Решение по дело №6120/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1072
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 25 март 2020 г.)
Съдия: Александър Димов Георгиев
Дело: 20185530106120
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       17.07.2019г.                    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                          ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

на четиринадесети май                                         2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

 

Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ

гражданско дело номер 6120 по описа за 2018 година,

 

Производството е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.

 

Делото е образувано по претенция за установяване на задължение на ответника С.И.А. от страна на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД – София за сумата от 1199лева главница, ведно с лихва за забава от датата на завеждане на  заявлението в съда до окончателното й заплащане, 215,82лева – договорна възнаградителна лихва от 05.06.2014г. до 05.11.2015г. и 499,97лева лихва за забава от 06.06.2014г. до 07.08.2018г. 

Ответникът С.И.А., неоткрит на посочения адрес ***, въпреки залепеното уведомление същият не изпраща писмен отговор. Вместо него в съдебно заседание се явява назначената му за особен представител адв.К., която взема становище по предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

         Ищцовото дружество подало искова молба, с която претендира вземане, което „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД има към С.И.А., ЕГН **********, за сумата от 1914.79 лева, от които: 1199.00 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението;215.82лева- договорна (възнаградителна) лихва за периода 05.06.2014 г. - 05.11.2015г., 499.97 лева – договорно обезщетение за забава за периода 06.06.2014г. - 07.08.2018 г. Претендираното вземане произтича от следните обстоятелства:На 11.05.2014г. между БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК **********, и С.И.А., ЕГН **********, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-10728174, въз основа на който между страните възниквала облигационно-правна връзка. По силата на който кредитополучателят се съгласявал предоставеният му кредит в размер на 1299лева да бъде изплатен пряко на упълномощения(те) Търговски партньор(и). Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита – предмет на сключения договор, като последният се задължавал да върне така отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, а именно - добавка, съставляваща печалбата на кредитора, на 18 месечни погасителни вноски.Ответната страна в производството не изпълнявала всички свои задължения по договора и преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 05.06.2014 г. Считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава. В този случай, съгласно договора се дължи договорно обезщетение за забава - лихва за забава, чийто размер се изчислявал спрямо действащата законна лихва.Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 05.11.2015г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава, съгласно чл.86 от ЗЗД - от подаване на заявлението до изплащане на задължението. Дължала се и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на договора. Дължимо било и уговореното обезщетение за забава - лихва за забава, от момента на изпадането в забава.На 10.01.2014г. между БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК **********, и ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, бил сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало второто дружество. Това обстоятелство е видно и от приложеното като писмено доказателство Приложение 1 към договора за цесия.Съгласно задължението си по чл.99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В полза на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, има издадено пълномощно от БНБ „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАЛ ,по силата на което новият кредитор бил изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на задължението си за уведомяване, ищцовото дружество изпраща писмено уведомление до С.И.А., ЕГН **********, но пратката се връща в цялост като непотърсена от адресата. Предвид този факт в настоящото производство предстои да бъде връчено уведомление, приложено ведно с исковата молба. /В този смисъл Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., ІІ т.о., ТК.Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищцовото дружество, в качеството си на цесионер по договора за потребителски паричен кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление но чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 4287/2018 г. по описа на PC - Стара Загора, била издадена заповед за изпълнение, препис от която била връчена на длъжника и същият подал в срок възражение. Гореописаните факти обуславят интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, да подаде иск за установяване на вземанията си, като моли  да бъдат призовани на съд и след като съдът се увери в основателността на твърденията им, да постанови решение, с което ДА признае  за установено, че в полза на „Франтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, по отношение на длъжника С.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, съществуват вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по образувалото ч.гр.д.№4287/2018г. по описа на PC - Стара Загора, а именно: 1199.00 лева - главница; 215.82лева- договорна възнаградителна лихва за периода от 05.06.2014г.до 05.11.2015г.; 499.97лева-лихва за забава за периода от 06.06.2014г.до 07.08.2018г., законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението.Претендират и за направените в настоящото производство разноски, за които ще представя списък по чл. 80 от ГПК.Претендират и за сторените в заповедното производство разноски, а именно: 38.30лева - държавна такса и 50лева - юрисконсултско възнаграждение.

 

          В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

 

          За ответника в съдебно заседание се явява назначената й за особен представител адв.К., която моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

    

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:  

 

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 4287/2018г. по описа на Старозагорския районен съд се установява, че на 23.08.2018г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение № 2419 от 27.08.2018г. с която е разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, а именно: сумата от 1199лева за главница, ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2018г., 215,82лева възнаградителна лихва от 05.06.2014г. до 05.11.2015г., лихва за забава от 499,97лева от 06(06.2014г. до 07.08.2018г., както и разноски по делото – 88,30лева разноски по делото. Длъжникът не е открит на постоянния адрес, като в месечния срок е заведен установителен иск.

 

Съдът намира, че исковете на ищцовото дружество да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца търсените суми, са изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

 

От договор за стоков кредит № CREX -10728174 от 11.05.2014г. се установява, че ответникът е сключил договор с „БНП Париба Пърсънъл файненс”ЕАД като кредитодателят е предоставил на ответника като кредитополучател кредит в размер на 1299лв., като ответникът се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 18 анюитетни вноски, всяка от 78,60лева.

Поради допуснато просрочие и неплащане на вноска от длъжника кредита е на 05.06.2014г. и е обявен от кредитора за предсрочно изискуем в пълен размер на 06.06.2014г.

На 10.01.2017г. между „БНП Париба Пъръсънл Файненс”ЕАД и ищцовото дружество „Фронтекс интереншънъл”ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД цедирал вземането си към С.И.А. на ищеца, като е посочено, че вземанията, ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора. Видно от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, кредитодателят е цедирал на ищеца процесното си вземането към ответника.

 

С оглед изпълнение на задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 ЗЗД във връзка със сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД са упълномощили ищеца да уведоми всички длъжници по всички вземания по договора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД

 

е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за кредит. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е изпълнило задължението си да предостави на ответника уговорената по договора за кредит сума, като срещу това задължение ответникът се е задължил да връща усвоените суми. Впоследствие вземанията по процесния договор за кредит са валидно прехвърлени на ищеца в настоящото производство по силата на договор за цесия от 10.01.2017г. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99,ал.4 ЗЗД. От представените по делото доказателства се установява, че цедентът е упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници по всички вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД по рамковия договор, сключен на 10.01.2017г.

По делото не са ангажирани доказателства, че съобщението за извършената цесия да е достигнало до длъжника. Известие до ответника не е представено по делото.

Действително в Договора за кредит е уговорено, че всички извлечения, уведомления, покани и други документи, свързани с изпълнението на договора изпратени от кредитора на последно декларирания от потребителя адрес се считат за валидно получени от него. В ал.2 е посочено, че кредитополучателя се задължава да уведоми кредитодателя при промяна на данните в срок от 3 дни.

За да е в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора обаче, тази клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка, съдържаща се в посочената договорна клауза, при която би могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия си адрес. В настоящия случай обаче тази хипотеза не е налице, тъй като липсват доказателства ответникът изобщо да е променял адреса си.

При липса на ясно разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа съдът приема, че не е налице фингирано връчване на съобщения, съобразно разпоредбата Договора за кредит.

По тези съображения съдът намира, че волеизявлението на цедента чрез цесионера по чл.99,ал.3 ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д. № 4287/2018г. по описа на РС-Стара Загора не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо последния.

Съдът намира за неоснователни оплакванията на ищеца относно изводите на РС досежно уведомяването на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от договора за кредит чрез връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен представител на ответника.

 

В настоящото производство въззиваемият е представляван от назначен от съда представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47,ал.6 ГПК, представител.

 

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор–ищеца, поради което правата на същия да търси вземанията си от ответника са непротивопоставими на длъжника. Районен съд счита, с оглед изложените съображения, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение като такива.

 

С оглед ангажирането на особен представител на разноски на ищеца, разноски в производството не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         

ОСТАВЯ БЕЗ уважение като неоснователни претенциите на „Фронтекс  Интернешънъл”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ЕТ.7, чрез юрк.К.П., против С.И.А. ЕГН ********** *** Загора, последен известен настоящ адрес и последен известен постоянен адрес ***, съдебен адрес чрез назначената за особен представител адв.Г.К. ***, за признаване за установено дължимостта на присъдените със заповед № 2419/27.08.2018г. по ч.гр.д.№ 4287/2018г. по описа на Старозагорския районен съд суми в размер на 1199лева за главница, ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2018г., 215,82лева възнаградителна лихва от 05.06.2014г. до 05.11.2015г., лихва за забава от 499,97лева от 06.06.2014г. до 07.08.2018г., както и разноски по делото – 88,30лева разноски по делото - неизплатено задължение по Договор за стоков кредит № CREX -10728174 от 11.05.2014г. сключен между „БНП Париба Пъръсънъл Файненс”ЕАД и С.И.А. до окончателното заплащане на сумата.

 

          Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: