Р Е Ш Е Н И Е № 755
гр.Видин 12.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на двадесет
и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора……..………...
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ
гр. дело № 1287 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по молбата на
В.Н.К., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетната си
дъщеря Ж. О. Й., ЕГН ********** и двете с адрес: *** против О.Е.Й. ***, ЕГН **********,
с която са предявени искове
с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК.
Твърди се от ищцовата страна, че
ответникът е баща на детето Ж. О. Й.. Посочва се, че родителите са разделени от
2010 година, като грижите за детето се полагат от майката.
Подържа се, че в последната
година бащата не участва в разходите по отглеждането и издръжката на детето.
Иска се да бъде постановено решение,
с което ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в
размер на 180.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /05.08.2020
г./, както и да заплати издръжка за минало време за период от една година
назад, считано от 05.08.2020 г. за сумата в общ размер от 1800 лв., ведно със
законната лихва при просрочие на месечните вноски. Не се претендират
направените по делото разноски.
Процесуалният представител на ищцата
заяви в съдебно заседание, че подържа иска си и моли съда да постанови решение,
с което да уважи предявеният иск в пълен размер.
В едномесечния срок от ответника
не е постъпил отговор със становище по исковата претенция за издръжка.
Съдът като взе предвид
постъпилата искова молба, становището на страните и преценявайки събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
От представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 121/20.11.2006 г. на Община-Оряхово
се установява, че родители на детето Ж. О. Й., ЕГН ********** са В.Н.К., ЕГН **********
и О.Е.Й., ЕГН **********.
По делото са ангажирани
доказателства, удостоверяващи, че детето има здравословни проблеми. Представена
е и служебна бележка от Професионална гимназия по производствени технологии-гр.
Лом с изх. № 231/14.07.2020 г., от която е видно, че детето Ж. Й. е записана за
обучение в 8-ми клас по професия „Икономист-информатик“ за учебната 2020/2021
година.
По делото е представен и социален
доклад от Д”СП”-Димово, съгласно който детето Ж. Й. се отглежда от своята майка,
която му осигурява и основните потребности от подслон, храна, облекло,
отопление, здравни и образователни грижи, като е посочено, че същото е ученик в
8 клас в Професионална гимназия по производствени технологии-гр. Лом. В доклада
е отбелязано, че майката на детето В.К. е безработна, на социално-подпомагане,
получава социална помощ в размер на 68.25 лв., както и че получава финансова
опора и подкрепа от Андрей Чанев-чичо на детето по бащина линия, който живее в
гр. Оряхово и ежемесечно изпраща около 700 лв.
Ответника не е ангажирал доказателства за
доходите си, нито за наличието на алиментни задължения.
По делото е допусната до
разпит свидетелката М.
К.-сестра на ищцата.
Свидетелката К. заявява, че от
връзката на сестра й с О.Й. се е родила племенницата й Ж.. Сочи, че през 2010
г. сестра й и О. се разделили и сестра й изцяло е поела грижата за Ж..
Свидетелката излага, че случайно е разбрала, че един или два пъти О. е изпращал
дребни суми на детето. Посочва, че О. е от гр. Оряхово, а в момента живее в гр.
Габрово, както и че не участва в издръжката на детето, която изцяло е поета от
сестра й. Твърди, че не праща подаръци или колети на детето,а знае само за тези
един, два пъти, в които й е изпратил някакви дребни суми.
Съдът дава вяра на свидетелката, като
кредитира показанията й, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондират на
останалите доказателства по делото.
В съдебно заседание е изслушано и
детето Ж.о, същото заявява, че майка й и баща й са разделени, не живеят заедно,
че живее при майка си, която се грижи за нея й и осигурява издръжка и
възпитание. Твърди, че не получава от баща си нищо, не й помага, не й е изпращал подаръци, нито пари, както и че много рядко, само по телефона
се чуват. Сочи, че е ученичка в осми клас, а така също и че майка й е
безработна, и са затруднени с парите.
Въз основа на така очертаната по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са два обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143 от СК и чл. 149 СК,
които Съдът приема за основателни по следните съображения:
По иска с правно основание чл.143
от СК:
Задължението за издръжка спрямо
ненавършилите пълнолетие деца е неотменимо, безусловно задължение на
родителите, независимо от това дали живеят заедно или поотделно. При определяне
размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва да вземе предвид от една
страна възможностите на дължащия издръжка, а от друга страна-нуждите на лицето,
на което се дължи издръжка.
Правото на издръжка е безусловно
и принадлежи на детето, а задължението за предоставянето на такава издръжка, чието
предназначение е да задоволява ежедневните нужди на детето, носи всеки родител.
В случая е безспорно, че
ответникът е баща на Ж. Й., че грижите по отглеждането и възпитанието й се
поети от майката, а така също и че ответникът не полага такива за детето си и
не му дава издръжка.
По делото се установи, че майката
е безработна и получава социални помощи.
От събраните по делото писмени
доказателства не се установява размерът на получаваните от ответника доходи, но
бащата е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които да го
възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. Нуждите на детето,
съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта
на детето разходи.
Във връзка с факта, че ответникът
е родител на детето, то по отношение на съшия, който е освободен от грижите за
него, се поражда задължението за осигуряването на месечната му издръжка,
независимо дали се намира в трудови правоотношения или не, което задължение
произтича от императивният характер на чл.139 от СК.
Имайки в предвид изложеното, както
и обстоятелството, че по делото не се ангажирани доказателства относно
невъзможност за даване издръжка, Съдът приема, че такава се дължи.
Съобразявайки данните по делото
Съдът приема, че за месечната издръжка на детето Ж. са необходими 250.00лв.,180.00
от които следва да заплащат и осигуряват
от ответника.
Съдът счита, че така определената
издръжка е съобразена с ежедневните нужди /храна, облекло/ на детето, с оглед
възрастта му. Следва да се отбележи, че определената издръжка е близо до законоустановения минимум, съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, според която норма минималната издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Във връзка с изложеното ответникът
следва да бъде осъден да заплаща на детето
си, подпомаган от неговата майка и законна представителка, ежемесечна издръжка в размер на 180.00 лв.,
считано от датата на предявяване на иска-05.08.2020 г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на задължението за
издръжка.
По иска с правно основание чл.
149 от СК:
Издръжка за минало време може да
се търси най-много за една година преди предявяване на иска. Заявената от
ищцата претенция е за периода от 05.08.2019 г. до 05.08.2020 г. Безспорно се
установи, че в този период страните по делото са живеели разделено и детето е
живяло при майка си, като само тя е полагала грижата по отглеждането,
възпитанието и издръжката му. Безспорно
се установи, че ответникът не е давал такава.
Изложените по-горе мотиви относно нуждите
на детето и възможностите на дължащите издръжка родители, аргументират съда да
приеме, че и искът по чл.149 от СК следва да бъде уважен, като размерът на
издръжката за минало време следва да бъде определен на 150.00 лева ежемесечно, считано от 05.08.2019 г. до 05.08.2020 г. /датата
на предявяване на иска/, или в общ размер от 1800.00 лв..
Ответникът, предвид изхода на
делото, следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да бъде осъден да заплати по
сметка на ВдРС сумата в общ размер на 331.20 лв., представляваща държавна такса
върху присъдените издръжки.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.Е.Й. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете Ж. О. Й., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител
В.Н.К., ЕГН **********
и двете с адрес: ***, ежемесечна издръжка в
размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева, считано от 05.08.2020 г. /датата на предявяване на иска/ до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА О.Е.Й. ***, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на малолетното си дете Ж. О. Й., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител В.Н.К., ЕГН ********** и двете с
адрес: *** издръжка за минало време в общ размер от 1800.00 лв., считано от 05.08.2019
г. до 05.08.2020 г. /или по 150.00 лева
месечно/, ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила до
окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА О.Е.Й. ***, ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Видин държавна
такса върху присъдените издръжки в общ размер от 331.20 лв. както и 5.00 лв.
– такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред
Видинския окръжен съд в
четиринадесетдневен срок от датата на обявяване на решението-12.11.2020 година.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: