Р Е Ш Е Н И Е
№ 314/ 29.10.2019 година гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Втори наказателен състав
на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Районен съдия : Даниела Николова
секретар:Галя Ангелова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД №548 по описа
за 2019 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1253-001880 от 20.03.2019 г. на Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – Хасково, с което на М.Г.Д. *** са наложени глоба от 300 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП .
Недоволна от горепосоченото
наказателното постановление е
останала жалбоподателката М.Г.Д. , която го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за незаконосъобразност ,неправилност и като постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон . Навеждат се доводи
за липса на обективните и субективни признаци на твърдяното
в НП нарушение .По изложените
съображения се иска отмяна на
НП .
Ответникът по жалбата
–ОД на МВР-Хасково не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Съдът,като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа
страна следното:
На 13.09.2018 г. свидетелят Б.С.Д.,съвместно с колегата си А. А. и двамата на длъжност мл.полицейски инспектор в РУ –Хасково изпълнявали служебните си задължения ,като извършвали обход на района . Около 02.25 часа на същата дата по ул.“Добруджа“ в гр.Хасково забелязали движението на лек автомобил марка „Опел *****“ с рег.№****** ,който криволичел по пътното платно . По тази причина ,вече на кръстовището на ул.“Добруджа“ с ул.“Преслав“ подали на движещия се пред тях автомобил звуков и светлинен сигнал ,който не спрял ,а продължил движението си в посока бул.“България“,а след това и бул.“Съединение“ .Полицейските служители докладвали за случая на дежурния в РУ-Хасково,като впоследствие горепосочения лек автомобил и неговия водач не били установени на датата на нарушението .От извършената справка в Централна база КАТ било установено ,че горепосочения автомобил е собственост на М.Г.Д. ***. В резултат на направените констатации и след достигнат от контролните органи извод относно авторството на нарушението , на датата 02.10.2018 г. срещу жалбоподателката М.Г.Д. , в нейно присъствие е съставен от свид.С.М.Б. Акт за установяване на административно нарушение бл.№137683 за нарушение, квалифицирано по чл. 103 от ЗДвП
. Жалбоподателката подписала съставения АУАН, а в съответната графа вписала,че има възражения ,които ще представи писмено . Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателката на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.Възражения срещу съставения
акт за установяване
на административно нарушение не са постъпили
и допълнително в рамките на законоустановения срок за това.
При издаване на наказателното
постановление административнонаказващият
орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл.
175 ал.2,вр.ал.1
т.4 от ЗДвП наложил процесната глоба и съответно административното наказание
"Лишаване от право да управлява
МПС" ,приемайки че е налице повторност на нарушението с влязло в сила на 31.10.2017г.
НП№17-0351-000371 от 27.06.2017г. на РУ Свиленград .
Изложената фактическа обстановка е установена
от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на производството
по делото свидетели. Съдът кредитира показанията
на свидетеля Б.Д. ,част от които са опосредени
от други доказателствени източници. На следващо
място, дава се вяра и на
изложеното от този свидетел и относно обстоятелствата, свързани с действията, предприети по отношение установяването
на нарушителя и тези, отнасящи се до
съставянето на АУАН.
При така установените
факти съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.103
ал.1 от Закона за движението
по пътищата при подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. Според нормата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВ наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от
1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач,
който откаже да изпълни нареждане
на органите за контрол и регулиране
на движението. За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок
от 1 месец до 1 година и глоба
от 150 до 300 лв.,според текста на ал.2 на чл.175
от ЗДвП. Следователно, деянието , за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за
наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това
основание отмяна на санкционния акт. Действително не са допуснати
пропуски в дейността по чл.
40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и
връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и
редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, но само отчасти. В процеса на ангажиране на административнонаказателната
отговорност е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените,
обосноваващи и преценката за необходимост от отмяната му на процесуално
основание. В тази връзка, следва да се отбележи най -
напред, че след като е възприел описанието на твърдяното нарушение по чл.
103 от ЗДвП със съставения АУАН, наказващия орган е въвел по недопустим начин,
за пръв път
едва със санкциконния акт, нови фактически твърдения – за повторен отказ от страна
на нарушителя да изпълни
нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението . "Повторността"
на нарушението е обективен факт, който несъмнено утежнява положението на
жалбоподателя, поради обстоятелството, че нормата на чл.
175, ал. 2 от ЗДвП предвижда по-тежки наказания от тези, посочени в ал.
1 на чл. 175 при първо нарушение.
По изложените съображения, изводът за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на наказателното постановление, е
несъмнен. Първо, наложена
е административна санкция за деяние, за
което няма обвинение със съставения
АУАН, съответно лицето, сочено като нарушител е изцяло лишено от възможността
си да упражни
правото си на защита по
тези факти, релевирани за пръв
път едва в процеса на реализиране на отговорността.
Второто процесуално нарушение се изразява в това, че не само е повдигнато ново обвинение за
по-тежко нарушение, но и последното нито е описано по необходимия ясен и безпротиворечив начин, нито са представени доказателства,
които да го подкрепят, т. е. налице е пълна липса на предвидения в чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
задължителни реквизити, касаещи соченото нарушение за повторен отказ
да
изпълни нареждане на
органите за контрол и
регулиране на движението . Нарушените законови разпоредби
трябва да бъдат посочвани конкретно, не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правната логика, тъй като се създава сериозна неопределеност,
засягаща правото на защита на нарушителя.
Решението подлежи на обжалване
пред Хасковския административен съд в 14-дневен срок от съобщението .