Решение по дело №344/2021 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 54
Дата: 8 ноември 2021 г.
Съдия: Веселин Христов Коларов
Дело: 20215630200344
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Харманли, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно
наказателно дело № 20215630200344 по описа за 2021 година

Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания.
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателя „Т*****М-Д****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
с. Бисер общ. Харманли ЕИК ***** действащо чрез адв. Г. Караджонова - Писарова АК
Хасково, обжалва наказателно постановление № 26-001121 от 02.VІІІ.2021г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково. Счита, че постановлението е нищожно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални
нарушения, за което излага подробни мотиви .
Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован се представлява от адв.
Г. Караджонова- Писарова АК Хасково, която изцяло поддържа депозираната жалба.
Административно наказващия орган – редовно призован, се представлява от
процесуален представител -ст. юрисконсулт К. Грудева, която изразява становището, че
жалбата е неоснователна и желае да се потвърди наказателното постановление .
Районна прокуратура Хасково ТО Харманли – редовно призована не изпраща
представител и не вземат становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С Наказателно постановление № 26-001121 от 02.VІІІ.2021г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково, издадено въз основа акт № 26-001121/
23.VІІ.2021г. на „Т*****М-Д****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Бисер общ.
Харманли ЕИК *****, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е
наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500лв. за това, че:
“ „Т***М***-Д****“ ЕООД, с. Бисер, общ. Харманли, БУЛСТАТ *****
(представлявано от С***Г****М*** ЕГН ********** в качеството й на управител) като
работодател в нарушение на изричната забрана на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда е допуснал
до работа лицето М***В***В*** ЕГН **********, с постоянен адрес /деклариран от
лицето/-с. Бисер ул. „Ц****К***“№*** като „сервитьор“ в стопанисваната от него пивница
„Дейзи“, намираща се в с. Бисер, общ. Харманли преди да й е предоставил екземпляр от
1
сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62 ал.3 от
КТ, заверено от ТД на НАП.“
В Акт за установяване на административно нарушение № 26-001121/
23.VІІ.2021г.. са отразени идентични обстоятелства.
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели П. ЗЛ. Н. –
актосъставител и Г.Г. Атанасов - служител към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Хасково
– свидетел по акта.
От показанията на св.А. и Н., се установяват обстоятелства свързани
извършената от тях проверка и констатациите им описани в акта за установяване на
административно нарушение. Самият АУАН бил съставен в Дирекция ”Инспекция по
труда“ гр. Хасково , в присъствието както на свидетелите, така и на представител на
жалбоподателя, на когото той бил предявен срещу подпис.
По искане на проц.представител на жалбоподателя се допусна и разпита в
качеството на свидетел Тонка Костадинова Ангелова – счетоводител на жалбоподателя.
Правни съображения.
Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН.Наказателното постановление е връчено на 04.VІІІ.2021г.- видно от
приложеното към преписката известие за доставяне, а жалбата е депозирана пред РС
Харманли на 09.VІІІ.2021г. , като е входирана под № 2526/ 09.VІІІ.2021г. Като подадена в
законоустановения срок, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в глава
трета на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните
нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални по-
роци, водещи до отмяната му .Актът за установяване на административно нарушение е
съставен както в присъствието на представителя на юридическото лице , а така също и в
присъствието на други двама свидетели – служители на Дирекцията .
Актът е издаден от компетентно длъжностно лице- П. ЗЛ. Н. в качеството му на
старши инспектор при Д-я “Инспекция по труда” гр. Хасково и в рамките на правомощията
предоставени в чл. 402 и чл.416 от Кодекса на труда. Актът за установяване на
административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.Актът е съставен в присъствието на представляващия
дружеството С***Г****М*** и е връчен в деня на съставянето му- 23.VІІ.2021г.
Издаденото въз основа на него наказателното постановление № 26-001121 от 02.VІІІ.2021г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково е издадено от компетентен
орган, с оглед приобщената по делото Заповед № 920/16.V.2018г. на ИА „ Главна инспекция
по труда“ и предвид разпоредбата на чл. 416 ал.5 от Кодекса на труда.
Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл.34 ал. 3 от
ЗАНН. При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН.
Извършеното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на
извършване.
При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество. От
изяснената фактическа обстановка следва да се приеме, че към датата на проверката :
08.VІІ.2021г. „ Т***М***-Д****“ ЕООД с. Бисер, като работодател в нарушение на
изричната забрана на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда е допуснал до работа лицето
М***В***В*** ЕГН ********** от с. Бисер като „сервитьор“ в стопанисваната от него
пивница „Дейзи“, намираща се в с. Бисер, общ. Харманли преди да й е предоставил
екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по
чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
От събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни
доказателства по категоричен начин се установява, че дружеството - жалбоподател има
качеството „работодател“ по смисъла на §1 т.1 пр.1 от ДР на Кодекс на труда, съгласно
която такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
2
включително за извършване на надомна работа. Фактът, че е наел лице по трудово
правоотношение се установява от съставения трудов договор- приобщен като доказателство
по делото, по отношение на който е подадено и уведомление до компетентната ТД на НАП,
както и от попълнена собственоръчна декларация от лицето, наето на работа. Това лице, от
анализа на доказателствата се установява, че е било допуснато до работа преди изпълнение
на задълженията на работодателя по чл. 63 ал.2 от КТ. Обстоятелството че Василева е
заварена от контролните органи да осъществява трудовите си функции преди да и бъде
предоставен екземпляр от трудовия договор, респ. уведомлението само потвърждава горния
факт. В случая, изводът на актосъставителя и наказващия орган относно датата на
извършване на нарушението, съвпадаща с датата на проверката на място се явява правилен
като краен резултат, доколкото съвкупният анализ на доказателствените източници сочи, че
за пръв път трудова функция лицето е започнало да изпълнява точно в деня на извършване
на проверката, на която дата е било заварено на работното си място. В този смисъл
установен е фактът на допускане именно на 08.VІІ.2021 г. на лицето Милена Василева до
работа.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състав на административно нарушение по чл. 414 ал.3 вр. чл. 63 ал.2 от КТ-
както правилно деянието е квалифицирано от административно наказващия орган.
Установени са по безспорен начин нарушението и нарушителя, поради което при преценка
за наличието на предпоставките за ангажиране на административно наказателната
отговорност не е налице нарушение на материалния закон, а тъкмо напротив - изводите за
извършено деяние и авторството са обосновани.
В случая, във връзка с възражението в съдебно заседание от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за маловажност на деянието следва да се
отбележи, че действително не са събрани данни, още по-малко представени доказателства от
наказващия орган, че в резултат на нарушението са настъпили каквито и да било вредни
последици за работника Милена Василева. Освен това, нарушението е такова, което би
могло да се отстрани веднага след като бъде констатирано и на практика към датата на
съставяне на Акта за установяване на административно нарушение ,същото е било
отстранено. Въпреки това, следва да се приеме, че за вмененото на работодателя
административно нарушение, не са налице кумулативно предвидените предпоставки за
квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в от КТ,
респ. като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената
норма. В този смисъл, следва да се отбележи, че преценката по чл. 28 от ЗАНН, респ. по чл.
415в от КТ е преценка, с оглед разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН, предхождаща
налагането на санкцията, предвидена в закона.
При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и че
нарушението, допуснато от работодателя е първо, доколкото не се представят доказателства
за предходни такива, отчитайки че за работника не са настъпили допълнителни вредни
последици, съдът намира, че предвидената имуществена санкция незаконосъобразно е
определена въз основа анализ на целия комплекс от обстоятелства от значение за
индивидуализацията в размер на предвидения законов минимум, при липсата на установени
каквито и да е отегчаващи отговорността факти, налагащи различно разрешение.
По изложените по-горе съображения настоящия състав счита, че обжалваното
наказателното постановление следва като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63 ал.3 от Закон за
административните нарушения и наказания (ред. ДВ бр. 94 от 2019г.), според която, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административно процесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал.5, то в тежест на дружеството –
жалбоподател следва да бъдат възложени направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма,
определен по реда на чл. 37 от Закон за правната помощ .
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно Наказателно постановление №
26-001121 от 02.VІІІ.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково,
издадено въз основа акт № 26-001121/ 23.VІІ.2021г., с което на „Т*****М-Д****“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление с. Бисер общ. Харманли ЕИК *****, на основание чл. 416
ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложена “Имуществена санкция” в размер на
1500лв. за това, че:
“ „Т****М***-Д****“ ЕООД, с. Бисер, общ. Харманли, БУЛСТАТ: *****
(представлявано от С***Г****М*** ЕГН ********** в качеството й на управител) като
работодател в нарушение на изричната забрана на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда е допуснал
до работа лицето М***В***В*** ЕГН **********, с постоянен адрес /деклариран от
лицето/-с. Бисер ул. „Ц****К***“№*** като „сервитьор“ в стопанисваната от него пивница
„Дейзи“, намираща се в с. Бисер, общ. Харманли преди да й е предоставил екземпляр от
сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62 ал.3 от
КТ, заверено от ТД на НАП.“
ОСЪЖДА „Т***М***-Д****“ ЕООД с. Бисер, общ. Харманли, БУЛСТАТ
*****, представлявано от С***Г****М*** ЕГН **********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Хасково сумата в размер на 80.00лв., представляваща направени по
делото разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението за произнасянето му пред Административен съд Хасково по реда на Глава ХІІ
от Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4