Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12737 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И.И.Ж. срещу ЗК „О.- клон Б.“ КЧТ иск за осъждането му да
заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 07.05.2017 г., ведно със законната лихва от
23.06.2017 г. до окончателното изплащане.
Твърди, че на 07.05.2017 г. около 15.10 часа на път
ІІ-64, км 14.500 настъпил пътен инцидент, вина за който имал водачът на л.а.
„БМВ“ с ДК № *******В.А.. Ж. управлявал л.а. „Опел“. А. не съобразил
поведението си на пътя с правилата за движение по пътищата и навлязъл в лентата
за насрещно движение и блъснал челно движещия се л.а. „Опел“.
Вследствие произшествието И.Ж. получил травматични
увреждания, наложили незабавното му приемане в болнично заведение. Наличието на
плеврален излив вдясно представлявало
животозастрашаващо състояние, наложило оперативна интервенция за евакуиране на
600 мл кръв.
След изписването ищецът продължавал лечение в домашни
условия. Поради фрактури в областта на ребрата и към момента Ж. изпитвал
затруднения в движението и болки. В продължение на 35 дни носил имобилизация за
изолиране на движенията в дясната ръка поради фрактура на дясна лопатка.
Пътният инцидент се отразил негативно и върху
психическото състояние на пострадалия. Настроението му било понижено, изпитвал
тревожност и се страхувал да шофира. В областта на левия клепач получил разкъсно-контузна
рана, която имала за последица траен козметичен дефект, отразяващ се негативно
на самочувствието на пострадалия.
За управлявания от В.А. л.а. „БМВ“ с ДК № *******имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество.
На 23.06.2017 г. И.Ж. сезирал ЗК „О.“, чрез ЗК „О.– клон Б.“
КЧТ с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Тримесечният срок
изтекъл на 23.09.2017 г., но ответното дружество нито определило, нито му
изплатило обезщетение. Понесените болки и страдания ищецът оценява на
100 000 лева и моли ответникът да му заплати исковата сума, ведно със
законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска, като
счита, че вина за настъпване на произшествието има и Агенция „П.И.“, тъй като
произшествието настъпило поради неотводнен пътен участък. Оспорва претърпените
от ищеца увреждания и причинната им връзка с процесното ПТП. Възразява за наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който бил без
поставен обезопасителен колан.
Третото лице помагач на страната на ответника – Агенция „П.И.“
счита, че не следва да носи отговорност. Оспорва произшествието да е настъпило
по описания в исковата молба начин на републикански път, както и вида и размера
на описаните от ищеца увреждания. Път ІІ-64 бил изцяло рехабилитиран
и попадал в обхвата на обект „Транзитни пътища, V, ЛОТ 9, път І-64 „Баня – АМ
„Тракия“ от км 9+611 до км 49+368.33 = 49+281, рехабилитация на пешеходен
подлез в гр. Баня при км 10+790, мост над р. Стряма при км 11+380 и автобусни
спирки в с. Граф Игнатиево и с. Труд“.Пътният участък се намирал във вертикална
планировка с близо 6% надлъжен наклон, което допълнително спомагало за оттичане
на водата при валежи и незадържането й на пътното платно. Представя технически
спецификации, според които не било възможно задържане на вода по пътното
платно. Оспорва размера на претендираното обезщетение, което счита за завишено.
Състоянието на Ж. към момента на приема в болничното заведение било
задоволително, като пострадалият не бил губил съзнание, в противовес на
твърденията в исковата молба. При това ищецът се възстановил сравнително бързо.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 23.06.2017 г. и че ответното дружество не е определило
и изплатило обезщетение за получените от пострадалия увреждания при ПТП на 07.05.2017
г.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „БМВ“, модел „325 ТДС“ с ДК № *******и ЗК „О.“ АД. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „БМВ“ и ответника към
16.03.2017 г. е отделено като безспорно между страните обстоятелство с
определение от 29.01.2018 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
В случая
отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките от фактическия състав
на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между получените увреждания и
противоправното поведение на виновния водач.
С влязло в сила на 05.10.2018 г.
решение № 1591/19.09.2018 г. по АНД № 4071/2018 г. на РС – гр. Пловдив В.А.А. е признат за виновен в това, че на
07.05.2017 г. на път ІІ-64, километър 14.5, в землището на с. Михилци, обл.
Пловдив, след разклона за с. Михилци, обл. Пловдив, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „БМВ“ модел „325 ТДС“ с регистрационен
номер *******е нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата,
а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и е причинил по
непредпазливост две средни телесни повреди на И.И.Ж.,
ЕГН **********, както следва: средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2 вр. ал. 1 от НК, изразяваща се в счупване на тялото на дясната лопатка,
довело до трайно затрудняване в движението на горния десен крайник за период
повече от 30 дни и средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
от НК, изразяваща се в наличие на кръв в дясната гръдна половина, с клинична
картина на отслабено до липсващо дишане вдясно и задух, наложило оперативното й
премахване, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В.А. е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“.
Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието е длъжен да се
съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязло в сила
решение по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението
по чл. 78а от НК.
В
мотивната част на решението от 19.09.2018 г. по АНД № 4071/2018 г. на РС – гр.
Пловдив е прието, че загубата на
контрол върху л.а. „БМВ“ е поради получаване на явлението аквапланинг.
То обаче е могло да бъде избегнато, ако водачът В.А. се е движил с по-ниска
скорост от 80 км/ч., каквато е установена и в наказателното, и в настоящото
производство, видно от заключението на вещото лице Ц. Т.. Независимо дали е
превишена скоростта (по АНД № 4071/2018 г. е приета разрешена скорост от 90
км/ч, докато в настоящото производство се установи разрешена скорост от 60
км/ч), или разрешена такава, тя е следвало да бъде съобразена с пътната
обстановка. В случая А. е избрал скорост на управление на превозно средство,
без да се съобрази с обилния валеж, мокрите пътища. При разпита в съдебното
заседание по настоящото дело сам признава, че е минал през локва, която го е
изхвърлила в насрещното платно. А. не е съобразил и денивелацията на пътя
вдясно на неговото платно за движение и възможността там да се е задържало
вода. Той е могъл и е бил длъжен да се съобрази с предвидимо препятствие –
образуване на локва поради наличната денивелация на пътя, мократа пътна
настилка, и следователно да управлява автомобила с повишено внимание.
Налице са
всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
При
приема на И.Ж. в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД Пловдив на 07.05.2017 г. са били
направени изследвания, след което е поставена диагноза: гръдно-коремна контузия.
Фрактура на ІІ и V ребра вдясно, частичен хемоторакс
вдясно, фрактура на дясна плешка, контузия на главата и разкъсно-контузна рана
на левия клепач на окото. На 11.05.2017 г., поради оплаквания от кашлица, лек
задух и кръвенисти експеркторации,
са направени допълнителни изследвания и е насочен към клиника по гръдна
хирургия за оперативно лечение на хемоторакс вдясно. На
12.05.2017 г. по оперативен път са евакуирани 600 мл кръв, а на 17.05.2017 г. Ж.
е изписан в задоволително общо състояние.
Според
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, в причинна
връзка с процесното ПТП са уврежданията на И.Ж., изразяващи се в гръдно-коремна
травма, хемоторакс вдясно, счупване на второ и пето
ребра вдясно по предна аксиларна линия, счупване на
тялото на дясна плешка, контузия на главата с разкъсно-контузна рана на левия
горен клепач на окото.
Гръдно-коремната
травма, счупването на ребрата и хемотораксът
поставили живота на Ж. във временна опасност. Счупването в областта на плешката
довела до трайно затруднение в движението на горен десен крайник за период,
по-дълъг от 30 дни, а контузията на главата и раната на ляв клепач причинили на
пострадалия болки и страдания. Лечението било както консервативно, така и
оперативно за отстраняване на кръвта от плеврата. През първия месец Ж. търпял
по-интензивни болки и страдания, най-изявени в периода след оперативната
интервенция. След това оплакванията продължили с по-ниска степен. При студено и
влажно време Ж. можело да чувства болки в областта на счупванията на ребрата.
Общият период на възстановяване продължил 5-6 месеца. На 14.10.2018 г. вещите
лица извършили личен преглед на ищеца, който съобщил за болки в областта на
счупванията, за което приемал обезболяващи препарати. Фрактурите на ребрата и
на тялото на дясна плешка зараснали, а неврологичният статус бил в норма.
В
областта на горен ляв клепач пострадалият имал зараснал линеен цикатрикс с дължина около 7 см, а в дясна гръдна половина –
оперативен цикатрикс с дължина 3 см. Белезите били с
изразена хипопигментация в сравнение с околната кожа и
имали траен характер.
По
делото е разпитана като свидетел съжителстващата с пострадалия Ч.К.. Разказва,
че след десетдневен престой в болничното заведение, където се грижила за И., в
продължение на една седмица след изписването продължила да му помага за
обличане, къпане и други хигиенно-битови дейности. Два-три месеца след това
започнал да се раздвижва, но шест месеца ползвал отпуск по болест. Към момента
все още изпитвал задух, слабост и не притежавал силата, която имал преди
07.05.2017 г. Притеснявал се да шофира, но когато управлявал автомобил,
проявявал повишено внимание. Изпитвал болки в дробовете и гърдите, но
продължавал да пуши тютюневи изделия.
Въз основа
на така даденото от вещите лица заключение и събраните в производството гласни
доказателства съдът приема, че в причинна връзка с процесното ПТП е получената от
Ж. политравма, сред които две средни телесни повреди и трайни последици за здравословното
му състояние – видим загрозяващ козметичен белег по горната част на клепача на
ляво око. Травмите са довели до негативна промяна в качеството му на живот – повече
от шест месеца – до 09.10.2017 г. Ж. е ползвал отпуск по болест, причина за
което са травмите в областта на гръдната кухина. През първия месец е имал
значителни затруднения в придвижването, съпроводено с интензивни болки в
областта на фрактурите. Освен невъзможност да води обичайния си начин на живот,
Ж. е изпаднал и в негативно емоционално състояние. Възстановителният период е
продължил в рамките на обичайното, но за пострадалия са налице трайни последици
– белези и периодични оплаквания при влошаване на времето. При прегледа на
14.10.2018 г. Ж. е бил със запазена двигателна активност по сила, скорост и
обем на движенията на четирите крайника. Продължаващите болки и гърдите и задух
се дължат и на собственото му немарливо поведение към дихателната му система –
употреба на тютюневи изделия.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 37 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията, търпяната оперативна интервенция, както и състоянието на опасност
за живота му в първите дни след инцидента, претърпените болки и страдания и
преживения емоционален дискомфорт, съдът намира, че 50 000 лева е
справедлив размер на обезщетението. Независимо дали непосредствено след
произшествието ищецът е губил съзнание или не, установява се, че при
извършената КТ на главен мозък на 07.05.2017 г. мозъчният паренхим
е бил без видими травматични промени. Дори и да е имало загуба на съзнание, то
е било краткотрайно, без фатални последици за мозъчната дейност и незначително
на фона на останалите увреди.
Ответникът
- застраховател е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, което се изразява в нарушение на задължението за
пътуване с поставен обезопасителен колан.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
Установява
се механизмът на ПТП, при който ударът между срещуположно движещите се МПС е
челен ексцентричен, с лява насоченост, при което тялото на водача на л.а.
„Опел“ И.Ж. е продължило да се движи по посоката на движение на автомобила,
който е управлявал – напред и наляво. Така са получени увредите в лявата част
на тялото и главата. Същевременно, необяснима е според вещото лице фрактурата
на две десни непоследователни ребра вдясно по аксиларната
линия. Траекторията на движение на тялото на Ж. е била преимуществено вляво и
единственото обяснение за получаване на тази фрактура е удар във волана. В
съдебно заседание на 26.10.2018 г. вещото лице д-р П. подробно е обяснило
функцията на колана, като той не е могъл да предотврати травмите в лявата част
на тялото и главата. Коланът обаче би задържал тялото на Ж. по начин да не се
усуче наляво и да се получи хемоторакс и счупване на
две непоследователни ребра вдясно.
По тези
съображения съдът приема за безспорно, че пострадалият е бил без поставен
обезопасителен колан и по този начин са получени фрактури на ребра и хемоторакс вдясно – увреждания, които са поставили във
временна опасност живота на ищеца. Определеното от съда обезщетение следва да
бъде намалено до 40 000 лева, а за горницата до 100 000 лева
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява се, че след сезиране на ответника на 23.06.2017
г. същият е изискал допълнителни доказателства с писмо от 28.07.2017 г. – копие
от влязло в сила наказателно постановление, решение на съд или прокурорско
постановление с цел изясняване вината за реализиране на ПТП, ведно с извършени
по досъдебното производство експертизи, огледи и др. Същевременно, с писмо от
27.07.2017 г. ЗК „О.“ е изискал от РУ на МВР – гр. Хисаря заверени преписи от
документацията по реда на чл. 107 от КЗ, а на 03.11.2017 г. е изпратено
идентично писмо до РП – гр. Пловдив.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да
се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по
т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са
застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението
или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. Към молбата от
23.06.2017 г. ищецът е представил всички доказателства, с които разполага и
които са приложени и към исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство, включително удостоверение за банкова сметка. ***л
изготвени експертизи, но данни да са получени и в тримесечния срок
застрахователят да се е произнесъл не са налице. На 23.09.2017 г. е изтекъл
тримесечния срок, поради което от 24.09.2017 г. ЗК „О.“ АД дължи законни лихви
върху дължимото обезщетение от 40 000 лева. Ответникът не доказа да е
заплатил изцяло или част от обезщетението, поради което лихвите се дължат до
окончателното изплащане на задължението.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете
страни.
В производството ищецът е бил представляван от адвокат,
оказал му безплатна правна помощ. Определено в приложение на нормата на чл. 7,
ал. 2, т. 5 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., възнаграждението възлиза на
сумата от 4 236 лева. Съразмерно на уважената част от иска, на адв. ГV Й.
се дължи възнаграждение в размер на 1 694.40 лева
Право на разноски има и ответникът, като пропорционално
на отхвърлената част от иска, му се дължат 480 лева.
Тъй като ищецът е освободен от държавна такса и разноски, ЗК „О.“ АД
следва да заплати сумата от 1 600 лева държавна такса и 200 лева депозити за
експертизи.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на
управление Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо търговска дейност чрез
регистриран клон в Република Б. „ЗК О.– клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр. София,
район „Триадица“, бул. „*******да заплати на И.И.Ж., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 40 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 07.05.2017
г. ПТП, ведно със законната лихва от 24.09.2017 г. до окончателното изплащане,
като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева и
за заплащане на мораторни лихви за периода 23.06.2017 г. – 23.09.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., 1 ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на управление
Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо търговска дейност чрез регистриран
клон в Република Б. „ЗК О.– клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр. София, район
„Триадица“, бул. „*******да заплати на адв. Г.Й., с
адрес *** сумата от 1 694.40 лева адвокатско възнаграждение за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.И.Ж.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗК „О.Л.“,
със седалище и адрес на управление Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо
търговска дейност чрез регистриран клон в Република Б. „ЗК О.– клон Б.“ КЧТ,
ЕИК *******, гр. София, район „Триадица“, бул. „*******сумата
от 480 лева разноски за производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „О.Л.“, със седалище и
адрес на управление Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо търговска дейност
чрез регистриран клон в Република Б. „ЗК О.– клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр.
София, район „Триадица“, бул. „*******да заплати по
сметка на Софийски Градски съд сумата от 1 600 лева държавна такса и 200 лева
депозити за експертизи по делото.
Решението е постановено при участието на Агенция „П.И.“, трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: