ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца
23.12.2020 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на двадесет и
трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН
МАРИНОВ
при участието на секретаря Христина Цекова и прокурора Камелия
Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 489 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал. 2 НПК и е образувано по молба на адв. С.Г. ***, в качеството на защитник на
З.С.В., изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде освободен условно
предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Към молбата са приложени писмени
документи, предписани от чл. 155 и чл. 156 ЗИНЗС - становище от началника на
Затвора, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на В..
В съдебно заседание защитника на осъдения поддържа молбата с изложените
в нея доводи, като развива и допълнителни такива. Прави искане доверителят му да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Такова е становището и на осъденото лице.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца,
упълномощен от Началника на Затвора Враца изразява становище, че предложението е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Представя актуална
справка за изтърпяното до момента наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата, поради липса на предпоставките за УПО.
Врачански окръжен съд след като се
запозна с молбата на осъдения, с приложените към нея писмени доказателства и
като съобрази становищата на страните, намира същата за неоснователна по
следните съображения:
С определение № 436/14.09.2020 г.,
постановено по ЧНД № 831/2020 г., състав на РС Ямбол е определил на осъдения В.
едно общо наказание по НОХД № 183/2020г., по НОХД № 497/2020г. и по НОХД № 418/2020г.
и трите по описа на РС Ямбол, в размер на 1 година "лишаване от
свобода", при първоначален "общ" режим на изтърпяване.
На основание чл. 25, ал. 2 НК, съдът
е приспаднал времето, през което осъдения е бил с мярка за неотклонение
"Задържане под стража", считано от 04.02.2020г., както и изтърпяната
част от наказанието "лишаване от свобода", наложено му по НОХД № 497/2020г.
по опис на РС Ямбол.
Осъденият е започнал да търпи
определеното му общо наказание, на 19.10.2020 г., като до момента фактически е
изтърпял 2 месец и 4 дни, от предварително задържане му се зачитат 6 месеца, а
от работа са зачетени 14 дни или общо 8 месеца и 18 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 3 месеца и 12 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 71, ал.
1 НК.
От приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди и индивидуален план за
изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че при първоначално изготвената
оценка е установен риск от рецидив - 80 т., който е в границите на среден към
висок.
В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени: настоящето правонарушение – явява се
като утвърден модел на поведение; криминално
минало – от малък се занимава с престъпна дейност; нагласи – не приема, че в грабежите извършени от него има нещо
нередно и че представляват обществено опасни деяния; жилищно устройване – жилището в което живее се намира в район,
където може да извършва нарушения; начин
на живот и обкръжение – податлив е на негативно влияние, склонен е да
действа безразсъдно и необмислено, от
ранна детска възраст е в среда от криминално проявени лица; злоупотреба с наркотици – употребявал е
почти всички видове наркотици, като грабежите са извършени от него, с цел
набавяне на средства за снабдяването си с наркотични вещества; междуличностни проблеми – агресивен и
трудно управлява гнева си; умения за
мислене - не разпознава проблемите,
липсва способност за адекватното им разрешаване, склонен да повтаря допускани в
миналото грешки.
Рискът за вреди към служителите на
Затвора е отчетен в ниски стойности, а към останалите лишени от свобода е отчетен
в средни стойности и е обусловен от склонността на лишения от свобода В. към
прояви на вербална и физическа агресия, както и прибегването към саморазправа
ако бъде предизвикан.
Рискът от вреди за обществото е бил
определен като среден.
За това и в първоначалния план на
присъдата като постижими цели и задачи, са били заложени изграждане на умения
за предвиждане на резултатите от собствените действия и поемане на отговорност
за извършените деяния, както и овладяване на агресията, чрез набелязването на
краткосрочни цели и очертаване пътя за тяхното постигане.
Според ИСДВР, въпреки проведената
индивидуално-корекционна работа у В. не е отчетена промяна в стойностите на
риска от рецидив, те се запазват в отчетените първоначални стойности - 80т.
Посочено е, че лишения от свобода все още трудно спазва установения в затвора
ред. Трудно управлява гнева си и на моменти е склонен да предизвиква останалите
лишени от свобода в конфликтни ситуации. Сътрудничи на администрацията на
Затвора, само ако има изгода от това. До момента не е наказван, но не и
награждаван.
В доклада е
посочено, че В. е записан като ученик в 8-ми клас, за учебната 2020/2021 г. Посещава
редовно учебните занятия, но не проявява никакво желание за усвояване на нови
знания. Това си поведение оправдава с факта, че скоро ще бъде освободен от
изтърпяване на наложеното наказание и ще продължи обучението си в ПГ ХТТ-Ямбол.
Активен е само при провеждането на спортни мероприятия.
ИСДВР е
категоричен, че В. трудно се поддава на корекционно въздействие и търси
сътрудничество със социалния работник само когато има лична изгода.
Констатирано е, че при разговори лесно избухва и е склонен към вербална агресия
както със служителите на затворническата администрация, така и към другите
лишени от свобода и към семейството си.
Вербално изказва
съжаление за извършеното от него престъпно деяние, но не е склонен да проявява
настойчивост за промяна и отрича да има проблеми.
Крайната оценка на
затворническата администрация е, че лишеният от свобода все още не е дал
категорични доказателства за промяна на поведението си, в съответствие с
установените правила и норми, поради което и не може да бъде дадена положителна
оценка за настъпили промени в следствие корекционната работа.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават
основание за извод, че към настоящия момент с поведението си лишеният от
свобода В. все още не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето
поправяне, съгласно чл. 439а НПК.
Факт е, че полага известни усилия за промяна, тъй като има примерно
поведение, не е допуснал нарушения на режимните изисквания, ангажиран е в
учебната дейност, но те не са достатъчни за формиране на извод, че е дал
категорични доказателства за своето поправяне. Поправянето изисква завършен
превъзпитателен процес, в който осъденото лице да е изградило отрицателно
отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата обществена
укоримост и да е показало, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е бъдещи противоправни прояви.
В случая лишеният от
свобода продължава да не осъзнава в необходимата степен тежестта на извършеното
престъпление и не е формирал критично отношение към него, със самооправдателни
нагласи е и все още не е склонен да промени в позитивен аспект вижданията и
принципите си.
Приложените мерки за корекция не
са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията
му в контролирана среда, поради което по отношение на него следва да бъдат
положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от
бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо
осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се
завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот. Оценката му на риска от рецидив се запазва в
близки до високите стойности и то в контролирана среда.
Имайки предвид
горното, от всички данни по делото може да се направи единственият извод, че е
налице само една от двете законови предпоставки за условно предсрочно
освобождаване, а именно тази по чл. 71, ал. 1 НК - изтърпяване на не по-малко
от 1/3 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни
доказателства за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо е продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК,
осъденият не може да подава нова молба за УПО преди изтичане на шест месечен
срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. С.Г. ***, в качеството му на
защитник на З.С.В., роден на *** год. в Република Франция,
понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********,
доверителят му да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от определеното му общо наказание лишаване от свобода,
постановено с определение № 436/14.09.2020 г., по ЧНД № 831/2020 г., по опис
на РС Ямбол, с остатък 3 месеца и 12 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: