Решение по дело №2854/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.С.А. чрез адв. С.П. против Решение № 1721 от 16.10.2023г., постановено по АНД № 4374/2023г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1030-006305, издадено на 31.08.2022 г., от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с което:

на основание чл. 183, ал.4, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП;

на основание чл. 183, ал.1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

на основание чл. 183, ал.1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП;

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение материалния закон.

Твърди се, че първостепенният съд е потвърдил наказателното постановление в частта, в която за две отделни самостоятелни състава на нарушения - за неносене на СУМПС и за неносене на Контролен талон е определил едно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева в нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Според жалбоподателя с ДВ бр. 67 от 2023г. контролния талон бил премахнат като документ, респ. отпадна задължението на водачите на МПС да носят такъв. Отпаднала и санкционната разпоредба по чл. 183, ал. 1, т. 1. пр. 2 от ЗДвП за неносене на КТ. В случая преди да влезе в сила наказателното постановление настъпил за жалбоподателя по-благоприятен закон, приложението на който води до отпадане на наказанието му. Поддържа се че в частта, с която е потвърдено НП с което за нарушение чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП и за нарушение чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е определено едно наказание, решението е неправилно и като такова следвало да бъде отменено;

Изложени са оплаквания затова че в хода на развилото се административно-наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения свързани с описание на нарушението, като е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Не е дадено пълно, ясно и точно описание на фактите свързани с предмета на доказване, очертаващи състава на административното нарушение. В АУАН и наказващия орган в НП са вписали единствено състава на законовата разпоредба по чл. 104А от ЗДвП „...използва мобилен телефон по време на движение без устройство позволяващо използването му, без участие на ръцете”, но разпоредбата е била обща и е следвало при описание на фактите да бъде конкретизирано начина по който жалбоподателя А. е използвал мобилен телефон — дали е говорил, дали е писал смс или пък е боравил с някое приложение или пък само го е държал в ръцете без да бъде използван, не става ясно. В тежест на АНО е да установи по какъв начин е било използван мобилния телефон от жалбоподателя, а задължение на актосъставителя да конкретизира тези обстоятелства в АУАН за да разбере привлеченото към административно- наказателна отговорност лице в какво конкретно е обвинено то, с оглед организиране на защитата си. По този начин били нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По делото не бил разпитан и свидетеля при съставянето на АУАН което се поддържа от касатора да представлява съществено процесуално нарушение;

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП според касатора липсвало отразяване дали жалбоподателя А. е разполагал със СРМПС част първа. Поради липса на изрично отразяване на това обстоятелство, следвало да се приеме, че по време на проверката е имал СРМПС част първа, поради което липсвало нарушение.

Изложено е в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е конституирал като страна по делото Сектор „Пътна полиция“ – ОД на МВР – Пловдив, а не издателя на НП поради което се иска обезсилване на обжалваното Решение.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В о.с.з жалбоподателят не се явява и не се представлява;

Ответникът по касационната жалба не взема становище в срока за отговор и не се явява в о.с.з.

Представителя на Окръжна Прокуратура – Пловдив взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в. от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен на 06.08.2022г. от свидетел П.Л.К., на длъжност мл.автоконтрольор при сектор Пътна полиция Пловдив против жалбоподателя. С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия G A № 700632 за това, че на 06.08.2022г. в 11:43 часа в гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе до номер 57 управлява товарен автомобил Нисан Терано, с регистрационен номер РВ*****ХС, чужда собственост извършва следното нарушение:

1. Използва мобилен телефон по време на движение без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете;

2. Не представя СУМПС и контролен талон към СУМПС;

3. Не представя СРМПС, част 2 на МПС което управлява.

Установено било, че водачът – жалбоподател бил сам в автомобила с което виновно е нарушил:

1. чл.104а от ЗДвП – на водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му;

2. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория;

3. чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МПРС, което управлява.

Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя който го е подписал, без вписване на възражения или обяснения в акта. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта.

В законоустановения срок пред АНО не са постъпили писмени възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН и нарушенията посочени в него.

Обжалваното НП е издадено на 31.08.2022г. и с него е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършени нарушения по чл.104а от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 и по чл.100, ал.1, т.2 от 2 ЗДвП.

Районният съд е приел, че в издаденото НП по идентичен с акта начин са описани нарушенията и е посочена нарушената правна норма от ЗДвП. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 04.07.2023г.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителя П.К.е потвърдил авторството на съставения АУАН серия G A № 700632 от 06.08.2022г. Свидетелят посочил, че при установяване на нарушение по ЗДвП извършват проверка и на място на проверката, съставят АУАН за нарушението което са констатирали. Свидетелят посочил, че няма конкретен спомен за нарушенията и за нарушителя посочени в акта, както и че това са едни от най-често извършваните всекидневно нарушения и че е написал стотици актове като приложения по делото. Свидетелят посочил, че работи в екип с негов колега, посочен в акта като свидетел на съставянето на акта и очевидец при установяване на нарушението. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетеля, като е приел, че не се констатирани противоречия нито пък че има данни въз основа на които да се приеме, че свидетелят може да се счита за предубеден или заинтересован.

Горната фактическа обстановка правилно, обосновано и законосъобразно е била установена от районния съд при пълно и всестранно анализиране на приобщените доказателствени източници.

Не се споделя довода затова, че неправилно в първоинстанционното производство е бил конституиран Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. С Разпореждане № 4731/02.08.2023г. съдът е насрочил делото като е призовал въззиваемата страна – в случая това е Началник Група в ОДМВР – Пловдив като фактът, че призовката е изпратена до Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, а не до Началник група не е съществено процесуално нарушение, доколкото Началник група се явява орган в структурата на Сектор „Пътна полиция“, респ. в мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен акт никъде първостепенния съд не възприема, че страна в производството е Сектор „Пътна полиция“, а напротив навсякъде е посочен АНО Началник група поради което и неоснователни са оплакванията на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, респ. няма основание за обезсилване на обжалвания съдебен акт на това основание.

Правилно е намерено от контролирания съд, че нормата на чл. 18 ЗАНН не е нарушена, тъй като АНО за всяко административно нарушение е определил отделно наказание. Съставът на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП до изменението му с ДВ., бр.67 от 2023г. предвижда задължение за водача на МПС да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него като задължението е предвидено кумулативно както за носенето на свидетелството за правоуправление, така и за носенето на контролния талон, поради което и не се касае до извършването на две отделни административни нарушения за всяко от които да се следва отделно административно наказание. В случаят законодателят е предвидил, че неизпълнението на което и да е от задължението за носене на който и да е от двата документа съставлява административно нарушение, включително и в хипотезата, когато и двата документа не се носят и представят на контролния орган какъвто е настоящият случай, респ. когато само единият документ се носи, а другият не. С отмяната на задължението за носене на контролния орган с ЗИД на ЗДвП обн. ДВ., бр.67 от 2023г. действително е налице по-благоприятен закон за дееца като отпада административното задължение за носенето на контролния талон при което се деквалифицира неизпълнението на това задължение като административно нарушение, но действието на материалния закон е занапред, а в случая административното нарушение е извършено на 06.08.2022г., респ. в ЗИД на ЗДвП обн. ДВ., бр.67 от 2023г. не се съдържа разпоредба която да предвижда деквалификация с обратно действие при което да отпадне въобще отговорността за неносене на контролен талон. С отпадането на задължението да се носи контролен талон обаче не отпада задължението да се носи свидетелство за правоуправление от съответната категория при което съставът на административното задължение остава, но от него отпада един от елементите му. Дори да се приеме тезата на жалбоподателя за отпадане отговорността му по отношение на задължението за носене на контролния талон, то в случая е несъмнено е било установено, че не е бил носено и свидетелство за правоуправление, поради което както се посочи горе това нарушение самостоятелно изпълва състава на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и за което нарушение се следва административно наказание – глоба на основание чл. 183, ал.1, т.1 предл. 1 ЗДвП изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. Следователно, отпадането на задължението за носенето на контролен талон не може да рефлектира върху наложеното наказание, тъй като това наказание е наложено и за неносенето на свидетелството за правоуправление.

Неоснователен е доводът за допуснато процесуално нарушение относно непризоваването на свидетеля А.К.тъй като по делото е разпитан актосъставителя – св. Кънев, който е възпроизвел от обективна страна всички съставомерни елементи от нарушенията – включително по отношение на използването на мобилен телефон по време на движение на МПС като е ирелевантно дали мобилният телефон е бил използван за говорене, за писане на смс или за използване на приложение. АНО няма нормативно задължение нито да констатира такива обстоятелства, нито пък тези обстоятелства са от значение за възникването на административно-наказателната отговорност. Изпълнителното деяние на административното нарушение се свежда до използването на мобилен телефон по време на движение на МПС. Ето и защо невключването на обстоятелствата относно начина на ползване на мобилен телефон нито ограничава правото на защита на жалбоподателя, нито прави неясно обвинението, нито пък компрометира правилното приложение на закона.

По отношение на въпроса затова че липсвало отразяване дали жалбоподателя разполага със СРМПС – част първа след като било установено, че водачът на МПС не представя СРМПС – част втора съдът намира, че нормата на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП вменява задължение за носене на документ – свидетелство за регистрация на МПС, без законодателят да е уточнил дали това трябва да част първа или част втора. Следователно и щом като няма такова уточнение водачът на МПС е длъжен да носи или СРМПС - част 2 или част първа и при контролна проверка да удостовери чрез представяне на един от двата документа изпълнението на задължението. АНО няма нормативно задължение да изисква част първа, тъй като при поискане на свидетелството за регистрация водачът на МПС може да представи един от двата документа, в случая в АУАН е установено, че водачът не носи и не представя СРМПС – част втора, което е напълно достатъчно, за да покрие изискването на закона за неизпълнение на вмененото административно задължение. Предложената от жалбоподателя презумпция, че при липса на изрично посочване, че жалбоподателят не носи СРМПС – част първа следвало да се приеме че по време на проверката водачът е разполагал с този документ е произволна и нито е законодателно предвидена, нито пък има основание за такова тълкувание. В тежест на АНО е да констатира неносенето на СРМПС, а в тежест на жалбоподателя е да установи, че този документ е носен и е бил представен като този положителен факт не е презумптивно предвиден да съществува щом като не е бил поискан СРМПС – част първа.

Вън от горното жалбоподателят не е санкциониран заради неносенето на СРМПС – част II, a e санкциониран заради това че не носи СРМПС за съответната категория като за АНО няма задължение да уточнява дали се касае до част първа или част втора.

Предвид на гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното Решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Правилно е приложен материалния закон от първостепенния съд, не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения.

С оглед изхода на спора по делото в полза на касационния жалбоподател не се дължат разноски за настоящата и първа съдебна инстанция.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1721 от 16.10.2023г., постановено по АНД № 4374/2023г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: