Определение по дело №1875/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1653
Дата: 16 август 2019 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20195300501875
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1653

   Гр. Пловдив, 16.08.2019г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав, в закрито  съдебно заседание  в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА                                                                       ХРИСТО  ИВАНОВ                           

 

като разгледа докладваното от съдия  Илиев в.ч.гр.дело №1875 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423  от  ГПК.

Образувано е по възражение  по  чл.423  от  ГПК, подадено от Р.  Ф.  А.,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  му  по  делото  адв. С.  М., против Заповед №3282/17.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410  от  ГПК, издадена по ч.гр.д. №5990/2019г. по описа на РС- Пловдив, ІІ гр.с. Във  възражението  се твърди,  че  обичайното  местопребиваване  на  молителя  не  е  в  България,  а в  Германия,  поради  което  спрямо  него  в  противоречие  с  разпоредбата  на  чл.411, ал.2, т.4  от  ГПК  е  било  образувано  заповедно  производство  и  издадена  заповед  за изпълнение  по  чл.410  от  ГПК.  Твърди се,      че  издадената  заповед  за изпълнение  не  му  е  била  връчена  лично  поради  липсата  на  обичайно  местопребиваване  в  Република  България,  поради  което  е  бил лишен  от възможността  да  оспори  вземането.  Предвид  горното  и  на  основание  чл.423, ал.1, т.2  от  ГПК  се  иска  приемане  на  подаденото  възражение,  като  на  основание  чл.423, ал.3  от  ГПК  издадените  заповед за  изпълнение  и  изпълнителен лист  се  обезсилят. 

В законоустановения срок е постъпил отговор на възражението от заявителя „Еос  матрикс”  ЕООД,  със  седалище и  адрес  на  управление  гр. София,  ул.  „Рачо  Петков-  Казанджията“  №4-6,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  му  адв. Ж.  Д.,  с който  се  излагат  съображения  за  неоснователност  на  подаденото  възражение. 

Пловдивският окръжен съд след като, като взе предвид изложените във възражението и отговора становища на страните и извърши служебна проверка, намира за установено следното:

Възражението е  процесуално допустимо.  Издадената  по делото заповед  за  изпълнение  е  връчена  на  молителя  на  12.05.2019г.  чрез  О.  А.-  дядо,  и  е  влязла  в  сила  на  28.05.2019г. Молителят твърди,  че  е  узнал  за  издадената  заповед  за  изпълнение  на  04.07.2019г.  при  извършена справка в  Районен  съд-  Пловдив.  Доколкото  по делото  не  са  ангажирани  доказателства  от страна  на  ответника  за  по- ранна  дата  на  узнаване,  то  следва  да  се приеме  посочената  във възражението  такава.  Възражението  е  подадено  на  10.07.2019г.,  т.е.  в  рамките  на едномесечния  срок  от  узнаването   по  чл.423  от  ГПК,  поради  което  следва  да  бъде  разгледано  по  същество.

  Съгласно  разпоредбата на чл. 423, ал.1, т.2  от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането,  може  да   подаде възражение до въззивния съд, когато  заповедта  за  изпълнение  не  му  е  била  връчена  лично  и  в  деня  на връчването  той  не  е  имал  обичайно  местопребиваване  на територията  на  Република  България.  

От  приложеното  по  делото  заповедно  производство  е  видно,  че  издадената  по  същото  срещу  молителя  заповед  за  изпълнение  не  му  е  била  връчена  лично,  а  връчването  е  извършено  на  12.05.2019г. по  реда  на  чл.46  от  ГПК  чрез  друго  лице. 

От приложените  към  възражението  писмени  доказателства,  които  са  на немски  език,  но  от  ответната  страна  не се оспорва съдържанието  им, се   установява,  че молителят  Р.  А.  е  регистриран  на  18.03.2019г.  на адрес *****.  Представена  е  и  здравна  карта без дата  на  издаване  със срок  на валидност  31.03.2022г.  Видно  от  приложеното  по делото  нотариално заверено пълномощно,  на  28.05.2019г.  нотариус  Л. Т.а,с район  Районен  съд- Пловдив,   е  удостоверила подписа  на  молителя  Р.  Ф.А.  върху него.  

При  така  събраните  по делото  доказателства настоящият състав  на съда  намира,  че  от същите  не се  установяват твърденията  на  молителя,  че  към  датата  на връчване  на  заповедта за  изпълнение  същият не е  имал  обичайно местопребиваване  на  територията  на страната.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.48, ал.7  от Кодекса  на  международното частно право  обичайно местопребиваване  на физическо  лице  е   мястото, в което  то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.  В случая  по делото действително  се  установява  регистриране  на молителя  на  18.03.2019г. на адрес **************,  но липсват каквито  и  да са доказателства за наличието  на  трайна  връзка от личен или професионален характер с това място  или  за намерение  за създаване  на такава,  въз основа  на  които  да може да се направи  извод за  обичайно  местопребиваване в посоченото  населено място.  Регистрирането  на  молителя  на  определена  дата  в същото населено  място  при  наличие  на  вписан  постоянен и  настоящ адрес  в  България  не  е  достатъчно,  за  да  се  приеме, че  той е създал  трайна  връзка  от  личен  или  професионален  характер  със  същото.  По делото се  установява  от приложеното  пълномощно  и  че  към  датата  на влизане  в сила на  заповедта  за  изпълнение-  28.05.2019г.,  молителят  е  пребивавал  в  гр. Пловдив,  България,  където е неговият  постоянен  и  настоящ  адрес.   

Предвид  горното  не  се  установяват  основанията  по  чл.423, ал.1, т.2  от  ГПК  за  приемане  на  възражението.  

Мотивиран от горното, съдът

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

НЕ  ПРИЕМА възражение  по  чл.423,ал.1, т.2  от  ГПК,   подадено  от Р.  Ф.  А.,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  му  по  делото  адв. С.  М., против Заповед №3282/17.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410  от  ГПК, издадена по ч.гр.д. №5990/2019г. по описа на РС- Пловдив, ІІ гр.с. 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                          

 

                                                2.