№ 629
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501862 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Харика 2007“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв. Д.Д.-А., против определение № 3398 от 28.05.2021г., постановено по гр.д. №
2190/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е върната искова молба вх. № 5200/04.02.2021
г. от „Харика 2007“ ЕООД, ЕИК ********* против „Нордпрайм логистик“ ООД, ЕИК
*********, като недопустима, прекратено е производството по гражданско дело №
2190/2021 г. по описа на ПРС, ІI гр. състав и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 261602/11.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14304/2020 г. по описа на
ПдРС, ХІХ гр. с.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеният от
първоинстанционният съд акт, по съображения, че са изпълнени всички дадени указания на
съда за изправяне на нередовностите на исковата молба, която отговаря на всички
изисквания на чл. 127 от ГПК. Счита, че е следвало съдът да приеме, че е налице явна
фактическа грешка относно датата на договора за наем, посочен в заповедта за изпълнение, а
ако не е приел тези твърдения, посочени в молбата, подадена в изпълнение на дадените
указания, е следвало да даде други такива, включително за довнасяне на държавна такса, ако
е счел, че следва да се предяви осъдителен, а не установителен иск, а не да прекратява
производството. Иска се да се отмени обжалваното определение, като се укаже на РС
Пловдив и да се даде ход на съдопроизводствените действия.
Ответникът „Нордпрайм логистик“ ООД, ЕИК *********, в отговор на подадената
частна жалба, счита, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение и
потвърдено разпореждане № 10019/28.11.2018 г. по в.гр.дело 1300/2018 г. Счита, че
1
правилно съдът е върнал исковата молба, прекратил производството по предявения
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК и обезсилил издадената заповед за
изпълнение, тъй като липсва пълно съответствие между посоченото основание за издаване
на заповедта и това, посочено в исковата молба, доколкото в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е посочен договор за наем с друга дата, различна от тази в исковата
молба, поради което счита, че не може да бъде прието, че в заповедното производство е
допусната очевидна фактическа грешка. Също така навежда съображения, че исковата молба
е била оставена без движение до посочване на правен интерес от предявяване на осъдителен
иск и с оглед отговора на ищеца, че искът е установителен, съдът не е имал задължения да
указва да бъде довнасяна държавна такса за осъдителни претенции.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимира страна – ищец в първоинстанционното
производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е и основателна.
Видно е от материалите по приложеното ч. гр. д. № 143304 по описа за 2020г. на
Пловдивски районен съд, ХIХ гр. състав, че същото е било образувано по заявление на
„Харика 2007“ ЕООД, ЕИК *********, против „Нордпрайм логистик“ ООД, ЕИК
*********, за заплащане на сумата от общо 6824,30 лв., за неизпълнено задължение за
заплащане на дължими суми по сключен на 01.10.2017 г. договор за наем и консумативи по
наетия обект, както и общо 1934,00 лв. законна лихва върху сумата, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до пълното изплащане на вземането. Посочени са номера
и дати на издадени пет броя фактури по които е посочено задължението за главница и
лихви, както и периода, за който са начислени. В т. 12 от заявлението са посочени
обстоятелства, от които произтича вземането: Твърди се, че претендираните суми,описани
общо и по отделно, представляват неизплатена и дължима сума, произтичащи от две
неплатени наемни вноски по договор, за отдаване под наем на обект, за м. 11.2017 и м.
12.2017 г., както и дължимите и неизплатени суми за месечните консумативи, подробно
описани във фактурите/дебитните известия към фактурите за наем, неплатени задължения за
ток, вода, сот, интернет, охрана. в допълнителни изявления и допълнителна информация
отново се посочва общия размер на задължението, претендираната лихва, дължима и
незатлатена сума по сключен с дружество „Нордпрайм логистик“ ООД Пловдив договор за
наем и месечни консумативи по наетия обект, като е подчертано, че същите са описани по
суми, фактури и период на лихвата, подробно и конкретно описани отново, въз основа на
посочените фактури. В изпълнение на дадени указания от заповедния съд заявителя е
уточнил размера на неплатените наеми – общо от 2400 лв., посочени са фактурите, където са
описани, посочен е и размера на претендираните лихви върху сумата, посочен е размера на
неплатените задължения за консумативи за три месеца, както и фактурите, в които са
описани, посочен и размер на претендирана лихва, както и общо задълженията като размер
2
на главници и размер на лихви.
С издадената заповед № 261602 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 11.11.2010 г. по образуваното ч. гр. д. № 14304 по описа за 2020 г. на Пловдивски
районен съд, ХIХ гр. с., е разпоредено длъжникът „Нордпрайм логистик“ ООД Пловдив, да
заплати на „Харика 2007“ ЕООД Пловдив, сумата от 826,63 лв. главница за незаплатена
топлоенергия, сумата от 6824,30 лв. главница по договор за наем, сумата от 1934 лв.
мораторна лихва върху главницата за период от 01.11.2017 г. до 27.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното и погасяване, както и направените по делото разноски. Посочено е, че
вземането произтича от договор за наем от 01.10.2017 г.
Заповедта е връчена на длъжника и същият е възразил в срок, като на това основание
на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване съществуването на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ. Съобщението за това е
връчено на 05.01.2021г., а искът е предявен в едномесечния срок.
Така Районен съд Пловдив е сезиран с иск по чл. 422 ГПК, подаден от „Харика 2007“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Д.Д.-А., против „Нордпрайм логистик“ ООД, ЕИК
*********, с твърдения, че след издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
ответникът е възразил и не е заплатил дължимите суми за неплатени наеми и консумативи,
от които наеми в размер на 2400 лв., лихви върху главниците за периода от 01.11.2017 до
27.10.2020 г. в размер на 718 лв., сумите от 4424,30 лв. неплатени задължения за
консумативи за три месеца, ведно с лихва за забава в размер на 1216 лв., за периода от
01.11.2017 до 27.10.2020 г., посочено е основание Договор за покупко-продажба на движими
вещи – горива. Моли да бъде признато за установено и да бъде осъден ответника да заплати
така посочените суми, ведно със законната лихва от предявяване на молбата в съда до
изплащане на вземането, претендира разноски. Посочена е цена на иска общо 8758,30 лв., от
които 6824,30 лв. главница, сумата от 1934 законна лихва.
След получаване на отговор на исковата молба с възражения за нередовност, исковата
молба е оставена без движение, като в отговор на дадените указания е посочено, че се
предявява установителен иск за сумите, посочени в исковата молба, дължими на основание
договор за наем от 02.10.2017 г., който е единствен между страните, а посочената дата
01.10.2017 г. на договора е техническа грешка при изписването. Посочена е цената по
договора за наем, според ищеца, както и основанието, на което се претендират посочените в
исковата молба консумативи, както и датата на изискуемост на задълженията, като е
посочено изрично, че сумите са същите, каквито са претендирани със заявлението и
посочени в заповедта. Сочи се, че сумата от 826,63 лв. не е претендирана в заявлението,
нито с исковата молба.
Дадени са повторни указания към ищеца за формулиране на петитум, съответен на
изложените обстоятелства и предмета на търсената защита за установяване на дължимостта
3
на сумите по издадената заповед за изпълнение, като указанията са изпълнени с подадено
уточнение към искова молба от 17.05.2021 г.
С ново разпореждане от 18.05.2021 г. е указано на ищеца да уточни правен интерес от
установяване на сумата от 4424,30 лв. представляваща разходи за консумативи, доколкото в
заповедта за изпълнение липсвало произнасяне за тази сума. Насочен е ищецът да прецени
наличието на явна фактическа грешка в заповедта за изпълнение, доколкото същата сума е
претендирана в заповедното производство. В изпълнение на указанията от ищеца е
постъпило уточнение към исковата молба, в която е заявено, че сума от 826,63 лв. не е
претендирана в заповедното производство.
С обжалваното определение съдът е приел, че с исковата молба в производство се
претендира сумата от 6824,30 лв., формирана както следва: 2400 лв. – задължения за
неплатени наеми за м. 11.2017 г. и м. 12.2017 г., дължими по договор за наем от 02.10.2017
г., сумата от 718 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 2400 лв. за периода
01.11.2017 г. – 27.10.2020 г., сумата от 4424,30 лв. – задължения за неплатени от ответника
консумативни разходи за 3 месеца, включващи вода, ток, интернет, СОТ и извозване на
отпадъци, дължими на основание чл. 5 от договор за наем от 02.10.2017 г. , сумата от 1216
лв. – обезщетение за забава върху главницата от 4424,30 лв. за периода 01.11.2017 г. –
27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 30.10.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноски.
Приема също, че ищецът изрично поддържа, че сумите се претендират въз основа на договор
за наем от 02.10.2017 г., като за първи път в исковия процес въвежда твърдение, че
претендираните суми произтичат от правоотношение от 02.10.2017 г., което води до
съществено разминаване в основанието на претенциите, присъдени със заповедта по чл. 410
ГПК, където е посочен договор за наем от друга дата - 01.10.2017 г. Счел е, че не може да се
приеме наличие на очевидна фактическа грешка при издаване на заповедта за изпълнение,
доколкото заявителят сам е посочил, че вземането произтича от договор за наем, сключен
между страните на 01.10.2017 г. Поради това е приел, че е налице несъответствие между
основанието на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение, поради което предявените установителни искове по чл. 422 от ГПК се явяват
недопустими, тъй като са заявени на друго основание, различно от посоченото в
заявлението. Изрично е посочил, че дори да се касае за допусната в заявлението техническа
грешка относно всички претенции, последиците й следва да се понесат от заинтересованата
страна, която не е очертала твърденията и исканията си ясно и недвусмислено, съобразно
действителното фактическо положение, като този пропуск не може да се санира в исковото
производство за установяване на съществуване на вземането.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът е върнал искова молба вх. №
5200/04.02.2021 г. от „Харика 2007“ ЕООД, ЕИК ********* против „Нордпрайм логистик“
ООД, ЕИК *********, като недопустима, прекратил е производството по гражданско дело
№ 2190/2021 г. по описа на ПРС, ІI гр. състав и е обезсилил Заповед за изпълнение на
4
парично задължение по чл. 410 ГПК № 261602/11.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14304/2020 г. по
описа на ПРС, ХІХ гр. с.
Настоящият съдебен състав не споделя направените от първоинстанционният съд
правни изводи по следните съображения:
Принципно съображенията на районния съд са правилни, доколкото действително е
необходимо да има пълно съвпадение между предмета на иска за установяване
съществуването на вземането по чл. 422 от ГПК и предмета на заповедта за изпълнение,
като установителният иск е средство за защита на признато в заповедното производство
вземане на кредитора. Предпоставка за допустимостта му, наред с нормативно установените
специфични условия, е съответствието между заявеното и признато в заповедното
производство вземане и предмета на делото, очертан в обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. При предявяването му по реда на чл. 422 от ГПК ищецът следва да се
съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да
установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта
за изпълнение. Обстоятелствената му част трябва да съответства на основанието, за което е
заявено вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за
изпълнение. Рамките и премета на исковото производство са предопределени от
заповедното производство.
С оглед данните в конкретния случай обаче не може да бъде споделен извода, че е
налице пълно разминаване между вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и
предявения иск, само защото в заповедта и в заявлението е посочен договора за наем с друга
дата. Договорът се индивидуалира със страни, предмет и дата на сключването му. В
конкретния случай не е посочен предмета на договора, което е съществено съдържание
както на исковата молба, така и на заявлението за издаване на заповед, с оглед законовата
препратка в чл. 411 от ГПК.
Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК изискване към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК. Същото следва да
съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както и
изложение на фактите, от които то се извежда, което да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или не. В тази насока от
приложеното ч. гр. д. № 14304 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, ХIХ гр с., към
настоящето дело, се установява, че процесното вземане не е било напълно
индивидуализирано в подаденото заявление, доколкото не е описан предмета на договора за
наем, като обстоятелствата, на които се основава, кореспондират с изложените такива в
исковата молба на ищеца, където обаче е посочена друга дата на договора, но се твърди, че е
налице техническа грешка при изписването му, както и, че между страните няма други
правоотношения. Идентичността между предмета на двете производства следва да се
преценява въз основа на заявлението и исковата молба (в този см. Определение № 744 от
28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС). Тъй като в заявлението за издаване на заповед
5
за изпълнение и в исковата молба, след отстраняване на посочените нередовности от
исковия съд, вземанията са идентично описани, с изключение на твърдяната допусната
техническа грешка при изписване на датата на договора за наем и липса на други договорни
правоотношения между страните, то следва това разминаване да бъде преценено при
решаване на делото по същество, а не да се приеме, че влече недопустимост на исковата
претенция по чл. 422 от ГПК. В случая не се касае за допусната явна фактическа грешка в
заповедта, което е приел и районният съд, а за твърдяна допусната грешка при изписване на
датата, както и за липса на конкретизация в заявлението по отношение на същественото
съдържание на договора за наем, сключен между страните, която е следвало заповедния съд
да отстрани, и която не може да бъде преодоляна и по реда на чл. 250 от ГПК, съотв. не
може да се вмени на заявителя и да обуслови недопустимост на иска му по чл. 422 от ГПК.
По изложените съображения частната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, а обжалваното определение отменено и делото да се върне на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ето защо Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3398 от 28.05.2021 г. на РС Пловдив, постановено по гр. д.
№ 2190 описа за 2021 г. на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6