№ 75
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110130553 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1
ЗЗД и чл.109 ЗС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Т. К. С.
против С. М. Ц., заместена в хода на процеса по реда на чл.227 ГПК от П. С. Б., с която
са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 600,00 лева – частичен иск от сумата от общо 1000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, включващи
разходите за отстраняване на щетите в банята на жилището на ищцата, вследствие
противоправно поведение на ответника по неотстраняване на теч в жилището му,
ведно със законната лихва, считано от 02.04.2020 г. до окончателното изплащане, както
и 2/ за осъждане на ответника да преустанови противоправното си поведение, като
отстрани причините за теча и отремонтира банята в собствения си апартамент.
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на апартамент № 30, находящ
се в [************], а ответницата живеела непосредствено над нея – в апартамент №
36. Поддържа, че през пролетта на 2020 г. установила, че има теч на тавана над мивката
в банята, на място, където се намира сифона на банята на ответника. Поддържа, че
петното непрекъснато се уголемявало, появило се и второ в близост до първото петно.
Петната били с тъмна окраска и плесен, а останалата част от площта на тавана на
банята – силно подкожушена и ронеща се. Опитите да бъде допусната в банята на
ответницата, за да види състоянието на настилката, били неуспешни, както и тези за
доброволно уреждане на спора. С оглед предходното, ищцата твърди, че през
м.октомври 2020 г. отправила покана до ответника, но връчването било неуспешно,
1
поради укриване на ответницата. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника се изразява становище
за неоснователност на исковете. Поддържа се становище, че не е доказано, че течът
идва именно от апартамента на ответника, а изложеното в исковата молба са
единствено твърдения и субективни възприятия на ищцата. Оспорват се твърденията на
ищцата за опит за връчване на покана до ответника, както и за „укриването“ на
последната. Оспорва се наличието на предпоставките от фактическия състав на чл.45
ЗЗД. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове е присъждане на сторените в производството разноски.
С влязло в сила определение, обективирано в протокол от проведено на
24.10.2023 г. открито съдебно заседание, производството по делото е прекратено на
основание чл.232 ГПК в частта по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл.117 ЗТСУ, от който се установява, че ищцата е собственик на недвижим
имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в [************].
По делото не се спори, че първоначалния ответник е собственик на недвижим
имот – апартамент № 36, находящ се в [************], над жилището на ищцата, както
и че конституирания по реда на чл.227 ГПК правоприемник е единствен наследник по
закон.
По делото е приложена покана от ищцата до първоначалния ответник, в която е
отправено искане за съвместен оглед на пода в банята на ответника с цел установява
причина за теч в жилището на ищцата. Към покана е приложена разписка от 07.10.2020
г., от която се установява, че поканата не е връчена на адресата.
По делото са изслушани и приети заключения на съдебно-техническа
експертиза, изготвени след оглед в баните в жилищата и на двете страни по делото. В
заключението на първоначалната експертиза вещото лице сочи, че в банята на ищцата
има следи от „стар теч“, който е довел до подкужушване и падане на част от мазилката
и боята от тавана в помещението, плочките на кожуха за инсталациите са
компрометирани, а по целия таван се е образувал мухъл, в резултат от теча. С оглед
предходното вещото лице сочи, че е необходим ремонт на целия таван, който включва
премахване на старата мазилка, противоплесенна обработка, полагане на нова мазилка
и нова боя. Освен предходното, според вещото лице е необходимо премахване на
плочките по куфара за инсталациите и замяната им с нови. Съгласно заключението
стойността на труда и материалите за отстраняване на щетите е в общ размер на 695,18
лева. При оглед в банята в жилището на ответницата, вещото лице е установило, че
2
помещението е ремонтирано и е в много добро състояние, подменени са всички ВиК
тръби до вертикалните щрангове. В заключението по допълнителната експертиза
вещото лице посочва, че с оглед предходното е невъзможно да определи източника на
теча в банята на ищцата. Към момента на огледа сифона в банята в жилището на
ответницата е сменен с нов, поради което вещото лице няма информация за
състоянието му преди подмяната. Вещото лице сочи, че поради спирането на тече от
няколко месеца, е невъзможно да се установи „пътя на водата“. Според вещото лице е
възможно теча да идва от други по-високи етажи, като в съдебно заседание уточнява,
че теч от по-горен етаж може да се получи от хоризонталните връзки от вертикалната
тръба към тоалетната чиния или мивката и сифона в съответната баня и тоалетна, тъй
като тези тръби минават под замазката в помещението.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Маргарита
Владимирова Чолакова – близка на ищцата. В показанията си свидетелката разказва, че
поне веднъж седмично ходи на гости в жилището на ищцата. В продължение на 8-9
години на тавана в банята на ищцата има теч, който образува жълти петна по тавана, а
боята започнала да пада. Това състояние продължило до смъртта през пролетта на 2023
г на съседката С.., която живеела в жилището отгоре. Според свидетелката, откакто е
направен ремонт на банята над тази на ищцата, течът е спрял. До тогава в банята на
ищцата е имало и неприятна миризма, поради което според нея теча е бил от мръсния
канал.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане
обезщетение от ответницата на ищцата за имуществени вреди, за които се твърди, че са
причинени от противоправно и виновно поведение на първоначалната ответница,
изразило се в бездействие – непредприемане на действия по отстраняване на повреди в
нейния имот, засягащи собствения на ищцата апартамент.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
елементите на следния фактически състав: поведение; противоправност на
поведението; вина; настъпили вреди; причинна връзка между вредите и
противоправното виновно поведение. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от
обективната страна на фактическия състав трябва да се докажат от претендиращият
обезщетението съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. В
случая това означава, че ищцата следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване настъпването на посочените в исковата молба имуществени вреди, техния
размер и причинната им връзка с твърдяното противоправно поведение на ответницата,
3
изразяващо се в бездействие по отстраняване на причините за теча в ищцовия имот.
Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от
ответниците за оборване на законовата презумпция. Липсата на която и да е от
посочените кумулативни предпоставки води до неоснователност на претенцията.
Както бе посочено и по-горе, от представения по делото договор за продажба на
жилище се установява, че ищцата е собственик на апартамент № 30, находящ се в
[************]. Липсва спор по делото, че първоначалния ответник е собственик на
апартамент № 36 в същата жилищна сграда, намиращ се над имота на ищцата. От
приложеното по делото удостоверение за наследници безспорно се установява, че
конституирания по реда на чл.227 ГПК ответник е единствен наследник по закон на
първоначалния такъв.
Настоящият съд приема, че от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че теча в
апартамента на ищцата е причинен от банята в апартамента на ответника. В тази
насока са показанията на св.Чолакова, които при преценката им съдът кредитира
изцяло. Свидетелката е незаинтересована от изхода на спора, показанията й се
основават на нейни лични впечатления и наблюдения, логични са и са в съответствие
със заключенията на съдебно-техническата експертизи. Видно от показанията на
свидетелката е, че течът е бил отстранен след като в банята на ответницата е направен
ремонт. В тази насока са и констатациите на вещото лице – че към момента на огледа в
банята в жилището на ответника е направен ремонт, но в банята в жилището на ищцата
личат средите от „стар теч“. Еднопосочни са показанията на свидетелката с
експертното становище на вещото лице, дадено при изслушването му в открито
съдебно заседание – че най –вероятната причина за теча, с оглед разположението на
петната по тавана в банята на ищцата и миризмата на мръсен канал, е бил сифона в
банята на ответника. По делото няма данни за теч, който да е причинен от друго
жилище в жилищната сграда, който да е преминал през банята на ответницата и да е
достигнал до тази на ищцата.
Следва да се посочи, че собственикът на недвижим имот има задължение да го
поддържа в такова състояние, че да не уврежда собствените на съседите си недвижими
имоти. Настъпването на теч в жилището на ищцата е резултат от бездействието на
ответника като собственик на апартамент № 36 и неизпълнение на задължението му да
поддържа собствените си вещи в състояние, с което да не вреди на останалите имоти и
на техните собственици и да не пречи на същите да ги ползват необезпокоявано. Като
не е предприел своевременно необходимите мерки за отстраняване на причините за
теча, той е станал причина да настъпят щетите в дома на ищцата. С оглед предходното
съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност
на ответника. С оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината на ответника за
4
настъпване на вредните последици следва да се приеме за установена, доколкото не се
представиха доказателства, които да обосновават липса на вина у ответника за
допуснатия от него теч и оттам за причинените материални вреди.
Видно от приложената по делото покана и отбелязването на куриера върху
обратната разписка е, че след като веднъж се е свързал с ответника за уточнявана на
дата и час на връчване, последната е преустановила връзката. В подкрепа на
предходното са и показанията на св.Чолакова, която разказва, че знае за отправената
покана до ответника. От трето за делото лице – съседка на ищцата, свидетелката знае
още, че първоначалната ответница не е допускала никой в жилището си.
С оглед гореизложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан в
предявения частичен размер от 600,00 лева. Върху тази сума се дължи законна лихва,
но считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Това е така, тъй като по
делото не е безспорно установена датата на увреждането. В уточнителна молба ищцата
сочи датата 02.04.2020 г., а в приложената по делото покана до ответника – м.май 2020
г.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на разноски по иска с правно
основание чл.45 ЗЗД. Видно от представения по делото списък на разноските по чл.80
ГПК е, че ищцата претендира и е направила разноски в първоинстанционното
производство в общ размер на 998,10 лева /държавни такси по двата иска, такса за
издаване на съдебно удостоверение, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение/. В договора за правна защита и съдействие не е посочен размера на
адвокатското възнаграждение за всеки един от предявените искове, поради което съдът
приема, че възнаграждението е еднакво, т.е. 260,00 лева за иска по чл.45 ЗЗД и 260,00
лева за исковете по чл.109 ЗС. С оглед предходното, разноските, които ответникът
следва да заплати на ищцата по иска за непозволено увреждане са в общ размер на
616,90 лева и включват 50,00 лева – дължимата по този иск държавна такса, 6,90 лева –
внесена такса за издаване на съдебно удостоверение, 300,00 лева – депозит за вещо
лице и 260,00 лева – адвокатско възнаграждение.
С настоящия съдебен акт съдът не присъжда претендираните от ищцата разноски
по частна жалба пред въззивната съдебна инстанция. По аргумент от чл.81 ГПК тези
разноски е следвало да бъдат поискани, съответно присъдени от въззивната съдебна
инстанция.
По отношение на двата иска с правно основание чл.109 ЗС, които са оттеглени в
хода на производството, на ищцата не се дължат направените разноски за държавни
такси и адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.4 ГПК по отношение на
прекратената част от производството право на разноски има ответника. Видно от
приложения по делото списък на разноските и доказателствата по делото е, че
направените от последния разноски са за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
5
лице, и възлизат на сумата от 1200,00 лева. В договора за правна защита и съдействие
между ответника и пълномощника му също не е посочен размера на възнаграждението
за всеки иск поотделно, поради което съдът го определя поравно, т.е. 450,00 лева за
иска по чл.45 ЗЗД и 450,00 лева за исковете по чл.109 ЗС. Направените разноски за
експертиза съдът приема, че касаят иска за непозволено увреждане /с оглед
подлежащите на установяване обстоятелства от вещото лице/, поради което съобразно
прекратената част от производството, ищцата следва да заплати на ответника
единствено разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. Б., ЕГН **********, конституираната на основание чл.227 ГПК
в производството като правоприемник на починалия в хода на производството
ответник С. M. Ц. да заплати на Т. К. С., ЕГН **********, на основание чл.45, ал.1
ЗЗД, сумата от 600,00 лева – частичен иск от сумата от общо 1000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
разходите за отстраняване на щетите в банята в жилището на ищцата, вследствие
противоправно поведение на ответника по неотстраняване на теч в жилището му,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
31.05.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. С. Б., ЕГН ********** да заплати
на Т. К. С., ЕГН ********** сумата от общо 616,90 лева, представляваща направени
разноски по производството по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК Т. К. С., ЕГН ********** да заплати на
П. С. Б., ЕГН ********** сумата от общо 450,00 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение по исковете, по които производството по
делото е прекратено.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6