 с Изх.№ 0235/17.12.2007г. и
споразумения, квитанции към приходни касови ордери и две преводни нареждания за
кредитен превод (л 38 – 65 т.1 от ДП); ксерокопие на споразумение от 15.12.2011
г., сключено между М.Л.И. и „К.Т.Д.Б.” ЕООД (л.29-31, т.1 от ДП), заверени
преписи от молба до ЧСИ, по изп.дело 20107860400971 по описа на ЧСИ М. Петров М.:
изпълнителен лист от 23.04.2010 г. на СРС, по гр.дело №41351/2009 г. на СРС, 43
състав, призовка за принудително изпълнение до „К.Т.Д.Б.” ЕООД изх. №
12913/16.05.2011 г., покана за доброволно изпълнение до А.Г.Ц., изх. №
19357/06.10.2010 г. призовка за принудително изпълнение до А.Ц. изх. №
12914/16.05.2011 г. изпълнителен лист от 02.06.2011 г., издаден от САС по
търг.д. № 597/2010 г. по описа на САС – (л.114, т.1 от ДП), съобщение изх. №
28757/07.10.2011 г. до „К.Т.Д.Б.” ЕООД (л. 129, т.1 от ДП), съобщение до „К.Т.Д.Б.”
ЕООД изх. №34701 /22.11.2011 г. (л. 131, т.1 от ДП), съобщение до „К.Т.Д.Б.”
ЕООД изх. №34700/22.11.2011 г., (л. 132, т.1 от ДП), съобщение изх. № 34702/22.11.2011 г. до „К.Т.Д.Б.”
ЕООД, (л. 133, т.1 от ДП), съобщение до „К.Т.Д.Б.” ЕООД изх. № 94/04.01.2012 г.
(л. 137, т.1 от ДП),
съобщение изх. № 6261/24.04.2012 г. до „К.Т.Д.Б.” ЕООД (л. 139, т.1 от ДП);
справки от Агенция по вписванията за периода 01.01.2009 г. – 28.10.2013 г. за
вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на „К.Т.Д.Б.” ЕООД (л.73 –
л.77 от ДП); заверено ксерокопие на нот. дело №219/2011 г. на нотариус В.Г.,
нотариален акт № 41, т. II, per. № 7794, дело № 219/2011 г., заверено копие на
документите по т.д. №85/2009 г. по описа на ОС – Плевен, заверено копие на
документите по т.д. № 997/2009 г. по описа на СГС, ТО 5-ти състав, справка за
съдимост на подсъдимите.
Така установената фактическа обстановка не
се различава съществено от приетото за установено от страна на първия съд. Районният
съд е положил усилия да събере допустимите и относими доказателства и
доказателствени средства. Независимо от това, събраните доказателствени
източници са били неправилно анализирани, в резултат на което първата съдебна
инстанция е достигнала до частично погрешни крайни изводи от правна страна, а
именно, че с действията си подсъдимият Ц. е осъществил състава на
престъплението измама по чл. 210, ал.1, т.3, пр.2 вр. с чл.209, ал.2, вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Въззивният съд в този му състав, намира за
правилно решението на първия съд да се довери на показанията на пострадалото
лице – св. М.И., конституиран в хода на производството, като частен обвинител и
граждански ищец. Подобно на СРС, въззивният съд намира същите за логични, последователни,
обективни, базиращи се на личните му възприятия относно сочените обстоятелства,
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. От показанията на
свидетеля се установява обстоятелствата около запознанството му с подсъдимия Ц.,
в качеството му на пълномощник на фирма „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, с когото свидетелят договарил
закупуването на имоти (апартамент № 2,
апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2), намиращи се в гр. С., район „Л.”,
ул. „********** чрез сключване на предварителен договор за изграждане и покупка
на недвижим имот. В показанията си св. И. дава сведения относно факта, че е изпълнил
задълженията си за изплащане на уговорените парични вноски по предварителния
договор, в резултат на което на 29.07.2011г. бил сключен окончателен договор
(под формата на нотариален акт) за прехвърляне на собствеността на имотите, упоменати
в предварителния договор, който бил подписан лично от подс. Ц., в качеството
ѝ на управител и едноличен собственик на капитала на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, и
в който било изрично посочено, че представляваното от нея дружество, продавач
на имотите, е единствен собственик на продаваните недвижими имоти, както и че
същите не са обременени с каквито и да е вещни тежести, ипотеки, възбрани, или
други вещни права и че за имотите не са налице съдебни и извънсъдебни спорове,
изпълнителни производства и реституционни претенции. От показанията на
свидетеля се установява и обстоятелството, че след подписването на окончателния
договор разбрал, че имотите са били възбранени, а той като техен собственик бил
съдебно отстранен от съдия изпълнител. В показанията си пострадалото лице дава
сведения и относно предприети действия от страна на подсъдимото лице за
обезщетяване на св. И., чрез сключено последващо споразумение, с което е поето
задължение, дружеството да възстанови паричните суми предоставени от
пострадалото лице, като покупна цена за възбранените имоти. Изложените от
свидетеля обстоятелства намират потвърждение в приложените по делото писмени доказателства: предварителен договор
за изграждане и покупка на недвижим имот изх. № 0235/17.12.2007 г. /ведно с
приложение № 1 с Изх.№ 0235/17.12.2007г./, споразумения, квитанции към приходни
касови ордери и две преводни нареждания за кредитен превод, ксерокопие на нотариален акт № 41, т. II, per.
№ 7794, дело № 219/2011 г., ксерокопие на споразумение от 15.12.2011 г.,
сключено между М.Л.И. и „К.Т.Д.Б.” ЕООД (л.29-31, т.1 от ДП).
Подобно
на първата инстанция, въззивният съдебен състав намира за достоверни (в
по-голямата им част) и показанията на св. М. М. (частен съдебен изпълнител) и
св. Л.К.(помощник частен съдебен изпълнител) дадени по време на разпита им пред
първоинстанционния съд, допълнени по реда чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр. 2 от НПК с показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство, с
оглед липсата на спомен на свидетелите за възпроизведени от тях факти, дадени
пред органите на разследването. Разгледаните показания въззивният съд намира за
последователни, логични и обективни. Констатираната липса на спомен в
показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие, съдът отдава
на изтеклия период от време, като същата законосъобразно е била преодоляна от
страна на СРС чрез приобщаване по реда на чл. 281 от НПК на показанията на
свидетелите от досъдебното производство. Както правилно е констатирал и
районният съд от показанията на свидетелите се установяват обстоятелства около
образуваните изпълнителни дела срещу дружеството „К.Т.Д.Б.” ЕООД, по специално
по изп. дело с №20097860400488 (образувано на 22.05.2009 г.) по описа на ЧСИ М.П.М.с
рег. № 786 в Камарата на частните съдебни изпълнители въз основа на
обезпечителна заповед, издадена на 12.05.2009 г. по ч.т.д. № 85/2009 г. на
Плевенски окръжен съд, с взискател „И.“ ЕООД, в изпълнение на която е наложен
запор върху банковите сметки на „К.Т.Д.Б.”
в „У.К.Б.“ АД и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, и присъединената към него обезпечителна
заповед от 07.07.2009 г., издадена по т.д № 997/2009 г. на СГС, ТО, VI-5 с-в, въз основа на която е наложена
възбрана на върху притежаваното от длъжника („К.Т.Д.Б.” ЕООД) право на строеж
за построяване на жилищна сграда на четири етажа със застроена площ от 101, 50
кв.м. и РЗП 535, 50 кв.м., състояща се от подземни гаражи, мазета, кафе-аператив
и апартаменти в УПИ IX-29 от квартал 232 по плана на гр.С., кв. „Л.“, с площ
270 кв. метра, с изключение на магазин № 1, Апартамент № 3 и апартамент № 6, като
в предмета на обезпечението са включени и процесните имоти: апартамент №2,
апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”,
ул. „**********В показанията си свидетелите внасят яснота и за начина за
връчване уведомлението за наложената възбрана върху процесните имоти, както и
относно начина, по който са получени съобщенията по образуваните изпълнителни дела,
по-специално – покана за доброволно изпълнение по отношение на два апартамента
и кафене, намиращи се в гр.С., ж.к. „Люлин”, съобщение от ЧСИ М. до дружеството
за датата на втората публична продан на имотите апартамент №2, апартамент №4,
паркомясто №2, паркомясто № 4, паркомясто № 3 и магазин № 2, находящи се в гр.С.,
район „Л.”, ул.”********** съобщенията за възлагане на имотите, предмет на
принудително изпълнение – апартамент №2 и апартамент №4 и магазин № 2, находящи
се в гр.С., район „Л.”, ул. „**********От показанията на свидетелите безспорно се
установява, че съобщението по реда на чл. 400, ал.1 от ГПК за налагане на запор
върху банковите сметки на дружеството, както за налагане на гореописаната възбрана,
са връчени на дружеството „К.Т.Д.Б.” ЕООД при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК, която разпоредба определя, че мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а при положение, че лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат
за редовно връчени. Не е налице спор по делото, че така извършеното връчване
съгласно правилата на гражданския закон се приема за редовно, но с оглед
извършената неприсъствена процедура по връчване на съобщението, знанието на подсъдимите
лица за наложената възбрана, за която съобщението уведомява, не може да се
обоснове единствено със законовата фикция на осъщественото връчване по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК. Според настоящия съдебен състав това знание следва да
се докаже по безспорен начин след цялостен анализ на доказателствената
съвкупност по делото.
Независимо от обстоятелството, че
въззивният съд също както и първата инстанция намира, за достоверни показанията
на св. М. и св. К. в по-голямата им част, не споделя изводите на районния съд,
че от показанията на посочените свидетели (изложени пред съда и приобщените от
досъдебното производство) и приложените по делото копия от документи от образуваното
изпълнително производство по изп. дело № 20107860400971, а именно от призовка
за принудително изпълнение до А.Ц. с изх. № 12914/16.05.2011 г. и призовката за принудително изпълнение до длъжника
„К.Т.Д.Б.” ЕООД с изх. № 12913/16.05.2011 г., връчени на подсъдимия Ц. на 27.05.2011г., в
качеството му пълномощник на дружеството, в кантората на ЧСИ, безспорно се
доказва обстоятелството, че подсъдимият Ц. от този момент безспорно е бил
наясно за наложената възбрана върху процесните имоти. Видно от съдържанието на
въпросните призовки, в тях макар и подробно да са индивидуализирани имотите (сред
които фигурират и процесните имоти прехвърлени на пострадалото лице – апартамент
№2, апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”,
ул. „*********), до които се отнасят посочените в тях обстоятелства, е описано
единствено обстоятелството, че на 08.06.2011 г. в 13.00 ч. ще бъде извършен опис-оценка
на посочените недвижими имоти. В съдържанието на призовките не е посочена
каквито и да е информация, за наложена възбрана върху тях (не съдържат нито
описание на акт, с който е наложена възбраната, нито изясняване на основанията,
на която същата е била наложена). В тази връзка следва да бъдат разгледани и показанията
на св. К., в които същата свидетелства за обстоятелството, че се е срещнала
лично в кантората на ЧСИ М. на 20.10.2010 г. с подсъдимите лице, при която
среща лично ги е запознала с всички действия, извършени по образуваното срещу длъжника
„К.Т.Д.Б.” ЕООД изпълнително дело. В показанията си пред съда свидетелката
заявява още, че на срещата (на 20.10.2010г.) е връчила призовка за принудително
изпълнение с изх. № 19357 от 20.10.2010г., но след запознаване с приложените по
делото документи е видно, че на посочения от свидетелката изходящ номер,
съответства покана за доброволно изпълнение, връчена на подсъдимия Ц. на
20.10.2010 г., но касаеща съвсем различни обекти, намиращи се квартал „Люлин“ в
гр. С.. С оглед изложените несъответствия в показанията на св. К., въззивният
съд е склонен да се довери на изложеното от подс. Ц. в обясненията му пред
първоинстанционния съд, а именно, че св. К. ги е уведомила за наложените
възбрани на дружеството върху имоти, намиращи се в кв. „Люлин“, като при
посещението на кантората на ЧСИ – М., същият не се е запознавал подробно с всички
документи по образуваните срещу дружеството изпълнителни дела (поради големия
им брой посоченото обстоятелство е било обективно невъзможно да се осъществи).
Въззивният съд се доверява на показанията
на св. К. относно заявените от нея обстоятелства, че е връчила на 23.11.2011 г.
съобщенията за възлагане на недвижими имоти апартамент № 2, апартамент №4,
паркомясто №1 и паркомясто №2, находящи се в гр.С., район „Л.”, ул.”Д.*********в
кантората на ЧСИ лично на подсъдимата Ц., както и че на 20.10.2010 г. в офиса
на ЧСИ М. е връчила призовка за доброволно изпълнение изх. № 19357/20.10.2010
г., касаеща обекти в ж.к. „Люлин”, но не приема за безспорно установено
обстоятелството, че при срещата на 20.10.2010г. с подсъдимите лица, свидетелката
им е обяснила всички действия, които са извършени по изпълнителното дело,
включително и за наложените възбрани на имотите на дружеството, намиращи се в
кв. „Л.“, като намира показанията на свидетелката в тази част за необективни и
заинтересовани, предвид обстоятелството, че при посочване на противното, същата
би уличила себе си в неизпълнение на вменените ѝ служебни задължения.
По отношение на показанията на останалите
свидетели въззивната съдебна инстанция споделя доводите и съображенията на
районният съд, че същите като логични и последователни, кореспондиращи със
събрания по делото доказателствен материал следва да бъдат кредитирани.
От показанията на св. И.И.(адвокат,
обслужващ дружеството през инкриминирания период) се установяват
обстоятелствата около подготовката на сделките по продажба на имотите,
построени от дружеството „К.Т.Д.Б.” ЕООД, като в тях свидетелят дава и пряка
доказателствена информация около сключването на нотариалния акт за продажба на
процесните недвижими имоти на св. М.И. (нотариален акт № 41, т. II, per. № 7794,
дело № 219/2011 г. 29.07.2011 г.). Същият посочва, че именно той е съставил
договора (под формата на нотариален акт), като и обстоятелството, че той не е
правил нарочна проверка за наличието на възбрана върху прехвърлените с договора
имоти. Свидетелят И. в показанията си пред съда дава разяснения, относно
обстоятелството, че е включил в договора декларативното изявление от страна на
подс. Ц., в качеството ѝ на управител на дружеството, че прехвърляните
имотите не са обременени с вещни тежести единствено поради факта, че по принцип
купувачите искат същото да фигурира в договорите, като заявява, че не се
съмнява, че продавачите не са знаели за наложената възбрана, при положение, че
в противен случай несъмнено би му било указано, изявлението да бъде премахнато
от договора. От показанията на свидетеля се установява още обстоятелството, че
същият е представлявал дружеството в заведено дело от страна на „И.“ ООД, но
единствено в С.. В подкрепа на изложеното от свидетеля следва да бъдат разглеждани
приобщените по делото писмени доказателства – заверено копие на документите по
т.д. № 997/2009 г. по описа на СГС, ТО 5-ти състав, както и показанията на св. Г.
И. (представител на дружеството „И.“ ООД, които макар и в по-голямата си част
неотносими към предмета на делото, с тях свидетелят потвърждава
обстоятелството, че по повод заведеното производство от страна на
представляваното от него дружество срещу „К.Т.Д.Б.” ЕООД, в хода на делото
подс. Ц. не се е явявал, като дружеството е било представлявано от св.И.И..
Също както първата инстанция, въззивният
съд се доверява и на показанията на разпитаните по делото свидетели М.Д.и М.Х.
и двете служителки на дружеството към инкриминирания период.
От показанията на св. Д., както правилно е
посочил районният съд, се потвърждава обстоятелството, че основната дейност на
дружеството се е извършвала от подс. Ц., както и факта, че същата отговаряла за
техническото наблюдение документалното водене на документите на обектите, с
оглед на което подготвяла документите за изповядване на нотариалните сделки. В
показанията си свидетелката посочва, че често се случвало да вади и
удостоверения за тежести, без да посочва дали е вадила такова по отношение на
процесните имоти преди подписване на договора. В показанията си свидетелката
дава и пряка доказателствена информация относно положените усилия от страна на
подс. Ц. да спаси фирмата след настъпилата криза, започнала пред 2010-2011 г.,
като в тази си част показанията на свидетелката изцяло потвърждават изложеното
от подсъдимия в направените от него обяснения пред първоинстанционния съд.
От показанията на св. Х., работеща като
секретар във фирмата на подсъдимите лица се установяват обстоятелствата около начина
на организиране на работата в офиса на дружеството, по конкретно относно
обработването на постъпващата кореспонденция. В показанията си свидетелката
заявява пред съда, че заемайки длъжността секретар във фирмата основната ѝ дейност се изразявала в обработка входящата и изходящата поща,
приемане на телефонни обаждания и всякаква документация, организиране на срещи.
Свидетелката изяло в подкрепа на казаното от св. Д. посочва, че управлението на
фирмата по-скоро се извършвало от подс. Ц., независимо от обстоятелството, че
към инкриминирания период управител била съпругата му – подс. Ц., като свидетелства
относно обстоятелството, че е получавала документи от частен съдебен изпълнител (ЧСИ), без да може да посочи по отношение
на кои точно имоти са били. Според
свидетелката пристигащите документи (включително и уведомленията от ЧСИ) се съхранявани в папка „входяща поща“,
които по принцип следвало да бъдат докладвани на управителя на дружеството, но поради
честите пътувания и отсъствия от офиса на подсъдимия, практиката била постъпилите
документи да се подреждат в папката „входяща поща“, с която управителят на
дружеството или неговия пълномощник следвало да се запознаят при пристигането
си в офиса. Свидетелката завява пред съда, че не е уведомявала лично
подсъдимите лица за постъпилите в офиса документи от ЧСИ. С оглед изложеното от
свидетелката не може да се направи категоричен извод, че подсъдимите са били
запознати със съдържание всички постъпили в офиса на дружеството документи и
съобщения, включително и постъпилите призовки и съобщения по водени срещу
дружеството изпълнителни дела. От показанията на св. Х. се установява и
обстоятелството, че тя е получила и съобщение по т.д. 997/2009 г. на дата
09.07.2009 г., с което на дружеството е изпратена препис от искова молба с
приложения към нея, подадена от „И.“ ООД с дадени указания от съда, че в двуседмичен
срок ответното дружество следва да подаде писмен отговор, като по повод на предявеното
ѝ съобщение потвърждава обстоятелството, че лично не е уведомявала
подсъдимите лица за получаването на същото, а го класирала, каквато била
практиката, в папка „входяща поща“.
Във връзка с горните обстоятелства на
преценка за достоверност подлежат и обясненията на двамата подсъдими, дадени в
хода на съдебното следствие пред първоинстнционния съд.
Настоящият съдебен състав намира за
правилно решението на първата инстанция да кредитира изцяло обясненията на
подсъдимата Ц., поради факта, че същите се подкрепят от събраните по делото доказателство.
С оглед горното, въззивният съд намира за достоверно заявеното от подсъдимата,
че макар собственик и основател на дружеството, същата реално не се е
занимавала с управлението на дружеството през инкриминирания период, като за
целта e подписала пълномощно, с което e прехвърлила реалното управление на
дружеството на съпруга си подс. Ц.. Според изложеното от подсъдимата нейните
действия по повод на дейността на дружеството се изразявали единствено в
участието ѝ при изповядване на нотариалните сделки, документите за които
били предварително подготвени от адвоката на дружеството, а от нея се изисквало
само да положи подписа си на договора. Съдът се доверява на заявеното от
подсъдимата, че при подписването на процесната, сделка на 29.07.2011 г., при
която се осъществило реалното прехвърляне на възбранените имоти на пострадалото
лице М.И., подс. Ц. е действала с ясното съзнание, че всички документи са
проверени и че отговарят на действителното положение. В обясненията си
свидетелката дава сведения относно обстоятелството, че е присъствала на среща в
кантората на ЧСИ, при която обаче е била осведомена единствено за наложени
възбрани за имоти намиращи се в кв. „Люлин“. Така разгледаните обяснения
въззивният съд намира за логично и добросъвестно изнесени, с оглед на което
изцяло им се доверява, като намира за неоснователни доводите на прокуратурата,
депозирани във въззивния протест, че с оглед обстоятелството, че в качеството
си на длъжностно лице – управител и представител на дружеството „К.Т.Д.Б.” ЕООД,
подсъдимата Ц. е упълномощила адв. И.И.от
САК да представлява дружеството по образуваното срещу него т.д. № 997/2009 г.
по описа на СГС, ТО, VI – 5 с-в, то се
опровергава тезата на подсъдимата, че не е знаела за водените изпълнителни
производства и наложената възбрана на прехвърлените от нея имоти. Като аргументи
оборващи доводите на прокурора се явяват заключенията на изготвените по графически
експертизи, според които: подписът в графа „клиент“ в оригинала на Договор за
правна защита и съдействие от 11.03.2010 г. между адв. И.А.И.от САК и „К.Т.Д.Б.“
ЕООД чрез управителя Т.Ц. (прономерован и прошнурован като л. № 66 /шестдесет и шест/ в д. №997/09 на СГС, ГК,ТО, VI с-в, арх. № 5306/12, вр. 541), положен с
химикална паста, не е положен от Т.К.Ц., а индигнираното копие на подпис, не е
копие на подпис, положен от Т.К.Ц., както и че подписът в графа „С уважение“ в
„Молба“ от Т.К.Ц., адресирана до СГС-ГК, ТО, I-5 състав, по т.д.№ 997/2009 г.
по описа на СГС-ГК,ТО, с вх.№ 39269 от 23.07.2009 г., както и подписът в графа
„С уважение“ в „Молба“ от Т.К.Ц., адресирана до СГС-ГК, ТО, I-5 състав, по
т.д.№ 997/2009 г. по описа на СГС-ГК,ТО, с вх.№ 54871 от 19.10.2009 г. не са
копия на подпис, положен от Т.К.Ц..
Първият съд е обсъдил подробно и обясненията
на подсъдимия Ц., преценявайки, че същите следва да бъдат кредитирани само
частично, като е приел посоченото от подсъдимия твърдение, че не е знаел, че
имотите, предмет на престъплението са възбранени, единствено за защитна версия,
тъй като не кореспондират с показанията на свидетеля М. и неговия помощник –
св. К. и с оглед връчената призовка за принудително изпълнение с изх. №
12913/16.05.2011 г., лично на подсъдимия Ц. на 27.05.2011 г. в кантората на ЧСИ
М. със задължение да я предаде на управителя на дружеството. Така направените
изводи от страна на контролираната инстанция въззивният съда намира за погрешни
и необосновани. Видно от направения по-горе анализ на свидетелските показания на св. М. и К.,
същите не дават пряка доказателствена информация относно връчената на
подсъдимия на 27.05.2011 г. призовка за принудително изпълнение с изх. №
12913/16.05.2011 г., по отношение на имоти на дружеството, сред които са
описани и имотите предмет на инкриминираното деяние, а видно от самата призовка
същата не е била връчена от нито един от
двамата, а от трето лице – В. Т.. В тази връзка следва да се посочи още, че
въззивният съд не се довери на показанията на св. К., дадени от нея в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, че при проведената среща между
нея и двамата подсъдими на 20.10.2010г.
в кантората на ЧСИ М., при която е била и връчена на подсъдимия и покана за
доброволно изпълнение с Изх. № 19357/06.10.2010г., отнасяща се до имоти на
дружеството, намиращи се в кв. „Люлин“, същата е запознала подсъдимите лица с всички
действия, които са извършени по изпълнителното дело, включително за наложените
възбрани на имотите на дружеството, намиращи се в кв. „Л.“. От друга страна, както
беше посочено по-горе в настоящото изложение, от самата призовка за
принудително изпълнение с изх. № 12913/16.05.2011 г., връчена на подсъдимия на 27.05.2011 г., не
става ясно, че по отношение на процесните имоти е била наложена възбрана, липсва
каквато и да е информация за наложена възбрана на имотите (не е посочен акта,
въз основа на която същата е наложена, както и основанието за неговото
издаване), като с оглед обстоятелството, че подсъдимото лице не разполага с
юридическо образование, а в призовката е посочено единствено че, ще бъде
извършена опис-оценка на описаните в нея имоти, не може да се направи
еднозначен и категоричен извод за формирано знание у подсъдимото лице, за
наложена върху процесните имоти възбрана. С оглед горните съображения противно
на изводите на първоинстанционната инстанция, отчитайки факта, че обясненията
на подсъдимия са както средство за защита, така и доказателствено средство,
чиято истинност и достоверност следва да бъдат проверена, въззивният съд намира
че следва да кредитира обясненията на подсъдимия в цялост, като приема за
достоверно посоченото от него обстоятелство, че не е бил запознат с
обстоятелството, че прехвърлените имоти (индивидуализирани в обвинителния акт)
са били възбранени, както към момента на изплащането на паричните вноски от
страна на св. И. съгласно условията по предварителния договор, така и към момента
на тяхното прехвърляне.
Въззивният съд споделя становището на
първостепенния, че заключенията на вещите лица по изготвените по делото
съдебно-оценителна и 2 бр. графически експертизи, са обосновано и компетентно
изготвени, като правилно СРС е изградил фактическите си изводи въз основа на
тях.
По отношение на приобщените по делото
писмени доказателства, въззивният съд намира за обосновано решението на първата
инстанция да ги кредитира като изгради становището си по фактите върху тях.
След направен задълбочен, всестранен и
обективен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд споделя
изводите на първия съд, че липсва осъществен състав на престъпление по чл.211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 3,
пр. 1 вр. с чл. 209, ал.2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК от страна на подсъдимата
Ц., поради което правилно и законосъобразно същата е бил призната за невиновна
и оправдана по предявеното обвинение.
Първостепенният съд обосновано е приел, че
не се установява по безспорен и несъмнен начин, че подс. Т.К.Ц. е осъществила
описаното в обвинителния акт инкриминирано деяние, както от обективна, така и
от субективна страна.
В хипотезата на нормата на чл. 209, ал. 2
от НК (под която разпоредба е поведено престъпното поведение на подсъдимите
лица) се предвижда използването на заблуждението на адресата (у който има вече
създадена невярна представа за обстоятелствата, съобразно които извършва
имуществено разпореждане), на неопитността му (отсъствието
на достатъчно житейски и практически опит относно начините за сключване на сделки,
тяхната форма или други съществени обстоятелства) или на неосведомеността му (изразяваща
се в липсата на достатъчно информация относно факти и обстоятелства от
заобикалящата действителност) от страна на дееца, с цел да набави за себе си
или за другиго имотна облага. За да има измама, е необходимо адресатът
на заблуждението да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение,
което да доведе до имуществена вреди. Необходимо е и да е налице пряка
причинно-следствена връзка, която се изразява в това, че вследствие на заблуждението
в адресата, се формират или затвърждават неверни представи за гражданскоправно
релевантни обстоятелства, поради които същият предприема имуществено
разпореждане, в резултат на което се стига до имуществена вреда за него или за
трето лице. Измамата е резултатно престъпление, като вследствие на въздействието
върху пострадалия, същият извършва акт на имуществено разпореждане, което не би
направил, ако имаше верни представи относно действителното положение на нещата,
като по този начин претърпява имотна вреда. Престъплението се явява довършено с
неоснователното излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или на
друго лице, с чието имущество се разпорежда измаменият, като същото може да бъде получено както от
дееца, така и от трето лице.
В настоящата хипотеза районният съд е
стигнал до верен извод, че с оглед събраните по делото доказателства, не се
установява, по какъвто и да е начин, че подсъдимата Ц. се е възползвала от
неосведомеността на пострадалото лице при осъщественото разпореждане от негова
страна с уговорените по договора парични суми, с оглед обстоятелството, че както
сключването на предварителния договор за покупко-продажба, така и последващите
срещи за предаване на сумите са се осъществили с участието единствено на подсъдимия
Ц., като лице, което реално отговаряло за управлението и дейността на
дружеството. В подкрепа на горното обстоятелство следва да бъдат разглеждани
показанията на самото пострадало лице, според който същият е контактувал с
пълномощника на фирмата (подс. Ц.), като завява, че няма спомен дали е търсил
подс. Ц., в тази връзка са и обясненията на самата подсъдима и на свидетелите Х.
и Д.. С оглед изложените съображения въззивният съд споделя извода на първата
инстанция, че не се установява участие на подс. Ц. в изпълнителното
деяние на извършената измама, с оглед обстоятелството, че не са налице действия
от нейна страна, с които да е било извършено мотивиране за осъщественото от
страна на пострадалия имуществено разпореждане с инкриминираните парични суми.
Според настоящият съдебен състав, констатираната липса на съставомерност на
действията на подсъдимата, не се променя и с оглед обстоятелството, че същата е
подписала окончателния договор, с които са били прехвърлени на пострадалия И.
възбранените недвижими имоти, доколкото видно от доказателствата по делото,
самият договор е бил съставен от адвоката на дружеството св.И.И., който е
вписал в него декларативното изявление, че върху имотите не са налице възбрани,
единствено поради факта, че по принцип купувачите искат същото да фигурира в
договорите и с ясното съзнанието, че обстоятелството е било проверено и
отговаря на действителното фактическо положение. От друга страна, въззивният
съд намира за правилен извода на районния съд, че не е налице съставомерност на
деянието на подсъдимата и от субективна страна, доколкото сред ангажираните по
делото доказателствени източници, не са налице такива, които доказват по
категоричен начин знанието на подсъдимата относно наложената въбрана и
наличието на изпълнителни дела по отношение на прехвърлените имоти (видно от
приложените по делото писмени доказателства, същата не е получила лично
призовки или съобщения от ЧСИ М. преди подписването на окончателния договор, а
на показанията на св. К., че 20.10.2010 г. в кантората на ЧСИ М. лично е запознала
подсъдимите с всички документи по образуваните срещу дружеството изпълнителни
дела, въззивният съд не даде вяра). В тази връзка недоказано по категоричен
начин остава и обстоятелството, че подсъдимата Ц. е сключила процесния договор,
мотивирана от съставомерната користната цел да причини имотна вреда на
пострадалото лице, в резултат от която да се облагодетелства противоправно.
Изложените в протеста доводи, че от
доказателствената съвкупност по делото се установява участието на подсъдимата в
престъплението и нейната вина, най-вече с оглед приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 11.03.2010 г., с който подсъдимата, в качеството
си на длъжностно лице – управител и представител на дружеството„К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД е упълномощила адв. И.И.от САК да
представлява дружеството по воденото търговско дело № 997/2009 г. по описа на
СГС, ТО VI – 5 състав, не следва да бъдат споделени. Като
аргументи оборващи доводите на прокурора се явяват заключенията на двете графически
експертизи, според изводите на които: подписът в графа „клиент“ в оригинала на
Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2010 г. между адв. И.А.И.от САК
и „К.Т.Д.Б.“ ЕООД чрез управителя Т.Ц. (прономерован и прошнурован като л.
№ 66 /шестдесет и шест/ в д. №997/09 на СГС, ГК,ТО, VI с-в, арх. №
5306/12, вр. 541), положен с химикална паста, не е положен от Т.К.Ц., а
индигнираното копие на подпис, не е копие на подпис, положен от Т.К.Ц., както и
че подписът в графа „С уважение“ в „Молба“ от Т.К.Ц., адресирана до СГС-ГК, ТО,
I-5 състав, по т.д.№ 997/2009 г. по описа на СГС-ГК,ТО, с вх.№ 39269 от
23.07.2009 г., както и подписът в графа „С уважение“ в „Молба“ от Т.К.Ц.,
адресирана до СГС-ГК, ТО, I-5 състав, по т.д.№ 997/2009 г. по описа на
СГС-ГК,ТО, с вх.№ 54871 от 19.10.2009 г. не са копия на подпис, положен от Т.К.Ц..
Въззивният съд се съгласява и със заключението
на първата инстанция, че подсъдимата не следва да носи отговорност поради обстоятелството,
че като управител на дружеството е следвало да знае за наложените върху имотите
възбрани, дококото наказателната отговорност е само лична, а видно от
доказателствената съвкупност, с реално извършените си действия, подсъдимата Ц.,
не е осъществила състава вмененото ѝ с обвинението престъпление.
При принципно правилно установени от
районния съд фактически положения, същият е стигнал до погрешни правни изводи, по
отношение на подс. Ц., като е приел, че същият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр.
с чл. 209, ал.2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Както правилно е заключил и
първоинстанционният съд, по делото не е налице спор, че подсъдимият А.Ц. е бил упълномощен
от управителя на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД (подс. Ц.) с нотариално заверено пълномощно да
представлява дружеството, като с оглед събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че дейността на дружеството се е извършвала управлявала
и контролирала именно от подс. Ц.. По делото беше доказано по безспорен начин и
обстоятелството, че в качеството си на представител и пълномощник на
дружеството „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД подсъдимият Ц. се запознал с пострадалия М.Л.И.,
който търсил да закупи жилище в гр.С., като впоследствие сключил с него предварителен
договор за изграждане и покупка на недвижим имот изх. № 0235/17.12.2007 г.
/ведно с приложение № 1 с Изх.№ 0235/17.12.2007г. и споразумения/, съгласно
който страните се задължили да сключат окончателен договор в предвидената от
закона форма, след изпълнение на задълженията по предварителния договор. Не е
налице спор, че пострадалото лице И. е изпълнило задълженията си по
предварителния договор, като в инкриминирания период е изплатил сумата от 99 753.03 лева (по начин и време,
описан в обвинителния акт). Видно от приложените по делото писмените
доказателства безспорно се установява и обстоятелството, че по повод на
неуредени финансови отношения между „И.” ООД в качеството на кредитор и „К.Т.Д.Б.”
ЕООД /длъжник/ е било образувано търговско дело № 997/2009г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав, по което с Определение
от 23.06.2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав по
търговско дело № 997/2009г. по описа на СГС, съдът е допуснал обезпечение на
предявените от „И.” ООД срещу К.Т.Д.Б.” ЕООД обективно съединени искове в общ
размер на 63 738,18 лева по отношение на притежаваното от „К.Т.Д.Б.” ЕООД право
на строеж за построяване на жилищна сграда на 4 етажа със застроена площ от
101, 50 км и РЗП 535, 50 кв.м., състояща се от подземни гаражи, мазета,
кафе-аператив и апартаменти в УПИ IX-29 от квартал 232 по плана на гр.С., кв. „Л.“,
с площ 270 кв. метра, с изключение на магазин № 1, Апартамент № 3 и апартамент
№ 6, като била наложена възбрана върху правото на строеж върху останалите части
от горепосочения имот, като в предмета на обезпечението били включени и
процесните имоти: апартамент №2, апартамент №4, паркомясто №1 и паркомясто №2,
находящи се в гр.С., район „Л.”, ул. „**********По искане на кредитора „И.”
ООД, на 07.07.2009г. въз
основа на издадена обезпечителна заповед по търговско дело № 997/2009г. по описа на
СГС, TO, VI-5 състав срещу „К.Т.Д.Б.” ЕООД по молба на взискателя било
образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 20107860400971 по
описа на ЧСИ М.П.М.с рег.№ 786 в Камарата на частните съдебни изпълнители,
присъединено към изп. дело № 20097860400488 по описа на същия ЧСИ, като съобщението
за налагане на възбраната от страна на ЧСИ било връчено при условията на чл.50 от ГПК. Не е налице спор и относно обстоятелството, че с призовка за принудително
изпълнение изх. № 12913/16.05.2011 г., връчена му лично на 27.05.2011 г. в
кантората на ЧСИ М. със задължение да я предаде на управителя на дружеството, същият
е бил известен, че на 08.06.2011 г. в 13.00 часа ще се пристъпи към
принудително изпълнение по горецитираното изпълнително дело № 20107860400971 по
описа на ЧСИ М. Петров М., като бъде извършен опис-оценка на следните недвижими
имоти, собственост на дружеството - апартамент №2, апартамент №4, паркомясто
№2, паркомясто № 4, паркомясто № 3 и магазин № 2, находящи се в гр.С., район „Л.”,
ул. „**********Посоченото обстоятелство се потвърждава и от заключението на
графическата експертиза, с поред което: подписът в графа „2.Получател“ в
„Разписка“ на „Призовка за принудително изпълнение“ с изх. № 12913/16.05.2011г.,
връчена на 27.05.2011г. на А.Ц. е копие на подпис, положен от А.Ц..
При така установените фактически положения
районният съд е приел, че подсъдимият е бил наясно, че върху правото на строеж
на имотите, които И. следвало да закупи, е имало наложена възбрана, както и че по
отношение на същите било налице изпълнително производство по присъединени
изпълнителни дела № 20107860400971 и № 20097860400488 по описа на ЧСИ с рег.№
786, като същият използвайки неосведомеността на М.Л.И. за тези обстоятелства, получил
от пострадалия горецитираната сума с единствена цел да набави за себе си и за Т.К.Ц.
имотна облага.
Настоящият съдебен състав счита, че за
постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства,
годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на
подсъдимото лице, като отсъствието на такива налага единственият възможен
извод, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, което налага
признаването на подсъдимия за невиновен и неговото оправдаване.
За разлика от районният съд според
настоящият съдебен състав, не се събраха достатъчно убедителни доказателства,
които да доведат до еднозначен извод, че подсъдимото лице Ц. в качеството си на представител и
пълномощник на дружеството „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД е бил наясно относно обстоятелството,
че към инкриминирания период над процесните имоти е била допусната възбрана,
въз основа на което и образувано изпълнително дело за нейното налагане, като
при тези обстоятелства използвайки неосведомеността на М.Л.И. за наличието
действителните фактически положения (а именно, че по отношение на продаваните
му от „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД недвижими имоти е била наложена възбрана) с единствена цел
да набави за себе си и за Т.Ц. имотна облага, му причинил умишлено имотна вреда
в размер на 99 753.03 лева, който изпълнил задълженията си по
предварителен договор за изграждане и покупка на недвижим имот изх. №
0235/17.12.2007 г., а на 29.07.2011г. сключил окончателен договор за покупко-продажба
съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41, том II, рег.№ 7794,
дело № 219 от 2011г. за прехвърляне на упоменатите в предварителния договор
имоти.
Видно от доказателствената съвкупност по
делото не се установява по категоричен и безспорен начин субективната страна на
престъплението, а именно, че подсъдимият е извършил горепосочените действия
знаейки за наложената възбрана върху имотите и с една единствена цел да получи
за себе си и за Т.Ц. имотна облага. По делото не беше доказано с категоричност,
че същият е запознат със съществуването на приложеното по делото съобщение по
реда на чл. 400, ал.1 от ГПК за налагане на възбрана на процесните имоти,
изпратено от ЧСИ М. М.. Видно от същото (л.19, т.1 от ДП), то е връчено по реда
на чл. 50, ал. 2 от ГПК, а както беше посочено по-горе в настоящото изложение,
с оглед извършената неприсъствена процедура по връчването му, не може да се направи
категоричен извод, че подсъдимото лице се е запознало с неговото съдържание,
което обстоятелство не се доказва и останалите ангажирани по делото
доказателствени материали.
В тази връзка следва да се отбележи, че на
показанията на св. К., в които същата е посочила, че на 20.10.2010 г.
подсъдимите се явили при ЧСИ М., където освен връчването на подсъдимия Ц. на
покана за доброволно изпълнение по отношение на два апартамента и кафене,
намиращи се в гр. С., ж.к. „Люлин”, свидетелката ги запознала и с останалите
наложени възбрани върху имоти на дружеството, въззивният съда не се довери,
като намери същите за недостатъчно конкретни и до известна степен необективни, с
оглед обстоятелството, че при заявяване на противното твърдение, свидетелката
може се уличи в неизпълнение на вменените ѝ задължения в качеството
ѝ на помощник ЧСИ. От друга страна, от показанията на св. Х. – заемаща
длъжността технически секретар в дружеството „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, се установява
обстоятелството, че не е уведомявала лично подсъдимите за получаваните от нея
съобщения, а ги е поставяла в папка „входяща поща“, без да може да посочи с
категоричност, че същите са се запознавали с тяхното съдържание. Според
настоящия съдебен не се доказва знание у подсъдимото лице за наложена върху
процесните имоти възбрана, а с това и субективната страна на престъплението
„измама“ и с оглед приложената по делото призовка за принудително изпълнение с изх.
№ 12913/16.05.2011 г., връчена лично на подсъдимия Ц. на 27.05.2011 г. в
кантората на ЧСИ М. със задължение да я предаде на управителя на дружеството.
Видно от съдържанието на същата, подсъдимият А.Г.Ц. е известен, единствено за
обстоятелството, че на 08.06.2011 г. в 13.00 часа ще бъде извършен опис-оценка
на посочените недвижими имоти, като в призовката не са посочени каквито и да е
данни, по повод на наложена възбрана върху фигуриращите в призовката имоти. В текста
на призовката не се съдържа информация относно наличието на акт, с който да е
наложена възбрана върху имотите, както и основанието за нейното налагане. От
друга страна, доколкото няма данни подсъдимото лице да притежава юридическо
образование и да разполага със специални и конкретни знания в областта на
правото, не може да се направи категоричен извод, че същият е могъл да
разтълкува действително съдържанието на връчената му призовка, така че у него
да се формира знание за наложена въбрана върху описаните имоти. С оглед
съдържанието на цитирания документ и връченото неприсъствено съобщение по реда
на чл. 400, ал.1 от ГПК за налагане на възбрана на процесните имоти, въззивният
съд намира, че не може за изведе обосновано заключение, което да не се позовава
на предположения, че подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че спрямо процесните
имоти е била наложена възбрана, както към предаване на инкриминираните суми по
предварителния договор, така и към момента на прехвърляне на имотите на св. М.И.
с подписването на окончателния договор от 29.07.2011 г.
Според въззивният съд въпросното
обстоятелство не се променя и с оглед факта, че по т.д. № 997/2009 г. по описа
на СГС-ГК,ТО, дружеството „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД се е представлявало от
адв. И., доколкото видно от постановеното по делото Определение от 23.06.2009
г., с което е допуснато обезпечение на предявените от „И.“ ООД срещу „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД обективно съединени искове чрез налагане на възбрана върху притежаваното
от дружеството право на строеж за построяване на жилищна сграда на 4 етажа със
застроена площ от 101, 50 км и РЗП 535, 50 кв.м. (с изключение на магазин № 1,
Апартамент № 3 и апартамент № 6, като била наложена възбрана върху правото на
строеж върху останалите части от горепосочения имот), същото не се връчва на
ответника, а срокът за неговото обжалване започва да тече от момента, в който
му бъде връчено съобщение за наложени обезпечителни мерки от страна на съдебния
изпълнител. Както беше посочено по-горе въпросното съобщение е било връчено на
„К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД чрез неприсъствена процедура по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК,
с което обаче не се доказва, че подсъдимото лице се е запознало с неговото
съдържание. В подкрепа на противното обстоятелство (не се е запознал с него) се
явява фактът, че няма данни по делото да са предприети действия по обжалването
акта, с който ЧСИ въз основа на издадена обезпечителна заповед и молба на
взискателя е наложил възбраната. От друга страна, адв. И. е взел участие като
процесуален представител на дружеството по започналото исково производство в
един по-късен период, видно от
приложеното по делото пълномощно, същото е с дата 11.03.2010 г., като дори да
се предположи, че същият се е запознал с въпросното определение за допуснато
обезпечение, не се доказва по безспорен начин доколко подсъдимите лица, за били
информирани за предмета на делото и предприетите действия от стана на ищеца в
хода на производството. Във връзка с това следва посочи, че за от заключението
на графическата експертиза се установи, че подписът в графа „клиент“ в
оригинала на Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2010 г. между адв. И.А.И.от
САК и „К.Т.Д.Б.“ ЕООД чрез управителя Т.Ц. (прономерован и прошнурован като л.
№ 66 /шестдесет и шест/ в д. №997/09 на СГС, ГК,ТО, VI с-в, арх. №
5306/12, вр. 541), положен с химикална паста, не е положен от Т.К.Ц., а
индигнираното копие на подпис, не е копие на подпис, положен от Т.К.Ц..
Отделно от това, макар и като косвено
доказателство и контролен факт, по делото са налице доказателства за предприети
мерки за обезщетяване на св. И. за извършеното му прехвърляне на имоти с вещни
тежести, чрез сключването на нотариално заверено споразумение от 15.12.2011 г.,
между М.Л.И. и „К.Т.Д.Б.” ЕООД, с което дружеството, чрез законния си
представител – подс. Ц., се е задължило да заплати на св. И. сумата от 142 000
евро, както и да се извърши замяна на възбранените имоти с други. Макар и също
да е останало неизпълнено поради изпадането на дружеството в тежко финансово
състояние, то свидетелства за липсва умисъл за извършването на престъплението
„измама” от страна на подсъдимите лица.
Анализът на доказателствената съвкупност
по делото налага единствения възможен правен извод, че в настоящата хипотеза е
налице неизпълнение на договорни задължения, за реализацията на които соченото
за пострадало лице разполага с богат набор от гражданскоправни способи.
Предвид горните съображения, може да се
направи извод за наличието на усложнени, но изцяло гражданскоправни отношения
между подсъдимите лица и св. М.И.. Въззивният съд намира за изцяло погрешни
изводите на първоинстанционния съд, че поведението на подсъдимия Ц. следва да
бъде подведено под хипотезата на престъплението „измама“, за което му е
повдигнато обвинение. С оглед изложените аргументи за липса на съставомерност на извършеното от
подсъдимия Ц. от субективна страна, оправдателната присъда се явява единствен
законосъобразен завършек на наказателното производство.
Доколкото деянието е несъставомерно по
отношение на основния състав, безпредметно се явява обсъждането на
квалифициращите признаци чл.211, пр.1 във вр.с чл.210, ал.1, т.3, пр.1.
Присъдата подлежи на отменяване и в
гражданскоправната си част. Не е налице спор межди страните, че св. И. се е
разпоредил със свои парични средства, срещу които обаче не е получил договореното
съгласно сключения договор, а именно чисти от вещни тежести имоти, като
същевременно и няма данни предоставената сума да е възстановена. Доколкото, наказателният
съд има правомощието да присъжда обезщетения за претърпени имуществени вреди,
причинени от деликт, не и основаващи се на договорно задължение, какъвто е
настоящият случай, предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед крайния изход на делото и предвид
императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1 НПК, направените по делото разноски
остават за сметка на държавата.
Мотивиран от горното, въззивният съд
постанови новата си присъда по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.