№ 557
гр. С., 18.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михайлова Маринова
Членове:Никола Г. Маринов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
и прокурора В. Д. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Донева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252200600649 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Окръжна прокуратура-С., редовно призована, се представлява от
прокурор В. Б..
Жалбоподателят-подсъдим С. К. М., редовно призован, не се явява. За
него се явява упълномощения защитник адв. Г. Д. от АК-С..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречка. Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Г. Д. от АК-С., като защитник на
подсъдимия С. К. М. и въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура
– С. срещу присъда № 7/27.06.2025г., постановена по НОХД № 154/2023г. по
описа на Районен съд - К..
С атакуваната присъда подсъдимият С. К. М. е признат за виновен в
това, че на 28.12.2021 г. в с. Г., общ. К., по ул. „С. В.“, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с регистрационен
номер ........ в едногодишният срок от наказването му по административен ред
с наказателно постановление № 17-0261 000388/01.09.2017 г., издадено от
Началник на РУ гр. Е. при ОДМВР Я. (влязло в законна сила на 26.02.2021 г.)
1
за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил
такова деяние, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК, във връзка
чл. 54 от НК му е наложено наказание „една година“ лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален „общ режим“ и глоба в размер на 500 лв.
Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че на
28.12.2021 г. в с. Г., общ. К. по ул. „С. В.“, в качеството си на водач при
управление на МПС - лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с регистрационен
номер ........, противозаконно пречил на органи на властта – полицейски
служители в участък „Г.“ в РУ - К. при ОДМВР- С. – командир на отделение
И.К.Ц., пол. Г.И.Ц. и пол. Г.В.А., да изпълнят задълженията си по чл. 30, ал. 1,
т. 5 от Закона за МВР (осъществяване на проверки за спазване правилата за
движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на
моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и
при пътнотранспортни произшествия), като нарушил задълженията си по чл.
170, ал. 4 от ЗДвП (контролираните лица съдействат и осигуряват
безпрепятствен достъп на представителите на службите за контрол до
обектите за контрол при осъществяване на техните правомощия) - не оказал
съдействие на контролиращ орган, а именно при своевременно подаване на
ясен сигнал със стоп – палка по МВР образец за спиране за извършване на
проверка от органите за контрол, е осуетил извършването на проверката, като
не спрял и чрез активно бягство, отказвайки да изпълни нарежданията на
полицейските органи, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан
по обвинението в извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП във вр. с чл.305, ал.6 във вр. с чл. 301, ал. 4
НПК са му наложени административни наказания лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба от 200 лева
за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан под стража по настоящото производство, по реда
на НПК и по реда на ЗМВР, както и времето, през което подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение „домашен арест“ или „задържане под стража“.
Подсъдимият е осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 149,73 лв. в полза на ОДМВР С., както и
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 78,90
лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К..
Във въззивната жалба и допълнението към нея се поддържа, че
наказателното преследване за деянието по чл. 343в, ал.2 НК е погасено по
давност. Сочи се, че нарушението, за което е ангажирана административно
наказателната отговорност на подсъдимия, е извършено през 2015г., а
наказателното постановление е издадено на 01.09.2017г., т.е. след изтичане на
две години от установяване на нарушението и съставяне на АУАН, като
районният съд не е обсъдил това обстоятелство. Съгласно чл. 34, ал.1 ЗАНН
наказателното постановление се издава в шестмесечен срок от съставянето на
акта. Излага аргументи, че административното производство би следвало да
2
бъде прекратено през 2019г., а деянието, за което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия е извършено на 28.12.2021г., т.е. две години след
изтичане на абсолютната давност. Излага аргументи за приложението на чл.
81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.4 от НК по отношение на извършеното
административно нарушение по силата на препращането на чл. 11 ЗАНН към
давностните срокове по НК. За да е съставомерно деянието по чл. 343в, ал.1
НК според жалбоподателя деецът следва да управлява МПС в срока на
изтърпяване на наказанието лишаване от право, след като е бил наказан по
административен ред, а в настоящия случай издаденото НП е нищожно.
Поддържа, че районният съд неправилно се е позовал на ТР № 1/07.06.2017г.
по тълк. дело № 1/2016г. и излага аргументи за липата на субективната страна
от състава на престъплението, тъй като не е осъзнат едногодишният срок от
налагането на административното наказание. Моли съда да отмени присъдата
в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343в, ал.2 НК и да постанови нова, с която да го
оправдае. Алтернативно, счита наложеното наказание за явно несправедливо,
несъответстващо на обществената опасност на деянието и на дееца и моли да
бъде намалено.
В протеста на прокуратурата и допълнението към него се поддържа, че в
хода на производството са събрани достатъчно доказателства за признаване на
подсъдимия за виновен за извършено деяние по чл. 270, ал.1 НК. Сочи се, че
районният съд не е обсъдил показанията на свидетелите, че след подадения от
свид. Ц. сигнал със „стоп“ палка подсъдимият е намалил скоростта, доближил
се е до полицейския служител, който е помисли, че подсъдимият ще спре, при
което подсъдимият е завъртял волана на автомобила и го е насочил към
свидетеля, ускорявайки скоростта. Свид. Ц. отскочил настрани, за да не бъде
блъснат от подсъдимия, който избягал с автомобила. В протеста се поддържа,
че при тези действия районният съд неправилно е приел, че са засегнати
единствено обществените отношения, свързани с регулирането на транспорта.
Моли съдът да отмени присъдата в частта, в която подсъдимият е признат за
невиновен в извършване на престъпление по чл. 270, ал.1 НК и да постанови
нова осъдителна присъда.
В жалбата и в протеста не се съдържат искания за събиране на
доказателства по делото. Съдът счита, че не е необходим разпит на
подсъдимия, както и разпит на свидетелите и вещите лица. Не се налага да се
допускат и разпитват нови свидетели и вещи лица по делото.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод и по доказателствата.
Адв. Д.: Нямаме искания за отводи и доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства.
3
Поддържам депозирания протест от прокурор от РП-С.. Становище ще взема
по същество. Оспорвам подадената въззивна жалба против постановената
присъда.
Адв. Д.: Поддържам въззивната си жалба. Подробни аргументи съм
изложила. Нямам искания за събиране на доказателства. Оспорвам протеста
на представителя на РП относно оправдателната част на обжалваната присъда.
Становище ще взема по същество.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите подадения протест от прокурор от РП-
С. против Присъда № 7/27.06.2025 г., постановена по НОХД № 154/2023 г. по
описа на РС-К. и разбира се в съответствие с това мое искане ще Ви моля да
отхвърлите въззивната жалба, доколкото в протеста и във въззивната жалба се
съдържат противоположни искания. Считам, че първоинстанционната
присъда е правилна и законосъобразна в частта в която е признат за виновен
подсъдимият С. К. М. за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК. От
доказателствата по делото се установява, че същият е осъществил и от
обективна и от субективна страна коментираното престъпление. Няма да се
спирам подробно на фактическите обстоятелства, тъй като считам, че
първоинстанционният съд в мотивите си към присъдата е установил правилно
фактите и обстоятелствата по делото и въз основа на тях е извел правния
извод, че подсъдимият е осъществил престъплението. Считам, че в случая не е
изтекла погасителната давност за търсене на наказателна отговорност на
подсъдимия. Както правилно първоинстанционният съд е отбелязал в
мотивите към присъдата, изложените от процесуалния представител на
подсъдимия адв. Г. Д. аргументи в тази посока за изтекла давност са относими
всъщност към административно-наказателното производство и всички тези
възражения би следвало да бъдат направени в това производство на един
много по-ранен етап. В настоящото наказателно производство е налице влязъл
в сила административен акт, а именно – наказателно постановление, влязло в
сила на 26.02.2021 г. и в едногодишен срок от наказването на осъденото лице,
същото е управлявало МПС без съответно СУМПС, поради което считам, че
извършеното от него е съставомерно по текста на чл.343в, ал.2 от НК. Считам,
че наложеното наказание е справедливо, имайки предвид предходните
осъждания на подсъдимия С. М., поради което Ви моля в тази част
първоинстанционната присъда да потвърдите като правилна и
законосъобразна.
Що се отнася до оправдателния диспозитив на присъдата, касателно
извършеното престъпление по чл.270 ал.1 от НК, аз намирам постановения
съдебен акт за незаконосъобразен. Тази незаконосъобразност, на първо място,
се състои в това, че при правилно изградена фактология първоинстанционният
4
съд неправилно е направил извода за несъставомерност на извършеното
деяние от подсъдимия М. по чл.270 ал.1 от НК. Фактически съдът е приел, че с
действието си, което се състои в неспиране на подадена стоп палка от
полицейски служител, подсъдимият М. не е извършил престъпление, а по-
скоро административно нарушение на разпоредба от ЗДвП и по-конкретно
чл.103 от ЗДвП. Не съм съгласна с този извод. Считам, че извършеното от
подсъдимия, а именно не само неподчиняване на подадения знак и неспиране
на автомобила, а и дори насочване на автомобила към полицейския служител,
категорично обосновава извода за осъществяване на престъплението, за което
е привлечен към наказателна отговорност, тъй като по този начин той е
възпрепятствал възможността на полицейските служители да изпълнят
законосъобразно своите правомощия като контролни органи по ЗДвП. Считам,
че в случая районният съд не е оценил и още един много важен факт, който
обосновава и всъщност доказва, че в случая не се касае само за извършено
административно нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно
за престъпление по чл.270 от НК. Това е именно факта, че подсъдимият не
само не спира за извършване на проверка на подадения сигнал, но и насочва
автомобила и ускорява скоростта към полицейския служител. В този смисъл,
моля да приемете, че с тези действия подсъдимият М. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност, като същият съвсем умишлено е предприел тези
действия, съзнавайки, че е лишен от правото да управлява МПС, тъй като е
санкциониран по административен ред и уведомен лично за тази санкция,
поради което Ви моля да отмените в тази част първоинстанционната присъда,
да постановите на основание чл.336, ал.1 т.2 от НПК нова присъда, с която да
признаете подсъдимия М. за виновен за извършено престъпление по чл.270
ал.1 от НК и да наложите наказание девет месеца „Лишаване от свобода“,
което след прилагане на задължителната разпоредба на чл.58а от НК да бъде
редуцирано на шест месеца „Лишаване от свобода“. Също така, моля на
основание чл.23 от НК да определите едно общо наказание, а именно – една
година „Лишаване от свобода“, което наказание подсъдимият да изтърпи при
първоначален общ режим. Моля за Вашия съдебен акт в този смисъл.
Адв. Д.: Подробно съм изложила аргументите си защо считам, че от една
страна е налице института на погасителната давност в административното
производство и погасителната давност в настоящото наказателно
производство с подробни аргументи. Моля да имате предвид, че през 2015 г.
подсъдимият е извършил административно нарушение, като е управлявал
МПС без съответното СУМПС. Наказателното постановление /НП/ е издадено
през 2017 г., с което считам, че в случая, съобразно чл.34 от ЗАНН в
редакцията актуална за признаване на наказателното постановление, то не е
издадено в рамките на шестмесечния срок от постановяване на
административния акт. Вярно е, че в практиката на ВКС и на настоящия
окръжен съд действително по отношение действителността на акт в
административно-наказателното производство, а именно – наказателно
5
постановление, не се обсъжда за повдигнатите престъпления по чл.343в от
НК, но в случая не може, когато НП е нищожно да бъде съставомерен
настоящият състав. От друга страна, деянието, както е описано в
обвинителната част на обвинителния акт, което е внесено за разглеждане в РС-
К., е извършено на 28.12.2021 г., и е с правна квалификация чл.343в, ал.2 от
НК, т.е. налице е изтичането на абсолютната давност. Спряла съм се
абсолютно подробно и е описано защо считам, че двете наказателни
преследвания са именно погасени по давност, не само в единия случай, а в
случая в административното и в настоящото производство. От друга страна в
самия доклад на настоящия състав спряла съм се и по отношение на
формалния характер, а именно по отношение на извършването, както и за
прекия умисъл като считам, че в случая не е налице пряк умисъл по
отношение на подсъдимия. За да не задържам излишно настоящия състав,
поддържам изцяло обстоятелствата и фактите, които съм изложила, касаещи
присъдата, в частта, с която подсъдимият е признат за виновен. От друга
страна, считам, че в частта с която е подаден протеста относно оправдателната
част на присъдата е налице административно-наказателна отговорност, а не е
налице престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Ето защо в тази
част, моля да потвърдите присъдата, а в осъдителната да бъде отменена и
алтернативно съм направила искане за намаляване на наложеното наказание.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 13,50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6