№ 621
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000500 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 26.04.2022 г. на ответника община Благоевград против
решението от 8.04.2022 г. по търг. дело № 78/2021 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, с което:
ответникът е осъден да заплати на ищеца сдружение Музикаутор“ сумата 48 189,60 лв. с
ДДС, представляваща възнаграждение по договор от 23.09.2015 г. за използване на
защитени музикални произведения на организирания от ответника музикален фестивал
„Франкофоли“ на 17.06.2017 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното
плащане;
ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 4 327,59 лв.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано БОС е приел, че ответната община е
организатор на процесния фестивал по смисъла на чл. 58, ал. 2 и 5 и § 2, т. 6 ЗАПСП. Твърди се, че
общината е предоставила единствено техническите средства и мястото за провеждане на
фестивала, което не придавало качеството на организатор, който да дължи заплащане на
възнаграждение за авторските права на изпълнените музикални произведения. Сочи се, че
дружеството „Франкофоли“ е филиал на акционерното дружество „С2G“, което е собственик на
френската марка „Франкофоли“, както и на международната такава със закрила до 23.06.2023 г.,
като правата върху нея са били предоставени за еднократно ползване на „Омега – ABC“ ЕООД,
регистрирано в България, което единствено имало право да организира фестивала. Изложено е
също, че след проведена процедура по реда на ЗОП, общината е сключила като възложител, а не
като съорганизатор договор от 27.04.2017 г. с френското дружество „Франкофоли”, на което е
1
възложила организацията и провеждането на Музикален фестивал „Франкофоли” на 17.06.2017 г.,
в частност, организирането на три музикални спектакъла, по време на които да се излъчат
актуални музикални хитове с френско или франкофонско съдържание, съгласно чл. 2, т. 2.1 от
договора, както и съобразно т. 2.3. и т. 2.5. от същия член – да осигури изпълнителите, които да
вземат участие във фестивала. Посочено е, че общината е предоставила безвъзмездно само мястото
за провеждане на фестивала и необходимите за това технически средства. Твърди се, че не са
установени произведенията, изпълнявани на фестивала и техните автори, на които се дължат
възнагражденията, нито че те попадат в обхвата на процесния договор. Неправилен бил изводът,
че общината не изпълнила задължението си по чл. 5, т. 3 от договора, поради което ищецът нямал
задължение да посочва в исковата молба и да доказва конкретните изпълнени музикални
произведения и авторите. Не било отчетено, че общината е възложила на чуждестранното
дружество „Франкофоли” да осигури изпълнителите, без да е конкретизирала кои да бъдат те и
кои музикални произведения да изпълнят, като преценката за това е предоставена изцяло на
дружеството, на което е възложена организацията на фестивала. Оспорено е и правото на ищеца да
управлява правата на авторите на музикалните произведения, които са изпълнени на фестивала.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемото сдружение „Музикаутор“ – ищец по иска – в писмения отговор на процесуалния
му представител, оспорва жалбата. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е
и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на
осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на БОС. Във връзка с доводите по жалбите следва да се
добави и следното:
1. Между страните не се спори, а това следва и от приетите доказателства, че: 1) ищецът е
организация за колективно управление на права по силата на регистрацията си от 13.01.1994 г. по
реда на чл. 40б, ал. 1 ЗАПСП /действащ към онзи момент/, по отношение на някои категории
авторски права, начини на използване и обекти на закрила /музикални произведения и литературни
произведения, свързани с музика/, измежду които и за публично изпълнение на произведения по
чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП – видно от удостоверение № У-62/5.09.2014 г., издадено от Министерство
на културата; 2) на 23.09.2015 г. между страните е бил сключен договор, с който ищецът е
отстъпил срещу възнаграждение неизключителното право да използва публично по време на
организирани от общината концерти или други публични прояви, „на живо“ или чрез запис,
всякакви разгласени преди това музикални и литературни произведения, свързани с музика,
правата за изпълнение, които са му отстъпени или ще му бъдат отстъпени по време на действието
2
на договора, от неговите членове или от членовете на международни организации, с които
сдружението има сключени договори за взаимно представителство и са му поверени за
управление; 3) договорът има действие за 3 години, но се продължава автоматично за нови
периоди от по една година, при условие, че нито една от страните не отправи писмено
предизвестие за прекратяване, най-късно един месец преди изтичането на съответния едногодишен
период – чл. 10; 4) срещу отстъпеното му право на ползване ответникът се е задължил да заплаща
на ищеца в сроковете и при условията на договора възнаграждение за всеки организиран от него
отделен концерт/проява, определено съобразно Правилата за концерти, представляващи
приложение към договора, утвърден със заповед № РД 09-103/30.03.2012 г. на министъра на
културата; 5) според същите правила за публично изпълнение на музика по време на концерти и
музикални фестивали, в това число и благотворителни такива, възнаграждението за отстъпените
права върху музиката е в размер на 8,73 % от бюджета на събитието; 6) с договор № 98-00-
118/27.04.2017 г., сключен по реда на ЗОП, ответникът е възложил на изпълнителите по него – две
дружества със седалище във Франция, съответно „Франкофоли“ АД и „C2G“АД, организирането и
провеждането на музикален фестивал „Франкофоли” в община Благоевград на 16 – 17.06.2017 г., а
именно: да организират три музикални спектакли, по време на които да се излъчат актуални
музикални хитове с френско или франкофонско съдържание; да осигурят необходимите
технически и артистични екипи, чрез които да се реализира фестивалът; да осигурят участие на
поне двама френски изпълнители на вечер, от които единият – главен изпълнител, като им бъде
заплатено съответно възнаграждение; 7) по този договор ответникът възложител дължи заплащане
на цена от 460 000 лв. без ДДС или 552 000 лв. с ДДС – чл. 10, ал. 1; 8) фестивалът „Франкофоли”
е проведен на 17.06.2017 г., като са изнесени концерти от изпълнителите Parov Stelar Band и Imany;
и 9) ищецът е поканил ответника с връчена на 18.09.2018 г. чрез ЧСИ А. Ц. покана да изпълни
задълженията си по чл. 5 от договора от 23.09.2015 г. да представи справка за бюджета и
програмата на реално изпълнените произведения на фестивалите „Франкофоли Благоевград“,
проведени на 24 – 26.09.2015 г., 17.06.2017 г. и 22 – 23.06.2018 г.
Не е спорно и, че за проведените фестивали през 2016 г. и 2018 г. ищецът е завел срещу
ответника аналогични съдебни дела за заплащане на възнаграждение по процесния договор от
23.09.2015 г. За фестивала през 2016 г. е било заведено т.д. № 139/2017 г. на ОС Благоевград, по
което с решение от 18.07.2018 г. искът е отхвърлен, но е уважен за сумата от 33 464,99 лв. с
решение № 1267/28.05.2019 г. по т.д. № 4433/2018 г. на САС, 13 състав, което не е допуснато до
касационно обжалване с определение № 479/20.07.2020 г. по т.д. № 2544/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. За
фестивалът през 2018 г. искът е уважен за сумата 48 189,60 лв. с решение № 2709/19.06.2020 г. по
т.д. № 113/2019 г. на ОС Благоевград, потвърдено с решение № 214/8.04.2021 г. по т.д. №
2323/2020 г. на САС, 3 състав, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №
321/19.05.2022 г. по т.д. № 1751/2021 г. на ВКС, ІІ т.о.
В настоящото дело ответникът навежда същите възражения, които са били разгледани и в
предходните дела и аргументирано отхвърлени. Настоящият въззивен състав намира по тях
следното:
2. Настоящият иск е договорен – за заплащане на възнаграждение, за което ищецът претендира,
че произтича от сключения с ответника договор от 23.09.2015 г. за проведения на 17.06.2017 г.
фестивал „Франкофоли” в гр. Благоевград. По тази причина от значение за дължимостта на
претендираното възнаграждение е дали са налице договорните условия за това, а не дали са налице
3
условията за заплащане на деликтното обезщетение по чл. 95 ЗАПСП. Както бе посочено по-горе,
условията по договора са две: 1) в периода на действие на договора ответникът да е организирал
концерти или други публични прояви, на които да са използвани „на живо“ или чрез запис,
всякакви разгласени преди това музикални и литературни произведения, свързани с музика; и 2)
тези произведения да са от репертоара на ищеца – правата да са му поверени за управление от
неговите членове или от членовете на международни организации, с които сдружението има
сключени договори за взаимно представителство. Ответникът оспорва и двете условия, но
въззивният съд намира възраженията му за неоснователни.
3. Според чл. 3, ал. 4 от договора негов предмет са концертите /проявите/, които са
организирани от ответника или на които той е един от организаторите, т.е. съорганизатор.
Договорът не съдържа дефиниция за „организатор“, но доколкото за неуредените случаи се
прилага ЗАПСП, то тази дефиниция може да се извлече от неговите разпоредби. Същият в чл. 58
предвижда два алтернативни критерия относно наличието на това качество. Така в чл. 58, ал. 2
ЗАПСП е предвидено, че по отношение на концерти организатори са лицата, които осигуряват
мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и
разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това. Същевременно, според ал. 5 на
чл. 58 организатор по смисъла на ал. 2 е и всяко друго лице, което се афишира като такова в
рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури и други. В случая, със
сключения по реда на ЗОП договор № 98-00-118/27.04.2017 г. общината като възложител по него
се е задължила да осигури за своя сметка сцени, озвучаване, охрана на техниката и охрана на
изпълнителите по време на целия фестивал, захранване с ел. ток, както и други необходими и
съпътстващи дейности, които обезпечават провеждането на фестивала, вкл. предварително
подготвен терен за провеждане проявата. Това еднозначно определя общината като организатор на
процесния фестивал по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАПСП. Ирелевантно е обстоятелството, че
титуляр на правата върху търговската марка „Франкофоли“ е едно от чуждестранните дружества, с
които е сключен договорът – С2G“ АД. От значение е единствено, че от тези дейности законът /чл.
58, ал. 2 от ЗАПСП/ необоримо презюмира качеството на лицето, което е поело задължение да ги
извърши и действително ги е осъществило, на организатор на проявата, при която публично са
били изпълнени произведения, попадащи в предметния обхват на договора от 23.09.2015 г.,
сключен с ищеца. Действително, в чл. 2 от договора от 27.04.2017 г. са предвидени и отделни
ангажименти относно организацията и за изпълнителите „Франкофоли“ АД и „C2G“АД.
Уредените в чл. 5 задължения на общината обаче обосновават, че тя също е организатор или най-
малкото – съорганизатор, което също попада в обхвата на процесния договор от 23.09.2015 г. /чл.
3, ал. 4/. Качеството й на организатор на фестивала произтича и от нормата на чл. 58, ал. 5 от
ЗАПСП, доколкото тя се е афиширала като организатор на проявата в медиите – видно от
доказателствата на л. 49 – 52 от делото на БОС, както и от показанията на свидетелките Е. С. и Р.
П..
Не е аргумент в полза на тезата на ответника съдържанието на договора за обществена поръчка
от 27.04.2017 г., според който задължението за осигуряване на певци- изпълнители на музикалните
произведения е възложено на изпълнителите – чуждестранни дружества, поради което тяхно, е не
на общината – възложител по договора, било задължението за уреждане на отношенията, свързани
с авторските права върху изпълняваните произведения. Отговорността на общината за заплащане
на възнаграждение произтича от сключения на 23.09.2015 г. с ищеца договор, в клаузата на чл. 6 от
който изрично е предвидено и заплащане на авторски възнаграждения за музиката, изпълнявана
4
при провеждането на Международния фестивал за съвременна френска музика „Франкофоли“.
Предвид относителното действие на облигационното отношение, общината не може да изключи
своята отговорност, произтичаща от този договор с друг договор, сключен с трети лица. Освен
това, в договора за обществена поръчка не е предвидено задължение на изпълнителите по него да
уредят отношенията с авторите на музиката и текста на музикалните произведения, изпълнявани
по време на фестивала – предвидено е задължение само за уреждане на изпълнителските права.
Ето защо е установено по категоричен начин, че ответната община има качеството организатор
/или съорганизатор/ на процесния фестивал, проведен на 17.06.2017 г.
4. Неоснователно е и възражението, че не са установени произведенията, изпълнявани на
фестивала и техните автори, на които се дължат възнагражденията, нито че те попадат в обхвата на
процесния договор.
От една страна, процесният договор от 23.09.2015 г. възлага в тежест на общината да
предостави на ищеца програма с реално изпълнените произведения /сетлист/, която трябва да
съдържа данни за заглавието на произведението и по възможност имената на авторите и
времетраенето на всяко, образец от която се предоставя от сдружението при подписване на
договора /приложение № 2/ – 5, ал. 1, т. 3. Предвидено е, че въз основа на предоставената от
ползвателя информация ищецът уведомява ответника за размера на дължимото възнаграждение за
конкретния концерт /проява/. Не е спорно, че в случая ответникът не е изпълнил това си
задължение. Неблагоприятните последици от собственото му неизпълнение не следва да се
прехвърлят на изправната страна по договора. Предвид това неизпълнение, а и доколкото самият
ищец е основната организация за колективно управление на авторски права относно музикални
произведения в Република България, то следва да се приеме за установено, че изпълнените на
процесния фестивал музикални произведения са били от репертоара на ищеца по отношение на
колективното управление на авторските права.
От друга страна, в случая е оправдано прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 95в, ал.
2, изр. 2 ЗАПСП, според която организацията за колективно управление на права има процесуална
легитимация да предявява искове по повод на права, които са им поверени за управление,
съответно за защита, като не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно
за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10, и на сродните
чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал.
3, т. 7. Действително, разпоредбата се отнася пряко до исковете по чл. 95в, ал. 1 – тези по чл. 95,
95а и 95б ЗАПСП. Не е логично обаче тя да не се отнася и до договорните искове, доколкото те
имат същата цел – защита на същите права, поверени за управление на организацията. С
цитираната разпоредба законодателят освобождава организациите за колективно управление на
права от необходимостта да доказват индивидуални права на управление на конкретни
произведения и автори, след като веднъж са ги вписали или декларирали пред Министерство на
културата, което, противно на доводите на ответника, води до извода, че ищецът извършва дейност
в защита на законово регламентирани права на голяма група субекти с цел да бъде санкционирано
нарушението на тези права чрез неправомерното им засягане. Членовете на сдружението и
договорите за взаимно представителство са публично известни като публикувани на интернет
страницата на Министерството на културата, както и на тази на сдружението, като съгласно чл. 3
от договора от 23.09.2015 г. още към момента на сключването му, ищецът е предоставил на
общината посредством публикуване на електронната си страница в интернет списък на авторите –
5
членове на сдружението и списък на чуждестранните сродни дружества, с които има сключени
договори за взаимно представителство. Ето защо и това възражение е неоснователно.
5. При това положение доказани са всички предпоставки за дължимост на претендираното
възнаграждение по процесния договор от 23.09.2015 г. за процесния фестивал от 17.06.2017 г. В
жалбата не се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно изчисляването на
възнаграждението, като същите са съобразени с уговореното. Ето защо искът е изцяло
основателен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на спора право на присъждане на разноски за въззивното производство има
ищеца. Същият е доказал такива в размер на 2 400 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение
с ДДС по представената фактура № 1430/1.07.2022 г. и банково извлечение от 4.07.2022 г.
Същевременно, ищецът претендира не цялата сума, а част от нея – 2 000 лв., представляваща
възнаграждението без ДДС, което е допустимо с оглед диспозитивното начало.
В писменото си становище от 26.09.2022 г. ответникът е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно –
възнаграждението е в размер, близък до минималния, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 8.04.2022 г. по търг. дело № 78/2021 г. на Окръжен съд – гр.
Благоевград.
ОСЪЖДА община Благоевград с адрес – гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1, да
заплати на сдружение „Музикаутор“ с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ул. „Будапеща“ № 17, ет. 4, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2 000 лв. – разноски за
исковото производство пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6