№ 5540
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110161649 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 319258/09.11.2023г. на СРС.
Ищецът И. В. Х. е предявил срещу „**********“ АД иск с правно основание по чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че между страните не
съществува правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит от
13.09.2019г., по силата на който ответникът да е предоставил на ищеца в заем сумата от
700,00 лева, а ищецът дължи връщането на същата, както и лихви, възлизащи към
31.10.2023г. на 1339,00 лева.
Ищецът твърди, че за процесния договор разбрал случайно във връзка с разпита му
като свидетел по досъдебно производство. Станало ясно, че ответникът чрез Изи Пей
изплатил на лице с имена И. В. Х. по разписка от 13.09.2019г. парична сума, като с
експертиза се установило, че подписите в графите „Клиент“ и „Подпис“ не били на ищеца.
В тази връзка срещу трето за делото лице бил внесен и обвинителен акт за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Данни за кредита били вписани и в
Централния кредитен регистър към Българската народна банка. Ищецът твърди, че никога
не е сключвал такъв договор с ответника. Кредитът фигурирал в кредитното му досие,
характеризирал го като неизправен платец и съставлявал пречка да получи кредит по
действително правоотношение. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ищецът се явява лично и с адв. С.П. – АК-Плевен. Предявеният иск се поддържа,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**********“ АД чрез адв. Н. В.-П. – АК-
София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 9506/11.01.2024г. на СРС. Заявява, че
договорът за кредит е сключен от разстояние, като заявката за сключването е подадена чрез
сайта www.creditgroup.cc. При кандидатстването било представено копие от личната карта
на ищеца, както и лична информация за него – три имена, ЕГН, месторабота,
здравноосигурителен статус. За да установи самоличността му, ответникът извършил всички
необходими действия и проверки, включително обаждане по телефона. Изплащащият сумата
1
Изи Пей също проверило самоличността при предаването на парите. Поради това
ответникът счита, че е налице валидно сключен договор за кредит. Прави искане за спиране
на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 до приключване на образуваното по случая
наказателно производство. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото и не следва да
дължи разноски по него. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Не
са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с
неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника. Същият следва
пълно и главно да установи, че описаният в исковата молба договор за кредит е сключен
между страните и е валиден. В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е дал съгласието
си за сключване на договора. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представената на л. 6-8 разпечатка, ищецът е вписан в Централния кредитен
регистър към Българската народна банка като длъжник по договор за потребителски кредит
от 13.09.2019г. за главница от 700,00 лева, като кредитът е в просрочие над 360 дни. Като
заемодател е вписан ответникът „**********“ АД. Ответникът, за когото бе
доказателствената тежест, изрично указана, не ангажира никакви доказателства, че между
страните е валидно сключен така описаният договор за кредит, съответно за ищеца са
възникнали вписаните в регистъра като неплатени задължения.
Следва да се има предвид, че производството по нохд № 14608/2022г. на СРС, НО,
121 състав, все още неприключило, водено по обвинение в документна измама /чл. 212, ал. 1
НК вр. чл. 26, ал. 1 НК/ срещу Г.Г.М., няма, както вече съдът изтъкна, преюдициален
характер по отношение на настоящото дело. Това е така, тъй като по наказателното дело, ако
бъде доказана вината на подсъдимия, ще бъде евентуално установено, че той чрез
използване на документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ е
получил без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с цел
противозаконно да го присвои. Присъдата на наказателния съд, независимо дали осъдителна
или оправдателна, няма да установи релевантен за настоящото производство факт –
наличието на облигационно отношение между страните и последиците от него, преценката
за наличието на които е в компетентността на гражданския съд. Поради това постановената
присъда няма да има обвързващо действие за обстоятелствата по чл. 300 ГПК. В тази насока
следва да се разбира и цитираната от ищеца в исковата му молба съдебна практика.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищецът. Същият своевременно е заявил претенция за разноски, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК.
Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски за заплатена
държавна такса в размер на 81,56 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от
400,00 лева, т.е. общо 481,56 лева. Не са налице предпоставки за прилагане на нормата на
2
чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът, ако и да твърди, че не е дал повод за завеждане на
делото, не е признал иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че между И. В.
Х., ЕГН **********, от град София, и „**********“ АД, ЕИК **********, със седалище в
град София, не съществува правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски
кредит от 13.09.2019г., по силата на който „**********“ АД да е предоставило на И. В. Х. в
заем сумата от 700,00 лева, а И. В. Х. да дължи връщането на същата, както и лихви,
възлизащи към 31.10.2023г. на 1339,00 лева.
ОСЪЖДА „**********“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на И. В. Х., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 481,56 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3