Решение по дело №271/2019 на Окръжен съд - Перник

 

                                                  Р     Е      Ш     Е     Н     И     Е       № 2                                                     

 

 

                                                   Гр.Перник 13.01.2020 год.

 

 

                                         В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд,наказателна колегия в публичното заседание на 27.ноември през  две хиляди и деветнадесета година в  състав :

 

                                                                   Председател: Виктор Георгиев                                                                          

                                                                            Членове: Бисер Петров

                                                                                            Кристина Костадинова

 

При секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНЧХД  № 271 по описа за 2019 год.,  за да се произнесе взе предвид следното :  

С присъда №450/09.07.2019год., постановена по нчх.дело №00006/2019год. Пернишкият районен съд е признал подсъдимият А.Н.Д. – роден на *** г., в гр.***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, *** образование, женен, неосъждан, пенсионер, с ЕГН:**********, за НЕВИНЕН в това, че на 24.07.2018г., в гр. Перник, публично е разгласил позорни обстоятелства и е приписал престъпление по чл.216 от Наказателния кодекс на Н.М.Н., чрез изразите: „През последния месец пчелните семейства загиват“, „…намирам утъпкана зеленчуковата градина“, „…имах чешма, която капеше, беше изхвърлена и водата шуртеше навсякъде, вследствие на което ми е навъртял разхода на водомера“, „За гореизброените неща, според мене, предполагам, че има пръст племенника ми, с който през последните няколко месеца сме в конфликт“; „Установих, че във всички кошери пчелите бяха умрели“, “Пчелите нямат заболяване и най-вероятно са отровени“, „Кошерите се намират в непосредствена близост до оградата, която разделя моя имот и имота на Н.Н.“ „Племенникът ми Н. няколко пъти ме заплашва, че ще ликвидира пчелите“, „Н. влиза постоянно в имота ми“, разпространявайки ги в жалба – заявление, вх. №192000-9144/24.07.2018г. до Началник 01 РУ – ОД МВР – Перник, и в приложено към заявлението писмено сведение, поради което на основание чл.304 от НПК го Е ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.147, ал.1, предл. 1 и 2 от НК.

 С присъдата съдът е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявения от частния тъжител Н.М.Н. граждански иск срещу подсъдимия А.Н.Д. за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /засягане на честта, достойнството и доброто му име в личен и служебен план/, в резултат на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.147, ал.1, предл. 1 и 2 от НК, ведно с претендираната законна лихва върху посочената главница, считано от 24.07.2018 г., до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител Н.М.Н., който чрез защитникът си адв.В Б. в срок е депозирал въззивна жалба. В жалбата се релевират доводи, че постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована. Акцентира с върху това, че са събрани достатъчно доказателства, които  доказват авторството на деянието в лицето на подсъдимия А.Д.. Прави се искане въззивната инстанция да отмени постановената оправдателна присъда и вместо нея да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен и да го осъди, като се уважи предявения граждански иск в пълен размер.

  Подсъдимият А.Д. чрез своя защитник –адв.Б.М. е изразил становище, че постановената от РС-Перник оправдателна присъда е законосъобразна, обоснвана и правилна и моли същата да бъде потвърдена изцяло.

Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

           Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, първостепенният съд е установил точно развилата се по делото фактическа обстановка, а тя се свежда до следното: Частният тъжител Н.Н. е племенник на подсъдимия А.Д. – син е на неговия починал брат.

Н. постоянно живее в наследствения си имот в ***, обл. Перник, ***. В съседство е  имота на неговия чичо -  подсъдимия  А.Д.. Същият  не  живее постоянно там, посещавал го периодично, летния период по-често, тъй като отглеждал пчели и зеленчуци. Предвид родствената връзка между собствениците дълго време ограда между имотите им не била изграждана.

В последните години взаимоотношенията между тъжителя и подсъдимия се влошили. Поводите за това били оплаквания на подсъдимия, че кучето на частния тъжител влиза в имота му и стъпква насажденията в градина му,  имали  пререкания за лоза, засадена до границата на имота на Д., чиито стъбла и клони навлезли в съседния имот, както и за разположените в имота на Д. пчелни кошери, които му пречели.

През лятото на 2018г. пчелите в кошерите започнали да умират, поради което подсъдимият полагал усилия, за да ги запази. Помолил кмета на населеното място да бъде предупреждаван преди извършването на дейности с използване на продукти и препарати за растителна защита, за да затваря своевременно кошерите. Въпреки  грижите му и взетите мерки за опазване на пчелите преди извършване на такова третиране на земеделските култури, пчелните семейства в кошерите му напълно били унищожени. Подсъдимият поискал изследване на причините за измирането на пчелите в БАБХ, но конкретен отговор за причината не получил.

  В същия период неколкократно при отиването си в селото Д. намирал градината си стъпкана. През месец юли 2018 г. частният тъжител позвънил на дъщерята на подсъдимия – свид. А.О. и я уведомил, че в имота на баща й тече вода от външната чешма. При пристигането си подсъдимият установил, че чешмата е разглобена, части от нея намерил разхвърляни наоколо, като течът натрупал значителен  разход на вода.      

На 23.07.2018г. подсъдимият сигнализирал в полицията за пораженията в имота му. На място били изпратени полицейски служители за проверка на сигнала. На същата датата подсъдимият написал заявление, адресирано до началник 01 РУ – Перник, в което изложил горните обстоятелства - че последния месец пчелните семейства загиват, че намирал стъпкана зеленчуковата градина от кучето на тъжителя, че намерил чешмата си изхвърлена с шуртяща навсякъде вода. В заявлението изложил своето предположение, че „в изброените неща … има пръст“ племенника му Н.Н., с когото през последните няколко месеца били в конфликт. На същата дата дал писмено сведение, в което изложил допълнителни обстоятелства, обосновавайки изказаното предположение - посочил, че след като установил, че във всички кошери пчелите били умрели, разговарял с други пчелари в селото, но те отрекли да имат такъв проблем, съобщил и за усилията си да изясни причината за измирането на пчелите чрез съответно изследване в БАБХ -  София, от където го уведомили, че пчелите нямат заболяване и най-вероятно са отровени, без да може да се установи от какво. Същевременно обяснил, че предвид разполагането на кошерите в близост границата с другия имот и поради оплакванията на съседа му, че пчелите му пречат, е предприел мерки да ограничи навлизането им в неговия двор, но въпреки това, няколко пъти бил заплашен от Н.Н., че ще ги ликвидира. Изяснил и на какво се основават съмненията му за  другите увреди в имота му.

На 24.07.2018г. заявлението и сведението към него били депозирани  в  01 РУ Перник и входирани с №192000-9144/24.07.2018г. На основание постъпилото заявление била започната преписка по описа на същото полицейско управление, а въз основа нея била образувана преписка, рег. № 2090/2018 по описа на Районна прокуратура - Перник. Във връзка с работата по преписката частният тъжител няколко пъти бил търсен от полицейски служители за изясняване на случая, като давал и писмени сведения. За образуваната преписка споделил и в службата си – ГПУ – Трън.

След запознаване със събраните материали с постановление на РП – Перник от  31.10.2018г. било отказано образуване на досъдебно производство поради липса на данни за осъществено престъпление от общ характер.

Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена предвид обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите: С.С.И., Д.Й.Т., А.М. Н., А.А.О. и К.Г.Б., както и събраните писмени доказателства – постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 31.10.2018г. на РП – Перник, материалите по преписка рег. №2090/2018г. по описа на РП – Перник, справка за съдимост, рег. № 709/16.05.2019г.,  издадена от БС при РС - Перник.

Анализирайки събрания доказателствен материал, съдът е приел за недоказано, че с инкриминираните действия подсъдимият е извършил престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 и 2 от НК.

В мотивите на постановения сдебен акт първостепенният съд е отделил спорното от безспорното.

Правилно съдът е приел, че не е спорен факта, че инкриминираните изрази в тъжбата се съдържат в заявлението и сведението към него, макар да са цитирани непълно, откъснати от контекста на изложението, което отчасти изменя смисъла на  изявленията.

Безспорен е и факта, че престъплението е довършено, тъй като с депозирането на заявлението в деловодството на 01 РУ – ОД МВР – Перник и следващото от това администриране на същото, е изпълнено изискването на състава за узнаване от неопределен кръг лица за твърденията на дееца,поради което тези елементи от обективна страна са безспорни по делото.

Правилно съдът е приел,че спорния елемент по делото се съдържа в защитната теза за несъставомерност на престъплението по отношение на липса на умисъл у дееца за клеветнически твърдения, доколкото е сезирал компетентните органи единствено с цел да защити имуществото си, както и на обстоятелството, че нито в жалбата, нито в  писменото сведение към нея подсъдимият е изложил конкретно твърдение, свързано с личността на частния тъжител, което да е позорно по своето естество или да му приписва престъпление, което не е извършил.

Защитата на подсъдимия предлага тезата, че твърденията, приети от засегнатия като клеветнически, по естеството си не могат да бъдат предмет на клевета, тъй като  отразяват начин на мислене, оценъчни съждения, умозаключения – функция от правото на свободно изразяване, прогласено и защитено с Конституцията на Република България.

Правилно съдът е приел, че инкриминираните изрази не съдържат твърдения за конкретни позорящи факти и обстоятелства, както и конкретни факти за извършено от тъжителя престъпление, както и че преценката за естеството на всяко от изявленията  не следва да бъде откъсната от контекста на съответните части от писменото изложение, в които са изказани.

Твърденията си за загиване на пчелните семейства, за измиране на пчелите в кошерите му, за отъпкване на зеленчуковата градина и повредената чешма, подсъдимият действително е свързал с личността на тъжителя чрез изразите: „За гореизброените неща, според мене, предполагам, че има пръст племенника ми, с който през последните няколко месеца сме в конфликт“; „Племенникът ми Н. няколко пъти ме заплашва, че ще ликвидира пчелите“, „Н. влиза постоянно в имота ми“. Съдът обаче е установил, че подсъдимият подробно е обяснил причините, поради които у него е възникнало съмнението по-горе – изложил е, че пчелните кошери са били разположени до границата с неговия имот, че нееднократно частният тъжител му е заявявал, че пчелите му пречат и ще ги ликвидира, както и че заключението от изследването им в БАБХ било, че най-вероятно са отровени. Правилно съдът е установил, че инкриминирания израз по отношение стъпкваната градина е непълно цитиран, доколкото Д. ясно е посочил: „причината е кучето на племенника ми и мой съсед Н.Н.“. Пояснил, че няколко пъти заварвал животното /немска овчарка/ в двора си, прибирал го и го връзвал в другия двор, а за да не прави по-големи бели, когато не е в имота си, всеки път оставял отворена врата, за да може само да излезе. Посочил, че при всяко свое следващо отиване заварвал вратата блокирана с различни предмети, от което достигнал до заключение, че Н. влиза постоянно в имота му, въпреки предупрежденията му да него прави. По отношение повредената чешма, в допълнителното сведение подсъдимият е посочил: „не съм бил свидетел на това кой е  разхвърлял чешмата“.

Обосновано РС-Перник е приел, че изнесените в заявлението и сведението към него твърдения, на които се гради обвинението, са цитирани непълно, някои от тях откъснато от контекста, в който са направени, с което им е придаден смисъл, какъвто в действителност не е вложен. Позорни обстоятелства, т.е., твърдения за факти, свързани с качества или поведение на засегнатия липсват, липсват и твърдения за конкретно извършено от тъжителя престъпление, включително това, което Н.Н. е счел, че му е приписано.

Убедителни съображения е развил съдът, че за да се приеме, че е осъществена клевета във форма приписване на престъпление е необходимо в разгласеното ясно и недвусмислено да са изложени конкретни факти, които подведени под състава на съответната наказателна норма, да изпълват елементите от обективната й страна.

Правилно съдът е констатирал, че при цялостния прочит на писмените изложения на подсъдимия А.Д. се установява, че в тях той пресъздава факти за увреждащи го действия, в чиято истинност е бил уверен от личните си възприятия за пораженията в имота му, както и конфликтни ситуации между него и частния тъжител, в търсене на разрешаването им чрез компетентните органи, поради увереността му, че  сами не могат да ги разрешат „…казах на племенника ми да престане да ме съсипва,  той ми отговори да си гледам работа“.

Обвързването на уреждащите подсъдимия действия с личността на тъжителя е израз на формирани от подсъдимия логически съждения и заключения, обусловени от  собствените му субективни изживявания и преценки за събития, които пряко са го засягали като собственик на имота. До този извод съдът е стигтал, тъй като оценъчния  характер на изявленията на подсъдимия следва от изказа му: „...според мене, предполагам, че пръст има племенника ми“,  „...намирах въпросната врата блокирана ... което ми говори, че Н. влиза постоянно в имота ми...“. Цитираните писмени изявления в действителност имат характер на извод, до който Д. е достигнал и отразяват начина му на възприемане на поведение и действия на тъжителя. Подсъдимият просто е изложил информацията, с която е разполагал от гледна точка на своята субективна оценъчна дейност.

Обосновано съдът е приел, че в същия смисъл са и обясненията на подсъдимия, който е категоричен, че не е желаел никого да клевети, че е изложил действителни факти за пораженията в дворното му място, за които е бил уверен, че са следствие на умишлено поведение, но тъй като нямал конкретни доказателства, а само свои подозрения, е сезирал полицейските органи в желание случая да се изясни. Посочил е, че по настояване на полицейските служители написал процесното заявление, а  след това и сведението: „…те ме накараха да напиша всичко така, както си е било“. Твърди, че е предоставил написаното на служителите на МВР, не го е депозирал лично, нито е се интересувал от предприетите във връзка със заявлението му действия. Завява също: „Освен това на никого не съм казвал, че обвинявам който и да е човек за белите в имота ми. Не съм коментирал с никого.“.

В подкрепа на изложените съображения съдът е подложил на задълбочен анализ показанията на свид. А. Н. и А.О.. Първият посочва: „за отравянето на пчелите знам от чичо ми. Той лично ми е казал, че се съмнява в брат ми.“. От своя страна, свидетелката О. установява, че пред нея частният тъжител е заявил, че се е скарал с баща й заради пчелите, от които се страхувал и го жилели, и се заканил, че ако не ги махне сам, той ще ги махне. Известен й бил и проблема с кучето му, което тъжителят отказвал да връзва, въпреки оплакванията на подсъдимия, че тъпче градината му.

Изводите на съда, че изявленията на подсъдимия не са напавени с умисъл за клевета издържа проверката на доказателствата.

Меродавна за субективната съставомерност на престъплението клевета е личната преценка на дееца за тях. В случая е очевидно, че изложените от Д. случки и поведение на частния тъжител, са утвърдили у него съмнение, в което макар първоначално да не желаел да вярва и да огласява, при последвалата проверка от служители на МВР е бил принуден да съобщи.

Законосъобразно съдът е приел, че в случая подсъдимият е упражнил конституционните си права на жалба, на съобщаване на информация, търсейки защита от компетентните органи. Правилно съдът е приел, че в случая не се констатира злоупотреба при упражняването на тези права, следователно действието на подсъдимия не е  противоправно и престъпно.

Авторитетно съдът се е позовал и на европейската и национална практика по този въпрос цитирайки, че в практиката на Европейския съд по правата на човека, а и в тази на националната висша съдебна инстанция е утвърдено разбирането, че начинът на мислене, изказването на мнение, изразяването на становище, своя субективна оценка или извод, не могат да се криминализират, тъй като резултатите от тях са нееднозначни и не подлежат на доказване, следователно не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на клевета и не са елемент от престъпление. Същото се отнася и за случаите на упражняване право на искания, от които произтичат определени правни последици. Приема се, че във всички тези хипотези, деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите, като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности /в т. см. са Решение №70 от 25.ІІ.2009г. по к.н.д. № 36/2009 г. на ВКС, ІІ н.о.; Решение №272 от 28.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 596/2015 г., III н. о. НК, Решение №299 от 8.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 679/2012 г., III н. о., НК, Решение №104 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 178/2013 г., III н. о., НК и много други/.

В същото време, в практиката на ЕСПЧ, при преценка нарушен ли е баланса между защитените и от еднакъв ранг права - право на зачитане личния живот и репутация /чл. 8 КЗПЧОС/, и свободата на изразяване на мнение /чл.10 КЗПЧОС/, защитени и с Конституцията на Р. България /чл.39/, като основни критерии са утвърдени наличието или липсата на фактическо основание за изказването и добросъвестността на говорещия. В конкретния казус действията на подсъдимия попадат в този стандарт, тъй като изявленията му почиват на съответни фактически данни,  които  подробно е съобщил.

Обосновано съдът е приел, че необходимият баланс между двете защитени от ЕКПЧ и Конституцията ценности в случая категорично не е нарушен с коментираните изявления, от които тъжителят се е почувствал засегнат.

Законосъобразно с оглед на тези съображения, съдът е приел обвинението срещу подсъдимия А.Н.Д. за недоказано по несъмнен начин, съобразно изискването на чл.303, ал.2 от НПК, поради което го е признал за невинен в това, че на 24.07.2018г., в гр. Перник, публично е разгласил позорни обстоятелства и е приписал престъпление по чл.216 от Наказателния кодекс на Н.М.Н., чрез изразите: „През последния месец пчелните семейства загиват“, „…намирам утъпкана зеленчуковата градина“, „… имах чешма, която капеше, беше изхвърлена и водата шуртеше навсякъде, вследствие на което ми е навъртял разхода на водомера“, „За гореизброените  неща, според мене, предполагам, че има пръст племенника ми, с който през последните няколко месеца сме в конфликт“; „Установих, че във всички кошери пчелите бяха умрели“, “Пчелите нямат заболяване и най-вероятно са отровени“, „Кошерите се намират в непосредствена близост до оградата, която разделя моя имот и имота на Н.Н.“ „Племенникът ми Н. няколко пъти ме заплашва, че ще ликвидира пчелите“, „Н. влиза постоянно в имота ми“, разпространявайки ги в жалба – заявление, вх. №192000-9144/24.07.2018г. до  Началник 01 РУ – ОД МВР – Перник, и в приложено към заявлението писмено сведение, и на основание чл.304 от НПК, го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.147, ал.1, предл.1 и 2-ро от НК.

С оглед изхода на делото, законосъобразно съдът е отхвърлил изцяло предявеният от частния тъжител и граждански ищец Н.М.Н. граждански иск срещу подсъдимия А.д. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от инкриминраното престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.147, ал.1, предл.1-во и 2-ро от НК неимуществени вреди /засягане на честта, достойнството и доброто му име в личен и служебен план/, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница законната лихва, считано от 24.07.2018 г., до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. При всичко това е установено, че подсъдимия не е извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка която напълно се възприема от настоящата инстанция.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна и постановена при спазване на процесуалните правила, поради което липсват основания за нейното изменяване или отменяване.

Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №450/09.07.2019 год., постановена по НЧХД №00006/2019 год. по описа на Районен съд гр.Перник.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.