Р Е Ш Е Н И Е
град София, 22.12.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№14058 по описа за 2019г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №123512 от 23.05.2019г., постановено по гр.дело №16708/2018г. по описа на СРС,
І Г.О., 30-ти състав, е признато за установено по отношение на ответника - "Б.Д." ЕАД, с ЕИК ******, че ищецът - З.Й.А., с ЕГН **********, не дължи сумите по
изпълнителен лист от 29.12.2011г., издаден по ч.гр.д.№56145/2011г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, а именно: сумата от 7000.00 лв., представляваща главница, ведно със законната
лихва от 13.12.2011г. до окончателното й изплащане; сумата от 466.61 лв., лихва
върху главницата за периода от 05.06.2011г. до 12.12.2011г.; сумата от 150.96 лв., разноски по делото и сумата от 30.00 лв., такси, поради
погасяване на вземанията
по давност. С решението е осъдена "Б.Д." ЕАД, с ЕИК ******, да заплати
на З.Й.А., с ЕГН **********, направените по делото разноски
в размер на 2100.00 лв.. С решението е осъдена "Б.Д." ЕАД, с ЕИК ******, да заплати по сметка на
СРС дължимата по делото държавна
такса в размер на 305.90 лв..
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - "Б.Д." ЕАД, с ЕИК ******, чрез пълномощник юрисконсулт К. Събев, с която се обжалва изцяло решението
на СРС, като са инвокирани доводи за недопустимост и
алтернативно за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като
постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Изложени са подробни аргументи за недопустимост на предявения иск срещу "Б.Д." ЕАД, която е прехвърлила всички свои
вземания към ищеца на цесионера
- "О.Ф.Б." ЕАД на основание сключен договор за цесия от
10.12.2012г.,
за което длъжникът е надлежно уведомен преди датата на подаване на исковата молба в съда. Твърди се, че с отпадане на качеството кредитор на "Б.Д." ЕАД спрямо ищеца отпада и правния
интерес на последния да предявява срещу "Б.Д." ЕАД иск по реда на чл.439 от ГПК, че вземанията,
предмет на изпълнителен лист от 29.12.2011г., издаден по ч.гр.д.№56145/2011г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, са погасени
по давност. В тази връзка се поддържа, че "Б.Д." ЕАД не е пасивно процесуалноправно легитимирана страна
да отговоря по предявения срещу нея иск и постановеното първоинстанционно
решение, с което е уважен предявения иск се явява недопустимо и подлежи на
обезсилване. При условията на евентуалност в случай, че съда прецени, че
предявеният иск е допустим, твърди, че същият е неоснователен доколкото от доказателствата по делото се установява, че процесните вземания не са погасени по давност. Допълнителни аргументи в горния смисъл са
изложени и в писмена защита, депозирана в съда на 09.04.2021г.. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да обезсили първоинстанционното решение
или в случай, че съдът прецени, че обжалваното решение е постановено по допустим
иск да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск по
чл.439 от ГПК като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски
и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък по
чл.80 от ГПК относно направени разноски във въззивното
производство. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно размера на
претендирани от въззиваемата
страна – ищец разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - З.Й.А., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П.К., депозира писмен отговор, в който взема становище относно
неоснователността на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното
решение е постановено при правилно приложение на материалния закон като
първоинстанционния съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и
е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника. Твърди се, че срещу него в полза на
ответника - "Б.Д."
ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 29.12.2011г., издаден по ч.гр.д.№56145/2011г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 76-ти
състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №20138380402623 по описа на
ЧСИ М.Б., рег. №838 на КЧСИ, с район на действие
СГС Твърди се, че не дължи
претендираните по изпълнителното дело суми поради изтекла
след образуването му погасителна давност. Поддържа
се, че последното
валидно изпълнително действие по делото е налагането
на запори, като запорните съобщение са били изпратени на 06.03.2013г., като в периода до 06.03.2015г.
взискателят е бездействал, поради което изпълнителното
производство се счита за прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК,
съответно към датата на подаване на исковата молба – 12.03.2018г. е изтекъл
петгодишния давностен срок за погасяване на
вземанията, предмет на изпълнителното дело. Моли съда, жалбата
като неоснователна да бъде отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред
въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Трето
лице – помагач - "О.Ф.Б."
ЕАД, с ЕИК ******/универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество "О.Ф.Б." ЕООД/, чрез юрисконсулт К.К., депозира писмен отговор, в който взема становище
за основателност на подадената въззивна жалба. Изложени са подробни аргументи в
подкрепа на твърдението, че искът неправилно е предявен срещу "Б.Д." ЕАД, която не се легитимира като
кредитор на процесните вземания, които е прехвърлила
на "О.Ф.Б." ЕАД на основание сключен договор за цесия от
10.12.2012г.,
за който длъжникът е надлежно уведомен чрез писмо-уведомление,
изпратено от цесионера /надлежно упълномощен от цедента с приложено по делото пълномощно/, получено лично
от ищеца на 15.01.2013г., видно от представена обратна разписка. Поддържа се, че
за да бъде уважен предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост
на вземания поради изтекла погасителна давност, необходима предпоставка е
ответникът да е кредитор на процесните вземания,
каквото качеството по делото се доказва, че "Б.Д." ЕАД не притежава. Моли съда да постанови съдебен акт,
с който да обезсили обжалваното първоинстанционно
решение и да прекрати производството по делото поради недопустимост на
предявения иск, при условията на евентуалност в случай, че съда приеме, че
предявеният иск е допустим да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен.
Предявен
е от З.Й.А. срещу "Б.Д."
ЕАД иск с правно основание чл.439
от ГПК.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Доколкото във всички случаи втората инстанция има
правомощието по свой, служебен почин да следи за процесуалната допустимост на
атакуваното пред нея първоинстанционно решение, като
едва след положителното му установяване следва да се разгледа постъпилата
въззивна жалба по същество.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но
недопустимо. Настоящият състав
счита, че изложените оплаквания във въззивната жалба за недопустимост на предявения иск са изцяло основателни поради следните съображения:
Процесуалната легитимация е абсолютна предпоставка за съществуването на правото на
иск, за наличието
на която съдът следи служебно.
Процесуалната легитимация произтича от твърдяната
материалноправна легитимация
и е средство за нейната защита. Легитимирани страни в исковия процес са тези, чиито
материални права са засегнати от
правния спор. Правният спор се
индивидуализира чрез спорното материално право, поради което
надлежни страни в исковия процес са притежателят на материалното право и лицето, чийто права то
засяга. В този смисъл липсва правен
интерес от предявяване на иск срещу лице, което е чуждо
на правния спор, тъй като
в този случай решението не би
имало сила на пресъдено нещо
спрямо надлежната страна и няма на
доведе до разрешаване на правния спор.
В конкретния случай
предмет на предявения иск с правно основание чл.439
от ГПК е оспореното
от ищеца изпълняемо право на взискателя, материализирано в изпълнителен лист от 29.12.2011г., издаден по ч.гр.д.№56145/2011г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 76-ти
състав. По
своето естество искът по чл.439 ГПК е отрицателен установителен
иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя
по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт
факти, е престанало да съществува или
че изпълняемостта му не е настъпила.
Следователно надлежни страни по предявения
иск са длъжникът
и кредиторът, който се
явява легитимиран титуляр на вземането.
В разглеждания
случай не е налице спор между страните, че искът е предявен срещу лицето, в чиято полза е издаден изпълнителният лист. Видно обаче от
приложените по делото доказателства, а в този смисъл
са и твърденията на ищеца, че
вземането по изпълнителния лист е било предмет на
договор за цесия от 10.12.2012г., съгласно който "Б.ДСК"
ЕАД е прехвърлила вземането си, произтичащо от сключен с ищеца договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит от 15.07.2008г., в полза на "О.Ф.Б." ЕАД. Следователно от датата на
сключване на договора за цесия цедента - "Б.Д." ЕАД престава да бъде кредитор на вземането, а такъв се явява цесионера - "О.Ф.Б." ЕАД, който в качеството на частен
правоприемник на кредитора на основание чл.429, ал.1 от ГПК е подал на
05.03.2013г. молба за образуване на процесното изпълнително дело срещу длъжника - З.Й.А.. Във връчената на длъжника - З.Й.А. на 17.03.2013г. покана за доброволно изпълнение
изрично е упоменато, че взискател по
изпълнителното дело е "О.Ф.Б."
ЕАД. Отделно от
това, по делото е представено и писмо-уведомление, изпратено от цесионера - О.Ф.Б."
ЕАД /надлежно
упълномощен от цедента - "Б.Д." ЕАД, с приложено пълномощно/, адресирано до длъжника
- З.Й.А., с което е уведомен за извършената цесия, като видно от приложената
обратна разписка е получено лично на 15.01.2013г.. Следователно от анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че ищецът
преди датата на предявяване на иска - 12.03.2018г. е узнал, че ответникът - "Б.Д."
ЕАД е прехвърлил
вземането си спрямо него на цесионера - О.Ф.Б." ЕАД на основание договор за цесия от 10.12.2012г.. При това положение въззивният съд счита, че за
ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание
чл.439 от ГПК срещу цедента - "Б.Д." ЕАД и същият се явява недопустим. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода
на делото твърденията за наличието на такъв
не се установят,
то съдът следва да прекрати
производството, без да се
произнася по основателността на иска /в този смисъл
ТР № 8/2013 г. по тълк. д.
№ 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/.
В конкретния случай за ищеца не е
налице правен интерес от предявяване срещу цедента - "Б.Д." ЕАД на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, който е специален и има
за предмет разрешаване на спор относно вземането
именно между страните в изпълнителното производство, т.е. за да бъде
допустим, следва да бъде предявен срещу взискателя в изпълнителния процес и само в този случай длъжникът
би могъл да постигне предвидената
в закона цел да се освободи
от дължимостта на сумата по
изпълнителното основание. Резултатът от предявен срещу цедента иск не би
могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера,
тъй като правоприемството е настъпило преди завеждане на делото.
Неоснователен е
изложеният от ищеца-въззиваем в настоящото
производство аргумент за допустимост на предявения иск, който извежда от
твърдението за непротивопоставимост спрямо него
на цесията поради факта, че оспорва че е надлежно уведомен по чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Това е така, тъй като съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, поради което длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване
само ако твърди, че е изпълнил
на стария кредитор до момента
на уведомлението, каквито твърдения в случая не се
наведени в настоящото производство. В случая ищецът не се
е възползвал от възможността да поиска замяна на
страна в предвидения
в чл.228
от ГПК срок.
Напротив – същият поддържа иска срещу първоначалния ответник. Налице е предявен отрицателен установителен иск при липса
на пасивна процесуална легитимация, правният интерес от който не е доказан
от ищеца и се опровергава от събраните по
делото доказателства.
Изложените съображения за недопустимост на производството налагат обжалваното първоинстанционно решение да бъде обезсилено на основание чл.270,
ал.3 от ГПК, а производството по делото да бъде
прекратено на основание чл.130
от ГПК.
С оглед изхода на спора
и на основание чл.78,
ал.4 от ГПК в полза
на въззивника-ответник следва да се присъдят сторените от него разноски пред двете
съдебни инстанции. Пред СГС въззивника-ответник е направил разноски за платена
държавна такса за въззивно обжалване в размер на
215.00 лв., която сума следва да се възложи в тежест на въззиваемия-ищец.
Искането на въззивника-ответник за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение
за
настоящата инстанция, както и за СРС съдът намира
за основателно. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции съдът
намира, че следва да се съобрази
с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17г./ Според
редакцията на текста,
която настоящата въззивна инстанция следва да съобрази, размерът
на възнаграждението, което следва да
се присъди, когато юридическо лице е било защитавано
от юрисконсулт, се определя от
съда и не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело определен по реда на
чл.37 от ЗПП, която норма препраща към Наредбата за заплащането
на правната помощ, в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззиваемия - ищец в полза
на въззивника-ответник юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от
съда в размер на 100.00 лв. за всяка от двете инстанции, като определеният размер е съобразен
с фактическата и правна сложност на спора, така и с извършените от процесуалния
представител на въззивника-ответник процесуални действия и при съобразяване с
нормата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от 24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Общият размер на разноските, в
т.ч. и юрисконсултското възнаграждение, които въззиваемият -ищец следва да бъде осъден да заплати на
въззивника- ответник, възлиза на сумата от 415.00 лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАД.И
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на
основание чл.270,
ал.3 от ГПК решение №123512 от 23.05.2019г., постановено по гр.дело
№16708/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 от ГПК производството по предявения
от З.Й.А., с ЕГН **********, с адрес: ***; срещу "Б.ДСК" ЕАД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***; иск с правно основание чл.439
от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумите по
изпълнителен лист от 29.12.2011г., издаден по ч.гр.д.№56145/2011г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, а именно: сумата от 7000.00 лв., представляваща главница по договор за кредит от
15.07.2008г., ведно със законната
лихва от 13.12.2011г. до окончателното й изплащане; сумата от 466.61 лв., лихва
върху главницата за периода от 05.06.2011г. до 12.12.2011г.; сумата от 150.96 лв., разноски по делото и сумата от 30.00 лв., такси.
ОСЪЖДА З.Й.А., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на "Б.Д." ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***; на основание чл.78,
ал.4 от ГПК сумата от 415.00 лв., представляваща сторени разноски, в т.ч. и юриконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./