Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27 12. 03. 2021 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на девети март 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
АЛБЕНА СТЕФАНОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия докладчика Кр.Тодорова
КНАХД № 31 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от ТД на
НАП Варна, чрез ю.к. В. С. против Решение № 34/ 29.01.2021
г., на ТРС постановено по АНД № 20203530200866 по описа
за 2020 г. на ТРС, с което е било отменено
НП № 536984 – F564803 от 15.09.2020 година на Началник отдел „Оперативни
дейности“-Варна при ЦУ на НАП, с което на ”ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД, представлявано от В.
И. С. ,за нарушение на чл.3, ал. 8 във вр. С чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.206 на МФ и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция в размер на 3000.00/три хиляди /
лева , като незаконосъобразно.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон,
съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК приложим на осн.
чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. взема
становище чрез процесуалният представител като поддържа жалбата. Претендира
ю.к. възнаграждение.
Ответната страна чрез а..А. оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за основателност
на касационната жалба, предвид законосъобразността на
въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за процесуално
допустима, като подадена в преклузивния
14-дневен срок, от страни с правен интерес, за които решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било НП № 536984 – F564803 от 15.09.2020 година на
Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на НАП, с което на ”ЕЙ ЕНД
ВИ“ ООД, представлявано от В. И. С. ,за нарушение на чл.3, ал. 8 във вр. С чл.
7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.206 на МФ и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС
е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на
3000.00/три хиляди / лева.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че на 02.08.20 година в търговски
обект -автомивка на самообслужване „Прахосмукачка“, стопанисван от „ЕЙ ЕНД ВИ“
ООД е установено, че в обекта е поставен
автомат-прахосмукачка на самообслужване, включен в електрическото захранване и
оборудван с механизъм за приемане на монети. Не било установено наличие на Фискално
Устройство за вграждане в автомати на самообслужване / ФУВАС/ в
прахосмукачката. При проверката било извършено преброяване на наличните в
автомата монети, с установено наличност от 109 / сто и девет/лева, за което е
съставен опис. При така установеното е
прието, че ЮЛ „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД, в качеството на задължено лице по смисъла на чл.
3 от Наредба № Н18/13.12.06 г. на МФ , представлявано от В.С., не е изпълнило
задължението си да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в НАП ФУВАС от
датата на започване на дейността. Прието е, че установеното адм. нарушение е
извършено на дата 02.08.20 година в гр. Търговище. За констатираното нарушение
е съставен АУАН № F 564803
от 13.08.20 година и е издадено НП.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела,
че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона
ред и форма , но липсва дата на нарушението, отделно са налице предпоставки за
приложение на института на чл.28 ЗАНН.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните
доказателства и е издаден в нарушение на материалния закон.
Безспорно е доказано
нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с чл.3, ал.8 във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба
№ Н-18 /13.12.2006г. на МФ. Посоченото нарушение е осъществено чрез бездействие
и несъмнено то е било налице и към датата на проверката, респ. датата на
установяването му. Съгласно § 11 от ПЗР към Наредба № Н-18/16.12.2006г, същата
е издадена и на основание чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС. Следователно Наредба №
Н18/13.12.2006г. представлява нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС.
С оглед изложеното, правилно наказващият орган е приел, че е осъществен състава
на административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС.
По изложените съображения съдът приема, че решението
на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване на правомощията си
по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд,
настоящият съдебен състав съобрази следното: От формална страна наказателното
постановление е издадено от компетентен орган,
в изпълнение на функциите му и в него се съдържат всички изискуеми от
закона реквизити. В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, като наказателното постановление
съответства на материалния закон, по изложените по-горе съображения. Наложеното
наказание е в законоустановения минимален размер. Липсата на основания за
приложението на чл. 28 от ЗАНН е подробно аргументирана от РС и затова
съображенията в тази насока не следва да се преповтарят.
Оглед изхода на делото следва да се постави
претенцията за присъждане на разноски на касационния жалбоподател в минимален
размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че претенцията
за заплащане на разноски за юрисконсулт в размер на 80лв. е основателна и
следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК
във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 34/ 29.01.2021 г., на ТРС
постановено по АНД № 20203530200866 по описа за 2020 г.
на ТРС , вместо, което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 536984 – F564803 от 15.09.2020 година на Началник отдел „Оперативни
дейности“-Варна при ЦУ на НАП, с което на ”ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД, представлявано от Владимир
Иванов Станчев ,за нарушение на чл.3, ал. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.206 на МФ и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция в размер на 3000.00/три хиляди /
лева.
ОСЪЖДА ”ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД, представлявано от В.И.
С. ЕИК ********* да заплати на НАП – София сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.